Проблемът на социалистическите държави е, че огромната държавна собственост трябва да намери ефективното си управление. Това се оказва много трудно и затова, в тези държави все нещо не вървеше, с изключение на големите държавни проекти като строеж на атомна централа, военно производство и армия, пътища и пр. Този проблем изниква веднага след установяването на социализма - ето например четете тука какво констатират през 1955 година !!!! от стр.51 надолу, да кажемСтенограми от пленарни заседания - Народно събрание на Република България (parliament.bg) . 2013013002283301021956_1.pdf Той никога не се реши, в различни вариации - и винаги губещият бяха хората. В СССР на късния Брежнев имаше СТРАХОВИТ дефицит на всякакви стоки, което доведе до повредена култура на какви ли не чудеса от поведения и организации да намериш различни стоки "под масата", което създаде зародиша на особена мафия... Това е, защото държавата притежава над 90% от собствеността, ако не и 100, но това са стопански активи, които без пазар не се управляват никак.
В тази обстановка единственият начин, по който системата да се държи в някакъв поне ред е сталинският или пост-сталинският. Той обаче не може да продължи вечно, защото ще се изроди до севернокорейския. Затова и бива прекратяван от нещо по-меко и това работи, но донякъде. Това беше характеристиката на Хрушчовата и Брежневата епоха. Другият път е мащабната реформа по промяна на собствеността - като тази на Тито в Югославия, на Дън Сяо Пин в Китай, във Виетнам и пр. Сиреч връщане към нормалността на едно общество. Обаче тука се поставя въпросът как ще се запази редът в държавата, т.е. как тя ще защити новата собственост от деструктивни и центробежни посегателства. И тук няма пръст само мафията и криминалната престъпност, но и посегателствата на външните врагове на държавата към системата й - а тази система, отваряйки се, губи най-голямата си сила - репресивността.
Обобщено казано, има два големи сектора - личната свобода и икономическата свобода. Горбачов веднага оттегли държавата от всичко, личните свободи избухнаха без граница, в т.ч. и в БГ (втората половина на 80-тте беше много, много свободна наистина), обаче собствеността остана нереформирана, т.е. нито приватизирана - в добрия смисъл на тази дума, не в бандитският от 90-тте - нито защитена. Нещо повече, Горбачов доста разклати заедно със старите кадри и изобщо държавността. И спря. Това доведе до чудовищно деформиране на обществената система в посока невериятен бандитизъм, който по места извън столицата беше просто не само феодализъм, той стигаше до робовладелство.
За човек с ума и визията на Горбачов, е удивително как той просто изтърва нещата.