Към съдържанието


БГ Наука!

В новия брой на списание "Българска Наука" ще отбележим 1000 години от смъртта на цар Самуил със статията "Битката при Беласица" от 1014 г. и краят на Първото българско царство. Галактическите пътешествия продължават в тайния съветник на проф. Витанов и едно интересно проучване на списание Science за научните списания с отворен достъп. Тайните на слънчевия вятър, ще може да "чуете" изпятата песен на тюлена монах и да се запознаете със зилотите на Света гора...и още много интересни статии и материали.

сп. "Българска Наука" брой 71

 

<- Карол отново дава стипендия на докторант ->


Снимка

Най-лошите хора на второто хилядолетие


  • Трябва да влезете с потребителското си име, за да пишете във форума.
50 отговора на тази тема

#1 ISTORIK

ISTORIK

    Guardian of Time

  • Глобален Модератор
  • 8156 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:XIII век
  • Интереси:История, археология, археоастрономия, средновековна военна архитектура, военна стратегия и тактика, география, философия, медицина, психотерапия, изобразително изкуство, педагогика, лингвистика, бойни изкуства, шахмат...

Публикувано 01 август 2006 - 13:00:57

Най-лошите хора на второто хилядолетие

- Ал-Хаким би Амр Аллах ( 996-1021) - “лудият халиф” станал халиф на Северна Африка и Египет на 15 годишна възраст. Променил политиката на религиозна търпимост, която неговите предшественици следвали и започнал гонения над евреи и християни. Две негови действия – разрушаването на църквата на Светата гробница (на Иисус Христос) в Йерусалим и забраната християните да отиват на поклонение на Божи гроб – поставили началото на поредица от действия, които довели до кръстоносните походи. Самообявил се за бог в 1020 г. Убит през 1021 г.

- Тимур (XIV век) - известен още като Тамерлан или Тимур Ленг (Тимур Куцият, тъй като той имал вроден дефект на лявото стъпало), е монголски завоевател, основател на Тимуридската династия. През 1370 г. налага властта си над Маверанахър (територията между Амударя и Сърдаря) и се обявява за велик емир. От 1372 г. до 1405 г. Тамерлан извършва над 20 големи похода, като завладява обширни земи в Централна Азия, Тюркестан, Афганистан, Персия, Русия (до Москва), Индия (до устието на р. Ганг), Месопотамия, Мала Азия, Сирия и др. Създава огромна империя със столица Самарканд. Превръща столицата си в културен и религиозен център.През 1402 г. с армия от 120 000 татари Тамерлан (Тимурленг) разбива 800-хилядна османска армия при Анкара и пленява Баязид I при Анкара. Предприема през 1404 г. поход в Китай, по времето на който умира на 18 февруари 1405. Могъществото на държавата на Тамерлан се опира на военната мощ, терора и ислямския шериат. Завоеванията му са прочути с безсмислената си бруталност – изгорил живи 100 000 защитници в един гарнизон, а от главите на 5000 пленници издигнал пирамида. На него се приписват думите: “Ако избиеш малцина, ти си убиец, избиеш ли милиони, ставаш завоевател.”

- Александър VІ (1492-1503) - папа отровител, от рода на Борджиите. Извършва първото си убийство на 12 години, има поне 10 незаконни деца, назначавал кардинали срещу огромни суми, след което ги отравял и наемал нови. Истинското му име е Родриго Борджия. Неговият аристократичен род се преселил от Испания в Италия. Този папа действително е рекордьор по убийства и интриги. Поддържал завоевателните планове на своя син Чезаре Борджия. Печалната слава на дъщеря му Лукреция Борджия, всъщност, се дължи изцяло на него - той я използвал като примамка за политическите си противници, като обикновено тя ги прелъстявала и се женела за тях, а после той ги отравял. Отравянето е било най-голямото му хоби. Всеки от приближените му е знаел, че една лека закуска в дома му означава сигурна смърт за госта след няколко минути гърчове и спазми. Безсрамието на Светия отец възмущавало кардиналите, които започнали за готвят заговор за отстраняването му. През лятото на 1503 г. Александър и Чезаре скроили пъклен план ­ да убият метежниците и да назначат нова Свещена колегия от послушни протежета. Сценарият по време на тържествения обяд се превръща в трагедия. По погрешка, икономът поднесъл на Светия отец и на сина му от отровното вино. Александър VI издъхнал в страшни мъки. Цезарe разредил виното с вода и оцелял. Рим ликувал. Подпухналият, обезобразен труп на папата бил погребан набързо. папа Александър VI, е един от най-влиятелните и разюздани папи в историята. Наричан от мнозина първия Кръстник заради мафиотската структура, която създава за укрепване на абсолютната му власт. За неговото управление се ражда сентенцията: “Иди в Рим, за да загубиш вярата си!”. Именно папа Александър VІ разделя света между Испания и Португалия на договора в Турдесиляс, като тегли през картата права като конец черта.

- Чезаре Борджия (XV век) - наследил "занаята" на баща си и, по примера на цар Митридат IV, профилактично поглъщал толкова отвари и отрови в малки количества, в опит да придобие имунитет срещу тях, че кожата му се белела като на змия. Освободен бил от задълженията си на кардинал, за да влезе във войската. Убил брат си и зет си. Докато сестра му била в манастир, заедно с баща си правил секс с нея. Чезаре Борджия е бил пълновластен господар на Рим.
По негова заповед убиват отравят, хвърлят в Тибър, разоряват, ограбват! За да спасят поне живота си много богати семейства били принудени да напуснат града! На 30 годишна възраст е убит, докато обсажда замъка Виана. А смъртта му била посрещната с облегчение сред европейските монарси. Послужил за модел за изследване на хладнокръвната употреба на властта в “Принцът” на Николо Макиавели.

- Томазо де Торквемада (XV век) – монах от доминиканския орден, Велик инквизитор на испанската инквизиция. Напълнил затворите и “залите на истината” (килиите за мъчения) с предполагаеми еретици. По негова заповед са убити хиляди хора. Цифрите варират между 8 000 и 22 000.


- Влад II Цепеш, наричан Набучвача или Дракул (XV век) – владетел на Влашко. Убил хиляди – между 40 000 и 100 000. Бил прочут със садизма си и с бруталните наказания, които налагал. Често се случвало той да нареди хора да бъдат драни живи, варени, пържени, обезглавявани, ослепявани, изгаряни, набождани с пирони, погребвани живи, жигосвани и т.н. Харесвало му да реже носовете, ушите, гениталиите или езиците на жертвите си. Любимото му наказание обаче било набиването на кол, от където идва и прякорът му – Влад "Набивачът на кол" (Цепеш). Това наказание той налага на трансилванските търговци през 1457, 1459 и 1460 г., защото били нарушили издадените от него търговски закони, с които искал да наложи протекционистични мерки за влашките търговци. Вероятно допълнителен мотив за действията на Влад срещу трансилванските търговци е фактът, че обичайната практика по това време е била претендентите за трона на Влашко да изчакват подходящия момент за действие именно в Трансилвания. В началото на 1462 г. Влад започва кампания срещу турците на юг от Дунав, избивайки над 38 000 души. Двама султански пратеници отказали да свалят в знак на уважение към него чалмите си. Влад решил, че няма против те да останат с чалми на главите, но заповядал чалмите да бъдат заковани с пирони към главите на пратениците. Освен това отказал да плаща данък на султан Мехмед, което било доста рискована стъпка, като се има предвид, че турската армия била много по-силна от тази на Влад. Очевидно враждебният жест принудил султана да предприеме масирана атака срещу Влашко. Армията, с която турците навлезли на север от Дунав била трикратно превъзхождаща силите на Влад ІІІ, който за момента нямал съюзници. Влашкият владетел се оттеглил в Търговище, като предварително опожарил селата по пътя на турците и отровил кладенците за да ги остави без храна и вода. Когато турската армия доближила влашката столица, пред нея се открила ужасяваща гледка – над 20 000 турски пленници набити на кол – по-късно тази невероятна сцена получила прозвището “Гората на коловете”. Тактиката на терор и ужас дава резултат – турската армия се оттегля (може би е интересно да се отбележи, че Виктор Юго също описва този уникален инцидент в "Legende des Siècles"). След като се оттегля от Влахия, Мехмед І освобождава по-малкия брат на Влад Цепеш и го поставя начело на значителни турски военни сили за да завземе трона. Раду успява да прогони брат си чак до замъка Поенари, на река Арджеш. Според легендата, именно тогава съпругата на Влад се самоубива, скачайки от висока скала, за да избегне турския плен (сцена, разработена от Франсис Форд Копола във филма "Дракула на Брам Стокър"). Влад успява да се измъкне от обсадата, използвайки таен проход и достига до Трансилвания, където се среща с краля на Унгария, Матей Корвин. Матей Корвин обаче не вярва на Влад Цепеш и вместо да му помогне, го хвърля в тъмница в столицата на Унгария Вишеград. Влад е признат за трети път за владетел на Влашко през 1475 г., но се радва на властта за много кратко време. Убит е в края на декември 1476 г. Тялото му е обезглавено и главата изпратена на султана, който я набива на кол като доказателство за триумфа си над Влад - "Набивача на кол". Счита се, че Влад Дракула е погребан в Снагов, но при отварянето на гроба през 1931 г. там не е открито тяло. Всъщност и до днес не е известно, къде е гробът на владетеля на Влашко. Само бележка на румънски монах в “Хрониките на Захария” дава някаква отправна точка – според него, тялото на Влад било изнесено от Снагов и през Истанбул достига до България в манастир, носещ името Свети Георги. Кой именно е този манастир обаче не е изяснено.
Последните изследвания на гробницата в манастира Снагов са доказали, че в гроба има само няколко конски кости, датирани към неолита, а не - човешки останки.

- Жил дьо Ре (XV век) – един от най-силните барони на Бретан, но същевременно и голям френски феодален владетел, свързан с династията Валоа и със значително участие в Стогодишната война срещу англичаните. През юли 1420 г. Жил взема успешно участие във военна кампания срещу графството Понтиевър, за да освободи херцога на Бретан Жан V дьо Монтфор. Едва навършил 16 години, той започва, след брака си с Катрин дьо Туар, блестяща военна кариера, защитавайки престола на дофина Шарл VII .
В действителност, в последния етап на Стогодишната война Жил дьо Ре е един от малкото владетели от Западна Франция, които защитават националната кауза, сражавайки се на страната на дофина и бъдещ крал на Франция Шарл VII . За този негов избор на страна във войната повлиява и Жорж Ла Тремоай, негов братовчед и някога любимец на френския престолонаследник. Жил се включва във войната на страната на последния през 1427 г. като плаща от собствения си джоб на голяма част от хората, които командвал, и на които налагал желязна дисциплина. Отличава се веднага с голямата си смелост. По време на атаката срещу крепостта Люд, той първи прескача вражеските стени и след като те биват превзети, убива английския комендант на гарнизона – капитан Блекбърн като буквално му разцепва главата на две с меча си. Другите му военни подвизи са в Ренфор, Сен Лоран де Мортие и Маликорн. Когато на 6 и март 1429 г. Жана д’Арк пристига в Шинон, Жил дьо Ре получава задачата да я придружи до Поатие, където Девата трябва да бъде разпитана от теолозите. После се сражава редом с нея при опита за освобождаване на Орлеан и бива запленен от силната личност на девойката. Към нея той се показва винаги като най-верния, смел и добре боравещ с оръжието спътник. Негова е отговорността за личната сигурност на Девата, заедно с която, след като през 1429 г. взема участие в освобождаването на Орлеан, се хвърля в битката при Божансu и като част от ариергарда в тази при Патe. Тогава Шарл VII го провъзгласява за Маршал на Франция, въпреки че Жил все още не е навършил 25 години, и му разрешава да носи на своето знаме кралските отличителни знаци, представляващи герба на Франция – златистия лилиев цвят(орифлам) върху син фон. Той е и един от четиримата френски феодали, удостоени с честта да съпроводят Свещената Ампула, съдържаща свещеното миро, с което били помазвани френските крале, от абатството Сен Реми до църквата Света Богородица в Реймс, където на 17 и юли 1429 г. Шарл VII ще бъде коронясан. През септември същата година Жил и Жана се опитват без подкрепата на краля да превземат Париж. Опитът се проваля, а Жана е ранена. Двамата биват позорно предадени от Ла Тремоай, който издава заповед за изтеглянето на останалата част от армията въпреки протестите на Жил. Тези негови протести го дискредитират пред кралския двор. По време на процеса срещу Девата в Руан, единственият, който се опитва да направи нещо за нея е Жил дьо Ре. Отначало той предлага на краля сам да плати целия откуп за освобождаването u, но не среща никаква подкрепа за начинанието си в кралския двор. Вероятно през декември 1430 г. Жил се е опитал безуспешно да прекоси Сена при Лувие, насочвайки се след това заедно с една въоръжена група към Руан, за да освободи със сила Девата. След като през 1432 г. води без особен успех едно последно сражение при Ланu, маршалът оставя всички на произвола на съдбата и се оттегля да заживее в собствените си земи. След като Жорж Ла Тремоай изпада в немилост пред краля, Жил никога повече не се появява на бойното поле.
Тук някъде приключва и бляскавата кариера на Жил дьо Ре. Смъртта на Орлеанската дева на кладата в Руан през май 1431 г. бележи фактически края на славните за Маршала на Франция времена. След като тя бива изгорена от инквизиционния трибунал, Жил се оттегля в собствените си владения и заживява като прахосник, обзет от носталгията по някогашните си подвизи. Тук се проявява и другата, тъмна страна от неговия характер, онова зловещо негово alter ego, което му спечелва печалната слава на най-страшното “чудовище” върлувало някога по тези земи. Затова и до ден днешен в областта Бретан се разказват легенди за неговата жестокост, погубила стотици деца и юноши. Жил отива да удави мъката от загубата на Жана д’Арк в лукса на замъците Машкул и Тифож. Дворът му не само тъне в разкош, а и по масата му се леят реки от ароматно и подсладено с карамфил и канела вино. Неизброимите ястия от всякакви видове месо се сервират в златни и сребърни съдове. Там той се заобикаля от тесен кръг придворни и малка група свои верни хора, които го придружават понякога до Нант, където баронът притежава и великолепен дворец в близост до катедралата и замъка на херцога. Разполага с лична армия от около 200 души, облечени в пищни доспехи и яздещи прекрасни породисти коне. При него служат и около 80 певци и няколко актьорски трупи, които му помагат да избегне скуката зад високите стени на своите замъци. В отчаян опит да избегне финансовия крах, Жил се съюзява с Лукавия като се насочва към алхимията в търсене на философския камък. В алхимията се криела надеждата му, че ще успее да превърне неблагородния метал в злато. Първите си плахи стъпки в нея той прави в замъка Пренсе, опитвайки се на няколко пъти да “направи злато” с помощта на Франческо Ломбардски, Антонио да Палермо, Томас Онафразимус и Дюменил. По-късно се доверява сляпо на Франческо Прелати. Последният бил 22 годишен младеж, извикан от Флоренция, по препоръка на Юсташ Бланшe, свещеник на служба при дьо Ре, изоставил расото, за да се отдаде на дявола. Прелати се хвалел, че е “познавач на алхимията” и че се занимава с вещерство и Кабала, в които бил посветен от най-големите магьосници по това време. Прелати бил един от главните виновници за това Жил да продаде душата си на дявола. За да получи злато, Прелати няколко пъти в присъствието на своя господар направил опит да извика Сатаната. За първи път той се опитал да призове демоните на злото през 1438 г. в замъка Тифож. Малко преди полунощ Жил, Прелати, Бланшe и двамата прислужници Анриe и Поату очертали с върха на меч няколко кръга, в които след това изрисувли кръстове и други тайнствени знаци. В глинени гърнета поставили въглени, тамян, смирна и алое, след което Прелати прочел от някаква книга с черни кожени корици следното заклинание:“О, Барон, Белиал, Ориенс, Белзебут, призовавам ви в името на Отца и Сина и Светия дух, в името на Дева Мария и всички светци да се появите тук пред нас и да изпълните нашата воля”. Сетне те отворили четирите прозореца на голямата зала на замъка. Изминали два часа, но демонът ‘Барон’ така и не се появява. Вторият опит на Жил дьо Ре да се свърже с демоните бил в градчето Бурньоф, разположено между замъците Порник и Машкул (вж. на картата). Прелати и Поату заедно с господарят си отново донесли тамян, магнетит и тайнствената книга с черни корици, след което очертали, с помощта на нож, кръг, в който изрисували сатанински символи. Въпреки изричната забрана на Прелати, прислужникът тайно се прекръстила преди придворният магьосник да започне да реди заклинанията си. По-късно и двамата свидетелстват, че след новия неуспешен опит за извикването на демоните върху града се изсипал страшен порой. В същото време се извил толкова силен вятър, че тримата едва успели да се доберат до замъка. В съдебните архиви от това време, намиращи се в Нант, се съдържат още самопризнания на Прелати, според които последният направил трети опит, този път съвсем сам, да извика ‘Барон’, при който демонът му се бил явил. Прелати признава, че демонът му се бил явявал и други пъти, но никога в присъствие на свидетели. Той дори му бил оставил някакъв черен прах, който дьо Ре сложил в златна кутия и носил няколко дни със себе си, преди да го изхвърли понеже видял, че е безполезен. Прелати поискал от името на ‘Барон’, Жил да даде гощавка на трима бедняци на три различни празника през годината. Жил обаче, направил това само веднъж - на Вси Светии и това според магьосника била причината демонът никога да не се появи пред него.
Но в замъците Тифож и Машкул Жил изглежда е извършвал такива престъпления, че вещерството и съюзяването с дявола били като че ли най-безобидните от тях. За тези престъпления загатва и разказът на вдовицата на един каменоделец и енорияш от църквата Светия Кръст в Нант. Тя свидетелства, че била поверила сина си на човек на име Поату, слуга на барон дьо Ре, който u го поискал, за да го назначи на служба при него. От този ден нататък бедната жена не видяла повече сина си, който бил на около 15 години. Други родители, със сълзи на очи по-късно потвърждават, че и техните деца са изчезнали мистериозно по подобен начин. За съдбата на тези деца може да се съди и по поредния акт на мегаломания от страна на Жил дьо Ре. На 24 и март 1435 г. той издига в замъка Машкул параклис в чест на Младенците, избити от цар Ирод, “за доброто и за спасението на нашите души”, както се изразява самият той. За тази цел той наел на служба архидякон, викарий, няколко свещеника, капелани и ковчежник, които били лично назначени от самия него. Но построяването на параклиса едва ли е бил знак за разкаянието на барон дьо Ре за стореното от него на тези нищо неподозиращи “бретонски младенци”. По-скоро това било само част от богохулствата и светотатствата, които той извършил, и които щял да продължава да извършва. В последен отчаян опит да извика демона ‘Барон’, той извършил един от най-сатанинските си ритуали – в присъствието на Поату той поставил в чаша сърце, което е изтръгнал от малко дете. Малко преди това, по настояване на Прелати, той дал обет, чрез заклинание, да даде на дявола всичко, което той поиска, с изключение на собствената си душа. Но по ирония на съдбата едно от богохулствата на бретонския барон се оказало фатално за самия него. Може би никога не би се разбрало какво всъщност се е случило с всички онези деца и юноши, ако на 15 и май 1440 г. Жил не направил тази грешна стъпка, която се оказала повратен момент в неговия живот. В желанието си да си възвърне едно градче, което някога му принадлежало(но което заради дълговете си бил принуден да продаде срещу нищожна сума пари на Гийом льо Фрерон, ковчежник на херцога), маршалът нахлул в него заедно с въоръжен a до зъби група от 60 души и си го възврнал със сила. Лудостта му обаче, не спряла до тук. Свещеникът, който бил натоварен с административните дела по управлението на имотите, продадени от Жил дьо Ре на Гийом льо Фрерон, в действителност бил брат на последния. Свещеникът на име Жан льо Фрерон тъкмо отслужвал своята литургия в църквата Сент Етиен дьо Мер Морт (на снимката по-горе), когато Жил проявил оказалото се по-късно фатално неблагоразумие да нахлуе с оръжие в храма. На всичко отгоре той нарекъл свещеника престъпник и го обвинил, че подлагал бившите му поданици на изтезания. Накрая го задържал под стража и го отвел в замъка Тифож.
В този момент епископът на Нант, Жан дьо Малетроа, който от доста време разследвал злодеянията на барона (но който, имайки си работа с френски маршал, е действал до този момент с изключителна предпазливост), в очакване на удобен предлог и точен момент, за да се намеси по-решително, почувствал изведнъж, че успехът му е в кърпа вързан. Изглеждало, че Жил не само е застанал срещу властта на херцога, но и не е зачел привилегиите на Църквата, за което можело най-сетне да бъде преследван и съден. Но зад действията на епископа на Нант се криели всъщност неговите лични и политически амбиции. Разбирайки, че други вече са се облагодетелствали от “разпродаването” на имотите на барона, заплащайки за тях твърде ниски суми пари, епископът решава, че и на него му се полага част от “пая”. За “нарушаване на гражданския мир”, предизвикано от използването на сила от хората на Жил дьо Ре на територията на херцогството, Жан V наложил на Жил парична глоба от 50 000 златни екю. В несъстоятелност вече да плати подобна сума, Жил дьо Ре решава да отиде в замъка на херцога, за да го увери, че се е разкаял и да го убеди да отмени решението си. Преди да отиде там, обаче, той заръчал на Прелати да извика ‘Барон’, за да го закриля. Според свидетелските показания на алхимика, демонът му се бил явил и обещал Жил да се завърне от там жив и здрав. Херцогът, обаче, не отстъпвил и дори помолил брат си, Артур дьо Ришмон, офицер на Короната и главнокомандващ на френската армия, да превземе от името на краля замъка Тифож (който не се намирал на територията на херцогството), за да освободи свещеника от Сент Етиен дьо Мер Морт. Операцията, проведена на 29 и август 1440 г. приключила успешно, но кралят, естествено, не разбрал нищо за това. Освобождаването било само прикритие за истинските намерения на херцога – последният знаел, че след като барон дьо Ре бъде прогонен от Тифож, той ще бъде принуден да се оттегли в Машкул, който е бретонско владение, и където някогашният маршал ще може да бъде преследван. По това време вече Жил бивал преследван едновременно и от Църквата и от херцога. След като научава за изчезването на значителен брой деца и юноши от територията на своята епархия (за които хората негласно обвинявали своя някогашен владетел), епископ Жан дьо Малетроа се обърнал към френския инквизитор, под чиято юрисдикция се намирал Бретан, с молба за образуването на църковен процес срещу барон дьо Ре. Епископът обаче не успял да намери формални жалби срещу него заради страха, който баронът все още продължавал да всява у някогашните си поданици. За сметка на това пък епископът събрал доста от т.нар. “клеветнически показания”, които представлявали сбор от всички слухове, които се носели, и които трябвало да са колкото е възможно по точни, подкрепени с доказателства и свидетелски показания. Клеветническите показания били достатъчни, за да бъде сезирано правосъдието. Освен това няколко езика най-накрая се “развързали”, което позволило да се съберат и десетина жалби. Всичко това се правело тайно, за да не бъде събудено подозрението на барон дьо Ре. От своя страна, херцогът провел собствено разследване, по време на което над 70 души се явявили, за да свидетелстват за аналогични случаи на изчезване. Броят на изчезналите се изчислявал приблизително на стотина деца и юноши, всичките от мъжки пол. Свидетелите говорели също и за бунтовнически действия предприети от Жил дьо Ре срещу обществената власт. При това положение херцогът назначил за следовател Пиер дьо л’Опитал, който наложил запор върху всички имоти на барона. Това естествено буди основателното подозрение, че действията му съвсем не били безкористни.
По време на цялото разследване, двете институции обаче не действали независимо една от друга. Напротив, те дори взаимно се подпомагали и днешният историк с право може да остане изумен от смесения характер на процедурите използвани в двата съда, които използвали всички хитрини и вратички в църковното и гражданското право, за да постигнат заветната си цел – смъртна присъда за Жил дьо Ре. На 13 и септември 1440 г. херцогът и епископът заключили, че всичко е готово за предприемането на решителни действия – призоваването на Жил в съда. Два дни по-късно пред вратите на замъка Машкул пристигнал въоръжен отряд, който на висок глас съобщил, че Жил трябва да се предаде, за да бъде откаран в Нант, където ще трябва да отговаря пред съда за обвинение в оскърбление срещу църковната и светска власт. След тези думи във въздуха отекнали тръбите, които известявали, че е време Жил да се предаде. От замъка, обаче, не се чувало нищо. Познавайки добре гордостта, смелостта и решителността на маршала, отрядът се готвел за най-лошото. След миг, обаче, потерната се отворила и Жил спокойно излязъл отвътре. И до ден днешен остава истинска загадка какво е накарало страховития и безскрупулен барон да приеме така кротко участта си. В същото време били арестувани и откарани в затвора на замъка в Нант и основните му съучастници – двамата прислужници Поату и Анриe (последният направил неуспешен опит да се самоубие на път за Нант), придворният му алхимик и магьосник Прелати, свещеника Бланшe и вещицата Ла Мефрe.
Църковният процес бил проведен от 8 и до 25 и октомври 1440 г. в Новата Кула на замъка на херцога в Нант. На 8 и октомври Жил се явявил пред съда. Тъй като той бил все още доста силен и влиятелен владетел и би могъл поради този факт да оспори легитимността на процеса и авторитета на съдиите, обвинителите използвали хитрост като заявявили, че ще го съдят за светотатството в църквата, без да споменават други обвинения. Успокоен от това, Жил признал авторитета и легитимността на съда. На 13 и октомври 1440 г., обаче, бил прочетен официално обвинителният акт, който накарал всички присъстващи в залата да изтръпнат. Жил дьо Ре бива обвинен във вещерство (заради опитите му да се съюзи с дявола), содомия (заради противоестествените актове, на които подлагал децата, които залавял) и убийства – трите най-тежки обвинения по онова време. Обвинителният акт дори уточнява броя на убитите деца – 140! По-късно обаче, се установява, че статистиката е доста по-печална. Детеубийствата, за които се твърдяло, че са извършени от злия барон, били в същност с пъти повече от тези, за които бил обвинен. Предполага се, че общият брой на жертвите му е около 800 деца, а според някои изследователи дори 1 000. Ужасeн, Жил разбрал, че е изправен пред смазващ списък с обвинения. Той веднага изразил възмущението си от обвиненията, които е чул и обвинил всеки един от съдиите, че е лично заинтересован от неговото осъждане. Но вече било прекалено късно. Той вече бил признал законността на съда. Жил осъзнал, че е бил изигран и бил обзет от такава ярост, че нарекъл свещениците, членове на съда подлеци и престъпници. При тези негови думи епископът на Нант анатемосал Жил, след което заседанието било закрито. В Средновековието обаче, отлъчването от църквата се оказвало тежък удар дори и за най-жестоките убийци и престъпници. Жил осъзнал, че е загубен, защото вече не бил християнин. Съзнавайки, че не може да очаква никакво спасение за душата си, и че е осъден на вечни мъки в Ада, той рухнал психически и променил начина си на поведение към обвинителите. Той веднага заявяил категорично, че признава законността на съда, дадена му от Бога и истинността на обвиненията, отправени срещу него. Жил спонтанно признал многобройни престъпления и молел свещениците за божията милост. При тези обстоятелства анатемата била игнорирана и баронът отново бил приет в лоното на християнската църква. След тези внезапни обрати, църковният процес можел най-сетне да продължи. На 16 и и 17 и октомври дошъл редът да бъдат изслушани съучастниците Прелати, Бланшe, Анрие и Поату. Магьосникът разкрил с най-подробни описания сатанинските ритуали, които двамата с Жил редовно извършвали. Свещеникът Юсташ Бланшe пък свидетелствал, че господарят му бил използвал голям брой жени, сред които и вещицата Ла Мефре, които трябвало да примамват децата и да ги отвличат. На 20 и октомври пред съда застава самият Жил и изявява желанието си да направи пълни самопризнания. Когато влиза в съдебната зала, тълпата остава безмълвна. Той допълва предишните показания като уточнява, че изпитвал по-голямо удоволствие да убива децата, да отделя главите и крайниците от телата им, да ги гледа как умират, отколкото да задоволява плътските си страсти с тях. Признанията стават все по ужасяващи, но тълпата продължавала да стои безмълвна. Жил уточнява, че докато децата агонизирали, той обичал да сяда върху корема им и да ги гледа как умират. След тези сатанински оргии прислужниците му почиствали залите на замъка от кръвта и изгаряли телата. Той признава, че няма никаква представа дори за приблизителния брой на убийствата, които е извършил, но все пак си спомня, че е извършил първото си убийство на 15 и ноември 1432 г. в замъка Шамтосе. Ето как започнала според него цялата история: “Прочетох красивата история1 за това как Тиберий, Каракала и други се отдавали на содомията с момчета и изпитвали странно удоволствие от това да ги измъчват”. Попитан за мотивите на зверските си убийства, Жил отговарил, че това са жертвоприношения за самия Бог. Като убивал само деца, той вярвал, че освобождава “чисти души”, които отивали право в Рая. Затова той с чиста съвест се зовял “създател на ангели” и смятал, че с тези свои “добри дела” ще заслужи опрощение за плътските си страсти и удоволствието, което изпитвал от изтезанията. Жил завършва разказа за сатанинските си ритуали и зверските си убийства с истинска проповед към присъстващите: “О, бащи и майки, които сега ме чувате, вижте ме ! Умолявам ви, възпитавайте децата си в смирение ! Ако съм извършил толкова многобройни и ужасни престъпления, причината е само и единствено в моето детство”. Накрая завършва изповедта си плачейки и признавайки смъртните си грехове. През сълзи Жил уверява всички присъстващи в дълбокото си разкаяние и добавя: “Бог никога не ще ми прости, ако самите вие не се молите за мен”. И колкото и да е изумително, в миг цялата тази тълпа, попила всяка дума от разказа за зверствата на барона и задушена от ужаса на потресаващите разкрития, застанала на колене и започнала да се моли за най-страшното чудовище, за което някога била чувала... На 23 и октомври гражданският съд произнася смъртните присъди на Жил дьо Ре и на двамата му прислужници – Анрие и Поату. Другите подсъдими изчезват мистериозно!... Прелати успява незнайно как да избегне участта на своя господар, но няколко години по-късно и той бива обесен, но за други престъпления. Колкото до Ла Мефре, зловещата похитителка на деца, тя намира смъртта си в затвора в Нант по време на процеса. На 25 октомври дошъл ред и на църковния съд да осъди на смърт Жил за връзки с дявола и извращения с природата. Жил молел да бъде екзекутиран преди своите прислужници. Той се обърнал и към присъстващите в залата с горещата молба да го съпроводят до брега на Лоара, където щял да бъде обесен и после изгорен. Последното му желание било тленните му останки да бъдат заровени в двора на църквата на Кармелитките. Волята му била уважена. В нощта преди екзекуцията цял Нант не мигнал. Всичките му жители я прекарали в молитви – кой в църквите, които останали осветени цяла нощ, кой по площадите на града, кой в дома си. Всеки осъзнавал свръхестествените размери на току що разигралата се драма. В 9 часа на 26 и октомври 1440 г. процесията, водена от епископа, излязла от катедралата. Подир него вървяло цялото духовенство, херцогът и неговите сановници заедно с хора от народа, чийто брой ставал все по-голям. Накрая на процесията вървели Жил дьо Ре, Анрие и Поату, обградени от въоръжена стража. И цялата тази човешка маса пламенно пеела църковни химни. Като истински естет Жил дьо Ре се наслаждавал на тези последни мигове от своя живот. Той дълбоко и наивно вярвал, че греховете му са опростени, че вече не е обладан от демони, че душата му ще бъде спасена и след няколко часа ще се озове в Рая. Той бил опиянен от щастието, че играел главната роля в историята, която сам е сътворил. Съпроводен от всички тези хора, изпаднали в религиозен екстаз, той си мислел, че със смъртта си ще изкупи греховете на цялото човечество. Ведрото му излъчване в такъв момент поразява всички и ярко контрастира с пораженческото поведение на двамата му прислужници. След смъртта му, в спокойния град Нант между XV и и XVIII и век започнали да се зараждат странни ритуали за защита на децата, на бременните жени и на кърмачките. Те се извършвали по местата, където “чудовището” някога върлувало, където било екзекутирано и дори на гроба му в църквата на Кармелитите. Днес местата свързани със спомена за него, включително и призрачните замъци Шамтосе, Тифож и Машкул, вече на говорят за зверските убийства и сексуалните извращения на Жил дьо Ре. Те напомнят по-скоро за легендарния “звяр”, който отвличал децата, и който незнайно защо според легендата и според приказката на Шарл Перо носел прозвището Синята брада. Той вече не е нищо повече от един приказен герой, един Торбалан, с който родителите продължават да плашат непослушните си деца. Ето как колективното съзнание и устното народно творчество е превърнало историята за маршала, помогнал на Франция да спечели Стогодишната война, за най-верния рицар на Орлеанската Дева, за барона, разбунтувал се срещу херцога на Бретан, за човека, съюзил се с дявола и принесъл в жертва стотици деца и юноши, в легенда за “чудовище” - похитител на деца, което според приказката на Перо се задоволило с убийството на едва седем прекалено любопитни жени...

- Фернандо Алварес де Толедо, трети херцог на Алба (XV век) - испански генерал, губернатор на Нидерландия от 1567 до 1573. Той получава прозвищата Железния херцог, и Кървавия херцог заради своята жестокост при опитите да подчини със сила размирните провинции.
През 1567 Филип II изпраща херцог Алба, начело на десетхилядна армия, в Нидерландия с извънредни правомощия за прекратяване на безредиците, започнали година по-рано. Веднага след пристигането си той създава извънреден трибунал, станал известен като Кървавият съвет. През шестте години на управлението му са екзекутирани не по-малко от 18 000 души. На преследвания са подложени не само протестантите, но и известни католици, като графовете Егмонт и Хорн. Опитите на Алба да наложи испанската алкабала, данък от 10% върху всички продажби, предизвиква съпротивата и на католическите области на Нидерландия. Групи бегълци от преследванията образуват пиратски флот, който напада успешно испански кораби и укрепления и през 1568 дори превзема град Бриле, а генералните щати, събрани в Дордрехт, открито се обявяват срещу управлението на Алба. В същото време по суша в страната навлиза армия, финансирана от принц Вилхелм Орански, с което е поставено началото на Осемдесетгодишната война, довела до независимостта на северните провинции.
Алба реагира на събитията с обичайната си енергичност и успява да си върне всички провинции, с изключение на Зеландия и Холандия. След първоначален успех на бунтовниците при Хейлигерлей, той им нанася тежко поражение в биткката при Йеминген, а през 1572 превзема след тежка обсада и Хаарлем. Въпреки това бунтът продължава и влошеното здраве подтиква Алба да се оттегли. В края на 1573 той е заменен от Луис де Сенига и Рекесенс. За няколко години над 18 хил. нидерландци са осъдени на смърт, а около 100 хил. са принудени да напуснат страната. Войските на херцог Алба разбиват зле въоръжените въстанически отреди, командвани от принц Вилем Орански, които се изтеглят в Германия. Но въпреки потушаването на бунта, ограничаването на търговията на нидерландците, конфискациите и огромните данъци, развитието на събитията показва, че не може да се държи в покорство един народ само чрез груба сила. Въстаниците гьози започват партизанска война по море и по суша, превземат важни пристанища в северна провинция Холандия и ограничават контрола на испанските власти над съседните области. Голяма част от протестантите се заселват в Холандия и това допринася за разделянето на провинциите на северни протестантски (днешна Холандия) и южни католически (днешна Белгия). Херцог Алба. като вижда безплодността на жестокостите, напуска страната.

- Иван IV Грозни - велик руски княз (от 1533 г.), първият руски цар (от 1547 г.). Цар Иван Грозни се стреми да укрепи самодържавието и да централизира държавата. През 1549-1560 г. провежда реформи в областта на централното и местното управление, реорганизация на армията и др. В резултат на военните походи на Иван IV Василевич (Грозни) през 1547-1552 г. е присъединено Казанското ханство, през 1556 г. – Астраханското ханство; под руска зависимост попадат Сибирското ханство, предвождано от хан Едигер (1555 г.) и Голямата Ногайска орда (1557 г.). Воюва неуспешно с Ливония за излаз на Балтийско море, но започва присъединяването на Сибир (1581 г.). Още по време на Ливонската война засилва борбата си с остатъците от феодалната разпокъсаност. Най-разпространени методи за борба с политическите противници стават заточението и смъртното наказание. През 1565 г. Иван Грозни въвежда опричнината. Избити са голяма част от привържениците на Владимир Андреевич Старицки, а през 1569 г., самият Старицки бива заставен да изпие отрова. Наказани са Новгород и Псков в обвинение за стремеж към поданство на "литовския крал". Засилва се крепостническият гнет. Сред народа Иван IV Василевич получава прозвището "Грозни". Голяма е ролята му в разработването на официалната идеология на самодържавието. Мнителността и недоверчивостта му с годините се засилват. Това се отразява в манията му за преследване, садистични наклонности, необуздан гняв. В резултат на едно такова гневно избухване през 1582 г. убива сина си Иван. Отговорен е за съдбата на 15 000 – 60 000 свои поданици от Новгород, убити чрез печене, кастриране, варене и т. н., защото не му харесало поведението им. На смъртния си одър се опитал да прелъсти снаха си. Иван IV Василевич е бил образован за времето си човек, с литературни наклонности. Умира на 18 март 1584 г.

- Борис Годунов (XVI век) - Присъединил се към Иван Калита - руски васал на татарите (от тюрк. дума "годун" - глупав човек). Регент и после цар на Русия. Приковал крепостните селяни към земята и забранил те да бъдат премествани и продавани. Въвел практиката на заточение на политическите дисиденти в Сибир.

- Аурангзеб (XVII век) – император на Индия от династията на Великите Моголи, син на шах Джахан, строителя на храма Тадж Махал. С преврат завзел престола и хвърлил баща си в затвора на градската Червената крепост. Там баща му престоял в последните 8 години от живота си. Мюсюлманин – фанатик, той преследвал индусите и разрушавал храмовете им, с което предизвиквал множество техни бунтове.

- Ли Дзъ Чън (XVII век) – Водач на бунт в края на китайската династия Мин. Преди да бъде обезглавен, избил милиони. Оценявал генералите си по броя на техните жертви и екзекутирал някои от тях, които не успявали да изпълнят нормата му.

- Жан-Батист Кариер (XVIII век) – Особено работоспособен палач по време на терора, последвал Френската Революция. Екзекутирал много деца, толкова малки, че острието на гилотината не можело да уцели вратлетата им. Отвел 500 деца на една поляна, където те били пребити до смърт с тояги. Изобретил нов метод за масови екзекуции – баржи със затворници били потапяни в най-дълбоката част на река или в морето.

- Леополд II (XIX век) – втори крал на Белгия, наследил баща си, Леополд I през 1865 г. и останал крал до смъртта си през 1909. Извън Белгия той е известен като основател и едноличен собственик на Свободната държава Конго, която безжалостно експлоатирал.

- Йосиф Сталин (XX век) – Диктатор на Съветския Съюз, чиято програма за насилствена колективизация на земята отнела живота на милиони хора и причинила глад, който убил още 10 милиона души. Унищожил 8 милиона граждани, които смятал за свои политически противници. Спорд него, “има човек – има проблем; няма човек – няма проблем.”

- Адолф Хитлер (XX век) - канцлер на Германия от 1933, и фюрер и райхсканцлер от 1934 до смъртта си; лидер на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСГРП).Програмата му за унищожаване на евреите погубва 6 милиона от тях. По негова вина умират и 9 милиона германци.

- Иди Амин Дада Умей (между 1923 и 1928 — 16 август 2003) - военен диктатор на Уганда от 1971 до 1979. Иди Амин произлиза от племето каква и е роден в северозападната част на Уганда, близо до Кобоко. При управлението си, той задълбочава още повече междуплеменните вражди, избивайки между 100 000 и 300 000 души, главно от племената аколи и ланго. През 1946 г. Амин постъпва като редник в Кралската африканска стрелкова част на британската колониална армия. Издига се до лейтенантския чин след като участва в сражения по време на въстанията Мау-Мау в Кения. Смятало се, че е опитен (макар прекалено ревностен) войник и си спечелва репутация като жесток човек.Амин е отличен плувец и боксьор.

- Пол Пот (XX век) – мистериозен водач на червените кхмери в Камбоджа. Установил там терор, който отнел живота на над 1 милион камбоджанци – 1/7 от населението на страната.

- Йозеф Менгеле - германски фашистки лекар, През 1944 г. Менгеле става водещият лекар на женския лагер в Аушвиц. В началото на годината започва работа по проекта "Цвят на очите". "Подходящи" за проекта затворници биват убивани и различни проби от органите им се изпращат в Берлин за по-нататъшни изследвания. През месеците юли-август циганският лагер в комплекса е ликвидиран по архитектни съображения. Менгеле поема организирането и селектирането на затворниците. Под негово ръководство са обгазени 3000 души, 1400 работоспособни затворници са прехвърлени в концентрационния лагер Бухенвалд. На 17 януари 1945 г., десет дни преди Аушвиц да бъде освободен от Червената армия, Менгеле напуска лагера. По-голямата част от документацията си той взима със себе си, за да се хабилитира за изследванията си върху близнаците. Останалата част от документите му са унищожени от SS. През февруари Менгеле си намира работно място като лекар при един от бившите си колеги. Юни месец е арестуван от американски войници под името Фриц Холман, но след няколко дни успява да избяга. Самоличността му не е разкрита. През лятото на същата година, след разследването на останките от Аушвиц от Червената армия и съветските власти, става ясно, че Менгеле е отговорен за изследователски проекти, ползващи живи хора за опитен материал. От 30 октомври той работи под друго име като ратай в селскостопански двор в Манголдинг при Розенхайм.

- Жозеф Гилотен (Гийотен) - 1792 г. - Във Франция за първи път за екзекуция е използванo изобретението на доктор Жозеф Гилотен - гилотината, наречена първоначално Луизета. Съоръжението е използвано до септември 1981 г., когато във Франция е отменено смъртното наказание. Неговото изобретение е модификация на английската гилотина, която е с хоризонтално острие, което той променя в диагонално. Името на лекаря Гилотен било изключително популярно в Париж. Той се славел сред колегите си не само като отличен познавач на медицината, но и с тънкото си чувство за хумор. Сред сериозно болните му пациенти имало и чудаци. Един от тях, страдащ от неизличима суетност, пожелал да му изпише рецепта за лекарство, действащо против косопад. Шегаджията Гилотен вместо рецепта му написал кратка бележка и го посъветвал да посети не аптека, а директора на централния столичен затвор "Санте". Препоръката в нея била ужасяваща: "Моля, покажете на уважаемия пациент изобретения от мене уред за обезглавяване."
  • 0
Ако мислиш за 1 година напред, посей ориз, ако мислиш за 10 години напред, засади дърво, а ако мислиш за 100 години напред - образовай населението!!!

#2 mishole

mishole
  • Потребител
  • 31 Мнения:

Публикувано 08 януари 2007 - 01:49:21

Относно папа Александър 6 във ватиканските дневници ако не ме лъже паметта били отбелязани датите на встъпването му в длъжност за кардинал,втората за папа и третата дописана от незнайна ръка,която дословно гласяла"умрял август 1503г.бе погребан в ада",а за Влад турците го наричали 'казъоглу бей'-князът,който набива на кол.и между другото е бил брилянтен управник,от когото се възхищавам,особено от социалната му политика. :whistling: :smokeing: :lightbulb:а за Гилотен мисля че беше изобретил уреда от човеколюбие,та да не страдат онези,които ще мрат.
  • 0
nemo expergitus extat frigida quem semel est vitai pausa secuta.Dererumnatura.Lucretius
да се радва тоз,който диша там в розовата светлина.

#3 ИванИванов IYI

ИванИванов IYI
  • Потребител
  • 85 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:Сливен

Публикувано 30 юли 2007 - 20:38:57

Защо не включим Великия кормчия Мао Дзе Дун. По времето на т.н. "голям скок напред" измират около 20 млн. китайци - естествено от глад, сред това инсценираната "културна революция" на практика погубва китайската интелигенция.
Относно Хитлер - не той пугуби 6 млн.германци, а неумесната политика на печелившия неудачник Уинстън Чърчил, а за евреите данните са силно преувеличени. И до днес в паспортите на "жертвите" на холокоста няма дата за раждане - запитайте се защо.
  • 0

#4 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 30 юли 2007 - 21:17:47

Най-лошите хора на второто хилядолетие


- Йосиф Сталин (XX век) – Диктатор на Съветския Съюз, чиято програма за насилствена колективизация на земята отнела живота на милиони хора и причинила глад, който убил още 10 милиона души. Унищожил 8 милиона граждани, които смятал за свои политически противници. Спорд него, “има човек – има проблем; няма човек – няма проблем.”


Това, че Сталин е включен добре ! А създателите на комунизма, а Ленин, а всички техни последователи диктатори – лидери на авторитарни режими ?!

Общо взето списъкът може да стане безкраен.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#5 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 02 август 2007 - 19:04:06

Между Ленин и Сталин има голяма разлика.


Възможно е. Учениците изпреварват учителите.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#6 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 02 август 2007 - 19:53:31

Говорим за най-лошите хора!

Вие явно сте върл антикомунист, но тук става дума за най-лошите хора на второто хилядолетие. Лоши.


Не мога да бъда някакъв по отношение на нещо, което само по себе си не може да го има. Аз ненавиждам теорията и последоватгелите й, които твърдяха, че е реалност, че ще дойде момента, в който това ще се превърне в практика.

И в името на тази теория загинаха а и сега морално продължават да загиват много хора.

Лошотията, както и много други категории е относително понятие и не може да бъде съизмерена само с една личност или събитие.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#7 Lion Queen

Lion Queen

    Goddess Mother Earth

  • Модератор Философски науки
  • 1339 Мнения:
  • Пол:Жена
  • Пребиваване:Sofia

Публикувано 08 август 2007 - 19:54:41

Че Ленин милия изобщо не е бил лош, той просто е бил психопат...... Сталин пък е имал акъл за трима но неговата психопатия е била по-скоро свързана с властта не с пряк садизъм. Ленин изобщо не е "обичал децата и песните и свободата", Селена. Децата на царското семейство са лична негова жертва и са били изклани като животни. Най-лошото е че политическите убийства са започнати още при Ленин. Ужасно голямо количество боляри, аристокрация, собственици, учени са били пресирани или просто изклани. Аз лично съм заклет антикомунист и съм против цялата кампания на Ленин, която е засегнала и България и е засегнала семейството на баща ми пряко. Според статистиката Ленин е на пето място сред най-големите масови убийци на Земята. За това не бива да е пропуснат сред най-лошите хора:
Владимир Илич Улянов, наречен Ленин: пети по класация мега-масов убиец на 20-ти век с 4 милиона жертви. Румел (Rummel 1996,8) изчислява, че от 2,2 милиона жертви на политическите убийства през периода 1923-1928, които са заповядани още от Ленин, само 2/3 могат да са извършени от Сталин, а 1/3 от това число са жертви на Ленин. Без тази 1/3 Ленин би бил отговорен „само" за 3,25 милиона жертви, което веднага би го понижило на шесто място. От всички масови убийци на 20-ти век Ленин е този, чиито действия и дейност са с най-големи последици, а в същото време остава най-прикрит и мистифициран. Това е свързано с факта, че в бившите републики на СССР едва след средата на 90-те години се премахва официалната пропагандна линия, „Ленин бе добър, а Сталин е чудовището". Изкуствено предизвиканите (1917-1920) или усилените естествени (зимата 1920/21) посредством Лениновата политика на национализиране и премахване на частната собственост и производство големи гладове в СССР отнемат живота на над 9 милиона души. Тези числа са отделни жертви от посочените по-горе директни 4 милиона при политициди по времето и по заповед на Ленин.

Ленин (рус.: идващ от река Лена) се ражда като син на училищен инспектор, благородник, в Симбирск ( след смъртта му: Уляновск) на 22. 04. 1870, умира на 21. 01. 1924 в Горки край Москва. Чрез своя брат, осъден на смърт и обесен поради участие в атентат срещу цар Александър III през 1887, Ленин се политизира и отделя от бащиния дом и обкръжение. През 1897 е изпратен в изгнание за 3 години в Сибир.

През 1900, вече в емиграция, той става марксист и развива с „Какво да се прави" (1902) концепцията на една професионална кадрова партия като ръководен орган и задължителен водач на все още неподготвения за действие пролетариат. През 1903 Ленин успява да раздели с тази своя идея конституираната дотогава като народна партия руска социалдемокрация (в нея остават меншевиките, рус. малцинство). Ленин отцепва и създава чрез болшевиките (рус. мнозинство) бъдещата комунистическа партия в Русия. След това разделение започва де факто изграждането на инструментариума на по-късните мега масови убийства, образували практиката на марксистко-ленинските режими. Още по време на революцията през 1905 Ленин настоява за насилствено отстраняване на управляващите. След провала й Ленин емигрира отново.

От емиграцията му го изважда немският генерален щаб през април 1917, за да го прехвърли през Финландия в Русия, Петербург, за да инициира, с подарените му от кайзер Вилхелм 40 милиона златни райхсмарки, революция, като по този начин се саботира по-нататъшното участие на Русия в I СВ. След провала и на този опит Ленин бяга във Финландия - юли 1917, там пише своята „Държава и революция". По негова заповед Троцки прилага развитите в този труд идеи на практика и на 24./25.10.1917 болшевиките организират успешен въоръжен преврат срещу правителството, което е напълно беззащитно, чиито членове на 25./26.10 (т.нар. щурм срещу зимния дворец) са заловени (т.нар. Октомврийска революция).

От съпротивата на социалдемократи и граждански партии срещу планираната диктатура на болшевиките се развива от януари 1918 до 1920 гражданска война, която превратаджиите (червени) въпреки подкрепата на съюзниците на страната на правителствените войски (белите) успяват да спечелят с много насилие и жертви. На 17.07.1918 Ленин нарежда да се убият цар Николай II заедно с децата и жена му в Екатеринбург.

След 9.08.1918 Ленин издава общовалидни заповеди за въвеждането на терор като мярка за смазване на враговете на революцията: „Нужно е да се организира една войска от избрани, верни мъже [Чека]. Тя трябва да поведе безмилостна борба чрез масов терор срещу кулаци, духовници и белогвардейци. Всички заподозрени лица се задържат в концентрационен лагер извън града" (Shub 1962, 371). Следва една друга негова заповед за масови убийства от 11.08.1918, срещу „богати, кулаци и кръвопийци" (Pipes 1996). В същия месец Ленин е ранен при атентата, извършен срещу него от Фаня Каплан.

До 1920 в гражданската война загиват 3,3 милиона цивилни граждани, без числото на войниците, загубили живота си. До 1921 Ленин унищожава всички политически партии. Междувременно чрез НЕП, след март 1921, Ленин (за разлика от Сталин, който остава последователен марксист) решава да върне частично правото на собственост, тъй като национализацията води до масов глад и срив на плановата икономика. Този поврат дава от пролетта на 1923 положителни резултати, но сушата в годините 1921 и 1922 изостря комунистическия експеримент на общество без собственост и коства 5 милиона жертви от предизвиканите по този начин гладове.

На 10.03.1923, разяден от сифилис, Ленин получава инсулт, парализиран е и ослепява. Друг удар на 21.10.1924 води до смъртта му.

Събраните му съчинения обхващат 55 тома (редакт. издадени 1958-1965).

Библиография: Fischer 1965; Shukman/Katkov 1965; Wolfe 1966; Steinberg 1981; Koenen 1987; Blick 1995; Volkgonov/Shukman 1995; Figes 1996; Pipes 1996.

извадки от книгата "Речник на масовите убийства“ на Гунар Хайнзон, 1998, Бремен
превод - Весела Илиева

Не бива да се пропуска такъв ЛОШ ЧОВЕК, едно време в училище в първи клас точно преди да падне комунизма учехме че Димитров обичал децата и песните и свободата а Ленин още повече...и сме щяли щастливо да просперираме следствие на тяхната любов. Тези факти са чиста промивка на мозъка. Идеологията на комунизма и изобщо на социализма е корумпирана и опорочена именно и първо от Ленин. Изобщо самият Маркс е почнал да се върти в гроба веднага щом Ленин е почнал да ГО ЧЕТЕ.. Просто се е въртял от мислите, които минават през главата на четящия Ленин...
  • 0
Публикувано изображение

#8 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 08 август 2007 - 21:49:31

Не съм казвала, че Ленин е добър, а че не му е мястото в списъка.

Доста от нещата, които казваш, не са верни.

Еднакво отблъскващи са и комунизма, и воинстващия антикомунизъм. По-отблъскващи за мен може би са само русофобските настроения сред българите.


Много точно казано и от двете млади дами. Поздрави !!!

Комунизма е може би най-чудовищната система, поради демагогския си характер.

Всичко войнстващо е вредно и опасно. Макар че в много отношения нещата трябва да се решават революционно, а не еволюционно (това го написах, защото се сетих за една друга тема, където доста се изприказва, но нищо съществено не се каза).

Колкото до русофобски настроения сред българите, поне аз не забелязвам такива. Народите ни имаха доста силна сантиментална връзка. Е, тя бе изкуствено подклаждана още от врмето на руската империя с нейните маниакални панславянски амбиции, но хората като цяло - руските и българските имаха добри чувства едни към други.

Друг е въпроса, че с идването на "демокрацията" някои умници тенденциозно започнаха да разпалват антипатия един към друг между българи и руснаци. И аз си мисля, че този процес тук в България е много по-силен по отношение към руснаците, отколкото обратния в Русия - ненавист на руснаците към българите.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#9 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 08 август 2007 - 23:15:49

Самото това изказване е русофобско.

Аз не влизам в разговори и не поддържам контакти с русофоби.


Аз не намирам нищо русофобско в това мое изказване. Това са исторически факти, а не мои прищевки да се изразя по такъв начин.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#10 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 09 август 2007 - 10:28:24

Цялата тази тема показва колко безгранично и ирационално нещо е човешката злоба.

По-интересно би било да дадеш списък на най-добрите, ако има такъв. :)


Няма най-добри и най-лоши. Зависи от ъгъла, под който се гледат нещата и е достатъчно относително. Добрият за един може да се окаже лош за друг.

Въпросът е кой каква диря е оставил в историята и какво са допринесли деянията му в глобален мащаб.

Хвалените вчера, са хулени днес. Хулените днес, утре може да ги въздигнат на пиедестала на светците. Всичко е въпрос на виждане и морални цинности.

В момента се сещам - Майка Тереза.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#11 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 09 август 2007 - 18:11:29

Малко информация в оригинал за "бащата на народите" от днескашния ден:

Согласно опросам, 30% населения моложе 30 лет оценивают преступную деятельность Сталина скорее положительно, чем отрицательно, более четверти этой возрастной группы готовы были бы сегодня проголосовать за Сталина. По словам председателя правления Международного общества "Мемориал" Арсения Рогинского, трагедия 1937/38 годов не вписывается в государственную историческую концепцию славного и прекрасного прошлого", пишет Die Welt.

В подмосковном Бутово, где 70 лет назад производились первые массовые расстрелы, накануне был установлен деревянный крест, привезенный в Москву на кораблях с Соловецких островов. Маршрут креста предполагал обход стороной штаб-квартиру ФСБ на Лубянской площади. Преступную деятельность Сталина оценивают как положительно, так и отрицательно, подчеркивает немецкое издание. По словам президента РФ Владимира Путина, "Россия не может позволить навязать себе чувство вины".

Президент Путин все же высказался за то, чтобы 1937 год не исчез из памяти. Однако при этом он четко объяснил, что высокие моменты русской истории имеют преимущество перед воспоминаниями о массовых убийствах при Сталине. Россия не может позволить навязать себе чувство вины. Непосредственно о памятном дне глава Кремля не сказал ни слова.

Григорий Явлинский, глава оппозиционной либеральной партии "Яблоко", интерпретирует молчание российского руководства как "симпатию официальной российской власти к сталинскому режиму". Политика, проводимая сегодня в России в отношении большевизма и сталинизма, малодушна и лицемерна, она завела общество в тяжелый кризис самоидентификации, считает он. Явлинский считает, что мифы и иллюзии об "отце народов" сохраняются и распространяются "со школьной скамьи". (Полный текст на сайте InoPressa.ru.)

Поиски ясных слов в эти дни в Москве будут напрасными. По словам председателя правления Международного общества "Мемориал" Арсения Рогинского, "хотя российское руководство и не отрицает трагедию 1937 года, но оно задвинуло ее на периферию общественного сознания, потому что она не вписывается в государственную историческую концепцию славного и прекрасного прошлого".

Зато не промолчал его коллега из Киева. Президент Виктор Ющенко подтвердил, что "в истории Украины память о Соловках свята". Жертвой массовых убийств пало непропорционально много украинцев. "Наш долг - сделать все, чтобы подрастающее поколение никогда не забывало трагических сторон нашей общей истории. Преступления тоталитаризма должны быть осуждены".

Перед тем как попасть в Бутово, поминальный крест высотой в 12,5 метров, сделанный из сибирского кедра, которого удостоились эти жертвы, сделал остановку в храме Христа Спасителя, где по этому поводу собрались многочисленные верующие. Скорее всего, такой маршрут был выбран еще и поэтому, что он обходил стороной Соловецкий камень, установленный на Лубянской площади, где расположена штаб-квартира ФСБ.

Российское руководство не любит, когда в этом месте проходят памятные акции, так как они никогда не обходятся без возмущения в связи с возрождением в стране сталинизма. Церковь, лояльная государству, такого позволить себе, конечно, не могла.

Был составлен всеобъемлющий список врагов советского народа

Начало сталинским репрессиям, известным как Большой террор, положил "приказ №0047", подписанный народным комиссаром внутренних дел Николаем Ежовым. Его целью было "окончательное решение проблемы внутренних врагов Советского Союза". Иными словами - "профилактическая социальная чистка в предвоенной ситуации".

На самом же деле, как утверждает Арсений Рогинский, председатель правозащитной организации "Мемориал", указ был обращен против бывших крестьян-единоличников, священнослужителей, против дореволюционной интеллигенции и представителей различных партий.

Этому приказу предшествовало распоряжение Сталина о составлении всеобъемлющего списка врагов советского народа. Главное коварство приказа состояло в том, что региональным властям спускались расстрельные "квоты". Например, в Азербайджане, по первой категории - смерть через расстрел - следовало ликвидировать 1500 человек, еще 3750 нужно было провести по второй категории и приговорить к 8-10 годам лагерей.

Для маленькой автономной республики немцев Поволжья эти квоты составляли 200 и 700 человек соответственно. Однако эти числа были лишь ориентировочными, "собственная инициатива" региональных партийных организациях поощрялась.

Вскоре между региональными партийными лидерами развернулось соревнование - кто уничтожит больше врагов. Первоначально заявленный показатель в 268950 "врагов народа" был быстро и многократного перекрыт. К середине ноября 1938 года под самыми абсурдными предлогами в условиях ускоренного судопроизводства к различным мерам наказания были приговорены более 800 тысяч человек.
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#12 Warlord

Warlord

    Warministrator

  • Глобален Модератор
  • 6856 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:Шопланд сити, Абсурдистан
  • Интереси:Metal, Classical and Folk music, military history and history in general, nature, beer, vodka, girls, parties and so on

Публикувано 10 август 2007 - 10:12:20

Може би критикувайки имате предвид нашенския жалък опит за построяване на комунизма? Между Сталин и Ленин, наистина има колосална разлика, както и между Ленин и Маркс. Маркс е идеолог, Ленин също, макар и уж последовател доста да е изкривил теориите за да бъдат приложени в Русия след революцията и накрая Сталин, който избира собствен път за нейната реализация и косвено става виновник за смъртта на десетки милиони.
А иначе оценката "лош човек" си е субективно понятие ;) Не за всички хора и не от всички гледни точки Сталин е бил "лош".
  • 0
Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

Тери Пратчет

#13 cynology

cynology
  • Потребител
  • 125 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:BULGARIA
  • Интереси:Mainly:Kangal Dog, Bulgarian Shepherd Dog, German Shepherd Dog, Dog Behavior

Публикувано 10 август 2007 - 10:19:16

Може би критикувайки имате предвид нашенския жалък опит за построяване на комунизма? Между Сталин и Ленин, наистина има колосална разлика, както и между Ленин и Маркс. Маркс е идеолог, Ленин също, макар и уж последовател доста да е изкривил теориите за да бъдат приложени в Русия след революцията и накрая Сталин, който избира собствен път за нейната реализация и косвено става виновник за смъртта на десетки милиони.
А иначе оценката "лош човек" си е субективно понятие ;) Не за всички хора и не от всички гледни точки Сталин е бил "лош".


Съгласен съм с Вас, а и не напразно няколко поста по-нагоре съм написал: "Няма най-добри и най-лоши. Зависи от ъгъла, под който се гледат нещата и е достатъчно относително. Добрият за един може да се окаже лош за друг."
  • 0
Не винаги казвай това, което знаеш, но винаги знай това, което казваш !

#14 Warlord

Warlord

    Warministrator

  • Глобален Модератор
  • 6856 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:Шопланд сити, Абсурдистан
  • Интереси:Metal, Classical and Folk music, military history and history in general, nature, beer, vodka, girls, parties and so on

Публикувано 10 август 2007 - 10:45:29

Да, специално за Сталин от гледна точка на икономическото издигане на СССР и превръщането му в индустриален гигант има безспорни заслуги, друг е въпроса за условията в които например работниците са копаели основите на заводи в Сибир, било е сравнимо единствено с концлагер. Мисля, че имаше подобна тема за това вече - http://bgnauka.com/f...p...5&hl=сталин
  • 0
Всяка една война в човешката история винаги завършва с абсолютно един и същи резултат: гарвани - 1000 точки, хора - 0 точки.

Тери Пратчет

#15 AnnieM

AnnieM
  • Потребител
  • 145 Мнения:
  • Пол:Жена
  • Пребиваване:Sofia-Luton-Sofia

Публикувано 20 декември 2008 - 14:26:43

За мен Маркс дори не е бил идеолог, други го превръщат в такъв, опирайки се на трудовете му. А като икономист Маркс все още го изучават на Запад. Не може да се отрече, че формулировките му са точни. А това, че други го интерпретират с политически оттенък и го развяват като знаме, е съвсем друг въпрос.
  • 0

#16 Стоедин

Стоедин

    Тенгриджан Багатур

  • Потребител
  • 1849 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:България, Търговище

Публикувано 22 декември 2008 - 23:25:27

Информацията за Борис Годунов е пълна с неточности. От къде е взета? Иван Калита и Годунов дори не са в един век! Това за заточването в Сибир също е спорно. Относно закрепостяването - нелогично е да се сравнява с деянията на Мао, Сталин или Пол Пот. Моля, премахнете частта за Годунов и Гилотен, защото не им е мястото тук.
  • 0

#17 КГ125

КГ125

    Администратор

  • Глобален Модератор
  • 27054 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 22 декември 2008 - 23:52:26

За мен Маркс дори не е бил идеолог, други го превръщат в такъв, опирайки се на трудовете му. А като икономист Маркс все още го изучават на Запад. Не може да се отрече, че формулировките му са точни. А това, че други го интерпретират с политически оттенък и го развяват като знаме, е съвсем друг въпрос.


Той е И идеолог, предлагайки достатъчно подробно бъдещият модел на света ...
  • 0
Кто в армии служил, тот в церкви не смеется.

Чака ни разшифровка, Уотсън! И нека всички британски египтолози ми завидят!

Мислете бързо, съдете бавно.

#18 AnnieM

AnnieM
  • Потребител
  • 145 Мнения:
  • Пол:Жена
  • Пребиваване:Sofia-Luton-Sofia

Публикувано 06 януари 2009 - 20:51:41

За мен Маркс дори не е бил идеолог, други го превръщат в такъв, опирайки се на трудовете му. А като икономист Маркс все още го изучават на Запад. Не може да се отрече, че формулировките му са точни. А това, че други го интерпретират с политически оттенък и го развяват като знаме, е съвсем друг въпрос.


Той е И идеолог, предлагайки достатъчно подробно бъдещият модел на света ...

Един вид индирекно, да. Но не той прилага теорията си на практика.

Така... Сега нека някой да приложи списък и на цялото сегашно правителство - в списъка за корупция и пълно пренебрежение към своя народ като нищо ще заемат позиция в челната двайсетица. Току що спряха парното и топлата вода -нямало газ, видите ли. А възрастните хора, които не могат да си позволят разходи дори за малка печка - духалка, както и малките деца - те нека си мръзнат.
  • 0

#19 Стоедин

Стоедин

    Тенгриджан Багатур

  • Потребител
  • 1849 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:България, Търговище

Публикувано 12 януари 2009 - 22:54:28

За мен Маркс дори не е бил идеолог, други го превръщат в такъв, опирайки се на трудовете му. А като икономист Маркс все още го изучават на Запад. Не може да се отрече, че формулировките му са точни. А това, че други го интерпретират с политически оттенък и го развяват като знаме, е съвсем друг въпрос.


Той е И идеолог, предлагайки достатъчно подробно бъдещият модел на света ...

Един вид индирекно, да. Но не той прилага теорията си на практика.

Така... Сега нека някой да приложи списък и на цялото сегашно правителство - в списъка за корупция и пълно пренебрежение към своя народ като нищо ще заемат позиция в челната двайсетица. Току що спряха парното и топлата вода -нямало газ, видите ли. А възрастните хора, които не могат да си позволят разходи дори за малка печка - духалка, както и малките деца - те нека си мръзнат.

Той е идеолог и теоритик, а не практик. Въпреки, че още през 1848 и 1871 има плахи опити за комунистически революции инспирирани от него.
  • 0

#20 Стоедин

Стоедин

    Тенгриджан Багатур

  • Потребител
  • 1849 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:България, Търговище

Публикувано 12 януари 2009 - 22:56:37

Това за Годунов още си стои. Вземете мерки и го редактирайте най- малко! А най- добре го махнете.
  • 0




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни