Отиди на
Форум "Наука"

За какво е служел додекаедърът?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Поздрави, че извади темата от прахоляка!

Нищо не разбирам от материята, но звучи много логично. Би ли разказал повече, сравнявайки принципа на работа на теодолита и това нещо?

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ами чесно да ти кажа немат си много общо :D

Теодолитите вече измерват по Фаза на върнатия лъч... Така че няма общо.

Тук може лесно да се прожери ако се знаят диаметрите на срещуположни отвори, и се съпостави дадена дължина през колко метра може да запълни отвора в различните направления на уреда. Понеже уреда се е завързвал на различна дължина предполагам за различните направления, ще е малко трудно да се намерят точните разстояния. Но ако приемем че 100 метра е еталон от едно време или 100 фута, можем да видим кое направлене на уреда най добре пасва и от там да си направим изводи за останалите.Това при условие че имаме латата, тоест трябва към тоя уред да върви пръчка с определена дължина :?

Ако в едно направлене обаче има прекалено голяма разлика в диаметрите теорията ми греши ;)

Но определено ще се гледа от по тесния от двата радиуса!

Като се замисля има малко общо с делекомера на старите теодолити, там се преценя разстоянието по фокуса, тук е аналогично но в случая фокуса е отношението на размера на кръгчетата.

Редактирано от aleksandar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

точно теодолита??? Айде да е нивелир че звучи по-пригодно.

Най-малко Теодолита се използва повече за ъгли и има бая пъти по-сложно устройство...а и при него не са лати а по-скоро призмички подобни на това но стъклени, може би от там е дошла идеята ти?

Нивелира е по практичен за разтояния и коти, и с доста по елементарно устроиство (без дигиталните естествено...)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е ти ме закопа, казах първия теодолит малко на шега . . . далекомер е най-точното.

Ако намериш допълнителното устройство за което се е прикрепяло и пръчката от която се е гледала отдалече може и да мерим с него.

Но това е едно уравенение с 3 неизвестни в които знаем само 1 от тях ... сам се сещаш че е нерешимо.

Можем само да намерим ъглите които слючват окръжностите.

Ето постарах се да обрисувам

Редактирано от aleksandar
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

точно теодолита??? Айде да е нивелир че звучи по-пригодно.

Най-малко Теодолита се използва повече за ъгли и има бая пъти по-сложно устройство...а и при него не са лати а по-скоро призмички подобни на това но стъклени, може би от там е дошла идеята ти?

Нивелира е по практичен за разтояния и коти, и с доста по елементарно устроиство (без дигиталните естествено...)

Не мога да си представя това като нивелир... ти ако можеш покажи схема нещо ;)

По сложно да с годините ... но това което се сетих сутринта е че може да използва еднаквост на триъгълници,Питагор т.н.

Не ми е дошла идеята от там защото знам тея призмички какво са, когато нямаш лазер са бвзполезни ... не вярвам в лазери 2-ри век ;)

Нивелира има нужда точно от лата, тази лата която показах не е разграфена а е с определена дължина.

Ако е имало нивелир тогава, значи са можели да картират не много наклонени терени. Явно додекаедара е ползван за постръмни :? защото ми хумна как да се направи примитивно нивелиращо устройство.

Ако ви е интересно може да го начертая :)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Ето как като се съберат две специалности на едно място, в случая археологията и инженерството (геодезията??, поправете ме ако бъркам термина) и нещата се изясняват!!!!

Интердисциплинарност му е майката, екипи от експерти! :punk:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Предвид факта че приемаме че са масови, или е има прекалено много инженери в древен Рим, или не е било това :whistling:

Освен това ми се струва че L в случея за да е трицифрено число трябва да е в сантиметри....Мисля че и през 5 топчета да се прекара на 15 метра пръчката ще е все еднаква, като видима дължина, така че може би и през 1 топче че е било възможно да се определи къде е била пръчката, може би по-скоро различните отвори са пасвали на различните разстояния.

И все пак трябва да го ползва човек с невероятно зрение, а и 50 метра тази пръчка вече може би е иглеждала като петно, не знам, не съм изучавал до каква дължина човешкото око би различило обект. Но те 50 метра са можели да си я измерят със същата точност и със крачки. Да речем че бих се съгласил да се ползва за някаква военна дестинация за грубо определяне, ама пак те като дойдат на 50 метра може да им помахаш, а на 100 няма как да сложиш пръчката...

Според мен логиката с пръчката с определна дължина и да се вижда определено дълга през определена дупка което да значи че на еди кво си разстояние, е вярна. Но по-скоро би имало някакво приложение при наклонени равнени както ти каза...за равно разстояние това ми се вижда прекалено сложно нещо за нещо можещо да се измери по-точно и по-просто. Продължавам да си мисля за нещо с близка идея между невелир и дълекомер, но не и теодолит....доста е сложен за едно тяхно ниво а и неговата работа се базира най-вече на измерването на ъгли не мога да преценя с това колко точно могат да се мерят ъгли и т.н. но разстояния и евентуално някакви сравнения с триъгълници и да речем 45 градуса ъгъл примерно..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"Предвид факта че приемаме че са масови, или е има прекалено много инженери в древен Рим, или не е било това :whistling: "

Ако приемем че всеки легион всяка крепост или всеки форт трябва да се картографират, нищо чудно да са били в всяка рота или там както са деленията на римляните.

"Освен това ми се струва че L в случея за да е трицифрено число трябва да е в сантиметри....Мисля че и през 5 топчета да се прекара на 15 метра пръчката ще е все еднаква, като видима дължина, така че може би и през 1 топче че е било възможно да се определи къде е била пръчката,"

ами да кажем че сложиш пръста си на 10 сантиметра пред окото си ще закрие човек но ако е на 30 сантиметра ще покрие половин човек, разстоянието което покрива пръста ти еднакво ли е?

" може би по-скоро различните отвори са пасвали на различните разстояния."

Напълно е така тези топчета предполагам са за прикрепяне към дъската за да не мърда на определено разстояние, което е L4 то може да го приемем като определено (както и ъгъла алфа) от радиусите на кръгчетата. Единствените неизвестни са Пръчката която като се замисля може да е с наставяща се дължина, и примерно 1 пръчка е 100 метра на един отвор,2 пръчки 200 метра на същия.

"И все пак трябва да го ползва човек с невероятно зрение, а и 50 метра тази пръчка вече може би е иглеждала като петно, не знам, не съм изучавал до каква дължина човешкото око би различило обект. Но те 50 метра са можели да си я измерят със същата точност и със крачки. Да речем че бих се съгласил да се ползва за някаква военна дестинация за грубо определяне, ама пак те като дойдат на 50 метра може да им помахаш, а на 100 няма как да сложиш пръчката..."

Щом е имало звездобройци, мисля че ще има някой който да вижда пръчка на 300 метра :D

"Според мен логиката с пръчката с определна дължина и да се вижда определено дълга през определена дупка което да значи че на еди кво си разстояние, е вярна."

Точно така ,в модерната геодезия мисля че му казват обратна засечка или 2-ра основна задача, или поне близко до тях ..

"Но по-скоро би имало някакво приложение при наклонени равнени както ти каза... ... Продължавам да си мисля за нещо с близка идея между невелир и дълекомер, но не и теодолит....доста е сложен за едно тяхно ниво а и неговата работа се базира най-вече на измерването на ъгли не мога да преценя с това колко точно могат да се мерят ъгли и т.н. но разстояния и евентуално някакви сравнения с триъгълници и да речем 45 градуса ъгъл примерно.."

Додекаедъра сам по себе си мисля че няма да ти свърши работа но след малко ще постна елементарно приложение на гравитацията за нивелир съответко като се знае разстоянието от додекаедъра ще можеш точно да познаеш котата с точност да кажем 1 метър :D ;)

Редактирано от aleksandar
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност да, имало е бая инженери в Рим, бая строители и много пътища, да речем. Всеки легион е строял лагер щом спре. Така, че това, че са намерени при военни обекти според мен означава точно това - че са за пътища или за укрепления. Ако и технически излезе възможно...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Докато чертаех се сетих че трябва нещо да крепи додекаедъра, вероятно каишки са закачани на топчетата, даже един от тях не е с топчета ами малко по одобни стърчалки.

Та това доло е самонивелиращ се нивелир, елементарен. Това което е по трудно е да се разбере че не е имало нужда от пресмятане даже по питагоровата теорема, ако е имало различно разграфяване за различните направления. Което е терикатско.

Това за да докажа че може да се ползва и за това , като включим тая джиджафка.

А това че може да се мери разстояние може да си го разискваме колкото си искаме, но ако някой намери срещулежащите радиуси на какво отношения са и разстоянието на срещулежащите страни и ако отношението не е прекалено голямо, значи 80% ще се убедя че е точно далекомер ;)

post-7200-078738100 1315658100_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всъщност да, имало е бая инженери в Рим, бая строители и много пътища, да речем. Всеки легион е строял лагер щом спре. Така, че това, че са намерени при военни обекти според мен означава точно това - че са за пътища или за укрепления. Ако и технически излезе възможно...

В един легион е имало и инженери, и архитекти, и медици, и писари, и зидари и бая други занаятчии, наречени с общо с името immunes. Поне 500 човека от състава. Отличавали се от обикновените легионери по факта, че получавали по-голяма заплата и били освободени от ежедневната лагерна служба /и съпроведените с това натоварващи дейности/. Съвсем ярък пример за майсторството на такива легиони е съоръжаването на първият в историята дървен мост през Рейн за около седмица. На Цезар му скимнало да даде урок на германците, дал заповед да бъде построен мост, съответно за определения период мостът бил построен и римляните отишли да опердашат изпокрилите се по горите племена.

roman_bridge_caesar_lrg.jpg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Странен предмет с форма на додекаедър е намиран многократно в Западна Европа на територия влизала в състава на Римската империя.

Находките се датират от II и III век. Срещат се премети изработени от бронз или камък. На всяка една от неговите дванадесет стени е пробит отвор, а сърцевината му е куха. Отворите са с различна големина. Всеки връх, където се срещат три стени завършва със сфера. Предназначението му не е установено със сигурност. Има ли някой идея за какво може да е служел?

Roman%20Dodecahedron.jpg

My link

Това е част от запалителен снаряд използван от римската артилерия.

Има всякакви модели-керамични,бронзови и пр. в зависимост каква е била целта.

Поздрави.

Редактирано от rasate
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хм, какви основания има за това? Предполагаш, или го знаеш със сигурност? Защо има различни дупки? Как пали, какво пали? къде гори? Защо дупките са различни?

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В един легион е имало и инженери, и архитекти, и медици, и писари, и зидари и бая други занаятчии, наречени с общо с името immunes. Поне 500 човека от състава. Отличавали се от обикновените легионери по факта, че получавали по-голяма заплата и били освободени от ежедневната лагерна служба /и съпроведените с това натоварващи дейности/. Съвсем ярък пример за майсторството на такива легиони е съоръжаването на първият в историята дървен мост през Рейн за около седмица. На Цезар му скимнало да даде урок на германците, дал заповед да бъде построен мост, съответно за определения период мостът бил построен и римляните отишли да опердашат изпокрилите се по горите племена.

roman_bridge_caesar_lrg.jpg

И преди 10 г. английски строителен батальон не можа да построи, без техниката си, това същото нещо. Технологията помага, ама с нея губим много от практиката...

Значи инженерната част е била около 1/10 от легиона? Ето един от ключовете за бараката ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

И преди 10 г. английски строителен батальон не можа да построи, без техниката си, това същото нещо. Технологията помага, ама с нея губим много от практиката...

Значи инженерната част е била около 1/10 от легиона? Ето един от ключовете за бараката ;)

Е, ингилизите бяха не повече от 10 човека и все пак успяха да забият 6 колеца. А това не е никак малко /при положение, че никога не си боравил с такава техника/. А сега си представи, да кажем, две хиляди обучени човека, впрегнати в работа и командвани от инженерните войски /макар че в римската армия не е имало такова ясно разделение както сега - един човек съвместявал няколко функции/.

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Точно! Обучени и опитни до немай къде... При това дисциплинирани и подчинени на цялото, в най-армейския смисъл на думата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Извинете, но каква връзка имат топчиците по ръбовете,при бомбите? Мислите ли че са нужни, и ако да по колко са намирани на едно място? Ако са били повечко бих се съгласил, но ако са 1-2 до 5 не ми се струва правдоподобно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така е - топките отстрани нямат смисъл, разнообразния размер на отворите няма смисъл, формата няма смисъл. Ако бяха нещо като запалителни бомбички, щяха да са сферични - така се събира най-много вещество.

После - какво да съдържат те, че да гори? С тези големи отвори не е течност - ако е нещо плътно и запалено, тогава пък отворите са малки - какъв пламък ще излиза оттам?

На трето място - ако беше така, щеше да ги има описани и да бъдат намерени много от тях по местата на битките със следи от горене.

Не ми се вярва.

От друга страна, доколкото проследявам логиката за измервателния уред, всичко си е съвсем на мястото!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Хм, какви основания има за това? Предполагаш, или го знаеш със сигурност? Защо има различни дупки? Как пали, какво пали? къде гори? Защо дупките са различни?

Историята се гради на предположения.

Запалителните снаряди са били доста често използвано средство в древността.

Отворите предполагат проникване на въздух и поместване на някакво вещество вътре в него(восък катран),което при своят полет и при удар да се разлее в правилната посока.

В зависимост от укрепленията и даденият ефект който са предизвиквали при удар са били от различен материал.

Но за да се разреши напълно проблема трябва да се направи полеви опит-предполагам,че при въртенето си различните отвори са създавали интересен звуков ефект- свистене подобно на бомбите и снарядите от съвременността и са създавали траен психологически афект у противниците.

Поздрави ;)

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Не, ако и въздух ще влиза вътре, остава много малко за горящо вещесво и ще падне.

Не е това; няма как просто. Малки са размерите. Кое точно в този предмет би свистяло???

Няма никаква логика.

Редактирано от КГ125
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Наскоро гледах по документален филм, как немците вместо бомби са хвърляли празни надупчени варели. Те издавали такива адски звуци, че докарвали на новобранците психоза. Сещам се и за Добромир Хриз, който накарал своите да търкалят цяла нощ бъчви по някакъв баир. Ромеите незнаейки какво се случва се плашели от страшния грохот в тъмната нощ.

Дали тия неща също не са били изстрелвани с цел да плашат противника? Може би дупките и топчетата по ръбовете са правени специално при висока скорост да издават звуци?

Сега виждам че е писал КГ. Идеята е е като са неравномерни дупките, а има и топчета потока на въздуха се нарушава и вместо както при бомбите (които са заоблени) да се чува един тон, се получава най разнообразно обтичане и съответно звуци.

Това разбира се е само предположение).

Иначе, за запалителни бомби са ползвали глинени гърнета с фитил. Идеята е, че докато гори фитила няма страшно, но когато гърнето се разбие и разпръсне горивния материал, огъня от фитила ще попадне върху него и ще го подпали.

Редактирано от Frujin Assen
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Няма начин това нещо да свири, докато лети. А и толкова върхове на стрели биха станали от едно, да хабиш толкова желязо че да плашиш врага...

Не, за мен остава да е земемерски уред.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Хъм, мой,ма то тряя съ убадим на ловците на митови, чи а пробуват начи за кво тошно стаа тоо додекаедър. Ако трябва да се изразя на зелениковски диалект. Никой ли не е правил опити с тези додекаедри? Защото така може да си спекулираме до второ пришествие. Трябва да се пробва, при това от специалисти. Може ли да се мерят стрели, може ли да се мерят разстояния и прочее. Най малкото ще отпаднат някой предположения.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...