Отиди на
Форум "Наука"

Защо в иконостасите има змейове и лами?


Recommended Posts

  • Потребител

Някои от показаните на картинката дракони силно мязат на грифони, но идеята за българския дракон Барадж си я бива.

Колкото до конника, пронизващ дракон, това трябва да е св. Георги. Но е възможно и след победата над Казан в тази сцена да е вложен и нов смисъл. Подобни тълкувания има и за св. Димитър и цар Калоян, макар и спорни:

http://medchurches.livejournal.com/16618.html

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 117
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

Posted Images

  • Потребител

Светец не се изобразява с пълни рицарски доспехи, спуснато забрало на шлема и без ореол около главата. А именно това виждаме в руския герб. Обяснението, че това бил свети Георги, се "появява" чак през 1730, когато с имперски декрет се обявява този светия за закрилник на Москва, а и на Русия. Но по принцип се смята, че покровител на Русия е свети Андрей Първозвани. За първи път драконът е поставен под конника в герба (преди това е имало само конник с копие) по времето на Иван III, който успява да постави временно под васална зависимост Казанското ханство. После, по времето на Цар Иван IV Грозни (внук на Иван III), Казанското ханство е завладяно. В оригиналния герб на Грозни от 1589-а, когато конникът започва да се използва в комбинация със заетия от Византия орел, той си е даже с корона. Няма как да е свети Георги.

Russian coat of arms during the reign of Ivan Grozny, 1589

Russian_coa_1589_grozny.gif

Руският герб в момента

Greater_Coat_of_Arms_of_the_Russian_Empire_1700x1767_pix_Igor_Barbe_2006.jpg

"The use of the double-headed eagle as a Russian coat of arms goes back to the 15th century. With the fall of Constantinople and the end of the Byzantine Empire in 1453, the Grand Dukes of Muscovy came to see themselves as the successors of the Byzantine heritage, a notion reinforced by the marriage of Ivan III to Sophia Paleologue (hence the expression "Third Rome" for Moscow and, by extension, for the whole of Imperial Russia). Ivan adopted the golden Byzantine double-headed eagle in his seal, first documented in 1472, marking his direct claim to the Roman imperial heritage and posing as a sovereign equal and rival to the Holy Roman Empire.

The other main Russian coat of arms, the image of St George slaying the dragon, is contemporaneous. In its first form, as a rider armed with a spear, it is found in the seal of Vasili I of Moscow. At the time of Ivan III, the dragon was added, but the final association with Saint George was not made until 1730, when it was described as such in an Imperial decree. Eventually, St George became the patron saint of Moscow (and, by extension, of Russia).

After the assumption of the title of Tsar by Ivan IV, the two coats are found combined, with the eagle bearing an escutcheon depicting St George on the breast. With the establishment of the Moscow Patriarchate in 1589, a patriarchal cross was added for a time between the heads of the eagle."

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Защо в иконостасите има змейове и лами?

Според българската митология змеят е покровител, а ламята е злина. Змеят е мъжка сила, а ламята - женската й противоположност. В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. В народната ни митология Св. Георги е представител на змея, на мъжката сила. И Св. Георги убива с копието си не змей (или дракон), а ламя. Така покровителят змей Св. Георги убива другия змей - ламята, злината. Борбата между противоположностите, благодарение на която борба светът съществува:

мъжко начало - женско начало

добро - зло

създаване и предпазване - разрушение и унищожение

и т.н.

Още интересни подробности и допълнителни материали по въпроса има в книгата "Българска народна митология" на Иваничка Георгиева (1993):

067f83db1766e61ee25d9518106dbfed.jpeg

МИТОЛОГИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗМЕЯ. ЗМЕЯТ — КОСМИЧЕСКИ МЕДИАТОР

Змеят е един от основните персонажи в митологичната система на българите.

Може би
една от най-важните функции на змея като български митологичен персо­

наж е да бъде стопан, покровител
. Според много легенди змейовете имали големи съкрови­

ща, които зорко пазели
16
. Тази роля ги сближава с митичната змия стопан. Според народни­

те представи змеят е благоразположено към човека същество. То пази землището от гра­

душки и бедствия, от лами и хали и от другоселските змейове, които искат да ограбят

плодородието. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град, змейовете излизат да

се бият с халата, която го предвожда
17
.

При всички случаи змеят е мъжки митичен персонаж, а ламята е неговият женски корелат.

ЛАМЯ

Народните представи за ламята и халата са твърде близки до тези за змията и змея. Ламята

произхожда от змийска глава, попаднала на рог на вол или бивол, сраснала се с него след

40 дни. В някои приказки и легенди ламята е схваща като женско същество и сестра на

змея. Нарича се злина. Тя е женският корелат на змея.

Ламята живее в пещери и дупки в земята, при голям извор или река. Тя пази съкро­

вища. Най-типични нейни черти са лакомия и кръвожадност. Тя носи само нещастия —

спира водите, причинява суша, глад, яде хора, унищожава посевите — „яде бяла пченица

и зобе бялото грозде".

...

В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. Змеят пази реколтата,

а ламята я унищожава. С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци, витеци, братя близнаци и свещи,

от нея потичат реки от изобилие. Според някои народни представи св. Илия с огнена стрела

удря ламята, от което се получава гръмотевицата. Ако не е той, няма да има никакво

плодородие. Неговите помощници са змейовете
58
. Мотивът е разработен най-често със

св. Георги като коледна песен. На Гергьовден св. Георги обхожда зелен синор и среща сура

118
ламя с три глави. Той я посича и от нея потичат три реки мляко, пшеница и вино
59

. Широко известен в легенди и песни е мотивът за ламята, която спира водите и ги пуска срещу

човешка жертва. Св. Георги или юнак избавя от смърт девойката царска дъщеря
60

.
В църков­ната живопис ламята, която св. Георги пронизва с копието си, носи чертите на митичен персонаж.

Змеят и ламята влизат в средновековното художествено творчество. В християнско­

то изкуство драконът олицетворява езичеството, победено от християнската вяра. Но ако

за християнския мироглед ламята и змеят са вече символи, то за паганистично-християнския

до известна степен те са реално съществуващи митологични персонажи. По начин на изобра­

жение те си приличат, но се различават функционално.
Ламята като фантастично влечуго

или като митична змия е характерна за иконографията на змееборците — св. Георги,

св. Тодор, св. Илия. В българските иконостаси венчилката (акротерията) най-често завърш­

ва с разпятието, а от двете му страни — по едно митично влечуго, което се идентифицира

с ламята.
Това изображение не е било разпространено в собствено византийското изкуство,

а е характерно за друг негов център — Атон, среща се и в Сърбия
56
. Семантиката на

изображението типологически се сравнява с митологичната концепция за дървото на живо­

та. Ламите като символ на езичеството или на греха са победени от разпятието или пък

изпълняват стопанска функция
17
. По-вероятно е обаче тук да се касае за изображение на

дървото на живота със змейове, запазили семантичната си близост до митичния змей с

космическа и стопанска функция. Змия или фантастично влечуго, често определяно като

ламя, се среща и върху външните стени на църкви, огради, мостове. Тук се касае вероятно

за изображение на змей стопан, който пази голямата сграда и дома. Защото ламята, макар

и да притежава стопанска функция, то тя е свързана с дивата природа (езеро, море), носи

отрицателен знак, докато змеят (змията) в българските митологични представи охранява

предимно места и предмети, свързани с човека и неговия дом.

Изображенията на змея стопан имат вероятно и роля да предпазват от зло. Амуле­

тите — пряко и непосредствено, чрез себе си, чрез своята конкретна изобразителност изпъл­

няват апотропейна функция 159 . Както отбелязва Д. С. Лихачов, функцията на амулета е

свързана със сегашното време, което остава настояще и утре и след много години, но т. нар.

заклинателна обредност има само настояще време
60
. Изображението и процесът на негово­

то изпълнение има характер на заклинание, на магия, в случая превръщане на образа замес­

тител на змея в стопан. В този случай изображението винаги е единично
161

.
Затова ламята като враждебна на човека сила, изобразена без да бъде показана, че е победена (от герой,

светец или християнски символ), не може да има място в народното изкуство. В иконогра­

фията на светците змееборци тя се представя със забито в тялото й копие.

СВ. ГЕОРГИ

Твърде общи черти се откриват между св. Георги и св. Илия; те отключват небето и

земята, преследват да убият ламя, разполагат с плодородие, пускат дъжд и роса
|6

. Те спася­ват девойка, която трябва да бъде принесена в жертва на ламята, която е спряла водите.

В народните представи св. Георги, яхнал черен вран кон, отива в долна земя да

убие сура ламя, която е спряла водата да не тече. От убитата ламя потичат три реки —

мляко, вино и жито.

Св. Георги намира своето съответствие в култа на св. Димитър, който също даряь

дъжд и плодородие. В църковната живопис св. Георги се изобразява върху бял кон над»

но, убиващ ламя, а св. Димитър върху черен кон, наляво, пронизващ човек. В народна легеда те и техните коне са близнаци, което указва на връзката им с близначния култ. Два празника — Гергьовден и Димитровден, делят годината на две половини и са свързани c скотовъдството.

В народното творчество откриваме общи черти и мотиви, които сближава

св. Георги и змея. Например змеят (св. Георги ) пред битката с другия змей (ламята) заспив в скута на девойката и се събужда от сълзите й.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Св. Георги не е ли Християнски герой, не митологичен.

В християнството има светии.

Може християнството да е заимствало типаж като змея и да го е вмъкнало във вече друг смисъл?!

Понеже смятам, че в религиите има заложено знание (нещо реално), както и преди това в митовете, то по-скоро мисля, че Змея е олицетворение на Его-то, фалшивото аз, и св.Георги го "убива" като с това се доближава до истинското си аз.

Християнството не се е появило от нищото, а е взаимствало истории, притчи и легенди от други, по-стари религии (египетската например). Затова светии и други персонажи имат своите аналози в митологията на други народи.

Както става ясно от книгата за българската митология, Св. Георги в българските вярвания Е змея :). И той убива ламята - женския си еквивалент. Тоест, така се изразява вечната борба и единство между двете противоположности, които могат да съществуват само заедно. Няма добро без зло, няма рай без ад, няма светлина без мрак, няма издигане без първо да има падение. Това разбиране за устройството на света се открива във почти всички религии и вярвания. За пример - ин и ян в даоизма, ангела и дявола (падналият ангел) в християнството, Озирис и Сет в Египет, и т.н.

Не знам защо старите индуси са оприличили Кундалини със змия. Може би защото е скрита (неосъзната) сила (нещо което ни променя).

Змии, дракони, змейове и лами... навсякъде са. В българските вярвания змеят е посредник между небето и земята, както и покровител. В египетските и индийските религии змията е силата, която се издига и осъществява връзката с духовния свят, и също така предпазва. Драконите пък играят основна роля в Китай. Трябва да се прави разлика между мъжкия и женския дракон или змей - между мъжкото и женското начало, между небесното и земното. Където не е указано конкретно за коя сила става въпрос, може да се получи объркване. А може би на места се има предвид обединението на двете сили, олицетворено от дракон или змия.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Много хубав въпрос Дорис!

Според мен, новото учение се опитва да се предаде със стара символика.

Както Исус е казвал нещата така, че да се разберат от обикновения човечец.

Когато знаем какъв е човека, му казваме нова идея с неговите термини. Така, може би, ранните християни (православни) са включили змея в християнството. Като символ на нещо, което езичниците познават. Какво е било... не знам.

Но ако змея е символ на злото... не ми се връзва да пази кръста, символ на новото, доброто, спасението. Щото излиза, че кръста (християнството) се пази от злото.

Ако кръста е символ изобразяващ единството (единението, общата кауза) на доброто и злото (двата змея) ...

кръста (християнството) над доброто и злото...

. . . . като единството на противоположностите, над противоположностите..

Поздравления за въпроса!

Да допълня:

- Кръстът е знак за обединението на противоположностите в едно цяло, което води до издигане на съзнанието към бог, към духовното обединение. Кръстът означава издигане нагоре, приближаване към бога.

- Двата дракона са символи на разделението, на двойствеността, на отделянето от бог и на навлизането в земния свят - света на вечната борба между доброто и злото. Драконите означават пропадане надолу, отдалечаване от бог.

Трябва да се знае какво е истинското добро и зло в религията, и какво е земното разбиране за добро и зло:

- в религията истинското добро е издигането на духа към бог, при което противоположностите се сливат в божията любов, същността на бог. Истинското зло е отделянето от бог, засилването на егото, чувството, че не бог живее в теб и чрез теб, а че ти си нещо отделно от него.

- в земния свят доброто или злото са относителни понятия. И е невъзможно едното или другото да съществуват поотделно. Те са в динамично равновесие. Те са двете страни на една монета. Монетата е бог и от бог идва всичко - и доброто, и злото. Който прави разлика между земните добро и зло, не познава бог, отделен е от него. Който познае бог постига божията любов и друго не му трябва, защото тя е същността на всичко съществуващо и обединява всичко съществуващо в едно цяло.

Овладяване на органа за виждане

Най-напред контролирай очите и медитирай върху Нам,

получен от Учителя.

Гледането на Красивата Форма на Бог е единственото,

което тези очи трябва да обожават; саду не трябва да желае

друго.

Онзи, който разбира „красиво" и „грозно" като едно и съ-

що нещо, и не гледа тялото, се наслаждава вечно на щастието.

Овладяване на органа за чуване

Неговите уши трябва да обичат слушането на добри ду-

ми, те не трябва да харесват слушането на лоши думи;

но онзи, който понася и добрите, и лошите думи, той

обича Знанието на Учителя да остава в сърцето му.

„ДОБРО" и „ЛОШО". Парадоксът тук е, че „добро"-то и „ло-

шо"-то, както ние обикновено ги разбираме, са дуалистични и имат

значение единствено тогава, когато се говори за световете на Кал (земния свят); но в

Сат Мат (духовния свят) „добро" означава „онова, което ни води към Бог" и „лошо" -

„онова, което ни пречи да отидем при Бог". В този куплет

(
Овладяване на органа за чуване
), в първия

стих се говори за „добро" и „лошо" във техния духовен смисъл, а във

втория стих - в техния външен, дуалистичен смисъл.

Океанът от любов (Анураг Сагар) - Кабир

513661235.jpg

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е от едно "казанско" знаме:

post-11715-033068300 1344243685_thumb.jp

Това е от една "гагаузка" църква:

post-11715-058083500 1344243768_thumb.jp

За знамето работата е ясна, но църквата и мен ме озадачи преди 3 месеца...

Редактирано от Атила Дуло
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
...Християнството не се е появило от нищото, а е взаимствало истории, притчи и легенди от други, по-стари религии (египетската например)...

Това е така, но изображенията в един християнски храм имат или са придобили значение, свързано с християнската религия. На всичко отгоре има строги правила - канон за тези украси, не може да се слагат езически митологични символи. Двойката дракони са станали със времето някакъв конкретен християнски символ, но точно какъв? Тук има много интересни хипотези, но не отговор за конкретно значение според християнския православен канон .

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Християнската религия обяснява точно същото, което и всички други религии. И използва почти едни и същи символи (с леки изменения). Драконите са взети от другаде и значението им не може да се променя кой знае колко много. По-горе сме го обяснили какво е. А нека папата да каже на какво е символ египетския обелиск в центъра на площада на Ватикана, както и да обясни формата на сградите наоколо ;). Обелиски как символ чего?: http://zeniuda.blogspot.com/2009/12/1.html

vatikan_1.jpg

Първообразът е фалос в женско влагалище. В Индия е навсякъде и се нарича Шива-лингам:

9a592b7b1f63373f6e5560800f3b1906.jpg

eefa5a7d3d9e3af963e434103f67982f.jpg

Градината на къщита на Дева Мария в Ефес...

020168091.jpg

Обединението и хармонията на противоположните сили. Ин и Ян:

0eb4a2a0230212e6051199b0346588b8.png

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е, това не е християнско значение. Обелискът е взет от Египет. Калигула го е домъкнал. И в Египет обелискът е бил символ на върховната власт, а също и на времето. Защото той е един голям слънчев часовник - гномон:

http://euroupe-turizm.ru/italy/206-ploschad-svyatogo-petra.html

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Щом на площада на Ватикана стои, значи е важен символ. А самият площад има форма на утроба, както е очевидно от снимките. Когато фактите говорят...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обелискът не само, че е взет от Египет, ами от край време египетските обелиски олицетворяват седалището на слънчевия бог. Също така обелиските са символ на мъжкото начало, на фалоса. Обяснението, че са донесли един такъв знак от Египет само за да го ползват за слънчев часовник няма да го коментирам дори. В християнството както сама си написала, всичко е догми и си има своето значение. И обелиска, и кръста, и драконите. Всички тези символи са стари, много по-стари от библията.

Обелиск е висок каменен паметник с 4 еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет. Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на слънцето от епохата на V династия стоял по 1 обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство (XVIII - ХХ династия) - по 2. Предполага се, че това разположение отначало е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т. е. единият стълб е свързан със Слънцето, а другият - с Луната като небесни светила. Първообразът на обелиска е камъкът Бенбен.

Бенбен е името на свещен кръгъл камък, възникнал от хаоса, почитан в Хелиопол (Древен Египет) като първата форма на проявление на бог Атум. Смята се че той е и мястото на появяването на божеството, тъй като първо върху този камък паднали лъчите на изгряващото слънце. Камъкът Бенбен е свързан и с бог Бену — според мита този бог се появява върху възникналия от хаоса камък Бенбен, ознаменувайки началото на сътворението.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е от една "гагаузка" църква:

post-11715-058083500 1344243768_thumb.jp

Някой може ли да каже нещо за това? Светеца не е пронизал ламята/змея, я все едно лети върху и?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Някой може ли да каже нещо за това? Светеца не е пронизал ламята/змея, я все едно лети върху и?

Според мен този иконостас е повреден. Светецът се е килнал на една страна и най-вероятно няма връзка с змея под него, а кръстът в средата липсва.

Мила Дорис, престани с този слънчев часовник, моля те.

Всяка бучната клечка може да е слънчев часовник.

Защо ще им трябва такова голямо и скъпо нещо като обелиск? Да гледат колко е часа?

Всички монументи (издигнат паметник) могат да служат и за слънчев часовник. Но най-често ни напомнят за други работи.

За да стане часовник е нужно и разграфяване на околното пространство, както е на площада "Св. Петър", така че не всичко, което стърчи е часовник, а на какво ще го оприличиш е по-скоро въпрос на отношение.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обелискът не само, че е взет от Египет, ами от край време египетските обелиски олицетворяват седалището на слънчевия бог. Също така обелиските са символ на мъжкото начало, на фалоса. Обяснението, че са донесли един такъв знак от Египет само за да го ползват за слънчев часовник няма да го коментирам дори. В християнството както сама си написала, всичко е догми и си има своето значение. И обелиска, и кръста, и драконите. Всички тези символи са стари, много по-стари от библията.

Обелиск е висок каменен паметник с 4 еднакви трапецоидни страни, особено типичен за Древен Египет. Първият, за който се пазят сведения, е от епохата на фараона Усеркаф, ок. 2500 години пр.н.е. Смята се, че египетските обелиски са били с позлатен връх (т. нар. пирамидион) и на тях се е гледало като на седалище на слънчевия бог. Пред храмовете на слънцето от епохата на V династия стоял по 1 обелиск, а пред тези от епохата на Новото царство (XVIII - ХХ династия) - по 2. Предполага се, че това разположение отначало е прието заради симетричността и едва по-късно преминава в слънчево-лунна символика, т. е. единият стълб е свързан със Слънцето, а другият - с Луната като небесни светила. Първообразът на обелиска е камъкът Бенбен.

Бенбен е името на свещен кръгъл камък, възникнал от хаоса, почитан в Хелиопол (Древен Египет) като първата форма на проявление на бог Атум. Смята се че той е и мястото на появяването на божеството, тъй като първо върху този камък паднали лъчите на изгряващото слънце. Камъкът Бенбен е свързан и с бог Бену — според мита този бог се появява върху възникналия от хаоса камък Бенбен, ознаменувайки началото на сътворението.

Ммммммдаааааааа.

Но българското вики е пропуснало едно важно нещо.

Първите обелиски са били правени от монолитни скали. Да кажа от един кристал. И както си знаем тези кристали имат специфична частота на трептене, която е постоянна и типична за даденият кристал и форма....

Копираните или нарязаните(с цел за транспорт)губят това свойство.

Например.

-Затова не ти дава повече искри запалката...счупва, пуква се пиезо кристала.- Тези кристали резонират само с една честота.

Незнам дали е изчислил или се е опитал да направи монолит някой с тези точни размери. Интересно би било да се знае каква му е резониращата честота?

Дотогава сме само бай ганьовци в зоопарка.

Гледаме жирафа и си казваме: "Такова животно НЯМА!":post-70473-1124971712::post-70473-1124971712::post-70473-1124971712:

Редактирано от Skubi
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Римляните са мъкнели обелиски от Египет на така наречените "житни кораби" като един вид украса на Рим, от гордост, че са завладели житницата на Средиземноморието. Било им е все тая за символичната стойност на обелиските, макар да са се досещали, че е религиозна. По-късно вече домъкнатите обелиски са включени в архитектурните решения и на ренесансов Рим. Обелиските просто изглеждат впечатляващо за италианците, това е. Особено забавен е онзи, поставен върху слонче :)

Има легенда, според която мечът на Цезар е вложен в основата на обелиска преди "Свети Петър".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Римляните може да са донасяли обелиските само за украса. Но когато църквата планира архитектурата и изписването на религиозните си храмове и седалища (и най-вече в главните си такива - Ватикана), то всичко се подбира внимателно за да изразява и следва каноните. Просто няма начин да е случайно слагането/оставянето в центъра на площада на обелиск от Египет. Това е символ на чужд бог на пръв поглед (все едно да сложат едно ислямско минаре). Обаче, след като видим колко прилики и взаимстване има между текстовете в библията и религиозните текстове в древен Египет (има достатъчно материали в интернет по въпроса, и всеки може сам да чете оригиналите след това и да сравнява), става напълно естествено да има някаква приемственост и във външните символи. Оттам и обелиска.

Обелиск е издигнат и като паметник на първия президент на САЩ Джордж Вашингтон. И да знаете, още тогава незапознатите с историята много са се чудили за какво точно такива староегипетски символи се използват за почитане на един съвременник :).

728d4dfdf000a6aaea624727ef06da35.jpeg c9382844dd5c2479f7f0cf8a8b130898.jpeg

a35add3cc8b64341284544554b77d542.jpeg

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Всичко това е просто история на архитектурата :) Останалото е... несериозно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Обелискът от площад "Св. Петър" е бил свидетел на смъртта на първите мъченици-християни в Рим в цирка на Нерон. Сред тях е бил и св. Петър. Това е християнското му съдържание.

http://www.roma-antica.co.uk/page_1260907395210.html

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Първо часовник, сега свидетел... големи "обяснения" :). Запознайте се с религиите първо. Четете, всички материали са достъпни в момента: http://d3bep.blog.bg/history/2011/02/10/istinskata-hristiianska-religiia-ili-kak-svobodniiat-stava-r.683316

a8e532cbf97ab3d7640c7cbfa500b2e8.jpeg

„В същата глава аз казах: В нашето време християнството е религията, която да знаем и да следваме за най – сигурно и гарантирано спасение. Говорех за името, не за това, което е именувано. Защото това, което сега наричаме християнство е съществувало и в старо време и никога не е отсъствало, от началото на човешката раса докато Христос дойде във плът. Тогава истинската религия, която вече съществуваше, започна да се нарича християнска.”

St. Augustin, Retractation, Of true religion, 3

“Религията, провъзгласена от него(Иисус – бел.авт) на всички нации, нито е нова, нито е странна… все пак нашият живот, с нашето поведение ,с нашите доктрини на религията, не са напоследък установени от нас, но още от създаването на човека са установени посредством естественото разбиране на божествено предпочитаните мъже на древността.”

Евсевий Кесариски, Църковна история, Глава 4, 1-4.

Началото ще сложим с Корпус Херметикум. Добре известният „свод” е по – стар от познатата ни версия на „Стария Завет”.

Корпус Херметикум: „Тъмнината се превърна в нещо като влажна природа; безсилни са думите да го опишат: мятащо се, изригващо дим като от огън, стенещо и надаващо скръбен вой. След това се разнесе нечленоразделен крясък, сякаш това бе гласът на Огъня.

От Светлината Слово се спусна връз тази природа, и нагоре, чак до етерната вис, и от влажната природа изригна чист огън, лек бе той, бърз и подвижен.

Поради своята лекота Въздухът последва Огъня от Земята и Водата, провисвайки от Огъня, и сякаш закачен към него.

Но Земята и Водата бяха така смесени един с друг, че никой не можепе да ги разграничи. Те обаче бяха разделени по силата на пронизващото ги Слово.”

Сходсвата с Библията са очевидни; ще ги намерим например в този елемент: „В начало Бог създаде небето и земята… И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така. И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро. ”(Битие, 1)

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, ние може и да сме по-запознати с Августин и Евсевий отколкото предполагаш :) Това, че хирстиянството "не е ново", има много по-различен смисъл от това наивно уеднаквяване с по-старите религии ;) Ама човек трябва да е попрочел извън нета.

Боя се, че тук Дорис е права.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цитатите по-горе говорят достатъчно. Не само християнството, а и всички религии имат общо начало. Ти какво си мислиш - че всеки народ е имал различни духовни преживявания и описва различни духовни истини ли :). Няма такова нещо. Всички хора усещат и са усещали едно и също. Само са го обяснявали по различен начин, в съответствие с културата си.

7129bc237283db9d2c1708e38cb69684.jpg

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Е, виж, тук сме консервативни позитивисти, така че цялата езотерика я хвърляме директно на боклука, без капка уважение. Факт е, че обелиските в Рим са си просто архитектурна украса, отмъкната от Египет. Пак е факт, че змейовете по иконостасите се коренят в имперските щандарти с дракони; както и че има разлика между окото в триъгълник и това на Хор :) Пък и отде да знаеш кой с какво е запознат.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За мен и повечето хора цитатите от St. Augustin и Евсевий Кесариски са много по-надежден източник на религиозно знание от твоето мнение.

Редактирано от Sync
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...