Goddess

Ми значи май трябва да започна от горската пътека.Тя представлява просто малко по-утъпкана трева.По тревата все още има капки роса и съм навила панталоните си, за да не се измокрят.Тревата ми гаделичка краката.Няколко комара са ме ухапали по оголените места и с лека досада си мисля,че поне наоколо има дървета, които ми пазят сянка.Пътеката е доста тясна и криволичеща.Отпред рязко се извива и се скрива зад дърветата,които са широколистни.Вървя не много бавно,но и не много бързо.Любопитна съм да разбера накъде води пътеката.Също си мисля, че е хубаво, че алергията ми към някои растения не се е обадила.Духа лек ветрец,който едва помръдва листата на дърветата.Между тях има и някакви други растения, разбира се, но никога не съм различавала билките от обикновените треви.Може би, защото предпочитам да вървя по асфалтиран път,отколкото по горска пътека.И както си вървя, виждам леко встрани от пътеката нещо в тревата да блещука.Приближавам се и виждам, че това е ключ.Чудя се какво може да прави един ключ на това толкова безлюдно място.Ключът на вид е най-обикновен и бързо решавам, че е паднал от джоба на някой минаващ рибар или гъбар или на някой, който просто е решил да се разходи.Тогава се сещам да бръкна в джобовете си да видя дали моите ключовве още са си на мястото.С облекчение откривам,че са там.Не взимам ключа,който съм намерила.Та за какво изобщо може да ми послужи?Имам си достатъчно боклуци вкъщи.Продължавам да вървя по пътеката.Тя излиза през поляна.Слънцето е нагряло косата ми и тя пари при допир.Ужасно горещо ми е.А и охапаните места ужасно ме сърбят.Отпред отнова има дървета,но те са иглолистни и слънчевите лъчи проникват през тях.Вървейки по пътека, започвам да чувам някакво ромолене.Стигам до планинско поточе.То е тясно, без много завои,на двайсет крачки от мен се скрива зад някакво дърво, но в момента не ме вълнова особено къде води.Все пак съм решила да се придържам към пътеката.Решавам че студената вода ще се отрази добре на изхапаните ми крака.Наоколо вече има повече дървета и те хвърлят сянка точно до поточето.Мисля си,че ако не бяха проклетите гадини щеше да бъде направо рай.Край мен има паднали изпочупили се клони(навярно от силна буря са били съборени).Водата на поточето е доста бистра и дъното му се вижда.Същов нея се виждат мънички рибки и попови лъжички.Нагазвам във водата, която ми стига едва до колената ,но все пак постига очаквания разхлаждащ ефект.Измивам ръцете и лицето си и след това отново продължавам по пътеката.Насекомите отново ме нападат, но какво пък?Все пак съм в гората.В далечината,някъде вляво сякаш виждам някакво животно.Спирам на тазстояние,за да огледам какво по-точно.С ужас установявам, че това е мечка.Връщам се бавно няколко крачки назад.Спирам под едно доста клонесто дърво и наблюдавам мечката.Надявам се тя скоро да се отдалечи.Все пак не ми се умира.Не след дълго виждам,че до нея има малко мече.Явно мечката му беше майка и търсеше храна.Малко по-малко те се отдалечиха и се скриха някъде в гората. Слънцето беше застанало още по-нависоко и жегата е направо неописуема.Тръгвам отново по пътеката, но този път съм по предпазлива след като вървя така около час си мисля, че вече няма опасност и изпитвам облекчение.Не след малко пътеката ме извежда до някаква постройка.Тя изглежда съвсем порутена.Едва ли може някой да живее в нея.По стените има остатъци от избеляла розова боя.Смятам да отмина.Не искам да влизам вътре.Като гледам колко е порутена, може да се стовари върху главата мии направо да ме зарови.Никога не съм си представяла по нелепа смърт,далеч от цивилизацията.И точно ще отмина и от задната и страна искача куче.Започва да ме лае яростно.Аз седя като препарирана на едно място и не зна какво да правя, но не се чувствам уплашена.Кучето лае от разстояние,не се приближава.Накрая започвам да му се усмихвам,та дано да се смили.Правя крачка към него,а то побягва и изчезва някъде.Аз съм направо изумена.Явно се е уплашило,тъй като не е свикнало на човешко присъствие.Хваща ме любопитство дали зад постройката се крие нещо друго.Внимателно се приближавам към задната и част и удивено установявам, че там има кон, който пасе трева.Той е вързан за някакво съседно дърво,което значи че все пак постройката не е необитаема.При пристигането ми конят само леко пренебрежително обръща глава към мен и след товаа продължава да пасе трева.Повече не ме удостоява с вниманието си.И въпреки че съм установила,че все пак в тази порутена постройка, с изпочупени керемиди живее някой или поне че може би вътре си оставя някакви неща,току виж е горски,тъй като не мога все още да повярвам че може да се живее в такава развалина,а и не видях нито един прозорец,все пак решавам да не влизам и си продължавам по пътя. Накрая пътеката свършва и аз се озовавам на морския бряг.Удивлението ми и още по-голямата радост, че съм се оттървала от трънливата горска пътека са неописумени.С удоволситвие подритвам пясъка под краката си.Сега ще се оттърва подобаващо и от ужасната жега.Оглеждам се наоколо с надеждата да видя някой.От сутринта един човек не съм срещнала в гората.Не виждам никой, но все пак в момента това не ме вълнува особено.Бързо събличам дрехите си и влизам във водата.А за морето какво да му описвам.То си е както винаги- голямо и синьо.Просто прекрасно!Чувствам се щастлива и смятам,че това е доста добър завършек на разходката ми през гората,но все пак,смятам да не я повтарям скоро.Предпочитам да си седя в града. _ _ _ Мисля,че долу горе така трябваше да се получи.Надявам се да съм успяла да опиша каквото трябва.

Италия шампиииииииииииииииионииииииииииииииииииии!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Било е четвъртък,тъй като в сряда вълкът лъже.Лисицата също е казала, че на предния ден е лъгала, но тя е излъгала, тъй като по принцип лъже в четвъртък, откъдето следва че всъщност в сряда говори истината

Александър Дюма в "Граф Монте Кристо": "В политиката, драги ми, вие знаете като мене, няма хора, а идеи; няма чувства, а интереси; в политиката не убиват човека, а премахват пречката, ето всичко.."

да не е това случайно: http://www.pe-bg.com/book/?b=10361&c=1

Aми значи за първата: бащата наистина е преброил вярно парите.На плика е било написано числото 68,но дъщерята го е прочела наобратно и затова е помислила,че вътре има 89лв.,а всъщност те са 68 За втората мисля,че числата просто трябва да се преобърнат.Така 666 ще стане 999,което е с 333(половината от 666) по-голямо от 666 и значи отговаря на изискванията

еха тва е много яко.я дай още няколко

Цар Троян с магарешките уши Цар Троян някога бил с магарешки уши.Който бръснар повиквал сутрин в двореца да го обръсне, все му вземал главата, за да не узнае никой за ушите му. Дошло ред на момчето на бедна жена да иде да го бръсне.Когато му казали, то се разтреперило от страх, ала нямало накъде, взело си бръсначите и отишло в двореца.Обръснало царя и той го попитал: -Имаш ли си други братя и сестри? Момчето отвърнало с пресъхнало гърло: -Нямам, господарю, един съм на майка си. Цар Троян помислил малко, па казал: -Ще ти пощадя живота, ако обещаеш да не казваш на никого това, което си видял! Момчето паднало на колене и горещо обещало: -Заклевам ти се, царю, че никому няма да кажа и ако чуеш да се приказва за ушите ти-вземи ми главата! Тогава царят рекъл: -Така да бъде!Иди си и помни какво си обещал! Момчето си отишло, но от този ден взело да линее и да вехне.Чудила се майката каква незнайна болест е налегнала едничкия и син, викала гледачки и баячки, ала никой с нищо не можал да помогне.Тогава тя захванала всеки ден да го пита и разпитва какво му тежи на сърцето, от какво вехне и съхне. Момчето отначало си мълчало, ала накрая не издържало и си признало, че ако каже от какво е болестта му, тозчас главата му ще падне на дръвника. -Заклел съм се пред царя да не казвам!-рекло то на майка си.-Ако кажа,той ще заповяда да ме убият! Майка му разбрала, че някаква тайна го яде отвътре и го посъветвала: -Иди, синко, в една голяма и тъмна гора, изкопай дълбок трап и извикай три пъти това, дето ти тежи на сърцето.Затрупай злото в ямата и ще ти олекне. Момчето послушало майка си, отишло в гората, изкопало един дълбок трап, влязло вътре и извикало три пъти колкото му глас държи: -Цар Троян има магарешки уши! После заровило трапа и си отишло.Като направило това, поолекнало му на сърцето, полека-лека се оправило и започнало пак да си гледа работата. Минало се, каквото се минало, от онзи трап в гората израсъл бъзов корен с три клона, които порасли толкова високи, че станали по-големи от дърветата. Видели го воловарчетата, които ходели да пасат там воловете и говедата и си направили от тях свирки. Когато засвирили, свирките викали с човешки глас: -Цар Троян има магарешки уши!Цар Троян има магарешки уши! Вечерта воловарчетата тръгнали да прибират чардата и когато навлезли в селото, надули новите си свирки да се похвалят с тях.А свирките пак повторили: -Цар Троян има магарешки уши... Разчуло се из народа, че царят има магарешки уши.Най-после това научил и господарят и разбрал, че някой и издал тайната му.Пратил веднага стражите да доведат сина на бедната жена и като смръщил страховито вежди, през зъби му изсъскал: -Някога ти пощадих живота, защото си един на майка си.Нали обеща, че на никого нямя да кажеш какво си видял в двореца?Сега се е разчуло сред народа!Защо си казал? Паднало на колене момчето пред страшния разгневен цар и извикало отчаяно: -На никого не съм казал, господарю!Ще ти кажа истината-аз от онзи ден залинях и без малко щях да умра, защото тайната ти ме мъчеше и не ми даваше мира.Тогава майка ми ме научи да отида в гората, да изкопая дълбок трап и да извикам три пъти в него това, което ми тежи на сърцето.Така и направих, царю, ала на никого не съм казвал.За да се увериш, че говоря истината, излез довечера на разходка край града и сам ще чуеш какво думат свирките на воловарчетата. Вечерта цар Троян излязъл накрай града и се скрил в храстите.Не след дълго откъм гората се задали воловарчетата, които надували бъзовите свирки, а те думали: - Цар Троян има магарешки уши... Прибрал се смутен царят в двореца, седнал на трона и дълбоко се замислил.По едно време вдигнал глава, попипал магарешките си уши и си казал: -Това не що трябва да е от бога писано и не може да се скрие от хората! Повикал сиромашкото момче, простил му и му дал шепа жълтици.А от този ден насетне вече не криел магарешките си уши.

Котката и мишките Веднъж мишките се били събрали да се наговорят какво да направят с котката, та да не може да ги лови и бял ден да видят и те. Точно когато кроили плановете си, дотичала една стара мишка и им казала, че котката е заспала под стълбите.Тогава мишките се надумали да се промъкнат тихо и да и вържат един звънец на шията, та където ходи, да дрънка и те да я чуват отдалече и да се крият. Речено-сторено.Намерили звънец и синджирче и наобиколили котката.Добре, ала никоя от мишките не посмяла да се доближи и да върже звънеца.Побутвали се една друга, но всяка се дърпала назад и гледала да е по-далече от страшните нокти. Накрая котката се събудила и мишките панически се разбягали по дупките си. И работата така си и останала.

Лесни задачи се паднаха на предварителния изпит по математика в Софийския университет. Това беше мнението на повечето от близо 3600 кандидат-студенти, които се явиха на конкурса вчера. Документи бяха подали общо 3807 души. Това е с над 1500 повече от миналата година, каза шефката на изпитната комисия доц. Магдалина Тодорова. Точно в 9 часа сутринта беше изтеглен "Вариант 2" от общо три комплекта задачи, които комисията беше подготвила предишната вечер. Истинският изпит обаче започна цял час по-късно, защото листовете с условията трябваше да се размножат и раздадат в осемте сгради, в които бяха разпределени кандидатите. Когато ни ги донесоха, започнахме да ръкопляскаме, защото бяхме много изнервени от чакането, разказа Мариана Димитрова от Бургас. За час и половина тя беше решила седем от задачите. Всеки верен отговор носи по 4 точки. За десет точки се пише тройка, а за четирийсет - шестица. За първи път ВУЗ-ът даде на младежите цели десет задачи вместо четири, както досега. Повечето от тях обаче не изискваха големи усилия, категоричен беше Виктор Банарев от математическата гимназия в Благоевград. Той беше сигурен в девет от десетте си решения. Дори да не си се готвил специално за кандидатстудентския изпит, пак ще хванеш поне тройка, каза младежът. Според него задачите за прием в Техническия университет миналата седмица са били много по-трудни, макар че бяха само четири. На същото мнение беше и бургазлийката Ася Ралева, която ще кандидатства стопанско управление в СУ през лятото. Близо 300 квестори бяха ангажирани за провеждането на изпита. Те събраха целия багаж, обемните якета и мобилните телефони на кандидатите, за да няма съмнения в преписване или подсказване. Не хванаха нито един нарушител. Освен раздадените от ВУЗ-а листове и сините химикалки се допускаха още черни моливи, чертожни инструменти и четиризначни таблици. От 14,30 часа в двора на Ректората започнаха да продават и решените задачи, отпечатани с черно мастило на червена хартия, за да не могат да се преснимат. Цената на листче беше два лева. Това е дарение за Математическия факултет, обясняваха студентите, които предлагаха решенията. На сайта на СУ щял да излезе пълен отчет колко пари са събрани и как са похарчени. Очаква се официалните резултати от предварителния изпит да се появят след около две седмици. Те обаче ще бъдат признати само ако младежите подадат документи и за редовната кампания през лятото. След седмица е предварителният изпит по география, а на 21 май - по история. източник

Нумерологията е древна наука, от чиято мъдрост са се поучавали много философи и мистици в стари времена. Но като родоначалник на науката нумерология се сочи древногръцкия мислител, философ и математик Питагор, който е основал школа в древна Гърция. Учениците му са спазвали определени правила и ритуали, зачитането на които е било от особена важност, когато е ставало въпрос за едно стриктно и регламентирано оформяне на заобикалящия ги свят. Не е случаен и фактът, че големият психолог Карл Густав Юнг, който търси в древните митове корените на колективното подсъзнателно, счита, че числото и неговата най-проста, респективно същностна характеристика, е определящо за отделянето на самостоятелна група от дадена същност със сходни качества. Според Юнг числото може да ни даде по-достоверната информация сравнено с астрологичните показатели, корените на чиято наука трябва да търсим именно в развитата вече в миналото нумерология. А и не мисля, че въобще няма нищо общо с математиката, тъй като все пак, според моите скромни познания, нумерологията е наука за числата, а и в нея все пак се правят някакви изчисления, за да се останови личното число и т.н.

Memories of a Geisha САЩ, 2005, 145' Режисьор: Роб Маршъл Сценарий: Артър Голдън, Дъг Райт Участват: Зиу Жанг, Мишел Йео, Кен Уатанабе, Хари-Хироюки Тагава, Мако, Того Игава и други Драма, със субтитри, английски Планиран като филм на Стивън Спилбърг, “Мемоарите на една гейша” в крайна сметка е реализиран от режисьора Роб Маршъл. Заел се само с продуцирането на филма, Спилбърг избира именно Маршал, очарован от предишната му творба “Чикаго”, с която обра Оскарите през 2003 г. С бюджет от 85 млн. долара “Мемоарите на една гейша” е сниман изцяло в Америка, където е пресъздаден японския град Киото през 30-те г. Действието е базирано върху новелата със същото име на Артър Голдън. Главната роля е поверена на китайката Зиу Жанг (“Тигър и дракон”, “Герой”), което доведе до злобни критики в азиатската преса относно произхода на актрисата. В останалите роли също се залага на популярни имена като Мишел Йео (“Джеймс Бонд – Винаги ще има утре”), Кен Уатанабе (“Батман в началото”, “Последният самурай”) и Хари-Хироюки Тагава (”Електра”, “Пърл Харбър”). Притиснат от безпаричието и болестта на жена си, японец продава двете си дъщери на пътуващ търговец. Той от своя страна ги препродава в големите градове, за да ги обучават за гейши. Така малката Чийо и сестра й Сацу попадат в град Киото, където са разделени завинаги. Виждайки бъдеща конкуренция в лицето на невръстната Чийо, известната гейша Мацумомо (Ли Гонг – “Китайска кутия”), която живее в същия дом, всячески прави опити детето да бъде унижавано. Един ден случайността среща малката Чийо с години по-възрастен мъж, наричан “Председателя” (Кен Уатанабе), в който тя се влюбва. Това става и главната й цел, да стане гейша, за да може да влезе в неговия свят. След множество трудни моменти и години на унижения, шансът спохожда на Чийо в лицето на най-известната гейша в района - Мамеха (Мишел Йео), която поема обучението й. Така порасналата Чийо (Зиу Жанг) постепенно се превръща в най-желаната гейша в Киото, вече под новото си артистично име Саюри. Борбата между Мацумомо и Саюри продължава с всички средства, дори когато мъжете започват на “наддават” за девствеността на втората. Преследвайки неотлъчно своята тайна цел, проблемите за Саюри следват един след друг. Най-добрия приятел на Председателя, богатият индустриалец Нобу (Коджи Якушо) се влюбва в нея и я иска за себе си. И точно тогава Америка напада Япония и целият свят на гейшите рухва. Години след войната пътищата на Саюри, Нобу и Председателя пак се срещат, когато двамата идват при нея с необичайно предложение. Саюри се чувства толкова близо до успеха, без да знае, че най-голяма й драма тепърва предстои. Официален сайт: http://sonypictures.com/movies/memoirsofageisha

Лявото око на царя Близо до царския дворец ставал голям пазар.От цялото царство се стичал там народ да продава стоката си. Един старец докарал да продава на пазара вол.Хубаво било добичето и покрай него се натрупали много купувачи. -Добро ти е волчето, дядо.Колко искаш за него?-попитал един млад селянин. -Лявото око на царя-отвърнал старецът. Всички се чудели на дядото-как смее да каже такова нещо!Ако го чуе царят, лошо щял да си изпати-веднага щял да заповяда да му отрежат главата. Питал един купувач, питал друг, а старецът все едно и също отговарял: -Продавам вола за лявото око на царя! Разчуло се това из целия пазар, от ухо на ухо-стигнало и до царя.Той заповядал веднага да доведат стареца и когато беднякът застанал пред него, тропнал с червения си ботуш и строго попитал: -Старче, защо ти е лявото ми око?Защо даваш такъв хубав вол за едно око? -Прости ми, господарю!-рекъл старецът.-Това за лявото око не съм го измислил аз.Имам дъщеря, на която нищо не мога да откажа.Тя ме накара да изкарам вола на пазара и да искам за него лявото око на царя. -А на нея за какво и е?-свъсил вежди царят. -Не знам, царю.Каквото знам-казах ти го. Царят пуснал дядото и му заповядал на другия ден да дойде с дъщеря си, защото много искал да разбере каква ще е тази работа.Когато на другия ден момичето и старецът пристигнали, той попитал: -Защо си накарала баща си да продава вола и да иска за него лявото ми око? -Защото исках да те видя-отвърнала девойката.-Другояче нямаше да ме пуснат стражите при тебе. -А защо съм ти потрябвал? -Да ти кажа какво мисли народът за теб! -Я да чуем! -Ще ти кажа, царю честити, само ако обещаеш да не се гневиш. Царят се съгласил. -Народът казва, че лявото ти око не ти трябва! -Защо така, девойко?Защо да не ми трябва?Всеки човек има две очи и те му трябват. -Хората казват, господарю, че когато дойдат при тебе да се съдят и да търсят правда, ти слагаш големците и богатите от дясната си страна, а сиромашията - от лявата.И винаги изкарваш богатите прави.Затова хората казват, че лявото око не ти трябва, защото не виждаш с него! Ядосал се царят на тези думи и макар да бил вече обещал да не се гневи, заповядал да затворят девойката в тъмницата.След някой ден размислил, попреминал му гневът и рекъл да изпита дали наистина момата е толкова умна.Заповядал да я пуснат от тъмницата и да я доведат при него. -Я ми кажи, моме, колко голямо е богатството ми? -Ще ти кажа, царю, ако няколко дена ми се покоряваш и изпълняваш, каквото ти заповядам. Царят се съгласил. -Богатството ти, царю, струва една кокошка. Разярил се царят, разфучал се, че момата го подиграва, но нали бил обещал да се покорява - смирил се.А тя заповядала да го затворят в най-дълбоката тъмница и да не му дават храна.След една седмица девойката отишла при затворника и показала през прозорчето една печена кокошка.Спуснал се царят да я грабне, но момичето бързо я дръпнало назад. -Колко даваш за кокошката, царю?-попитало то. -Колкото жълтици имам! -Малко е, царю честити, малко е!-отвърнала девойката и понечила да си тръгне. -Цялото си богатство давам!-викнал царят, защото вече бил примрял от глад. -Е, господарю мой,-засмяла се девойката,-разбра ли сега, че богатството ти струва една печена кокошка? Пуснали царя от тъмницата.А той като видял, че момата е по-умна от всичките му царедворци, оставил я в двореца да му бъде съветник.

И аз съм чела някои неща за символиката на числата.Например 3 е сакрално число, универсален знак за абсолютното съвършенство на духа, божественото като създател, съхранител.Изразява идеята за властта на човека и света.Споменаването три пъти на името символизира прослава, знак за святост, знак за божието вдъхновение, знак за избранничество.Числото 6 е число на сътворението, на успеха, на щастливия изход.7 е числото на тържеството, успех над всяко дело, на победата.9 е числото на спасението, обновлението, което идва след страданието,а 12 е числото на равносметката, на избора, на праведниците.Всички кръгли числа означават завършеност, съвършенство, избранничесто. Иначе смятам, че това, че числото 13 носи нещастие и разни такива са пълни дивотии.То това е все едно черна котка да ти мине път,а чесно казано колкото пъти да ми се е случило след това целият ми ден е бил хубав,даже смятам, че ми носи късмет Даже си спомням че когато ставах на 13год. се падна на петък тринайсти- на това му викам съвпадение

А на мен много ми харесват песните на Bjork, Многоточие, Руки Вверх и може би Kelly Clarkson