Отиди на
Форум "Наука"

Залавянето на Васил Левски


Recommended Posts

  • Мнения 205
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор История

Чудесно. След като боравите с часове и минути, бихте ли направили хронологията по залавянето на Левски?

Кога пристига хайката, кога залавя Христо Латинеца, кога Апостола излиза по естествена нужда в яхъра и кога се потропва на вратата на хана и кога Николчо уведомява за това нищо неподозиращия Левски...

Кажи в прав текст каква ти е тезата.

Link to comment
Share on other sites

  • 1 year later...

Прекалено много страсти.

Поп Кръстьо и Поплуканов най-вероятно НЕ са предали Левски.

Защо?
За да предадеш най-висшия организатор на съпротивата трябва сериозен мотив. Не може да разчиташ, че след предателството ще станеш любимец на турците, не може да разчиташ, че няма да те застигне отмъщение от българска страна. Такова предателство е изключително тежко решение... Не вярвам някой да го е направил.

От друга страна кога е разпознат Левски? Кога са почнали да го държат под по-строг контрол?

Според мен фактите, или това което аз мисля че са факти, говорят за това, че Левски е заловен случайно.

Усъмнили са се. Пратили са потеря. Преследвали са въоръжен човек, който са смятали за опасен. Нормално е било да атакуват в малките часове на денонощието. Ако бях аз командващ и аз така щях да постъпя. Не виждам никаква причина да атакувам докато са будни...

После Поплуканов е пратен на заточение, не изглежда като да е имал договорка с турските власти. Поп Кръстьо и той не се е замогнал... Няма някакви сериозни данни след залавянето на Левски някой да се е замогнал... А награда сигурен съм, че е имало обявена...

За мен по-сериозния въпрос е защо не са направили никакъв опит да освободят заловения Левски?

По това време вече са знаели, че Руската империя ще влезе на територията на Балканския полуостров, и че ще ни "освободят". Лично моето мнение е, че тези които са имали властта да се разпоредят конвоя на Левски да бъде атакуван и самия Левски да бъде освободен, не са имали желанието да го направят. Знаели са че съвсем скоро Русия ще стъпи на баканите. Очаквали са, че ще има нова българска държава и в лицето на Левски са виждали само конкуренция... За какво им е било да го освобождават...

Изобщо, кофти нещо е историята...

Малко са ми неграмотни писанията, но по образование съм инженер... Макар темата да ми е интересна, не винаги успявам да се изразя добре писменно :)

Link to comment
Share on other sites

  • 8 месеца по късно...
  • Потребител

Хайде да ви припомня още нещо което обикновено се пропуска.Къде е Левски от 10 до 25 декември?Отговорете на този въпрос.И защо се появява внезапно в Ловеч и къде отива.

Споделям мнението на Васил Боянов в книгата си "Левски и Ловеч/, че през посочения период се намира в Ловеч.

Нека да не забравяме и прочутото залавяне на 16.12.1872 година на мнимия Дякон при Хърсово.

Все пак няма нищо случайно.

Не се е появил внезапно и за това има достатъчно податки.

А на въпроса къде отива, отива към Търново, Русе и Букурещ. Както пише и П.Стоянов/...Всички знаеха, че Никола Сирков му устрои бягането му към Търново/

Да не забравяме, че именно Христо Иванов - Големия е инициатор на това прехвърляне на Левски към Влашко.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 месеца по късно...
  • Потребител

Попаднах и на една друга версия за залавянето на Левски:

http://jorosavov.blog.bg/history/2012/12/30/kak-tochno-e-zaloven-vasil-levski-zabraveno-svidetelstvo-ot-.1036535

която се опира на показанията на самият Левски пред съда.

........

Но нека да направя това, което всички вече очаквате – да цитирам:

Въпрос: Как ви заловиха? (не, че не се е знаело, но това е нормален и задължителен въпрос за провеждан разпит,като например – „как е името ти”?)

Отговор на Левски: Към десет часа сутринта по турски ( около 4-5 нашенски, моя редакция.), когато излязох навън, аз видях пред вратата един въоръжен с пушка. Попитах го кой е той, той ме улови за ръката. У мене имаше два револвера, извадих ги и раних в ръката човека, който ме хвана. После започнах (опитах се) да бягам, обаче държащият не ме пусна. Пристигнаха другарите му, удариха ме по главата (и) аз паднах там. Заловиха ме..."

Това е то - кратко и ясно! Разочаровани ли сте? Няма я героичната съпротива, няма го лъвския скок през плета, който толкова е станал нарицателно от тогава, че дори при възстановяването на Къкринското ханче, специално е изграден наново. Просто го хванали за ръката и го урарили по главата! Просто, но изречено от Левски!

Тук трябва да се замислим за две неща! Нужна ли е героизацията на Левски и не го ли отдалечава тя от нас? Второто нещо, обаче според мен е по-сериозно, а то е каква е ролята на нашите историци, писатели и хората занимаващи се с живота и дейността на Васил Левски? Видно е, че в очите на Никола Цвятков Левски не може да е заловен току тъй простичко – това е Бай Васил!!! Разбира се, че ще направи нещата по-драматични, но на този човек е простено…поне според мен. Какво е обаче положението с другите? Колко от вас са попадали на този цитат, който ви представих? Колко от вас са знаели изобщо, че Левски е казал нещо за онази фатална утрин на 27 декември 1872 г.? Признавам си, че и аз наскоро попаднах на цитата, но съм сигурен, че всички занимаващи се и занимавали се с живота и дейността на Левски са го забелязали. Тогава защо са го пренебрегнали? Все пак това не е филм и те не са режисьори или сценаристи, търсещи екшъна и драматизма, които да грабват публиката. Те се опират на историята и фактите! Колко ли още неща са ни спестени и покрити и какво печелим от това? Нима Левски не е един от нас и неговият живот, принципи, вярвания, идеи, дела не трябва да са пример за нас, а не икона пред която да се молим и да го считаме за недостижим със своята божествена неповторимост? Някои ще споделят, че истинността на тези документи не е сигурна, понеже са от турските архиви, но…аз ще им кажа – прочетете ги всичките – та там най-силно се вижда личността на Васил Левски, който знае, че е обречен, но не изменя на това, в което е вярвал и на което се е посветил! Никой от историците ни не ги е обявил за недействителни и много техни трудове са се опирали на факти от тези документи.

Като заключение ще споделя, че има нещо гнило в цялата работа! Не само в конкретния случай, който ви представих, но като цяло. Има нещо гнило в начина, по който ни се представя историята за Васил Левски. Има много гнило в начина, по който днес ние предаваме на подрастващите това, което се знае за Левски. Същност какво научават днес малките за Левски – почти нищо! Къде е тук ролята на образователната система и фондациите и сдруженията, носещи името на Васил Левски? Те са се самоизолирали и си издават книги, на език достъпен само за тях. Представят си ги в тесен кръг, коментират си ги, четат си ги пак в този тесен кръг. Коя е последната стойностна книга написана за Васил Левски и адресирана към широк кръг, след романа на Мерсия Магдермот? Защо никой не заклейми или поне не изнесе правдоподобна фактологична информация след онази зловонна книга на Христо Стоянов „Другият Левски”? Този „писател” е много активен в интернет пространството и вече доста хора попиват текстовете му, а ТЕ – знаещите за Левски си мълчат, точно както са си мълчали и за цитата, който ви представих. А то - мълчанието ще си вземе своето и леко по-леко или ще се доукрасява образа и личността на Левски, което още повече ще го отдалечава от нас, или този образ ще се руши и обезличава от малки душички с пошли разбирания и стремежи!
Има и един трети вариант – да се търси истината – такава каквато е била, независимо дали е красива или съвсем обикновена. Това разбира се е най-трудното и за много хора непосилно, но тя е там – в малките детайли, които в крайна сметка подреждат пъзела.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Попаднах и на една друга версия за залавянето на Левски:

http://jorosavov.blog.bg/history/2012/12/30/kak-tochno-e-zaloven-vasil-levski-zabraveno-svidetelstvo-ot-.1036535

която се опира на показанията на самият Левски пред съда.

ТЕ – знаещите за Левски си мълчат, точно както са си мълчали и за цитата, който ви представих. А то - мълчанието ще си вземе своето и леко по-леко или ще се доукрасява образа и личността на Левски, което още повече ще го отдалечава от нас, или този образ ще се руши и обезличава от малки душички с пошли разбирания и стремежи!

Има и един трети вариант – да се търси истината – такава каквато е била, независимо дали е красива или съвсем обикновена. Това разбира се е най-трудното и за много хора непосилно, но тя е там – в малките детайли, които в крайна сметка подреждат пъзела.

Цитата както споменаваш е широко известен, никой не го е крил за да си мълчи някой.

Каква е разликата между това което казва Никола Цвятков за залавянето на Левски и това което сам Апостола разказва пред Извънредната комисия? Може би, спокойния тон. Нищо друго, съществено което да се захванеш за него, освен че научаваш в колко часа са искали да тръгнат, че заптиетата са били навсякъде, нали не си представяш момент около 4 часа рано сутрин, някой си спокойно да напуска хан които е заобграден от полицейски части. Просто така някой го хваща за ръката, оня веднага вади пищов и стреля..

А, че има нещо гнило, да има, но не това е от съществено значение...

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Така е. Струва ми се, че и ти се досещаш, че в показанията пред следствието Левски се преструва, че не е знаел, че отвън го дебнат заптиета. Виждаме същественото за обвинението -1. въоръжен , 2. напада и ранява заптие 3. бяга при задържане от представител на властта. Левски се опитва да се оневини по т. 2 и 3. . Известни са показанията му, известно е и че Левски лъже и увърта пред следствието. Значи не можем да се осланяме на казаното от него пред съда, ако искаме точно да знаем какво се е случило при залавянето.
Има и друго интересно в статията от блога, ако се вгледаш внимателно, ще видиш, че повод за написването и е точно тази тема от форума БГНаука:
„Напоследък се изтъква и една друга история, която по същество е същата, но е малко по…как да кажа – нелицеприятна ....“и т.н. по първия пост от тази тема.

Хайде най-накрая да отгърнем биографията на З.Стоянов и да видим по какво се различава тя от спомените на Никола Цвятков , какво толкова е излъгал Захари?

.....Легнали тѣ втори пѫть, но Николчо не заспалъ вече. После два часа Христо излѣзълъ отъ хана и отишелъ да обади на домашнитѣ си, че на другия день ще отсѫтствува отъ хана, а ако пита нѣкой, да кажели, че е отишелъ за свине по близкитѣ села.
Левски не станалъ въ това време; той казалъ само на Христа Цоневъ „по-скоро” и дръпналъ ямурлука презъ главата си. Външнитѣ врата на хана скрипнали и Христо Цоневъ излѣзълъ. Десетина минути следъ неговото заминаване сѫщата тая врата така силно се хлопнала, щото цѣлото здание се залюлѣло чакъ отъ основата. Левски и Николчо трепнали отъ най-напредъ, но после се успокоили, като помислили, че Христо Цоневъ може да се е завърналъ, и Николчо отишълъ да му отвори.
Докато той тури рѫка на дебелата дървена ключалка, грубиятъ и разтреперанъ гласъ на едного отъ гоститѣ му отворилъ очитѣ:
— Ачъ капуи, бре ханджи (отвори вратата)! — изревалъ той.
Николчо ималъ смѣлостьта да познае въ тия думи гласа на онова сѫщото заптие, което питаше Левски презъ деня въ лозята „кой си и кѫде отивашъ?” За да се увѣри по-добре въ качеството и количеството на нощнитѣ гости, турилъ си окото на една дупка и погледналъ навънъ. Що да види, Боже мой? Синджиръ заптии се групирали около хана, съ запрегнати пушки въ рѫцетѣ, съ натъкнати байонети, пристѫпвали предпазливо, съ поемането на душата си, къмъ стенитѣ на сградата, която криела тѣхния осемьгодишенъ заклетъ врагъ Василя Левски Дякона, гордостьта и славата на злощастна България!
Каква ужасна мисъль! Какво тържество на неприятеля, който е треперѣлъ при всѣко помърдване на крака си, да не би да изпусне опетляната вече жертва въ примкитѣ на предателя, примки, които се състояли отъ патрахилъ, отъ черна капа и отъ черковенъ трѣбникъ.
— Предателство, бай Василе, заптии настѫпватъ, познахъ едного по гласа! Ставай, бай Василе! Цѣлиятъ ханъ е заобиколенъ отъ щикове!... — пришъпналъ Николчо на нашия херой, безъ да се обади на заптието.
Нѣма нужда да ви разказвамъ, като какъ сѫ се отразили тия думи на сънливия човѣкъ, на човѣка, който сънувалъ и бълнувалъ въ разстояние на десеть години само заптии, щикове, предателство и пр. Той скочилъ, като че забили въ сърдцето му остъръ ножъ, и ямурлукътъ, съ който билъ завитъ, хвръкналъ настрана, повдигнатъ като отъ вихрушка.
— Истина ли? Позна ли ги? — попиталъ само той Николча и се приготвилъ за настѫпващата борба.
Великъ станалъ нашиятъ герой въ тази критическа минута. Силно забило неговото юнашко сърдце, диханието му се усилило, ни на минута той не се замислилъ какво трѣбва да прави: грабналъ съ себе си единственото свое богатство — чантата съ разни документи и планове, разровилъ огъня, въ който заровилъ други нѣкакви писма, въорѫжилъ и дветѣ си рѫце съ два вѣрни другари — шестоогнени револпери, помолилъ Николча само да му отвори заднитѣ врати и да се оттегли настрана.
Като страшна бури, като крилатъ ангелъ, като сѫщински лъвъ изкочилъ той на двора между двата реда байопети и два огъня свѣтнали отъ рѫцетѣ му, които освѣтлили изкривенитѣ лица на заптиитѣ и на които куршумитѣ свирнали въ въздуха. Гърмогласенъ кучешки лай се разнесълъ въ селото, при който се съединила и грубата команда на неприятелитѣ:
— Вурунъ! Тутунъ!

Хероятъ печелилъ вече равната поляна, защото уплашенитѣ заптии чистѣли пѫтя отпреде му. Но на пѫтя му стърчи още високъ плетъ, съ подострени колища, който той трѣбва да прескочи. Съ обикновената си бързина той се метналъ като кошута на плета, но когато щръкналъ на върха му — най-изгодната позиция за замѣрване, изпоплашенитѣ и налѣгали на земята заптии покрай сѫщия плетъ отворили насреща му страшенъ огънь. Около двадесеть-тридесеть пушки изгърмѣли отъ единъ пѫть, разбира се, повечето на вѣтъра, защото въ подобна минута и най-добриятъ мѣрачь не чини нищо. Юнакътъ пакъ би билъ спасенъ посрѣдъ тая глутница кеседжии, ако две важни обстоятелства не му побъркали. Единъ отъ неприятелскитѣ куршуми сполучилъ да скѫса лѣвото му ухо, отъ която рана той билъ зашеметенъ вече, но пакъ е можалъ да следва. Когато, обаче, поискалъ да скочи на земята отъ вънкашната страна на плета, цървулътъ му се закачилъ на единъ отъ остритѣ колове, и той повисналъ на вратника, обесенъ съ главата надолу. Нѣколко минути мѫченикътъ-херой стоялъ въ това положение. Чупилъ той рѫце на четири страни, извивалъ се нагоре, пищѣлъ като ястребова птица за братска помощь, докато костеливата рѫка на Торошкия помакъ не го стиснала за гърлото. Турцитѣ не се спуснали отъ единъ пѫтя да го хванатъ. Най-напредъ тѣ следвали да стрелятъ върху Левски, за да го доубиятъ, понеже мислѣли, че той е падналъ отъ тѣхнитѣ куршуми. Обаче, тъмната нощь го спасила. Страшна шумотевица и радостни викове подигнали заптиитѣ, като видѣли вече хероя предъ себе си, вързанъ и държанъ отъ десетина-двадесеть рѫце.

Да се върнемъ пакъ въ ханчето. Когато Николчо отворилъ вратата на Левски бързо се върналъ пакъ на леглото си, наметналъ ямурлука си и се присторилъ, че спи. Чулъ той всичко, що станало навънъ, но вѣрвалъ, че Левски е сполучилъ да избѣга, защото заптиитѣ се замаяли твърде много. Селскитѣ чорбаджии, заедно съ Христо Цоневъ, разбудени отъ гърмежътъ на пушкитѣ, пристигнали вече около хана. Викове, псувни, заповѣди, команди всѣкакъвъ родъ се умножавали отъ минута на минута около хана. По на заденъ планъ на нѣколко крачки разстояние стоели наредени селскитѣ кучета, като почетенъ караулъ, и лаяли съ всичката си сила. Всичко това показвало, че не е само единъ човѣкъ хванатъ, не на едного е нанесена победа, а на цѣла неприятелска армия... Тукъ присѫтствували всички заптии и бабаити отъ Ловечъ, а това показва до колко високо се е ценѣлъ талантътъ на нашия херой.
Втори пѫть се похлопало на вратата на хана, сега още по-силно. Но нашъ Николчо спи сдокойно подъ ямурлука.
— Чупете, сѣчете, палете! — викали гърлеститѣ онбашии и ритали съ краката си вратата и стенитѣ на хана.
Чакъ когато извикалъ Христо Цоневъ, който билъ хванатъ вече навънъ, тогава едвамъ Николчо станалъ да отвори вратата. Около петь-шесть заптии, съ щикове въ рѫцетѣ, го посрещнали на вратата и го взели наоколо си. Запалилисвѣщи и кандила изъ хана и претърсили отъ игла до конецъ где що се намирало.
— Донесете тоя гяуринъ вѫтре, — казалъ началникътъ на заптиитѣ.
И скоро до стената се изправилъ човѣкъ съ наведена глава, гологлавъ и раздърпанъ.
— Азъ помислихъ, че това лице е нѣкой селянинъ, заловенъ отъ заптиитѣ около хана, — говори Николчо. — Но като доближиха свѣщьта до непознатия, що да видишъ!? Той билъ Левски! Познахъ го само по дрехитѣ, защото цѣлото му лице бѣ облѣно съ алена кръвь, косата му и драхитѣ му — така силно омацани и отъркаляни съ снѣга. Не си вдигаше той главата да погледне нѣкого отъ присѫтствуващитѣ. Рѫцетѣ му бѣха извити и вързани отзадъ съ пояса му, гащитѣ му — развързани и ухото повиснало надъ страната!
— Елате ме опашете, — каза той на български. А никой отъ насъ не смѣеше да се доближи до него.
— Опаши тая свиня, бе пезевенкъ! — каза ми едно отъ заптиетата и азъ се приближихъ до него. Тогава той си повдигна главата и каза:
— Прощавайте, братя българи, и ти, о мило отечество! За тебъ отивамъ.
— Ние ще да простимъ тебе, — отговорили заптиитѣ, които до единъ знаеха български,
Край огъня лежеше другъ единъ заптия, нараненъ отъ куршума на Левски...
И въ това ужасно положение нашиятъ херой не забравилъ слабитѣ и беззащитни свои братя. Той намѣрилъ време да каже на Христо Цоневъ, да се не боятъ отъ нищо, а само да отказватъ, защото той ще вземе отгоре си всичката вина. Въобще, заптиитѣ се отнесли твърде благородно съ Левски. Ни бой, ни псувни, ни други безобразия — нѣща обикновени въ подобни случаи — не били употрѣбени. Това сѫщото се повтори и въ други градове, както ще се види по-надолу. Мнозина твърдятъ, че хероятъ е претърпѣлъ нечувани мѫки, но това сѫ патриотически прибавки. Сами заптиитѣ вързали главата на Левски, т. е. раната му, преди да тръгнатъ за Ловечъ.
Когато всичко било свършено, потерята ударила да се весели за спечелената победа. Много оки ракия и вино се изпило въ Христовия ханъ, които му били заплатени на тоя последния съ паритѣ намѣрени у Левски. Забравихъ да кажа, че когато го хванали, кисията му била разпилена до вратника върху снѣга. Черенъ котелъ билъ туренъ на огъня, въ който котелъ претопили нѣколко оки снѣгъ, за да дирятъ разпилянитѣ пари. Нѣколко заптии единъ по единъ носѣли на рѫце голѣми топки снѣгъ, които нацеждали въ котела. ....



По какво ходът на събитията при З.Стоянов се различава от спомените на Никола Цветков? Пропуснато ли е толкова важното за Гербов „нелицеприятно“ разпасване и опасване на развързаните гащи? Не, не е пропуснато. Има ли „благородна лъжа“ на Захари Стоянов? - Няма.
И кой лъже неблагородно в случая? - Гербов.
Честно казано, яд ме е, че и аз се подведох и не взех по-рано да проверя, но толкова хора се хванаха , само Ресавски, като гледам се е сетил, но не се е доизказал.
З.Стоянов свързва ужасния вид, в който е доведен Левски пред Николчо с борбата, и то продължителна, която е станала при залавянето. Имало ли е неудачно прескачане на плета – да, с това самият Левски е обяснил провала на бягството си. Какво се е закачило – цървул или толкова спряганите тук гащи , висял ли е Левски, или просто шумно е паднал, това са едни подробности. Имало ли е залп – да. И това няма как да се измисли или скрие, защото хората от селото са били живи, когато са записвани спомените.
З.Стоянов споменава нещо, което го няма при Никола Цвятков – унищожаването на документи. Как е станало това унищожаване точно не знаем, но е факт, че преди залавянето Левски е носел тескерето на един ловчанлия – Малък Добри, а турците при всички претърсвания не намират нищо и човекът остава незасегнат.
Значи З.Стоянов е черпил сведения не само от спомените на Никола Цвятков , а Левски вместо да мисли как да се опаше по-добре, за да изглежда лицеприятно, ако го хванат, е мислел и действал за това, други да не пострадат. И тази тактика той следва също по време на следствието.
Постът ми , дори и без цитата стана премного дълъг, но искам да обърна внимание и на картината на Н. Кожухаров. След като сме прочели откъса от З.Стоянов става ясно, че тя не представя момента, на който толкова злорадо набляга Гербов – срещата на Левски с Николчо вътре в хана веднага след залавянето, а това, което би трябвало да се е видяло на сутринта, след пиршеството на заптиетата и преди тръгването на конвоя към Ловеч, защото не са тръгнали веднага, както е по разказа на Гербов, нагласен така, че да свърже картината със „ключовия“ въпрос за гащите. Но не това е най-важно. Най-важно е внушението, което ни натрапва сред многословните историко – изкуствоведчески анализи, че Левски бил „съкрушен психически и състоянието му е било далеч от това, което излъчва фигурата с гордата осанка, заобиколена от турските заптиета“ и което, ако следваме истинските факти е съвсем неприемливо. Защото към този момент той е неразпознат, успял е да запази архива и следва своята предварително обмисляна тактика за спасяване на организацията, на пътя, по който след няколко години ще тръгне и Захари Стоянов.
Къде е гнилото...едва ли е в това, че всеки в тая държава рано или късно решава да каже нещо много силно за Левски. С позицията на национален герой , в която сме го поставили това е някак неизбежно. Може би гнилото е в това, че толкова лесно се хващаме на приказки като тия на Гербов.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Специално за случая искам да цитирам нещо, а то е от писмо на Христо Иванов до Ст. Заимов от 8 април 1896 година:

".....в Захариевите издания има много погрешки не секи си ги бележи и остава да са поправят подире, но кой ще провери тогава като няма никой да е жив може би или пословицата руска где наши не пропали и ще дирим правдата."

Захари Стоянов за сведения се допитва до Христо Иванов - Големия, също това прави и Филип Симидов , Стоян Заимов да влизам в конкретика по тези питания, не искам, тъй като ще стане цял труд :)

Христо не е успявал да следи какво излиза за Левски, където е можел да прочете и прочие веднага пише писма и т.н.

Сега...за тескерето на името на Малък Добри Койнов научаваме от късен разказа на Никола Цвятков. Само ще спомена, че Левски е напуснал Ловеч облечен в турски дрехи /защо тогава му е тескере на българин?/..... че по дадените от Никола Цвятков данни пред извънредната комисия...заптието е едно /защо после заптиета стават две?.Какво крие Никола Цвятков и какво трябваше да каже Христо Цонев - Латинеца?Защо Христо Иванов - Големия най-близкия на Левски, няма да признае най-голямата си грешка? Та това е толкова скоро от залавянето му, после заптиетата стават две, разговора които са водили Левски и заптието на "Пази мост" е в няколко варианта. Още работя по това залавяне, има какво да се прочете и от Бурски, и т.н Хора както се казва работили на терен..

Ето това са интересните неща, а не да се търси под вола теле и чрез тотален нихилизъм да се прави от бялото черно.

На същото мнение съм като теб.

Редактирано от Staski
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

"....Още работя по това залавяне, има какво да се прочете и от Бурски, и т.н Хора както се казва работили на терен.."

Ами действай, виждаш че хората се оплакват, че няма много ново извън хвалебствия и оплюване, значи ще има кой да чете...:)

Тезата, че Общи е шпионин, която подхващаш в другата тема за Паисий също е интересна.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Благодаря, за вниманието, че някой е прочел нещо повече от това на К.Гербов. :)

Да така е.....просто ми трябва малко време....убийството на Паисий, заложения капан на Ангел Кънчев, "Несполучливия обир" обир у Денчо Халача, бягството на Иван Драсов иииииииииииии на Иванчо Колев/ който според думите на Марийка Сиркова освен тескере са му осигурили и пари?/, та не проблема е Васил Левски....такива клопки са му заложени, че не искам до толкова да съм конспиративен.

Един срещу всички! Това е моето мнение!

А който заговори за Димитър Общи, че едва ли не е жертва на Главния,т.е Левски съм готов от ранни зори до късна доба да споря с него!!!!

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Това е един много съществен въпрос - знаели ли са турците кого отиват да арестуват в Къкринското ханче.Обикновено се твърди че Левски е идентифициран чак в Търново.Но пък само по едно подозрение да се дигнат 15 заптии посред ледената декемврийска нощ и да обсаждат ханчето изглежда невероятно.По всичко личи че ловешкият каймаканин е имал някаква по сигурна информация.И затова е пратил толкова многочислен отряд.За сравнения - за арестуването на прочутия комита Димитър Общи са пратени цифром и словом две заптиета. Левски сравнително бързо е препратен в Търново каквато далеч не е практиката за всеки арестант с неустановена самоличност.А за сведение търновския мютесариф /началника на ловешкия каймаканин/ изпраща специален конен отряд за да посрещне конвоя с арестувания Левски далеч преди Търново.Няма как турците да не са се досещали /като минимум/ кого точно са заловили в Къкрина.Всъщност вероятно са знаели още от самото начало просто в Търново свалят картите пред него.


Всъщност целта на преместването на Левски от Лэвеч в Търново не е установяването на неговата самоличност а за да да започне следствие срещу него.Това трябва дебело да се подчертае.Истинските следствени действия започват в Търново изатова се стига до недоразумнието да се мисли че преди това турците не знаят кой е той.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Но пък само по едно подозрение да се дигнат 15 заптии посред ледената декемврийска нощ и да обсаждат ханчето изглежда невероятно.

А според теб колко хора трябват, за да се завардят три изхода и да се арестуват трима души? Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Цитатът публикуван от Дорис звучи много достоверно.

Един голям плюс от мен за издирването му и публикуването му.

А каква е истината ... едва ли ще разберем.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Специално за случая искам да цитирам нещо, а то е от писмо на Христо Иванов до Ст. Заимов от 8 април 1896 година:

".....в Захариевите издания има много погрешки не секи си ги бележи и остава да са поправят подире, но кой ще провери тогава като няма никой да е жив може би или пословицата руска где наши не пропали и ще дирим правдата."

Захари Стоянов за сведения се допитва до Христо Иванов - Големия, също това прави и Филип Симидов , Стоян Заимов да влизам в конкретика по тези питания, не искам, тъй като ще стане цял труд :)

Христо не е успявал да следи какво излиза за Левски, където е можел да прочете и прочие веднага пише писма и т.н.

Сега...за тескерето на името на Малък Добри Койнов научаваме от късен разказа на Никола Цвятков. Само ще спомена, че Левски е напуснал Ловеч облечен в турски дрехи /защо тогава му е тескере на българин?/..... че по дадените от Никола Цвятков данни пред извънредната комисия...заптието е едно /защо после заптиета стават две?.Какво крие Никола Цвятков и какво трябваше да каже Христо Цонев - Латинеца?Защо Христо Иванов - Големия най-близкия на Левски, няма да признае най-голямата си грешка? Та това е толкова скоро от залавянето му, после заптиетата стават две, разговора които са водили Левски и заптието на "Пази мост" е в няколко варианта. Още работя по това залавяне, има какво да се прочете и от Бурски, и т.н Хора както се казва работили на терен..

Ето това са интересните неща, а не да се търси под вола теле и чрез тотален нихилизъм да се прави от бялото черно.

На същото мнение съм като теб.

Какво значи турски дрехи?Бил е с ямурлук какъвто са носили и турци и българи.Не си милси че към 1873 г. е имало особена разлика в дрехите на турци и българи.И каква е тази грешка на Христо Иванов Големия.Би ли бил по конкретен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Цитатът публикуван от Дорис звучи много достоверно.

Един голям плюс от мен за издирването му и публикуването му.

А каква е истината ... едва ли ще разберем.

Всъщност независимо, че няма институция, която целенасочено и системно да е дигитализирала и качила в интернет източници и изследвания свързани с Левски, ако човек се порови малко може да намери доста неща. Така, че не e нужно чак такова издирване.

Например първата книга за Левски издадена 1880 г. "Апостолите на свободата в Елена" (в този сайт е поместен и предговора, докато в този го няма)

Книгите на Ст. Заимов ги има с линкове от статията за Левски в уикипедия

Книгата на З. Стоянов за Левски също може да се намери в събраните съчинения в 4 тома (т. 3), независимо, че е качена в нета на малко необичайно място - - том 1, том 2, том 3, том 4.

Писма и документи - тук.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Книгата на Стоян Заимов е пълна с небивилаци от рода на това че "стотина турци обсадили Къкринското ханче" и че Левски сам разкрил самоличността си в Търново почерпен с кафе от пашата /преди това го мислели за овчар/.Разберете това е адски наивно и нелогично.Турските власти поне от месец септември издирват Левски разпространяват хиляди негови снимки а те в Ловеч като залавят непознато лице с оръжие в ръка не се сещат да го сравнят със снимката на Левски.И при това турските власти знаят за връзките на Левски с Ловеч и го чакат именно там да дойде.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

в Ловеч като залавят непознато лице с оръжие в ръка не се сещат да го сравнят със снимката на Левски.

Имаш ли представа колко хора са арестувани само по подозрение, заради приликата им с Левски? Дори една такава издънка става достояние и на чуждестранните консули, ето колко помага снимката. Мога да те светна, че тогава са нямали софтуер за лицево разпознаване и бази с данни на един клик разстояние. Властите знаят за връзките на Левски не само с Ловеч, но и с десетки други селища, тъй че защо именно там ще го чакат, след като сам Левски поне до 12 декември се двоуми дали да отиде, а когато започват разкритията той е в Тракия и това е добре известно на властта?

Ако има някакви очаквания, те са че той ще напусне страната.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Дай документ че някой е арестуван само поради приликата си с Левски.И колко от тях с оръжия в ръка след като са стреляли по заптиета.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

О, вече и с документи ли работим? Веднага след като предоставиш документи за следните твърдения:

"Левски сравнително бързо е препратен в Търново каквато далеч не е практиката за всеки арестант с неустановена самоличност."

Интересно каква тогава е практиката? Още повече, че арестанта твърди, че е родом от Търново.

"А за сведение търновския мютесариф /началника на ловешкия каймаканин/ изпраща специален конен отряд за да посрещне конвоя с арестувания Левски далеч преди Търново."

Далеч, далеч, колко да е далеч?

"Всъщност целта на преместването на Левски от Лэвеч в Търново не е установяването на неговата самоличност а за да да започне следствие срещу него."

???

"Истинските следствени действия започват в Търново изатова се стига до недоразумнието да се мисли че преди това турците не знаят кой е той."

А неистинските следствени действия кога започват?

"Какво значи турски дрехи?Бил е с ямурлук какъвто са носили и турци и българи.Не си милси че към 1873 г. е имало особена разлика в дрехите на турци и българи."

Има една наука викат и етнография, та ако се позапознаеш с нея може и да ти светне нещо, но понеже твърдението е, че между дрехите на българи и турци няма разлика, чакаме някакви доказателства.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Документи искаш - прекрасно.Прочети спомените на Никола Цветков.Автентичен документ от първоизточника.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гледам, че не си отговорил на нито един от поставените въпроси.

Спомените на Бакърджията са в няколко варианта, разказвани по различно време пред различни хора, кой точно от тях имаш предвид?

А, и интересно ще ми бъде да видя в кой точно вариант на спомените пише, че конните заптиета от Търново са ги посрещнали "далеч" от града, а не на Марно поле (днес парк в рамките на града, а в миналото не толкова "далеч" от него).

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Нека ти обърна внимание на нещо, което явно ти убягва - конвоя охранява не само Левски, а още двама арестанти. И тук въобще не става въпрос за някаква форма на отдаване на почести. По същата логика можем да кажем прекалено голямо внимание за един бакърджия, или за един ханджия. Нищо такова, хората просто си вършат работата.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Под наименованието турски дрехи имам в предвид, че Левски е напуснал Ловеч преоблечен като турчин. За дрехите му специално мога да кажа, че Николай Хайтов е описал изцяло как е бил облечен.

Марковски в книгата си описва последното тръгване на Левски към Ловеч. "Цял решетар" ще го нарече. Лицето му е почернео, мустаците враносани...., а върви разбери, че този човек е Българин. Смело мога да заявя, че това не е първото му такова предрешаване.Използва и арнаутски дрехи с които се обличат при нападението над къщата на Денчо Халача. Ако погледнем и в тефтерчето можем да видим и нещо друго, там той описва как си променя цвета на дрехите. "За вапцалка алено..... и т.н" цитирам по памет описано какво се прави. Изобщо тези негови преобразувания изобщо не са едно или две. Но доста често той се преоблича като турчин. Има един спомен/от книгата на Страшимиров/ ,трябва и него да проверя, където се казва, че Ангел Кънчев и Левски били облечени в униформи и били предружавани от заптиета.....

За мен е естествено, че ловешкия каймаканин е знаел много добре кого залавя. Търновския мютесерифин изпраща 200 човека конница и два шеркета/каруца,кола/ с тази цялата войска, заловените в Къкрина влизат в Търново. Мисля, че не са посрещнати на Марино поле, а доста по-далеч. Но за това трябва да проверя не съм сигурен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Търновския мютесерифин изпраща 200 човека конница и два шеркета/каруца,кола/

И това ако не е бай Захари...Така си ги праска стотиците, за по-голям ефект.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...