Отиди на
Форум "Наука"

Княгиня Олга - дъщерята на цар Симеон, Елена


Recommended Posts

Според А. Никитин появата на името Боян при киевските руси се дължи на това, че княз Боян-Вениамин придружава сестра си, когато баща му я дава за жена на княз Игор, и остава в Киев до смъртта си.

Никитин А. Л.

О КУПЧЕЙ НА «ЗЕМЛЮ БОЯНЮ»*

Однако у Бояна нет отчества — ни в «Слове о полку Игореве», ни в тексте купчей. Если в первом случае его социальный ранг не требует определения, то во втором — в официальном юридическом документе Х1-Х11 века — без отчества могли выступать только три категории людей — 1) слуги, 2) духовные лица и 3) князья. Отнесение Бояна купчей к первой категории невозможно по социальному положению представляющих его интересы лиц и по отсутствию уменьшительного суффикса, наличествующего даже в имени одного из попов («Стипъко»); отнесение его к духовенству невозможно по тем же обстоятельствам и по причине его «мирского» имени. Таким образом, остается лишь третья возможность, которая находит подтверждение 1) в титулатуре его жены («княгиня Бояня»), 2) в социальном статусе его представителей, поименованных с отчествами, и 3) в специфике их имен, принадлежащих к той же этнической общности, что и имя "Боян", на рассмотрении которого следует теперь остановиться.

До находки С.А.Высоцкого имя "Боян" было известно на территории Восточной Европы, главным образом, из «Слова о полку Игореве» (Боян - поэт второй половины XI в.), «Задонщины» (куда он попал из «Слова...») и по двум письменным источникам, связанным своим происхождением с Великим Новгородом. Так, в тексте Новгородской Первой летописи дважды упоминается «Бояня улка» в связи с церковью св. Димитрия -сначала в 1300 году в связи с ее строительством, а затем при упоминании о происшедшем пожаре14. Второй документ, приводящий это имя — «рядная» Тешаты и Якима, датируемая 1266-1291 гг., в которой среди свидетелей упомянут и некий Боян15. Кроме того, при раскопках Новгорода были найдены три берестяных грамоты с упоминанием двух Боянов, из которых один жил в интервале 1065-1117 годов, а другой - в третьей четверти XII века16.

____________________

14 «В лето 6808 <...> срубиша 4 церкви: святыя Богородица в манастыри въ Зверинци, и святого Лазоря, и святого Дмитрия на Бояни улке» [НПЛ, 91]; «В лето 6834 <...> месяца августа 28 загореся на Бояни улке» [НПЛ,97].

15 "ГВНП, с.317 № 331.

16 Зализняк А.А. Словоуказатель..., с. 267.

О КУПЧЕЙ НА «ЗЕМЛЮ БОЯНЮ»__________________________________________________397

Отсутствие имени "Боян" в корпусе древнерусской книжности Х1-ХУ11 вв. и дошедших от того времени документов официального характера как нельзя лучше свидетельствует о малой распространенности этого имени в среде восточнославянских народов, и, наоборот, имя это оказывается весьма популярно у южных славян, в первую очередь у болгар, где оно широко бытует в качестве антропонима с глубокой древности и по настоящее время.

Пришедшее в болгарскую (славянскую) среду от древних тюрок, имя "Боян" имело определенное сакральное значение17, бытуя в среде староболгарской знати и более узко - в царской семье. Имя "Боян" носили: 1) сын хана Кубрата (VII в.)18, 2) болгарский хан, заключивший в 764 г. мирный договор с Константинополем19, 3) брат хана Омортага, казненный в 833 г. за приверженность к христианству20, 4) сын того же Омортага21 и 5) Боян-Вениамин, сын царя Симеона. Последний для нас особенно интересен. По словам кремонского епископа Лиутпранда, посетившего Константинополь в 949-950 гг., Боян-Вениамин получил блестящее образование в византийской столице, прославившись как поэт, музыкант и — волшебник, который по своей воле мог превращаться в волка или орла22. Подобная характеристика, приуроченная к имени "Боян", поразительным образом совпадает с тем, что двести с лишним лет спустя писал автор «Слова о полку Игореве» о своем предшественнике, который чаровал слушателей игрой на гуслях и «растекался... серым волком по земле и сизым орлом под облаками». Последнее обстоятельство позволило Е.Л.Мороз, основываясь на тюркском происхождении имени Бояна, представить его легендарным певцом-шаманом, память о котором восходит к глубокой языческой древности народа23.

____________________

17 Менгес КГ. Восточные элементы в «Слове о полку Игореве». Л., 1979, с. 80-83; Баскаков Н.А. Тюркская лексика в «Слове о полку Игореве». М., 1985, с.143-146.

18 Дуйчев И. Най-ранни връзки между пръвоболгари и славяни. // И.Дуйчев. Българско средновековие. София, 1972, с. 88.

19 Иречек К. История на българите. София, 1978, с. 178.

20 Дуйчев И. Връзки между чехи, словаци и българи. // И.Дуйчев. Българско средновековие..., с. 341.

21 Иречек К. История..., с.165.

22 Златарски В.Н. История на Българската държава през средните векове, т. 1, ч. 2. София, 1971, с. 495-496; Дуйчев И. Проучвания върху българского средновековие. II. Боян Магесник. // Сборник Българската Академия на Науките, т. 41, клон историко-филологичен, бр. 21. София, 1949, с. 9-19.

23 Мороз Е.Л. Следы шаманских представлений в эпической традиции древней Руси. // Фольклор и этнография. Связи фольклора с древними представлениями и обрядами. Л., 1977, с. 64-72.

398_______________________________________________________ИССЛЕДОВАНИЯ И СТАТЬИ

Случайно ли такое совпадение? Если на основании свидетельства Лиутпранда сначала Ю.Венелин, а вслед за ним Вс.Миллер склонны были видеть в Бояне «Слова о полку Игореве» воспоминание о Бояне-Вениамине, почерпнутое из болгарского источника24, то реальный русский поэт, писавший во второй половине XI века об усобицах «ярославлих внуков», вполне мог быть прямым (хотя и далеким) потомком этого сына царя Симеона, уехавшего из Болгарии на Русь, правда, не в результате русско-болгарских и болгаро-византийских войн второй половины Х века, как о том писали Н.Балабанов и В.Пундев25, а, как мне представляется, значительно раньше, в связи женитьбой Игоря на Ольге, которая в некоторых источниках оказывается «княжной болгарской». О последнем вполне определенно писали как архимандрит Леонид (Кавелин), открывший прямое на это указание в летописном тексте26, Д.И.Иловайский27, М.Н.Тихомиров28, так и автор данной работы29, полагавший, что Боян-Вениамин мог быть родным братом Ольги30 и вероятным отцом ее племянника («анепсий»), который сопровождал русскую княгиню во время поездки в Константинополь, и чье участие в церемониале приема Ольги31 иначе трудно объяснить. Сейчас, когда удалось уточнить вероятное время рождения русской княгини (вторая половина 20-х гг. Х в.), т.е. за 3-5 лет до

____________________

24 Венелин Ю. Критические исследования об истории болгар. М., 1849, с. 263-265; Миллер Вс. Взгляд на «Слово о полку Игореве». М., 1877, с. 117-136.

25 Пундев В. Боянъ Магьосникъть. София, 1923, с. 43.

26 Леонид, архимандрит. Откуда родом была св. великая княгиня русская Ольга? // РС, 1888, июль, с. 217.

27 Иловайский Д.И. Вероятное происхождение св. княгини Ольги. // Иловайский Д. И. Исторические сочинения, ч. 3, М., 1914, с. 441-448.

28 «С точки зрения исторической вероятности привод жены к Игорю от болгарского города Плискова понятнее, чем появление Ольги из Пскова, о котором более ничего не известно в Х в.» (Тихомиров М.Н. Исторические связи России со славянскими странами и Византией. М., 1969, с. 107).

29 Никитин А.Л. Ольга? Елена? Эльга?//НиР, 1991,№№ 11-12. Наиболее подробно эта версия была в последнее время рассмотрена Н.Н.Ерофеевой (Ерофеева Н.Н. Дело о полку Игореве. М., 1997, с. 117-120).

30 Архимандрит Нестор, следом за С.Чилингировым (Чилингиров С. Какво е дал българинът на другите народи. София, 1941, с. 31-32) полагал Ольгу дочерью Анны, сестры Симеона, и ее мужа, болярина Сондока (Нестор, арх. Имал ли е в жилите си българска кръв киевският княз Светослав Игоревич? //Духовна култура, 1964, № 12, с. 13-14.

31 Литаврин Г.Г. Состав посольства Ольги в Константинополе и «дары» императора. // Византийские очерки. Труды советских ученых к XVI Международному конгрессу византинистов. М., 1982,с.79.

О КУПЧЕЙ НА «ЗЕМЛЮ БОЯНЮ»__________________________________________________399

смерти самого Симеона, ничто не препятствует считать ее младшей сестрой Петра и Бояна-Вениамина, детей от второго брака болгарского царя.

Связать имена Ольги и Бояна-Вениамина заставляет не только сам факт ее происхождения из древней болгарской столицы, какой была Плиска, но так же полная неизвестность о судьбе этого многообещающего сына царя Симеона и комплекс сведений о Бояне, киевском поэте второй половины XI века, который содержится в «Слове...». Того и другого разделяет, по меньшей мере, столетие, однако очень многие приметы в творчестве киевского Бояна (сравнение его автором «Слова...» в процессе творчества с белкой на дереве, серым волком на земле и сизым орлом под облаками, столь поразительно напоминающее «оборотничество» Бояна-Вениамина, о котором упомянул Лиутпранд), постоянные дунайские («тропа» и войны Траяна, дунайские девицы) и праславянские (борьба Всеслава с Хорсом, языческий пантеон) реминисценции вызывают естественный вопрос: не был ли древнерусский поэт Боян прямым потомком династов Первого болгарского царства, как это еще в 1920 году попытался представить болгарский исследователь Н.Балабанов.

Касаясь другой исторической загадки — появления в 70-х годах XI века в Киеве знаменитого «Изборника Святослава 1073 года» и некоторых других известных нам книг, являющихся копиями с подлинников, созданных некогда в Преславе или Плиске для личной библиотеки царя Симеона, — Балабанов предположил, что оригиналы могли быть принесены на Русь или воинами Святослава Игоревича, или же сыном царя Симеона, Бояном-Вениамином, который стал «придворным поэтом Святослава»32. В последнем Балабанов, скорее всего, ошибался, поскольку массовые переселения болгарской знати и духовенства в Киевскую Русь, в том числе и потомков царя Симеона, должны были принять массовый характер лишь после смерти Святослава, когда Византия оккупировала большую часть территории Болгарии, лишив автономии ее Церковь, запрещая богослужения на славянском языке и уничтожая книги кириллической письменности.

И всё же уход в пределы других государств представителей той или иной династии случался часто. Почти в каждом средневековом княжестве и королевстве той поры можно,было встретить младших отпрысков или боковые ветви правящих (или свергнутых) в соседних странах семей, изгнанных из отечества или бежавших по собственному почину. Они всегда пользова-

____________________

32 Балабанов Н. Стари украино-български литературни отношения. // Украино-български преглед, ч.1, брой 5 и 6, 1919-1920.

400_______________________________________________________ИССЛЕДОВАНИЯ И СТАТЬИ

лись широким гостеприимством у соседей и родственников, которые предлагали им не только убежище, но и содержание, соответствующее их рангу и титулу. Так происходило и на Руси когда к галицкому князю Ярославу Владимировичу («Осмомыслу») в 1165 году бежал из Византии его свойственник, будущий византийский император Андроник Комнин, «в утешение» которому (т.е. в кормление) галицкий князь выделил несколько городков на всё время его пребывания в добровольном изгнании33. Не отмеченные ПВЛ, потомки Бояна-Вениамина могли и в дальнейшем проживать в Киеве, обладать земельной собственностью, занимать достаточно независимое положение в киевском обществе наравне с «Рюриковичами». Более того, их присутствие в Киеве в 70-е годы XI века может объяснить, с одной стороны, появление именно в это время роскошных книг из библиотеки Симеона, которые нам известны по снятым тогда копиям — «Изборника 1073 г.». Евангелия Константина Преславского, Чудовской рукописи со «Словом Ипполита папы Римского» и ряда других34, а с другой — болгарские имена свидетелей, выступающих со стороны продавца в записи о «земле Бояновой», поскольку в целом они более характерны для южных, нежели для восточных славян, т.е. именно для болгар35.

Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 427
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Потребители

Професоре ,отнели сте ми темата !!! :shades:

От друга страна вашате е по-обширна, а моята засяга само смяната на политиката в Руския пакс Номадика .

Фактически ,АКО КНЯГИНЯ ОЛГА СЕ ОКАЖЕ БЪЛГАРКА Е ДОБРЕ ЗА РУСНАЦИТЕ ,ЗАЩОТО ПАДА ИЗМИСЛЕНАТА ''НОРМАНСКА'' ТЕОРИЯ , КАКТО ПАДНА И ИЗМИСЛЕНАТА НЕМСКА ''ГОТСКА'' ТЕОРИЯ .

Ние с вас не сме първоходци по темата, както виждате нашите свидетели са ''цял облак'' , а сподвижниците ни не по-малко от полка на Игор . Така ,че дерзайте ,радвам се ,че заставате зад една благородна кауза!!! :wavetowel2:

Link to comment
Share on other sites

Така Светослав нарича не българската столица Велики Преслав, а т.нар. Переяславец, който се намира на Дунава, за което в текста има изрично указание.

Между впрочем до приблизително същата идея и за мотивите на Светослав за тези две войни, и за идентификацията на Переяславец като Велики Преслав по свой път и начин достига и А. Никитин [2009а], съответният текст на когото се цитира тук не толкова за пълнота и достоверност на изложението, колкото поради това, че този изследовател навлиза по-надълбоко във вътрешнополитическата ситуация и иманентно-скритите вътрешни механизми на българския двор, докато ние пък като че ли се съсредоточаваме или пък изхождаме повече от психологията на Светослав:

В этом плане особенный интерес для дальнейших исследований может представлять известное заявление, вложенное «краеведом» в уста Святослава, о его желании «жити в Переяславци в Дунай, яко то есть среда земли моей». Почему-то оно не вызывает удивления ни у его «бояр», ни у матери, которая только просит подождать ее смерти, после чего «иди, амо же хощеши» [Ип., 55], хотя на самом деле является своего рода программой и оправданием последующих «болгарских войн».

На первый взгляд, здесь идет речь о завоевании Болгарии с целью переноса туда столицы «Руси» — замысел дерзкий, но возможный, однако его реализация, как это представлено у Льва Диакона, вызывает множество недоумений у историка, поскольку «завоевание» сопровождается беспрецедентным в истории фактом сохранения правящей династии, царской сокровищницы, захваченной впоследствии Цимисхием, и отсутствием посягательства Святослава на какие-либо реальные властные функции, титулы и инсигнии, кроме объединенного командования росами/русами и болгарской армией против греков. Удивление вызывает и та легкость, с какой, воспользовавшись приглашением императора Никифора «воевать Болгарию», переданным через Калокира, Святослав всего с 10 тысячами росов захватил Первое Болгарское царство, не вызвав, по сути дела, серьезного сопротивления болгарского войска и населения.

Перечисленные обстоятельства, а также странное в его устах выражение, что Переяславец на Дунае «есть среда земли моей», заставляет сопоставить всё изложенное, во-первых, с вероятным фактом происхождения его матери из болгарской Плиски, а, во-вторых, с беспрецедентным приемом ее Константином Порфирогенитом, сопоставленным Ж.-П.Ариньоном с приемом «опоясанной патрикии», т.е. свойственницы императора ромеев. И то, и другое заставляет видеть в Ольге если и не племянницу царя Симеона, то, безусловно, представительницу боковой ветви его рода, что, в свою очередь, делает вполне реальными (и обоснованными) притязания Святослава на свою долю «болгарского наследства» после смерти царя Петра Симеоновича 30.1.969 г., женившегося еще в 927 г. на византийской принцессе, которому наследовал его сын, Борис II Петрович.

У нас нет оснований не доверять рассказу Льва Диакона о подстрекательствах Святослава византийским двором к военным действиям против Болгарии, однако только в свете предположений о его родственных связях с болгарской династией становится понятным, почему выбор пал именно на него, а не на печенегов или угров. С другой стороны, приурочение автором ПВЛ намерения Святослава отправиться в «Переяславец на Дунае» (в котором вероятнее видеть не городок в низовьях Дуная, как то обычно считают, а болгарскую столицу Преславу/Переяславль) ко времени перед смертью Ольги, последовавшей 11.7.969 г., т.е. вскоре после смерти Петра Симеоновича, указывает на династическую подоплеку событий, что привело, в конечном итоге, к разделению не земель, а власти (на светскую и военную) между Борисом II и Святославом по принципу, хорошо известному у тюркских народов в древности, в том числе и у болгар.[198-199].

Link to comment
Share on other sites

Боян-Вениамин

но так же полная неизвестность о судьбе этого многообещающего сына царя Симеона

Бих искал само да ви припомня, че някои изследователи идентифицират Михаил и Боян като едно лице, от което следва че Боян-Вениамин под името Михаил е извършил неуспешен опит за преврат срещу брат си цар Петър и със съмишленици е избягал в Македония, където се установил в една крепост и областта за известно време била под техен контрол. След време бил убит, но привържениците му започнали да завземат земите на юг. Аргументите им са, че Михаил дотогава (напр. в Продължителя на Теофан) не е споменаван като четвърти син на цар Симеон, а Петър е имал двама братя - Йоан и Боян-Вениамин. Не си спомням кой точно от колегите пък идентифицира Боян-Вениамин с Курт, когото някои източници споменават като владетел на българите преди Комитопулите, но основанията му са, че ,според изворите, Боян-Вениамин можел да се превръща на вълк, а вълк на тюркски е Курт!!! Имат ли някакво рационално зърно тези хипотези?

Link to comment
Share on other sites

Не си спомням кой точно от колегите пък идентифицира Боян-Вениамин с Курт, когото някои източници споменават като владетел на българите преди Комитопулите, но основанията му са, че, според изворите, Боян-Вениамин можел да се превръща на вълк, а вълк на тюркски е Курт!!! Имат ли някакво рационално зърно тези хипотези?

Благодаря Ви за въпроса, но не познавам предмета в този му аспект и не мога да взема отношение.

Доколкото зная имаме само един владетел Курт и това е Кубрат, а въпросните способности на Боян

все още не са достатъчно основание за подобна идентификация

и то през и чрез лингвистико-ономастичната плоскост.

КГ125"Летописец руских царей": "Приведоша ему (на Игоря) жену из Плискова, именем Олгу, остроумицу и корен и основание вере християнской и наш вожд."

"Родословец на руских князей": "Игоря же (Олег) жени в Болгариях, поят за него княжя именем Олгу. И бе мудра велми."

Оттук ли се заключава, че е българка?

Свидетелствата и доказателствата в това отношение не са едно и две.

За преголямо съжаление тях първи в научно обращение ги вкарват чужденци, а не ние българите.

ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ

ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА

Ние българите

доизградихме основите, създадохме, укрепихме

и утвърдихме като държава Великая Русь;

покръстихме русите и им предадохме

българската книжнина,

писменост и православна култура.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

П Р Е Д И С Л О В

Северните българи и русите

Волжските българи и русите

Дунавските българи и русите

Полагане основите на Киевското Княжество

Женитбата на княгиня Елена за княз Игор

Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга

Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга

Княгиня Елена-Олга и презвитер Григорий

Наполовина българинът княз Светослав

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Българската княгиня Анна и руският княз Владимир

Святое Крещение Великой Руси

Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна

Ние българите покръстихме русите и им предадохме

българската книжнина, писменост и православна култура

Национално- и глобално-историческото значение и роля на християнизацията

и предаването на русите от българите

на българската книжнина, писменост и православна култура

П О С Л Е С Л О В

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

ИЗТОЧНИЦИ

СЪКРАЩЕНИЯ

Страница 39-42:

Последно-други свидетелства и доказателства за княгиня Елена

Това, че княгиня Олга е дъщеря на цар Симеон, допълнително към настоящото изследване и по свой начин аргументира и доказва и А. Никитин [2009], който съвсем определено и дори категорически заключава и твърди, че името Боян попада сред киевските руси благодарение на това, че синът на цар Симеон и братът на княгиня Олга, Боян-Вениамин придружава и пристига в Киев със сестра си, когато тя е изпратена тук, за да стане жена на княз Игор, и по-късно той пътува с нея и до Цариград [8-10].

Но факти и свидетелства с изключителна доказателна сила за това, че княгиня Олга наистина е дъщеря на цар Симеон и то тъкмо на име Елена, са видът и характерът, а и формата и начинът на провеждане на приема, който ромеите дават на княгиня Олга и който преспокойно може да се нарече едновременно уникално-неповторим, високо-приповдигнат и тържествено-помпозен.

Тук прави впечатление най-напред това, че самата тя разговаря с императора и императрицата без посредничеството на преводач. Това очевидно-безспорно е повече от невъзможно за една славянка или всякаква друга жена от отечеството й, но пък е напълно възможно и дори е съвсем в реда на нещата за една княгиня, родена и израсла в двореца на най-образования и висококултурен европейски монарх, където тя без всякакво съмнение още от много малка под ръководството на собствено-лични учители изучава гръцки, латински, музика, танци, богословски, философски и природно-математически науки.

Ромеите още от времето на нейната женитба за руския княз знаят много добре коя е тя, а още по-добре пък кой е нейният баща и наблюдават най-внимателно-отблизо нейните вътрешно- и външнополитически изяви и прояви, тъкмо поради което й оказват възможно най-почетния прием, от който най-напред е изключен задължителният по протокол троен поклон с лягане на пода, заменен само с леко навеждане на главата, и разрешение да седи в присъствието на императора и императрицата и да беседва с тях толкова, колкото си пожелае, както и освен това и да се оттегля заедно с тях във вътрешните им покои на непринудено-дружеска беседа.

Именно по време на някоя от тези беседи императорът наистина трябва да й е направил и онова прословуто и непрекъснато разнасяно из летописите предложение за женитба, което обаче, както вече видяхме по-горе, изобщо не е нещо ново и само повтаря и потвърждава направената навремето уговорка между техните бащи.

На възможно най-високото ниво на оказания на княгиня Олга прием от страна на ромеите като че ли първи обръща внимание френският историк Ж.-П. Ариньон. Това той го обяснява с предположението си, че ромеите още от началото били гледали на княгинята като на свекърва на тяхна принцеса [по Никитин 2009а, 184]. Тъкмо едно такова обяснение ние няма как да приемем, чисто и просто защото на началния етап на преговорите това все още не се знае и тежкият дворцов протокол не може да се нагласи и програмира съобразно един по същество трудно прогнозируем резултат.

В противовес на това самият А. Никитин [2009а] пък обяснява високото ниво на приема чрез много неясно какво и по каква линия роднинство на княгинята с тогавашния български цар Петър:

Однако была ли Ольга/Эльга в глазах императора представительницей «варваров»? На этот вопрос уже сейчас можно ответить отрицательно, и не только потому, что она была христианкой и ее сопровождал священник. Сам факт неординарного приема княгини росов в императорском дворце таким блюстителем этикета, каким был Константин VII, заставляет вспомнить происхождение Ольги «из Плиски», что является недвусмысленным свидетельством ее родства с царствующим домом Первого Болгарского царства и непосредственно со здравствующим в то время царем Петром Симеоновичем, который был женат на Марии-Ирине, внучке Романа Лакапина.

В таком случае Ольга/Эльга приходилась императору, как бы он того не хотел признавать, свойственницей, почему и была принята во внутренних покоях дворца, куда не допускались иностранные послы и вообще иноземцы. Следует также помнить, что Константин VII оставил описание только торжественных приемов Ольги/Эльги, на которых ее сопровождала свита, официальные послы и купцы, как то требовалось по этикету, в то время как между ними должны были происходить и полуофициальные встречи с императорской семьей в жилых помещениях, закрытых для посторонних.[185].

Според нас обаче думата тук си е казала преди всичко силно респектиращата демонстрация на сила от нейна страна посредством флотилията, начело на която тя пристига и известна част от която през цялото това време непрекъснато е на котва в Златния Рог с готовност на скочи на брега и да започне да се бие и плячкосва, за което изобщо няма начин ромеите да не са си мислели постоянно, още повече че те имат горчивия опит от това през последните стотина години.

Но освен това едва сега ние си даваме сметка и разбираме защо направо болният по протокола и церемониала и иначе с бистър ум Константин Багрянородни не иска да спомене княгинята с нейното моминско име – ами че нали навремето цар Симеон искаше да я жени точно за него, а пък и самите ромеи още поколения напред няма да забравят дръзкия варварин полугрък Симеон, който не само посегна на техния свещен престол, но и в писмата си до патриарха на безупречен гръцки език и с помощта на риториката, която той беше усвоил от самите тях именно тук, в Магнаурската Школа на същия този Магнаурски Дворец, си позволи да им чете и лекции по богословие, философия, политика и други науки, да не говорим за неизброимите материални и морални щети, които той им нанесе с непрекъснатите си победни войни и битки, стигайки до там да пали и руши техни черкви и манастири, а бойните му полета години след това да белеят от костите на загиналите там ромеи.

Наистина какво по-голямо изпитание от това за толкова точния, дори скрупульозно-педантичния и много красив, но и многократно уязвен от българите, доста честолюбив византийски протокол и етикеция! Именно този протокол за първи път е не просто длъжен по силата на вътрешните си закони и правила, а направо е насилен и принуден от външни обстоятелства, правейки се, че не знае коя точно е пристигналата чуждестранна владетелка, да й организира възможно най-шумно-бляскавия и непознат дотогава прием.

Само породеният от всичко това дълбок вътрешен смут и дори потрес могат да накарат лингвистичното въображение на високомерния ромей Багрянородни да роди уродливо-грозния ономастичен хибрид Хелга, Έλγα в гръцка графика, от първата сричка на нейното българско име и от последната сричка на нейното руско име. И ако сега и тук слухът ни долавя през вековете някакво скърцане, то това не е от перото по пергамента, а от неговите зъби, дори и вече тогава да ги няма, докато пише долуприведените редове.

Съобщавайки за пристигането на княгиня Олга в Цариград и описвайки нейното пребиваване там, хронистите не могат да се въздържат да не отбележат, че тя буквално го е превзела. Но единствено и само ние българите знаем какво точно означава тази тяхна толкова кратка бележка: Спи спокойно вечния си сън, Велики Симеоне - все пак и въпреки всичко ти го превзе този пусти Цариград!

КОНСТАНТИН БАГРЯНОРОДНЫЙ

О ЦЕРЕМОНИЯХ

Книга II

Глава 15-я

Второй прием Ольги Русской

Девятого сентября, в среду116 состоялся прием, во всем сходный с вышеописанными,117 по случаю прибытия Русской княгини Ольги. Княгиня вошла со своими родственницами княгинями и избраннейшими прислужницами, причем она шла впереди всех других женщин, а они в порядке следовали одна за другою; она остановилась на том месте, где логофет обычно предлагал вопросы.118 Позади ее вошли апокрисиарии Русских князей и торговые люди и стали внизу у завес; последующее совершилось подобно вышеописанному приему.

Выйдя снова чрез сад, триклин кандидатов и тот триклин, в котором стоит балдахин119 и производятся магистры, княгиня прошла чрез онопод и Золотую руку, т. е. портик Августея, и села там.

Когда царь по обычному чину вошел в дворец,120 состоялся второй прием следующим образом. В триклине Юстиниана было поставлено возвышение, покрытое багряными шелковыми тканями, а на нем поставлен большой трон царя Феофила и сбоку царское золотое кресло. Два серебряных органа двух частей (=димов) были поставлены внизу за двумя завесами, духовые инструменты121 были поставлены вне завес.

Княгиня, приглашенная из Августея, прошла чрез апсиду, ипподром и внутренние переходы того же Августея122 и, вошедши, села в Скилах. Государыня воссела на вышеупомянутый трон, а невестка ее на кресло. Вошел весь кувуклий и препозитом и остиариями были введены ранги;123 ранг 1-й - зосты; ранг 2-ой - жены магистров; ранг 3-й - жены патрикиев; ранг 4-й - жены протоспафариев служащих; ранг 5-й - прочие жены протоспафариев; ранг 6-й - жены спафарокандидатов; ранг 7-й - жены спафариев, страторов и кандидатов.

Затем вошла княгиня (введенная) препозитом и двумя остиариями, причем она шла впереди, а за нею следовали, как сказано выше, ее родственницы-княгини и избраннейшие из ее прислужниц. Ей был предложен препозитом вопрос от имени Августы, и затем она вошла и села в Скилах.[48]

Государыня, вставши с трона, прошла чрез лавсиак и трипетон, вошла в кенургий и чрез него в свою опочивальню. Затем княгиня со своими родственницами и прислужницами вошла чрез триклин Юстиниана, лавсиак и трипегон в кенургий и здесь остановилась для отдыха.

Когда царь воссел с Августою и своими багрянородными детьми, княгиня была приглашена из триклина кенургия и, сев по приглашению царя, высказала ему то, что желала.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Според нас обаче думата тук си е казала преди всичко силно респектиращата демонстрация на сила от нейна страна посредством флотилията, начело на която тя пристига и известна част от която през цялото това време непрекъснато е на котва в Златния Рог с готовност на скочи на брега и да започне да се бие и плячкосва, за което изобщо няма начин ромеите да не са си мислели постоянно, още повече че те имат горчивия опит от това през последните стотина години.

Не мисля, че Константин VII се е бил уплашил толкова, а и ако е имало горчив опит от флотски сблъсъци ромеи / руси в изминалите дотогава стотина години, той е бил руски. Смята ли сериозно някой, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони?

Наистина какво по-голямо изпитание от това за толкова точния, дори скрупульозно-педантичния и много красив, но и многократно уязвен от българите, доста честолюбив византийски протокол и етикеция! Именно този протокол за първи път е не просто длъжен по силата на вътрешните си закони и правила, а направо е насилен и принуден от външни обстоятелства, правейки се, че не знае коя точно е пристигналата чуждестранна владетелка, да й организира възможно най-шумно-бляскавия и непознат дотогава прием.

Насилен - от какво? Вероятно този прием не е в пълно съгласие с имперската политика по отношение на Киев? Може би Константин VII въобще не искал Олга да припари в двореца му, но тя насила нахлула в столицата на империята и той се принудил да я приеме?

...хронистите не могат да се въздържат да не отбележат, че тя буквално го е превзела.

Е, хайде де! :head_hurts_kr: Кой хронист твърди нещо подобно?

Link to comment
Share on other sites

Не мисля, че Константин VII се е бил уплашил толкова, а и ако е имало горчив опит от флотски сблъсъци ромеи / руси в изминалите дотогава стотина години, той е бил руски. Смята ли сериозно някой, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони?

Но ето едно по-друго виждане по въпроса:

Остается только удивляться, как наивная фантазия средневековых авторов заставила целые поколения исследователей принять выдумку за объективную реальность, причем никто не сделал ни одной попытки смоделировать хотя бы морской бой между руссами и греками.

Хеланди и дромоны византийцев были, как и русские ладьи, ушкуи, насады и скандинавские драккары, парусно-гребными. Но на кораблях ромеев гребли рабы и преступники, а на русских и скандинавских – экипажи вольнонаемных гребцов. Плавание в северных водах сложнее, чем в Черном и Средиземном морях.

Скорость русских и скандинавских судов, а также их маневренность были выше, чем у кораблей византийцев. Бой с применением метательного оружия с качающихся платформ выигрывает тот, кто чаще стреляет с предельных дистанций и имеет преимущество в скорости. Если даже допустить, что у византийцев "живой огонь" был в действительности, то и в этом случае все преимущества в бою остаются на стороне флота северян. К этому еще можно добавить такие усложняющие факторы: низкая скорострельность любого оружия той поры, влияние бортовой и продольной качки на точность стрельбы по скоростной и маневренной цели и т. п.

Таким образом, наиболее вероятным представляется то, что руссы в первых трех кампаниях пострадали не от "чудо-оружия", а от шторма, заставшего их корабли вблизи берега. А "живой", или "греческий огонь", был всего лишь несбывшейся мечтою средневековых военных историков. В действительности огнеметы в боевых действиях стали применяться в начале XX века, а точнее, во время первой мировой войны (1914-1918 гг.), причем всеми воюющими сторонами.

Д. Николаев, г. Керчь

Насилен - от какво? Вероятно този прием не е в пълно съгласие с имперската политика по отношение на Киев? Може би Константин VII въобще не искал Олга да припари в двореца му, но тя насила нахлула в столицата на империята и той се принудил да я приеме?

И са ги държали толкова дълго на корабите, че когато след известно време императорът праща да я питат кога най-после ще им достави обещаните тогава стоки и хранителни продукти, тя отговаря троснато, че след като той дойде и се клатушка в крайградската река толкова време, колкото тя го е правила в Златния Рог.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор
Смята ли сериозно някой, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони?

Да, грешката е моя. Трябваше да напиша: "Смята ли сериозно някой, освен руските патриоти, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони?"

Чак като прочетох материала на Д.Николаев от Керч осъзнах колко глупаво е постъпил Петър Велики да строи във Воронеж кораби по чужд образец, след като е могъл да ползва съдове руски патент - по-бързи, по-маневрени, по-скорострелни.

Link to comment
Share on other sites

Да, грешката е моя. Трябваше да напиша: "Смята ли сериозно някой, освен руските патриоти, че руските лодки са били в състояние да противостоят на съоръжените с гръцки огън имперски дромони?"

Чак като прочетох материала на Д.Николаев от Керч осъзнах колко глупаво е постъпил Петър Велики да строи във Воронеж кораби по чужд образец, след като е могъл да ползва съдове руски патент - по-бързи, по-маневрени, по-скорострелни.

Не бих казал, че политико-идеологическите щампи и оценки носят някаква полза на всяка една наука,

да не говорим пък за българската медиевистика, в която не можеш да пристъпиш,

без да се препънеш или убодеш на нещо такова.

Завършил съм корабостроителен техникум, бях инструктор по гребане и ветроходство,

служих във Флота и намирам логика в горната бележка.

Не виждам какво общо има тук Петър Велики.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Общото е, че ако руските плавателни съдове (които са преимуществено речни) бяха по-добри от морските кораби, с каквито разполага Източната империя - каквото е твърдението, което цитирахте по-горе - Петър не би хабил времето си да създава флот по холандски образци, а би попилял своите противници с речни ладии.

Общото е и това, че ако руските съдове превъзхождаха ромейските, щяха например успешно да разкъсат блокадата на Дръстър откъм Дунава през 971г. - постижение, което не им се е удало. Да не говорим за успеха на "водните" им набези по бреговете на Витиния преди това.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Определено много са си изпатили от гърцкия огън братушките, щом даже легенда за победоносния поход на Олег са съчинили.

В июне 904 г. арабский флотовладелец Лев Триполитанский сделал попытку напасть на Константинополь, но был отогнан византийским флотом адмирала Имерия. И тогда же Византия подверглась нападению россов-дромитов[63], разбитых другим византийским флотоводцем - Иоанном Радином. Часть россов-дромитов спаслась благодаря сверхъестественным способностям волшебника Росса. Прочие погибли от греческого огня у мыса Триксфал в феме [64] Опсикий.

Хроника Псевдо-Симеона вызвала острую полемику, критически разобранную в цитированной статье В.Д.Николаева. Защитники Несторовой версии - победоносного похода Вещего Олега- проиграли спор. Теперь наиболее убедительными следует считать выводы В.Д.Николаева, сводящиеся к следующему: "...очевидно, что ''русы-дромиты"... не войско Олега, а славяно-варяжская вольница, обитавшая в устье Днепра и на побережье Черного моря... Эта вольница совершала грабительские набеги на византийские владения... под предводительством "божественно озаренного вождя". Совпадение похода русов-дромитов с походом Льва Триполитанского - не случайность. Дромиты воспользовались отсутствием имперского флота около столицы. Отплыв ночью, чтобы не быть замеченными херсонским стратигом, дромиты двигались вдоль болгарского берега, ибо болгары ненавидели греков: затем они пограбили окрестности столицы и были рассеяны византийским флотом. И произошло это в 904 г. - на три года раньше, чем поход Олега. И уж если такие мелкие события фиксируются в истории Византии, то "щит на вратах Цареграда" - на совести Нестора.

http://www.kulichki.com/~gumilev/ARGS/args207.htm

Link to comment
Share on other sites

Общото е, че ако руските плавателни съдове (които са преимуществено речни) бяха по-добри от морските кораби, с каквито разполага Източната империя - каквото е твърдението, което цитирахте по-горе - Петър не би хабил времето си да създава флот по холандски образци, а би попилял своите противници с речни ладии.

Общото е и това, че ако руските съдове превъзхождаха ромейските, щяха например успешно да разкъсат блокадата на Дръстър откъм Дунава през 971г. - постижение, което не им се е удало. Да не говорим за успеха на "водните" им набези по бреговете на Витиния преди това.

Това не са никакви речни ладии, а кораби с 40-членен екипаж и добри мореходни качества

и дори и с някои "удобства" за пътниците, щом като княгинята с "придворните си дами"

стига благополучно с такъв до Цариград.

Те не са собствено руска конструкция, а скандинавска и нея киевските руси я наследяват от предшествениците си варяги.

При Дръстър русите на Светослав са на еднодръвки.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

За така наречения Малък Преславец на Дунава - най вероятно става въпрос за Дръстър.Друг подобен град /такъв център на търговията като описания от Севтослав/ по долния Дунав просто няма.А и Светослав се установява именно в Дръстър когато завадява Североизотчан България.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

А не еше ли тази Олга същата която упреква Светослав че завладява чужда земя?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
Здравейте!

На бързо. Ще се опитам да сложа портрета на княгиня Олга. После ще обясня защо.

Търся оригиналният икон на княгинята. Това което съм поставил е от една книга без комментар. Кога, кой, къде е рисувал иконът и сега къде се намира?

Интересно ми е да видя с какви букви е писан текстът в ръката и.

Интересни са и мотивите на дрехата. Зографа е вмъкнал сиболиката на езичниците. Нали прилича на древния знак на родът Дуло? Прилича още и на редица символи които са същи на царе, богове, свети хора...

Хммммм

post-5590-1245880379_thumb.jpg

post-5590-1245880392_thumb.jpg

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...

Олга (Хелга) е от варяжки произход!

Първо тя живее във втората половина на 10 в, т.е. родена е около 920 г.

Второ тя е езичница и се покръства едва в зряла възраст - няма как ако е дъщеря на Симеон да остнае такава.

Така че не вярвам на тази версия.

Светослав постъпва много жестоко с евентуалните си братовчеди, съсипва България с голямо удоволствие, ако имаше някаква родствена връзка едва ли щеше да постъпи така.

Link to comment
Share on other sites

Олга (Хелга) е от варяжки произход!

Първо тя живее във втората половина на 10 в, т.е. родена е около 920 г.

Второ тя е езичница и се покръства едва в зряла възраст - няма как ако е дъщеря на Симеон да остнае такава.

Така че не вярвам на тази версия.

Светослав постъпва много жестоко с евентуалните си братовчеди, съсипва България с голямо удоволствие, ако имаше някаква родствена връзка едва ли щеше да постъпи така.

Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга

Ти си благословена сред руските жени,

Тъй като възлюби светлината и изостави тъмнината.

Ще те благославят руските синове

До последните поколения на твоите внуци.

Днес вече русите и украинците напълно искрено, вдъхновено-ентусиазирано и даже високопатетично говорят, пишат, заявяват и прогласяват: Великая! Мудрейшая! Святая! Матерь народа русского! Святая труженица Православия! Начальница Веры в Русской земле! Великая созидательница государственной жизни и культуры Киевской Руси! На ранней заре русской истории, около тысячи лет тому назад, встречается имя женщины, которую по справедливости можно назвать матерью нашей государственности. Это - Святая Ольга Российская, великая княгиня тогдашней Руси. Святая и Равноапостольная Великая Княгиня Ольга Мудрая! Ольга Богомудрая! Великая созидательница государственной жизни и культуры Киевской Руси! Правительница могущественного киевского государства! Будущая просветительница Русского края и родину ее!

А ето какво пишат и руските историци, за които отпреди би трябвало да се очаква един по-въздържан тон, но очевидно това е повече от невъзможно, когато става въпрос за държавник и просветител като княгиня Олга:

Первая в русской истории женщина-правитель, явившаяся образцом для последующих русских правительниц, «праматерь князей русских», как именует ее одно из проложных житий, зачинательница христианства на Руси, сравниваемая Церковью с Еленой, матерью Константина Великого... [Никитин 2009а, 176].

Към всички тези напълно справедливи възхвали, признания и много висока оценка, с някои допълнителни уточнения се присъединяваме и лично ние: Княгиня Олга е първият владетел на Русия християнин, който приема Свето Кръщение преди самата Русия и затова се явява и предизвестителят на една съвсем нова и различна епоха в нейното бъдещо развитие и състояние и който довежда до край полагането на основите; реформира, укрепва и утвърждава вътре и навън, пред Света руската държава, тъкмо поради което Тя още е и първата и единствената, а следователно и най-великата сред всички владетелки в общочовешката история, именно поради всичко което само досега българката по произход княгиня Елена-Олга е основният и главен персонаж на вече безброй руски и украински книги, филми, сценично-музикални и скулптурни произведения.

Но колко жалко и повече от странно, че отново според всички тези руси и украинци, а оттук и за целия Свят, за Нея, първата и най-великата сред безброя жени владетелки на Всички Времена, ”Никто не знает ничего достоверного о происхождении Ольги.”, а ”Предания повествуют сразу о четырех пунктах, с которыми связывается рождение будущей княгини: деревни Горка, Ольгино (Волженец), Ерусалимская и погост Выбуты.” (А. Александров).

А според нас пък Тя все още продължава да няма и собствено име, свой род и родина, защото пак съгласно дълга поредица от руски и украински изследователи от немалко поколения назад във Времето княгиня Олга ту е варяжка, родом от Псков, и при това с неизвестни родители, понеже не били знатни, пък и самата тя е красива лодкарка в мъжки дрехи, около която се увърта Игор, ту генералска дъщеря варяжка, ту дъщеря на княз Олег, който я жени през 903 г., едва 10-годишна според някои, за родственика си княз Игор, ту пък знатна славянка и съвсем накрая, така между другото, за да не би някой да си помисли, че тя наистина е само и единствено българка, се споменава и съответното, повече от невероятно обаче за този автор, предположение, което той за всеки случай бърза да отрече и отхвърли, разбира се, повече от неграмотно и лингвистико-ономастически и при това без изобщо да си даде труда да си направи съответната справка, за да научи, че след 893 г. столица на България не е Плиска, а Велики Преслав:

Когда Игорь возмужал, оженил его Олег, выдал за него жену от Изборска, рода Гостомыслова, которая Прекраса звалась, а Олег переименовал её и нарек в своё имя Ольга. Были у Игоря потом другие жены, но Ольгу из-за мудрости её более других чтил.

(Между впрочем ето тази безброй пъти тиражирана приказка-басня тук не само този автор, но и Светът като цяло я дължи на бащата на руската историография В. Татищев [2009, 4,11].)

Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение Нового Владимирского Летописца (Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу.) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска - болгарская столица того времени.

Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора Нового Владимирского Летописца перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления.

ОЛЬГА (Вольга, Прекраса, в крещении - Елена) (ок. 894-11.07.969), великая русская княгиня. Жена вел. русского кн. Игоря Рюриковича. Относительно происхождения кн. Ольги существует несколько летописных версий. Одни авторы называют ее уроженкой Плескова (Пскова), другие — Изборска. Одни заявляют, что она происходила из рода легендарного Гостомысла и первоначально носила имя Прекраса, но была переименована Олегом Вещим в свою честь, другие называют ее дочерью Олега Вещего, третьи сообщают, что она была простой крестьянкой, понравившейся Игорю и потому ставшей его женой. В рукописном сборнике XV в. имеется известие, согласно которому Ольга была болгарской княжной из города Плиски и приведена на Русь Олегом Вещим в качестве невесты для кн. Игоря. [вж. и срв. напр. Александров 2009, 1-5; День Памяти 2009, 2; Карташев 2009, 49; Меньшиков 2009; Ольга (княгиня Киевская) 2009, 1-3; Ольга Мудрая 2009, 1-3].

При това положение очевидно няма как да се съгласим и приемем, че името Олга на княгинята го дава воеводата на княз Игор, Олег, а това безспорно го прави самият княз в памет и чест на своя велик предшественик княз Олег Вещий. Според нас наред с тези лично негови мотиви и причини за това има и още един такъв мотив и причина, а именно неговата неприязън и даже омраза към елините, т.е. гърците, защото младата княгиня скоро след рождението си е кръстена Елена или на княза нейното име още тогава му звучи така, както на нас би ни прозвучало например името Гъркиня [срв. Михайлов 2009, 2].

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Професоре има резон в думите на протобългарина , относно датата на рождението на Олга .

Според епископ Нестор, тя е дъщеря на Сондоке , според вас на Симеон .

А защо да не е дъщеря на цар Петър. Родена е около 928-930.

Между Игор I и Игор II има период от около 30год. не, че не е възможно Игор да управлявал от 912-до 944г. но тепърва към 30-те години да създава семейство , много чудна ми се вижда тази работа.

Лев Гумильов и Державин, коит са се занимавали обстойно с този период от руската история ,не могат да навържат схемата при тази датировка. Тя е много лека и при създадената послешна картина, направо увисва - Светослав, майка му Олга .

Протобългарин, понеже не сте чели нищо от житията и хронологията на св. Олга ви съветвам да не прибързвате с крайните си оценки - съсипва, окончателно и подобни.

1. Дадените извори ,сведочат, че Олга е отишла в Константинопол с придворния си свещеник Григорий , понеже сте диалектичекски материалист, ще Ви обясня , че при дадените обстоятелства, тя не може да е езичница и да има придворен свещеник....

2.Житията са направо скалъпени, като твърдят,че Порфирородния й станал кръстник, а пък виждаш ли после я пожелал за жена ??!!!?? Коя бабичката на 60 год. ??? Или...норманката лодкарка от Псков ???

Това са приказки за лека нощ...

3. Кой и кога я кръщава , евентуално в Киев ???

4. Какви са били руските църкви преди Официалното покръстване през 988г. ?

Link to comment
Share on other sites

Професоре има резон в думите на протобългарина , относно датата на рождението на Олга .

Според епископ Нестор, тя е дъщеря на Сондоке , според вас на Симеон .

А защо да не е дъщеря на цар Петър. Родена е около 928-930.

Между Игор I и Игор II има период от около 30год. не, че не е възможно Игор да управлявал от 912-до 944г. но тепърва към 30-те години да създава семейство , много чудна ми се вижда тази работа.

Лев Гумильов и Державин, коит са се занимавали обстойно с този период от руската история ,не могат да навържат схемата при тази датировка. Тя е много лека и при създадената послешна картина, направо увисва - Светослав, майка му Олга.

Зная и имам предвид всички лансирани възможности, обмислих ги и ги прецених,

но везните се накланят към дъщеря на Симеон.

Дъщерята на цар Симеон, княгиня Елена-Олга

Ето така и в този ред на мисли стигаме и до лансираното доста отдавна у нас от Ст. Чилингиров [1941] и възприетото впоследствие и от други проучватели на въпроса мнение, че княгиня Олга всъщност и в действителност е дъщеря на княгиня Ана, сестра на цар Симеон и дъщеря на княз Борис, омъжена за неговия близък съветник и съратник княз Сондоке [31-32; Нестор 1964, 13-14; Павлова 1989, 42-43; Чекова 2009, 1,5].

И това мнение ние не смятаме за необходимо сега и тук да го разглеждаме или обсъждаме и преценяваме, не толкова поради липсата при него на достатъчно убедителни аргументи или подробна обосновка, колкото поради вече възприетия и експлициран по-горе принципиален подход и отношение от наша страна към всички без изключение виждания и мнения на други автори.

В съвременната руска историография до идеята, че княгиня Олга е с български произход най-напред като че ли стига М. Тихомиров [1969], според когото «с точки зрения исторической вероятности привод жены к Игорю из болгарского города Плискова понятнее, чем появление Ольги из Пскова, о котором более ничего не известно в X в.» [107].

Наред с това, макар и не особено категорично-определено до идеята за това, че княгиня Олга всъщност и в действителност е дъщеря на цар Симеон достига пък А. Никитин [2009, 7-10]:

Связать имена Ольги и Бояна-Вениамина заставляет не только сам факт ее происхождения из древней болгарской столицы, какой была Плиска, но так же полная неизвестность о судьбе этого многообещающего сына царя Симеона и комплекс сведений о Бояне, киевском поэте второй половины XI века, который содержится в «Слове...».

Много странно и необяснимо обаче в друго свое изследване по въпроса същият автор допуска, че тя може и да е племенница на цар Симеон или пък най-малкото – представителка на страничен клон на неговия род, което като цяло и пак по току-що цитираните съображения и принципи отново ние напълно преднамерено-съзнателно не подлагаме на хронологически анализ, за да видим и проследим субективно-индивидуалното му развитие или евентуално отстъпление, което само по себе си не е съществено за настоящото изследване, но всичко това пък не ни пречи да цитираме тук съответните места, просто за пълнота и достоверност на изложението:

Пересмотр традиционной хронологии ПВЛ в отношении Олега, Игоря и Ольги, приведенный выше, делает сомнительным возможность столь близкого родства последней с Симеоном, хотя сам факт ее происхождения из Плиски, как я покажу далее, способен прояснить многие, иначе не объясняемые моменты как ее собственной биографии, так и действий ее сына Святослава.

Перечисленные обстоятельства, а также странное в его устах выражение, что Переяславец на Дунае «есть среда земли моей», заставляет сопоставить всё изложенное, во-первых, с вероятным фактом происхождения его матери из болгарской Плиски, а, во-вторых, с беспрецедентным приемом ее Константином Порфирогенитом, сопоставленным Ж.-П.Ариньоном с приемом «опоясанной патрикии», т.е. свойственницы императора ромеев. И то, и другое заставляет видеть в Ольге если и не племянницу царя Симеона, то, безусловно, представительницу боковой ветви его рода, что, в свою очередь, делает вполне реальными (и обоснованными) притязания Святослава на свою долю «болгарского наследства» после смерти царя Петра Симеоновича 30.1.969 г., женившегося еще в 927 г. на византийской принцессе, которому наследовал его сын, Борис II Петрович [Никитин 2009а, 178,198-199].

Проучвайки все пак точно в тази връзка още и общо взето не особено широко известното и не съвсем ясното семейно положение на цар Симеон, ние установяваме, че от брака си с Кубера, за която е повече от съмнително да е куманка, чисто и просто защото по това време куманите едва навлизат в Източна Европа, той има един син, а от втория си брак с арменката Мариам се сдобива последователно с трима сина – Петър, Иван, Боян-Вениамин, и една дъщеря с неизвестно име (В. Корисян-Меонлина).

Тъкмо за тази негова дъщеря, като допускаме, че Симеон се жени първия път най-късно през 895 г. и като даваме средно по две години за раждане на всяко едно от децата му, стигаме до извода, че тази негова единствена дъщеря е родена около 903 г. или към началото на 20-те години тя вече е в най-подходящата за онези времена възраст за женене от 17-18 год., което в никакъв случай не би могло да се получи, ако тук ставаше въпрос за дъщеря на Владимир-Расате (Г. Джиджева; В. Наков), която няма как да не е родена преди известните събития през 893 г., или пък за дъщеря на цар Петър, която в най-добрия за противните тук тези може да се роди най-рано в края на 927 г. и то при условие, че той се жени съвсем в началото на същата година.

Така че единствено и само годината на раждане на Симеоновата дъщеря се съгласува и дори напълно съвпада с извежданата по много неясно какви методи и пътища на основата на различно-други източници, сведения и данни, година на раждане на кн. Олга в лицето на 904 г., като по силата на друг род съображения пък отпада горецитираното предположение, че кн. Олга е дъщеря на най-малката дъщеря на княз Борис-Михаил, Анна [вж. и срв. Джиджева 2009, 2; Златарски 2009, 353; Ольга Мудрая 2009, 1-4; Симеон I Великий 2009, срв. Иванов 2009, 9-10; ~*~2009а, 1-2; Иванов Ив. 2009, 2; Корисян-Меонлина 2009, 3; Наков 2009, 1; Никитин 2009, 9; ~*~2009а, 170-172].

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Зная и имам предвид всички лансирани възможности, обмислих ги и ги прецених

Аз съм алфата и омегата,началото и края, няма друга истина освен мене.

:lightbulb:

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
1. Дадените извори ,сведочат, че Олга е отишла в Константинопол с придворния си свещеник Григорий, понеже сте диалектичекски материалист, ще Ви обясня, че при дадените обстоятелства, тя не може да е езичница и да има придворен свещеник....

2.Житията са направо скалъпени, като твърдят,че Порфирородния й станал кръстник, а пък виждаш ли после я пожелал за жена ??!!!?? Коя бабичка на 60 год.??? Или... норманката лодкарка от Псков ??? Това са приказки за лека нощ...

3. Кой и кога я кръщава, евентуално в Киев???

4. Какви са били руските църкви преди Официалното покръстване през 988 г.?

Княгиня Елена-Олга начело на Русия

Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор и незабавно пристъпва към довършване полагането на основите и нейното укрепване под формата на централизация, като по време на няколкото военни експедиции в провинцията, които тя ръководи лично, умиротворява околните славянски племена и най-безмилостно-жестоко, но и чисто по женски коварно-хитро ликвидира някои сепаратистки настроени племенни вождове и старейшини, с което окончателно привлича и обединява под егидата на държавата всички по-близки или по-далечни източнославянски племена; успокоява и урегулирва взаимоотношенията между славяните езичници и варягите християни в собствената и в някои други дружини, като по такъв начин не само пресича варяжската експанзия от север, но и слага край на варяжското господство в държавата; организира подготовката и лично ръководи защитата на Киев срещу печенегите, като предприема мащабно военно-отбранително строителство и очертава държавните граници, по които разполага и гранични застави; поставя началото на каменното строителство като обществени сгради и собствен извънградски дворец.

Княгиня Елена-Олга усъвършенства системата на държавното управление, като разделя държавата на административни области, наречени волосты; реформира и усъвършенства данъчната система, като определя размера на данъка, който трябва да плащат отделните области на държавата и създава по места данъчни служби и тържища, наречени погосты, в които назначава различен брой данъчни чиновници, а така също и съдебни центрове; определя границите на ловните райони на отделните племена и селища, с което като цяло създава необходимите и напълно достатъчни условия и предпоставки за етно-културното сближаване и обединение на отделните славянски племена в качествено новата по форма и съдържание руска народност; утвърждава облекчен режим и стимулира пристигането и търговията в Киев на чуждестранните търговци, с което като цяло издига Русь до равнището на трета велика европейска държава наред с Византия и Саксония [вж. и срв. Гумилев 2009, 120-122,138,178; Ден памяти 2009, 2-4,9; Карамзин 2009, 3; Киевская Русь 2009, 7-8; Меньшиков 2009, 1-3; Пивоваров 2009, 1-7; Рыбаков 2009, 176,294-302,304-310; Скрынников 2009, 15-16; Шевченко 2009, 4-7].

Във външнополитически план княгиня Олга работи интензивно-целенасочено за приобщаването на младата руска държава към Християнската Цивилизация и за нейното международно признаване и утвърждаване, като за целта начело на голяма флотилия, демонстрираща преди всичко военното могъщество на Русь на Черно море, и съответно начело на внушителна държавно-духовна делегация от 108 души, придружена и най-мъдро съветвана от презвитер Григорий, двукратно пътува по море до Цариград.

Тук в големите тържества при посрещането в двореца, чрез присъствието си на богослуженията в най-големите и пищни християнски храмове и в преговорите си с императора, една от точките в дневния ред евентуално на които е и сватосването на княз Светослав за гръцка княгиня, и по време на които като напълно завършен и изкусен дипломат тя го надхитря и даже му се налага, демонстрирайки не само отлично владеене на материята, но и познаване изтънко на обременително-тежкия византийски протокол, княгинята постига редица благоприятни за Русия договорености, сред които и редовната доставка за гръцката столица на сурови и обработени кожи и хранителни продукти, размерът на възнаграждението на руските наемници в гръцката войска и др.

А за да придаде на тези преговори и силата на политически съюзен договор с Византия срещу надвисналата хазарска опасност, както и за да легитимира пред Света руската държава и поданиците си като ортодоксални християни, защото дотогава тя и те са само християни ариани от българска разновидност, което съответно предполага и непризнаване на Българската Православна Църква от страна на Гръцката Църква, княгиня Олга иска най-настоятелно и наистина бива повторно покръстена най-вероятно през 957 г. от гръцкия патриарх и всичко това при условие, че византийската вътрешнополитическа доктрина не приема и не допуска владетелят да бъде жена.

Пак със същата цел, но вече в Киев княгиня Олга влиза във връзка с крал Оттон и издейства той да изпрати тук епископ и проповедници, които най-напред да основат в града епископия и след това и да започнат и да покръстват жителите му и др. [вж. и срв. Васильев 2009, 84,146; Гумилев 2009, 121-122,135-136; День памяти 2009, 4-7-8; Златарски 2009, 409-411; Карташев 2009, 49-54; Крещение Руси 2009, Михайлов 2009, 21; Пивоваров 2009, 7-8,11; Рыбаков 2009, 304,310-312,315; Скрынников 2009, 3,14-15; Татищев 2009, 4; Чилингиров 2009б, 3].

В духовно-религиозната сфера княгиня Олга познава и живее с грижите и въжделенията на обикновените хора, с което спечелва тяхната любов и уважение и те още приживе започват да разказват за нея предания и легенди с такива трогателно-мили подробности като ”Ольгин камень”; ”Ольгин след”; ”Рядом с камнем местные жители до сих пор показывают другой камень-валун, на котором, по преданию, сидела Ольга.”; ”Выше острова по течению один из выступающих из воды камней назывался Ольгин: предание говорит, что княгиня отдыхала на нем во время купания.”; ”Предание упоминает здесь Ольгину церковь или дворец, Ольгин ключ с целебной водой, Ольгины сады, Ольгины погреба, Ольгин колодец. Берег реки рядом с деревней назывался Ольгинский берег.”; ”Между деревнями Щиглицы и Устье, еще ниже по течению Великой, существовало ныне совершенно распаханное городище, известное как городок «царицы Ольги»”; ”На правом берегу р. Нарвы близ ее истока из Чудского озера находится д. Скамья; согласно легенде, деревня названа так потому, что местные жители вынесли Ольге на берег деревянную скамью, на которой сидела княгиня.”; ”По преданию, здесь наскочил на подводный камень и перевернулся челн Ольги, однако она выплыла на правый берег и в честь своего спасения велела поставить церковь.”; ”Еще одно предание повествует о том, что «Святая Ольга была «великая колдунья» и наложила на свои сокровища и сады чары, превратившие ее «любимую усадьбу» в «усадьбу-невидимку».” (А. Александров) и така безкрай, но повече от очевидно има защо.

Някои от тези предания ”като рефлекс на източнославянския култ сред южните славяни” (Ил. Чекова) много скоро се разпространяват и достигат и до Балканите, включително и до Югозападна България, където даже и кръщават деца на нейно име или пък изписват лика й по стените на храмовете сред всички останали християнски светци и мъченици, като и до днес на всеки 11 Юли Българската Православна Църква я почита като светица.

Същевременно тогава русите я назовават гальовно-нежно с нейното рождено име Елена, което обаче произнасят по своя си народен обичай като Олена, или пък видоизменят варяжското й име по посока на името на нейния народ и я наричат Болга, докато други пък под влияние действието на фонетичните закони на собствения си местен говор, в който зв. о получава протезата в - отчина-вотчина, видоизменят варяжското й име до формата Вольга.

С праведния си живот и богоугодните си дела княгиня Елена-Олга е завладяващ пример за всички които я познават, като много от тях, повлияни именно от нея, и не закъсняват да приемат Свето Кръщение и да влязат в Божието Лоно; през по-големите християнски празници тя редовно се черкува в местната църква и по такъв начин съдейства за укрепването, сплотяването, разширяването и въздигането на местната християнска колония, съставена до неотдавна главно от варяги и хазари, с крайна цел нейното легитимиране в най-скоро време като първа и основна политическа сила в държавата; самоотвержено-неуморно проповядва сред народа Христовото Учение и на много места, побивайки само един кръст, полага основите на бъдещи църкви или пък сама организира и ръководи строителството на нови църкви, както в Киев, така и в останалите градове.

Княгиня Олга следи отблизо и подпомага дейността на презвитер Григорий по проповядването и разпространението на Христовата Вяра в общо взето враждебно, а понякога дори и нетърпимо-агресивно настроената езическа среда около сина й Светослав, който към края на живота й даже забранява изобщо да се изпълняват публично християнските обреди и обичаи, разрушава църкви и подлага на мъчения брат си за това, че е християнин, както и поотделно-единичното или съвсем рядко малобройно-груповото покръстване от негова страна на местни езичници, на които той понякога дава даже и християнски имена, оформени според звуковите закони не на руския, а на българския език, например Иван, Стоян или Тудор, каквото е и името на неговия съратник и най-близък приятел от България Тудор Доксов, а така също и по обучението на четмо и писмо най-напред на български език, но впоследствие и на руски език с помощта на пригодената от него за руския език българска азбука и ръкополагането от страна на презвитера на нови християни за свещеници.

Княгинята води внимателно-предпазливо, но последователно-неотстъпно и много твърдо борба с общо взето периодически активизиращото се фанатично-жестоко местно езичество, което е едно от най-дивите в Европа и затова довежда до ужас цивилизованите народи (Н. Сербский) и което практикува даже и човешки жертвоприношения.

Докато е жива с авторитета си тя сполучва да тушира донякъде най-острите му прояви и даже на места успява да отстрани статуите на езическите богове, а така също и да промени погребалния обред от трупоизгаряне към трупополагане, за която цел към всички административно-данъчни центрове заделя и места за гробища и др. Сложността, опасността и даже трагизма на цялата тази борба тя като любяща майка съзнава напълно и докрай и които си проличават особено добре от следните нейни думи:

Максимально причастившейся к источающему благодать центру и парировавшей также его „вредоносность” христианке Ольге предстоит вернуться в свой, ставший для нее враждебным, языческий дом. Предугадывая будущие трудности, связанные с отстаиванием новой веры среди „поганых” и „ньвеигласных”, она обращается к патриарху. „Она же хотящи домови, приде къ патреарху, благословенья просящи на домь, и рече ему: „Людье мои погани и сынь мой, дабы мя богь съблюлъ от всякого зла”.

В Киеве любящая мать безуспешно пытается приобщить своего сына к христианской вере. „Живяше же Ольга съ сыном своимъ Святославомъ, и учашеть и мати креститися, и не брежаше того в уши приимати”; „Аз сыну мой бога познахь и радуюся; аще ты познаеши, и радоватися почнешь.” (Ил. Чекова) [вж. и срв. Александров 2009, 1-5; Геллер 2009, 17-18; Гумилев 2009, 113-160,313; Ден памяти 2009, 1-9; Экономцев 2009, 3; Зализняк 2009, 193-210; Карташев 2009, 48-56; Киевская Русь 2009, 1-4; Крещение Руси 2009, 12-16; Корисян-Меонлина 2009, 3; Меньшиков 2009, 2-3; Мюле 2009, 6; Наков 2009, 2; Никитин 2009, 11-14; ~*~ 2009а, 7,176-188; Ольга княгиня Киевская 2009; Рыбаков 2009, 88-89,176-294,308-350; Сахаров 2009а, 15-18; Сербский 2009, 3; Скрынников 2009, 10-12; Татищев 2009, 4; Чекова 1993, 15-17; ~*~2009, 2-6; Чилингиров 2007, 1-3; Герб, 7; ЛаврЛт, 67; ПВЛт, 13,15].

Дъщерята на българския цар Симеон Велики, ревностната християнка княгиня Елена през мъчително-трудния си, но богоугоден, народуполезен и славен свой житейски път в далечната и чужда страна, бавно и постепенно, но твърдо-непоколебимо и никога невъзвратимо, все по-осезаемо и повече и повече се въздига и превръща в руската княгиня блажено-многострадалната Олга Майката, скърбяща за своите все още непознали Божията Благодат чеда, именно поради което Тя си отива от Този Свят с една единствена мисъл завет към всички тогавашни и бъдещи руси свои синове, дъщери и внуци:

Святая Ольга жила, умерла и погребена была как христианка: И тако поживши и добре славящи Бога в Троице, Отца и Сына и Святого Духа, почи в блазии вере, сконча житие свое с миром о Христе Иисусе, Господе нашем.

Бог прослави тело рабы Своей Олены, и есть в гробе тело ее честное, и неразрушимое пребывает и до сих дней. Блаженная княгиня Ольга прославила Бога всеми делами своими добрыми, и Бог прославил ее.

Как свой пророческий завет последующим поколениям, она с глубоким христианским смирением исповедала свою веру о своем народе: Воля Божия да будет! Аще восхощет Бог помиловати роду моего Земли Руския, да возложит на сердце им обратитися к Богу, якоже и мене Бог сие дарова.

И най-накрая, ето как изглежда българката по произход княгиня Олга от чисто научна гледна точка в съответните редове на Ил. Чекова [2009], която очевидно-безспорно е най-добрият познавач на тази проблематика не само у нас:

Посмъртната похвала на кн. Олга – истински шедьовър на християнската агиография – представлява макросравнение, композирано в семантичната рамка светлина-мрак, християнство-езичество. Княгиня Олга е прославена като предвестница на светлината – деница, зора, луна и бисер, светещи в езическия мрак: „Си бысть предътекущия крестьяньстэи земли аки деньница предъ солнцемь и аки зоря предъ свэтомъ. Си бо сьяше аки луна в нощи, тако и си в невэрныхъ человэцехъ свэтящеся аки бисеръ в калэ: кальни бо бэша грэхомъ, неомовени крещеньемь святымь.” (ПВЛ, 969 г., с. 49) [4].

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Естествено няма никакви, дори и косвени доказателства, че Олга (или както е истинското й име - Хелга :)) да е българка, още по-малко пък дъщеря на цар Симеон. Но за "професорът" това не е проблем, както не е проблем за всеки графоман без елементарни исторически познания, без научни звания и степени в научни дисциплини свързани в историята :bigwink: да пише какво му дойде на акъла.

А за да придаде на тези преговори и силата на политически съюзен договор с Византия срещу надвисналата хазарска опасност, както и за да легитимира пред Света руската държава и поданиците си като ортодоксални християни, защото дотогава тя и те са само християни ариани от българска разновидност, което съответно предполага и непризнаване на Българската Православна Църква от страна на Гръцката Църква, княгиня Олга иска най-настоятелно и наистина бива повторно покръстена най-вероятно през 957 г. от гръцкия патриарх и всичко това при условие, че византийската вътрешнополитическа доктрина не приема и не допуска владетелят да бъде жена.

"те са само християни ариани от българска разновидност" :punk: Ашколсум професор ефенди! Направихте сензационно откритие - българската църква била арианска. Май е време да прекратите "историческите" си "изследвания" и да се захваните отново с преподаване на турски като цяло и болгарски в частност.

"непризнаване на Българската Православна Църква от страна на Гръцката Църква" - като оставим настрани изключително досадно-неграмонтия начин на писане, който сериозно компроментира в очите на научната общност и собствено на останалите съфорумци, институцията която олицетворявате, както и академичния съвет издал ви сертификат за "професор" по филология, това кратко изречени показва пълното ви непознаване на въпроса. Гръцка православна църква през Хв. няма. Може би имате предвид Константинополската патриаршия, но през Хв. тя признава Българската православна църква, все пак нали е нейно творение :tooth:

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители
Естествено няма никакви, дори и косвени доказателства, че Олга (или както е истинското й име - Хелга :) ) да е българка, още по-малко пък дъщеря на цар Симеон. Но за "професорът" това не е проблем, както не е проблем за всеки графоман без елементарни исторически познания, без научни звания и степени в научни дисциплини свързани в историята :bigwink: да пише какво му дойде на акъла.

А за да придаде на тези преговори и силата на политически съюзен договор с Византия срещу надвисналата хазарска опасност, както и за да легитимира пред Света руската държава и поданиците си като ортодоксални християни, защото дотогава тя и те са само християни ариани от българска разновидност, което съответно предполага и непризнаване на Българската Православна Църква от страна на Гръцката Църква, княгиня Олга иска най-настоятелно и наистина бива повторно покръстена най-вероятно през 957 г. от гръцкия патриарх и всичко това при условие, че византийската вътрешнополитическа доктрина не приема и не допуска владетелят да бъде жена.

Kачо,

абсолютно напротив , брате -

няма никакви скандинавски данни за вашите измислени Хелги , напротив, срещу този й произход сведоточат всички налични извори - жития, недоизказвания за произхода и т.н.

Но най-важния contra argumentum е недвусмисленият факт, че Олга и нейният син Светослав, коренно преобръщат доселещната прохазарска политика на Киевска Рус !!!

Затова пишат и говорят всички руски историци от края на XIXв. насам, но вие може би се движите в имагинерните години на XVIII-XIX във всеядната немска наука, която обявява немците за алфата и омегата на историята.

Избийте си тези нацистки глупости от продажните си душички...

"те са само християни ариани от българска разновидност" :punk: Ашколсум професор ефенди! Направихте сензационно откритие - българската църква била арианска. Май е време да прекратите "историческите" си "изследвания" и да се захваните отново с преподаване на турски като цяло и болгарски в частност.

Ариани, манихеи или лоши богомили и павликяни, важното е ,че Константинополската патриаршия ги е екс-комуникирала и не е искала да има общение с тях, докато не е приемат Гръцкото верую !

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...