Към съдържанието



Снимка
- - - - -

Нашата Слънчева система има 12 планети


  • Трябва да влезете с потребителското си име, за да пишете във форума.
24 отговора на тази тема

#21 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8147 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 31 август 2006 - 12:29:26

Броят на планетите, които обикалят около Слънцето, може да се увеличи до 12 и това не е пределът. Така смятат астрономи, решили да прекроят Слънчевата система.

На генералната асамблея на Международния астрономически съюз бе огласено официалното предложение за състава на новата Слънчева система. Ако то бъде утвърдено от събралите се в Прага учени, ще се наложи да бъдат пренаписани ученическите и университетските учебници.

Според новата структура, по повод на която астрономите спореха ожесточено през последните две години, броят на планетите в Слънчевата система започва да расте.

Най-напред, малкият Плутон, за чието положение имаше особено бурни дебати, излиза от състава на "класическите планети", където остават всички други досега познати големи небесни тела от системата. Той става прототип за втора категория планети, които учените наричат с термина "плутони". Тук влизат още Харон (до момента е считан за спътник на Плутон), най-големият в Слънчевата система астероид Церера и не чак толкова отдавна откритият в задния двор на системата обект под № 2003 UB313, условно наречен Ксена/Зена.

Така слънчевата система ще наброява 12 планети и учените са уверени, че това няма да е окончателното число. Като се имат предвид новите критерии, изработени от специален комитет на Международния астрономически съюз за настоящите и бъдещи планети, може да се очаква, че системата ще се сдобие с още няколко нови членове.

Критериите са само два:

1. Обектът трябва да се намира в орбита около звездата, но самият той не трябва да бъде звезда.

2. Той трябва да има достатъчно маса, за да може собствената му гравитация да му позволява да запази повече или по-малко сферична форма.

В последно време най-големи спорове предизвикваше статута на Плутон, който е значително по-малък от останалите планети на сегашната Слънчева система. Някои астрономи смятат, че Плутон трябва да се причисли към “ледените джуджета”, а не - към планетите.

През 90-те години на миналия век, бяха открити няколко обекта, по-отдалечени от слънцето, отколкото е Плутон, но напълно сравними с него по големина. Всички те, както и Плутон, се намират в така наречения Пояс на Кайпер, във външните граници на Слънчевата система.

Сред тях е и обектът 2003 UB313, открит от професор Майк Браун и колегите му от Калифорнийския технологичен институт. Диаметърът му се оказа по-голям от този на Плутон и тогава астрономите се сериозно се замислиха, дали да не го причислят към планетите.

Интересното е, че сред “новите планети” попада и големият астероид Церера, който се намира в астероидния пояс между Марс и Юпитер. Той напълно съответства на новите критерии – върти се около слънцето и има сферична форма.

Между чакащите за получаване на гордото име планета астрономите посочват десетки обекти, сред които са: Седна, Орк, Кваор, 2003 EL61, астероидите Веста и Палас.

http://science.actualno.com/

---

Международният астрономически съюз понижи статута на Плутон

Николай Коперник доказва, че Земята е една от планетите и че всички те се въртят около Слънцето.

Слънчевата ни система остана само с осем планети след шестте дни заседания в Прага на Международния астрономически съюз (МАС), който реши, че Плутон не е планета.

Мъничето не отговаря на новото определение за достойно небесно тяло, което трябва да е в орбита около Слънцето, да има достатъчно маса, за да може собствената му гравитация да преодолява външни сили, да има почти кръгла форма и около орбитата му да е свободно. Плутон автоматично отпада, защото неговата овална орбита се пресича с тази на Нептун. Затова той влиза в категорията "планети - джуджета".

Първоначалното предложение, което предизвика горещи дебати, беше да се признаят 8 "стари" планети и към тях да се добавят 4 "нови" - спорният Плутон, Харон и обектите от тъй наречения Пояс на Кайпер - Ксена (Xena, обект UB313) и Седна (обект 90377), които се намират още по-далече от Слънцето, отколкото Плутон. Той пък е бил обявен за планета през 1930 година, когато се е смятало, че е по-голям от Земята.

От началото на 90-те години на XX век астрономите откриха няколко обекта, сравними по размери с Плутон, в Пояса на Кайпер, но до 2003 година той си оставаше най-големият известен там. Това се промени с откриването от Майк Браун от Калифорнийския технологичен институт на UB313, известен като Ксена/Зена, чийто диаметър е 3000 километра - с 640 повече от Плутон.

Решението на корифеите на астрономическата мисъл в света променя представата за нашата Слънчева система, която в продължение на години беше единствено познатата ни. Тя се е формирала преди 4.6 милиарда години в резултат на гравитационен колапс на Слънчевата мъглявина - облак от междузвезден прах, газове и лед. Под въздействие на собствената й гравитация мъглявината приема формата на въртящ се диск, в центъра на който е младото Слънце. От останалата материя - прах, лед и газ, след това се формират планетите, луните, кометите и астероидите.

Слънчевата система е част от галактиката Млечен път, която е спирална галактика с диаметър от около 100 000 светлинни години и съдържаща приблизително 200 милиарда звезди. Слънцето е типична за Млечния път звезда.

Според някои изчисления, Слънчевата система се намира между 25 000 и 28 000 светлинни години от галактичния център. Тя се движи със скорост от 220 км/сек по орбитата си около него и извършва едно пълно завъртане за 226 милиона години.

Към системата вече по решението на МАС принадлежат Слънцето, осем планети, над 68 спътника на планетите и голям брой малки тела (комети и астероиди). Във вътрешната част на Слънчевата система са планетите Меркурий, Венера, Земята и Марс, от външната част - Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, а между двете части се намира астероиден пояс.

С изключение на Меркурий и вече отстранения Плутон, които имат кръгови орбити, орбитите на планетите са елиптични и лежат на една плоскост, наречена еклиптика. Еклиптиката е наклонена на 7 градуса към плоскостта на слънчевия екватор и единствено орбитата на Плутон се отклонява от плоскостта й на 17 градуса.

Според физичните си признаци, планетите образуват две групи: тези, подобни на Земята, са земната група, а останалите са газови и формират групата на планетите-гиганти.

Планетите от земната група са Меркурий, Венера, Земя и Марс. Всички те са с малки размери и маса, а средната им плътност е няколко пъти по-голяма от плътността на водата. Въртят се бавно около оста си и имат малко спътници: Меркурий и Венера въобще нямат, Марс има два - Фобос и Деймос, а Земята - само един - Луната. Към земната група досега се отнасяше и последният и най-малък - Плутон. На Марс съществуват годишни сезони, подобни на Земята, но те траят почти два пъти по-дълго време. За разлика от Меркурий, който, подобно на Луната, няма атмосфера, Венера и Марс имат. Почти 2/3 от повърхността на Земята заемат океаните, а на повърхността на Марс и Венера липсва вода. Температурата на повърхността на Венера е изключително висока: около 500 градуса Целзий и остава практически постоянна. Планетите от земната група, подобно на Земята и Луната, имат твърда повърхност.

Газовите гиганти са изградени от водород и хелий, имат малка плътност, дълбока атмосфера, пръстени, много спътници и липсва твърда повърхност. Планетите-гиганти се въртят бързо около оста си: на огромния Юпитер са му нужни само 10 часа, за да направи един оборот. На него въобще няма годишни сезони, понеже оста на въртене на планетата е почти перпендикулярна на плоскостта на нейната орбита.

Големината на Слънчевата система е около 40 астрономични единици (АЕ) - 40 пъти разстоянието от Земята до Слънцето. В продължение на много векове Слънчевата система е разглеждана според геоцентричния модел, който създават древните гърци. Учението на Птолемей, че Земята е център на Вселената, владее умовете на хората в продължение на векове. Последователите на Птолемей откриват в полза на църквата все по-нови "доказателства" за движението на планетите около Земята, но в средните векове се появяват учени, които започват да отхвърлят тази теория.

След 30 години упорит труд, дълги наблюдения на небето и сложни математически разчети, полякът Николай Коперник убедително доказва, че Земята е една от планетите и че всички те се въртят около Слънцето. В своята книга той засяга авторитета на църквата, разобличавайки нейното невежество относно устройството на Вселената. Коперник доказва, че именно движението на Земята около Слънцето и около своята ос обяснява видимото движение на Слънцето по небето, движението на планетите и видимото въртене на небето.
След 75 години немският астроном Йохан Кеплер продължава делото на Коперник и успява да докаже, че орбитите на всички известни планети представляват разтегнати окръжности - елипси. През 1837 година руският астроном Василий Струве полага началото на точното определяне на разстоянията до звездите.

В края на XVI и началото на XVII век всесилната църква безпощадно преследва учените - последователи на Коперник. На 17 февруари (стар стил) 1600 година на един от площадите в Рим е изгорен на клада великият италиански учен и философ Джордано Бруно. Неговото престъпление е отстъпване от учението на католическата църква, защото той е най-запаления поддръжник на учението на Коперник. Бруно вдъхновено говори за безкрая на Вселената и неизброимите светове, за планетите, подобни на Земята, обикалящи около звезди и за живи същества, които ги обитават.

През 1610 година светът е поразен от астрономическите открития на италианския учен Галилео Галилей, който е първият учен, наблюдавал небето с помощта на направена от самия него зрителна тръба. След появата на книгата му, римската църква го съди и той насила е заставен да се отрече от учението, че Земята се върти.

Въпреки това учените не спират своята работа. По-късно, Исак Нютон описва закона за гравитацията, законите за движението на Земята и разширява Законите на Кеплер за движението на небесните тела. Практическото доказателството, че Земята наистина се върти, принадлежи на френския учен Жан Бернард Леон Фуко, който твърди, че ако оставим едно махало да се люлее свободно, ще изглежда, че то сякаш променя своята посока в течение на времето.

Махалото на Фуко е представено в Пантеона в Париж през 1851 година, където той използва 28 кг. метална топка, окачена на стоманено въже с дължина 67 м. Подът под махалото е застлан с пясък, а на дъното на сферата е поставен шип, който оставя следа върху пясъка при движението и нагледно показва изместването във времето.

Изследването на небесни тела, вече класирани като планети от МАС, може би, след време, ще покаже, дали гениалният Джордано Бруно, който е говорил за множествеността на обитаемите светове и за неизбежното възникване на многобройни огнища на живота в безкрайната Вселена, е бил прав.

Още от най-дълбока древност фантазията на хората е населявала Вселената, от незапомнени времена въображаеми обитатели на небето са боговете. В по-ново време се смятало, че има населени планети от Слънчевата система.

Американският астроном Ото Струве пресметнал, че в нашата Галактика има поне 106 звезди с планети, при които условията са подобни на земните. Ако приемем, че във Вселената има над 10 млрд. галактики, което е явно занижена оценка, то ще получим, че в нея има поне 106 млрд. подобни на Земята планети.

Днес хипотезата за съществуване на извънземни цивилизации се приема от много учени от различни страни. Установяването на контакт с наши евентуални "братя по разум" е възможно чрез радиовълни с тяхната максимално възможна в природата скорост на разпространение - тази на светлината. Но дори и по този начин, при средно разстояние между две цивилизации, което американският астроном Сейгън оценява на неколкостотин светлинни години, контактът може да бъде само едностранен.


http://big.bg/module...p?storyid=33431

---

Уикипедия за Слънчевата система

http://bg.wikipedia....i/РЎР»%...µРјР°
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#22 tanariil

tanariil
  • Потребител
  • 111 Мнения:
  • Пол:Жена

Публикувано 18 септември 2006 - 16:01:59

Ще ги ударим и ще върнем на Плутон статуса "планета" :boxing:


Трябва си да се отвърне на удара. Как така Плутон няма да се води планета? :Oo: Ич не схванах... Какво имат против Плутон (динамитът не се брои)... :hmmm:
  • 0
Melius est prudenter tacere, quam inaniter loqui

#23 Spirit

Spirit

    Space Guru

  • Глобален Модератор
  • 1534 Мнения:

Публикувано 18 септември 2006 - 17:02:29

Трябва си да се отвърне на удара. Как така Плутон няма да се води планета? :Oo: Ич не схванах... Какво имат против Плутон (динамитът не се брои)... :hmmm:


http://www.iau.org/f...on_GA26-5-6.pdf

Специално за тези, които не говорят английски език:

IAU - International Astronomical Union (Междонароден астрономически съюз)

Резолюция №5
Дефиниция за планета в Слънчевата система


Съвременните наблюдения променят разбирането за планетарни системи и е важно номенклатурата ни за обекти да отразява настоящите ни разбирания. Това се отнаса особено за понятието "планета". Думата "планета" описвала "скитниците" - двище се светлини на небето. Скорошни открития ни подтикнаха да измислим нова дефиниция, базирана на настоящата научна информация.

За това IAU решава, че планетите и другите тела от Слънчевата система с изключение на спътниците попадат в следните три категории:

(1) Планета (справка 1) е небесно тяло, което:
(а) е в орбита около Слънцето;
(б) има достатъчно маса, за да поддържа хидростатично равновесие (кръгла форма);
(в) е изчистило пространството около орбитата си.

(2) Планета-джудже (справка 2) е небесно тяло, което:
(а) е в орбита около Слънцето;
(б) има достатъчно маса, за да поддържа хидростатично равновесие (кръгла форма);
(в) не е изчистило пространството около орбитата си;
(г) не е спътник.

(3) Всички останали тела (справка 3), с изключение на спътниците, обикалящи Слънцето ще се наричат "малки тела от Слънчевата система".

справка 1: Осемте планети са: Меркурий, Венера, Земя, Марс, Юпитер, Уран и Нептун
справка 2: От IAU ще бъде установен процес, който ще разпредели обкетите като планети-джуджета или в други категории
справка 3: В момента тази група включва повечето астероиди, комети, транс-нептунови обекти и други малки тела

Резолюция №6
Плутон

IAU определя:

Плутон е "планета-джудже" според горната дефиниция и е прототип на нова категория транс-нептунови обекти (справка 1).

справка 1: IAU ще избере име на новата категория.
  • 0
Ракетните инженери не могат да ти кажат как да направиш ракета, която да работи. Те могат да ти кажат единствено защо ракетата ти не работи.

#24 Warlord

Warlord

    Warministrator

  • Глобален Модератор
  • 6815 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:Шопланд сити, Абсурдистан
  • Интереси:Metal, Classical and Folk music, military history and history in general, nature, beer, vodka, girls, parties and so on

Публикувано 14 декември 2006 - 11:43:52

И все пак планетите в крайна сметка остават 8, както беше разбирането от преди 1930 когато беше открит Плутон. Но сега след като го обявиха за планета-джудже заедно с Церера и Ерида и официално е извън клуба на обикновените планети

Този пост е редактиран от Warlord: 14 декември 2006 - 11:44:42

  • 0
Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

Тери Пратчет

#25 I.T.

I.T.
  • Потребител
  • 2 Мнения:

Публикувано 05 януари 2007 - 05:11:55

Всичко в случая е въпрос на класификация - нещо изключително важно за всяка една природна наука. Слънчевата система щеше да бъде с 12 планети (и разбира се с възможности за повече по нататък), така че решението на IAU просто цели да се улесни живота на астрономите - особено когато става въпрос за класификация... Сега всички вътрешни планети са и солидни, а газовите гиганти за външните... Плуто винаги е бил на прицел, а откриването на тела като него беше просто поредния пирон... Да не говорим че преди Кристи да открие Харон през 1978, астрономите са смятали Плуто и Цхарон за едно тяло, значително по-голямо от сегачните размери на Плуто...
  • 0




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни