Akademik_Ems

Хейтъри ли? Откога комплексарите взеха да се наричат хейтъри? Това са едни много, много тъжни и неуспели хора. Хора, които се опитват да се самоизтъкнат, принизявайки другите. Жалка картинка... Според опита ми само пълното игнориране ги лекува, както каза психоложката във филмчето. Вниманието за тях е "хранителна среда", интернет пространството им е единственото място за изява. Жалкото е, че съвременният човек все повече "живее" в Интернет. И от това се възпитават всевъзможни диваци. Подрастващите са особено уязвими, и попадайки в реална среда се опитват да бъдат виртуалните личности. И за съжаление за последствията няма бутон "back"...

Е, кажете сега, в крайна сметка нали няма да изчезне света на 11 ноември? Щот на 12 имам рожден ден, пък да знам да не купувам бонбони...

Нали уж е демократична? Над Северна сигурно и пиле не може да прехвръкне. Щом ученето в Южна Корея се преследва, какво ли е в Северна? Хем се чудя защо така ги спират да се образоват тия хора, със силови мерки - световният опит е доказал, че на един човек му дай "хляб и зрелища" и го гледай как блажено се изтяга в тинята на невежеството!

"Тялото ми е приковано в инвалидната количка, но въпреки това умът ми е свободен." Стивън Хокинг Драги философи, изключително приятно ми беше да чета изказванията ви. Провокирахте ме да "освободя" ума си за кратко, да проникна отвъд конкретното, точното. Какво е живот? Някои тук казват, че животът е само органичен, други - че трябва да е организъм, имащ метаболизъм (извинете, че не цитирам точно). Може би дефинирате "живот" в биологичния смисъл на думата... Пределно конкретно, да, науката изследва конкретното, но, съгласете се, доста ограничено (това е добре, значи сме открили нещо ново, нещо което не отговаря на дефиницията). Под "живот" във философския смисъл на думата се разбират страшно много неща. Тук сте наясно за какво говоря. Но тези две разбирания за думата "живот" според мен не изчерпват смисъла й.Ами ако има и друг вид живот, който не разпознаваме като такъв? Друга по - прозаична тема, която ми хрумна е: "Живи ли са вирусите?"(респ. фагите) Имат нуклеинова киселина. Но не могат сами да се възпроизвеждат. Жива ли е една верижка генетична информация с протеинова капсула? Притежават наследственост и изменчивост. Я! И животните еволюират! Вирусите нямат метаболизъм, не ядат, не пият, не нарастват, не синтезират белтъци. Изобщо, нямат жизнени процеси. Можем да определим, че вирусите са живи само по един техен признак - еволюират, а че са неживи - по цели 4 (самоорганизация, саморегулация, самовъзпроизвеждане, самообновяване, леле!). Ако приемем, че тези 5 неща са характеристиките на живите организми, дали е нужно да бъдат изпълнени всички тези условия, или е достатъчно само 1? Казвате, че кристалите се самовъзпроизвеждат (не съм запозната по тази тема, приемам го на доверие), а аз казвам, че вирусите еволюират. Живи ли са?

Понеже е леко скучно просто да си четем за някакви видове животни и растения, предлагам да поиграем на викторина. И тъй като с един въпрос е лесно, а и темата ще се размие малко, нека да са по 3 въпроса. Естествено който отговори вярно, задава следващите въпроси. Въпросите са от областта на биологичните науки. Разчитам да отговаряте според знанията си. 1.Какво е "сифонопс"?(Зоология) 2.При кои животни се наблюдава т.нар. "звънчевиден мускул" и за какво служи?(Зоология) 3.Къде в човещкото тяло е Варолиевият мост? (Анатомия)

Отчетете и фактора "компютърни игри с насилие". Ако си спомняте репортажите около инцидента в Осло, Брейвиг е играл такива игри, за да се "подготви". Младежите са пристрастени към гледане на телевизия и виртуални занимания. По телевизията показват убийства, наркотици, пиянства, по комедийните канали само тъпи шеги, достъпни за масовата публика. Интернет пространството буквално е залято от простотии и неподходящи реклами. В "Студентски град" също стават убийства и побоища. Там е като Лас Вегас - квартира, дискотека, квартира, дискотека... И защото е много "яко" да подражаваш на американския модел и да ступаш някого за забавление, стават и "инциденти". Нещо, което ми се струва правдоподобно, е комплексът за малоценност. Малко или много, всеки живеещ в голям град страда от него. И един ден човк е провокиран от някакъв фактор и тръгва да си избива комплексите...на когото не му стиска си взема наркотици. Попада в насилническа среда и след време убива, но е по - вероятно мотивът да е "за още наркотици". Все пак убива. Да си "популярен" (известен сред връстниците) е идеал. Да си "лошото момче/момиче" е идеал. Да убиваш е идеал. Какво повече?

10. Хората в моето училище имат възможността да участват - индивидуално или чрез сдружения - в процеса на вземане решения за развитието на училището и неговите правила. (Глави 3, 11; Протокол №1) Подскажете как се разбива монопола на ръководството... Какво ще рече участване в "... процеса на вземане решения за развитието на училището и неговите правила". Отива ученикът Х при учителя У и заявява: не одобрявам вашето решение относно ПВР, предлагам... И учителят У ще се съгласи!!! Според мен дори и предложението да е наистина по-добро, У ще си помисли:я, този сополанко тук ми казва какво да правя - що за нахалство! Хората са честолюбиви същества - не обичат да им изобличаваш грешките.

adXok, това има смисъл. Но какви са доказателствата, че са строени толкова отдавна? Къде е 23 000 г. пр. н. е., къде е 1492 г., когато дошли колонизаторите - конкистадори... Изпорзвах "метеОРОиД", в смисъл на отломки в Космоса. Доколкото знам, метеОРОиД, паднал на Земята, се нарича метеориТ. И метеороидът, паднал в Тунгуска, се нарича метеорит. Може би трябваше да добавя след "Тунгуски" един "метеорит", за да няма двусмислици. Къде греша?

По дяволите, на тези от НАСА им плащат по 10 бона на месец, за да си бъркат в носа и да си съчиняват налудничави историйки. По цялата планета изследователите открили повече от 100 кратера, оставени от мошни взривове в древни времена. Как пък разбраха, че са умишлени взривове! Явно приличните метеороиди в Космоса се свършили преди 25 000 години и от тогава само Тунгуският ни е ощастливил. В резултат на ядрените експлозии, водата от Световния океан е започнала движение и се е получил нещо като гигантски водовъртеж. Бре, бре, цунамито стана клише. През миналия век в градовете на маите са били открити древни календари, в които денонощието е 36 часа. "Час" е относително понятие. В нашето съвремие 1 час е 60 минути, 1 минута е 60 секунди (а определението за секунда е твърде сложно, но все пак има формулирано такова). От средновековните български монашески текстове непряко научаваме, че денят се състои от 12 "часа", просто така са си го разделяли хората, не че през Средновековието Земята се въртяла два пъти по-бързо от сега. Та тези учени твърдят много несериозни неща. Току - що с калкулатора си за левче пресметнах приблизително, че маите са смятали за 1 "час" около 39,26666, прибл. 40, съвр. минути. А въпросните "учени" май нямат акъл и за 50 стотинки. Ядрените взривове и циклопи срещу монголоиди няма да коментирам, но за цвят пускам още един цитат: За първи път в света хората построили под земята бомбоубежище и се спасили от унищожителния огън. Ииихааа , това трябва да са го направили за секунди след взрива - колко му е едно бомбоубежище на 50-ина метра под земята, оборудвано с противогази и оловни врати. Може и нет да са прекарали!

Офика Sorbus aucuparia Често садят това кокетно дръвче в градинките. Принадлежи към семейство Розоцветни, достига до 8 – 10 метра. Листата са текоперести, на 10-15 дяла, назъбени по краищата. Съцветията се състоят от повече от 200 снежнобели хермафродитни цветчета, опрашвани от насекоми. Плодът е оранжевочервено топче с от 2 до 8 семена; това нещо ботаниците наричат „лъжлив плод”. То е храна за много птици, а хората приготвят от него разни конфитюри, сладка и т. н. „Сладка” силно казано, тъй като продът е доста горчив. Интересен факт, който открих в английската Уикипедия е, че има ендемичен за България подвид офика. Цитирам: „Sorbus aucuparia subsp. fenenkiana T.Georgiev & Stoj. Bulgaria (endemic)” Форзиция Forsythia Рано напролет, още преди дърветата да са се разлистили, край пътища и градинки грейват яркожълтите цветове на форзицията. Със сигурност сте виждали това растение, у нас е много популярно. Форзицията е храст от семейство Маслинови, цъфти преди да се е разлистила с яркожълти цветове, чиито 4 венчелистчета са съединени в основата. Тамарикс Tamarix Семейство Tamaricaceae обединява ниски пустинни дървета или храсти, вечнозелени или листопадни. Листата са люспоподобни, у нас цъфти през май преди да се е разлистило с розови цветчета, събрани в гъсти копиевидни съцветия. Изключително издръжливо на засушаване и замърсяване растение, поради което е доста популярно. Тъжник Spiraea 'Arguta' Листопаден храст от сем. Розоцветни. Цъфти през май с кичести съцветия от бели цветове. Лигуструм Ligustrum ovalifolium Може би най-често използваното растение за жив плет. Нараства бързо и не изисква специфични грижи. Рядко можете да видите белите му цветове по градинките, тъй като се подрязва често.

Бате Бойко им е звъннал един телефон да отложат пристигането за 2012, тъкмо през юни ще е открил магистрала "Тракия" и няма начин да му падне рейтинга. Па най - добре да зарежат тия техните соц. чинии и от Люлин да дойдат - метро като слънце! Апропо, вижте какво видях днес на витрината на една книжарница:

Днес ще ви представя поредната доза гъбки като една "гъбена чорба" - тези видове не са от един и същи род. Обикновена челядинка Marasmius oreades ЯДЛИВА ГЪБА Расте по открити тревисти пространства - поляни например. Дребна гъбка - шапчицата достига до 5 см в диаметър. Пънчето е без пръстен, пластинките са бели или бледокафяви. Шапчицата е звънчевидна, на цвят кафеникава или бяла. Тази гъбка често расте в т. нар. "самодивски кръгове". Може да бъде объркана с Clitocybe dealbata, съдържаща мускарин. Clitocybe dealbata е отровна гъба и е възможно да настъпи смърт поради сърдечна или белодробна недостатъчност! Шапчицата й е вдлъбната, за разлика от тази на челядинката. Казват, че челядинката има сладък вкус, поради съдържащ се в нея дизахарид - трехалоза (микоза). Той е нужен на гъбата, за да се възстанови след продължително засушаване и да изхвърли спорите си. Clitocybe dealbata Сходна на челядинката отровна гъба. ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! Сърнела Macrolepiota procera ЯДЛИВА ГЪБА Диаметърът на гуглата може да достигне 40 см. Пънчето е с пръстен, тънко, но влакнесто и не се използва за ядене. Върху гуглата има кафяви люспици, но това не е сигурен отличителен белег. Възможно е гъбата да бъде сбъркана с мухоморки. Обикновена масловка Suillus luteus ЯДЛИВА ГЪБА Лесно се разпознава по кафявата шапка и пръстена на пънчето, който отначало е бял, а с времето развива лилави оттенъци. Гуглата е с диаметър между 5 и 12 см. Месото на гъбата е бяло и не променя цвета си при разрязване. Масловката расте в борови гори. Този и други видове от род Suillus могат да предизвикат алергични реакции при някои хора. Обвивката на масловката може да предизвика повръщане. Смята се, че няма отровен двойник. Suillus granulatus расте по същите хабитати като S. luteus. Също е ядлива. Отличава се с жълтеникава месеста част и липса на пръстен на пънчето. Горчива миризливка Omphalotus olearius Отровен двойник на пачия крак. ВНИМАНИЕ! ОТРОВНА ГЪБА!!! От тази гъба е изолирано отровното химично съединение илуидин. Вътрешността на гъбата е оранжева, за разлика от тази на пачия крак. Стъблото е гладко, без пластини. Расте винаги върху мъртва дървесина. Интересно свойство на тази гъба е биолуминесценцията - на тъмно се вижда как пластинките светят. Това се получава вследствие на химическата реакция между ензима луцифераза и съединението луциферин, водеща до излъчването на светлинни емисии. Сходен е с процеса на светене на светулките. А това е гъбата пачи крак: Пачи крак Cantharellus cibarius ЯДЛИВА ГЪБА Има доста екзотичен вид - жълта или оранжева на цвят, със своеобразна форма. Расте по хумусни и песъчливи почви, но и по разлагаща се дървесина. Бере се в края на лятото и началото на есента. Тази гъба е богата на вит. С, калий и вит. Д. Има отлични вкусови качества, но и отровен двойник.

Хи-хи наистина впечатляващо: Това е Giant Coconut Crab (Гигантски кокосов рак). Излизате си от спретнатата къщурка на тихоокеанско островче и с досада си казвате:"Оф, пак тряа да махам раците от дърветата!".Този рак е може би най-голямото членестоного в света, среща се в Индийския и част от Тихия океан (Океания). Възрастните раци не могат да плуват и се давят след едночасов престой във вода. Затова обикалят по сушата, където намират храна - плодове, вътрешност на повалени дървета, мърша (английската Уикипедия смята, че тези раци изяли останките на някаква изчезнала жена летец - Amelia Earhart). Кокосовите раци живеят поединично в подземни дупки и скални пукнатини, тъй като при горещо време дишат трудно, а вечер, или когато вали дъжд, излизат да търсят прехрана. Поради големите си размери тези приятелчета могат да бъдат изядени само от други от техния вид и от човека. Но преди да сте сготвили кокосовия рак от задния двор на въображаемата ви къщурка, отчетете факта, че консумирайки определени храни, раците стават отровни.

Ха, това е явански люспеник: Има вероятност да го срещнете в Югоизточна Азия - Индонезия, п-в Индокитай... Необичаен е не само външният вид на този бозайник, но и начина му на хранене - мравките и термитите, които поглъща, пристигат цели в стомаха му, чиято задна част е покрита с рогови зъби!

Ей, жестоко! Невероятна колекция! Останаха ми очите на "Жизнь животных" и на енциклопедиите на Гжимек! Но моята "настолна Библия" не само за бозайниците, но и за всички гръбначни, е един малък учебник - "Зоология на гръбначните животни", с автор Даниело Пешев. Моето издание е на издателство "Булвест 2000", от 2002 г. Намирам го за доста добро (и най-вече компактно). И за съжаление в момента не се сещам за книга единствено за бозайниците, повечето са ми за гръбначните животни. Имам някъде едно добро заглавие - "Бозайниците в България" или нещо от сорта, но не мога да го намеря...