Към съдържанието


БГ Наука!

Новият летен брой!

изтегли безплатно:

http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=16871


Снимка

Най-големите загадки на миналото


  • Трябва да влезете с потребителското си име, за да пишете във форума.
81 отговора на тази тема

#1 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 07 юли 2006 - 10:41:01

Според гръцката митология, историята на човечеството започва с една загадка: с тайната, която Сфинкс заповядал на Едип да разкрие. Измислена история? По-скоро алегория, защото фактът, че първите човешки сьщества са приемали формите и проявите на заобикалящата ги природа като загадки, които трябвало да разрешат, е напълно приемлив. Първоначално те ги обяснявали с помощта на символични сънища или сьс съществуването на доброжелателно или враждебно настроени божества, които предизвиквали или решавали тези феномени. Но дори днес, в епоха, в която господства науката, а не - религията, не е напълно изяснен дори въпросът за съществуването на хората, освен всички други загадки.

Как се е появил човекът? Потомък на Адам или на маймуна е той? Как от животинския свят постепенно се е отделило същество, способно да мисли? Какво е представлявал Минотавърът? Съществувал ли е наистина Робин Худ? Как Витлеемската звезда се вписва в науката астрономия? Имало ли е преди фараоните неизвестна високотехнологична култура? Откъде египетските жреци са имали задълбочените си знания в областта на астрономията, химията, геометрията и медицината? Болт, открит в камък от епохата на динозаврите? Първият парен котел е създаден преди новата ера? Метална ваза от преди 600 милиона години? Как е построен Ноевият ковчег? Къде е родината на шумерите? Живели ли са на Земята великани и джуджета? Къде са изчезнали амазонките? Кой и защо е построил Великата китайска стена? Къде е гробът на Александър Македонски? От какво е умрял Рамзес Първи? Има ли днес живи потомци на войниците на Александър Македонски? Познати ли са били никотинът и кокаинът преди Колумб? От какво са умрели фараоните Рамзес I и Тутанкамон? По време на династията Хан в Китай (200 г. Пр. Р. Хр – 200 г. Сл. Р. Хр.) имало ли е в състава на римската войска формирование, съставено от римски легионери? Какво знаем за загадките на етруските, лабиринта на Минотавъра, амазонките...? Какво представлява Стоунхендж – векика книга на тайните или компютър – от камък? Гибелта на градовете Содом и Гомора свидетелство за битка между богове (извънземни?) ли е? Била ли е изгорена Орлеанската дева – Жана д'Арк (Дарк) и коя е тя, всъщност? Къде е гробът на Чингис хан? Кой и защо е бил скрит зад желязната маска? Кой, как и защо е убил Наполеон Бонапарт? Какво е потопило кораба "Титаник" – айсберг, подводница или бомба, инсталирана в кораба? Граалът съществувал ли е хиляди години преди Иисус Христос? Каква е истината за началото на човешката история? Защо Библията, Талмудът, Коранът, апокрифите на Мъртво море и Наг Хамади гъмжат от противоречия, макар че говорят за една и съща историческа личност? Каква е връзката между мегалитните астрономически обсерватории от типа на Стоунхендж и сказанието на Енох, първоначално включено, но после анатемосано от съставителите на Библията? Между цивилизацията на шумерите, появила се сякаш от нищото, и загадъчните находки в Китай на неизвестна група европеиди от същия период? Какво разказват египетските хроники за заварените от евреите каменни конструкции в Ханаан? Защо Енох, който е прадядо на библейския Ной, и до днес е обвит в 1 тайнственост, но заема почетно място в масонските ритуали?

Египетските митове разкриват за посетители от "морето на светлината", които пристигнали в началото на времената със слънчеви ладии "от небето". На тях се приписва научният възход на Царството на фараоните. Кои са били тези чужденци? Къде се е намирала тяхната родина? Дали прастарите народи не са имали гости от космоса?

Европа крие безброй кътчета, обвеяни в тайнственост, в които се долавят хилядолетните гласове на древна и многолика земя, а отгласите от исторически събития се смесват с легенди, предания, атавистични внушения, за да образуват едно вълнуващо пространство, често подвластно на въображението. Разбира се, в него има своето място и България...
Докосването до тези загадки на границата със свръхестественото извиква странна тръпка, интригува, обогатява, събужда любопитство, приkанва към пътешествия.

Каква е истинската задача на Мисията Христос? Кой изпраща Йоан Предтеча при Иисус и защо Кръстителят не е между апостолите на Спасителя? Защо в операцията е намесен човек като Савел и кое налага точно гонителят на християните да бъде представен в Европа като апостол Павел? Какво го довежда в днешните български земи през 52 г.? Кое е важното нещо, което търси обратно по пътя му Константин Велики, че детронира Рим като имперска столица заради Сердика?

В продължение на столетия философи, учени и самозванци са се опитвали да проникнат в загадките на древността - от Стоунхендж, през унищожаването на Содом и Гомор, до изчезването на Атлантида.

Съществува ли съкровището на пълководеца Лизимах? Кои са крал Артур и жреца Мерлин? Къде обикаля Одисей след края на Троянската война? Съществуват ли вампирите? Какво представляват зомбитата? Как са построени египетските пирамиди? За какво служат рисунките на платото Наска? Коя е савската царица Билкис? Съществува ли град Елдорадо? Как и защо загиват корабът "Титаник" и дирижабълът "Хинденбург"? Кой и защо уби президента Джон Кенеди? Какво е видял и чул летецът Гагарин преди да умре? Какви тайни крият архивите на Третия райх?

Не знаем много за всичко това, а изобилието от хипотези, появили се вчера и отхвърлени днес, е само още едно доказателство за нашата любознателност, но едновременно с това - и за мащабите на нашето невежество.

Никога досега картината на миналото ни не е била по-силно застрашена от днес. Все по-често, нови археологически находки поставят под въпрос написаното с любов в историческите книги. Колкото по-бързо учените усъвършенстват методите си на изследвания, толкова повече расте почитта към постиженията на прадедите ни. Въпросителните знаци замениха удивителните…

От поставените въпроси става очевидно, че всяка историческа епоха крие прелюбопитни тайни и загадки.

Нека започнем от тези два сайта, а и аз ще напиша някои неща по тази тема... Разбира се, полето на моя интерес е опасно спорна зона, но вие ме познавате – аз влизам там, където всички се боят да стъпят.

http://www.fliorir.c...dki-istoria.htm

http://www.secretsbg.com/civ.php

Този пост е редактиран от ISTORIK: 12 януари 2009 - 10:10:32

  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#2 Sham

Sham

    Sacerdotes

  • Модератор Религии
  • 794 Мнения:

Публикувано 07 юли 2006 - 20:07:11

Може да намерите интересни текстове и на ТОЗИ АДРЕС Сайтът се обновява с помощта на издадетелство "Флиорир" :good:
  • 0

#3 Last roman

Last roman

    Praefectus Urbi

  • Глобален Модератор
  • 11109 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:чисто римски

Публикувано 09 юли 2006 - 08:52:47

Може да намерите интересни текстове и на ТОЗИ АДРЕС Сайтът се обновява с помощта на издадетелство "Флиорир"  :good:

Виж мнението

Тази статия за римските орли май беше мое творение, нямам нищо против да се разпространява из нета, ама все пак е хубаво първо да се пита :hmmm:
My Webpage
  • 0
Греко-римский идеологический диверсантъ!

#4 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 09 юли 2006 - 10:31:28

И така, нека започнем с разказите...

Разказ първи

Пътешествията на адмирал Жен Хе - китайският Колумб

Векът на Великите географски открития извиква образа на неустрашимите европейци, които търсят пътища до загадъчния Ориент. Но през 1405 г. китайският генерал Жен Хе предприел първото си пътуване от цяла серия експедиции на запад.
Жен командвал флота от 300 плавателни съда, като някои от тях били близо пет пъти по-големи от корабите на Колумб. Всички имали екипажи от по 280 мъже (за сравнение на корабите на Колумб "Ниня", "Пинта" и "Санта Мария" имало общо 90 души). Жен направил шест експедиции, достигайки до южния край на Африка, но не търсел съкровища и търговски партньори - той просто трябвало да покаже силата и могъществото на династията Мин. Неотдавнашни проучвания допускат любопитната хипотеза, че Жен е пропътувал много по-големи разстояния - след като заобиколил нос Добра надежда, той се отправил към бреговете на Европа, сетне прекосил Атлантическия океан и достигнал Карибския басейн. И всичко това се случило седемдесет и пет години преди пътешествията на Христофор Колумб.
Най-големият плавателен съд на адмирал Жен бил кораб-съкровищница. Той бил дълъг 135 м и широк 55 м. Имал девет мачти, а платната му били от червена коприна. Корабът бил натоварен със злато, сребро, благовонни масла и коприни, които китайците дарявали, за да покажат своето богатство и могъщество.
Не по-малко изненадващо е внезапното прекратяване на тези експедиции. През 1433 г., малко след последното пътуване на Жен, учени конфуцианци убедили императора, че подобни пътешествия са много скъпи. Според тях, трябвало Китай да погледне навътре към себе си и да се изолира от останалия свят. Към началото на 16 в. китайският съд обявил строителството на презокеански кораби за углавно престъпление и заличил постиженията на генерал Жен от държавните архиви. Докато Европа разширявала хоризонтите си, изпращайки изследователи по цялото земно кълбо, Китай затварял вратите си.
Адмирал Жен често се връщал от пътуванията си с екзотични животни за зоопарка на императора. Първият жираф пристигнал в Пекин през септември 1414 г. Китайците били убедени, че точно той е легендарното животно от техния фолклор, което наричали чи-лин, и затова видели в жирафа знак, че небето е благосклонно към тях.

---

Настоящее имя адмирала Жен Хе было Ма Хе. Он родился в монгольской провинции Юннан в семье сельского служащего. По вероисповеданию был мусульманином. Был захвачен в плен китайцами и кастрирован для службы евнухом.

Скорее всего, Ма Хэ был из среднеазиатских народов, т.е. сэму. Упоминается, что уже его предки в 3 колене были Ма - типичная для мусульман Китая фамилия, которую, как считают некоторые исследователи, произвели от имени Мухаммед.

Но это уже не про юаньские экспедиции в Японию.

Про Юаньское нашествие - источники очень куцые. Рассуждать на пустом месте - это можно, но смысла нет. Наиболее четкие свидетельства - это "Моко сурай экотоба" Тоса Нагатака, фрагменты которой я сюда запустил.

По приведенным фрагментам видно, что воины на кораблях - это монголы (характерная прическа). Как и кто сражается - тоже принципиально видно. Но вот как происходила высадка, почему не помогли разрывные гранаты, как были выстроены войска на поле боя (и т. д. и т. п.)?

В общих чертах кажется, что монголы почему-то 2 раза полезли на сильно укрепленный узел обороны, не сделав попыток обойти его. В Корее, например, они долго и безуспешно осаждали Куджу (1231), а потом просто блокировали крепость и пошли дальше, оставив небольшой отряд для блокады гарнизона. Почему они не изменили пункт высадки, столкнувшись с сильным сопротивлением? Почему не закрепили за собой Ики и Цусиму? Почему пошли в экспедицию в традиционный сезон тайфунов?

Пока на это не ответим - можно гадать до бесконечности...

В Китае кастратов всегда во множестве держали при дворе и операцию делали либо взрослому человеку по доброй воле, либо ребенку в раннем детстве с согласия отца. Опытные врачи укладывали пациента на подогретую кушетку, в положении полусидя, обвязывали материей живот и бедра, а гениталии 3 раза промывали горячей проперченной водой. После операции мочеиспускательный канал затыкали пробкой, а рану закрывали бумагой, пропитанной холодной водой, и крепко перевязывали. Евнуху не разрешалось пить в течение 3 дней, пока не удаляли пробку. Операция постоянно совершенствовалась, и в Китае достигли наивысших успехов в производстве евнухов.

Причем многие из них служили не только при дворе, но и в армии и добивались заметных успехов на сугубо мужском поприще. Многие историки даже убеждены, что Америку открыл не Колумб, а один из китайских кастратов - Шенг Хе, известный в XV веке под кличкой Адмирал-евнух, когда отправился во главе морской экспедиции искать сокровища для царствующей династии Мин.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#5 emilia_n

emilia_n
  • Потребители
  • 982 Мнения:
  • Пол:Жена

Публикувано 09 юли 2006 - 18:56:26

Според мен темата за най-големите загадки в историята трябва да се раздели на две подтеми. Едната да е свързана с българската, а другата със световната история. Иначе ИСТОРИК ти си прав за Колумб. Освен китайците новия свят е посещаван и от норманите. :book: :titanic:
  • 0

#6 Last roman

Last roman

    Praefectus Urbi

  • Глобален Модератор
  • 11109 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:чисто римски

Публикувано 09 юли 2006 - 19:14:53

Според мен темата за най-големите загадки в историята трябва да се раздели на две подтеми. Едната да е свързана с българската, а другата със световната история. Иначе  ИСТОРИК ти си прав за Колумб. Освен китайците новия свят е посещаван и от норманите. :book:  :titanic:

Виж мнението

Да не говорим, че има и палеоконтакти - по скалистите брегове на Бразилия има доста открити писмена на финикийски и гръцки, дело на заблудени търговци...
  • 0
Греко-римский идеологический диверсантъ!

#7 Warlord

Warlord

    Warministrator

  • Глобален Модератор
  • 6812 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:Шопланд сити, Абсурдистан
  • Интереси:Metal, Classical and Folk music, military history and history in general, nature, beer, vodka, girls, parties and so on

Публикувано 10 юли 2006 - 10:14:28

В Бразилия е намерена само една плочка с финикийски символи и то доста късно - през колониалния период. Тя е била изкопана в градината на някакъв дребен земевладелец, но кой знае по какви пътища се е озовала там, това може да е станало и в доста по-ново време.
Иначе не е изключено финикийците да са стигали до бреговете на Америка. Те все пак са успяли да обиколят Африка в доста ранна епоха.

Доказано е, че още келтите са стигнали бреговете на Северна Америка, открити са поселения и погребения с цели кораби.

И викингите откриват Америка 500 години преди Колумб - точно в 1000 г. Лейф Ериксон достига крайбрежието на Канада.

п.п. Това, че китайският мореплавател е стигнал до Европа е измислица неподплатена с нищо, за Америка пък да не говорим!

Този пост е редактиран от Warlord: 10 юли 2006 - 10:20:31

  • 0
Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

Тери Пратчет

#8 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 10 юли 2006 - 18:22:47

Изчезналите римски легиони

Съществува версия, че през I век пр. Р. Хр. в състава на китайската войска са се намирали няколко стотин римски войници.
По време на управлението на китайската династия Хан (206 пр. Р. Хр. - 220 сл. Р. Хр.), Китай представлявал страховита военна сила, чиато армия провеждала походи, далеч отвъд пределите на страната. Китай завладява Корея, Индокитай, Туркестан; става господар на "пътя на коприната".
Един от най-успешните бил походът в Централна Азия, предприет през 36 г. пр. Р. Хр. Целта му била отстраняване на опасността, която един претендент за трона представлявал за властта в Китай, макар, че китайската столица се намирала на другия край на Азия. Именно тогава китайците се срещнали с разпаднало се (дезертирало?) подразделение от римската армия, влезли в сражение с римляните и успели да ги вземат в плен.
Най-много неприятности на управляващия представител на династията Хан създавал Чжи Чжи - един от претендентите за титлата върховен вожд. Именно срещу него била изпратена през 36 г. пр. Р. Хр. в град Согдиана военната експедиция, предвождана от Чен Тан, който носел званието “заместник на генерала-защитник на западната граница”.
Чен Тан предприел бърз марш на разстояние 1500 км. към цитаделата на Чжи Чжи, обсадил я и я превзел със щурм. Самият Чжи Чжи бил заловен и обезглавен. Китайската погранична армия удържала победа.
Въпреки това, Чен Тан имал голям проблем... Опитвайки се по-бързо да събере необходимия му брой войници за този наказателен поход, той подправил някои документи, подписвайки се на тях, вместо императора! Затова, след победата си над Чжи Чжи, той се разпоредил художници да нарисуват картини с изображения от похода и победата му и да ги занесат на императора, за да го умилостиви. Императорът харесал картините и Чен Тан избегнал сигурната гибел. Все пак, победителите не ги съдят!
Тези илюстрации, днес вече загубени, са послужили като главен източник на информация за описване на военната кампания на Чен Тан 100 години по-късно в книгата “История на раннара династия Хан” . (Ранната династия Хан управлявала в периода 206 г. пр. Р. Хр. - 8 г. сл. Р. Хр. В периода 8 - 25 г. сл. Р. Хр. в Китай царят безвластие и хаос). Авторът подробно описва обсадата, включвайки описание на силите на Чжи Чжи и тяхното разположение в града и в околностите му в момента на пристигането на китайците.
Текстът в книгата е следният: “Повече от 100 конника излезли насреща им и препускали в галоп напред-назд покрай крепостните стени. Около 200 пехотинци, строени от двете страни на крепостната порта, марширували в строй, наподобяващ рибени люспи...”
Споменаването на боен строй във вид на рибени люспи е прелюбопитно. Трудно е да си представим, че това може да бъде нещо друго, освен маневра със щитове, прикриващи войниците. А това веднага ни заставя да си спомним за военната тактика, изработена от древните римляни. Само римляните използвали като част от своето защитно въоръжение четириъгълни щитове, пригодени за пристрояване във вид на рибени люспи. Стандартият щит на римския легионер имал правоъгълна, извита форма и отлично пасвал за построяване в редици и при образуване на защитни “стени”. Най-забележителната тактика на пехотно защитно построение с помощта на щитове се наричала testudo (костенурка). Тя била доведена до съвършенство през I век пр. Р. Хр. При нея, квадратът на легионерите съединявал щитовете си отгоре и от всички страни, като по този начин се построявало ефективно укритие от оръжията на врага.
Когато изтоковедът Омир Дабс обърнал внимание на бойния строй, описан като “рибени люспи”, той веднага си спомнил за римските легионери: “Линията на римските щитове, опънала се като непрекъсната верига по продължение на фронта на пехотинците, напомня на рибени люспи на този, който не е виждал подобно построение. Трудно е да се даде по-удачно описание.”
По-нататък в книгата “История на ранната династия Хан” се споменава, че градската порта била защитена с двойни палисади. Това също навежда на мисълта за наличие на римляни. Легионерите били майстори в изграждането на укрепления, състоящи се от канавки, “поръбени” с редици заострени колове отпред и отзад. Дабс се консултирал с историци и те му обяснили, че никой друг древен народ не е използвал такива фортификационни съоръжения. В частност, номадите нямали никакви познания в областта на военното инженерство.
Обединявайки информацията за бойния строй във вид на “рибени люспи” и за двойните палисади, Дабс предположил, че армията на Чжи Чжи е включвала и подразделение от няколко стотин римски легионери, които по някакъв начин са се оказали далече на изток и са постъпили на служба при него като наемнци. Предположението изглежда доста смело, но то е основано на няколко исторически източника.

Известно е, че най-голямата заплаха за римската империя на Изток винаги е била империята на партите, чийто център се намирал в днешен Иран. Възраждайки имперските амбиции на древните перси, партите успели да наложат властта си над земите на Ирак, Сирия и Палестина. През 54 г. пр. Р. Хр., римският пълководец Крас се отправил на поход срещу тях с цел “да разреже партския възел в Близкия Изток”.
Армията му – 7 римски легиона, 4000 конника и още толкова лековъоръжени пехотинци (общо – около 42 000 войници) се придвижила навътре в земите на днешен Северен Ирак. През месец май, 54 г. пр. Р. Хр. римляни и парти се срещнали лице в лице и си дали генерално сражение при град Караха (Харан).
Съюзниците на Крас дезертирали още преди началото на сражението. Голяма част от конницата също дезертирала. Римските сили, макар, че все още значително превъзхождали партските, почти напълно се състоели от пехотинци. Насреща им стояла конна армия. В нея бил включен корпус от 9 000 опитни стрелци с лък.
Тежката конница на партите набързо прегазила спомагателните войски на Крас. В същото време, партските лъконосци унищожили основния боен строй на римляните. Легионерите образували отбранително каре и наредили щитовете си около себе си, но това не дало очаквания успех.
Римляните все още не били усъвършенствали докрай бойната тактика, няречена “костенурка”. Макар войниците на Крас да са били защитени от всички страни, те, както и преди, оставали уязвими отгоре. Стреляйки високо във въздуха, партските стрелци изсипвали над тях градушка от стрели. Роякът от партските стрели засенчвал Слънцето. Рзбирайки, че не могат да издържат дълго под този натиск, легионерите отстъпили към една височина, за да се прегрупират.
Самият Крас бил подлъган с лъжливи обещания за мир и се отдалечил от армията си. При “преговорите” с партите, той бил убит, а главата му била изпратена в партската столица като ценен трофей.
Римската армия била обхваната от пълен безпорядък. 20 000 римляни били убити на място, а 10 000 попаднали в плен.
Рим никога не забравил поражението при Карах. 18 години по-късно, император Марк Антоний се завърнал в Партия, за да отмъсти за поражението на Крас.
Какво се е случило с пленените през 54 г. пр. Р. Хр. при Карах 10 000 римски легионери?
В римските хроники се говори, че партският владетел заповядал те да бъдат изпратени към източната граница на неговата империя, на разстояние 2 000 км. далеч от неговата столица. Много легионери измрели по време на дългия и тежък преход, но оцелелите от тях били заселени като наемници (лимитанеи) в партската провинция Маргиана, намираща се на източната граница на Партия.
Много от тези римляни, отчаяни и не вярващи, че някога ще могат да се завърнат в родината си, се женели за местни жени и уреждали своя нов живот.
И така, около година 50-та пр. Р. Хр. няколко хиляди римски легионери действително са се намирали в Централна Азия. Възможно е партският цар да е продал част от своите легионери на управителя на съседна Согдиана, който бил патрон (сюзерен, господар) на Чжи Чжи. А е възможно и някои римски войници да са успели да избягат от вражия плен и да са продължили съдбата си като “войници на съдбата”.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#9 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 10 юли 2006 - 22:14:10

Кой е Хуанг-ти, легендарният Жълт Император?

Китайски и японски археолози твърдят, че са открили доказателства за Петата древна цивилизация в югозападната китайска провинция Сичуан (в-к Киодо Нюз, 28.10.1996). Останките датират от преди 4 500 години и са намерени в древен замък близо до бреговете на реката Янгдце, на 90 км югазападно от град Ченгду. Това откритие е много важно, тъй като към четирите познати ни древни цивилизации (Месопотамия, Египет, Индия, Жълтата река) може би ще добавим и пета цивилизация. Онази, която ще ни помогне да разрешим загадката на легендарния "Жълт Император", Хуанг-ти, царувал в Китай през 27 век пр.н.е. Нека си припомним, че китайците наричат себе си "синове и внуци на Жълтият Император".

Кой е Хуанг-ти, легендарния Жълт Император?

В началото

Китай е една от люлките на човешката цивилизация. Най-древните намерени човешки останки датират от 6 000 000 години пр.н.е. През 4-то и 3-то хилядолетие пр.н.е., в Новокаменната епоха, в древен Китай настъпват съществени промени. Големи групи от хора започват да се събират заедно, установяват се на постоянни места и постепенно започват да отглеждат различни култури, да използват домашни животни. Древни поселища са открити предимно в долината на Хуанг Хе (Жълтата река). Въпреки студените зими, тази област е много подходяща за земеделие. Например, там се отглежда ориз още през 5 500 г. пр.н.е. Освен това, както знаем, всички древни цивилизации възникват в долините на големи реки.

Завещанието на императора


Китайската цивилизация дължи много на легендарния управник. Земеделие и животновъдство, бубарство и копринарство, и нещо изключително важно - основите на китайското писмо. И всичко това - благодарение на едно много странно същество, което древните текстове наричат Жълтия Император. Подобно на други древни култури, и китайската има нещо уникално и присъщо само на нея. Това е нейната писменост, развита през 2 000 г пр.н.е. и представляваща сложна система от идеограми, пиктограми и фонограми. Такива ранни форми на китайската писменост са открити от археолозите върху свещени кости, използвани за гадаене, в полята край Циао Тюн. Чак 5 години, след откритието, тези писмена са били дешифрирани, разкривайки истинската същност на "драконовите кости". Това са летописи, направени от хора, наричащи себе си Шанг, управлявали земите около Аниянг преди около 4 хиляди години. Царете Шанг са искали да узнаят бъдещето и техните гадатели са записали внимателно царските предсказания върху добре полирани черупки на костенурки, както и върху кости от говеда. Години по-късно, археолози от Китайската народна република открили стотици такива Шанг кости. Възникнал и нов клон на лингвистиката,
Джиа гу шу, наука за писмеността върху кости. Учените, изследващи писмената, стигнали до неочакван извод - това не била най-древната китайска писменост! Самите писмени знаци били толкова добре разработени, че определено свидетелствали за дългогодишно развитие на тази писменост, далеч преди династията Шанг (1 766 - 1 122 г.пр.н.е.). Смело може да се каже, че китайската писменост съществува най-малко от 4 000 години.

Древните библиотеки

Най-ранните известни библиотеки винаги са свързани с палати и храмове. Нека припомним библиотеката от папирусови свитъци на египетския цар Рамзес II, (1 304? - 1 237 пр.н.е.), огромната библиотека от глинени плочки на асирийският владетел Ашурбанипал (668? - 627? пр.н.е.) в Ниневия. Обикновено пазителите на библиотеките били жреци, учени, учители. Първият известен китайски библиотекар е бил философът Лао Тце, по времето на владетелите Чоу около 550 пр.н.е. Интересното е, че има категорична връзка между Лао Тце и Жълтият Император. Много древни култури посочват някакво божество като създател на писмеността им. Например в Египет това е бог Тот, древните гърци почитат бог Хермес. Жълтият Император често е наричан "Син на небето", а Китайската империя "Небесна империя". Легендата го посочва като създател на изкуството да се строят лодки и кораби, къщи и палати, производство на дрехи, музикални инструменти, китайския календар. За изобретател на древното китайско писмо се смята Тцанг Чие, министър на Жълтият Император.

Китайската математика

Корените на китайската математика са обвити в митове, понеже древните математически тесктове са записвани върху бамбук, който е изгнивал и поради това те не са се запазили. Смята се, че Жълтият Император е покровителят на математиката в древен Китай. Неговите министри Тай-мао и Ли-шоу, са създали шестдесетична бройна система и са положили основите на аритметиката. Китайците са вярвали, че числата притежават философски и метафизични свойства. Те са използвали числата, за "да достигнат духовна хармония с космоса" и са вярвали, че съществуването на човека зависи от нумерологията.

Любовта...

Най-древните книги за любовта са китайските "Наръчници за секс", написани преди около 5,000 години от легендарния Жълт Император, Хуанг-ти.

... и войната

Основите на военното изкуство, по отношение на военните действия при различни терени - планини, реки, блата и равнини, също са поставени от Жълтият Император. Това му е позволило да се справи успешно с четирима други царе. В древен ръкопис се казва, че той е водил 70 битки и е установил мир в Империята. По време на една от битките, се спуснала толкова гъста мъгла, че войните не могли да се ориентират. Тогава, с помощта на "колесница-компас", Жълтият Император извел войските си и постигнал пълна победа. Между другото, Наполеон е имал подобни виждания върху военното изкуство. Лао Тце (или Лао Тцу) и Хуанг-ти. В действителност, истинският основоположник на философията на таоизма е философът от 6-ти век пр.н.е. Лао Тцу. Някои учени смятат, че той е бил малко по-възрастен съвременник на Конфуций (Кунг-Фу Цу, роден под името Чиу Чунг-Ни). Съществува обаче близка връзка между Лао Тцу и Жълтият Император. Каква е връзката между един отдавна умрял император и царският библиотекар, положил основите на таоизма? Макар да има дълбоки корени в китайската история, таоизмът е по-скоро начин на живот, отколкото религия. Основите на таоизма можем да открием в книгата на Лао Тцу, наречена Тао Те Чинг. Той вярва, че съществува хармония между Небето и Земята и че тази хармония може да бъде открита от всеки, по всяко време - всичко, което е необходимо, е да се следва естествения поток на Природата, наречен Тао или "Пътят". Лао Тцу ни учи, че Тао е нещо, което не може да се опише с думи, тъй като думите не могат да опишат безкрайната Вселена. Успоредно с развитието на таоизма като философия, се развива и едно религиозно течение на таоизма. Този "религиозен" таоизъм има своите жреци, храмове, ритуали и символи. Лао Тцу е въздигнат като "светец" и в негова чест се извършват жертвоприношения. Този таоизъм възниква върху идеите на ин-янг и петте елемента (метал, дърво, вода, огън и земя). По това време започва да се създава пантеона на таоистките божества, често провъзгласявани за богове. Астрологията, алхимията и гадаенето получават такава известност в това таоистко течение, че постепенно започват да се отдалечават от философското начало и да се превръщат в окултизъм. Това течение понокога се нарича Хуанг-Лао (от имената на Хуанг-ти и Лао Тцу). От него произлизат много силни алхимични течения, като Таоистките лекари по времето на династията Кин, (221 - 207 пр.н.е.). Те, подобно на алхимиците от Средните векове в Европа, се опитват да използват сили, чрез които да превърнат основните метали в злато. Тези лекари са били известни също като духовни медиуми и като специалисти в левитацията. Дали Лао Тцу не е получил подобни знания за странни сили от онези, които са притежавали завещанието на Жълтият Император?
Или пък ги е получил от самия Жълт Император?

Синовете на небето

Жълтият Император е едно твърде интересно същество. Древните китайски ръкописи споменават за удивителни, мъдри и човечни (човечни, а не човешки) същества, така наречените Синове на Небето (това определение с превръща в императорска титла значително по-късно), направили твърде много за дивите обитатели на пещерите в долината на реката Хуанг Хе. Появата на "Синовете на Небето" на Земята винаги е предшествана от интересни небесни явления. Преди Хуанг-ти да се роди, великата звезда Чи от съзвездието Голяма Мечка, започнала силно да свети. От всички "Синове на Небето", Хуанг-ти е оставил най-ярки следи в китайската митология. Той се появява за първи път в басейна на реката Хуанг Хе. За разлика от всички останали древни герои, той не е просвещавал хората, нито е изисквал от тях преклонение. Хуанг-ти и неговите помощници са били удивително рационални същества. Те, разбира се, са научили местните хора на всички видове полезни науки, включително и акупунктурата. Но това, от което преди всичко се интересували, били техните собствени дела - създаването на сложни и неразибраеми (за хората) апарати и устройства. Крапива, забележитилен украински изследовател на аномални явления, пише във ръзка с това, че Хуанг-ти изобретил дванадесет гигантски огледала с непознати свойства и ги е използвал, за да "следва Луната" (Oдеса, 1991). Ареохозите на съвременен Китай добавят още една подробност, цитирайки Биографията на Хуанг-ти: "Когато Императорът посрещнал Западната владетелка на Планините Вангву, от ковано желязо били изработени дванадесет големи огледала. Според Крапива, тази биография е написана на базата на тайнствени легенди. Какво са искали да кажата древните писари с това "следва Луната"? Какво е карало Хуанг-ти да прави връзка между тези огледала и Луната? Има дори един още по-любопитен детайл. В книгата "Разкази за чудеса", от 6 в. пр.н.е. се казва, че хора от Огледалното езеро разказвали, че е запазен камъка, на който Хуанг-ти полирал огледалата. Върху този камък не виреят дори пълзящи растения. Освен това, Лао Тцу е живял по това време - не е ли видял този камък?

Тайнствените триножници

Многобройни източници посочват, че Хуанг-ти е направил и използвал някакви "тайнствени съдове - триножници". Те не са използвани за вода, нито пък за огън и приготвяне на ястия върху огъня. Целта на един такъв съд-триножник била съвсем различна - това били подобия на Великата Безкрайност Тао, скрит двигател на Вселената. Всеки съд - триножник бил висок приблизително 3 - 4 метра, но обемът му бил сравнително малък - 100 литра. Трите крака носели голямата част от тежестта му. Любопитният човек не е могъл да надзърне във вътрешността на триножника, но източниците твърдят, че "хиляди духове са изпълвали вътрешността му". Kрапива, който е изучил всички възможни източници, смята, че такъв един действащ съд - триножник е излъчвал някакви шумове, гласове. Древнокитайските легенди разказват, че триножниците са изобразявали "дракони, летящи в облаците". Може би същият "дракон", който е дошъл и отвел Хуанг-ти и неговите помощници? По всяка вероятност, тези триножници са били комуникационни средства за далечни разстояния, тъй като разположението им е подбирано така, че да сочат звездата Сюан Юан. Това е звездата, от която е пристигнал Хуанг-ти. Ние познаваме тази звезда като Регул от съзвездието Лъв. На 18 км североизточно от Жаокуинг има планина, която първоначално е наричана Планината с езерето на върха, защото наистина на върха е имало езеро. Легендите твърдят, че веднъж Жълтият император е поставил триножник там. Този триножник е имал много интересни свойства - той е можел да "съхранява" знания и данни. Нещо повече, могъл да стой на едно място, а също и да се придвижва, да става по-лек и по-тежък. Крапива смята, че триножникът е бил в състояние да въздейства върху гравитацията.

Съществото Чи Ю

Хуанг-ти и повечето от неговите помощници са оперирали в Северен Китай. Там китайската цивилизация се развива по-късно. Южен Китай е по-напред в развитието си, защото там са действали същества, чиято същност не може да се определи лесно. Живи организми, независими механизми или механизми, контролирани от живи същества. Древните източници ги наричат "Чи Ю и неговите братя". Явно е, че те са били твърде идентични, тврде приличащи си един на друг. Крапива е успял да събере малко информация за Чи Ю. Подобно на Хуанг-ти, Чи Ю е имал четири очи (или поне така се е смятало), шест ръце (или може би манупулатори?). Най-странното нещо у Чи Ю е била главата му. Тя е била направена от мед, а вместо уши е имала нещо като тризъбци. Местните легенди твърдят, че главата е била отделена от тялото и погребана отделно. Дори и години след това, мястото, където е била погребана главата, е излъчвало топлина. От време на време, от мястото на погребението се е издигал облак от червеникава пара. Чи Ю е можел да се движи по неравни повърхности и даже да лети (за кратко време). Неговият апетит за храна бил огромен и необичаен. Всички смятат, че той (или то) се е хранел с камъни и пясък. Били ли са Чи Ю и неговите братя живи същества? По-скоро сложни автономни механизми, подобни на роботи. Разбира се, това означава контрол от живи същества. Местните хора обаче са смятали всички за живи същества.

Връщане на родната звезда

Хуанг-ти управлявал сто години, но продължителността на неговия живот била по-голяма. Някои източници допускат, че е живял 300 години. Къде е прекарал остатъка от дните си и какво е правил? Има различни предположения. Някои таоистки източници считат, че той се е завърнал на родната си звезда: "въздигнал се е в Небесата и е станал владетел на Великата Безкрайност, завръщайки се на звездата Сюан Юан". Това е звездата, към която са били насочвани триножниците. Това е Регул, най-ярката звезда от съзвездието Лъв. Една любопитна подробност: в звездната система Регул има радиоизточник, който излъчва в метровата област на радиовълните. В нашата Слънчева система такъв източник е Земята.

Същността на гръмотевицата

Представата за Хуанг-ти е като за гръмотевица. Аборигените от Австралия имат подобни митове за същества, придвижващи се с големи скорости и издаващи "гръмотевици". Хуанг-ти обаче е малко по-различна гръмотевица. По-скоро като многократно биене на барабани. Един от помощнитие на Хуанг-ти е бил наричан "Принцът на гръмотевицата". Хуанг-ти, притежаващ силата на гръмотевицата, е могъл да се придвижва с огромни скорости в космоса. Той е притежавал "дракон" Чангуан, който е използвал, за да достига Слънцето. Всъщност най-важното в случая е схващането, че тази огромна скорост е оказвала влияние върху движението на Времето и е забавяла стареенето на човешкия организъм. В биографията на Хуанг-ти се казва, че драконът Чангуан е изминавал такива разстояния на ден, които, ако човек язди, ще са му нужни... 2 000 (две хиляди) години!

Регул (Alpha @ Leo)

Къде е отлетял Хуанг-ти? Погледнете съзвездието Лъв, което се намира в Северното полукълбо през пролетта и в Южното през есента. Регул, най-ярката звезда от съзвездието, означава "принц". Тя има също така и други имена: Кор Леонис (сърцето на лъва), Рекс, Ал Калб ал Асад, Кабелесед. Самото име на съзвездието също има интересен прозход: то идва от Немейският Лъв от Луната, когото Хера изпратила, за да убие Херкулес. Херкулес обаче го удушил с голи ръце. Когато и Херкулес умрял, лъвът и Херкулес били изпратени на звездните небеса като съзвездия. Дали гръцкия мит не идва от Китай, а драконът не се превръща в лъв? Халдейците свързват Leo със Слънцето, тъй като това съзвездие е на небето по време лятното слънцестоене (това вече не е вярно поради изместването на земната ос). Тъй като и Нил се разлива по това време на годината, древните египтяни също са боготворяли небесния Лъв.

Какви тайни ще разкрият още китайските и японски археолози? Дали това ще ни даде доказателството, което човечеството толкова дълго очаква? Доказателството, че не сме били единствената интелигентна форма на живот на Земята?


Търсенето продължава.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#10 Last roman

Last roman

    Praefectus Urbi

  • Глобален Модератор
  • 11109 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:чисто римски

Публикувано 10 юли 2006 - 23:34:27

Това за Таласката битка е доста спорен въпрос - имаме упоменаване от китайците, че са срещнали войни, слагащи щитовете над главите си подобно на люспи от риба /т. е. като римска костенурка/. В злопополучната битка при Каре /53 г. пр. н. е/ партите са пленили поне 10 000 римски войници. Част от тях при Август, в сила на сключеното споразумение между римляните и партите, се завръщат в империята. Възможно е някои пленени римски подразделения да са били изпратени на изток, за да бранят границите на партите и да помагат на тяхните хунски съюзници... замисли се обаче, на колко години би трябвало да са римляните, когато китайците подгонили хунския шаньюй??? Годината е 36 /пр. н. е./ - тогава е въпросната Таласка битка.
Абе римските легионери трябва да са били на доста почтенна възраст...
  • 0
Греко-римский идеологический диверсантъ!

#11 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 11 юли 2006 - 18:01:16

Може да са били ветерани...
Може да не са участвали пряко в сражения, а да са били там като поддържащ контингент - инженерни войски, консултанти по стратегия и тактика... Както е модерно да се казва - да са оказвали "логистична подкрепа"...
Или да са били държани като резерв... или да са се намесвали само в краен случай...
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#12 Last roman

Last roman

    Praefectus Urbi

  • Глобален Модератор
  • 11109 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Интереси:чисто римски

Публикувано 11 юли 2006 - 23:13:33

Малко дъртички трябва са били... Лично аз смятам, че ако е имало хора, ползващи подобна тактика, то те най-вероятно са били деца или внуци на легионерите на Красс...
  • 0
Греко-римский идеологический диверсантъ!

#13 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 12 юли 2006 - 16:44:11

А възможно ли е било да са обучили китайци на своето военно изкуство?
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#14 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 12 юли 2006 - 18:05:12

Тайните общества в древен Китай

Д-р Дориян В. Александров


http://zlaten-drakon...17/stat_017.htm

Китай е огромна страна, с многобройно население, обединяващо 53 етнически групи и национални малцинства, всяко от които понякога наброяват до 40-50 милиона души. Още от древноста управляването на такава голяма държава-империя е било тежка задача и в повечето случаи това се е извършвало с кървави насилия и терор от страна на официалните власти. Този многовековен сблъсък между държавата и народа, както и многобройните въстания, войни и управление на чужди династии (хуно-българи, чжурджени, монголи, манджурци) са довели до зараждането и организирането на редица тайни общества борещи се за свобода и справедлив мир. Тези патриотични китайски организации са се появили още в дълбока древност и постепенно в тях се вплитат редица религиозни течения и секти, както и различни направления на бойните изкуства У-Шу. Последните, заедно с различни аскетични практики и дисциплини, стават задължителен елемент на китайските тайни общества, които в началото на миналия век са били над 200 на брой, обединяващи в своите редици милиони членове.
Тук ще споменем най-важните такива организации, връзката им с бойните изкуства и историческите предпоставки за тяхното възникване и развитие.
Исторически най-старата секта и тайно общество в Китай се явява "Тайпиндао" ("Учение за пътя на великото равенство"), която е създадена още през II век пр.Хр. от даоския наставник Чжан Дзяо. Това тайно общество запазва своята дейност до наши дни и участва в редица исторически процеси в Китай, оказвайки огромно влияние в страната.
По време на династията Хан (206г. пр.Хр. - 220г. сл.Хр.) в следствие на тежките условия и непрекъснати войни, избухват редица народни въстания организирани от тайните общества. Едно от крупните въстания станали в началото на I век сл.Хр. и е наречено въстанието на "червеновеждите" (въстаниците боядисвали веждите си с червен цвят, за да се отличават от привържениците на императора). Начело на това въстание застава Фан Чун, който се борел за премахване на робовладелския строй. През 18-та година сл.Хр. той и привържениците му вдигат на борба значителни маси от населението на Шандун. Въстанието продължило 9 години с променлив успех и след предателство завършва с разгром на въстаналите.
Друго голямо въстание организирано от "Тайпиндао" избухва в 184г. Това е ъстанието на "жълтите забрадки", ръководено от Чжан Дзяо и двамата му братя. Въстанието било внимателно подготвено при строга тайна и пълна конспирация. В рудници, работилници и по селата в цял Китай, членовете на "Тайпиндао" създават въоръжени отряди. В арсенала на въстаниците влизат древните бойни изкуства, владеене на оръжие и даоски магически практики. Този период съвпада и с трансформирането на философския даосизъм от класическия период в религиозен (20г. пр.Хр. - 600г. сл.Хр.). Даосизма, както и будизма и някои други учения имали голямо влияние при формирането идеологията на тайните общества. По това време процъфтявали талисманната магия, методите за постигане на дълголетие и "безсмъртие", даоската алхимия (вътрешна и външна) и У-Шу във всичките му разновидности. Били написани и редица даоски трактати, които също оказали влияние върху формирането на тайните общества, борещи се срещу централната власт.
В 184г. предател издава плана на въстанието на "жълтите забрадки"; били хванати и екзекутирани над 1000 поддръжници на тайното общество на братята Чжан. Тогава братята издали заповед за незабавно започване на въстанието. По тайни канали във всички области били изпратени куриери. С необичайна бързина въстанието обхванало централните области на страната и бил издигнат лозунга "Път към общия мир". Ръководителите на въстанието били популярни сред народа и имали голям авторитет. Те били обявени за народни герои, а един от тях бива дори обявен за "Бог на войната"! Армията на въстаналите достига до няколко стотин хиляди души и се състояла от добре организирани отделни отряди - всеки със свой пълководец. Поддръжниците им също били многобройни. Въстаналите изтребвали богаташите и чиновниците от бюрократичния репресивен апарат, освобождавали затворниците и робите, раздавали богатствата на народа.
Стреснати от размера на въстанието, императорът и робовладелците събрали огромни сили и войски. В няколко тежки сражения те убили над 150 хиляди въстаници и от отсечените им глави издигнали висока кула за назидание и страх. Победителите екзекутирали всички които били подозирани в съчувствие към въстаналите. Не били пощадени даже жените и децата. Борбата обаче продължила подклаждана от мрежата на тайната организация. Едва потушено в една област въстанието избухвало в друга и ожесточените сражения продължили около 20 години. Накрая под ударите на въстаниците и войната на север с хуно-българите, довело до падането на династията Хан. Императорът бил убит и робовладелския строй в Китай рухнал!…
Въпреки, че братята Чжан загинали в битките с императорските войски, част от активистите на "жълтите забрадки" и тайната организация на "Тайпиндао" се съхранили и предали своите традиции и идеология на следващите поколения. Не случайно векове по-късно по време на опиумните войни през XIX век, "Тайпиндао" отново повежда народните маси срещу интервенцията на английските колонизатори.
Въпреки, че "Тайпиндао" обикновено се счита за едно от най-старите тайни общества, по-правилно е да се каже, че то е било най-масовото, но това не значи, че преди него не е имало и други такива. Тук авторът има предвид редица по-малки групи тайни общества в Китай, свързани с т.нар. "Черни изкуства" (Фа-Шу), които се явяват като по-древен еквивалент на японското Нин-Джуцу. Има данни за съществуване на такива групи още по времето на великия стратег Сун Дзъ (V в. пр Хр.), който ги споменава в своя прочут трактат за военното изкуство. Там той споменава за петте вида шпиони: "…местни (информатори), шпиони на смъртта (диверсанти), шпиони на живота (разузнавачи), вътрешни шпиони (предатели) и обратни шпиони (двойни агенти)". В заключение той казва: "Всичките пет вида шпиони работят и не трябва да се знаят техните пътища. Това се нарича непостижима тайна. Те са съкровище за владетеля…." Тези шпиони и специалисти по подривното дело практикували бойни изкуства и специалните дисциплини на Фа-Шу. Специалистите на тези редки изкуства твърдят, че корените на Фа-Шу и Нин-Джуцу са вероятно в Тибет и конните народи от Централна Азия. Тези дисциплини идват от дълбока древност и живецът им е свързан до голяма степен с различни форми на магия, езотерични практики, ритуали свързани с шаманизма, древната тибетска религия Бон (Бон-по), тибетския езотеричен будизъм (Тиендай и Шингон), даосизма и шинтоизма.
Някои автори свързват изкуствата на Фа-Шу с учението на древните Месулети - чудотворци и жреци, живели преди хилядолетия, номади, които са бродили през пустинята Гоби, Сибир, Тибет и Бутан от преди потопа (там е имало голяма цивилизация преди около 35 хиляди години - Великата Уйгурска империя). Съгласно преданията те са прародителите на племената, населяващи широки области в Северен Китай, Бирма, Камбоджа и Лаос. Зороастрийците в Иран и Индия също били запознати с учението на Месулетите. Скитите (т.нар. "царски скити" са древни българи) също са практикували древното магьосничество на Месулетите още преди Заратустра (Зороастър).
Фа-Шу и Нин-Джуцу са свързани също с бойните изкуства на танджините - хора с особени умения, владеещи тайнственото изкуство Тао-Тао. Според познавачите, те притежавали огромна духовна сила и владеели чудотворни похвати на бойните изкуства. Тао-Тао съдържа две направления - Акшара ("Път на светлината") и Кшира ("Път на мрака"), които в миналото са били обединени в едно изкуство. Тази дисциплина също води своето начало от тибетските йоги и магьосници (бон-по), китайските аскети (даосите), сибирските и монголските шамани, а също древните български жреци на Тангра - Колобрите. Всички те черпят енергия от източници, които са известни на хората от хилядолетия, но вече са забравени от "цивилизования човек"!… Владеещите Фа-Шу го развиват главно за целите на шпионажа, тайната война и оцеляването в смутни времена. В системата на Фа-Шу освен изтънчени стилове на У-Шу, влизат различни форми на магия, вещерство, заклинания (мантра-йога), Ци-Гун ("работа с енергията"), лечителски умения и билкарство (приготвяне на лекарства и отрови), алхимия (вътрешна и външна), приложна психология, манипулиране на съзнанието и много други необичайни умения.
Фа-Шу подобно на японското Нин-Джуцу и организациите на Ямабушите се развива на кланов признак. Най-старият такъв известен клан и тайно общество е Лин-Куей ("Горски демони") в Китай. Според историята и легендите, Лин-Куей идва от древната династия Шан (1520-1030 г. пр. Хр.) и по всяка вероятност е произхождал от някой от хунските родове. Йерархията в клана е на няколко нива и включва 15 степени. Обучението в Лин-Куей трае минимум 15 - 20 години и включва седем нива на посвещение, наричани още Ци-Ли ("седемте сили").
Кланът Лин-Куей се пръсва из цял Китай и с течение на времето изгражда мрежа от школи и тайни центрове за обучение и влияние. Голямо влияние върху развитието на това изкуство оказва и тибетският монах Цон Уо, който бил спасен от членове на клана. Той бил учен-енциклопедист в тайните науки и вероятно от него идват някои от мистичните и езотерични учения на клана.
Като Лин-Куей съществували и други видове Фа-Шу в Китай; наричали ги също Ин-Сен-Шу ("изкуство на телесното изчезване"). Всички те вкупом обслужвали шпионажа от най-древни времена.
В средновековен Китай имало и още две особени категории шпиони обединени в тайни общества: "Шуйке" - бродещи професионални консултанти по въпросите на политиката и войната, които поддържали напрегната атмосфера между различните княжества-държави (над 160 до ІІІ в. пр. Хр.); и "Цеши" - професионални шпиони ("призраци" от висша класа), които провеждали тайната война и подривните машинации.
Друга тайна организация е тази на вагабонтите (скитниците и просяците). Въпреки, че тя е на най-ниското ниво в тайните общества, доста често от нейните услуги са се ползвали всички, които са се интересували от една или друга информация. Просяците и скитниците в Китай винаги са били организирани в шайки и кланове със строга йерархия, на върха на която стои един главатар, който разпределя откраднатото или придобитото и чиято воля била закон. Вагабонтите разработват свои системи на ръкопашния бой с използване на специфични оръжия и специален Ци-Гун, предназначен да ги предпазва от лошото време и неблагоприятните условия (дъжд, студ, влага, горещина и т.н.). Благодарение на тези свои умения, вагабонтите оцелявали при невероятно трудни условия на живот и техния вековен опит не е за подценяване.
С въвеждане на будизма в Китай и развитието на даоските секти и учения, средоточие на тайните общества стават хилядите манастири, пръснати по цял Китай. Повечето от тези обители били в планините и в трудно достъпни места, което ги правело идеални убежища на бегълци и хора, които се криели от властите по един или друг повод. В манастирите често се практикували и бойни изкуства на високо ниво и това допълнително привличало съмишленици на тайните школи и общества. За отбелязване е, че манастирските школи по бойни изкуства не само не отстъпвали на военните, но често ги превъзхождали в много отношения. Това карало официалната власт да привлича на своя страна най-добрите експерти и школи, което допълнително укрепвало техния авторитет.
При царуването например на император Юн Лъ (1403-1425г.), опора на трона станала тайната полиция, която оглавил дейният шаолински монах Чжан Во (1376-1426г.). Той бил крупен майстор на У-Шу и кръгът на неговите агенти бил необикновено широк, попълвайки се основно от монаси от чанските манастири, военнизирани филиали на Шаолин, разпръснати по цял Китай и далеч зад неговите предели - в Корея, Сиам (Тайланд), Лаос, Бирма, Виетнам и Япония. По това време цялата политика на Минския двор се определяла от манастира Шаолин и богатствата на манастира и неговото влияние растели.
Обаче новият император Хун Ци, дърпайки се от опеката на войнствените монаси, решил да се избави от всесилната тайна полиция и от коварния "сив кардинал" Чжан Во. Той наредил да екзекутират Чжан Во и да ликвидират неговите хора. Екзекуцията на Чжан Во обаче предизвикала обратен резултат. Членовете на тайното братство се укрили и решили да си отмъстят на императора. Били задействани подмолните механизми на организацията и не след дълго императорът бил принуден да се самоубие. Обаче след този случай, отношенията на манастира с императорския двор били безнадеждно развалени. Новите управници на страната се стараели да избягват помощта на могъщия "орден" (тази дума идва от старобългарското "орда", което значи "ред"!…). Чанското духовенство за известно време се дистанцирало от политическите борби, предоставяйки арената на други тайни общества и секти от рода на "Белия лотос" и др.
От времето на династия Сун (960-1279г.) се появила и традицията на странстващите рицари на У-Шу, които често още от деца се обучавали в премъдростите на военното дело при наставници даоси или чан (дзен) монаси. В повечето случаи те били професионалисти и били членове на тайни общества, които провеждали своята дейност в строга конспирация. При тази и следващите династии странстващите рицари участвали в народните въстания и обучавали в своето изкуство селяните, простолюдието, както и всички желаещи. В резултат се появили множество нови школи и стилове на У-Шу. Фамилните школи (гуан) също процъфтявали благодарение на традицията. Поради тази причина селските армии събиращи под своите знамена стотици хиляди воини, в никакъв случай не отстъпвали в бойните изкуства на редовните правителствени войски. Своя дял давали и манастирските школи.
Тук трябва да изтъкнем, че освен тайните общества свързани с религиозни и политически течения, в Китай се оформят и такива, които произлизат изключително от средите на школите по бойни изкуства - У-Шу, а много често трите течения се преплитали по един невъобразим начин. Традиционните школи по У-Шу били затворени общества, в които трудно се влизало. Това ставало обикновено с препоръка и влизащият в школата давал клетва за вярност до живот. Както и в другите тайни общества, той бил длъжен да се притече на помощ на който и да е член на школата, където и да се намира и по всяко време. Лоялността била изключителна, а предателството се наказвало само по един начин - 101 удара с нож!….
През ХІ - ХІІ в. най-голям разцвет достигнал култът към покровителя на храбреците, безсмъртния патрон на всички тайни религиозни общества - Прародителя Лю (Лю Дунбин), един от осемте безсмъртни даоса (Ба Сян). Счита се, че Лю Дунбин е създал класическото направление на фехтовката с меч в У-Шу. Той разработил също и техники за отразяване на меча с подръчни средства като тояга, къса палка, усукан плащ, ветрило или плетена от бамбук голяма шапка. Лю Дунбин е също всепризнат патриарх на "вътрешната алхимия" и автор на няколко трактата на тази тема, което дава силен тласък в развитието на даоските школи и тайните общества свързани с тях.
Любопитно е, че по това време майсторите на У-Шу и странстващите рицари били не само култови фигури от типа на Робин Худ, Вилхелм Тел и Спартак, като защитници на слабите и онеправданите, но усилено се занимавали с философия, наука и книжовност. Освен че развили нова система за съвършенство на тялото и духа, те създали и много други културни новости в областта на религията, философията, медицината, химията и техниката. Столетия наред те са били най-голямата движеща сила във всекидневния живот на Китай.
Падането на Китай под монголска власт през ХІІІ в. довежда до създаването на мощни патриотични тайни организации, чиято цел била свалянето на монголската династия Юан (1279-1368г.). Едно от най-известните тайни общества от това време е "Байляндзяо" ("Общество на белия лотос"). То е създадено на базата на будисткото общество "Лянше" ("Общество на лотоса"), в което по-късно се вливат и други общества с религиозна окраска като "Миндзяо", "Миледзяо" и др. С течение на времето вътре в "Байляндзяо" се появяват множество други направления и секти като: "Санхехуй" ("Триада"), "Тяндихуй" ("Общество на небето и земята"), "Сандянхуй" ("Общество на 3-те точки"), "Хунминхуй" ("Съюз на братството на Хун"), "Миленцзяо" ("Учение за Майтрея"), "Шоуюанцзяо" ("Учение за обединение в общия кръг"), "Багуацзяо" ("Учение за 8-те триграми"), "Тянлицзяо" ("Общество на небесните указания") и много други, чиито общ брой както споменахме надхвърля 200.
Непосредствено след обединението на споменатите по-горе три организации в "Байляндзяо" (наричана още "Байлянхуй" или "Байлянше"), на север избухнало ръководеното от тях въстание на Сун Дзян. То е надлежно описано в знаменитата епопея на Ши Найан (ХVІ в.) - "Речни заливи" (наричана още "Шуй Ху" - "108 юнака"). Тази книга изобилства с описания на бойни изкуства, които са владяни от въстаниците. По-късно на тази база се появява един стил на У-Шу наречен Лян-Шан-Пай ("Школа от планината Лян") по името на планината, където са се подвизавали въстаниците. Този стил обединявал Шаолинския и светския стил на У-Шу, както и други стилове в едно направление.
"Байляндзяо" има своите свещени и канонични книги, за които се смята, че са написани в периода ХV - ХVІ в., а може и по-рано, които обединявали будизъм, даосизъм, китайската форма на манихейството и някои народни вярвания. Тези канонични книги били записани с особен шифър и се съхранявали в тайна за непосветените.
Идеологическата пропаганда на "Байляндзяо" проповядвала равенство между хората и половете, отнемане привилегиите на богаташите и аристокрацията и отхвърляне властта на чуждата династия. На тази основа в периода ХІІІ - ХVІ в. избухнали множество народни въстания, които били организирани от "червените войски" на "Байлиндзяо".
През средните векове на три пъти огромни групи хора организирани от тайните общества се вдигали на въстания срещу управляващите династии. Така например Хан Линджи повел 150 хиляди души срещу монголската династия Юан; по-късно Ю Хаозиен събрал войска от 100 хиляди души, за да се противопостави на династията Мин (1368-1644г.), а Чуан Тинлин повел 50 хиляди души срещу манджурската династия Цин (1644-1911г.).
Своята деятелност тайните общества провеждали в условията на постоянен терор и преследване от страна на властите. Това обаче спомогнало за още по-дълбокото им законспириране и маскировка, употребата на тайни шифри и опознавателни знаци; използването на тайни куриери и рафинирани методи за подготовка, както и разработването на тайни канали и агентурна мрежа.
В периода 1351-1368г. избухнало всенародното въстание на "червените забрадки", което довело до разгром на монголската династия. Въстанието изцяло било организирано от тайното общество "Байлендзяо" и в редиците на въстаниците имало множество майстори на У-Шу, които обучавали въстаниците.
Дейността на тайните общества в Китай се активира особено много след ХVІІ в., когато Китай пада под властта на манджурската династия Цин (1644-1911г.). Манджурците започват гонения сред народа, подема се кампания срещу конфуцианството и даосизма, изгарят се ценни ръкописи и философски трактати, преследват се прогресивно мислещите хора. Освен това властите забранили практикуването на У-Шу и подлагали населението на репресии.
Манастирите също не били пожалени и били подложени на палеж и унищожение заедно с монасите! В отговор на това започнали да се множат и да се преструкторират тайните религиозни и патриотични организации за борба срещу новия враг.
В манастира Шаолин се създава тайно дружество за борба срещу цинската династия, наречено "Триада" ("Хунг"). Наричат го "Триада", защото избират за емблема равностранен триъгълник, страните на който символизират Небето, Земята и Човека, неделимо свързани в хармония един с друг. Тази организация обхваща и много други области в Китай, където имало чан манастири и филиали на Шаолин.
В манастира Шаолин се укриват оцелели членове на императорската фамилия, висши сановници и военни. Настоятелят на Шаолин свиква таен съвет в манастира, на който идват делегати от 108 нелегални организации и отряди на съпротивата. Над свещените реликви на Бодхидхарма (Да Мо) те се заклеват, че няма да имат покой докато не отблъснат пълчищата на окупаторите отвъд Великата китайска стена! Въстаниците от тайните общества се обединили под лозунга "Фан Цин Фу Мин" ("Да свалим Цин - да възстановим Мин"). Центъра за борба било решено да се пренесе на юг, където властта на манджурците все още не се била укрепила. Шаолинските монаси били изпратени във въстаническите лагери да обучават неопитните селяни и занаятчии в техниките на У-Шу (Шаолин-Цюан). Те също станали бойните ядра и групи на множество патриотични тайни общества.
Организацията на "Триадата" се разрастнала и усложнила като структура. На всеки един от членовете на "Триадата" се давал секретен номер и за всички бил в сила таен кодекс, който включвал сигнали за разпознаване по положението на пръстите (специални мудри от езотеричния будизъм); по татуировките; по начина на употреба на някои предмети като пръчиците за хранене и други - един необикновено богат и фантастичен език от знаци. Много ефикасна тайна служба, позволявала на "Триадата" да се промъква във войската, в полицията, магистратурата и да поставя в затруднение администрацията на владетелите от манджурската династия.
Наред с "Триадата" ("Хунг" или "Санхехуй"), срещу манджурците се борели и "Дружеството на Белия лотос" ("Байляндзяо"), което организира бунтове срещу акцизните служители на владетелите; "Дружество на Небесния разум", което стои по-късно зад вълненията в Хунан и Чанчун през 1813г., и което направо заговорничи с група евнуси от императорския двор, за да нахлуе в "Забранения град" (дворецът "Гугун") и да го завладее; "Дружество Тонг", което действа на север; "Съюзът на Малките мечове", който организира въстанието в Шанхай и много други. Всички тези тайни организации в една или друга степен развивали древните бойни изкуства и техните членове фанатично тренирали разнообразни стилове на У-Шу. Над всички тях обаче "Триадата" изпъква по ефикасност и дисциплина. Членовете на "Триадата" възстановяват, развиват и в известна степен монополизират различните стилове на Шаолин-Цюан, както и някои други (У-Дан и Ъмей-пай).
Нахлулите от север манджурци завладели страната и с помощта на някои местни феодали-колаборационисти, започнали да тероризират населението. Тези, които не се покорявали на новата династия ги чакала страшна смърт. По безкрайните пътища на Поднебесната империя, във всички посоки препускали конни отряди и безпощадно убивали на място всеки, дръзнал да се противопостави на височайшата власт.
Опирайки се на поддръжката на големите земевладелци, манджурците установили на север твърдо управление, обаче пламакът на народната война не угасвал, обхващайки все по-широки слоеве на населението. В долината на Яндзъ много градове оказали яростна съпротива срещу окупаторите. При това в отбраната, наред с верните на Мин войски, взимали участие селяни, занаятчии, монаси и дори бивши разбойници по пътищата. Известният майстор на У-Шу - Ши Къфа оглавил отбраната на най-големия град Янчжоу, нанасяйки тежки загуби на десетократно превъзхождащите го сили на противника. След като малкия гарнизон на града бил почти напълно унищожен от манджурците, Ши Къфа продължил боя сам против всички. Когато му се счупил меча, той продължил да се бие с голи ръце убивайки множество противници. Накрая той бил ранен и хванат в плен. Отказвайки да премине на служба при манджурците, героят без да трепне приел смъртта от ръцете на палача. С безпримерна храброст се прославили и жителите на градовете Цзянин и Цзядин, които издържали над три месечна обсада и накрая били избити в тежки улични боеве от озверелите манджурци.
Монасите от Шаолин без умора обучавали отрядите на въстаниците и членовете на воюващите тайни общества. Дълго време те успешно се маскирали и укривали дейността си от властите. Накрая предател издава "Триадата" и в 1723г. манджурските войски обсадили легендарния манастир. Първата наказателна експедиция завършила с провал за манджурците, които се сблъскали с необикновените бойни умения на войнствените монаси. Скоро обаче огромен отряд от правителствени войски дошъл повторно и пробил отбраната на манастира. В епичната битка загинали 128 монаси-рицари и успели да се спасят само петима експерти на У-Шу, сред които и монахинята-воин Нге Муй (Мо Муй), която се счита за родоначалник на популярния днес стил Уин-Чун-Кюн (Юн-Чун-Цюан - "Бокс на слънчевата пролет"). Останалите експерти се спасили на юг в други филиали на Шаолин и от тях идват известните стилове на Южния Шаолин-Цюан - Джоу-Гар, Хун-Гар, Чой-Гар, Лю-Гар, Мо-Гар и Ли-Гар, както и някои други. Петте монаха от Шаолин , които се спасили от погрома, по-късно били наречени "Петимата мъдри" или "Старшите патриарси-основатели", които станали родоначалници на споменатите по-горе стилове на У-Шу.
Разгромът и подпалването на манастира Шаолин е само незначителен епизод от борбата на антицинските тайни общества (Хуейдан), чието изследване и дейност е тежка задача, дори и за китайските историци, тъй като много неща и обстоятелства свързани с тези организации и до днес си остават забулени в тайна и мистерия (нали все пак затова са тайни, а не явни!).
Както споменахме, освен "Триадата" срещу Цинската династия се борели и голямо множество други нелегални организации и тайни общества. Духовната основа за сплотяване на метежниците била дейността на "Обществото на Белия лотос" ("Байляндзяо") на север от новосформираното "Братство Хун" ("Хунминхуй"), което действало в южните и западните провинции. Основател на това тайно общество бил видния учен от провинция Фудзян - Ин Хуншън. В 1631г. Той създал общество на поборници за нравствена чистота и справедливост в поддръжка на династията Мин. В 1683г. (а според други в 1625г.), пиратът Чжен Чжилун създал тайната организация "Коксинга", която контролирала южното крайбрежие на Китай, в областите на Цзянси и Чжънцзян. Флотът на Чжън Чжилун се борел с манджурците, но претърпял неуспех. След смъртта на Чжън Чжилун, организацията била оглавена от легендарния пълководец и отчаян пират Чжън Чънгун и сина на Чжън Чжилун, които правели наказателни експедиции срещу манджурците и превзели Тайван, като разгромили тамошната холандска колония и основали независима антицинска държава. Съвместявайки в свое лице стратегически талант, неудържима храброст и физическа сила Чжън Чънгун се ползвал с огромна популярност сред широките народни маси. В своята войска той всячески развивал У-Шу и отделял особино внимание на физическите данни на войниците. Както свидетелстват хрониките, Чжън Чънгун сформирал "тигрова гвардия", в която се приемали млади хора с висок ръст, способни да повдигнат над главата си камък тежък 150 кг. Те отивали на бой съпровождани от оръженосци и с дълги мечове или алебарди изваждали от строя конете на противника. Всеки от тези "железни мъже" можел да разсече на две кон и да се изправи с голи ръце да се разправи с всеки въоръжен противник. В края на ХVІІ в. бегълци от разбитата от манджурците армия на "Коксинга" се установили в Окинава и Япония, давайки тласък за появата на различни школи по Карате (Окинава-Те), Джу-Джуцу, Кемпо, Кен-Джуцу и др., значително обогатявайки техническите и духовни постижения на местните майстори.
През края на ХVІІІ и началото на ХІХ в. се появява нова пиратска организация, която заедно с крайбрежните пиратски съюзи на "Белия лотос", "Лунна светлина" и "Триада" разоряват търговските кораби на англичаните от "Остиндийската компания" и корабите на Цинската династия, като разбиват дори армадата на китайския адмирал Лин Фа! Постепенно "Триадата" се превръща в могъща организация, която контролирала южните китайски провинции и крайбрежието. Синоними на "Триадата" са също "Тяндихуй" ("Съюз на небето и земята") и "Хунмън" ("Братството Хун"), които постепенно се разрояват в стотици други тайни организации и общества.
Всеки, който се обявявал срещу "Триадата" го очаквала сигурна смърт! Обикновено към тялото на предателите и жертвите, за назидание прикрепвали дървена или бронзова табелка с изображението на бога на войната - Хуан Юй.
В конспиративната дейност на "Триадата" се отчитали и най-малките детайли. Така например, освен споменатите по-напред тайни опознавателни знаци, заговорниците измислили и особен вид приветствие, по което лесно можели да познаят член на братството: юмрукът на дясната ръка се обхващал с лявата длан пред гърдите. В дадения случай юмрукът символизирал слънчевото начало - Ян, а дланта тъмното лунно начало - Ин. В йероглифното начертаване "слънце" и "луна" заедно образували знака "явност" ("откритост") - на китайски "Мин", т.е. названието на свалената династия. Този поздрав се е съхранил и до наши дни като официален сред практикуващте У-Шу.
Европейците, появили се в Китай още в началото на ХVІ в., дълго време безуспешно се опитвали да получат свободен достъп до китайския пазар. Накрая в 1839г. англичаните намерили повод за въоръжена интервенция. Поводът бил запалването на голяма пратка с опиум в Гуанджоу (Кантон), принадлежаща на английските търговци. Започнала "Първата опиумна война" (1840-1850г.), която частично завършила с подписването на Нанкинския договор, съгласно който пет пристанища на Китай - Гуанджоу, Амой, Фучжоу, Нинбо и Шанхай били открити за чуждестранна търговия. Тук трябва да поясним за мръсната геноцидна политика на английските търговци спрямо Китай, за да разберем истинските причини за "опиумните войни" и Тайпинското въстание, които разклатили из основи династията Цин. Англичаните внасяли в Китай и "зарибявали" пазара с опиум донасян от Индия и Афганистан. Срещу него те получавали продукти като чай, коприна, порцелан, подправки, злато и др., които реализирали в Европа и Америка с огромна печалба. Така те с "един куршум удряли два заека" - от една страна се обогатявали, а от друга разрушавали китайското общество чрез пристрастяването му към наркотиците (в случая суровия опиум). Стигнало се дори до там, пресованите блокчета опиум да станат платежно средство вместо пари!……
Раздирана от вътрешни противоречия, манджурската династия не била способна да се справи със западната инвазия, в която освен Англия участвали също Франция, САЩ и други страни. Използвайки сила, англичаните изнудили цинското правителство за получаване право на екстериториалност и създаване на свои поселения (колонии) в откритите пристанища. За тази цел те сложили ръка и на крайбрежния остров Сянган (Хонгконг), където построили свое пристанище.
Насилствените действия на Запада спрямо Китай породили нова активност на тайните общества, които започнали едновременна борба срещу манджурското правителство и срещу "задморските дяволи".
По време на "Първата опиумна война" (1840-1850г.) се появили редица нови тайни организации, които били инспирирани от "Триада". Така например в провинция Гуандун се образували "Пининтуан" ("Отряди за усмирение на англичаните"), които наброявали 10 хиляди души и "Шенпин" ("Общество на мира и благоденствието"), които наброявали до 100 хиляди въоръжени бойци. В провинция Чженцзян се появили "Хейшуйдан" ("Партия на черната вода"). Съществували също: "Танлидзяо" ("Общество на небесния разум"), "Модзяо" ("Учение на дявола"), "Чжайдзяо" (клон на "Модзяо"), "Байшандихуй" ("Общество за поклонение на върховния Владика"), "Хуншентан" ("Общество на величието и справедливостта"), "Фуйтан" ("Общество на щастието и справедливостта"), "Дзинцзянхуй" ("Съюз на златните монети"), "Лянъйтан" ("Общество на единението и справедливостта"), "Чанцянхуй" ("Съюз на дългите копия"), "Цинцзинхуй" ("Съюз на сините забрадки"), "Банцзянхуй" ("Съюз на връзка монети"), "Байлундан" ("Партия на стоте дракона"), "Сяодаохуй" ("Съюз на късите саби") и др. Други по-малки групи и общества имало във всички провинции. Всички те взели активно участие в "Първата опиумна война" (1840-1850г.), във "Втората опиумна война" (1851-1861г.), в Тайпинското въстание (1850-1873г.) и движението "Ихетуан" ("Ихъцюан" - 1895-1901г.), което довежда до падане на Цинската династия и основаване но Китайската република в 1911г.
По време на двете "опиумни войни" тайните общества водели преди всичко партизанска война, но през следващите две големи кампании те излезли от нелегалност и официално се противопоставили на общия враг - Цинската династия и западните окупатори.
Двете "опиумни войни" с англичаните в Китай подготвили почвата за избухването на голямото Тайпинско въстание (1850-1873г.), което заедно с последващите го бунтове и революции довежда до рухването на омразната манджурска династия в началото на ХХ в. и изгонването на чужденците.
Тайпинското въстание е подготвено изцяло от тайните общества "Тайпиндао", "Байляндзяо", "Танлидзяо" и "Триада" (последното е като обединително понятие за цяла група тайни организации). В отделните провинции имало и други като "Го" (Съчуан), "Нян" (Хенан), "Чжай" (Хунан), "Пи" (Хубей), "Няндан" (Анхуей) и др.
Въстанието обхваща главно южните китайски провинции и било много добре организирано. Революционната армия на тайпините имала здрава военна организация и надхвърляла 1 милион души. В армията на тайпините имало и 40 женски корпуса (всеки по 2 500 души), което показва, че въстанието било "всенародно". Идеологията на тайпините била подчертано патриотична и националистическа; те имали единна вяра, ясна политическа програма и твърдо национално съзнание. Тайпините искали да създадат държава на "Великото спокойствие" (Тайпин) и се борели за отхвърляне на манджурското и западното владичество. Тяхна столица става Нанкин (наричан "Небесната столица"). Огромна роля в подготовката на организацията на тайпините изиграват бойните изкуства и свързаната с тях философия. Въстаниците обаче използвали традиционните методи за водене на бой и не били подготвени за съвременна война. Оръжието не достигало, а за модерни огнестрелни оръжия да не говорим. Единственото преимущество на тайпините било в жива сила и моралното превъзходство, но това не се оказало достатъчно за окончателната победа.
Бунтът на юг се разраснал бързо, но въстаниците били притискани от двете страни - от север манджурските редовни войски, от юг западните окупационни сили. В 1853г. "Обществото на кинжалите" вдига въстание за подкрепа на тайпините в Шанхай. Битките в южните провинции продължили с променлив успех над 20 години и накрая в 1873г. тайпинското въстание било подавено с цената на огромни жертви и от двете страни. Девет провинции били подложени на опустошение и били изтребени около 20 милиона души!…..
Борбата на тайните общества срещу душманите обаче не спряла. След разгрома на Тайпинското въстание, към края на ХІХ в. в Северен Китай се заражда едно мощно национално-освободително движение наречено "И-Хе-Цюан" ("Юмрук издигнат в името на мира и справедливостта"), по-късно преименувано в "И-Хе-Туан" ("Отряди на мира и справедливостта"). В историята това движение остава с името "Революция на боксьорите" (1895-1901г.). Въстаниците се борели за независим Китай, против подялбата на страната от империалистите (САЩ, Англия, Франция, Германия и Русия) и срещу продажната и омразна династия Цин. Както се подразбира от името, участниците в това движение били ревностни последователи на У-Шу и свързаните с него дисциплини.
Първите действия на ихетуаните започват в 1895г., когато членовете на "Дадаохуй" ("Общество на великата сабя [алебарда]") се групират на полуостров Шандун и оказват яростна съпротива на германските окупатори. Към движението се присъединяват редица тайни общества занимаващи се с бойни изкуства и магически практики като: "Байляндзяо" ("Учението на Белия лотос"), "Дацюан" ("Великия юмрук"), "Шънцюан" ("Свещения юмрук"), "Хунцюан" ("Червения юмрук"), "Мейхуацюан" ("Юмрук на сливовия цвят"), "Шундаохуй" ("Общество на поразяващата сабя"), "Хувейбян" ("Камшик от опашка на тигър"), "Цзяйлицзяо" ("Общество на нравствеността"), "Дзилихуй" ("Общество на независимостта"), "Байцидан" ("Партия на бялото знаме"), "Байсинцзяо" ("Сто фамилии"), "Чжайцзяо" ("Будистка секта"), "Хунцянхуй" ("Съюз на червените копия"). В южните провинции действали "Сяндянхуй" ("Общество на трите точки"); в Съчуан и Централен Китай "Гълаохуй" ("Общество на старшите братя"); в района на императорския канал "Цинбан" ("Зеленото братство"); в Манджурия - "Хунхуцзъй" ("Общество на рижите бради") и много други.
Ихетуаните изтъквали, че техен прародител е Лю Дунбин (дин. Тан 618-906г.) и се придържали към строг морален кодекс и аскетизъм, характерен за религиозните общини, в които децата от ранна възраст под ръководството на опитни учители се приобщавали в тайните на даоските езотерични учения и практики - Ци-Гун, Доа-Ин, алхимия, Фън-Шуй, астрология и У-Шу. В съюза се спазвала строга йерархия, която се определяла от степента на владеене на даоските практики. Провеждали се също и специални психо-физически тренировки със четене на заклинания (мантри); правели се специални упражнения с ръцете (мудри) и участниците изпадали в транс. Най-голямо внимание се обръщало на упражненията с меч и копие и ръкопашния бой с голи ръце.
Членовете на "Ихетуан" били групирани в осем големи корпуса, наименовани по имената на 8-те мистични триграми Па-Куа от "Книгата на промените" ("И-Дзин"). Във всички околии били създадени ихетуански школи, където се обучавали хиляди бойци. Само в окръга Шипин имало повече от 800 школи. В окръга Цзинчжоу ихетуаните имали няколко десетки учебни площадки за обучение в У-Шу. В столицата Пекин, ихетуаните открито се занимавали с У-Шу в многобройни школи и в храмовете. Районът на действията на тайната организация обхванал цял Северен Китай - провинциите Шанен, Шандун, Чжили, Шенцзин и Вътрешна Монголия. Всички поддържали движението: просяците и непригодните за бой старци се организирали в "Общество на изчистените казани"; вдовиците в "Общество на сините фенери"; жените били организирали съответно: девойките в "Хунденчжао" ("Червен фенер"), старите жени в "Хейденчжао" ("Черен фенер"). Всички сили били активирани за делото. Ковачниците работели денонощно; леели се и се ковяли мечове, саби, копия, алебарди и се изработвали всевъзможни оръжия и приспособления за воюване. На знамената на ихетуаните били изобразени триграмите "Цян" (Небе) и "Кан" (Вода), а на главите си слагали червени и жълти превръзки, за да се отличават от врага.
Народът приписвал свръхестествени сили на участниците във въстанието. Например бленове от "Съюза на червените копия" ("Хунцянхуй") провеждали особени тренировки траещи 100 дни, след което се смятало, че стават неуязвими за оръжията и ударите. Твърди се дори, че със специален Ци-Гун майсторите можели да издържат на прострелване с огнестрелно оръжие. Истината била обаче доста по-прозаична - някои от ихетуаните носели под дрехите си бронирани метални жилетки, които ги предпазвали от куршумите на сравнително слабите по онова време оръжия. Има обаче един друг психологически момент, че специалната психо-физическа тренировка на бойците им давала в съчетание с техниките на У-Шу огромно предимство в ръкопашния бой, където огнестрелните оръжия били ограничени! Участниците в боевете с ихетуаните отбелязват, че по време на боя бойците правели невероятни акробатични скокове и техники. Те се движели с такава бързина и се премятали със салта през глава, сякаш в тях "се е вселил зъл дух"!… Естествено, че такъв боец в транс е невероятно трудно да бъде улучен от разстояние дори и с огнестрелно оръжие.
В окупираните райони китайските бойци действали необикновено храбро и ефективно и прилагали изненадваща партизанска тактика. Ето как очевидци описват някои такива събития: "По пътя вървеше английски конвой, а от двете страни имаше гъсти храсти. В групата имаше един готвач индус, който готвеше на офицерите. Изведнъж някой излетя от храстите със салто във въздуха над готвача и му отсече в движение главата с меч. Войниците, които вървяха след него въобще не можаха да реагират и дори не успяха да видят нападателя - така светкавично стана всичко"!…
В ръкопашните боеве особено опасни били китайските копия, които нанесли големи загуби на западните интервенти. Англичанин очевидец разказва, че в боя докато той успеел да удари веднъж с байонета (щика) на пушката, китайският боец с копието съумявал майсторски да промуши 2-3 души около него!…
Против ихетуаните били изпратени съюзническите войски на 8 държави - Англия, САЩ, Германия, Русия, Франция, Италия, Япония и Австрия, с обща численост около 40-50 хиляди души модерно въоръжени. Китайците воювали срещу тях с голи ръце и традиционни хладни оръжия. Въпреки, че дали огромни загуби, в ракопашните битки ихетуаните превъзхождали противника и му нанесли загуби с около 3-5 души!…
"Желязната императрица" Цъй Си (1834-1908г.), прославила се с необикновена жестокост искала да използва ихетуаните против чуждите войски. В името на това тя отишла на временен съюз с въстаниците. Не всички тайни общества подкрепили този сговор с манджурците. Боевете в страната вървели с променлив успех. В Пекин "боксьорите" обкръжили старата цитадела - чуждестранния квартал, но не могли да го превземат. В това време съюзническите войски обсадили Пекин и настанали ожесточени боеве. Обсадата продължила 55 дни, като бунтовниците биейки се с хладни оръжия и юмруци, на барикадите се противопоставили успешно срещу модерните огнестрелни оръжия. В крайна сметка "Уинчестерите" и оръдията на окупаторите надделяли и отбраната била пробита. Много големи майстори на У-Шу загубили живота си в това героично време. С тяхната смърт завършила една епоха на старото време и рицарите на У-Шу.
Останалите живи членове на "Триадата", "Братството на Хун" и всевъзможните тайни организации и общества участващи в "Ихетуан" излезли в дълбока нелегалност и се разпръснали из страната. Много избягали зад граница установявайки се в китайските колонии в САЩ, Хонконг, Сингапур, Малайзия, Индонезия, Тайван и др.



Тайните общества в ново време

В периода на Синхайската революция (1911-1913г.) и след това в периода на кървавите междуособици ("Периода на атаманите") с нова сила се възобновила дейността на тайните общества. Обаче вече имало качествена промяна. След падането на манджурската династия и обявяване на републиката, тайните общества не били обединени вече с обща цел, както било по времето на Тайпинското въстание или "Революцията на боксьорите". Организацията на "триадите" се разпаднала и всеки се борел за "някаква негова кауза". Враждуващите генерали вербували наемници сред опитните майстори на У-Шу, които по една или друга причина вече били склонни да се разделят с тайните си срещу прилично възнаграждение. Много тайни общества, наследници на могъщата някога "Триада", действали самостоятелно образувайки нови дружества като: "Тонг", "Во", "Хокло", "16-К", "14-К", "Зеленият Дракон" ("Цинлунхуй"), "Общество на Златния Дракон" ("Дзинлунхуй") и др. Една от най-опасните такива организации е "Бял Дракон на бяла стена" създадена в южните провинции (на юг от планината Лаошан), която е генетично свързана с "Дзинлунхуй".
Част от тайните общества постепенно се израждат в гангстерски кланове; други влизат в правителството на Сун Ятсен или в партията "Гоминдан", която след загубата срещу комунистите се установява в Тайван и Хонгконг. Много от тайните общества продължават своята деятелност в т.нар. "чайна таун" (китайски квартали) в Сан Франциско, Ню Йорк, Хавана, Лондон, Амстердам и Югоизточна Азия. Те навлизат в дейности свързани с търговия, хазарт, наркотици, проституция и др. и стават гръбнак на китайската мафия. В началото на ХХ в. най-мощни такива кланове е имало в Хонконг, Шанхай и Макао. В Шанхай те са ликвидирани от комунистите през 50-те години, като членовете им са разстреляни. В Хонконг "Триадата" все още държи позиции и е дълбоко вкоренена; тя контролира до 40% от школите по У-Шу (Кунг-Фу). До скоро там действаха 38 тайни братства и ложи със общ състав над 80 хиляди души. Логично е обаче, след преминаване на властта в ръцете на КНР много от тези организации да изчезнат или да се изтеглят в други райони извън Китай.
В някои отношения "Триадите" си приличат в сегашния си вид с якудза - японските гангстерски организации. Все още в тези затворени общества се спазват старите традиции и спорове и войните между клановете се водят както едно време - с мечове, саби, ножове, сатъри, железни вериги, топузи и други оръжия от арсенала на У-Шу. Новите поколения въведоха и някои новости: вместо юмруци и ритници те използват китайската модификация на пистолета "ТТ" (известен като "убиец на ченгета", защото пробива леко бронираните жилетки), картечници и пластичен взрив.
И все пак старите традиции не са забравени. Начело на всяко тайно общество продължава да стои един водач, носещ званието "драконова глава" ("Драконът има една глава и всичко нататък са опашки"!…). Традиционното число на основните ложи (секции) се равнява на 5 или 8. Членовете на обществото задължително полагат клетва за вярност и се подчиняват на строга йерархия в организацията, традиционно наброяваща 9-10 степени; приписват си различни цветисти титли и следват подредбата и взаимоотношенията характерни за патриархалното китайско семейство от стария Китай. Извършват се различни официални обреди и церемонии, някои от които са с древен произход. В тайните общества се залага на колективното начало. Всяка ложа си има своя церемониалмайстор (т.нар. "пазител на кадилницата"), който съблюдава за правилното провеждане на церемониите и поддържане на традициите. Тайните общества (хуейдан), трябва да се отличават от религиозните секти (цзяо мен) в Китай, поради различните цели, които изпълняват. Понякога обаче тези две течения се преплитат и не може да се направи ясна диференциация. Трябва също да се има предвид, че редица "тайни общества" в стария Китай не са били чак толкова тайни и са представлявали по своята същност по-скоро някакъв вид "профсъюзи", а не нещо специално.
Изучаването на тайните общества в Китай и връзката им с бойните изкуства, е нещо полезно и занимателно, защото дава понякога храна за интересни разсъждения и повдига булото на необясними факти и събития от историята на У-Шу.


София, 16.06.2004г.



Библиография:


Александров, Дориян. Азиатски бойни изкуства. Произход, история и развитие, (ръкопис), София, 1986г. (в 3 тома).
Ипатова, А. С. Патриотическое движение на юге Китая в 40-е годы ХІХ в., М., 1976
Калюжная, Н. М. Восетание ихэтуаней, М, 1980
Кара-Мурза, Г. С. Тайпины. Великая крестьянская война 1850-1864г., М, 1957
Корсаков, В. В. Пекинские события, СПб., 1901
Новиков, Б. М. Антицинское тайное общество "Неба и Земли": проблемы произхождения и деятельности. Канд. дис., Л., 1976
Поршнева, Е. Б. О месте "гун-фу" в народной сектантской традиции (на материале буддийских сект) - Психологические аспекты будизма, Новосибирск, 1986
Тайные общества в старом Китае, М., 1970
Ши Най-ан. Речные заводи, Т. 1-2, М., 1959
Коровкин, Ф. П. История древнего мира, "Просвещение", Москва, 1986
Авдиев, В. И. История на древния Изток, Издателство "Наука и изкуство", София, 1977
Малявин, В. В. Китайская цивилизация, "Издательство Астрель", Москва, 2000
Долин, А. А.; Маслов, А. А. Истоки У-Шу, Москва, 1990
Фань Вэнь-Лань. Новая история Китая, том І (1840-1901г.), Иностранной литературы, Москва, 1955 г.
Уонг, Ева. Даоизъм. Въведение в историята, философията и практиката на древната китайска традиция, изд. "Аратрон", София, 2002г.
Александров, Дориян. Бойни изкуства и военно дело на древните българи. Културни връзки и влияние на древните българи в Азия и по "Пътя на коприната", издателство "Тангра - Тан Нак Ра", София, 1999г.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#15 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 12 юли 2006 - 18:31:33

Великата китайска стена
История на нейното изграждане и на нейното митологизиране

(сп. “Вселена, наука и техника”)

В днешно време, в началото на третото хилядолетие след раждането на Христа, Великата китайска стена, действително, съществува под някаква форма (макар и не – като непрекъсната стена!).
Състои се от няколко части, които са в много добро състояние (защото, наскоро, са реставрирани!). Повечето от тях се намират в близост до китайската столица. В последните десетилетия, тези части са не само реставрирани (или, дори – изградени?), но и са се превърнали в една от най – големите туристически атракции в света. Дължината на някои от тези участъци достига до 60 км.
Китайците са убедени, че, за чужденците, понятието Велика стена символизира както Китай, така и едно от чудесата на света.

Колко древна, в действителност, е Великата стена, според мнението на историците и доколко бихме могли да им се доверим и да им вярваме?
Всички исторически книги страдат от един недостатък – техните автори започват своето повествувание в толкова дълбока древност, че дори и най – скептичните читатели се чувстват неудобно да търсят доказателства за твърденията на историците.
В началото на текстовете, данните са силно закръглени (“преди ок. 7000 г.”, “преди 5500 г.”, “през 2500 г. пр. Р. Хр.” и така нататък) и на всеки трябва да му е ясно, че, в случая, не става дума за точно научно датиране, а за приблизителни оценки на историци и археолози. Трябва да се отнасяме доста критично към основанията за тези оценки.
След това, ни се поднасят все по – точни данни (отново – без всякакво обосноваване), които имат същия общ характер. Историческите данни биват скривани между легенди и предания. В крайна сметка, читателят не забелязва как, от един приказен свят, писателят го е отвел в реалния. Впоследствие, това се предлага като истинското минало на човечеството.
Историческите сведения за Великата китайска стена започват с описание на историческата действителност в древността.
“Изграждането на Великата китайска стена е започнало през VII в. пр. Р. Хр. По това време, Китай бил разделен на множество отделни царства, които воювали със съседите си. Всяко от тях издигало защитна стена, за да опази собствената си територия. Работите по изграждането и по поддръжката на Великата стена се проточили в продължение на 2000 години.”
Следователно, опитват се да ни убедят, че, още преди повече от 3000 години, е започнало строителството на прочутата Велика китайска стена (а не – на някакви стени, по протежение на някакви локални граници или, най – вероятно, на гранични валове).
Това е ярка демонстрация на митологизирания начин на мислене на днешните автори. Те са израстнали с митовете за Великата стена и, затова, смятат, че са длъжни да работят, съобразявайки се с митологичните представи.
Едва ли, някога, някой, действително, е защитавал държавни граници с помощта на стени, защото това е невъзможно. Никоя стена не е в състояние да предпазва, без охраняващите я гарнизони. Никоя държава в света не смята сериозно, че би могла да спре нападащия я враг още на границата си. По тази причина, никъде по границите не са струпани огромни военни формирования.
В древни времена, в Китай, е било обичайна практика държавните граници да се маркират чрез валове. И не само – в Китай! Добре известни са граничните валове на древните римляни и българи.
“Още през VII в. пр. Р. Хр., царство Чу започва изграждане на граничен вал (значи, все пак, не – стена!), за да се предпазва от агресивното царство Ки. В периода на воюващите царства (475 – 221 г. пр. Р. Хр.), царствата Чин, Жао и Ян решават да последват този пример и също изграждат защитни стени по северните си граници, за да предотвратят нападения на номадски “варварски” племена, както и валове по границите със съседите си. След завладяването на царствата Жао и Ян, владетелят на Чин, за първи път, обединява държави на китайска територия и се провъзгласява за император на династията Чин (или Цин!). Той заповядва да бъдат разрушени вътрешните валове, с които бившите китайски царства са се защитавали едно от друго, а валовете по северната граница да бъдат свързани в единна отбранителна система. Император Цин Шъ Хуан Ди не обича малките по мащаби проекти. Всичко, което заповядвал да се прави, носи печата на гигантоманията.”
“Династията Хан разширява своите граници далеч на запад, след поредица завоевателни походи, но все повече се усилва заплахата от нападащите от север племена на шионгну (съставени от древни германи и българи!). За да бъде подсигурена сигурността на северната граница, стената (да се разбира: валът!) е удължена с още около
10 000 км. С падането от власт на династията Хан, започва и упадъкът на Стената. Сега, тя преминава през земите на различни китайски родове и вече не представлява гранично укрепление. Едва основателят на династията Мин, Чу Юанан (1368 – 1398 г.), си спомнил за древната стена. (Хм, нима опасните северни номади са били съвсем кротки съседи, в продължение на около 1500 г.?) И нарежда да се изгради нов вал (все още не се говори за стена!) за защита, този път – от монголите. Работата по създаването на този вал отнела 150 години. (Излиза, че Великата стена е, най – много, на около... 600 – 150 =
450 г.!). Размерите на цялата стена (или вал?) са 6350 км.
Тя се простира от река Ялу, на изток, на границата с дн. Корея, до Яйгуан, на запад. Нейната средна височина варира в рамките на 7 – 8 м., а напречното сечение на основата й е широко 6,5 м.”
Интересно, как са били пресметнати тези средни стойности за вал с дължина 6350 км.? В действителност, ситуацията далеч не е толкова еднозначна и това се признава дори и от китайските автори:
“Хората обичат да разказват за древната история на Великата стена. Обикновено, се приема (следователно, не се знае със сигурност!), че е изградена при Хуан Ди, амбициозният първи император на династията Цин (Чин, Кин, Гин?), през III в. пр. Р. Хр. За него се разказват най – различни истории. Постиженията и недостатъците му, за които се спори вече над 2220 г., отчасти, са свързани с изграждането на Великата стена.
В действителност, това не отговаря на фактите, защото днешната Китайска стена не е от времето на първия император от династичта Чин (Цин, Гин?), а е едва на ок. 600 г. (ако не – и на по – малко!).
Ако трябва да сме точни, за Китайската стена, трябва да се говори само в множествено число (значи, става дума или за множество велики стени или, по – скоро, за множество малки стени?), защото части от стената са били изградени през VII в. пр. Р. Хр. (обаче, това са били валове!), но през следващите династии, са били добавени други части. (При такава методика на датиране, трябва да запазим голяма доза скептицизъм!) Днес, например, се виждат останки от стена, издигната през 5555 г. пр. Р. Хр. (като, постепенно, се добавят нови, по – точни данни, но - без обосноваване!) от държавата Чи в съвременната провинция Гандон. При сумиране на дължината на всички стени, построени от различните династии, се получава обща дължина от,,,
50 000 км. (Каква точност!) Само стените, създадени в днешна вътрешна Монголия (Насред монголските степи? С каква цел?), биха имали обща дължина от 15 000 км.”
Сумата от дължини, равна на 50 000 км. напомня една методика за преброяване на населението на Земята. Според тази методика, ако преброим всички хора, които са живели на Земята, през последните 3000 години, се получава цифрата 30 милиарда д. Каква е ползата от това число? Повечето от тези хора отдавна са измрели! Този начин на формиране на митове е много популярен.
Нека, сега, се опитаме да получим много по – точно и достоверно описание, следвайки древните китайски източници!
Бързо установяваме, че такова липсва?!
Прав е Конфуций, като казва, че е невъзможно да откриеш черна котка в мрачна стая, особено, ако самата котка не е в стаята!
За съжаление, и предприетото от действащите в Китай католически мисионери от Ордена на йезуитите картографиране не е особено точно и детайлно.
Първата географска експедиция, която император Шанси разпорежда да се осъществи, за измерване на северните му провинции, започва през 1708 г. и продължава цяла година. Изследвани са области в протежение на Великата стена (или – на останките от валове и от други военни съоръжения!). Резултатите от тези изследвания, представени на императора, са под формата на дълга 4 м. географска карта. На нея са изобразени всички планини, водоизточници, крепости и градове по протежение на Великата стена. Но... Не се споменава и дума за самата стена или за многобройните й кули.
Отделни участъци от Великата стена са станали “фотомодели” на многобройни фотографи, за прекрасни отделни снимки или за цели фотоалбуми. На тях, се вижда извиващата се по “гръбнака” на планините дълга километри стена. През зимата, покрита от фина снежна покривка, сред мъглата, с чудно стърчащи кули. През есента, всред оцветени в червеникаво – оранжево гори, при залез слънце. През нощта, на лунна светлина...
Именно тези прекрасни снимки ни подтикват към следващите логични въпроси. Нима, в минали времена, Великата стена нме е била толкова величествена, прекрасна и привлекателна за художниците? Защо китайските (а – и чужди!) художници не са създали нито една картина, сравнима с днешните снимки на Китайската стена?
Разглеждайки богато илюстрираните книги, откриваме многобройни прекрасни картини от различни векове, предимно от времето на династиите Мин (1368 – 1644) и Чин (или Цин до 1911). Сред тях се виждат многобройни пейзажи, стени и кули в Пекин, градски порти и други укрепления, но... липсват изображения на кули от Великата стена или, поне - от малък участък от нея.
Нима съществуването или разположението на стената се е пазело като държавна тайна и не е имало нейни изображения, за да се затрудни разузнаването на противника?
А, може би, в миналото, Великата стена, просто, не е съществувала?
Тази възможност оправдава нашето желание да (си) задаваме въпроси относно историята и хронологията на това военно - архитектурно съоръжение.
Кога са били изградени наличните днес участъци от стената и кога са били приведени в своето съвременно състояние? Кога са започнали реставрационните работи и в какво състояние е била тя, преди тях?
Първото изображение на Великата стена не е от китайски художник, а представлява английска литография от средата на XIX в. Тази литография е подражание на картината на лейтенант Херн Уилям Париш, който, в края на XVIII в., участва в експедиция до Китай и, през 1797 г., публикува, в Лондон, впечатляващи романтични картини. Те служат като вдъхновение за по – късни изображения на Великата китайска стена.
Възможно ли е, в миналото, Китайската стена да е впечатлявала повече европейците, отколкото китайците? И това да е допринесло за възникването на мита за нея?
Да приемем, че древните китайски художници не са били впечатлени от Великата стена... Какво да кажем обаче за фотографите от първата половина на XX век? От около 1880 г. – насам, фотографията е широко разпространена и използвана от множество журналисти, работили в Китай. Нима никой от тях не е направил нито една снимка на Великата стена, преди Втората световна война (1939 – 1945)?
До този момент, не са открити снимки, изобразяващи интересуващия ни обект.
В една богато илюстрирана книга, има само една снимка на “Великата стена при Губейку, преди 30 години”, с указанието, че става дума за стара снимка. Но тя е от времето на Мао Цзе Дун. В същия източник, на други снимки, са запечатани възстановителните работи.
В книгата “Русия, която никога не е съществувала” на писателя Александър Бушков (Москва, Санкт Петербург, Красноярск, 1997), автор на най – продаваните руски криминални романи, се изказва хипотезата, че Великата китайска стена е дело на... председателя Мао и, преди Втората световна война, е съществувала единствено в главите на някои хора, но не – и в действителност!
“В епохата на Културната революция, в периода 1966 – 1976, големи части от Великата стена стават жертва на разрушителния гняв на Червените отряди. Новото правителство полага грижи престаралите се революционери да отстранят причинените щети. Така, след реставрирането на много участъци, Стената отново се издига, в предишното си състояние.”
В полза на хипотезата за изграждането на Великата стена по време на комунистическото господство е пропагандистката роля, която комунистите й отдават. “В Китай, Великата стена се смята за символ на непоколебимия китайски национален дух. След Опиумната война, през 1840 г., китайският народ постоянно се бори за своята свобода и независимост.”
“Народна Република Китай отделя голямо внимание на запазването и изследването на Великата стена. Крепостите Шанхайхуан и Яюхуан, както и участъците от стената при Бадалин са обявени за обекти от първостепенно значение сред паметниците на културата.”
Съвременното състояние на стената не е представително за нейното минало. От малкото снимки, на които се виждат останки от нереставрирани участъци, става ясно, че части от стената представляват отделни разрушени кули и крепости, които не са интегрирани в по – голямо единно съоръжение. Виждат се разрушени земни валове – отчасти, от уплътнена почва, отчасти, от лозови пръчки, чакъл и пясък. Каменните останки, често, не могат да бъдат еднозначно идентифицирани като такива, тъй като не се отличават от естествените геоложки формации като хълмове и скали. Освен това, те също не показват принадлежност към по – голямо и единно съоръжение. Хълмове, от които са били подавани димни сигнали, наблюдателни кули, от които са били подавани огнени сигнали, и крепости са значително отдалечени едни от други. В древни рисунки, те също са изобразявани като отделни съоръжения, а не – като части от една стена.
През 1980 г. (след Културната революция), Държавната служба за опазване на античните паметници на културата и Министерството на културата сформират научна група, която да изследва Великата стена. В народната комуна Бакешейинг, окръг Луанпинг, провинция Хебей, тази група открива участък от стена, дълга няколко десетки ли (мярка за дължина, по – дълга от километър!), който изглежда твърде внушителен и добре запазен, както стената при Бадалин и крепостта Жуйонхуан край Бейджинг. Този участък е наречен Втора стена при Бадалин.”
Доста странно е, че такъв прекрасен участък от Стената, намиращ се в населена част на Китай, толкова дълго време е останал неоткрит. Този случай е явно доказателство за монументалната строителна дейност по времето на Мао, която не може да бъде причислена към реставрационните работи. Явно, китайските комунисти не само са възстановили части от Стената. Всъщност, те са изградили по – голямата част от нея!
Във Франция, в края на XIX в., абат Ларио публикува малка книжка, в която се обосновава хипотезата, че, не само Великата китайска стена не съществува, но и – защо не съществува. Ето основните моменти от нея:
“Описаната от Мартини и други автори Голяма стена не само не съществува но и никога не е съществувала.
Не е съществувал китайски император, който да е имал идеята за изграждане на голяма стена, която да започва от Ло – тонг и да свършва, на запад, в провинция Кансю.
Тази идея никога не е била осъществена, но работата по нея, все пак, е започнала. (Възниква въпросът – Кога?)
Може да се докаже, че изпълнението на такава идея е започнало, защото, по цялата дължина на трасето, се откриват ниски квадратни кули от пръст или от пръст, покрита с тухли. Но те са разположени на голямо разстояние една от друга и никога не са били свързани с каквато и да било стена.”
Китайците, с които авторът е разговарял, твърдяли, че прочутата стена Хуан – ли – чан – чен е не – нещо друго, а, именно - тази стена от пръст (и тухли). Една друга, втора, стена, за която се твърди, че започва от Пекин и продължава на запад, е също плоска земнонасипна стена. Следователно, няма охраняващи тази стена войници, а само отделни групички тук – таме, по продължение на линията. Според Ларио, стената изобщо не е била изграждана, а отделните кули са издигнати едва през управлението на династията Мин, най – вече, защото Марко Поло не я споменава с нито една дума в своите пътеписи.
За Марко Поло вече знаем, че, с голяма вероятност, не е бил в Китай (в смисъла, който, днес, влагаме в това име!).
Руският писател Бушков базира своята хипотеза на наблюденията на един руски духовник - архимандрит П. И. Кафаров, ръководил, през 60–те и 70-те г. на XIX век, руската православна мисия в Пекин. Архимандритът се интересувал от митове и легенди, касаещи Великата китайска стена. След разговори с множество високопоставени служители, които му обещават своята подкрепа, Кафаров предприема редица дълги пътувания, за да посети Стената. Напразно! Не открива нищо, което да наподобява сълга 10 000 мили стена. (Може да не е търсил, където трябва?)
В Шанхайгуан, той открива участък от Стената, дълъг неколкостотин метра. Обяснено му е, че този участък е създаден през XV век, но постоянно е бил обновяван. Той открива множество храмове на различни божества, ниски сигнални кули върху хълмовете и няколко относително къси участъци земнонасипна стена между хълмовете, които никога не са били свързани в единно военно – архитектурно съоръжение.
Кафаров установява, че всеки е убеден в съществуването на Великата стена, но никой не я е виждал!
В близост до река Лаоце, той открива относително дълга земнонасипна стена, предпазвала населението както от монголите, така – и от пиратите. Но тя не достига дори 10 км., няма нищо общо и с изградена от камъни и тухли огромна стена.
Според Бушков, в миналото, в Китай, е имало дълъг землен вал, обрасъл с върби. Според него, дължината на този вал, в Северен Китай, е предизвикал появата на легандата (легендите?) за Великата стена.
Ето какво казват самите китайци, по този въпрос:
“Династията Чин (Цин, Кин, Гин?) изгражда, в североизточната част на страната, т. н. “люъиао бян” (върбов пояс), за да се отбранява от номадите. С това име се наричат разположените, тогава, в днешните провинции Жилин и Ляонин земнонасипни стени с височина 1 м. и ширина 1 м., върху които, през 1, 50 м., са били засаждани по 3 върби. Техните клони са били овързвани с въжета, като, по този начин, се получавала своеобразна ограда. Откъм външната страна на стената са били изкопавани ровове. При важни пътища, стените са били прекъсвани от порти, пазени от постоянни войски. (Интересно...)
Тези стени имали и други функции. Те са били пречка домашните животни да изядат тревата, растяща по ливадите, както и други народи да събират и ограбват от страната ценните растения гиансенг (женшен).
На английски, тези съоръжения са известни като “willow palisades” (върбови палисади). Те са изграждани от династията Гин (?), в северната част на Манчжурия, на северната, североизточната и северозападната граница. По – рано, такива върбови палисади са изграждани още в средата на XV век. Когато се налагало да бъдат поправяни, са били изграждани нови земни валове, в същия регион, но по други трасета. Те също са били залесявани с върби.
Императорите от династията Мин разпоредили, на особено уязвимите места да бъдат изградени двойни, дори тройни стени, за д пазят страната от нашествията на монголските племена. След XVII в., стените са били изоставени.
По време на следващата китайска династия - Цин (1644 – 1911), Голямата стена губи своето военно значение, запада и вече се споменава единствено като обект на възхищение.”
Първата част на това изказване е изключително странна, защото, по времето на Цин, Китай, за първи път се сблъсква с равен по военна сила противник, в лицето на разрастваща се Русия.
Въпреки това, по времето на династията Цин, не са изграждани нови участъци на стената!
“Династията Мин (1368 – 1644) е последната династия с принос към изграждането на Стената.”
“След основаването на династията Цин, през 1644 г., вторият император от нея, Шанси, решил, че по – нататъшното укрепване и поддръжка на стената биха били само прахосване на работна сила, на финансови средства и на материали. С навлизането на огнестрелните оръжия във въоръжението на войските, Стената изгубила своето значение като отбранително съоръжение. Затова, работите по нея били преустановени.”
В книгата си, базирана на докторската му дисертация в Харвардския Университет, Артър Уолдрон изразява сходна позиция.
В китайските източници, той е открил много сведения за войни със северните съседи на Китай, както и за най – различни видове военни укрепления и съоръжения. В нито един от тези източници, авторът не е открил названието “Велика стена”. Нещо повече, той дори открива такива източници, които логически противоречат на съществуването на подобна стена. Според него, политиката на отделяне на Китай, чрез стени, от други народи предизвиква негативни реакции у местното китайско население.
Артър Уолдрон поддържа хипотезата, че изграждането на Великата Китайска стена е извършено от китайските комунисти. Авторът цитира Дън Сяопин: “ От любов към своята страна, ние трябва да изградим отново Великата стена!” Когато новият китайски ръководител, започва съответната кампания, през... септември 1984 г., онова, което, тогава, е било наричано стена, се е намирало в жалко състочние. Според китайските масмедии, този факт се дължал не толкова на ерозията, причинена от времето, вятъра и дъждовете, а на дейността на активистите на Културната Революция.
Артър Уолдрон открива, че научни изследвания на Великата китайска стена почти липсват.
На различни карти, трасето на Стената е отбелязано... на различни места. Никой не знае точно колко километра е дълга тя, каква е дължината на отделните нейни участъци. Авторът е открил различни цифри (от 1 500 мили до над 30 000 мили), в множество официални и неофициални източници. Оказва се, че никога не е извършвано точно измерване на Стената. Дори американските карти, изработени на базата на спътникови снимки, съдържат груби грешки. Никой не знае точния брой на кулите, на портите, на крепостите и на другите съоръжения по протежение на Стената.
Налага се заключението, че всеобщо разпространената идея за наличие на Великата Китайска Стена е един от многото исторически митове (какъвто е, например, митът за граф Дракула). Този мит няма почти нищо общо с реалната история на фортификационните съоръжения в Китай.

По материали на чуждестранния печат

---

Ще пусна и друга интересна версия за Стената...

Този пост е редактиран от ISTORIK: 20 ноември 2007 - 21:23:18

  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#16 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 13 юли 2006 - 11:24:03

Тайните оръжия на древния свят

Опитите за създаване на оръжия за масово поразяване датират от поне няколко хиляди години. Някои от тях, при това, са били твърде успешни!

Стоян ПЕТРОВ

Напук на утвърдилото се мнение, опитите за създаване на оръжия за масово поразяване започват още в дълбоката древност. В случая, не става въпрос само за древноиндийските легенди, разказващи за “летящи бойни кораби”, снабдени с изключително мощни и изпепеляващи всичко пред себе си оръжия, нито пък за “свръхоръжието на Йехова”, както в Библията се рисува Ковчега на завета, а за съвсем реални открития, подробно описани в трудовете на античните и средновековни летописци. При това, някои от тях силно напомнят съществуващите днес

химически, бактериологични и лазерни оръжия,

макар че поразяващата им сила, естествено, е била далеч по-слаба, а използването им нерядко е гонело по-скоро психологически резултат.
Така, още през 429 г.пр.н.е. по време на обсадата на Платея, спартанската армия запалила голямо количество сяра и, използвайки попътния вятър, се опитала да отрови защитниците на обсадената крепост със серен анхидрид. По-късно, и древните гърци, и римляните редовно използвали огромни кожени мехове и духала, с чиято помощ насочвали вонящия пушек от предварително запалени специални смеси към противниците си, затворили се в някоя силно укрепена сграда, потърсили укритие в скалните пещери или пък опитващи се подкопаят стените на обсажданата от тях крепост. Разбира се, силната зависимост на подобни “оръжия” от външни фактори (като посоката на вятъра например), а също - отсъствието на противогази и на синтетични химически вещества, са правели прилагането им твърде рядко и проблематично. Впрочем, същото се отнася и до опитите за създаване на “бактериологични оръжия”. Известно е, че нахлуващите от Изток хунски орди, а по-късно и монголите, бомбардирали обсадените от тях градове (с помощта на катапулти) с глинени гърнета, пълни със заразени от чума гризачи. Има немалко древни и средновековни гравюри, показващи, как през стените на обсаждани крепости се прехвърлят трупове на умрели животни с надеждата да бъде предизвикана епидемия сред защитниците им. Разбира се, подобни експерименти, следва по-скоро да се разглеждат като епизоди от историята на човешката лудост, отколкото от тази на военната техника. Защото едно оръжие може да се нарече “бактиериологично” само ако онзи, който го използва не рискува също да пострада от него. А в древността такива гаранции, разбира се, въобще не са съществували.

Малко по-различно стои въпросът с тъй наречените

“топлинни” и “лъчеви” оръжия.

Известни са много легенди за използвани в древността своеобразни

“лъчи на смъртта”,

но най-известната е тази за “Огледалото на Архимед”. Създаването му е подробно описано в трудовете на живелия през ІІ в.н.е. гръцки писател Лукиан, многократно цитиран по-късно от учени, философи и художници от епохата на Възраждането. Според Лукиан, Архимед направил огромно шестоъгълно огледало, съставено от множество малки четириъгълни огледалца. Всяко от тях се крепяло на лагери и се задвижвало със специални метални вериги. По този начин огледалата можели да бъдат поставени под такъв ъгъл, че отразените от тях слънчеви лъчи да се фокусират в една точка, на разстояние полет на стрела от огледалото. По време на обсадата на Сиракуза от римляните (211 пр.н.е.), Архимед успял по този начин да запали няколко римски кораба. Историята е добре известна, а редица учени виждат в огледалото на Архимед първообраза на днешния лазер. Има обаче и немалко смущаващи неща. На първо място, съмнение предизвиква самата възможност да бъде създаден подобен механизъм. На второ, учудва мълчанието по този въпрос на класическия историк на Пуническите войни Полибий, а също и това на хора като Тит Ливий и Плутарх, които също не споменават нищо за “лазерното оръжие”, уж създадено от великия грък. И накрая, защо никой след Архимед не се е опитал да възстанови това оръжие? Защо римляните, след превземането на Сиракуза, не са го направили? В края на краищата, те неведнъж са доказвали, че могат успешно да заимстват техническите и военни постижения на своите противници.
Но, ако съмненията по отношение на “древните лазерни оръжия” изглеждат основателни, това съвсем не може да се каже за тъй наречените “топлинни” оръжия, най-известното между които е, разбира се

“Гръцкият огън”

Според някои легенди, за първи път неизвестен вид огнехвъргачки са били използвани в древна Асирия, при обсадата на един град, намиращ се върху територията на днешен Ирак. Историците обаче твърдят, че първият достоверен случай за употреба на запалителна смес, “изстреляна” от специални тръби, е свързан с битката при Делия (424 г.пр.н.е.) в Древна Гърция. Тръбите са представлявали кух дървен ствол, а запалителната течност – смес между суров нефт, сяра и масло. Малко по-късно гърците създават и огнехвъргачка изстрелваща вече не запалителна смес а истински огън. Според схемите, стигнали до нас, за тази цел се използвало нещо като пещ с дървени въглища, в която с помощта на големи мехове се нагнетявал въздух и пламъкът, съпроводен от оглушителен шум, изригвал от специалния ствол, вероятно на не повече от 5-10 метра. Разстояние, което не е чак дотам безопасно, ако огънят е бил изстрелван срещу чужд кораб, непосредствено преди абордаж или пък, ако са го използвали за подпалването на обсадните съоръжения на противника. Известно е, че с подобни огнеметни оръжия са били снабдени и някои римски кораби.
Що се отнася до истинския “гръцки огън”, той се появява едва през “тъмните векове”, т.е. в ранното Средновековие. Смята се, че е изобретен от един сирийски грък на име Калиник, принуден да избяга след арабското нашествие от родния си Баалбек (или Хелиополис). Според византийските източници, годината, в която Калиник създал страшното си оръжие, е 673. “Течният огън” се изхвърлял от специални сифони, като продължавал да гори и във вода.
Постепенно “гръцкият огън” се превърнал в истинско “абсолютно оръжие” в морските битки, защото скупчените един до друг дървени кораби са били идеалната цел за подобна запалителна смес. И византийските, и арабските историци са единодушни за смайващия ефект от употребата и, отбелязвайки, че опитите да се гаси с вода само подхранвали пламъка и единственото спасение било за тази цел да се използва пясък.
Точната рецепта за изготвянето на “гръцкия огън” обаче, си остава загадка и до днес. Сред съставките и обикновено изброяват нефт, различни видове дървесни масла и смоли, както и (задължително) някакъв секретен “компонент”. Съвременните изследователи са на мнение, че той бил смес от първичните фракции на нефта със сгъстители (негасена вар, борова смола, селитра, сяра). Тази смес от негасена вар и сяра, се запалва при съприкосновение с вода, а също и от някакви смолисти “носители” като нефт или асфалт. Опитите да се възпроизведе това оръжие не са много успешни.
За първи път тръбите с “гръцки огън” били монтирани на византийските бойни кораби “дромони”, а после се превърнали в основно оръжие и на останалите морски съдове от флота на Империята. През 673 г., според византийския историк Теофан, арабският флот за първи път потеглил към Константинопол. Корабите презимували в Киликия, след което се насочили към столицата. Когато император Константин ІV разбрал за приближаването им, наредил да бъдат подготвени няколко огромни двупалубни “дромона”, снабдени с “гръцки огън”, както и други, натоварени с резервни тръби. Още при първия сблъсък византийците запалили два от най-големите кораби в арабския флот, а войните на Исляма били така потресени, че моментално потеглили обратно към Сирия.
Второ подобно нашествие арабите подготвят през 718, този път с два огромни флота. Единият дори успял да стовари десант в Тракия (който обаче бил напълно унищожен от армията на българския владетел Тервел), но по-късно и двата били разгромени напълно от

Въоръжените с огнепръскачки византийски кораби

По-всичко изглежда сифоните, изхвърлящи “гръцкия огън”, били направени от бронз. Как точно за изтрелвали тайнствената смес обаче, си остава загадка. Вероятното разстояние на обстрела е било около 25-30 м., т.е. напълно достатъчно да попречи на вражеските кораби да се сражават пълноценно. Така, въпреки съкрушителните поражения, претърпени от византийците срещу арабите в Сирия и Мала Азия, Константинопол и континентална Гърция останали недостъпни за бойците на Аллах. Впрочем, Империята успешно използвала страшното си оръжие и срещу други враждебни флотилии. В частност, през 941, с негова помощ, напълно бил унищожен флотът на руския княз Игор, появил се край Константинопол.
Една от многото загадки, свързана с това, може би най-страшно, оръжие на древността, е, защо византийците не са могли да защитят с негова помощ столицата от обсаждащите я кръстоносци, а по-късно и от турците? Между другото, от ХІІ век нататък съобщенията за използването на “гръцкия огън” почти съвсем изчезват, или са очевидно недостоверни. Едно от обясненията е, че тайната е била известна на съвсем тесен кръг от посветени, които са загинали в династичните междуособици по онова време. А може би, загубвайки достъп до нефтените находища около Каспийско море, Империята е загубила и необходимите суровини за изготвянето на “гръцкия огън”? Кой знае?


Съставът на гръцкия огън + химичните формули на действие на оръжието...

Вар, напоена с нафта (?) се изхвърляла чрез базука/сифон в морето.
Варта се възпламенявала веднага, след допир до огън или до вода.

Съдържание на гръцкия огън:
нафта, катран, горливи масла (земен газ, нефт), сяра, селитра, негасена вар, лепило, смоли (колофон и други) фосфорит и др. калциеви фосфиди и др.

Механизъм на запалване:

CACO3 -> CaO + CO2
CA3(PO4)2 + 8C -> Ca3P2 + 8CO (въглероден оксид)
Ca3(PO4)2 + 7CO -> Ca2P2 + CaO + 7CO2 (въглероден диоксид)

Ca3P2 + 6H2O -> 3Ca(OH)2 + 2PH3 (фосфин)
Ca2P2 + 4H2O -> 2Ca(OH)2 + P2H4 (течен фосфороводород / дифосфин)

PH3 + 2O2 -> H3PO4 (ортофенова киселина ?)
2P2H4 + 7O2 -> 2H3PO4 + 2HPO3 (метафосфорна киселина)...

...и се запалват нафтата, катранът, сярата, селитрата и другите горливи съставки на гръцкия огън.


А за тези, които не разбират от химия...

Повишаването на концентрацията на водородни катиони (Н+) в средата (разтвора) намалява рН стойността - средата (разтворът) става по-силно кисела, увеличава се киселинността на средата.
Скалата за киселинност е от 0 до 11. Тук рН 7 се смята за неутрална среда, стойности < 7 сочат кисела среда, а стойности > 7 - силно алкална такава.

HCl + NaOH = NACl + H2O

Това е реакция между киселина и основа. Взаимно се неутрализират.

Някои шампоани имат рН 5,5, Кока-Колата има рН 3,3, а стомашната киселина - 1,5.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#17 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 14 юли 2006 - 11:19:23

Хиперборея – арийската империя отвъд Полярния кръг

Данните от няколко проведени наскоро археологически експедиции доказват, че прародината на индоевропейските племена следва да се търси в най-северните райони на Стария континент.

Стоян ПЕТРОВ

списание "Ние"

На колко години е човечеството? Съвременните учени, по правило, сочат цифрата 40 000 години – т.е. епохата, когато се появяват първите кроманьонци. Това е и стандартният времеви интервал на човешката история в научната и справочна литература. Има обаче и други цифри, нямащи нищо общо с тази. Така древните халдейски, египетски и гръцки историци изчисляват възрастта на човечеството на около 400 000 години. Според астрономите и жреците на маите пък, човешката история започва в 5 041 738 г.пр.н.е.! Напоследък археолозите направиха редица открития, които като че ли доказват правотата на старите летописи. Включително и по отношение на една от най-загадъчните древни пра-цивилизации – тази на “хиперборейците”.

Думата буквално означава, “онези, които живеят отвъд Борей (Северния вятър)” или просто

“Северните хора”

За тях съобщават много антични автори. Така, един от най-авторитетните учени в Древния свят Плиний Старши описва хиперборейците като съвсем реален макар и много стар народ, живеещ в района на Полярния кръг и генетично свързан с гърците чрез общия култ към Аполон Хиперборейски. Според него, хиперборейските племена от незапомнени времена обитавали най-северните райони на Европа, където “слънцето не залязва половин година, климатът е изключително благоприятен, а хората живеят изключително дълго”.

Очевидно, съдейки по представите на тогавашните историци, Хиперборея се е намирала някъде в района на Полярния кръг, където слънцето действително не залязва по цели месеци. Що се отнася до описанието на тамошния климат, проведените съвсем наскоро комплексни изследвания в Северна Шотландия доказват, че до края на Второто хилядолетие пр.н.е. климатът в Крайния север на Европа е бил подобен на средиземноморския и регионът буквално е гъмжал от топлолюбиви животни. Впрочем, още преди време руски океанографи и палеонтолози стигат до извода, че в периода между 30-то и 15-то хилядолетие преди н.е. климатът в Арктика е бил достатъчно мек, а Северният ледовит океан е представлявал топъл воден басейн, въпреки ледниците, покриващи по-голямата част от тогавашна Европа. Като доказателство за това се приема и ежегодната миграция на прелетните птици, притежаващи генетично програмирана памет за топлата Прародина на Север. Свидетелство за съществуването на древна високоразвита цивилизация в най-северните части на Стария континент пък са многобройните внушителни каменни съоръжения и мегалитни постройки (като световно известната каменна обсерватория в Стоунхендж, алеите с менхири на полуостров Бретан или загадъчните каменни лабиринти, открити на Колския полуостров). В една, запазена до наши дни, карта, изработена от Герхард Меркатор – най-известният средновековен картограф, който очевидно е ползвал неизвестни древни източници, Хиперборея е изобразена като огромен арктически материк с висока планина (наречена Меру) в центъра.

Всъщност, въпреки оскъдните сведения на историците, античният свят очевидно е разполагал с многобройни данни за живота и нравите на тайнствените “хиперборейци”. Най-вече поради това, че корените на отдавнашните и тесни връзки между тях и другите племена, населяващи антична Европа, водят към онази полумитична общност на пра-индоевропейската (или арийската) цивилизация, която все повече съвременни учени свързват със земите около Полярния кръг, смятани от древните за “края на Земята”. Тоест, северната континентална линия на Евразия, където напоследък археолозите откриват нови следи от

Изключително стара култура

Впрочем, според Есхил, именно тук “на края на земята”, в безлюдната пустиня на дивите хиперборейци, по заповед на Зевс, бил прикован и митичният Прометей, дръзнал да даде на хората огъня, а също да им открие тайните на движението на звездите и планетите, да им подари буквите и да ги научи на земеделие и корабоплаване. Пак там, в далечната северна Хиперборея, легендарния Персей се сражава с чудовището Горгона Медуза. Между другото, много антични автори, упорито внушават, че обитателите на тази легендарна страна, освен всичко друго, можели и … да летят. Възможно ли е, древните жители на Арктика да са владеели тайните на въздухоплаването? Не бива да отхвърляме с лека ръка подобна хипотеза, след като през последните години върху скалите край стотиците езера в Карелия (област в Северна Русия и Финландия) учените откриха множество изображения на летателни апарати, наподобяващи въздушни балони. Интересно е, че един от най-разпространените символи на древната Хиперборея са били широко разперените крила – археолозите постоянно ги намират, най-често изработени от зъби на морж, в гробниците на първите жители на Арктика – при това както на европейския така и на американския бряг на Северния ледовит океан. Истинска сензация обаче предизвикват твърденията им, че тези находки са по-древни от откритите сходни изображения на териториите на някогашните египетска, асирийска, хетска и персийска държави.

В древноиндийския епос (включително в класическата поема “Махабхарата”) се съдържат много данни за прародината на арийските племена, завладели преди четири хиляди години полуостров Индустан. Повечето от тях поразително съвпадат с описанието на загадъчната Хиперборея в съчиненията на европейските антични географи. Така, във ведическите книги могат да се открият описанията на религиозни обреди, каквито и днес се изпълняват от народностите, населяващи земите отвъд Полярния кръг, както и растения, които със сигурност не могат да се видят в Индия, но са типични за крайния европейски Север. Върху керамични съдове от периода, непосредствено след арийското нашествие в Индустан, пък са изобразени лосове и други животни, също обитаващи земите около Полярния кръг.

От друга страна, анализът на древногръцкия мит за бог Аполон също навежда на мисълта, че става въпрос за прастар култ, пренесен на Балканите някъде от далечния Север на Стария континент. В същото време, описанията на приказната Валхала в скандинавската и германска митологии, поразително съвпадат с тези от индийските легенди и с изобразената на картата на Меркатор Хиперборея с нейната свещена планина Меру. Тоест, налага се хипотезата за съществувала в дълбока древност в Северна Европа култура, дала по-късно началото на гръцката, индийската, келтската и редица други цивилизации. За това говорят и многобройните каменни лабиринти, които учените откриват в Карелия и Колския полуостров, напомнящи умалени макети на онези, типични за крито-микенската цивилизация например. Или пък малките каменни пирамиди от натрупани камъни, наподобяващи по нещо египетските.

Но, ако в дълбока древност, в районите около Полярния кръг действително е съществувала страната на легендарните хиперборийци, откъдето в различни епохи на Юг или Югоизток са се отправили прадедите на старите елини, индо-арийци или келти, би трябвало тя да е оставила и други материални следи от своето съществуване. Доскоро такива липсваха, но проведените преди няколко години в района на Колския полуостров научни експедиции

“Хиперборея-97” и “Хиперборея-98”

попадат на находки, които могат тотално да обърнат представите ни за историята на човечеството.

Водени от д-р Валерий Дьомин, групата руски учени откриват останки от древен път, покрит с обработени каменни плочи, водещ в непроходимата карелска тундра към едно от стотиците местни езера, за което и до днес се разказват странни легенди. На брега му, върху огромна отвесна скала, пред смаяните погледин на изследователите се открива 70-метрово изображение на странно човекоподобно същество с разперени ръце. Достъпът до него е възможен само с най-съвременна алпинистка техника. Според древна саамска легенда, върху скалата е изобразен Куйва – вождът на коварните чужденци дошли отвъд Полярний кръг, които за малко не изтребили напълно местните лапландски племена. Само намесата на духовете, призовани от лапландските шамани спасила последните, превръщайки Куйва в черна сянка върху скалата.

Малко по-късно, стигайки планината Нинчурт, експедицията попада на остатъци от държавата на Куйва – загадъчната Хиперборея от европейските легенди. Учените откриват голям културен център, макар и полузасипан от скални отломъци и ерозиран от многобройните ледници и лавини. Виждат гигантски отлично обработени каменни плочи с правилни геометрични форми. Стъпала, които сякаш не водят никъде (истината е, че просто не можем да кажем, къде са водели пред 20 хиляди години). Стени, издигнати с поразително за онези далечни времена умения. И накрая,

Най-впечатляващото откритие

- останки от изключително древна астрономическо обсерватория (при това намираща се в безлюдните планини отвъд Полярния кръг!) с 15-метров улей, издигащ се нагоре, към звездите и с каменни визири в двата си края.

По външния си вид и функционалното си предназначение, обсерватория напомня големия, зарит в земята секстант на прочутата средновековна обсерватория на Улугбек край Самарканд. Като цяло, развалините пък наподобяват изоставените високо в Андите каменни градове, построени от до-инкските цивилизации. Впрочем, сравнението едва ли е уместно, защото паметниците от пред-колумбовата епоха в Новия свят са не просто известни, но и достатъчно добре изучени, докато откритите наското отвъд Полярния кръг останки от арийската Хиперборея принадлежат към далеч по-древна култура и, на практика, все още остават неизвестни за широкия кръг европейски учени.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#18 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 01 август 2006 - 12:25:19

Отново за Великата Китайска стена

Tя е единственото човешко творение, което се вижда от Космоса.

Китайската стена побира 30 Хеопсови пирамиди.

Великият символ сега е атракция, посещението струва 4 долара.

Николай Генов

(в-к Стандарт)


По цялата й дължина китайците са организирали десетина места, достъпни за масово посещение. Това, разбира се, не значи забрана да се изкачите на нея в някое нетуристическо място, но в такъв случай всички рискове от произшествия са за ваша сметка. Китайците организираха експедиции, които я преминаха по цялата й дължина, велопоходи и маратони. На организираните за посещения места срещу входен билет от 4-5 долара, освен свободна обиколка, могат да ви предоставят водач и да ви прожектират 15-минутен филм, посветен на нея.

Когато обикаляте Великата китайска стена, въпреки въздействието на внушителните й размери едва ли си представяте, че тя е колкото 30 Хеопсови пирамиди. Или че е единственото човешко творение, което се вижда с просто око от Космоса. Тя е най-големият символ на Китай. И до днес много стари китайци все още я наричат "Старата граница". Във Великата стена е скрита историята на китайската цивилизация. Преди да се обедини, Китай е бил сбор от враждуващи малки държави. През 226 г. пр. Хр., Цин Ши-хуанди става първият император на обединен Китай. Цин Ши-хуанди въпреки постигнатото обединение живеел вечно под заплахата от нападения на северни номади, наричани сюн-ну. Като буреносни облаци те връхлитали на своите коне и за кратко време плячкосвали и опустошавали огромни райони. И въпреки че всички се бояли от тях, давали си сметка, че освен цивилизацията на земеделския Китай хуните също имали своя цивилизация от друг тип - номадската. За да бъде победена тя, трябвало да бъдат прекратени нейните набези. Това според стратезите можело да стане единствено със строителството на огромно отбранително съоръжение - стена по северната граница. Едва ли те тогава си представяли, че дръзкият строеж е бил най-амбициозният от всички проекти на древността. Цин Ши-хуанди започнал осъществяването му през 221 г. пр. Хр. Тогава все още китайците не познавали барута. Стената трябвало да бъде дълга 5000 км. и висока 6 м. Строежът започнала армията, която тогава наброявала 300 000 души, но скоро броят на строителите бил увеличен на 3,5 млн. Това били 70% от жителите на цялата тогавашна империя. Стената минавала през планини и пустини, скалисти райони и блатисти местности. Строяли с подръчни материали: камък или трамбована с тръстикови стъбла и дъски пръст. Строителството продължило 10 г. Това означавало, че били издигани по 40 км от стената на месец или 1,5 км на ден. Заради строежа на стената била наложена безкрайна по време военна служба и високи непосилни данъци. Цялото протежение на великата стена било и едно масово гробище на загинали в тежкия труд хора. И когато всичкото това било на път да разори империята, избухнало голямо селско въстание, което помело династията Цин. Строежът спрял за 10 години, но нападенията на сюн-ну се подновили. При династията Хан (206 г.пр.Хр. - 220 г.), след като нападателите били прогонени, започнал вторият етап от изграждането на стената. По огромното й виещо се тяло се правели надеждни врати с лабиринти от коридори и клопки срещу евентуални нашественици, а също така казармени помещения, складове, кули и храмове. Покривната й част представлявала сигурен път за придвижване на войските. Съществувала цяла система за сигнализация - денем с дим, а нощем - с огньове. За броени минути така се изпращали важни съобщения на големи разстояния. През 1368 г. - след стогодишно властване на чингисхановите монголци над Китай, голямо селско въстание успяло да извоюва китайската независимост. Неговият водач Джу Юанджан станал първият император на династията Мин (1368 - 1644 г.). Така след 1300 години отново се видяла необходимостта от стената и започнало строителството на нейния трети и последен етап. Той дал и днешния й облик. Тя трябвало да бъде продължена до 7200 км или от пустинята Гоби до Жълто море край днешната севернокорейска граница. При императорите от династията Мин грандиозната фортификация освен триумф на инженерните знания станала архитектурен феномен и произведение на изкуството. Понякога строежът се извършвал през терени с наклон до 70 градуса. Строяли вече със здрави тухли, а в горната си част завършвала с керемиден покрив. Ако всички вложени в строежа тухли днес се наредят, те могат да обиколят 5 пъти земното кълбо със стена, висока 1,5 и широка 1 м. Новата стена в продължение на 300 години била завземана едва 15 пъти. В западната й част бил еднo от най-известните кръстопътища с Пътя на коприната. Това ставало в мощния форт при гр. Жуаюхуан, построен през 1372 г. През него минавал целият търговски трафик между Китай и Стария свят на Европа, Близкия изток и Северна Африка. Този град бил строен от най-големия архитект на тогавашен Китай - И Кайджан. Разказват, че той така точно изчислил необходимите материали за строителството, че му останала една единствена тухла, която и до днес се пази зазидана в стената край града. През ХVII в. Китайската империя затънала в огромна корупция. Нацията се разпадала отвътре и през 1644 г. династията Мин рухнала. Когато новата Манджурската династия (1644 - 1911 г.) завладяла Китай, великата стена станала излишна за по-нататъшната история. През 1997 г. със сателит бяха открити два нови участъка от Великата китайска стена на територията на днешна Монголия. И когато и последната тайна на грандиозното съоръжение беше разбулена, учени изчислиха, че ако тази стена трябваше да се построи днес, то цената й щеше да бъде 380 млрд. щатски долара. Твърди се, че на всеки метър от нейната дължина е загинал по един от някогашните строители. Това прави поне 7 милиона души.

---

Защитавала империята от набезите на древните българи

Според много историци, първоначалната родина на древните българи трябва да се търси при средноазиатските народи, които в китайските летописи се наричат сюн-ну или хун-ну, а европейските историци ги наричат хуни. Първоначално, те живеели на границата с Китайската империя и непрекъснато воювали с нея, а около 93 г. държавата им се разпаднала и, подгонени от тунгузите, те потеглили на запад. Около днешния Памиро-Алтайски хребет в планината Имеон (Имай) те основали своя нова държава, откъдето продължили да нападат Китай. Към средата на II в. хуните успели до достигнат на запад до границата на Азия с Европа. Начело с вожда си Атила, през V в., те започнали да нападат дори и Византия. В Именника на българските ханове учени са склонни да видят в историята на хуните от II до V в. царуването на Авитохол. Сиреч, има отъждествяване на митичния Авитохол и великия вожд Атила. Прокопий Кесарийски и готският историк Йордан употребяват името българи като общо название за племената на кутигури и утигури, които наричат и с общото име хуни. Други пък техни съвременници включват българите в списъка на 13-те хунски народа. В този ред на мисли, никак не е изключено Великата китайска стена да е била построена за защита на Китайската небесна империя от нападения на нашите прадеди - древните българи.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#19 Bridget

Bridget

    Модератор Икономика

  • Модератор Икономика
  • 155 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 08 август 2006 - 13:03:05

Вулкан и низ от природни катаклизми са накарали водите на Червено море да се отдръпнат, както е описано в Стария завет, съобщи в. "Таймс".
Новата версия на библийската история за Мойсей, който извежда евреите от Египет, и за разцепването на водите на морето има ново обяснение в документалния филм "Извеждането е разгадано" на Джеймс Камерън, режисьор на "Титаник", и на канадския продуцент Симча Якобовици. Той излиза по екраните в САЩ този месец.
Двамата твърдят, че имат около 12 археологични доказателства, според които спасяването на евреите от робство е станало поне 3 века по-рано, отколкото досега се е предполагало.
Вулкан на гръцкия остров Санторини е предизвикал серия от земетресения и цунами, разклатили цялата система в делтата на река Нил. Това е довело до разместване на земната повърхност в района на древното Море на тръстиките, където се е разиграл библейският епизод с Мойсей, а не в Червено море, твърдят авторите. Там се е образувал водопад, който създал и суха зона между две земни нива. Именно по нея са минали бягащите от Египет евреи. Камерън и Якобовици твърдят, че редица археологични находки в музеите в Луксор, Кайро и Атина доказват тяхната версия.
Вулканът, изригнал на Санторини, и последвалите природни катастрофи са всъщност събитията, за които става дума в Библията. Там те са описани като наказания, които Бог стоварва върху египтяните заради поробването на евреите, смятат авторите на филма. Според тях огромната вълна, която се образувала от земетресенията, е помела армията на египетския фараон. Израелските изследователи не са много въодушевени от творбата, защото се преобръща цялата версия на тяхната древна история, пише "Таймс".

24 часа


Как ще коментирате тези твърдения, историци и не само ? Чакам коментари и мнения. ;)
  • 0
Чакай и се надявай !

#20 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8146 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 10 август 2006 - 12:02:02

А пък неотдавна Наум Волцингер и Алексей Андросов - учени от филиала на Института по океанология към Руската Академия на Науките (РАН) - дават друго научно обяснение на преданието за това, как Мойсей, спасявайки своя народ, "накарал" морето да се разтвори, за да минат евреите, предвождани от него.

Според двамата учени, библейското море, през което пророкът Мойсей превежда евреите, е Суецкият залив на Червено море, отделящ Синайскияполуостров от Африка. В северната част на суецкия залив, на дълбочина от 5-7 метра напречно е разположен риф, който, по времето на Мойсей, е бил много по-широк, отколкото е сега. Учените са изчислили, че за да може Мойсей да "раздели", да "разтвори", да "разцепи" морето, е било необходимо да се изпълнят две условия - да има отлив и скоростта на вятъра да е по-висока от 33 км./сек.
В този случай, нивото на водата над рифа може да спадне с около 20-25 см. за около 9 часа. Тогава, пространството пред рифа ще бъде напълно сухо и достъпът до него ще може да се осъществява свободно. За 4 часа самият риф ще се превърне в път с дължина от 3-4 км.
Според учените, такова явление е изключително рядко и би могло да се случи само веднъж на 50 000 години. Именно това се е случило по времето на Мойсей.
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни