Bridget

Въобще не се учудвам на резултатите на проучването. Въпреки, че имам резерви към самата агенция, провела проучването - НЦИОМ.

Въпросът е приключен, в смисъл, че потребителят ни замерва с "доказателства", изсмукани от пръстите, в стил: "Снощи в кръчмата някой казал нещо..."

Hail to England!

Това е най-простата сметка, която може да си направи човек. Но къде остават редовните месечни плащания - ток, вода, телефон, наем, вноски по кредити и лизинги и др. ? Освен това, не трябва да се опростяват нещата и с приходната страна - само заплата и точка. При кредитните карти, например, щом направиш месечна вноска, то тя се добавя към лимита за усвояване. При овърдрафта е същото. Така че, за да си прави сметката човек (образно казано), трябват доста повече изчисления и съобразявания.

Ще се върна към въпроса, зададен в заглавието на темата - Интересът към литературата и по-специално - българската. Според мен, напоследък се наблюдава една много положителна тенденция на възраждане на българската художествена литература (за нехудожествената не мога да твърдя нищо, защото нямам много преки наблюдения). Вече има доста творби на млади български автори, които си заслужават четенето и са насочени към масовия читател - Алек Попов, Людмила Филипова ... Вчера установих този факт по най-изненадващ начин - бях на разходка в книжарницата на МОЛ-а (МОЛ - Пловдив) и изведнъж ми направи впечатление, че има цял един стелаж с произведения на български автори, които не съм срещала като имена до сега. Попрегледах няколко от книгите и останах много приятно изненадана - доста от тях ми се сториха интересни и смятам при възможност да ги прочета. Като прочета нещо стойностно, ще споделя впечатления А на спорещите относно световната литература и класиците в нея, бих искала да кажа, че наистина не е добре да се натрапват на аудиторията едни или други предпочитания - Стайнбек, Борхес, Толкин или модерния Куелю. Малко офтопик - знаете ли, че Куелю е любимия автор на почти всички моделки, миски и тем подобни, и прочитайки някоя от книгите му са получили едва ли не просветление и вече са преминали на друго интелектуално ниво. Та да продължа ... глупаво е да се говори за това дали литературата е сила на някой и да се отправят обвинения. Според мен, четенето е индивидуално възприятие на четящия на литературната творба и, в този смисъл, е субективно, т. е. колкото хора, толкова и мнения. В един момент може да има съвпадение в мненията на група от хора по отношение на едно произведение или произведения на даден автор.

Странно ми е това за чиповете на котки. Ние имаме котарак, който е 9 годишен, и изобщо не излиза от вкъщи. За какво да го мъча животинчето с поставяне на някакви чипове. Иначе идеята е добра, трябва да има някакъв контрол върху домашните животни и собствениците им. Може би, с тези мерки се цели да се вмени повече отговорност на собствениците на животни. Дано пък да има някакъв успех начинанието и намалеят бездомните хайванчета по улиците, че ужасно ми е жал да ги гледам.

Честит Рожден Ден и от мен ! Много усмивки, обич и интересни хора да срещаш по пътя си!

Може би, да... (именно естествените са най- устойчивите граници - психологически, ако щете)

Анкетата е интересна, но за неспециалисти е затруднителна, поради факта, че доста от събитията не са широко известни и популярни.

Мисля, че малко сте се отклонили от поставения въпрос от Професора. А на теб, Професоре, мога да предложа като начало да дадеш определение за двата вида икономика, които споменаваш. След това можеш да поразсъждаваш над приликите и разликите между тях, а това ще ти даде отговор за предимствата и недостатъците им. Успех.

1. Отразяване на вземането от лизингополучателя Дт с/ка 229 Други предоставени заеми (с определената в договар обща сума на наемните плащания) 40 000 лв. Кт с/ка 709 Други приходи от дейността (със справедливата цена на актива) 38 000 лв. Кт с/ка 725 Финансови приходи за бъдещи периоди 2 000 лв. (с разликата между общата сума на договора и справедливата цена на актива) 2. Отписване на актива Дт с/ка 709 Други приходи от дейността 30 000 лв. Кт с/ка 205 Транспортни средства 30 000 лв.

Напоследък гледам с интерес "Герои", даже си свалиш първия сезон да го гледам на спокойствие, че изпуснах няколко серии. Малко прилича на Lost, но на мен ми е по-интересен.

Уважаеми съфорумци-мъже, пускам тази тема преди 8 март, за да сте подготвени относно значенията на цветята, които така масово се подаряват на жените на този ден. Надявам се, че ще съм ви полезна. Цветята са традиционен подарък за 8 март, знак на уважение пред жената, но и нещо повече. Много хора са чували за т.нар. език на цветята, но много малко го знаят и още по-малко се замислят за значението на цветето, което подаряват. В тази статия ще ви разкрием значението на някои от най-популярните цветя, така че да знаете какво казвате или какво ви казват с всяко едно подарено късче нежна красота. Езикът на цветята, като повечето символни езици, има дълбоки исторически корени. Той е донесен от крал Чарлз ІІ в Швеция от Персия през 17 век, но има своето начало в по-стари антични традиции, а така също и в турската традиция Салем – „езикът на обектите” – според която различните обекти имат свое скрито значение, което може да предава съобщения без думи. Езикът на цветята процъфтява през времето на Викторианската епоха, когато откритото изразяване на любовни симпатии и сексуални помисли се считало за неморално и деградиращо обществото. Ето защо езикът на цветята се наложил като деликатен шифър, чрез който младите влюбени си комуникирали. Според някои тази апокрифност на чувствата, страхът и забраната за свободното им изразяване, чувството за нещо съкровено и тайно, са родили по-силната и отдадена романтика на онази епоха, в противовес на днешната показност. Тази богата, чувствена символика на цветята, способна да кодира емоционалният свят на човека, не е чужда и на българската традиция, както показва и Йордан Йовков в разказа си „Последна радост”. Днес този език отдавна е загубил значението си, а голяма част от него е потънала безвъзвратно в забрава. Известно е, че не само всяко цвете има свое значение, но различните му цветове изразяват различни нюанси, а понякога и цели идеи. Така един букет с комбинации от различни цветя е можел да предаде цяло едно послание на чувства. Днес сме запазили относително цялостно само нюансите в посланията на розата, карамфила и може би на още някои други цветя. Ето и накратко и няколко популярни примера: Агримония – благодарност Анемония – самота, „Прекалено си недостъпна в любовта” Виолетка (синя) – преданост Виолетка (бяла) – благоприличие, сдържаност Гергина – виж далия Глухарче – кокетност Далия – елегантност и достойнство Карамфил (розов) – женска любов Карамфил (бял) – пренебрежение Карамфил (розов) – своенравие, непостоянство Карамфил (червен) – „сърцето ме боли за теб” Карамфил (жълт) – отхвърляне, разочарование Кокиче – утеха или надежда Крем (ален) – чистота, невинност Крем (бял) - възхищение Лавандула – недоверие, подозрение Лале (червено) – Обичам те Лале (жълто) – безнадеждна любов Латинка – патриотизъм Лобелия – злоба, неприязън Люляк (розов) – смърт Люляк (бял) – първи тръпки на любовта Маргаритка – търпение Незабравка – истинска любов Розмарин – памет, спомени Хелиотроп – преданост Хризантема (червена) – влюбен съм Хризантема (жълта) – показна любов Едно от цветята, чиито нюанси на значенията са добре запазени, е розата. Ето какво значат различните рози: Червени рози Те са малко спорен символ – в някои речници за езика на цветята се посочват като обявление за война. Но по-популярни са станали, като израз на романтична любов и страст. Розови рози Показват любов от пръв поглед – обсебваща и бурна. Коралови рози Страстният им цвят е знак за сладострастие. Специалистите от Викторианската епоха съветват да се внимава с това цвете, та да не оскърбите дамата, на която го подарявате. Светло розови рози Знак за радост и щастие. Бели рози Символ на истината и невинността. Те казват: "Липсваш ми!" и "Прекрасна си!" Тъмно розови рози Казват "Благодаря ти." Жълти рози Символ на приятелство и свобода – не ги изпращайте, ако имате романтични и дългосрочни планове. Изсъхнали рози "Свърши се."

По принцип, стачката е начин за постигане на някакви синдикални искания от една професионална общност. Май само по принцип ... защото на учителите нито синдиката им е синдикат, нито общността им е общност, затова и резултата от тази стачка е в много по-голяма степен отрицателен, отколкото положителен. Хем обещаха да дадат на учителите някакви трохи, хем учениците загубиха учебен материал и знания. Безспорно е, че образованието трябва да е от първостепенно значение за всички управляващи, без разлика на партии, движения, коалиции и т. н., защото те са станали това, което са, не само благодарение на генетичните си заложби, дадени им от родителите, а до голяма степен благодарение на учителите си и знанията, дадени им от тях. Не че управляващите показват нещо стойностно откъм знания, но все пак. Но думата ми не е за управляващите, а за учителите, учениците и всички свързани с тях. Учителите, като всички социални групи в страната, са изключително разнородна общност. Има такива, за които тази професия е призвание; има такива, които са станали учители, защото само там са ги приели, когато са кандидатствали във висши училища; има такива, които работят това, колкото да работят нещо, а си имат кой да ги издържа. Затова и настроенията към учителите са толкова различни - от "осанна" до "разпни го" - в смисъл, че "прави са учителите в исканията си за по-високо заплащане за труда си" до " не се ли наядоха с недекларирани пари от частни уроци тия даскали, че и увеличение на щатната им заплата искат". Струва ми се, че от чисто човешка съпричастност трябва бъдат подкрепени исканията им, защото, каквито и учители да са, и те имат право да живеят що-годе нормален живот, а не - да мизерстват. Защото това е една държавно регулирана сфера на дейност, не е както при частните фирми и другите професии - не ти харесват условията на труд, заплащането, хващаш си шапката и си тръгваш и си намираш друга работа. Докато тук учителя не може да избяга на друга работа просто, защото във всички училища е едно и също, а частните училища се броят на пръсти, а, освен това, там положението е още по-лошо. И какво му остава на учителя - или да забегне в чужбина да мие чинии в някой ресторант, да гледа възрастни хора или деца; или да остане тук и да си смени професията с нещо по-добре заплатено - преводач/ка или туристически гид, ако знае езици, продавач/ка, ако е от по-простите учители, дето не знаят езици. Но, всъщност, исках на друго да наблегна - бидейки разнородна общност, учителите затова и не можаха да се обединят кой знае колко и да припознаят в синдикатите, които ги представляваха в преговорите с правителството, истинските си представители. И по този начин постигането на исканията им, беше направо обречено.

Малко снимки и от мен: Една много хубава снимка на ИСТОРИКА на Джендем тепе в Пловдив А тук са от екскурзията ни в Родопите на 6-7 май 2006 г. Пеещите фонтани в Пловдив в Градската градина и едно фонтанче в езерце пак там Малко нови забележителности от Пловдив: Бай Мильо и Филип Македонски А накрая - лятна буря в града (малко преди да завали)