Отиди на
Форум "Наука"

Каква е идеологията зад термина "degrowth"?


ISTORIK

Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Концепцията за degrowth е справедливо намаляване на стойността на производството и потреблението, което увеличава благосъстоянието на хората и подобрява екологичните условия на местно и глобално ниво в краткосрочен и в дългосрочен план. Degrowth (отрицателен растеж; спад; смаляване; свиване) е политическо, икономическо и социално движение, основано на екологичните, природозащитните, икономическите анти-консуматорски и антикапиталистически идеи. Тези идеи се разглеждат и като икономическа стратегия в отговор на проблема за ограниченията на икономическия растеж и имат за цел да разобличат култа към прираста на БВП и към икономическия растеж на всяка цена.

Това е една все по-популярна концепция за живот, свободен от догмата за непрестанен икономически растеж. Degrowth мислители и активисти се застъпват за намаляването на производството и на потреблението, /свиването/смаляването на икономиките на свръхразвитите държави, като твърди, че свръхпотреблението лежи в основата на дългосрочни екологични и социални неравенства, а - и на други проблеми.

Ключ към концепцията за намаляването на консумацията е, че това не изисква индивидуално мъченичество и намаляване на благосъстоянието. Идеологията за дерастеж не се съгласява и с идеята, че щастието е продукт на материалната задоволеност. Макар доходите, комфортът, скоростта и разнообразието на живота да нарастват след средата на ХХ век, щастието не бележи никакъв „ръст". Дерастежът насочва своето внимание към онези ценности и процеси, които пазарът не може да пресъздаде и дори ги маргинализира - към доброволчеството, споделянето, взаимопомощта, подаряването. С тази идеология е свързано и движението за намаляване на формалното работно време за сметка на дейности, които носят директно удовлетворение. Целта на т.нар. "degrowthists" е за максимизиране на индивидуалното щастие и благополучие като се печели повече свободно време за занимания с културни дейности, с изкуства, със самообразование, за семейството, за общността. Чрез намаляване на работната часова норма от 40+ часа на седмица до 20-25 часа на седмица ще се осигури възможност повече хора да получат доходи, позволяващи им да се сдобият със стоки от първа необходимост, но недостатъчни за луксозно потребление.

Дебатът по темата смаляване/смалеж/дерастеж набира скорост „на улицата“ преди всичко - като социално движение, което се подема от радикалните научни среди през 2008 г., след първата научна конференция посветена на тази тема в Париж. Следват серии от семинари, от все по-големи конференции (в Барселона – 2010 г., в Монреал и Венеция - 2012 и в Лайпциг – 2014 г.) и множество публикации. Темата генерира все по-голям интерес, а заедно с това - и върли защитници и опоненти. На последната конференция са взели участие 3500 д. от 74 държави.

Дерастежът не означава икономически упадък или нестабилна икономика. Това е пренасочване към планирано и контролирано свиване на икономиката в съответствие с границите на екосистемите и ограничените ресурси на Земята.

Посланието е ясно - носещият капацитет на планетата и социалните кризи все някога ще сложат край на въглищната ера, на атомната епоха, както - и на безсмислените инфраструктурни проекти. Целта е не да заменим въглищните електроцентрали със същите по капацитет, но - на биогориво, нито пък - да залеем земята със слънчеви панели и вятърни електроцентрали, а - да преосмислим и да намалим зависимостта си от електроенергия.

Общество, преследващо икономическия растеж като самоцел, няма бъдеще. Ако една система, разчитаща на непрекъснат икономически растеж за своята краткосрочна стабилност, в даден момент престане да се разраства, тя изпада в криза. Тази зависимост не е по-различна от състоянието на алкохолика. Все по-големият "стандарт на живот", основан на свръхпотреблението, е абсурден като цел на икономическата активност и на икономическото развитие. Вместо това, по силата на т.нар. „будистка икономика”, ние трябва да се стремим да максимизираме благосъстоянието си, като минимизираме своето потребление.

Не можем да излекуваме една зависимост с прием на дрогата, която я причинява. По същия начин не можем да решим проблемите на икономическата криза и неравенството, както и да избегнем екологични катастрофи, търсейки „нов растеж". Дерастежът не е рецесия, нито негативен ръст в контекста на сегашната система. Той предполага различен тип социално-икономически отношения, базирани на повече местна търговия, безпаричен обмен, автономност и хранителна и ресурсна независимост.

Казано накратко - дерастежът е преди всичко една провокация. Провокация към посоката, както - и към формата на съвременното общество, провокация към разбирането за развитие и прогрес. Degrowth предполага смаляване на производствения капацитет на планетарно ниво, докато възродителните способности на земните ресурси се изравнят с нивото на потребление, така че някои артикули (автомобили, петрол, газ, въглища, уран, електроенергия, хартия, месо, минерали – индий, никел, кобалт, мед, иридий) да се потребляват по-малко, а други – повече (велосипед, влак, градски транспорт, екологични растителни храни).

Извън чисто материалното разбиране за икономика на отрицателния растеж, терминът е и повик за различно поставяне на икономиката – на принципите на човешките, вместо - на пазарните ценности. Смаляването предполага отказ от икономическия растеж като основополагаща цел на държавните и обществени политики, отказ от поставянето на финансово-икономически дивиденти пред човешките отношения. И търсене на друг, различен модел на социално-икономическа организация, базирана на споделяне, подаряване, размяна, солидарност, взаимопомощ и местно комшийско-общностно разрешаване на различни битови и социални нужди.

В основата на смаляването стои голямата промяна на потребителските нагласи на хората или, иначе казано - отделянето на човешкото благосъстояние от потреблението на ресурси. Освен чрез правителствени кампании и политики за стимулиране на тази промяна, тя може да тръгне и от бизнеса.

Движението възприема загриженост за последиците от продуктивизма (свръхпроизводството) и консумеризма (консуматорството), свързани с индустриалните общества (капиталистически и социалистически) като:
- намалената наличност на енергийни източници (напр. - петрола и въглищата);
- постоянно влошаващото се качество на околната среда (глобалното затопляне, озоновата дупка, парниковият ефект, замърсяването, терористичните заплахи за биологичното разнообразие);
- прекомерното изсичане на дървета – за производство на хартия и на мебели;
- влошаването на здравето на флората и фауната, и намаляването на биологичното разнообразие, от които зависят здравето и животът на хората; продължаването на експлоатацията на всички изкопаеми горива на Земята е заплаха не само за всички други милиони видове на планетата, но - и за оцеляването на самото човечество.
- възходът на негативните странични ефекти за обществата (неустойчиво развитие, по-ниска степен на човешкото здраве, бедност и социално само/изключване);
- Трябва да се отърсим от заблудата, че само технологиите са достатъчни, за да се решат екологичните проблеми на човечеството. Първоначално хората са определяли поведението на технологиите, но сега технологиите определят поведението на хората. Въпреки нарастващия брой на технологичните решения за "зелен растеж", унищожаването на природата значително се увеличава.
- Въпреки подобряването на екологичната ефективност на производството и потреблението на стоки и услуги, глобалният икономически растеж доведе до увеличаване на добива на природни ресурси и до увеличаване на генерираните отпадъци и вредни емисии. В екологично отношение, икономиката вече се е превърнала в мащаб и натрапчивост, която е едновременно надхвърляне планетарните граници и възможности и разкъсване на биогеохимичните цикли на планетата.
- Неравният обмен на пазарите за търговия и на финансовите пазари е увеличил неравенството между държавите. Все по-голямото разширяване на използването на ресурси от свръхразвитите държави трябва да ни убеди, че начинът на живот, изискващ да се консумират все повече храна и енергия, и произвеждането на все повече и повече отпадъци и вредни емисии е за сметка на страните от третия свят (това е неоколониализъм).
- От друга страна, в най-развитите държави все повече хора страдат от наднормено тегло.
- Част от данъчните приходи държавите трябва да инвестират в свой специален фонд за справяне с природните бедствия, които, в контекста на климатичните промени, които настъпват от известно време, ще зачестяват. А също така – и в опазване на питейните и минералните води.
- Необходимо е намаляване на работното време и улесняване на доброволчеството и създаване на възможности за полагането на доброволен труд.
- Свеждане до минимум на производството на отпадъци.
- Рециклиране и/или компостиране на отпадъците, винаги, когато това е възможно.
- Намаляване на свръхпотреблението на стоки и услуги и на потреблението на луксозни стоки чрез забрана на рекламите в публичното пространство.

Ето петте стъпки в правилната посока:
- намаляване на консумацията; (reduce)
- поправяне на това, което вече имаме; (repair)
- повторна употреба на ненужното ни от някой друг; (reuse)
- рециклиране на старото в ново, (recycle)
- възприемане на света по изцяло нов начин (re-imagine).

Темата е отбягвана в политическите дебати, а в медийното пространство отношението към нея е като към „таралеж в гащите” или „змия в пазвата”. Целта на всяка политика трябва да бъде да се гарантира, че нуждите на сегашните поколения са задоволени, без да се накърняват възможностите на бъдещите поколения да удовлетворят своите нужди. Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета. За да гарантират задоволяването на нуждите на сегашните и на бъдещите поколения, свръхразвитите нации и техните икономики трябва да спазват екологичните ограничения на Земята, което означава да постигнат контролирано и сигурно свиване на своите икономики. Крайно време е да се създадат и да се разпространят социално-икономически модели, които са независими от икономическия растеж и могат да осигурят по-добър живот за всички.

Опазването на природата и екологичните системи, които поддържат целия живот на планетата, както и това да действаме отговорно, не е нито революционно, нито еволюционно. Това е консервативен личен интерес да работим така, че да оставим на нашите внуци и правнуци обитаема планета.

Всичко онова, което се изработва, трябва да се прави така, че да издържа възможно по-дълго. Нещата трябва да могат да се поправят и да продължават да се използват, да са в обращение. И в края на „живота” им те трябва да може и да се рециклират. Във времето на климатични промени и на все по-скъпо струващи ресурси всеки бизнес трябва да се стреми да използва по-мъдро енергията и водата, а също така – и да генерира по-малко отпадъци.

Ако искате да направите промяна към по-добро, първо трябва да разберете какви вреди нанасяте с това, което правите, да се изправите лице в лице с това, да направите промените, които са възможни, и накрая да споделите със света онова, което сте научили.

Изправени пред лицето на разрушителна екологична, социална и културна криза на свръхдобив, свръхпроизводство, свръхнатрупване и свръхпотребление, икономическият растеж изглежда все повече като проблем, а не – като решение на какъвто и да е проблем. Един от ключовите въпроси на дерастежа е как да се излезе от епохата на екстрактивизма, т.е. – на извличането: добивът на полезни изкопаеми навсякъде в света протича на пределно висока екологична и социална цена. Екстрактивизмът е бил и си остава основен двигател на икономическия растеж в страните от Глобалния Юг. Може би вече сме изкопали достатъчно? Това, което вече трябва да правим, е да употребяваме изкопаното по-справедливо.

Високата производителност се оказва обратнопропорционална на качеството на приятелските и семейните взаимоотношения. Твърде вероятно е общество, в което се консумира по-малко, но се отделя повече време за приятели и работа за общността, да е значително по-щастливо от настоящото.

Солидарната икономика е път към изграждане на нов свят отвъд границите на капитализма и централизираното държавно управление. Това е начин обикновените хора, отдолу нагоре, да организират сами своите икономически активности като представят микроикономически модел, който изгражда култура и общество на кооперативизъм, солидарност и взаимопомощ вместо – на безпощадна конкуренция, алчност, индивидуализъм и изолация. Този вид икономика поставя социалното благополучие и природата преди печалбите и манията за растеж на БВП; тя отрича централизирания контрол и насърчава споделената отговорност и демократичното взимане на решения. Инициативите и предприятията в солидарната икономика са кооперативни, колективни и демократично контролирани от самите участници, които поставят хората и природата преди капитала и изповядват философия на самоинституционализиране, равенство и участие. Това насърчава местното развитие и засилва разнообразните местни култури и традиции. Организират се свободни пазари (свободни книжарници, свободно кино), на които се носят вече ненужни, но запазени вещи и всичко е безплатно, може да се взима свободно от всеки на принципа на споделянето. Всеки може да си вземе нещо, което за него е необходимост и ценност, а за друг – ненужен излишък.

Засега, все пак, идеологията на дерастежа дава повече въпроси, отколкото конкретни рецепти.

Кой има нужда от постоянното увеличаване на производителността и от свръхпотреблението? Как да осъзнаем, че ние създаваме своите закони и своето общество и съответно ние можем да ги променим? Как да осъзнаем, че трябва да пазим своята планета, която е нашият единствен дом? Защо унищожаването на биоразнообразието върви ръка за ръка с културното уеднаквяване, със загубата на разнообразието на езиците, изразните средства, песните, приказките, притчите, фолклора и може би – и на разнообразието на начините за препитание? Как идеята за икономически растеж се е заклинила в менталните ни инфраструктури и как тя може да бъде прочистена, отприщена, трансформирана в нещо по-различно? Дали тази философия е утопия или – не? Дали тя би могла да се постигне чрез индивидуални, местни или мрежови дейности? А как държавните и неправителствените институции биха могли да се трансформират в подкрепа на устойчивото свиване?

Всъщност, отговорите се крият във всекиго от нас!

Неделин Бояджиев

По материали от:

http://en.wikipedia.org/wiki/Degrowth

http://fr.wikipedia.org/wiki/D%C3%A9croissance_%28%C3%A9conomie%29

http://clubfordegrowth.org/

http://leipzig.degrowth.org/en/

http://www.degrowth.org/

https://degrowthcanada.wordpress.com/intro/

http://summerschool2014.degrowth.net/

http://blogs.worldwatch.org/sustainableprosperity/wp-content/uploads/2012/04/SOW12_chap_2.pdf


http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Fsustainableprosperity%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F03%2Fdegrowth-desazkundea-flickr.gif&imgrefurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Ftransformingcultures%2Fthe-club-for-degrowth%2F&h=488&w=400&tbnid=Wbwf68OY26JfbM%3A&zoom=1&docid=DfFANq9gbjWNkM&ei=0--KVIboL-SeywP6qoCADg&tbm=isch&ved=0CCcQMygIMAg&iact=rc&uact=3&dur=378&page=1&start=0&ndsp=15

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Fsustainableprosperity%2Fwp-content%2Fuploads%2F2012%2F03%2FdegrowthVsGrowth-Desazkundea.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fblogs.worldwatch.org%2Fsustainableprosperity%2Fresources%2Fclubfordegrowth%2F&h=796&w=800&tbnid=qedQN7XTvNbx1M%3A&zoom=1&docid=wz4Sn8SJPbQpnM&ei=0--KVIboL-SeywP6qoCADg&tbm=isch&ved=0CCUQMygGMAY&iact=rc&uact=3&dur=626&page=1&start=0&ndsp=15

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Fdegrowth.weebly.com%2Fuploads%2F1%2F2%2F6%2F3%2F12634328%2F4144454_orig.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Fdegrowth.weebly.com%2F&h=566&w=1100&tbnid=jUD-BkH3llWl5M%3A&zoom=1&docid=fcYUaba99yYpNM&ei=0--KVIboL-SeywP6qoCADg&tbm=isch&ved=0CCEQMygCMAI&iact=rc&uact=3&dur=570&page=1&start=0&ndsp=15

http://www.google.bg/imgres?imgurl=http%3A%2F%2Ftheoverthinker.org%2Fwp-content%2Fuploads%2F2014%2F10%2Flemmings.jpg&imgrefurl=http%3A%2F%2Ftheoverthinker.org%2Fdegrowth-getting-to-the-root-of-the-climate-crisis-part-2%2F&h=400&w=569&tbnid=iLZ2Y4ySnP7vuM%3A&zoom=1&docid=bjCWYZZMAw9sEM&ei=C_GKVIP2NabB7gbZ64DgBg&tbm=isch&ved=0CDIQMygqMCo4ZA&iact=rc&uact=3&dur=406&page=8&start=137&ndsp=20

Редактирано от ISTORIK
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Биология

Цялата, тази идея е доста интересна, но все пак си остава утопична.

Колко хора биха се отказали от сегашното си комфортно битие?

Климата си е твоя идея, без да мръднеш от дивана (дистанционното на климатика е винаги под ръка); а защо дори трябва да има прозорци на малките апатраментчета - просто си включваш 104 инчова плазма и зяпаш по света; и проблема с комуникациите е лесен - решението е интернет.

Какво му трябва повече на човек?

Само че, всичко това гълта огромни количества енергия и колкото повече гъзарийки и екстра функции имат тези машинарийки - толкова по - добре, повече енергия ще гълтат.

Света мисли по този начин и ако някой някога успее да промени това глобално мислене, трябва да му се присъди Наградата за мир, за следващите (минимум) 100 години!

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Цялата, тази идея е доста интересна, но все пак си остава утопична.

Колко хора биха се отказали от сегашното си комфортно битие?

Климата си е твоя идея, без да мръднеш от дивана (дистанционното на климатика е винаги под ръка); а защо дори трябва да има прозорци на малките апатраментчета - просто си включваш 104 инчова плазма и зяпаш по света; и проблема с комуникациите е лесен - решението е интернет.

Какво му трябва повече на човек?

Само че, всичко това гълта огромни количества енергия и колкото повече гъзарийки и екстра функции имат тези машинарийки - толкова по - добре, повече енергия ще гълтат.

Света мисли по този начин и ако някой някога успее да промени това глобално мислене, трябва да му се присъди Наградата за мир, за следващите (минимум) 100 години!

Ако индустрията се откаже от концепцията за програмирано износване и производатво на еднодневки, всичко описано по-горе е постижимо и без огромни ограничения. Но е нужна кардинална промяна във светогледа.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Работата е там, че индустрията търси обороти, а те се създават с ограничена трайност на стоките. Макар, че това не е общо правило за всички. А за да престане това, се изискват големи промени. И това с тоя регрес, което се предлага в тия нови идеологически постулати е много опасно. То няма да доведе до очовечаване на средата, а ще доведе до деградация и упадък, маргинализиране и варварство.

Това е утопия като тази на Русо по природносъобразния живот. Уж Петкан, пък то излезе Термидор..

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Това е пътят. Духовното обедняване се компенсира с материално обогатяване (или стремеж към, не говоря за забогатяване), и такива са инерционните сили на съвременното консуматорство което води до (затъпяване) задоволяване на често лишени от смисъл и същност нужди. И цикълът се затваря.

Докато едно разумно консуматарсво и грижа за света отвъд отверствията ни се нарича "регрес", нема да прокопсаме. Бих отишъл и по-далеч, казвайки, че обратното е психосоциална ендемия, изкуствено стимулирана и подържана (шоповете-аптеки). Всъщност човек би бил по-щастлив живейки с по-малко (не става дума за бедност или липса на пари, а за излишно прахосване и съзнателно ограничване на (не)нуждите). Но този път е по-трудния и е против течението на... времето. Не че не съществува като движение или философия, но не вдига толкоз джангър, а обитава предимно ефира на културата и просвещението. Абе трудна работа, но вярната.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Да, ама светът рядко познава време, в което духовният подем да е бил съпъстван от икономически упадък. Обратното е. Всъщност просто трябва - да има политическа воля и структура, която да управлява част от стопанските процеси в обща, национална полза, на основата на повече ценности.

Ето например на България й трябва масово залесяване, за да компенсира погромите от масовата сеч. Това частник никога няма да го направи в днешните условия.

Но само допускането, че може да се ограничава потреблението или производството заради някакви имагинерни хармонии, които никога няма да настъпят без висока култура а тя никога няма да се случи без икономическо развитие, си е жива опасност от възраждането на некои банални течения от 20 век.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А не мислиш ли, че икономическото развитие вече изпревари другото с няколко (вековни) обиколки ? Или може би трябва да дочакаме колонизирането и залесяването на Марс та да се сетим да живеем по-разумно?

И тук не става въпрос за слагане на прът в икономиката, а за по-интелигентното й експлотарине и това на нейните продукти. Всъщност това е и предизвикателство за развитие на науката и техниката. А пък китайците, индийците и пр. няма цял век да пускат гювеч.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Работата е там, че индустрията търси обороти, а те се създават с ограничена трайност на стоките. Макар, че това не е общо правило за всички. А за да престане това, се изискват големи промени. И това с тоя регрес, което се предлага в тия нови идеологически постулати е много опасно. То няма да доведе до очовечаване на средата, а ще доведе до деградация и упадък, маргинализиране и варварство.

Това е утопия като тази на Русо по природносъобразния живот. Уж Петкан, пък то излезе Термидор..

Приказките за регрес и мен ме притесняват, но няма съмнение, че неконтролируемата пазарна икономика от една страна експлоатира безогледно ресурсите на планетата, а от друга експлоатира безогледно и човешките ресурси създавайки все по-голяма пропаст между богатата върхушка и всички останали. Това не е мое мнение, практически всеки анализатор на проблема го твърди. Тенденцията не може да продължава безкрайно. Какво ще е решението не мога да предскажа, нямам способностите на Ванга. :) Един от вариантите е именно глобална промяна на самосъзнанието и отказ от манталитета на дивия капитализъм. Самата идея, че най-доброто което може да направи човек е да спечели много пари и да смаже конкуренцията, която му пречи е нещото което е в основата на проблемите. Да ще кажеш, че е и в основата на развитието. Но развитие, което ни убива не ни е нужно. Сам се сещаш кой сам реже клона на който седи. А безконтролния и самоцелен икономически растеж е именно рязане на клона на който седим. Сигурен съм, че със задълбочено мислене по въпроса (а не скачане на нож срещу всяка неудобна идея което подозирам, че ще се получи тук) ще бъде намерен подходящ компромис, който ще комбинира и конкурентната среда осигуряваща растеж, но и ще премахне експлоатацията на хората и природата от бизнеса. Така че бих те помолил ако може ти да помислиш какъв е разумния компромис и кои според теб са разумните мерки. Не да казваш, че такъв няма, това е равносилно на самоубийство!

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

А не мислиш ли, че икономическото развитие вече изпревари другото с няколко (вековни) обиколки ? Или може би трябва да дочакаме колонизирането и залесяването на Марс та да се сетим да живеем по-разумно?

И тук не става въпрос за слагане на прът в икономиката, а за по-интелигентното й експлотарине и това на нейните продукти. Всъщност това е и предизвикателство за развитие на науката и техниката. А пък китайците, индийците и пр. няма цял век да пускат гювеч.

Не. Както виждаме, след културната криза на запада от края на 90-тте, икономиката не закъсня и тя да западне.

Ако се гледа като предизвикателство за развитие то добре. Но то май се гледа като основние за настояване този или онзи процес да се спре. Кое по-точно потребление да се спре? На компютри? Или на дрехи? Или да върнем комуналките, че така най-много хора живеят на единица площ?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кой говори за спиране? Стига с "май", демагогия и манипулации моля. Става въпрос за консумацията и начина й на употреба, както писах вече. Сигурен съм, че почти всеки от нас ще напълни още една къща с ненужните си вещи и ще облече още няколко човека например. Да не говорим, че почти една трета от храната дебаркира безславно на боклука в развитите страни. Така надявам се е по-ясно.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Приказките за регрес и мен ме притесняват, но няма съмнение, че неконтролируемата пазарна икономика от една страна експлоатира безогледно ресурсите на планетата, а от друга експлоатира безогледно и човешките ресурси създавайки все по-голяма пропаст между богатата върхушка и всички останали. Това не е мое мнение, практически всеки анализатор на проблема го твърди. Тенденцията не може да продължава безкрайно. Какво ще е решението не мога да предскажа, нямам способностите на Ванга. :) Един от вариантите е именно глобална промяна на самосъзнанието и отказ от манталитета на дивия капитализъм. Самата идея, че най-доброто което може да направи човек е да спечели много пари и да смаже конкуренцията, която му пречи е нещото което е в основата на проблемите. Да ще кажеш, че е и в основата на развитието. Но развитие, което ни убива не ни е нужно. Сам се сещаш кой сам реже клона на който седи. А безконтролния и самоцелен икономически растеж е именно рязане на клона на който седим. Сигурен съм, че със задълбочено мислене по въпроса (а не скачане на нож срещу всяка неудобна идея което подозирам, че ще се получи тук) ще бъде намерен подходящ компромис, който ще комбинира и конкурентната среда осигуряваща растеж, но и ще премахне експлоатацията на хората и природата от бизнеса. Така че бих те помолил ако може ти да помислиш какъв е разумния компромис и кои според теб са разумните мерки. Не да казваш, че такъв няма, това е равносилно на самоубийство!

Да. Чисто и просто има някои необходими проекти, които нямат незабавен пазарен ефект, но много важен общонароден такъв. Те не могат да се развиват от друг, освен от държавата, защото никой друг няма да ти залеси държавните земи и никой друг няма да ти измие улиците, освен пред собствения си небостъргач. Никой друг също няма да строи АЕЦ, мислейки не за икономически преки ефекти, а за национална сигурност. Това е. Но да ограничаваш потреблението... опасничко си е.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересна тема. Нещата могат да се разглеждат от много ъгли - икономика (от там политика), самосъзнание което да включва самодостатъчност и вечния въпрос - кои сме ние хората. С което стигаме и до сериозни неща от философия, религии и учения.

За мен лично, контакта с природата е незаменяем от плазма. След време може да измислят и 3Д реалистични прожектори но какво от това. Нали по времето на радиото са си мислели, че ако вкарат и картина в него ще е върха? Е не е. Щото искаме още. Докъде? Знаем ли всъщност какво искаме?

Това само набързо и накратко нахвърляни въпроси, които имат повече философски смисъл от колкото реален. Не че няма реален, но той е строго индивидуален и не може да се включи в глобалното село.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да. Чисто и просто има някои необходими проекти, които нямат незабавен пазарен ефект, но много важен общонароден такъв. Те не могат да се развиват от друг, освен от държавата, защото никой друг няма да ти залеси държавните земи и никой друг няма да ти измие улиците, освен пред собствения си небостъргач. Никой друг също няма да строи АЕЦ, мислейки не за икономически преки ефекти, а за национална сигурност. Това е. Но да ограничаваш потреблението... опасничко си е.

Споделям целия пост

Но относно последното изречение...

Сравни го със скоростта по пътищата. Сигурен ли си, че не е необходимо? Аз, а можеби и ти, нямаме нужда от ограничаване защото караме съобразено, но има и такива, които не не могат или не искат.

Същото е и с потреблението. Ние човеците сме ненаситни и ако не се поспрем сами ничака насилствено спиране. В канавка или дирек.

А за да се спрем сами означава да осъзнаем (политиците/управниците) останалата част от поста ти и да вземе необходимите непопулярни мерки.

И нататък стигаме до философия и политика. Където също е наложено ограничение и аз спирам.

Има нещо странно в заглавието на темата.

Идеята зад някакво твърдение е едно. Идеологията е институционализирането на тази идея, което често се опорочава като се ползва да троянски кон за да се постигне нещо друго. Е те това е политика.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Да. Чисто и просто има някои необходими проекти, които нямат незабавен пазарен ефект, но много важен общонароден такъв. Те не могат да се развиват от друг, освен от държавата, защото никой друг няма да ти залеси държавните земи и никой друг няма да ти измие улиците, освен пред собствения си небостъргач. Никой друг също няма да строи АЕЦ, мислейки не за икономически преки ефекти, а за национална сигурност. Това е. Но да ограничаваш потреблението... опасничко си е.

Съгласен съм, опасно е, но нещо трябва да се направи по-въпроса. Поза щраус (характерна за съвременното поколение икономисти), изказваща се с израза: "Пазара е най-добрия регулатор." всъщност не е позиция, а проява на безволие. И за мен е равносилна на самоубийство предвид тенденциите в екологията планетарните ресурси и социалната динамика.

Но от друга страна, далеч не съм сигурен, че точно икономически мерки за ограничаване на консумацията, са адекватните действия. Според мен посоката в която трябва да се работи е възпитанието. Нека възпитаме следващото поколение така, че неговите модели на подражание да са не футболисти и чалга певици харчещи безогледно лесни пари, а учени, писатели, лекари, учители, художници, а да не забравяме и свещеници (макар че последните трябва много да се реформират, за да влязат в 21-ви век, че сега са спрели някъде около 13-ти). Ако го направим, според мен като вторичен ефект, ще се компенсира и проблема със консуматорството. Но за целта е необходима целенасочена държавна политика в областта на културата и образованието. А не както в момента да обясняват как пазара бил регулирал нещата. Да така е, пазара регулира и пазарната регулация в крайна сметка води до създаване на модели на поведение изкарващи най-нисшите и долни черти на човека като водещи. Какви са моделите на сегашните пазарни поколения? Спортисти, фотомодели, чалга певици, и в краен случай агресивни бизнесмени унищожаващи всичко по пътя си за да спечелят милиони. И в световен план наблюдаваме безпрецедентно понижаване в жизнения стандарт на хората. Все по-голяма част от икономическата дейност се съсредоточава във финансовите операции, и все по-малко остава в реалната икономика (класическо определение за балон, но този път глобален). Средната класа рязко намалява дори и в богатите западни държави, при нас въобще я няма. Държавата трябва да надвие пазарните тенденции и да обърне модела на поведение. Или ни чака криза, извън всякакви наши фантазии. А може би първо трябва да дойде кризата, за да се усетят някои, че пазара трябва да бъде контролиран, а не пазара да ни контролира.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Всичко е въпрос на хармония и адекватност. Много правилно е гореказаното :) Трябва да се разбере, че няма един модел, но че всички те са инструмент за една прагматична и насочена към прогрес организация. Не моделът трябва да бъде налаган на процесите, ами трябва да ги обслужва...

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Работата е там, че индустрията търси обороти, а те се създават с ограничена трайност на стоките. Макар, че това не е общо правило за всички. А за да престане това, се изискват големи промени. И това с тоя регрес, което се предлага в тия нови идеологически постулати е много опасно. То няма да доведе до очовечаване на средата, а ще доведе до деградация и упадък, маргинализиране и варварство.

Това е утопия като тази на Русо по природносъобразния живот. Уж Петкан, пък то излезе Термидор..

Така си е. Пътят към ада е постлан с добри намерения.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Де да ставаше лесно, но поне идейно вече съм го поел с широка крачка: https://www.pinterest.com/ownagreenhome/earth-berm-homes/

Хората обитаващи панелния прогрес, само да внимават последният да не им ерозира на едри парчета по главите след 50-ина г. си давност.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е то тва ли е върхът на сладоледа ся? Снимки на къщички в гората в стил хобит ли? Аз например, ако ме кефи някакъв средновековен замък, трябва да вадя снимки на замъци и да живея в средновековна обстановка и да се смея на тея с хобитските къщички, че ако падне малко вода и ще се издават ли? Всмисъл до там ли стигнахме в надлъгването!?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Не знам дали не чаткаш за какво пускам реч, или просто голям адреналин те ръчка за спаринг, но и в двата случая ще трябва да си правиш бой със сянка. Аз си хващам каляската и бия камшика за пещеричката.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мани, то е някаква страхотия направо. Все едно краят на света идва. То голям филм стана. Сега и боеве със сенки. Докъде сме я докарали само...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Хората обитаващи панелния прогрес, само да внимават последният да не им ерозира на едри парчета по главите след 50-ина г. си давност.

Спокойно, това за 50-тте години е мит.

Де да ставаше лесно, но поне идейно вече съм го поел с широка крачка: https://www.pinterest.com/ownagreenhome/earth-berm-homes/

А това не е никаква екология, а прищявки на презадоволено общество.

Истинската екология е в чистите улици, в грамотното лесовъдство и устройство на градската среда, във високата култура и образование и в своевременното отстраняване на замърсяванията.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...