За три години в България са хабилитирани над 1130 професори

[Р. Теодосиев]

От 2011 г. до 2014 г. в българските висши учебни заведения са хабилитирани общо 1139 професори и над 1300 доценти. Това пренасищане на академичен състав стана възможно след закриването на Висшата атестационна комисия (ВАК) към Министерски съвет през 2010 г. и заменянето й със закон, който позволява автономност на университетите в процедурите за хабилитиране.

Информацията беше изнесена от бившия министър на образованието Анелия Клисарова, цитирана от в. "Преса", във връзка с ново предложение на Министреството на образованието за промяна в Закона за развитие на академичния състав. Идеята на МОН е отново да се въведат общовалидни държавни изисквания и критерии за присъждането на академични титли.

До 2010 г. при съществуването на ВАК не повече от 100-120 души ставали професори годишно и още толкова доценти, отбеляза Клисарова. "Наводнихме се с професори", признава и шефът на акредитационната агенция проф. Боян Биолчев пред "Преса".

По данни на просветното министерство рекордьор за този период е Пловдивският университет, който е увеличил броя на професорите си почти една трета, следван от Русенският с 21% повече професори. В Софийския университет ръстът на хабилитирани лица е с 3.6%.

"От една страна, законът отговори на дългогодишните искания за опростяване и съкращаване на сроковете на процедурите за придобиване на научни степени и академични звания. От друга страна, липсата на общовалидни изисквания/стандарти за научните постижения, необходими за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност, доведе до значително ускоряване на тези процеси, без това да е обвързано с повишаване на научната продукция в институционален и национален мащаб", отбелязва просветното министерство в мотивите към новия вариант на Закона за развитие на академичния състав. Проблемът е допълнително усложнен и от липсата на изисквания към научното жури, което определя присъждането на титлата, както и липсата на контрол над тези решения, пише още там.

Предложението на МОН включва въвеждане на общи национални критерии за това как се става доцент, професор и доктор на науките. Документът е качен на сайта на ведомството и до 7 февруари е в процедура на задължително обществено обсъждане. Стандартите предстои да бъдат разработени и ще залегнат в правилника за приложение на закона, след като мине през Народното събрание.

Източник: http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2015/01/26/2460237_za_tri_godini_v_bulgariia_sa_habilitirani_nad_1130/

[Last roman]

както казах - наблюдава се девалвация на титлите, при положение че 'хабилитирането' става пред вътрешна комисия.

[Galahad]

Струва ми се, че проблемът не е толкова в титлите, а в големия брой ВУЗ-ове, още по-големия брой измислени специалности създадени само за да създават самочувствие на завършилите ги, че са с висше образование и ниската конвертируемост на българските дипломи.

Професор и доцент, както показват самите названия означават "преподавател". Тъй че е нормално всеки ВУЗ да си слага преподаватели със съответните обозначения.

У нас обаче има много специалности, които в най-добрия случай би трябвало да са не за висше образование, а в най-добрия случай за средно-специално. Но у нас примерно има висше образование за сервитьорки, готвачки и рецепционистки, но повечето хотели и ресторанти се ръководят ако не от хора с незавършено основно образование, то с някаква друга квалификация.

Но това си е основен проблем на българската образователна система - много предмети нямащи нищо общо с това, което човека би трябвало да изучава и мизерна база и малко часове за това, за което се подготвя.

[goshawk]

Хубаво толкова много доценти и професори, но ...

поне да им даваха титлите за реален практически принос в науката, защото повечето получават званията си на база теоретични познания. А, нали точно тези преподаватели трябва да запознаят следващото поколение специалисти с реалните, практически аспекти на занаята. Но ... само с теория сме до никъде и затова повсеместно се "гонят" отлични оценки, посредством "назубкани" учебници (така е по - лесно!).

В момента колкото повече хора получават високи научно - квалификационни титли толкова повече се задръства образователната ни система. Старите кадри на си дават местата без бой, а за новите - перспективите, като цяло са, или Терминал 2, или Бюрото по труда. И като им дойде времето да заемат нечие овакантено място и вече са забравили всичко (или почти всичко) и цикъла на теоретичния почин на преподаване е затворен.

На практика се получава, че знаем всичко на теория!

пп:

моите адмирации към всички които правят изключение от това правило, защото знам колко НЕлесно е сам да намериш пътя да приложиш на практика всичко, което са те научили на теория!

[ISTORIK]

По един професор на ден.

Нов ден - нов професор! :-)

Редактирано Януари 27, 2015 от ISTORIK

[Joro-01]

Хубаво е като има такава тема да обърнем внимание на разликите между нас и света.

Има един закон:

ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.81 от 15 Октомври 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г.

Но от друга страна обърнете внимание на какво на запад се вика "Професор" и как се расте там..

[Р. Теодосиев]

Нов законопроект предвижда минимални национални изисквания за придобиване на научна степен

Ванина Стоянова

Висшите училища ще имат едногодишен гратисен период, през който ще могат да се възползват от бурното производство на хабилитирани преподаватели. Това става ясно от промени в Закона за развитието на академичния състав, пуснати за обсъждане от просветното министерство. Законопроектът предвижда приемането на минимални национални изисквания към кандидатите за придобиване на научна степен или за заемане на академична длъжност. Сега всеки университет сам си определя критерии и правила за тези процедури.

Сред националните изисквания могат да са например минимален брой публикации в издания с импакт фактор, брой цитирания, участия в научни проекти или брой обучени докторанти, защитили научен труд. Критериите няма да са общовалидни, а ще се съобразят с особеностите на отделните научни области. Те ще бъдат определени в правилника за прилагане на закона. Друго предложение е оценяването на дисертациите да се прави само от преподаватели и учени, които отговарят на същите минимални изисквания. В проекта е предвидено промените да влязат в сила от 1 януари 2016 г. Това означава, че висшите училища имат поне една година, за да провеждат конкурсите по сегашния ред. Процедурите, които не са приключили към датата на влизане в сила на закона, ще се довършват при досегашните условия и ред.

Идеята за минимални национални изисквания, която се лансира от просветния министър Тодор Танев, не е нова. В научните среди тя периодично се обсъжда от поне 2-3 години - с идването в МОН на всеки нов екип. Бурното производство на професори започна след приемането на Закона за развитието на академичния състав през 2010 г. Проектът бе предложен от просветния министър в първото правителство на ГЕРБ Сергей Игнатов. В закона беше разписано закриването на Висшата атестационна комисия, а висшите училища получиха правото да организират по собствени правила конкурсите за професори и доценти.

СТАТИСТИКА

В резултат на децентрализацията само за 15 месеца броят на хабилитираните лица във вузовете и БАН се увеличиха драматично - 309 професори и 361 доценти. Рекордна се оказа 2012 г., когато научни трудове са защитили 751 преподаватели - от тях новите професори бяха 366, а доцентите - 385.

http://www.segabg.com/article.php?id=736190

[goshawk]

Ще перифразирам един популярен български филм:

"Ми, ... ще ги наредим на масата професор, доцент, професор, доцент, ..."

Въпросът е: кой ще ги храни?

[КГ125]

За актуална политика тука не, моля.

[Р. Теодосиев]

Проблемът според мен не е толкова в големите цифри на професори и доценти, а в това колко от тях извършват научна дейност. Защото в крайна сметка е важна научната дейност и научните публикации и участието в проекти. Всичко друго си е на ниво преподаване. Реално няма проблем, че има толкова много професори и доценти.

[fantom4e]

Надявам се не забравяте че около 2 години бяха нулеви докато се премине от ВАК на вътрешни комисии.

Не бих искал да принизявам работата в университетите, но там да се прави наука е едно от последните неща. А за участие в проекти е необходимо финансиране, което е никакво, е добре клонящо към нула.

Образованието както здравеопазването са 2 сектора с много сходни проблеми.... и както лекарите бягат на запад и тук остават знахари, врачки и подобни пенсионери, в образованието също много университети с Убразовани хора и функционално неграмотно население (>80%). Хората си ползват главите да носят шапки и ходят на фризьор.

[Р. Теодосиев]

Не съм съгласен, за цялата тая лоша слава на науката и учените са си виновни можеби те, че не се популяризират достатъчно, но да кажем, че наука не се правят и няма проекти...

За седма рамкова програма (7РП) от 2007 до 2013 след на 20-то място от 28 членки на ЕС. имаме 678 участничи, който са усвоили 96, 54 мил. евро. Имаме финансирани 163 изследователи по програма MSCA (Мария Кюри).

Топ 5 от участниците са Софийски университет с 43 проекта, Институт за ИКТ с 33 проекта, Онтотекс АД с 15 проекта, Институт по физика на твърдото тяло към БАН и Пловдивски университет.

Не трябва да се подценяват научните звена в България. Имаме институти, които са на световно ниво и членуват в най-големите световни организации по съответната наука.

Аз съм на мнение, че щом има толкова професори и доценти, значи има нужда от тях. Аз лично познавам няколко човека, който влизат в горните статистики и много се радвам за успеха им. Хората се развиват и в това няма нищо лошо. Ако погледнем едни подобни статистики за ЕС или за Америка и Русия ще се изненадаме колко по-големи са от нашите.