-
Брой отговори
11234 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
182
Warlord last won the day on Март 25
Warlord има най-харесвано съдържание!
Всичко за Warlord
- Currently Viewing Topic: А какво се случва в Русия?
- Рожден ден 9.02.1984
Лична информация
-
Пол
Мъж
-
Пребиваване
Шопланд сити, Абсурдистан
-
Интереси
Military history, Archeology, Paleontology, Geography, Biology, Nature, Astronomy, Technology, Culture and Art
Contact Methods
-
Skype
ManOwaRadO
Последни посетители
72926 прегледа на профила
Warlord's Achievements
-
На салфетката България я пише 75/25, но реално става 100/0. Идеята на Сталин с Балканската федерация е била, чрез неговия агент Димитров да държи изкъсо Тито, един вид България/БКП да е троянски кон в Югославия и така тя да не е толкова независима, да има кой да ѝ налага "вето" отвътре. Затова и от наша/съветска страна предложението е било България да има равен глас с цялата Югославия в новата федерация, докато Тито е предлагал България да е само една от съюзните републики, всяка от която има равен глас, тогава са били пет, с нас - шест, или ако ни разделят на две или три отделни републики, вече става съвсем дроб сърма. Затова и, както вече отбелязах, преговорите са буксували още преди разрива между Тито и Сталин. Това по принцип са доволно известни факти, не може да се каже, че се премълчават официално. Вярно, че комунягите не обичат да говорят за това, Димитров не го харесват дори социалистите в днешно време, някои се напъват да му оправдават простотиите, някои избягват. Все пак тук в раздела за алтернативна история не се коментира това, а приемаме че поради някакви причини Балканската федерация се е състояла, и коментираме какви биха били последствията от това.
-
Преди Освобождението - много трудно. Единствено Л. Каравелов е бил за сътрудничество със сърбите и на мнение, че освобождението може да стане с тяхна помощ. Левски, Ботев и въобще останалите от фракцията на "младите" постепенно са се запознали отблизо със сръбския шовинизъм и идеите за една славянска държава на Балканите, която да е сръбска (Левски даже лежи за кратко в затвора при опита му да вербува местни хора от Зайчар за националноосвободителната ни борба). Затова и в някакъв момент решават да се изнесат от Сърбия, изоставят тактиката с легиите, преместват се в Букурещ и там основават БРЦК. Вторият вариант е още по-невероятен. Въобще след като сърбите прилапват Ниш, Пирот и Враня, и особено след войната от 1885 г. вече никой у нас не гледа с доверие на тях, за след 1913 и ПСВ пък да не говорим. Така че какъвто и преврат да беше станал в междувоенния период, никой у нас при никакви обстоятелства нямаше да иска да смени цар Борис за Александър Караджорджевич. Най-голям е бил шанса по време на Бледското споразумение и преговорите между Димитров и Тито. Сталин е бил съгласен, но след 1947 рязко влошават отношенията си с Тито и проектът пропада окончателно. Той е буксувал и по време на преговорите преди това. Но да кажем, че Тито и Сталин не се бяха скарали и Димитров и Тито някакси бяха успяли да намерят компромис и България влезе във федерацията. В такъв случай мисля, че Югославските войни щяха да започнат по-рано - още през 70-те или началото на 80-те, щяха да са още по-кървави и не е ясно в какви граници щяхме да си извоюваме свободата. На чертожната маса при преговорите са стояли планове при влизането България да се раздели на Северна и Южна (с идеята да се намали тежестта ѝ във федерацията, Пиринска Македония да се даде на съюзната република Македония, в замяна Сърбия да даде Западните покрайнини, евентуално и Добруджанска съюзна република да има... абе мазало. Единственото положително може би щеше да е, че така българите и македонците щяха да попаднат в една държава и по този начин нямаше да се появи омразата между тях, която в ТР създава бясната югославска пропаганда. Но все пак може би щяха да имат достатъчно време за да се почувстват като отделна от нас нация, макар и (евентуално) приятелски настроена и след разпада на Югославия пак да не можем да се обединим, както например сърбите не могат повече да се обединят с босненците или черногорците. In conclusion - нищо хубаво не ни е очаквало при подобен сценарий и добре, че не се е случил.
-
Идил са публикували и видеа с участващите терористи, отпреди и по време на атентата, което доказва причастността им в него. Виж това със заловените таджики, които щели да бягат в Украйна, по всяка вероятност е постановка на Кремъл, с цел да оправдаят действията си против Украйна и за да си намерят повод да обявят нова мобилизация.
-
Смяташ че при съглашенска България и разбита Турция австро-немците щяха да изнамерят отнякъде сили за да разгромят през 1915 г. едновременно и Сърбия и Румъния?! В ТР са последователно разбити съответно през 1915 и 1916 и то с решителното участие на България и в двете кампании. Вече казахме за сърбите - оказват доста корава съпротива срещу австро-унгарците, но клякат чак когато идват немски подкрепления от север и най-вече когато ние ги удряме от изток и им прекъсваме линията за снабдяване откъм Антантата на юг. Сърбите са били наясно, че все в някакъв момент ще ги нападнем и към есента на 1915 са държали ок. 143 000 души с ок. 250 оръдия по нашата граница. Ако бяхме с Антантата всичко това щеше да е на австро-немския фронт + ок. 80 000 души съглашенски корпус, който ние нямаше да спрем при Беласица. Така че Сърбия най-вероятно нямаше да бъде разбита и окупирана, или поне не цялата със сигурност, за да може да дойде ред и на Румъния. А при Румъния важи същото - всичките им войски в Добруджа + руските подкрепления, както и охраната около Букурещ щяха да са свободни и пратени на Карпатския фронт. А допълнителни свободни немски сили от участвалите в тези операции в ТР просто няма откъде да бъдат свалени, те и така са били вече на краен предел на възможностите. При Гърция краля и опозицията са били за твърд неутралитет, така че дори и да бяха надделяли, влизане на страната на Централните сили пак нямаше да има. Още повече че на 30 септември 1915 в Атина пристигат английските и френските кораби, ако Гърция клонеше към съюз с ЦС, щяха и по-рано да дебаркират там.