Към съдържанието


БГ Наука!

МАРТ, брой 65 сп. "Българска Наука"

ИЗТЕГЛИ БЕЗПЛАТНО!


Топ MBA събитие в София - 24 Април 2014
 


Снимка

Февруари 1211: Търновският събор срещу богомилите


  • Трябва да влезете с потребителското си име, за да пишете във форума.
47 отговора на тази тема

#1 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 21 февруари 2011 - 19:52:51

През февруари 1211 г. в Търново е свикан събор, който осъжда богомилството като ерес и произнася анатеми срещу еретиците. Навършва се кръгла осемстотингодишнина от това събитие. Ето една от малкото реакции по този повод, която предизвика изложените в този постинг разсъждения:
http://vogoris.wordp...011/02/11/bori/

В Синодика на цар Борил (1207/8-1218), издаден след събора се говори само и единствено за "преблагочестиви", "христолюбиви" и "православни" царе - "гръцки", както и български. В текста, така, както е достигнал до нас, Борил също е наречен христолюбив и преблагочестив. Същевременно обаче знаем, че още в 1204 г., едва седем години преди събора, цар Калоян (1197-1207) е сключил уния с Рим. Не е ли редно да очакваме, че в съборния Синодик трябва да има изрази на пиетет към папа Инокентий III (1198-1216), който формално е върховен отценачалник на Българската Църква, стоящ над тогавашния примас, архиепископ Василий Търновски (1204-1227(?))? Към 1211, когато е издаден Синодикът, Инокентий и Василий са живи, а и двамата отсъстват от текста. Вярно е, че текстът и на двата запазени ръкописа на Синодика е късен и има непълноти, но все пак името на самия цар Борил, това на Калоян, както и поменикът на българските царе и архиереи и до днес са запазени.

Според автора на по-горе дадения линк цар Борил е свикал събора по своя воля, поради разпространението на богомилската ерес из България и изобщо не е наблягал на спомена за скорошната Калоянова уния. Възможно е при такива обстоятелства униатският архиепископ Василий дори да не е присъствал на събора. Още повече ако си припомним традиционната постановка, че Борил стои зад заговора, довел до гибелта на Калоян. Да обмислим доколко е вероятна тази възможност.

Двата запазени текста на Синодика на цар Борил съдържат много информация за събития след 1211, тоест синодикът е допълван като официална църковна летопис поне до 1396 г. Особено внимание е обърнато на възстановяването на българската патриаршия в 1235 г. при цар Йоан II Асен (1218-1241).
При това обаче в Синодика няма данни за реакцията на Рим при скъсването на унията, а тази реакция е повече от яростна - запазени са писма между Светия престол и естергомските архиепископи в Унгария, където се говори за нуждата от поход срещу схизматичните българи, напуснали лоното на Курията и изрично се отбелязва непоносимата българска толерантност към ереси. Повече информация за това може да се намери в "Папството и българите през Средновековието" на проф. Васил Гюзелев.

Всъщност Синодикът пропуска както сключването на унията от 1204, така и дължимите на папата поменавания през 1211, името на българския униатски архиепископ и скъсването на самата уния в 1235 г. (свързано вероятно и с подобряването на отношенията между България и Никея и скъсването на връзките между Йоан II Асен и латинските регенти в Константинопол). Според запазения текст Калоян е победител, Борил е гонител на ересите, а Йоан II Асен просто възстановява патриаршията. И толкова. Унията е оставена настрана.

Същевременно обаче знаем, че в 1209 г., една година след поражението си при Пловдив и две години преди събора в Търново, цар Борил дава своя или Калоянова дъщеря (тук изворите се разделят) за съпруга на константинополския император Анри (1205/6-1216). В 1213, две години след провеждането на антибогомилския събор, заради който е съставен Синодикът, в Търново се намира римски легат, дошъл да уточни условията по новия съюз между константинополските латини, Унгария и България. Всъщност Борил сключва втори брак с племенница на зет си Анри. Очевидно въпреки старите конфликти Борил се намира в отлични отношения с Рим и католическите владетели, на каквито "схизматикът" Йоан II Асен ще може да се надява едва след дълги преговори... и те пак няма да бъдат точно отлични. Впрочем, сватбите сключвани от Борил за интересите на династията по нищо не отстъпват на политиката на Йоан Асен. И ги предхождат по време.
Следователно Борил по-скоро не се е отдалечил много от униатската политика на Калоян.
Всъщност е възможно да има връзка между провеждането на търновския антибогомилски събор в 1211 и наскоро започналия (в 1208/9) кръстоносен поход срещу еретиците-бугри в графство Тулуза, Южна Франция. Папа Инокентий, чиято дейност е изключително активна и засяга цяла Европа, може да е поискал жест на добра воля от страна на Борил в усилията на Курията срещу ерес, която е известна като "българска".

Нещо повече, поддържането на униатска политика показва приемственост в разбиранията на Калоян и Борил, единият от които сключва унията, а другият я довежда до логичния й завършек - подобряване на отношенията с католическите държави в региона и евентуално съгласуване с папските изисквания (по същото време с тях се съобразява и могъщият Филип II Август , крал на Франция (1180-1223), а Джон Безземни, крал на Англия (1199-1216), става васал на Папството).

Да не забравяме, че не Калоян напада кръстоносците, а те започват война срещу България в 1204-1205. След голямата българска победа при Одрин и голямото българско поражение при Пловдив оръжията са оставени настрана - не без волята на Инокентий. Може би Борил следва политиката на Калоян и стриктно спазва унията с Рим, което спомага за уталожването на враждебността между Търново и Константинопол.
Самият факт, че царят двойно се сродява с латинския император и търси помощ от Унгария срещу въстаници във Видинско говори за прозападна насоченост на Борил.
А това, че се разделя с първата си съпруга, преди това жена на Калоян, за да вземе латинска принцеса, говори, че политическото значение на първия брак е изчерпано. Следователно не може да се смята, че единствената законна връзка на Борил с трона е вдовицата на Калоян. В такъв случай Борил може би не е узурпатор или поне не стои зад заговора на Манастър.

Още Калоян е "прередил" на трона синовете на брат си Асен или Йоан I Асен (1186-1196), при това като цар, а не като регент, което е странно предвид пълното подражание на византийските институции във Второто българско царство. Но Калоян не издига своя собствен син Витлеем за престолонаследник, а го изпраща далеч от България. Дали само за да запази наследството за бъдещия Йоан II Асен и Александър, тогава още деца? Няма как да знаем. Във всеки случай никой от тях също не е обявен за престолонаследник.
Възможно е Калоян и Борил да са се възцарили по обичая на сениоратното наследяване - тронът се поема от най-възрастния жив член на династията, а не непременно от сина на покойния владетел.

Да се върнем на темата за "пропуснатата" в Синодика уния.
В няколко от житията, които пише в края на XIV в., патриарх Евтимий споменава, че мощите на редица светци са пренесени в Търново по времето на цар Калоян. При това царят е възхвален като победител и завоевател, но отново не става и дума за сключената от него уния. Патриархът напълно премълчава това събитие - вероятно защото то би накърнило образа на владетеля като православен цар.

В "Похвално слово за Евтимий" Григорий Цамблак изрично отбелязва, че патриархът е унищожил много старинни книги, в които се съдържали грешки и от това произтичали ереси. След това подменял старите ръкописи с нови, изчистени от неточности.

Напълно възможно е след 1235 г., когато е възстановена българската патриаршия и окончателно е скъсана унията, споменът за временното подчинение пред Курията да е бил неприемлив за търновските владетели и йерарси. Още по-възможно е патриарх Евтимий да се е заел с прочистването на изворите от този спомен дълго време след самите събития. Това обяснява "пропускането" на данните за унията както в собствените му съчинения, така и в оцелелите късни преписи на Бориловия Синодик. Което превръща Калоян и Борил от "верни синове" на Инокентий III (Калоян сам се нарича така в писмата си) в "преблагочестиви" православни царе.
  • 1

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#2 Galahad

Galahad

    sir

  • Модератор История
  • 7318 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 21 февруари 2011 - 20:33:13

С десетина дни сме поизтървали датата, но все пак сме преди Сирница. Тъй да се каже, още сме в периода между календарната дата и подвижния празник.

След това благочестивият цар Борил повели да бъде преведен от гръцки на неговия български език сборникът. По негова повеля и този свет събор бе вписан между православните събори, за да бъде прочитан в първата неделя на светите пости, както светите отци предадоха изначало на съборната и апостолска църква. Преди неговото царуване прочее никой друг не е свиквал такъв православен събор. Всичко това бе сторено и заповядано от благочестивия цар Борил в годината 6718 [= 1211], индикт 14, година на луната XI, година на слънчевия кръг XV, месен, февруари, 11 ден, петък на сиропостната неделя.




Иначе това, което е в "Синодика, който се чете от първата неделя на поста" (това е заглавието на т.нар. Борилов синодик) е само преразказ на събитието, както и последващия за възстановяването на Търн. патриаршия. Тъй че няма как да е включено всичко, което е било отразено в съборния протокол. Естествено нежеланото е първо сред пропуснатото. Редакцията на текста най-вероятно е от времето на патр. Евтимий. Тъй че папата може да е бил споменат и дори да е имало специален папски легат на поместния събор. Дори папата може да го е иницирал. Но ние имаме само преразказ - както разказа на Ана Комнина за антибогомилския събор по времето на баща й Алексий. За разлика от известнието на Калист за събора по времето на цар Иван Александър, тук дори не са споменати присъствалите епископи.

С оглед точното датиране обаче, най-вероятно е ползван съборния акт съхраняващ се в патр. архив.
  • 1
__________________________
"Материали по история"
"Българската древност"

Публикувано изображение
___________________________________
"Amicus bonorum, inimicus tyrannorum, hostis criminum, hostis vitiorum" Tr.Pol.,Val.Duo, V-6

#3 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 21 февруари 2011 - 20:53:05

Естествено нежеланото е първо сред пропуснатото. Редакцията на текста най-вероятно е от времето на патр. Евтимий. Тъй че папата може да е бил споменат и дори да е имало специален папски легат на поместния събор. Дори папата може да го е иницирал.

Така предполагам и аз.
  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#4 resavsky

resavsky
  • Модератор История
  • 6160 Мнения:
  • Пребиваване:Сърцето на Северна България

Публикувано 22 февруари 2011 - 10:46:00

Има нещо което пропускате - събора е директна реплика н този от 1111 г. в Константинопол на който е изгорен Василий Врач.Явно Борил се е представял за наследник на византийските императори.А събора от 1111г. е разбира се православен.
  • 0

#5 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 22 февруари 2011 - 10:58:48

Синодикът направо копира текста на съборните анатеми от 843 г. и надгражда върху тях. Това са верни неща, които се отнасят до историята на текста, но в случая ме интересува директно като извор върху политическата история на ВБЦ.

Този пост е редактиран от glishev: 22 февруари 2011 - 10:59:26

  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#6 resavsky

resavsky
  • Модератор История
  • 6160 Мнения:
  • Пребиваване:Сърцето на Северна България

Публикувано 22 февруари 2011 - 13:35:00

А Глишев иначе си прав - Иван Асен буквално изкопира политиката на Борил: сродяване с Унгария и Латинската империя.Което между другото се оказва удачен ход.
  • 0

#7 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 22 февруари 2011 - 14:15:31

Това е така. Бях наблегнал на нещо друго обаче - приемствеността между Калоян и Борил. Приемствеността между Борил и Йоан II Асен сякаш идва на по-късен етап. Или по-скоро Йоан Асен е по-разностранен в политиката си.
  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#8 каскадьора

каскадьора
  • Потребител
  • 992 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2011 - 10:26:29

Доколкото разбирам, Евтимий се явява цензор, който затрива домашни извори за българската история и благодарение на когото голяма част от информацията е загубена.
Някой питаше къде били българските книги. Ето че ги е имало, но създаденото по време на възхода е унищожено в края на ХІV век още преди турците.

Впрочем изглежда и обрядите през ВБЦ не са били напълно православни. Обикновено се пише, че унията била само формален акт и никак не засяга ежедневието.

Този пост е редактиран от каскадьора: 23 февруари 2011 - 10:44:06

  • 0

#9 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 23 февруари 2011 - 11:02:20

Такива оценки са прекалено лесни. Извършеното от Евтимий трябва да се гледа през ценностите на неговото време, а не на нашето. Патриархът не е историк. Той е преди всичко религиозен деец.

И извършеното от него по никакъв начин не се отнася до светската литература, а до религиозната - евентуално с влияние върху документация и апокрифи. Само че има запазени много апокрифи, значи Евтимий по-скоро се е ограничил върху прочистването на определен тип литература. Онази тема, в която говорех за липсата на светска, художествена книжнина, беше ясно формулирана. Евтимий няма общо с тази конкретна липса.

Според мен унията не е била само формална.
  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#10 resavsky

resavsky
  • Модератор История
  • 6160 Мнения:
  • Пребиваване:Сърцето на Северна България

Публикувано 23 февруари 2011 - 11:06:45

Откъде правите извод че унията не е била формална?
  • 0

#11 каскадьора

каскадьора
  • Потребител
  • 992 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2011 - 11:17:51

Глишев, така е, самият той е подвластен на времето си.

За обрядите - този поп Добрейшо много голобрад изглежда

Публикувано изображение
  • 0

#12 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 23 февруари 2011 - 12:32:04

Ресавски, не е нужно да си говорим на "Ви" освен ако не държиш/държите да е взаимно :)
Колкото до унията - по-скоро предполагам, но с голяма доза увереност.
Ще ми се да припомня, че Калоян получава от кардинал Лъв/Лео(н) знаме с ключовете на св. Петър, тоест с герба на Папството, което носи във войните си. И че първоначално се обръща добронамерено към кръстоносците, превзели Константинопол. Вече друг въпрос е, че тяхната реакция предизвиква война с България.
По-горе писах, че смятам за вероятно антибогомилският събор да е съгласуван с началото на албигойския кръстоносен поход. Горе-долу по едно и също време Инокентий III сключва униите със Сърбия и България, дава начало на кампанията срещу "бугрите" в Тулуза, а Стефан Първовенчани и Борил свикват антибогомилски събори.
А едва в момента, в който българската уния е скъсана от Йоан II Асен, започват католически обвинения срещу България заради прекалена търпимост към еретици.
Според мен всичко това означава, че поне в 1204-1218 (може и до по-късна горна дата, но не по-късно от 1235, разбира се) унията всъщност е съвсем ефективна - поне що се отнася до политическото й значение.
В 1209-1213 отношенията между България и съседните католически сили значително се подобряват и българският двор се сродява с константинополския, тоест с двора на една по същество кръстоносна държава с голямо значение за Светия престол.
В 1211, когато е проведен съборът, начело на българската Църква още стои архиепископ Василий, който със сигурност е униат.
Жалко, че късните преписи на Синодика не оставят възможност да видим формулите на почит към папата, които според мен вероятно са съществували в ранните екземпляри.

Каскадьоре, това в какъв смисъл - искаш да кажеш, че българите по времето на Добрейшо имат свой особен служебен чин или че са едва ли не модерни католици? (По онези времена и католиците са изглеждали горе-долу като източните свещеници.)

Този пост е редактиран от glishev: 23 февруари 2011 - 13:08:24

  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#13 resavsky

resavsky
  • Модератор История
  • 6160 Мнения:
  • Пребиваване:Сърцето на Северна България

Публикувано 23 февруари 2011 - 13:29:07

Глишев имах предвид теб и "каскадьора" затова използвах множествено число.
  • 0

#14 каскадьора

каскадьора
  • Потребител
  • 992 Мнения:

Публикувано 23 февруари 2011 - 15:04:08

Каскадьоре, това в какъв смисъл - искаш да кажеш, че българите по времето на Добрейшо имат свой особен служебен чин


Нещо такова. Не зная защо трябва да приличат на модерни католици. Тук има голобрад бургундски поп - началото на ХV-ти век http://upload.wikime...rry_Janvier.jpg
  • 0

#15 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 23 февруари 2011 - 15:45:18

Тъй :) "Попът" от тази миниатюра на братя Лимбург не е бургундски, а е от обкръжението на дук дьо Бери. Вероятно е кардинал по ранг и аристократ по произход. Нормално е да е бръснат. Иначе има католически свещеници с бради и до днес, но са малко. През Средновековието ги е имало много повече. Поп Добрейшо не е чак голобрад, а и не е от XV в.

Какви са ти данните за собствено български църковен чин на служение?

Този пост е редактиран от glishev: 23 февруари 2011 - 15:47:33

  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#16 templar1307

templar1307
  • Потребител
  • 61 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 25 февруари 2011 - 08:48:39

По-горе писах, че смятам за вероятно антибогомилският събор да е съгласуван с началото на албигойския кръстоносен поход. Горе-долу по едно и също време Инокентий III сключва униите със Сърбия и България, дава начало на кампанията срещу "бугрите" в Тулуза, а Стефан Първовенчани и Борил свикват антибогомилски събори.

Това е доста интересна теза, но според мен е недоказуема.
  • 0

#17 Santiago

Santiago
  • Потребител
  • 55 Мнения:
  • Пол:Мъж

Публикувано 25 февруари 2011 - 13:19:38

Тезата е наистина интересна и в нея има резон.
По време на Албигойския поход еретиците на Запад освен "бугри" са били наричани и "калояни" - един малко познат факт, който в този контекст би дал още поводи за размисъл.

Иначе, по повод офтопика, Никита Хониат описва първия латински патриарх на Константинопол, венецианеца Морозини, като гладко обръснат.
  • 1

#18 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 25 февруари 2011 - 21:43:40

Някои католически духовници са се бръснели, други - не. Това само по себе си е относително малко интересно.
Би ли посочил къде еретиците са наречени "калояни" - това е много любопитно.

Мисля, че изобщо идеята за ерес, безбожие, езичество е свързвана с България и българите. Самото име "бугри" е красноречиво, а ако добавим и "калояни", ще бъде още повече.
Още в "Песен за Ролан(д)" поданиците на Самуил са наредени сред съюзниците на нечестивите сарацини, споменати на седмо място сред васалите на емира Балигант:

E la sedme est de la gent Samuel
"... а седмият от Самуиловото племе"

Дял 223, стих 3245.

Този пост е редактиран от glishev: 25 февруари 2011 - 21:48:15

  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#19 glishev

glishev

    Chevalier de la charrette

  • Глобален Модератор
  • 9847 Мнения:
  • Пол:Мъж
  • Пребиваване:София
  • Интереси:Западноевропейско Средновековие, християнство, литература, LARP.

Публикувано 09 април 2012 - 16:00:35

Ресавски, в темата за Петровата земя скоро споменах за евентуалното съгласуване на антибогомилския събор от 1211 с Рим и по-специално с началото на кръстоносния поход срещу "бугрите" в Тулуза. Няма нужда да пускам нова тема - тя вече си е пусната :)

---

През февруари 1211 г. българският цар Борил предстоятелства антиеретически събор в Търново. За пореден път е произнесена анатема срещу богомилите, ендемичната ерес на българското Средновековие, в известен смисъл и емблема на страната. Съборът издава нарочен Синодик, в който излага решенията си, повтаря, потвърждава и припомня актовете на по-стари събори. Синодикът стига до нас в относително късни преписи с допълнения от XIV и XV в., които са ценни за установяване на немалко детайли от историята на Второто българско царство.

Възможно ли е антибогомилският събор от 1211 и Бориловият Синодик да са съгласувани с папската политика от началото на XIII в.? По това време Калояновата уния между Търново и Рим все още не е анулирана; самият български владетел в този момент е роднина на константинополския император Анри (дъщеря на Калоян или на самия Борил е съпруга на Анри, а дъщеря на Анри - съпруга на деспот Алексий, родственик на Борил).
След поражението си при Пловдив от 1208 Борил изобщо поддържа по-скоро добри отношения с католическите си съседи - Константинопол и Унгария.
Изобщо в началото на XIII в. католическата Църква е на върха на престижа си: не само че западноевропейските страни са под силното влияние на Рим (след поражението си при Бувин в 1205 английският крал Джон Безземни дори става васал на Светия престол), но Сърбия, България и Галичкото руско княжество временно сключват уния, а владетелите им получават кралски корони от Рим; а по-голямата част от Византия попада под контрола на кръстоносни водачи. Влиянието на Рим на Балканите (и изобщо над източното християнство) нараства: след коронациите на Стефан Първовенчани и Калоян и падането на Константинопол следва период, в който полуостровът сякаш влиза в сферата на папско влияние. Дори арменското царство в Киликия става униатско за известно време. Този период не продължава особено дълго, но в 1211 папският авторитет няма алтернатива. На мястото на някога могъщата православна Византия се намира мозайка от малки държави, поне половината от които към този момент са управлявани или от католици, или поне от униати. Константинополската катедра е в ръцете на венецианеца Томазо Морозини, а православният патриарх е в изгнание - в малоазийското градче Никея. Начело на българската Църква в Търново стои униатският примас Василий.
Точно тогава протича албигойският кръстоносен поход срещу катарите или "бугрите" в Тулуза. Военните действия са започнали в 1209 г. и ще продължат двайсет години. В края на краищата "бугрите" от Тулуза проповядват същото дуалистично учение като богомилите в България и са получили името си от тях. Става дума за много стара ерес, произлизаща от манихейството, навлязла в България след покръстването на страната и оттук разпространена из Босна, Хърватско, Северна Италия и Южна Франция. Във Франция дори самото име "bougre" става нарицателно за еретици.

Възможно ли е Търновският събор от 1211 да е проведен ако не по волята, то поне със знанието и одобрението на Светия престол? Възможно ли е Борил да действа срещу еретиците на своя територия по същото време като Филип II Август - и двамата в съгласие със Светия престол? Струва си да се отбележи, че сръбските владетели Стефан Неманя и Стефан Първовенчани (които също като Калоян и Борил са в близки отношения с Рим) също преследват богомилите на своя територия в тази епоха.

На пръв поглед паралелът между албигойския кръстоносен поход и Търновския събор не може да бъде защитен: просто в достигналите до нас преписи от текста на Бориловия Синодик отсъстват всякакви позовавания на папския авторитет.
Но трябва да си припомним, че в 1235 г. унията между Търново и Рим приключва с учредяването на Търновската патриаршия на събора в Лампсак. Йоан II Асен, при когото става това събитие, е противник на Борил.
Също така знаем, че в края на XIV в. търновският патриарх Евтимий прочиства среднобългарската ръкописна традиция от ереси и двесмислия. Унищожава и редактира текстове, а и сам създава нови съчинения. В писаните от Евтимий жития на светци Калояновата уния с Рим липсва: при всички споменавания на Калояновото царуване Евтимий говори единствено за военната доблест на владетеля, за почитта му към светците и победите му над латините.
В запазените ръкописи на Синодика са включени и редица ценни, но късни добавки и допълнения.
Тоест ние разполагаме не с текста на самия събор от 1211 такъв, какъвто той е бил издаден първоначално, а с редакции от по-късни времена, в които споменът за унията доста вероятно е старателно заличен.

Как може да се провери дали тезата за съгласуваност между Рим и Търново има основание? Най-добре с преглеждане на наличните западни извори. Струва си да се потърси дали има информация за търновския събор в западни източници (например унгарски хроники и анали), както и дали има преследвания на еретици в латинската Константинополска империя: не става дума за преследванията на обикновени гръко-православни духовници, а на "бугри", тоест манихеи, павликяни и богомили. Такава информация може да се потърси далеч не само в хроники, а също и в писма и грамоти на латинските господари на Романия.
Но, както е посочено и по-назад в темата, отсъствието на името на примаса Василий от запазения текст на Синодика е доста сигурен аргумент за намеса в текста след края на унията.

Този пост е редактиран от glishev: 09 април 2012 - 16:31:41

  • 0

"It is incumbent upon medievalists to un-teach the popular mythology that people learn outside the classroom."
Sharan Newman


Луд на шарено се радва. Блогът на glishev - версия 2.0


#20 resavsky

resavsky
  • Модератор История
  • 6160 Мнения:
  • Пребиваване:Сърцето на Северна България

Публикувано 10 април 2012 - 07:50:46

Глишев за да приемем твоята теория трябва две условия:
1.Да приемем че има връзка между богомилите в България и бугрите в Франция.
2.Да имаме някакви данни че събора е по внушение /заповед/ на папата
А и не мисля че Иван Асен е чак такъв краен противник на унията.Той си я спазва почти 20 години.Просто към 1235 г. получава от Ватаци предложение на което няма как да откаже.Дали е грешка - възможно е но ние няма как да знаем дали унията е била популярна в България или не.По скоро вторият вариант като е била наложена поради политическа необходимост.
  • 1




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни