Към съдържанието


БГ Наука!

БГ Наука част от Ecsite

 

Сдружение „Форум Наука” бе одобрено за член на европейската организация Ecsite (www.ecsite.eu). За да потвърдим членството си, в началото на януари 2015 г. трябва да внесем годишна такса в размер на 395 €. - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=17169

 

***

сп. "Българска Наука" брой 72

изтегли безплатно ноемврийския брой

 


Снимка

Тракийските могили, светилища и храмове


  • Трябва да влезете с потребителското си име, за да пишете във форума.
21 отговора на тази тема

#1 Доктора

Доктора
  • Banned
  • 315 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Бойни изкуства и военно дело, древна българска история, българистика, защита на българските национални интереси, езотерика, религия, философия, източна медицина, геронтология и гериатрия, медицинска антропология; българските общности в чужбина; културата на Евразия.

Публикувано 10 януари 2008 - 22:21:39

ТРАКИЙСКИТЕ МОГИЛИ, СВЕТИЛИЩА И ХРАМОВЕ
Религия, митове и култове при траките


д-р Дориян Александров
историческо дружество „Българска Орда - 1938”


Тракийските гробници и храмове са единствените почти изцяло запазени представители на монументалната култова архитектура в Тракия от Античността. Почти всички те се намират засипани в надгробни могили и по този начин са били съхранени до днес (10). На територията на България има над 60 хиляди такива тракийски могили, от които са проучени едва около 1000. Аналогични на тракийските могили и гробници се откриват също в Северното Причерноморие, край Кавказ, в Мала Азия и Средна Азия. Най-голямо струпване обаче имаме в България, което показва къде е центъра на тази култура.
Независимо, че една част от тези гробници са ограбени (както в миналото, така и днес) от иманяри и мародери, все още в тракийските могили се крият много тайни и в тях се съдържат несметни съкровища, които чакат своя час и звездни мигове за откривателите и науката.
Доказват го такива открития като Казанлъшката гробница, гробницата в Мезек (могилата “Мал-тепе”), гробницата при Свещари, гробницата в “Долината на царете” (Казанлък), гробниците в Старосел, Александрово и десетки още други уникални обекти.
Наред с археологическите разкопки и писмените източници и предания, тракийските култови обекти (могили, гробници, храмове, светилища) ни дават ценна информация не само за материалната, но и за духовната култура на траките, която е била на много високо ниво в древния свят.
Тракийската и Гръцката култура се развиват под влияние на Месопотамия, Персия, Египет и Микена. Паралелно с това обаче наблюдаваме и една неподражаема оригиналност в Древна Тракия, която е характерна единствено за нашите предци – траките. Във връзка с това трябва да отчитаме3 също и обратното влияние от Тракия към околните народи, още повече, че предпотопната култура и цивилизация в Причерноморието е била тракийска. Тази цивилизация е предхождала по време с няколко хилядолетия зараждащите се по-късно култури в Месопотамия, Египет и Гърция. В това отношение ни очакват големи изненади и открития в шелфа на Черно море и старите брегови линии от преди Потопа, където е имало множество селища от тази култура.

Тракийските култове, религия и светилища

Траките имали множество богове, чиито култове са обединени в тракийския орфизъм и Дионисиевите мистерии. Много по-късно тези божества са възприети от елините и неправилно днес се смятат за божества от Древна Гърция. Още Херодот обаче изтъква, че имената на божествата са възприети от елините чрез трако-пеласгите и че тези божества идват основно от Египет. Тук е мястото да отбележим, че според някои нови данни преддинастичните египтяни са от бялата раса (както и първите династии на фараоните) и че те идват в Египет от Тракия и Мала Азия 33000 години пр. Хр., а може би и много по-рано.
От траките идват оргиите на Кабирите и култа към Хермес (Тот-Хермес или Хермес Трисмегистос [“Трижди Могъщ”]), Дионис, Арес, Зевс и другите богове. Херодот, описвайки обичаите на траките изтъква, че те почитат най-много боговете Арес, Дионис и Артемида. Царете на траките обаче, отделно от останалите граждани, почитали най-вече Хермес; единствено в него се кълнели и твърдели, че са негови потомци (15). С името на Хермес се свързва и едно тайно учение, наречено по-късно “херметизъм”, което традиционно се приема, че идва от Египет и е събрано в 42 книги. Част от тези херметични текстове са обобщени през Античността в сборник наречен “Corpus Hermeticum”, който обхваща 16 трактата под формата на диалози (12, 14).
Херметизмът стои в основата на орфическите мистерии, езотеричните учения и древната теология и теософия на антична Европа. От него черпят знания и вдъхновение питагорейците, неоплатониците, гностиците и алхимиците. Според Едуар Шуре учението на Хермес инициира и “дава първите лъчи” на доктрините на Орфей и Мойсей. За отбелязване е, че херметизмът в своята оригинална форма е монотеистично учение и това се подчертава от по-късните християнски коментатори. В “Божи наставления” (“Divinae institutiones”) на Лактанций се набляга върху изказванията на Хермес за монотеизма, за неизразимостта на божественото и за Божието слово: “…Той (Хермес) е написал книги, много книги за познаването на божествените неща. В тях провъзгласява величието на върховния и единствен Бог и го назовава със същите имена като нас – Господ и Отец” (13).
От данните, с които разполагаме става ясно, че по всяка вероятност Тот-Хермес, както Орфей, Дионис, Залмоксис, Херакъл и други са били реално съществували личности от дълбока древност, които след смъртта им са били обожествявани от траките. В следствие на това са се появили и различни култове, които били възприети от околните народи и най-вече от южните варвари – ахейци и дорийци. В следствие на редица по-късни исторически фалшификации тези божества са обявени за “собственост” на древните елини, и като такива битуват в повечето книги и учебници.
Херметизмът е религия само за посветени. Подобно на орфизма, в това учение били допускани само избрани хора, притежаващи определени морални и физически качества, които преминавали ред изпитания преди да бъдат посветени от жреците. Съгласно тази доктрина: “…Истината се измерва с интелигентността, тя трябва да се прикрива пред слабите, които тя би накарала да полудеят; да се крие от злите, които само откъслеци могат да схванат от нея – откъслеци, които биха могли да им послужат като разрушителни оръжия. Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти, науката да бъде твоя сила, вярата – твой меч и мълчанието – твоя несломима броня…” Такива са наставленията на йерофанта (първосвещеника) към новопосветените. И още: “… Душата е забулена светлина. Когато човек се не грижи за нея, тя започва да тъмнее и угасва, но когато в нея се налее свещеното масло на любовта, тя се запалва и гори като безсмъртна лампа” (12).
Херметичната доктрина намира най-силна проекция в тракийския орфизъм. Съгласно древните текстове и предания Орфей бил роден и живял в Родопите. Според легендата той е син на една от жриците на Аполон. Друга версия го представя като син на тракийския речен бог Еагър и музата Калиопа (вариант – син на Слънцето и великата богиня-майка). Орфей е от царско потекло, той е геният на духовна Тракия и Елада и будителят на божествената душа. Едуар Шуре твърди, че още като младеж Орфей пътува до Самотраки, а после отива и в Египет, където бива посветен от жреците в Мемфис и се обучава повече от 20 години в египетските мистерии и тайната херметична наука. Това става 1300 години пр. Хр. (12). Част от пътешествията на Орфей на изток са описани в “Аргонавтика”, където той се явява един от героите в похода на аргонавтите извършен преди Троянската война.
Орфей не отива в Египет неподготвен. Имайки предвид произхода му, той от рано е бил закърмен с езотеричните учения и духовните практики на траките. Това проличава и в диалозите му със Сфинкса, когато той отива да учи в храма на Карнак. Тогава, за да го изпита, Сфинкса му задава 13 ключови въпроса, с които Орфей се справя блестящо (16).
По него време в Тракия слънчевите и лунните религии си оспорват първенството. Тези две вери представляват противоположни теологии, светогледи, религии и социални организации. Небесните и слънчеви вярвания имат своите храмове в планините, своите жреци и строгите си закони. Лунните вярвания господстват в горите и долините; те имат жреците си, сладострастните си обреди, неправилно практикуват изкуството на тайните (различни магии) и всеки обред завършва с оргия (12). Противоборството на слънчевите и лунните култове е и борба между половете, борба между мъжкия и женския принцип (светлината и мрака).
Завръщайки се от Египет, Орфей дава нова сила на Слънчевото Слово на Аполон, като го оживотворява с тайните на Дионис. Той свещенодейства в най-древното светилище на траките, което се намира в планината Каукайон (Родопа). Предполага се, че това е свещения храм на Дионис в Перперикон, където по-късно римския военачалник Флавий направил жертвоприношение по тракийски обичай след вестта, че му се е родил син – Октавиан Август. В същото светилище е пребивавал, за да му бъде извършено предсказание и владетелят на света Александър Македонски. Подобно тракийско светилище е имало и в Делфи, където според Фабър д’Оливие жреците са се наричали “тракиди” и са били пазители на висшето знание. Амфиктионията (Институт на храмовите общности) в Елада през древността се пазела от тракийската гвардия, т.е. от воини посветени в тайните. Тиранията на Спарта премахва тази неподкупна гвардия и я замества с бруталната сила. По-късно глаголът “тракизирам” се е употребявал иронично за последователите на древните учения (12). Все пак за гърците в древността, Тракия се е смятала за свято място, страна на светлината и истинската родина на музите, защото тукашните високи планини криели на-старите светилища на Хронос, Зевс и Уран (12). В древността истинската планина Олимп се е наричала Рила (“Свещена планина”), където според Петър Дънов се намира най-старата духовна школа, още от времето преди Потопа. Тя действа и сега!..
Фабър д’Оливие изтъква, че името Тракия произлиза от финикийското “Ракхива” – етерното пространство, или небесната твърд и в символичен смисъл означава “страната на чистата наука” и на произлизащата от нея свещена поезия. От философска гледна точка тя означава “страна на духа, място на ученията и традициите”, които доказват появата на божествения разум”. В този смисъл са я възприемали посветените в тайните орфически учения ката Пиндар, Есхил, Емпедокъл, Платон, Питагор и др. (12).
Изворовия материал за орфизма е доста оскъден и се смята, че много от книгите на Орфей са загубени през вековете. Сред тях са: “Аргонавтики” – описание на великото дело на Хермес; “Деметриада” – космогонична поема за майката на боговете; “Свещени песни на Бакх (Дионис)” – теогонични химни; “Булото или мрежата на душите”; “Изкуството на тайните и обредите”; “Книга за мутациите, химията и алхимията”; “Коридантите” – книга за земните тайни и земетресенията; “Анемоскопия” – книга за атмосферата, една естествена и магическа ботаника и др. (12).
На гръцки език са запазени някои преписи от орфическите химни – т.нар. “орфически таблички” даващи наставления на слизащата в царството на сенките душа; златните плочки от гробницата в Пелина (Тетрапорос), Тесалия (IV в. пр. Хр.) и златните орфически плочки от Крит и Южна Италия (17).
Според проучванията на Томов; “Орфизмът е цялостна система, съдържаща космогония, есхатология и етика, чиито положения са: душата е безсмъртна и с божествен произход, но е белязана с вина, привнесена в произхода на човека от разкъсалите Дионис титани, и за наказание е затворена в човешко или животинско тяло, от което не може да се освободи доброволно; отива след смъртта на тялото в Хадес и се изправя пред съд, а от там се преражда в ново тяло до пълно изкупление и завръщане сред боговете – цел до която води само чист орфически живот на земята (17). Основни изводи за тази орфическа доктрина са Пиндар, Емпедокъл и преди всичко Платон, който според собствените си думи е учил от пътуващи тракийски жреци наричани орфици. От това следва, че цялата Платонова философия е сянка на орфическите мистерии (17). Безспорно е влиянието на орфизма също върху питагорейството, неоплатонизма и ранното християнство.
Тракийският орфизъм съчетава както култа към слънцето, така и култ към земята. Във връзка с това, не случайно, е представена идеята, че Орфей е син на Слънцето и Великата богиня-майка (8). Акцентът в орфизма, обаче, попада върху слънчевите култове и затова повечето от тракийските светилища се намират високо в планините. По някои от тях се откриват съоръжения явно служещи за отчитане на календарни цикли и за астрономически наблюдения. Такова светилище има на връх Тумба в местността “Орфенското” при Доспат. Там има кръгъл камък с изсечени знаци, отбелязващи различни положения на слънцето и звездите. Отделно от това има прокопан тунел в скалите, служещ вероятно като обсерватория за астрономически и математически изчисления. Наскоро изследователи откриха в Родопите светилище изсечено в скалите, като пещера, с формата на вулва (женски полов орган). Установи се, че при определено положение на слънцето слънчевите лъчи проникват през отвора на светилището и се проектират във вътрешността му, където се намира нещо като олтар. По този начин древните траки са подчертавали символично оплождането на земята от мъжкото начало – Слънцето…
Такива тракийски светилища има край Асеновград – “Белинташ”, в Рила над седемте рилски езера – “Салоните”; култовия кладенец в с. Гърло, който прилича на обсерватория; “светилището на нимфите” на Мадара, светилището при тракийската крепост край Тополовград; светилището при с. Татул (Момчилградско); долмените край с. Хлябово (Ямболско) и много други.
Във връзка със слънчевите култове е интересна интерпретацията на името Орфей. Според Едуард Шуре, Орфей (или Арфа) получава това име след завръщането си от Египет. Преди това той е бил наричан “син на Аполон”. Орфей означава “онзи, който лекува със светлина” (от финикийски: аур – светлина, рофае – лечение) (12).
Според попов, тракийският орфизъм предполага уреждането на света на степени. Отначало Великата богиня-майка (земята) само възпроизвежда природата чрез самозараждане (самооплождане). Втората степен на космогонията е появата е появата на божествения син – Слънцето, като мъжко начало, нужно за баланса на природата и нейната цикличност. Третата фаза е свързана с възмъжаването на сина и достигане смисловото равнище на бога и четвъртата степен е свещения брак на мъжкото и женското начало затварящо цикъла с потомство (8).
В тракийската религия с особена сила изпъква култа към Великата богиня-майка, свързана с плодородност и многообразието на света. По принцип Великата богиня е анонимна, но има много лица и локални тракийски имена – прозвища като Бендида, Котито, Брауро, Зеринтия, Хеката, Рея, Изида, Кибела, Мая, Артемида Браурония (Брауро) и др.! Най-популярни от тези имена са Бендида и Кибела. Ликът на Великата богиня-майка е често срещан по различни предмети на лукса и разкоша, присъства в украшения, ритони, фиали, сервизи, вази, апликации и др. Тя се явява покровителка на растенията, животните, природата, също на хората и човешкия род. Бди над плодородието, пазителка е на домашното огнище, закриля жените-майки и неомъжените девици. Великата богиня е хранителка на обредите, с които избраниците се посвещават във вярата към нея, създателка е на онези, с които се извършва посвещението и свещеното предаване на властта и въвеждането в божествен владетелски сан (8).
Култът към Великата богиня-майка е един от най-древните при траките. Освен в Тракия, Мизия и Македония, той се изповядвал и от траките преселили се много векове пр. Хр. в Мала Азия. Траките, които през средата на V в. пр. Хр. се настанили в Пирея и Атина, без съмнение като колонисти занаятчии и търговци, успели да наложат нейния култ и на атиняните. За това споменава и философът Платон в “Държавата”. Той изтъква, че религиозната служба, ритуалите и празничната процесия в Атина се извършва от траки (1).
Светилища на Бендида имало също в Пирея, Лаврион, Саламин, гр. Филипи Македония и голямо множество в Тракия. Според римският историк Тит Ливий, храм в нейна чест се намирал на западния бряг по долното течение на р. Марица. Лукиян също споменава за храм на Бендида в Тракия (1).
Артемида – Бендида се появява и в много тракийски оброчни плочки, както и по монети.
Археологическите проучвания показват наличие на множество тракийски светилища, където са се изповядвали различни култове като: “Петров кръст” над Драгоманския връх; на връх Стол (с. Загъжене); връх Баба (до с. Сегърлиево); между връх Руссарето и Голяма Шипковица; връх Теке до с. Чомлекьой (Ямболско); връх Могила до с. Мухла (Новопазарско); до с. Чеканчево (Софийско); (1); акропола на КАбиле (Ямболско) и много други.
Тракийски светилища се намирали и покрай пещерите до сладки, студени и топли минерални лековити извори. Там били почитани главно божества като Асклепий, Хигей и Телесфор. Такова е светилището “Синилото” на “Глава Златна Панега’ (Луковитско); Змейови дупки (до Сливен); голямата пещера до с. Балдъркьой (Провадийско); голямата пещера – “светилището на нимфите” на Мадара (Шуменско).
За последното светилище Баласчев, цитирайки Страбон, твърди че в пещерните жилища около Мадара живеел гетския бог-демон Залмоксис (Гебелейзис). Този бог - пророк на гетите според старо тракийско предание е живял по времето на Питагор (към втората половина на VI в. пр. Хр.) и двамата мъдреци беседвали по важни философско-религиозни въпроси (1). Гръцката версия представя обаче Залмоксис като роб на Питагор. Това разбира се е доста съмнително, тъй като събитията се разиграват в Тракия, а не в Гърция и освен това Залмоксис е бил цар, а не роб!…
Според Херодот, Залмоксис е живял много години преди Питагор и това опровергава твърдението, че двамата са се срещали (15). Маразов изтъква, че Залмоксис е пътешествал из целия древен свят и бил дори и в Египет, където натрупал духовни знания (3).
Сред гетите Залмоксис проповядвал херметическото и орфическо учение за безсмъртието на душата и по-късно траките го обожествили и издигнали негов култ.
На неколкостотин метра от Мадарския конник до с. Мадара е открито и трако-римско светилище, издигнато в чест на богинята Бендида – Артемида. Там са открити и басейни-бани за ритуално къпане, както и множество оброчни плочки с тракийския херос, плоча с изображението на Дионис и други интересни находки.
Друго средище с тракийско светилище е имало по долината на р. Разметаница с център “Царичина” (Дупнишко). Наскоро откритата храм-гробница край с. Старосел (Хисарско) също е свързана със светилище на траките, което се намира в близост. До самата гробница има и изсечени в скалите и култови ями, в които вероятно са се извършвали жертвоприношения (1). Едно от най-прочутите и известни светилища е това в Бурдапа (с. Саладиново, Пазарджишко), където са намерени 95оброчни плочки и се смята, че е посветено на Либетрийските нимфи (първоначалните музи).
Освен споменатите по-горе божества, траките почитали Сабазий (аналог на Дионис); Ямбадула (Хестия – женската дублетна форма на Залмоксис); Тракийския конник (Херос); Арес (Кандаон); Кабирите; Аполон Дерайнос; Херакъл (3), както и някои по-малко известни домашни божества като: Ас-дула, Дава-топа, Дар(а)-зала (Дер(е)-зала), Дело-п(а)та Евантита, Мед(а)в(а)за, Суре-гета, Тил(а)-теза, то-той и др. (1).
Характерен култ при траките било обожествяването на техните царе и вярата в безсмъртието на душата. Според Попов, в системата на тракийския орфизъм, обожествяването на тракийските владетелите е свързващо звено и нужно стъпало, като е необходимо да се преодолее стремежа към извисяването до бога и превръщането на владетеля в бог (8). Обожествяването на починалите владетели се отразило и върху погребалните обичаи на траките.
Завършвайки тази част ще споменем, че около тракийските светилища и култове има много неизяснени моменти. Това дава основание на някои изследователи да спекулират с темата, давайки съвършено грешни трактовки. Наскоро в пресата се появи съобщение, че “нашенският Индиана Джоунс” – проф. Рангел Гюров бил разкрил тайната на тракийските светилища и култови обекти (“Родопите – древния Клондайк” интервю на Николай Москов, в. “24 часа”, 7.09.2002 г.). В своето интервю професорът твърди, че: “светилищата на траките не са никакви култови места, а флотационни хидросъоръжения за добиване на злато”! Такива били обектите : “Татул”, “Перперикон”, “Дъждовник”, “Харман кая”, “Белинташ” и десетки други. Знаците по скалите пък били “нишани и знакова система, която сочи златните находища”. От това странно на пръв поглед твърдение, би следвало да се направи заключение, че траките не са имали духовна култура, а са били някакви сребролюбци и са се интересували само от златото и материалните придобивки. Фактите обаче говорят друго, а пред фактите и сребролюбците от съвремието трябва да мълчат!…
Проф. Рангел Гюров е ръководител на департамент “Науки за Земята и околната среда” в Нов Български Университет. В този съмнителен “български” университет се е събрала доста странна компания от преподаватели, които промиват мозъците на българските студенти с глобалистки психотронни методи и вредни теории. Все още не сме чули за някакви приносни археологически или исторически открития на проф. Гюров. Явно е, че тук отново се сблъскваме с поредния опит за подмолно и добре платено фалшифициране на българската древна история!…

Тракийските могили и гробници

Както вече изяснихме, тракийските могили и гробници са най-запазените култови обекти на траките. По същество погребалната могила представлява мемориален паметник на погребания в нея. Според археолога Георги Китов тази традиция идва от дълбока древност, когато воините или починалите са били погребвани в обикновени гробове и пръстта от изкопания гроб се е натрупвала като малка могила отгоре. Постепенно, за да се отличат гробовете на героите и царете, започвали да насипват по-големи могили, а след това да се изграждат и гробници на по-знатните починали благородници. Понякога царските погребения се извършвали и в действащи храмове, които след погребението били засипвани с пръст. Този начин на погребване е свързано с култа за обожествяване на владетеля и затова той бил погребван в храма, където преди това се извършвало поклонение и религиозни ритуали за почитане на съответното божество.
Типичен пример за това е царското погребение на цар Ситалк (V в. пр. Хр.) в храма-гробница при Старосел (Хисарско). Там има и култов комплекс с още 8 гробници. Изследванията показват, че преди да стане гробница, обектът в Старосел е бил действащ храм. За това свидетелстват изтритите от богомолци стъпала на централното стълбище, наличието на подвижни каменни врати на предверието, различни архитектурни особености на строежа и наличието на странични площадки предназначени за религиозни ритуали. Размерите и внушителността на това съоръжение са забележителни. Могилата е висока 21 метра, а обиколката на каменната стена – крепида е 241 м. с височина 3 метра. Всичко е строено с големи дялани каменни блокове, които на места са свързани със железни скоби и залети с олово. Със своята импозантност и тип на строеж, този храм-гробница е съизмерим с подобни антични съоръжения от Микена и Мала Азия.
Тракийските могили са със различна големина, като някои наистина имат грамадни размери, което понякога обърква археолозите, считайки ги за естествени хълмове.
Изследвайки погребалния инвентар и други находки, археолозите до голяма степен успяват да установят погребалните обичаи на древните траки. Сведения за това дават и редица антични автори. Херодот например описва погребалния ритуал на траките: “…Заможните граждани биват погребвани по следния начин. Мъртвия излагат в продължение на три дни и след, като предварително са го оплакали и са принесли в жертва всякакви животни, започват да пируват; след това го погребват, като го изгарят или без изгаряне го заравят в земята; насипват могила и уреждат състезания от всякакъв вид, в които най-големите награди се присъждат съответно за единоборство. Така се извършват погребенията у траките…” (15).
Според Фол, Херодот описва орфически обред на аристократическо погребение, което е по-рядко срещано и поради тази причина е от особена важност (6). При подобни погребения, често за жертвоприношението са използвали коне, а също в по-старо време са правени и човешки жертвоприношения. Често в грунда под могилния насип се срещат обредно-жертвени ями, където се е стичала кръвта на жертвата. При Старосел такива ями са открити в страни от крепидната стена на могилата. Тук трябва да обърнем внимание върху идентичността в погребалните обичаи на траки, скити и древни българи, което е от особена важност!
На върха на погребалната могила понякога се открива надгробие – олтар или зооморфен/антропоморфен знак, които според Фол обозначават сина на Сина на Великата богиня-майка (6). Такива са открити на върха на гробницата при с. Мезек (Хасковско); могилата при с. Чеканчево (Софийско); Могилата “Топрак Хисар” (до с. Кадрашик); голямата могила до с. Емен (Търновско); голямата могила при с. Дуванлии (Овчехълмско) и др. На върха на последната могила при Дуванлии са открити каменни балвани (каменни баби или девташлари). Подобни са откривани и на върха на скитските могили в Причерноморието и Средна Азия.
Автори като Баласчев и Фол считат, че някои могили не са погребани, а са нарочно насипани за светилища. Доказателство за това е, че в такива могили не са откривани погребения. В други пък са откривани останки от сгради или храмове. Особено внушителна е сградата, открита в “Дедекьойската могила” (до с. Дедекьой, Новозагорско). Сградата, която е открита (основи от нея) е четвъртита с хоросанови зидове и е дълга 95 крачки и широка 60 крачки. В горния ъгъл на сградата се намира кръгла кула с диаметър 10 метра и в югоизточнатата стена има порта, от която започва път, постлан с камъни. По средата на сградата има култова яма дълбока три метра и в нея е намерена оброчна плоча с тракийския конник. В близост са намерени още три такива плочи (1). В други могили са намирани закопани части от сгради, но не става ясно дали са гробници или храмове.
Според Фол и други изследователи, строежите под насипите надхвърлят общата си характеристика на надгробия. Освен за домове на покойника те могат да бъдат и места за почит към антроподемони (т.е. хероони), които могат естествено да бъдат съчетани с поклонение и жертвопринасяне, както е прието в открит мавзолей (6). След време тези обекти изчерпвали функциите си и били затваряни за посетители, след което били засипвани в могила. Твърде вероятно е също затварянето на храма да е било предизвикано и от други причини, като например погребване на владетел в него или оскверняване.
В някои от гробниците-храмове на траките се откриват великолепни стенописи, които ни дават изключително ценна информация за духовната и материалната култура на нашите предци. Примери в това отношение са Казанлъшката гробница, в която е погребан одриския зар Севт III (IV в. пр. Хр.); прочутата гробница край Свещари, където има и скулптурна група и новооткритата от д-р Георги Китов гробница край Александрово – могилата “Рошавата чука” (IV в. пр. Хр.), за която писахме в кн. 17 на сп. “Авитохол” (2002 г.).
По отношение архитектурата на тракийските гробници и храмове много добра е разработката и изследването на Малвина Русева (10), която представя великолепно тракийски и скитски образци с подробни архитектурни планове и описания на култовите обекти.
В заключение, както казахме и в началото на статията, тракийските могили крият все още множество тайни и представляват безспорно не само национално съкровище, но са и богатство с европейско и световно значение. Изхождайки от това, крайно време е българските власти да полагат повече грижи за тези безценни археологически паметници и да имаме национална политика и стратегия по отношение на тяхното разработване, запазване, съхранение и представяне на широката публика. Необходимо е също и законите да се прилагат по-строго и безкомпромисно, тъй като иманярите, мародерите и грабителите не спят!…

БИБЛИОГРАФИЯ
1. Г. Д. Баласчев. Старо-тракийски светилища и божества в Мезек, Глава Панега, Мадара, Царичина и други градове и тяхното значение, печ. П. Глушков, София, 1933 г.
2. проф. Д. Дечев. Очерк на религията на древните траки, Българска историческа библиотека, т. III, редактори – проф. д-р В. Н. Златарски и проф. д-р П. Ников, уредник – стопанин Страшимир Славчев, София, 1928 г.
3. Иван Маразов. Митология на траките, ИК “Секор”, София, 1994 г.
4. проф. Христо Данов. Траки, изд. “Народна просвета”, София, 1982 г.
5. проф. Христо Данов. Тракийско изворознание, изд. “Витал”, В. Търново, 1998 г.
6. Александър Фол. Тракийската култура. Казано и премълчано, изд. “Рива”, София, 1998 г.
7. Гергана Цанова; Людмил Гетов, Тракийската гробница при Казанлък, изд. “Български художник”, София, 1983 г.
8. проф. Димитър Попов. Тракология, изд. “Лик”, София, 1999 г.
9. Иван Венедиков. Митове на българската земя. Раждането на боговете, изд. “Идея”, гр. Стара Загора, 1997 г.
10. Малвина Русева. Тракийска гробнична архитектура в българските земи през V-III в. пр. н.е., изд. “Я”, Ямбол, 2002 г.
11. д.и.н. Георги Китов. Траколожка експедиция за могилни проучвания “Темп” (календар), София, 2002 г.
12. Едуар Шуре. Велики посветени, книга I и II. Орфей, Питагор, Рама, Кришна, Хермес, Мойсей. Изд. “Евразия-Абагар”, София/Плевен, 1991 г.
13. Франсоаз Бонардел. Херметизмът, изд. “Панорама”, София, 1997 г.
14. Николай Гочев. Античния херметизъм, изд. “Сонм” и Университетско издателство “Св. Климент Охридски”, София, 1999 г.
15. Херодот. История, част I и II, ДИ “Наука и изкуство”, София, 1986-90 г.
16. сп. “Орфей”, бр. 1, ИК “Егрегор”, София, 1951 г.
17. Роман Томов. Императорите орфици, Орфизъм и ранно християнство, IV-VI век, ИК “Прозорец” и Акад. Издателство “Проф. Марин Дринов”, София, 1998 г.
18. Георги Китов, Даниела Агре. Въведение в тракийската археология, ИК “Авалон”, София, 2002 г.
"Само оня, който знае откъде идва - знае къде отива!" китайска мъдрост

#2 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8170 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 12 януари 2008 - 10:13:53

Религиозните вярвания на траките

Оскъдната информация, с която разполагаме, не предполага пълна реконструкция на тракийските религиозни вярвания. Основен източник са писанията на древногръцките автори, които се стремят да доближат тракийския пантеон до елинския – в смислово и в терминологично отношение. Друг източник са резултатите от археологическите разкопки. Разкритите гробници и култови предмети дават сведения за погребалните обичаи на траките и за тяхната вяра в безсмъртието на душата.
Тракийската религия била политеистична. Докато част от божествата имали общотракийски характер, други са характерни само за определена племенна общност. Някои тракийски божества и елементи от тракийската религиозна система оказват съществено влияние върху елинската митология и елинския духовен кръгозор.
Траките развили култ към силите на Природата. Почитали свещени гори, дървета, извори, потоци. Вярвали в съществуването на нимфи, музи и демони. За тях, змията била символ на хтоничните (подземните) сили. “Свещеното дърво на живота” било разделено на три части: горна – корона на дървото – символ на небето, средна – ствол на дървото – символ на земята, долна – корените на дървото – символ на подземния свят.
Религията е немислима без култови действия. Важни елементи на култа са магическите действия и жертвоприношенията.
Траките правят безкръвни и кръвни жертвоприношения. При безкръвните, се поднасят плодове, пшеница или сготвена храна. При кръвните, жертвените животни, най-често, биват изяждани. В жетрва се принасят овни, агнета, бикове, свине и кучета. До настъпването на елинистическата епоха, в тракийските земи се извършват и човешки жертвоприношения. В отделни случаи, тракийските племена кени, апсинти и гети принасяли в жертва чужденци.
За древните елини, Тракия е земя на магьосници, вещици и лечители. Запазени са сведения за лечение чрез огън и вода. Нестинарските игри (запазени са в района на Странджа) са тракийски по произход и са свързани с култа към Слънцето и с определени магически действия. Тракийските лечители използват различни баяния и заклинания, придружени с магически действия. Такъв лечител е обожественият гетски цар Залмоксис. Музиката (и музикотерапията) се свързват с имената на херосите Орфей и Лин.
Херодот съобщава, че траките почитат боговете Хермес, Арес, Дионис, Асклепий и Артемида.
Тракийското име на Арес е Плейстор – подземно божество на войната, на необузданата войнственост, на кървавите сражения, което изисквало да му се поднасят и човешки жертви. В Елада, Арес бил почитан предимно от спартанците.
Гръцкият бог Дионис е сложен събирателен образ, свързващ тракийски и малоазийски влияния с местните елински религиозно-митологични традиции. Във Фригия почитат местен вариант на Дионис, който се нарича Сабазий (Свободен) – бог на растителността, на плодородието и на лечението.
Изобразяван е като брадат мъж с фригийска шапка (като тази, носена от бог Митра и от френските революционери, в 1789 г.). Неговите атрибути са: еленова кожа, жезъл (тирс), лозова клонка, винена чаша и борова шишарка. У нас са намерени многобройни негови оброчни паметници във вид на ръце с благославящ жест, възприет, по-късно, в християнството.
Култът към Дионис е оргиастичен по характер и изразява съединяване с могъщите сили на природата. Култовите действия се изпълняват от жени – менади и вакханки. В Родопите се намира общотракийското светилище на Дионис – ротондоподобен храм с открит покрив. То принадлежало на тракийските племена сатри и беси. Тук жрица предсказвала бъдещето и давала отговори на различни въпроси, подобно на оракула в Делфи. В това светилище е предсказана съдбата на двама велики мъже – Александър III Македонски и Октавиан Август.
Елините отъждествявали тракийската богиня Бендида с Артемида и с Хеката. Била почитана като богиня на плодородието, на вегетацията, на лова и на Луната. Постепенно, тя се превръща в женски паралел на бога на войната Арес/Плейстор. Изобразявана е редом с Тракийския Херос. През 429 г. пр. Р. Хр., култът към Бендида е въведен официално и в град Атина, чийто почетен гражданин – одриският цар Ситалк – бил съюзник на атиняните, по време на Пелопонеската война. Култът й преминава и в Египет, пренесен там в елинистическата епоха. Някои нейни функции преминават върху египетската богиня Бастет (Бубастис).
Тракийските божества не са структурирани в йерархичен порядък, както елинските. Понякога, функциите им съвпадат или се преплитат.
За тракийски вариант на елинския бог Зевс се смята Сбелсурд – бог на небето, мълниите и дъжда. Много често, образът на Сбелсурд се покрива с този на Тракийския Херос – божество с много сложен произход и функции. Херос е герой от твърде далечен (полу)божествен произход, идеал за човешка сила и храброст, благодетел на народа си, епоним на области, градове и съсловия, почитан като полубог, наравно с Херакъл (Херкулес). Херос е изобразяван като конник, обърнат надясно, с развяна хламида. Негови атрибути са: “Дървото на живота”, змия, куче и диви животни. Изобразяван е по време на лов или на жертвоприношение. Всяка област, всяко племе, всяка свещена местност имат свой Херос.
Друг известен тракийски бог е Дарзалас, изобразяван като брадат конник с рог на изобилието и/или с жертвена паница в ръце. Изобразяван е също и с кошница на главата, пълна с даровете на природата. По време на римското владичество на Балканите, в черноморските градове, в негова чест, били устройвани спортни игри, наречени дарзалии.
Троичното делене на света (чрез “Дървото на живота”) се забелязва и в групирането на боговете в триади – тройки божества, съчетаващи различни функции, израз на съвършеното единство на света, осъществено чрез различията.
Такива триади са:
Зевс – Дионис – Персефона,
Арес – Дионис – Атремида и
Сабазий – Дионис – Ипта.
Един от най-забележителните образи в тракийската митологична система е този на Орфей. Орфическата религиозна доктрина съчетава хтонични (слизане в подземното царство) и соларни елементи.
Култът към Слънцето е важна съставка на тракийската образна система. Предполага се съществуването на бог на Слънцето, изобразяван върху тракийски монети като слънчев диск или интерпретиран от елинската традиция като Аполон или Хермес. Орфей е херос – човек, получил безсмъртие и превърнал се в божество. Той е смятан за най-великия поет, композитор, музикант и певец на Древността. Негова майка и учителка била музата Калиопа. Античното разбиране за музика (поради магическото й въздействие) е по-различно от съвременното такова – то включва, наред със свиренето и пеенето, също така – и медицината, педагогиката, философията, магията, висшата премъдрост и високата духовна култура. Изобразяван е с лира и с кошница, пълна с книжни свитъци.
Орфей е типичният посредник между трите свята – подземното царство на мрака (където е водач на душите на мъртвите), Земята и хората, Небето и боговете. Тракийски аналог на Хермес, неговият образ е продукт на сложен древнобалкански синтез на цар, жрец, гадател, герой и бог; фигура, съчетаваща прехода между трите свята и тяхното единство. Поетичното творчество на Орфей може да се сравни с библейските псалми и със староиндийските религиозни песни.
Като участник в похода на аргонавтите за златното руно, Орфей давал такт на гребците. Песните му заглушавали съблазънта на морските сирени.
Кратка и трагична е любовта на Орфей. В края на сватбения му ден, змия захапала ходилото на неговата невеста – дриадата Евридика. [Дриадите са горски нимфи, нещо като прототип на елфите.]
За да си я върне, опечаленият Орфей слязъл в подземното царство, където никой не можел да устои на печалната му музика и на тъжния текст на песента му. Божествата на подземното царство – Хадес/Аид и Персефона – му позволили да изведе любимата си извън подземния свят. Но... с единствената уговорка, да не се обръща назад, докато не излезе на повърхността на Земята и не бъде обгърнат от слънчевата светлина. Но, вървейки по мрачната пътека, той не издържал и се обърнал назад, за да погледне своята Евридика, преди уречения момент. Естествено, поради своето нетърпение или недоверие, загубил съпругата си завинаги. След като излязъл на светло, в родната Тракия, вече се отнасял с пренебрежение към всеки опит за женско ухажване. Според едната версия на мита, бил убит от развилнели се поклоннички на бог Дионис, а, според втората, бил поразен със светкавица от самия Зевс, защото разкрил на хората част от плановете на боговете за тях.
По-сложен е въпросът за орфическите общества и за орфическите мистерии.
[По примера на орфическите общества е формирано и питагорейското общество.]
Затворени за външни очи, орфическите общества включват само мъже – аристократи, духовно богати, преминали през ред изпитания – спортни игри, единоборства, лов, войни, жертвоприношения, гадаене... В основата си, орфизмът е соларен култ - култ към Слънцето и към висшия световен ред. Според историческите извори, орфическите мистерии се дeлят на тайнства с посвещение, без кръвни жертвоприношения и на дионисиеви по своя характер мистерии, пресъздаващи разкъсването на Орфей от вакханките. В пряка връзка със соларния култ са свързани скалните погребения в ниши на огрени от Слънцето места. Орфизмът имал положително въздействие върху питагорейството и неоплатонизма.
Подобен на орфеевия образ е образът на Залмоксис. Последният е гетски жрец. Живял е няколко години в пещера, след което започва да споделя своите зания, умения и прозрения с хората.
Римските войници донесли на Балканите вярата в бог Митра. Митра(с) е древно индо-персийско божество на светлината – самото Слънце (или негов спътник?). Символ на борбата на Светлината срещу Мрака и Злото, Митра си спечелил прякора Sol Invictus (Непобедимото Слънце). Митраизмът изповядвал безсмъртието на душата, задгробния съд, възкресението на душите. Това учение застъпвало седем степени на посвещение в мистериите (тайнствата). Ето някои от тях: потапяне във вода и пчелен мед, белязване с огън, и - за “десерт” - култово пиршество с хляб, вино и вода. Култът проникнал през Вавилон, Армения и Мала Азия и преминал в Римската империя, пренесен от римските войници, в края на I век сл. Р. Хр. В днешните български земи култът към Митра бил донесен в края на II век от войниците на император Траян. През III век, митраизмът съперничел на християнството, което изповядвало нравственост, близка до неговата. Под негово влияние, християнството възприело за свещен почивен ден не юдейската събота, а неделята – свещения ден на Слънцето. Рожденият ден на Непобедимото Слънце – 25 декември – бил възприет от християните като деня на Рождество Христово.
На остров Самотраки също се извършват мистерии в чест на тайнствените местни божества, носещи названието кабири. И тук съществува триада кабирични божества:
Аксиерос – Аксиокерсос – Аксиокерса.
В пряка връзка с вярата в безсмъртието на човешката душа са и погребалните ритуали на траките. Траките практикуват както трупоизгарянето, така - и трупополагането. Резултатите от археологическите разкопки показват, че в периода VI-V в. пр. Р. Хр., в Тракия преобладава трупополагането. Траките погребвали с радост своите мъртви, защото смятали, че смъртта ги избавя от земните неволи. Те вярвали в задгробния живот и снабдявали своите мъртви с всичко необходимо за отвъдния свят. Най-древни са скалните фурнообразни гробници, групирани по течението на р. Арда в Източните Родопи. От началото на I хил. пр. Р. Хр. датират и долмените – мегалитни съоръжения, образувани от огромни каменни блокове. От VI век пр. Р. Хр. започват да се строят правоъгълни и куполни гробници. Куполната гробница се състои от коридор (дромос), погребална камера с крушовиден купол (толос) и, понякога – допълнителни помещения (камери). Някои от гробниците са украсени отвътре с релефи, фрески, стенописи. Известни са тракийските гробници в с. Свещари, с. Мезек, с. Татул, с. Градище, Казанлък и Старосел.
След IV век пр. Р. Хр., Тракия става част от елинистическия свят, а през I век сл. Р. Хр. влиза в състава на Римската империя. Религиозният синкретизъм (механично смесване), присъщ на двете империи - Македонската и Римската – намира своето място и в тракийските земи. Много местни божества са преосмислени в духа на елинистическата традиция, а местното население възприема божества на различни далечни народи: галски (келтски) и италийски - Силван и Епона, египетски – Серапис и Изида, малоазийски – Атис и Кибела, ирански – Митра и Анахита.
Религиозният синкретизъм и духовния хаос водят до поява на идеята за вяра в едно единствено върховно божество – монотеизъм. Универсални образи на Бог са: Херос, Митра, Иисус Христос, Тангра. От I век сл. Р. Хр. – нататък, в тракийските земи прониква и християнството, което започва да печели все повече привърженици и позицията на монотеистична религия, съдържаща в себе си една осмислена цел и универсална философия. През VI век, по-голямата част от населението на Балканския полуостров вече е християнизирано. По-късно, древните българи ще донесат тук своята монотеистична религия – вярата в бог Тангра (Тиенг Ра, Тенг Ри).
На Балканите настъпва Средновековието.
Но това е една друга история...
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#3 Доктора

Доктора
  • Banned
  • 315 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Бойни изкуства и военно дело, древна българска история, българистика, защита на българските национални интереси, езотерика, религия, философия, източна медицина, геронтология и гериатрия, медицинска антропология; българските общности в чужбина; културата на Евразия.

Публикувано 12 януари 2008 - 11:34:14

За мен основен интерес в тази насока за духовния живот на траките, като наши предци представлява орфизма! Той е проекция на херметизма и египетските учения на Тот Хермес, наричан "Три пъти Велик" в съчетание с тракийските култове , мистерии и посвещение! Херметичните книги са запазени и при мен имам пълен такъв набор от текстове, но все още не съм ги проучил детайлно. Има информация и за запазени книги и текстове на самия Орфей. Последните са предимно златни погребални таблички, които се поставяли на гърдите на умрелия благородник при отправянето му към отвъдното. В Националния исторически музей в София се съхранява единствената в света такава орфическа книга, състояща се от златни таблички (6 на брой навързани като тефтер) със релефни изображения и текст на етруски, който текст все още не е разчетен и преведен, въпреки, че именно български професор от БАН, още през 70-те години на миналия век разчете етруската писменост!
Има сведения за откъслечни орфически текстове запазени в различни антични произведения, главно на гръцки и латински език; никой обаче от нашите учени не си е дал труда да събере в един сборник всички тези текстове и да ги анализира и обобщи като едно единно учение на великия певец, музикант, цар и жрец Орфей! Това е нещо, което трябва да се направи, защото тази божествена духовност е наше достояние и дело и ние трябва да се гордеем с това! :whistling:
"Само оня, който знае откъде идва - знае къде отива!" китайска мъдрост

#4 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8170 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 12 януари 2008 - 11:54:47

Според мен, като производни от името Орфей, по-правилните термини би следвало да бъдат "орфеически" и "орфеизъм", а не - "орфически" и "орфизъм". Формите "орфически" и "орфизъм" напомнят повече за фокусника Орфи, а не - за Орфей! Правилно е прилагателното "орфееви" (празници).
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#5 Galahad

Galahad

    sir

  • Модератор История
  • 7995 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 28 януари 2008 - 23:24:03

Ето още нещичко за религията на траките. Ама е само І част. Няма ги за дуализма и политеизма.
  • 0

__________________________
"Материали по история"
"Българската древност"

17838_473521835407_473493940407_10802389
___________________________________
"Amicus bonorum, inimicus tyrannorum, hostis criminum, hostis vitiorum" Tr.Pol.,Val.Duo, V-6


#6 Ariika Medida

Ariika Medida
  • Потребител
  • 2 Мнения:

Публикувано 11 юли 2012 - 12:16:25

Чудесно четиво! Това много ми хареса: Затвори истината в сърцето си и нека тя говори чрез делата ти, науката да бъде твоя сила, вярата – твой меч и мълчанието – твоя несломима броня…”
Между другото, някой ходил ли е във възрожденската "Кордопулова къща" в гр. Менлник?
  • 0

#7 mitaca

mitaca
  • Модератор Химия
  • 6994 Мнения:
  • Пол:Няма да кажа

Публикувано 11 юли 2012 - 14:07:34

Да и не веднъж. Защо?
  • 0

Posted Today, 06:58:37

 


#8 Ariika Medida

Ariika Medida
  • Потребител
  • 2 Мнения:

Публикувано 11 юли 2012 - 15:19:49

Иии с какво лично впечатление оставате?

Този пост е редактиран от Ariika Medida: 11 юли 2012 - 15:20:21

  • 0

#9 Doris

Doris
  • Потребител
  • 4664 Мнения:
  • Пол:Жена

Публикувано 11 юли 2012 - 16:42:07

Да не са открили някоя тракийска могила около Кордопуловата къща?
От тия тракийски могили направо няма отърваване. В неделя ходихме на разходка към Герман и по пътя гледам две доста големи могили. Тогава реших, че тия хора от вилите толкова боклуци са изхвърлили, че са се образували могили , досущ като тракийски. После четох разни туристически материали и се оказа, че могилите наистина са си тракийски. :w00t::book:
  • 0

#10 mitaca

mitaca
  • Модератор Химия
  • 6994 Мнения:
  • Пол:Няма да кажа

Публикувано 11 юли 2012 - 16:51:22

Иии с какво лично впечатление оставате?

Ми добро и винце си купуваме от там, че аз обикновенно шофирам, ама каква е връзката с тракииските могили?
  • 0

Posted Today, 06:58:37

 


#11 БатеВаньо

БатеВаньо
  • Потребител
  • 908 Мнения:
  • Пол:Няма да кажа

Публикувано 11 юли 2012 - 17:40:26

Да не са открили някоя тракийска могила около Кордопуловата къща?
От тия тракийски могили направо няма отърваване. В неделя ходихме на разходка към Герман и по пътя гледам две доста големи могили. Тогава реших, че тия хора от вилите толкова боклуци са изхвърлили, че са се образували могили , досущ като тракийски. После четох разни туристически материали и се оказа, че могилите наистина са си тракийски. :w00t::book:


Във рамките на София, зад централни гробища има една могилка в парка на Орландовци. Има ли информация за нещо открито в нея?
  • 0

#12 @n0m@L*y

@n0m@L*y
  • Потребител
  • 8 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Геология,История,Археология,Фотография,Изкуство,Етнография,География,

Публикувано 27 юли 2012 - 20:19:54

Във рамките на София, зад централни гробища има една могилка в парка на Орландовци. Има ли информация за нещо открито в нея?

Повечето могили/могилки или не ги забелязват или се правят че няма пари за един евентуални разкопки,с минимални разходи...едва ли са я поразкопали.Но наистина аз си ходя и виждам могила,ходя си виждам могила...има много не открити съкровища :)

  • 0
Ако имате въпроси ми драснете едно ЛС :)

#13 JImBeam

JImBeam
  • Потребител
  • 1861 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:около морето
  • Интереси:към другия пол :)

Публикувано 28 ноември 2012 - 13:47:55

Здравейте археолози. Скоро минавайки край Поморие, отново се отбих да разгледам една забележителност без аналог в света - Тракийската куполна гробница. Въпроса ми към знаещите е : Защо гробницата е "заплюта" като тракийска? Колкото тракийски гробници съм видял, все са строени с камъни. Тази донякъде има тракийска архитектура но пък е строена с римски тухли и то доста по-късно от останалите тракийски гробници - някъде II - IV век.

thracian-tomb-20812d2.jpg

Този пост е редактиран от JImBeam: 28 ноември 2012 - 13:58:56

  • 0
Както и да се въртиш, "седалото" ти винаги ще е отзад

#14 Galahad

Galahad

    sir

  • Модератор История
  • 7995 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 28 ноември 2012 - 19:09:19

Здравейте археолози. Скоро минавайки край Поморие, отново се отбих да разгледам една забележителност без аналог в света - Тракийската куполна гробница. Въпроса ми към знаещите е : Защо гробницата е "заплюта" като тракийска? Колкото тракийски гробници съм видял, все са строени с камъни. Тази донякъде има тракийска архитектура но пък е строена с римски тухли и то доста по-късно от останалите тракийски гробници - някъде II - IV век.

thracian-tomb-20812d2.jpg



Използването на чужди материали и технологии за да се направят носиите за фолклорен състав дали променя националния характер на носиите? А правенето на черкви по времето на турското робство прави ли ги турски, а самите турци християни ли се оказват при това положение?
  • 0

__________________________
"Материали по история"
"Българската древност"

17838_473521835407_473493940407_10802389
___________________________________
"Amicus bonorum, inimicus tyrannorum, hostis criminum, hostis vitiorum" Tr.Pol.,Val.Duo, V-6


#15 alvassareiro

alvassareiro
  • Потребител
  • 9850 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 28 ноември 2012 - 19:16:11

Казанлъшката гробница от класическия тракийски период - 4-3 в. пр.н.е, това е 600 години преди поморие, е строена от тухли.
  • 0


O saloio anda desajeitado montado no burrico sem vexames entre os lugarejos em festa!

#16 JImBeam

JImBeam
  • Потребител
  • 1861 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:около морето
  • Интереси:към другия пол :)

Публикувано 28 ноември 2012 - 20:02:55

....и около Поморие пълно с тракийски гробници.
Не съм специалист, не оспорвам, само се интересувам по какво са определили че е тракийска, след като и мястото ,и времето на строеж , и архитектурата и мат`риала нещо не се вписват в другото тракийско строителство.
Алва, прав си, ама тези тухли са римски, а не казанлъшки. :)
Galahad, предвид хронологията в развитието на тоя край, нормалното би било обратното - римски строеж с тракийски материал :)

Този пост е редактиран от JImBeam: 28 ноември 2012 - 20:17:15

  • 0
Както и да се въртиш, "седалото" ти винаги ще е отзад

#17 miroki

miroki
  • Потребител
  • 2838 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:Уеб дизайн и изработка на сайтове!

Публикувано 29 ноември 2012 - 08:45:44

Знатни тракийци продължават да живеят и градят дори до към 4-5 век. Та тогава може да се ползва и друг материал.
Например вила Армира е от такова късно строителство на тракийски знатен персонаж (не коментирам материала там).
Плюс това кой е казал, че са римски тухли. В изворите си пише колко траки керемедчии и зидари има, като са строили водопровода за ИРИ. Това не означава, че могат да се правят тухли от траките, които да се използват само за градежи византийски образец. Въпреки, че са част от римската държава, явно имат и самобитни или по-точно открояващи ги от останалите, градежи.
Относно самата гробница, такава не съм виждал друга, и също така предполагам, че не е гробница.
Както в Свещари се оказа храм. Тука може и друго да е, но е доста по-различна.
  • 0

Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu


#18 Last roman

Last roman

    Praefectus Urbi

  • Глобален Модератор
  • 11723 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:чисто римски

Публикувано 29 ноември 2012 - 08:49:48

за коя от всичките вили Армири говориш?
  • 0

#19 БатеВаньо

БатеВаньо
  • Потребител
  • 908 Мнения:
  • Пол:Няма да кажа

Публикувано 29 ноември 2012 - 08:57:27

....и около Поморие пълно с тракийски гробници.
Не съм специалист, не оспорвам, само се интересувам по какво са определили че е тракийска, след като и мястото ,и времето на строеж , и архитектурата и мат`риала нещо не се вписват в другото тракийско строителство.
Алва, прав си, ама тези тухли са римски, а не казанлъшки. :)
Galahad, предвид хронологията в развитието на тоя край, нормалното би било обратното - римски строеж с тракийски материал :)


То и днешното ново строителство не е същото като преди 100г., да не говорим за по - дълъг период, а не са дошли строители- иностранци. :)
  • 0

#20 miroki

miroki
  • Потребител
  • 2838 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:Уеб дизайн и изработка на сайтове!

Публикувано 29 ноември 2012 - 16:08:39

за коя от всичките вили Армири говориш?

Като пример за късно строителство тази от Ивайловград.
  • 0

Всичко за ездата: http://www.nomadendurance.eu





0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни