Отиди на
Форум "Наука"

Кой е проходът Сидера?


Recommended Posts

  • Модератор История

http://www.protobulgarians.com/Stara%20Zagora%20-%20istoriya/Tervel-Beroe-Boruy-Zagora.htm

Повода дапусна тази тема е посочената по горе статия.Статията не е лоша но определено е прекалено с местния патриотизъм.За Сидера :единственото населено място кото е посочено във възка с този важен в Средноковието проход е Марцианопол /Девня/.По точно сведението че Марцианопол е на север от Сидера.Само че едни бегъл поглед върху картата и е видно че единственият проход за койтоможе да се каже подобно нещо е Айтоският проход.По точно Айтос - Провадия.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Айтоския ми звучи далеч по логично.Дюлинския поход е просто крайморския път а не проход в истинския смисъл на думата.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да не го бъркаш с Поморийския проход.

928190722685409.jpg

От ляво на дясно - Айтоски, Дюлински и Поморийски проход. И трите са от един калибър, около 500 м. надморска височина.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Възможно е.Но така като гледам Девня е доста по близо до Айтоския проход.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

post-7635-007622400 1314796858_thumb.jpg

Разбира се, в исторически план не можем да очакваме кой знае каква прецизност от изворите. "Северно" може да означава със същия успех както "северозападно", така и "североизточно".

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Но пък всеки голям и важен проход би трябвало да е затварян с голяма крепост която да го контролира.При Айтоския имаме такава - Овеч.докато при Дюлинския проход просто няма такава крепост.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За Сидера се говори като граничен пункт. Тъй че ми се струва, че трябва да се насочим към местенце където традиционно минава границата ни. Тъй че Сидерокастро/Вальовища/Демирхисар ми звучи доста подходящо за обекта. То и днес е на 15км от ГКПП-то. Тъй да се каже една традиционна гранично-преходна зона. Сиреч границата е вървяла по Еркесията, а после по билото на планината без обаче да навлиза в стопански важния за Византия крайморски район. Но пък от друга страна като погледнете картата и теглите поглед по паралела ще видите, че това, което влиза в България я свързва с важния пък за Борис І регион на Охрид.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Да, но нали се говори за западната граница на областта Загоре?

Или по скоро за северната.Демирхисар в днешна Гърция е на стотици километри оттам.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Говори се за участъка, в който е направена корекция на границата. Не е посочено дали е на север или на запад. Ако е крайна западна точка на описана подробно граница ще трябва да е някъде към Босилеград. Със севера става още по-сложно, защото ако е проход около Айтос не става ясно къде върви северната граница на Византия след това на запад. А така от източната точка Дебелт до Сидерокастро и после вече са си старите граници.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Е как накъде - по Балкана.Виж статията която съм пуснал в първия пост.Има достатъчно много цитирания от които е видно че Сидера е старопланински проход.Ако е Демирхисар в Солунско как може да ес каже че Марцианополо се намира срещу него?Ии че печенезите се изтеглят през него?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но пък всеки голям и важен проход би трябвало да е затварян с голяма крепост която да го контролира.При Айтоския имаме такава - Овеч.докато при Дюлинския проход просто няма такава крепост.

Е, ако приемем, че Овеч контролира Айтоския проход, не виждам защо да не контролира и Дюлинския.

Между другото, сега погледнах за какво става въпрос и ми се струва, че топонимите на основа сидер- "железен" не са били един и два. В това число и проходите. Конкретно за сведението от Скилица-Кедрин, като че ли няма основание да придаваме голяма важност на прохода.

И все пак, Бургаския музей твърди, че Дюлинския проход е бил важна артерия :biggrin:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

В Бургаския музей е естествено да твърдят това.Но някякви доказателства?Големи крепости на входа и изхода на прохода,споменавия в изворите,монетнти находки?

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Местния патритоизъм си е сериозна болест.Но пък Дюлинския проход си е съвсем слабо използвана артерия.И в Средновековието и днес.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но пък Дюлинския проход си е съвсем слабо използвана артерия.И в Средновековието и днес.

Няма нужда да е магистрала, погледни пак извора (ГИБИ VI, 319). Войската идва от Босфора и ако приемем, че отива към Девня, пътят и е баш през Дюлинския. Айтос и Поморие са встрани.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Статията е малко мешанийка. Теофановия продължител казва, че била дадената от Сидера, където е била границата между България и Византия до Дебелт. Сиреч от областите Кутмичевица и Котокий до Дебелт (ГИБИ-5, 117-118), също Псевдо-Симеон (ГИБИ-5, 175).

Скилица говори за придвижване на виз. армия от Абидос и Хрисопол и в този случай Сидера би трябвало да ни е Демиркапу в Странджа. Аталиат също говори за отсам и отатък Сидера, като отсам е района на Одрин. Оттатък в такъв случай би трябвало да е участъка между южните склонове на Странджа и Балкана, който е наречен от него още и Зигос. За Балкана говори само за "клисури", без да ги споменава поименно.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Пропускате проблема с МаРцианопол.А района между Балкана и Странджа си има друго име.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Статийката е малко тюрлюгювеч. Значи имаме Скилица, според който имаме един поход от Хризопол и Абидос през Босфора и Сидера, при който се стига до Стомогилието и място, което се идентифицира с Девня. Марцианопол естествено по това време вече не съществува.

Имаме Аталиат, който пък говори за действия отсам и оттам Сидера, като отсам е района на Одрин. За Балкана, сиреч Хем/ус, който той нарича и Загос, Аталиат казва, че имало клисури, но въобще не споменава, че Сидара е една от тях. Тъй че Сидера е по-скоро нещо по линията Странджа-Сакар-Родопи. Сиреч се получават следните линии от север на юг - Мизийската равнина, планинската верига Балкан, Горнотракийската низина, планинската линия Странджа-Сакар-Родопа и равнината на Беломорска Тракия.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Само че печенезите са дейтвали в района на Пловдив.И се изтеглят през Сидера към Северна България.Няма как да минат за по кратко през Странджа.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Според Анна Коминна през 1088 г Алексей Комнин по време на похода си срещу печенезите преминал през Сидера и се установил на лагер при Тича.Явно няма как да става въпрос за Странджа.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...