Йохан Хьойзинха Прав ли е Хьойзинха? (XV в. като обяд със стриди)

[glishev]

"Погледът ми при писането на тази книга беше като че ли устремен към дълбините на вечерно небе, но небе кървавочервено, тежко и пустинно, със заплашителна оловна сивота, осветено с фалшиво, медно сияние."

Йохан Хьойзинха, "Залезът на Средновековието"

Пишейки в 1919, веднага след края на Първата световна война, когато "векът е разглобен", Хьойзинха може би не е успял (или не е искал) да избяга от сравнение със собствената си епоха. За него западноевропейското петнайсето столетие е време на края, а не на началото на една цивилизация. На север от Алпите, в Бургундия и околните страни той не намира свежестта на Ренесанса, а само последните, закъснели, даже загниващи плодове на Средновековието.
Бил ли е прав?

На пръв поглед наивен въпрос: та това е Хьойзинха. Авторитетът му е повече от заслужен, ерудицията - безспорна. Наистина, петнайсети век е епохата на мъртвешкия танц, болезненото благочестие, страха от смъртта, въплътен в изкуството (особено в страшните скелетални надгробия) и религиозните трактати. Нашият автор вижда в разкоша на придворните обичаи само кухота и безжизненост, които противопоставя на свежия италиански устрем към достигане и дори съревнование с класическата Античност. Неговият петнайсети век отстъпва пред по-ранните столетия на разцвет за рицарските и църковните добродетели. Хьойзинха отказва да прокара мост между петнайсети и шестнайсети век. Тук можем съвсем справедливо да се запитаме дали пък шестнайсетият предлага основания за повече търсене на оптимизъм във високата култура - без да го подценяваме.

Дали късноготическите форми на придворната и духовната култура са "безжизнени" и "кухи" между 1401 и 1501 е повече въпрос на лична интерпретация отколкото на строго класифициране. Този текст предлага моите лични основания да виждам века съвсем различно от Хьойзинха - и то не без помощта на неговите прекрасни примери.

Политическият век
Франция преминава през най-страшните си поражения в Стогодишната война, но излиза по-силна от всякога - и дори си позволява да се намеси отново в съперничествата на италианските държави. Бургундия проблясва и изчезва в капризите на династичните промени - и в крайна сметка, въпреки впечатляващото звучене на хабсбургските титли, ползата отново е за Франция. Сред залеза на рицарството и значението на монархическите бракове Франция, Бургундия, Фландрия, Ниските земи и западните части на Германия забогатяват видимо. И то не само аристокрацията. Градовете стават истински центрове на финансова мощ и гордост, заявена чрез архитектурата. Градските управи си съперничат с катедралите. Междувременно, въпреки повтарящите се епидемии, постепенно се отдалечават безумните години на Черната смърт (1346-1351) и населението отново започва да нараства. Войните на века са водени свирепо, ту по рицарски, ту по наемнически, но винаги с широта на жеста, която изключва потиснатост, каквато "оловната сивота" на Хьойзинха предполага. Не бива да забравяме, че участниците в тези войни и бракове често са луди, но почти винаги са млади и изпълнени със стръв и към власт, и към разкош, и към всички съпътстващи ги сладости на живота. Отчаян стремеж да се вземе повече преди смъртта? Може би. А може би и чиста joie de vivre. Средновековието, дори и късното, предлага достатъчно примери на наивна радост от удоволствията.

Литературният век
Несъмнено оптимистичен. В Стоте новели и в Стоте нови новели (произлизащи тъкмо от бургундския двор) преобладават весели истории, неприлични детайли, симпатични разказчета за преяждане, изневери, пътешествия, походи и кражби, в които ще намерим много от Бокачо и от по-късния Рабле, но почти нищо - от задаващата се фаталистична трезвост на Маргьорит дьо Навар. Монсеньор дукът на Бургундия и неговите придворни с удоволствие споделят опита си като рицари, като прелъстители и наблюдатели на своето време. И като участници. В новелите им няма нищо "кървавочервено, тежко и пустинно". Напротив, тонът е пролетен, ненаситен и сякаш щастлив. Непресторена жажда за живот, при това с много по-малко условности в сравнение с по-старата куртоазна литература. Мъртвешкият танц е оставен на манастирските автори, които също не са пропуснати в поредицата новели от дижонския двор. А все по-богатите на смисли стихове от века - като например тези на Вийон, но и на повечето му съвременници - може и да не са неизменно бодри, но това не прави тона им по-малко жизнен; дори Шарл д'Орлеан не е лишен от енергичност, въпреки старомодните условности, на които сякаш се подчинява. Фаблиата само ще спомена - Чосър би им се възхитил. А с появата на книгопечатането старият куртоазен дух намира прелестен израз в несломимия дух на Малориевите странстващи рицари.

Век на композитори и художници
Гийом Дюфе и братя Лимбург са напълно достатъчни, за да няма нужда от повече примери за щастливата светлина на петнайсетия век. А те дори не са изключения. Извън Разкошния часослов на дук дьо Бери (първите самостоятелни пейзажи на север от Алпите!) има безброй немски и холандски олтарни композиции, чиято хубост далеч не е само в позлатата, а най-вече в изобразените лица и жестове; телата се отърсват от тържествената си, може би иконична, средновековна скованост - дори без италианско посредничество. Богородиците стават все по-привлекателни (което може би е кощунствено за православния неофанариот днес, но е щастие за туриста и гордост за католика), все по-нежни, а нещо от готическата усмивка на по-ранните столетия оцелява в замечтаните изражения на тези аристократични светици. Музиката, оказва се, се развива съвсем паралелно и в Италия, и на север в петнайсети и шестнайсети век.

Век на машини и кораби
О, да, това тъмно Средновековие... Същото, което използва вятърната мелница поне от средата на дванайсети век; и часовниковата кула от не много след това. Но дванайсетият век, ще възрази Хьойзинха, е време на разцвет, а петнайсетият - на крушение. И все пак - Гутенберг печата Библията, кастилците - своите кралски харти, а Какстън - "Смъртта на Артур" тъкмо в това скръбно столетие на "фалшиво, медно сияние". А в последните му десетилетия първо португалските и след тях - италианските и кастилските моряци доста смело опъват платна към хоризонтите на дотогава малкия свят.

Такъв е моят петнайсети век, когато погледна извън злощастните Балкани и дори извън щастливата Италия. Съвсем не е същият като този на Йохан Хьойзинха, при цялото ми възхищение от него. Не успявам да видя нищо "кухо", "оловно" или лишено от живец в стремежа към прекрасен живот, присъщ на тогавашното, все още относително невинно общество.

[КГ125]

Ухаааа :)

Солидаризирам се с всеки ред! Видимо, следвоенният песимизъм оставя отпечатък и видимо хуманитаристите винаги ще имат определен бекграунд, от който трудно се излиза...

Не само, че 15-ти век е това, което описва г-нъ Манолъ, но и след него идват други векове с още блясък. 15-ти век е само един от пиковете на Европа!

Редактирано Септември 22, 2014 от КГ125

[Drake]

Глишев, много завладяващо и елегантно написано есе за един от любимите ми векове!

[Warlord]

И двете гледни точки вАжат, но и двете са малко в повече крайни и идеализирани струва ми се Хьойзинха попрекалява с генерализиращи епитети като "крушение" и "падение" характеризиращи цялото столетие в Западна Европа. Готиката макар и все още мрачна, вече е в отстъпление, определено се наблюдават и позитивни проблясъци. Но въпреки това решителния скок и генералните промени са едва през следващото столетие. И наистина сравнявайки 15 с 16 в. между тях има по-скоро праг от колкото насип с малък наклон, както усещам, че се опитва да го представи тази статия

[glishev]

Само казвам, че петнайсети век извън Италия си има свой принос към цивилизацията, в частност към високата култура - една много жизнена късна готика, без много вземане-даване с италианския Ренесанс.

[Warlord]

А това - да. И едва ли е възможно да се оспори, първоначалния ренесансов импулс откъм Италианските републики не е равномерен и постоянен и основният му лъч е насочен именно по посока Рейн и периферията му (северозапад), поне там намира най-благодатна почва покълване и последвали местни интерпретации. Определено се чувстват нюанси и от двете епохи, което е нормално.

Редактирано Март 26, 2013 от Warlord

[Stefan Iv]

За него западноевропейското петнайсето столетие е време на края, а не на началото на една цивилизация.

Разковничето тук е какво точно се разбира под западноевропейска цивилизация. С края на ХV в. умира автентичната западна цивилизация. В следващите векове тя се превръща в една паразитна култура живееща на гърба на останалите. А паразитизмът винаги води до деградация и разруха, която днес вече може да наблюдаваме в завършен вид.Толкова за деградирали че вече срещат проблеми със самовъзпроизводството си като култура. Също като късния Рим. Така че Хьойзинха си е безспорно прав, но трудно би бил разбран особено в България, където провинциалисткото мислене се смята за ерудиция.

Редактирано Септември 22, 2014 от Stefan Iv

[КГ125]

Не е ли слухът за гибелта на западната цивилизация през 15 век леко преувеличен? Изпускаш Англия и големите Европейски империи на 18/19 век. Мигар туй не е цивилизация и нима тя не е западна?

[Stefan Iv]

Не е ли слухът за гибелта на западната цивилизация през 15 век леко преувеличен? Изпускаш Англия и големите Европейски империи на 18/19 век. Мигар туй не е цивилизация и нима тя не е западна?

Не само че не ги изпускам, ами точно за тях говоря. Именно големите колониални империи водят до паразитизма, за който споменах. Благодарение на тях към Европа се стичат реки от суровини и пари, което води до бавната деградацията на самите европейци, които в крайна сметка се самоунищожиха с двета световни войни. Днес вече сме свидетели последната фаза от агонията им. Разбира се ХV в. не бива да се приема като абсолютна граница, а като условна. Нещата не ставата отведнъж, а постепенно.

[КГ125]

Това с деградирането е силно казано - а и се случва едва през 20 век. Европа на Европейския концерт си твърде добро нещо. Едва 1914 бележи първият срив, а междувоенният период - втория, и то не е без участието на външни сили в цялата работа.

Но пък да слагаме за начало на края 15-ти век.. Рано е. Има части от Европа, които едва след него тръгват напред. Германия, например.

[БатеВаньо]

Явно за много хора плюенето по запада, част от който сме и ние, се е превърнало в олимпийски спорт.

[КГ125]

Следвоенен австрийски песимизъм... или "още нещо"?

[Stefan Iv]

Това с деградирането е силно казано - а и се случва едва през 20 век. Европа на Европейския концерт си твърде добро нещо. Едва 1914 бележи първият срив, а междувоенният период - втория, и то не е без участието на външни сили в цялата работа.

Но пък да слагаме за начало на края 15-ти век.. Рано е. Има части от Европа, които едва след него тръгват напред. Германия, например.

Гледан на общоцивилизационно ниво, остави отделните държави. През ХVІ е поставено началото на края на запада. Този процес е продължителен не е мигновен., така като и на Рим са му трябвали три века за да загине.

Следвоенен австрийски песимизъм... или "още нещо"?

Не. Просто осъзнаване на процесите, за което допринася и шока разбира се.

[Elemag]

Не само че не ги изпускам, ами точно за тях говоря. Именно големите колониални империи водят до паразитизма, за който споменах. Благодарение на тях към Европа се стичат реки от суровини и пари, което води до бавната деградацията на самите европейци, които в крайна сметка се самоунищожиха с двета световни войни. Днес вече сме свидетели последната фаза от агонията им. Разбира се ХV в. не бива да се приема като абсолютна граница, а като условна. Нещата не ставата отведнъж, а постепенно.

Интересно така идеалът за европейска цивилизация излиза че е средновековната, но пък може да бъде и античната, зависи от гледната точка. Това от какви позиции се казва от консервативни и християнски или други. Всъщност не става ясно ти самия религиозен християнин ли си или атеист? Това е фундаментален въпрос в контекста на обсъжданото.

[КГ125]

Хьойьзинха просто не може да излезе от поставстроунгарския стрес.. Или плаща дан на общата атмосфера на разруха, която още отпреди ПСВ някои втълпяват на Европа.

Европа трябва да се схваща в цялост - за цялостно нейно историческо падение може да се говори едва за днешните времена, и то от бъдеща, по-далечна дистанция, защото Европа и днес още не е съвсем загинала, въпреки, че институциите й упорито правят опит това да се случи с тъпа упоритост и то.

А в 17, 18, 19 век тя си е водеща цивилизация, каквато е била винаги след Средновековието, та дори и през него.

[Stefan Iv]

Интересно така идеалът за европейска цивилизация излиза че е средновековната, но пък може да бъде и античната, зависи от гледната точка. Това от какви позиции се казва от консервативни и християнски или други. Всъщност не става ясно ти самия религиозен християнин ли си или атеист? Това е фундаментален въпрос в контекста на обсъжданото.

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Хьойьзинха просто не може да излезе от поставстроунгарския стрес.. Или плаща дан на общата атмосфера на разруха, която още отпреди ПСВ някои втълпяват на Европа.

А в 17, 18, 19 век тя си е водеща цивилизация, каквато е била винаги след Средновековието, та дори и през него.

Това което е писал Хьойзинха е като Квантовата теория, която може да бъде разбрана от много малко хора. За стреса си прав, но именно той го е провокирал да види истината. То и при Шпенглер има нещо подобно, но както и да е. Ще си послужа със следното сравнение. По време на Студената война Съветския съюз успя да постигне превзъходство във въоръжението спрямо запада. Това не го казвам аз, казват го военни експерти от НАТО. В онези години съветите има повече ядрено оръжие, отколкото всички останали ядрени страни взети заедно, имат оръжия каквито западняците нямат и т.н. Само че цената, която Москва трябваше да плати за това превъзходство беше срутването на собствената им страна и система. Същото се получава и със Западната цивилизация-постигат успехи, но цената е крахът на самата цивилизация. За това става върос. За това Хьойзенха говори за кухото благополучие.

[Elemag]

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Нещо не посмя да отговориш на въпроса за собствената си религия. Страх лозе пази - дет се вика. Християнството дава ценности, но дали тези ценности са и твои така и не стана ясно - нямало значение

Опитът от форумните дискусии показва, че това има значение, напр. атеистите често поставят античната цивилизация по-високо от средновековната.

Ако колониализмът поставя началото на този упадък, то е поставено от Колумб, а неговата експедиция става възможна след Реконкистата. Ако допуснем, че ислямът се беше закрепил в Испания и Колумб не беше тръгнал, Реформацията пак щеше да се случи, а от там и религиозните войни, вкл. трийсетгодишната война - първата голяма континентална европейска война преди тези от 20 век. Но Реформацията няма нищо общо с колониалното забогатавяне - това е дотатъчно като аргумент да обори тезата за колониализмът като най-голям фактор.

[КГ125]

Западната цивилизация е продукт на средновековието, не на античността. Християнството разбира се е тясно свързано с него. Дали си вярващ или не няма никакво значение. Религията не е просто увереността че има Бог.Тя е нещо много по-глобално. Тя дава ценностната система на едно общество, тя определя критеря за добро и зло, до голяма степен тя дава правилата по които да се регулират отношенията между хората. Та в този ред на мисли безспорно християнството е фундаментът на Западна цивилизация. Кога започнаха да деградират-когато се отказаха от него (от ценностната му система) . Защо се отказаха-защото забогатяха. Защо забогатяха-заради колониализма. Това има предвид Хьойзинха, а и несамо той де, но в случая за него говорим.

Това което е писал Хьойзинха е като Квантовата теория, която може да бъде разбрана от много малко хора. За стреса си прав, но именно той го е провокирал да види истината. То и при Шпенглер има нещо подобно, но както и да е. Ще си послужа със следното сравнение. По време на Студената война Съветския съюз успя да постигне превзъходство във въоръжението спрямо запада. Това не го казвам аз, казват го военни експерти от НАТО. В онези години съветите има повече ядрено оръжие, отколкото всички останали ядрени страни взети заедно, имат оръжия каквито западняците нямат и т.н. Само че цената, която Москва трябваше да плати за това превъзходство беше срутването на собствената им страна и система. Същото се получава и със Западната цивилизация-постигат успехи, но цената е крахът на самата цивилизация. За това става върос. За това Хьойзенха говори за кухото благополучие.

Но забогатяването на Запада е неизбежно! И в него се включва не само класическия английски и щатски капитализъм, но и историческият път на Германия през 18 и 19 век, а тя не малко забогатя.

Всъщсност кое е забогатялата Европа - Англия и САЩ ли само? Т.е. критикува ли той Германия и Австро-Унгария, че са забогатели или стоварва върху тях греховете на англосаксонския капитализъм?

Европа си има свой път до ПСВ и не страда твърде от тези "пороци"... Всъщност те доведоха до победата на англосаксонците, т.е. на САЩ, в ПСВ и до крушението на Европа. Нима средновековна Европа би устояла на това? Колкото устоя Испания срещу САЩ в Мексико и Филипините.

Излиза, че Хьойзинха е католически фундаменталист?

[glishev]

Впрочем, Хьойзинха не е австриец, така че какъвто и стрес евентуално да му е повлиял, не е бил "пост-австроунгарски" От друга страна, земите, върху които се е образувала родината му, са били владение на Хабсбургите.

[КГ125]

Е, най-голямото рухване след ПСВ е на Австроунгария и на цялия европейски блясък от 19-ти век. В този смисъл.

[glishev]

Най-голямото може би е все пак на Русия. Но темата е по-скоро за XV в. и ми се ще да си останем там

[КГ125]

Е, Русия е далече, но ОК, правилно - въпросът касае XV в.

Но пак - не мисля, че е прав - та половината блясък на Европа настъпва точно след него!!!

[Stefan Iv]

Говорим за цената на блясъка, не за самия блясък. Всяко нещо в този свят има цена. Нея има предвд Хьозинха, който между другото е холандец и не е живял в Австро-Унгария, но очевидно е повлиян от всеобщата разруха в Европа след ПСВ. За това и той смята блясъка на ХV в за кух, защото този блясък води до постепеното унищожаване на европейската цивилизация.

[КГ125]

E, хм, ми европейската цивилизация продължава да се развива и след 15 век...

[glishev]

Господа, какъв "поставстроунгарски" стрес като Хьойзинха е холандец И какъв "общоцивилизационен" упадък като има късен Ренесанс, барок, Реформация, географски открития, Просвещение и други такива хубави неща. Хьойзинха е голям познавач на темата си и по-скоро смята самия петнайсети век за край на Средновековието, но в никакъв случай не е настроен негативно към последвалите културноисториески периоди.

Темата е за петнайсети век и по-точно за особената висока култура на голямата бургундска държава, която не е нито чисто средовековна, нито типично ренесансова и засяга Холандия много пряко.

Редактирано Ноември 2, 2014 от glishev