Отиди на
Форум "Наука"

Два историографски въпроса


Recommended Posts

  • Потребители

Позволявам си да насоча вниманието ви към два свои постинга: "Проблемът за името на България". В крайна сметка, откога българите наричат страната и държавата си с думата "България" и каква по произход е точно тази дума?

и "Дипломатическият ход около титлата на Калоян: реалност или историографски мит". Тук разглеждам възможността изобщо да няма "дипломатическа игра" в терминологичните разлики между титлите, употребявани в преписката между Калоян и Инокентий ІІІ.

.

Това са логически продължения на един мой стар текст: "България след Покръстването. Проблемът за "смяната" на владетелската титла". Тук подлагам на съмнение тезата, че князът-покръстител изобщо реално сменя титлата си. Към него добавих и един съвсем спекулативен въпрос за евентуалните преименувания на св. княз Борис-Михаил.

.

Помня, че когато повдигнах въпроса за т. нар. "царуване" на скопения Роман-Симеон, страстите бяха бурни. Знам, че тук има хора, които много сериозно четат българска средновековна история и ще се радвам на смислени забележки, препоръки и критики. Дано да ви е интересно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Глишев имай предвид че дори титлата на един Фердинанд не е цар на България а цар на българите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев говори по-скоро за Средновековието. За мен дали ще се употребява "земя/страна на българите" или ще се използва заемката "България" няма абсолютно никакво значение, за онази епоха семантиката е една и съща. Това, че днес отдаваме предпочитание на заемката е резултат на дълго развитие, не само езиково, а историческо в най-общ смисъл. Защото, ако в нашето съвремие използване "земя/страна на българите" това няма да подчертае независимата държавност, а ще окаже само едно етническо землище, а това вече е сериозна семантична разлика, далече от семантиката на ранното средновековие.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Наистина няма много логика владетеля да сменя титлата си след покръстването. А и в Именника владетелите са наречени князе, което може и да е променено при руските му преписи. Но може и другата теория да е в сила - че гръцкия прочит на кан - канас със славянско произношение е княз ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Може и обратното да е - изначално да е княз, което гърците в надписите да са записали "канас" и оттам да става кан???


Нормално е в средновековните текстове "България" да не се среща или да се среща рядко - същото се отнася впрочем и за Русия, а едно сравнително изследване на западноевропейците би дало също интересни резултати - в Средновековието на преден план излизат народите и владетелите им - цар на тези, крал на онези - защото земята като единна национална територия и понятието "страна" не е като цяло субект на политическите и правни тексттове, а съществуват по-скоро като понятия. Така са и употребявани.

Това се отнася и за Русия, и за всички други страни. Изключение мисля прави Англия, където още от старите им кралства се употребяват наименования като Месрия, Нортумбрия и накрая Англия, Шотландия и т.н. Това е заради острова, защото територията е ограничена, imho.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нормално е в средновековните текстове "България" да не се среща или да се среща рядко - същото се отнася впрочем и за Русия, а едно сравнително изследване на западноевропейците би дало също интересни резултати - в Средновековието на преден план излизат народите и владетелите им - цар на тези, крал на онези - защото земята като единна национална територия и понятието "страна" не е като цяло субект на политическите и правни тексттове, а съществуват по-скоро като понятия. Така са и употребявани.

Това е доста показателно за това, че национализмът и националните държави са съвременно явление.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По-точно териториалните му аспекти. Иначе някога народът е бил на първо място - "на българите", "на българи и власи", "на франките" и т.н

Но и географското понятие си е съществувало - просто не чрез него са дефинирали легитимността и зтова е рядко употребявано. Константин от Апамея говори в специфичен контекст и затова го и употребява.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Може и обратното да е - изначално да е княз, което гърците в надписите да са записали "канас" и оттам да става кан???

По-интересния въпрос в случая е как така тая титла я има и при прабългарите и при всички славяни, не само тези в близост до тях, ами дори и при моравците и поляците. Говори всякаш като да е приета от славяните ;) но пък титлата жупан при сърбите и хърватите явно е възприета от прабългарите защото е от по-късен период и я няма при останалите славяни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За смяната на титлата в ПБД мисля, че спор няма - т.е. и смяна няма. В случая е интересно кой за славяните е княз. Собствени князе в ранния етап те нямат. Вождовете им са старци, жупани, рексове, но фиксиран "княз" няма нито един. Появяват се за пръв път покрай житията на Кирил и Методий. Има голяма вероятност първоначално с думата да са отбелязвани чужди, суверенни владетели, вкл. и владетелите на авари и българи, но не и собствените вождове. С една дума, българският владетел за околните славяни винаги е бил княз и нищо друго, по същия начин по който този в Константинопол е бил цязар. Те самите са нямали нито едното, нито другото.

Относно България / българите. През ранното средновековие територията е пряко обвързана с по-ниските звена - разните светски и църковни феодали. Една от причините е може би, че владетелят няма пряка власт над земите - не са негова собственост, а само над хората и то чрез договорни отношения. Доколкото знам първият европейски владетел на който му идва хрумката да се обяви за крал на територията, а не на народа е френския Филип втори.

Темата е интересна и според мен би трябвало да се разгледа през средновековните концепции за власт, собственост, лични зависимости и т.н. и промяната на тези концепции в течение на времето.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

По-интересния въпрос в случая е как така тая титла я има и при прабългарите и при всички славяни, не само тези в близост до тях, ами дори и при моравците и поляците. Говори всякаш като да е приета от славяните ;) но пък титлата жупан при сърбите и хърватите явно е възприета от прабългарите защото е от по-късен период и я няма при останалите славяни.

Моля да не се рие браздата "канас=княз" тук! На предостатъчно места във форума се коментира тази мнима прилика. Това са съвсем различни неща.

Писал съм, че subeg, subex се среща самостоятелно в арабски извори, а kana самостоятелно се ползва и в други надписи: kana bouilа и т. н. В Именника, чийто прототип е съставен на старобългарски книжовен език, кънѩзь/кнѩзь се употребява в значението ἄρχων, каквото е стандартното значение в старобългарски книжовен език.

Изобщо от Именника не може да се заключи каква е била "оригиналната титла", след като на различни езици - старобългарски, гръцки, латински - се означава едно и също.

Както правилно е отбелязал и Глишев, подобни въпроси изглеждат изкуствено.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

По отношение на "дипломатическата игра" аз съм много склонен да приема гледната точка на Глишев. Един допълнителен аргумент за нея е това, че включително в собствените на Калоян писма той се нарича хем imperator, хем rex. Едва ли можем да смятаме, че това се дължи на стремеж за избягване на тавтология в превода от гръцки на латински, защото средновековните писатели (респ. преводачи) изобщо не се притесняват да правят безбройни повторения.

За преименуването на Борис съм скептичен. Наистина, свидетелствата са противоречиви - той е наричан и по двата начина, а Балшенският надпис, макар и свързван непосредствено с времето на покръстването поради бележката на Хоматиан, би могъл да е изсечен и 30г. по-късно. Но възможността да е приел името "Михаил" едва при замонашването ми се струва по-слаба не само поради това, че Михаил III отдавна не е бил бил жив (което Глишев отбелязва). Към 80-те години той е фактически неглижиран от свалилата го нова династия и в този смисъл подобно преименуване е било неудобно и политически. Освен това през този период няма установена традиция за смяна на името при замонашване. Има такива случаи, но това въобще не е универсална практика. Така че българският владетел е могъл да стане монах и под собственото си име, както е направил примерно Фотий.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Грешката на превода" е напълно възможна. Като гледам това е и официалното становище в ЛИБИ. В същото време и "играта" си има своите основания. Мотивите:

1. По времето на първите Асеневци, българите познаван (знаят за) най-малко две короновани особи - унгарския "крал", който за гърците е ρήγας ( 'ρεξ или 'ρηξ ) и гръцкия "цар" (βασιλιάς). Следователно имат минимум две думи за суверенен владетел - цар и крал. Ясно е, че Калоян е искал титлата "цар" а не "крал". При втората титла въобще не може да се получи объркване в превода. Т.е. още в българския текст е направено ясно и категорично заявление - иска се статут равен на "гръцкия", а не корона изобщо.

2. За вътрешна употреба за българите царе са Борис и всички след него (напр. в Бориловия синодик). В писмото обаче, случайно или не са посочени само двама - Петър и Самуил. Преди Петър титлата не е официално призната, а след Самуил формално наследниците му не са царе дори в собствените си надписи (напр. битолския надпис).

Т.е. реално погледнато други царе в ПБД няма. Фактът, че само Петър и Самуил са посочени като царе може и да е случаен, но може и да е плод на наистина добре обмислена теза.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Глишев,

Прочетох статията ти "Проблемът за името на България". Абсолютно прав си: Вулгариа (България) не е българска дума (термин; топоним) и не е използвана от населението на средновековна България, т.е. от българите и другите поданици на българските владетели.

Например аз никога не бях се замислял по тези въпроси - никога - но миналата година, докато нищехме икономическият потенциал на ПБЦ, се наложи да прочета една статия на Иван Сакъзов ("Население и власт в средновековна България" от 1928 г. ). И там, какво прочетох? Приятна изненада за мен - дори съм си го копирал:

Домашните извори: „българска земя”, „българска страна”.

Гръцките извори: „България”.

Западно-европейските извори: “Bulgaria”, “Burgaria”, “La Bogrie”.

Италианските извори: „Zagora”.

Арабските извори: „Бурджан”, „Борджани”.

По време на Второто царство вече съвсем ясно се говори за „държава”.

Сещам се и за договорите, сключвани с Копроним - римския цар: "българите да не нападат Романия, а римляните да не нападат България". Това по Теофан Конфесор.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

@Perkūnas: съгласен, това с "княз" и "кана" е фалшива следа и достатъчно е бистрено.

.

@Atom: славяноезичните поне от девети и докъм дванайсети век изобщо наричат "княз" всеки суверенен владетел, който не е уточнен с друга, по-специфична титла. Поне така излиза по запазените текстове.

Колкото до вече по-специфичната титла - ρήγας ('ρεξ или 'ρηξ) е малко трудна за превод на старобългарски, защото в Средновековието старобългарското съответствие "краль" е обозначавало по-нисък ранг, по-скоро нещо, което днес бихме превели като "принц". Пък и чисто исторически Калоян има лесен рефлекс и пълно основание да посочи назад към Петър, който определено е цар. Въпросът опира не толкова до сложни идеи, колкото до естествени езикови рефлекси, струва ми се. Например ρήγας ('ρεξ или 'ρηξ) просто няма почва в българските традиции. Дори ромеите никога не са го ползвали за български владетели, сигурно защото в България просто не се е ползвал латинският, от който произлиза тази византийска дума. Самуил е "цар" за българите, доколкото е много прочут и е владетел. Така че за Калоян няма нищо по-естествено от това да говори за себе си като за "василевс" на гръцки език. А и както отбеляза Йончев, Калоян всъщност е наричан ту rex, ту imperator в латинския превод на кореспонденцията си, без разлика.

.

@T.Jonchev: не знаех това за смесената употреба на двете титли от Калоян. Изглежда, че и този детайл сочи към отхвърляне на историографското клише за "дипломатическата игра". Изобщо, историците често хиперинтерпретират изворите и си измислят сложни теми, свързани с титли там, където е царял... средновековен хаос. Любимите ми примери са със смесването на титлите "консул", "граф" и "херцог" в латински текстове до тринайсети век и на титлите "херцог" и "крал" в староанглийска употреба от девети век (това е особено куриозно и много показателно).

Йончев, сигурно ли е това, че в девети век поне източните монаси не си сменят задължително имената? Ако това е така, излиза, че човек може да запази обикновеното си християнско име, дадено му при кръщението, дори след като се замонаши и това би било достатъчно обяснение защо Борис-Михаил има само две, а не три имена. Но ми се ще да има още примери за това от близък период и то пак от източната Църква. А за неглижирането на паметта на Михаил ІІІ във Византия към 889, разбира се, си прав.

.

@monte christo: наложи се малко да оправя текста за името "България", защото бях пропуснал някои средновековни факти. Покрай многото спам ми ги напомниха и ги включих в материала. Оказа се, че има едно (едно!) средновековно споменаване на името "България" на старобългарски език и то е от старобългарския превод на Амартол, тоест пак с гръцки източник.

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

@Atom: славяноезичните поне от девети и докъм дванайсети век изобщо наричат "княз" всеки суверенен владетел, който не е уточнен с друга, по-специфична титла. Поне така излиза по запазените текстове.

За нашенци, още в в десети век "княз" губи смисъла си като "всеки суверенен владетел" и е заменена от крал. Факт е, че унгарският владетел е наричан точно така от славяните и думата "Király" е навлязла в унгарския от славянски, а не от някакъв друг език.

Т.е. в 12 век думата крал означава точно това, което означава и сега и е широко застъпена в езиците на балканските славяни. Факт е обаче, че на Петър, Асен и Калоян въобще не им идва на ума да използват тази титла за себе си (за разлика по-късно от сърбите), а директно скачат на "Цар". Това не е езиков рефлекс, а осъзнат избор.

Виж например Ансберт - там Калопетър изисква от кръстоносците да му възложат "императорската корона на гръцкото кралство". Заявката и амбициите са очевидни. Пак там може да видиш за "игрите" относно титлите. Гърците изполват първоначално крал на Алемания, после император на Алемания и едва накрая "римски император и крал на Алемания". За кръстоносците пък "римския император" е само техния, докато този в Константинопол е "император на гръцкото кралство"

Т.е. ако разгледаме нещата от гледна точка на епохата и политическите амбиции, "дипломатическата игра" въобще не може да си изключи.

Тезата ти би била издържана, ако докажеш, че към 12 век Цар се използва и за други владетели, освен този в Константинопол - т.е. думата е синоним на владетел изобщо, а не някаква специфична титла. Само тогава може да се говори за езиков рефлекс. Вярно е, че думата се използва за библейски и исторически личности, но за епохата "съвременните царе" се броят на пръсти и никога думата не е използвана случайно за унгарски, кумански, сръбски или някакъв друг владетел.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Относно името България, българските земи и разбирането на името като държава, следва да се заключи, че тъй като гръкоезичните са наричали с името България българските земи и са възприемали това название като държавност (срещу която воюват в Онгъла), то значи е много вероятно това да са правили и в по-ранни времена, и съответно всяка българска земя преди Кубрат е била държавност. Или поне за българите българската земя е означавала по презумпция наличие на държавност. Съответно чрез малко индукция и екстраполация може да се заключи, че ако в Кавказ се говори за български земи през 2 век, то там е имало и държавност България.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За нашенци, още в в десети век "княз" губи смисъла си като "всеки суверенен владетел" и е заменена от крал. Факт е, че унгарският владетел е наричан точно така от славяните и думата "Király" е навлязла в унгарския от славянски, а не от някакъв друг език.

Т.е. в 12 век думата крал означава точно това, което означава и сега и е широко застъпена в езиците на балканските славяни. Факт е обаче, че на Петър, Асен и Калоян въобще не им идва на ума да използват тази титла за себе си (за разлика по-късно от сърбите), а директно скачат на "Цар". Това не е езиков рефлекс, а осъзнат избор.

Виж например Ансберт - там Калопетър изисква от кръстоносците да му възложат "императорската корона на гръцкото кралство". Заявката и амбициите са очевидни. Пак там може да видиш за "игрите" относно титлите. Гърците изполват първоначално крал на Алемания, после император на Алемания и едва накрая "римски император и крал на Алемания". За кръстоносците пък "римския император" е само техния, докато този в Константинопол е "император на гръцкото кралство"

Т.е. ако разгледаме нещата от гледна точка на епохата и политическите амбиции, "дипломатическата игра" въобще не може да си изключи.

Тезата ти би била издържана, ако докажеш, че към 12 век Цар се използва и за други владетели, освен този в Константинопол - т.е. думата е синоним на владетел изобщо, а не някаква специфична титла. Само тогава може да се говори за езиков рефлекс. Вярно е, че думата се използва за библейски и исторически личности, но за епохата "съвременните царе" се броят на пръсти и никога думата не е използвана случайно за унгарски, кумански, сръбски или някакъв друг владетел.

За крал са изказвания съмнения още през 80-те години (естествено не от български учени), че може да е средновековна сръбска заемка в български. Унгарското király по-вероятно е заето от чешки или словашки, а не от български. Показателна е употребата на крал в българските народни песни - всичко сочи на запад. В България се употребява най-вече цар, защото това е езиков рефлекс.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

За крал са изказвания съмнения още през 80-те години (естествено не от български учени), че може да е средновековна сръбска заемка в български. Унгарското király по-вероятно е заето от чешки или словашки, а не от български. Показателна е употребата на крал в българските народни песни - всичко сочи на запад. В България се употребява най-вече цар, защото това е езиков рефлекс.

Така е, масовото навлизане е от запад и там е много по-популярна, благодарение на собствените сръбски крале. Въпросът обаче е за реалностите в края на 12 век. За средния сърбин по това време думата няма как да е по-популярна отколкото за средния българин, а начетените са я употребявала най-вероятно за унгарския владетел. Вече от къде са е взели тази дума самите унгарци е без значение.

Въобще ако говорим за езиков рефлекс през 12-ти век относно Цар или Крал, то не виждам причина той да е един при българите и съвсем по-различен при сърбите.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е, масовото навлизане е от запад и там е много по-популярна, благодарение на собствените сръбски крале. Въпросът обаче е за реалностите в края на 12 век. За средния сърбин по това време думата няма как да е по-популярна отколкото за средния българин, а начетените са я употребявала най-вероятно за унгарския владетел. Вече от къде са е взели тази дума самите унгарци е без значение.

Въобще ако говорим за езиков рефлекс през 12-ти век относно Цар или Крал, то не виждам причина той да е един при българите и съвсем по-различен при сърбите.

Проблемът е, че в старобългарски краль е съвсем непозната дума. Употребата й в руски преписи на "Панонските легенди" (король) стои съвсем изолирано на фона на езика на Преславската и Охридската школа, което е доста странно, ако понятието беше в широка употреба в България.

Освен това при цесар/цар българската връзка е очевидна, още повече че съкращението цар е засвидетелствано най-рано в български. Сърбия с нейните жупани, кнезе, крале и царе е просто междинно звено между Хърватия, Унгария и България, т.е. влиянието е разнопосочно и затова е по-вероятно в сръбски да се ползват най-различни понятия.

Редактирано от Perkūnas
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Йончев, сигурно ли е това, че в девети век поне източните монаси не си сменят задължително имената? Ако това е така, излиза, че човек може да запази обикновеното си християнско име, дадено му при кръщението, дори след като се замонаши и това би било достатъчно обяснение защо Борис-Михаил има само две, а не три имена. Но ми се ще да има още примери за това от близък период и то пак от източната Църква. А за неглижирането на паметта на Михаил ІІІ във Византия към 889, разбира се, си прав.

Да, така е. За по-обикновени замонашвания би трябвало да се поразтърся из агиографията, но всъщност в случая нас ни интересуват по-скоро ВИП-персоните. Ето ти няколко примера:

замонашване без смяна на рождено име - патриарх Тарасий, патриарх Никифор (хронистът), патриарх Фотий, патриарх Стефан (братът на Лъв Философ), патриарх Николай Мистик; император Ставракий, императриците Теодора и Зоя Карбонопсина

замонашване със смяна на рождено име - император Михаил Рангаве (монах Атанасий) и синовете му Теофилакт (монах Евстратий) и Никита (монах, после патриарх Игнатий).

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Проблемът е, че в старобългарски краль е съвсем непозната дума. Употребата й в руски преписи на "Панонските легенди" (король) стои съвсем изолирано на фона на езика на Преславската и Охридската школа, което е доста странно, ако понятието беше в широка употреба в България.

Освен това при цесар/цар българската връзка е очевидна, още повече че съкращението цар е засвидетелствано най-рано в български. Сърбия с нейните жупани, кнезе, крале и царе е просто междинно звено между Хърватия, Унгария и България, т.е. влиянието е разнопосочно и затова е по-вероятно в сръбски да се ползват най-различни понятия.

Нормално е да липсва в религиозната литература. За какво точно да я използват тази дума? От друга страна до 12 век сърбите са изложени на същите литературни влияния като българите. Т.е. за тях важи абсолютно същото. Отделно до периода нямат фиксиран нито един крал или княз.

Виж например и хърватската версия на отче наш. В съвременния вариант е "kraljevstvo Tvoje", но в старите версии "cesarastvo Tvoje". Т.е. и от там няма как да дойде по литературен или религиозен път.

Дори и да приемем обаче, че за българите по това време всички владетели са царе и не ги различават кой какъв е (нещо твърде съмнително), то пак остава заявката на Петър за "императорската корона на гръцкото царство".

Виж например препирните за римската имперска титла - LIBI-3 /271-273 - http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_271.html

Това става буквално пред очите на българите - тук на балканите и по времето на Асен и Петър.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Виж например препирните за римската имперска титла - LIBI-3 /271-273 - http://www.promacedonia.org/libi/3/gal/3_271.html

Това става буквално пред очите на българите - тук на балканите и по времето на Асен и Петър.

Е, тези препирни едва ли са занимавали 99-те процента неграмотно население по махалите и колибите.

За други балкански народи (например власи) монархът е împărat "император", макар че за гръците е василевс, а за българите - цар. В румънски, които е заел толкова славянски думи, думата цар изобщо не е проникнала. Защо да не приемем, че в българския език се използвал винаги цар, а в сръбския крал? В Словения и Хърватия например фамилията Kralj е доста по-разпространена от Кралев в България, т.е. разпространението на думата крал идва от западна посока. Просто от някакви формални препирни от кръга на дворцовия етикет е абсурдно да се правят заключения за състоянието на разговорния език на епохата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Просто от някакви формални препирни от кръга на дворцовия етикет е абсурдно да се правят заключения за състоянието на разговорния език на епохата.

Темата е точно за дворцов етикет и за това дали има или няма дипломатическа игра. Не може когато точно през епохата текат подобни препирни и то тук на балканите, а не 400 години преди събитията да не им се обръща внимание. Ако погледнеш мотивите на Калоян те са почти същите като мотивите на Фридрих - връзката император първосвещеник, позоваване на възможно най-древните носители на титлата и т.н.

Защо да не приемем, че в българския език се използвал винаги цар, а в сръбския крал?

Може, стига да знаем за какво точно сърбите са използвали думата "крал", а българите "цар".

Този в Константинопол за сърбите винаги е бил "Цар", а градът му Цариград. Дори и днес (за разлика от нас) пак е така - Списак византијских царева

Небесният владетел неизменно е "Цар" - Царе небески, Молитва Господња и т.н.

Думата няма как да дойде по религиозен път - облъчването от православната църква не прави разлика между българи и сърби. От латинския обряд също не може да дойде, а там където има католически славянски, небесният господар е цязар / цезар. Крал става едва след времената на реформацията.

Към края на 12 век сръбските владетели са жупани, хърватски отдавна няма, а съвсем не вярвам с титлата "крал" сърбите да са маркирали български владетел. Остава единствено унгарския крал да е крал - други суверенни владетели в околностите няма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Въпросът може би малко се усложнява от допълнителния пункт за титлата на архиепископ Василий Търновски. Но като си припомним, че на гръцки няма как точно да се изрази латинския термин "primas", а подчинени на Рим в този момент са поне четирима латиноезични патриарси (на Венеция, кръстоносните номинални на Антиохия и Йерусалим и от няколко месеца - новопоставеният латински патриарх на Константинопол), би трябвало и това различие в употребените думи "primas" и "πατριαρχης" да не представлява всъщност никаква сложна "дипломатическа игра" или "игра на престиж".

Основната цел на Калоян не е ли независима българска църква, което да означава, че българският владетел ще бъде помазван от български архиерей ? Според мен това има значение за титула на самия монарх

Глишев имай предвид че дори титлата на един Фердинанд не е цар на България а цар на българите.

Може би тук трябва да се има предвид, че българи не живеят само в България, както също и гърци само в ИРИ. Например русите създават няколко княжества, при това едва ли в тях живеят само славяни. И после тези княжества се обединяват и известно време държавата се нарича Московия, включително и от българите.

Е, те българите, не се ли нарекоха българи по името на Булгариус комуто дали земя ?

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • 1 месец по късно...
  • Потребител

Нормално е в средновековните текстове "България" да не се среща или да се среща рядко - същото се отнася впрочем и за Русия, а едно сравнително изследване на западноевропейците би дало също интересни резултати - в Средновековието на преден план излизат народите и владетелите им - цар на тези, крал на онези - защото земята като единна национална територия и понятието "страна" не е като цяло субект на политическите и правни текстове, а съществуват по-скоро като понятия. Така са и употребявани.

Това е доста показателно за това, че национализмът и националните държави са съвременно явление.

 Не е съвсем вярно ... "Владетел на българите" в много случаи би трябвало да означава "един от владетелите на българите". Например във Византия често пъти е имало едновременно няколко василевси (владетели) - вж. Тактикона на Бенешевич. Названието България е използвано. Слагам пример: заглавната страница на книгата

Theophylacti Archiepiscopi Bvlgariae In Omnes Divi Pavli Epistolas Enarrationes Aureæ profecto ac nunc primu[m] tanto studio recognitae, ut uideatur ad harum collatione[n], non antehac in lucem exijsse. in aedibvs Honesti Civis Petri Quentell, 1528.

 

 

Теофилакт1528.jpg

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...