Графовете Map

[mnogoznaiko]

Руините на кулата в Алоа, Шотландия, е всичко, което е останало днес от огромно имение, наследствена резиденция на рода Ърскин, графовете Map. Съдбата на мястото е преплетена с тази на хората, живели там, не само защото те обитават имението поко­ления наред, но и заради проклятието, което предрича и води до гибелта на семейството и на седалището на властта им.

Смята се, че проклятието е изречено през XVI век от абата на Камбъскенет срещу граф Map. С унищожаването на абатството Кам­бъскенет графът несъзнателно подпечатва съдбата на рода си през идващите години, тъй като много от предсказанията, макар и изречени неясно, се сбъдват.

Удивително е, че за шотландските прокля­тия по онова време е обичайно да пророку­ват страдания, които ще продължат няколко поколения напред, но точно това проклятие е много конкретно по отношение на опреде­лени неща. Най-важното, което е характер­но изобщо за проклятия от този род, е, че родът Ърскин ще изчезне - съдба, която е най-голямото нещастие за едно потомстве­но аристократично родословие. По-нататък проклятието продължава така: преди семей­ството да изчезне, всички негови имоти и цялата му собственост ще попадне в ръцете на непознати - отново ужасяваща перспек­тива за род от земевладелската класа.

Сигурно очакванията са, че гневът на абата ще спре дотук, но проклятието продължава. То предсказва, че бъдещ член на рода Ърскин ще доживее да види как домът му е погълнат от пламъци, докато съпругата му гори вътре, а три от децата му никога няма да видят слънцето. Нещо повече, за още по-голям позор на Ърскин големият салон на семейния дом ще бъде използван като конюшня, а в голямата гостна ще работи тъкач от нисшата класа.

Предвижда се проклятието да приклю­чи едва когато всичко това стане реалност и фиданка на ясен пусне корени най-отгоре на кулата. Въпреки че проклятието със сигур­ност е разтревожило граф Map, той успява да изживее живота си, без да види сбъдването на нито едно от предсказаните събития и на смъртното си легло вероятно си е мислел, че семейството се е отървало от гневните излия­ния на абата. Но много е грешал.

Това проклятие явно било „търпеливо“, защото минава известно време, преди опре­делени събития да започнат да разкриват истината зад предсказанията. През 1715 г. следващият граф Map се заклева във вярност на Джеймс Стюарт, син на краля на Шот­ландия Джеймс VII, известен като „Стария претендент“. Графът предвожда провалилия се бунт на якобитите срещу короната в опит да помогне на Джеймс Стюарт да се качи на кралския трон. Той е победен и за наказание земите и титлите на рода са отнети. По този начин част от проклятието се сбъдва. Не е известно дали графът наистина е приписал това на предреченото, или просто е гледал на събитията като на наказание за действия­та си. Но след няколко поколения още пове­че от предсказанията излизат наяве.

Почти един век по-късно, през 1801 г., Джон Франсис Ърскин има лошия късмет да понесе основната тежест на пророчест­вото и така да плати цената за грешките на предците си. Като за начало три от децата му са родени напълно слепи - така както предсказва проклятието, те „никога не виж­дат слънцето“. На следващо място, кулата в Алоа - всичко, което е останало от минала­та слава на рода - е унищожена от пожар и съпругата на Ърскин загива в пламъците.

Така се сбъдва основната част от прокля­тието и остават да бъдат изпълнени само подробностите. Наистина един кавалерий­ски взвод използва полуразрушения салон като подслон за конете си, докато войниците обикалят из страната. Впоследствие бездо­мен тъкач се подслонява в развалините на сградата и упражнява занаята си в близкия град. Около 1820 г. малко ясеново дърво е видяно да пуска корени в руините на кулата в Алоа. Сега вече проклятието е изпълнено до последния детайл.

Първият въпрос, който изниква в съз­нанието около този случай, е свързан със съществуването на проклятието. Дали то наистина е било изречено, или е измислено след събитията, за да обясни и потвърди края на рода Ърскин и за да послужи като полезно предупреждение към други евенту­ални непокорни земевладелци? Разбира се, както историческият факт, така и местна­та легенда свидетелстват, че проклятието е истинско, но винаги съществува вероятност, вместо да има силата да предизвика такива ужасни събития, абатът просто да е притежа­вал удивителни пророчески способности.

В този случай съществува както едната, така и другата вероятност. Може би абатътнаистина е имал силата да подпечата съд­бата на рода Ърскин чрез проклятие или гадателските му способности са били про­рочески, макар това да е явно единственият пример за такова предсказание от страна на абат. Каквато и да е истината по въпроса, изглежда, че тайнствените умения на абата на Камбъскенет са били толкова големи, че се помнят и до днес.

[Galahad]

В абатствата са били интелектуалците на епохата. В тамошните библиотеки са се събирали научните познания, а и са били нещо като архив за региона. Тъй че е възможно абатът да се е доверил на познанията си и да е направил своето проклятие.

Пожарите са били често явление в миналото, защото доста сгради изцяло или отчасти са били дървени. И тъй като жените и децата обикновено са били тези, дето са си стояли у дома, най-често те са ставали жертва на такива пожари.

Аристократите поради кръвосмешенията са имали ред здравословни проблеми. Ако в манастира е имало някаква информация за родословието на графа е възможно да е имало данни за фамилна обремененост и да е можело да се предположи, че в някое от поколението децата може да се родят слепи. А и проклятието дава опции за тълкуване и може да се приеме според обстоятелствата и че ще бъдат тикнати в тъмница. Пък аристократите често се забърквали в неприятности и те и потомците им се оказвали зад решетките.

По принцип много големи сгради запазени или разрушени са били използвани за конюшна. Затова може да се предположи, че ако сградата изгори, то тя може да бъде използвана известно време за конюшна.

Край изоставените сгради през Средновековието са се появявали занаятчии и така около много рухнали замъци се развивали цели градове.

Дърво на покрива или кулата се появява, ако тя е занемарена дълго време. Ще рече, че краят на проклятието ще настъпи когато родът вече го няма и няма кой да поддържа изоставените фамилни сгради.

Когато нещо за бъдещето е казано условно, то към пророчеството се прикача всичко, което пасва. Напр. може в сградата да са работили и много занаятчии, но когато се появил и такъв от предсказанието и всичко се напаснало се обърнало внимание. Също може повече от три деца да са се родили слепи, но никой не е отчел бонуса.

Има едни детски филмчета за крал Артур и там героят попаднал от настоящето в миналото успява да скрие слънцето благодарение на това ... че знае кога ще е лунното затъмнение. Сиреч знаещия човек лесно може да се изгъбарка с някой невежа.