Изпратен заедно с Борис като гарант на подновения след смъртта на царица Мария-Ирина мирен договор. В по-новите изследвания е обоснована тезата, че Роман е скопен едва след 971 г., а не както се приемаше доскоро през 963 г. През 978/979 г. е обявен за български цар и се установява в Скопие. Досега в историографията се приемаше, че бягството на Борис II и Роман се отнася към 971 г., новите изследвания изказват тезата, че това се случва "в осмата година на тяхното пленничество" (според арабския хронист Ал-Макин), т.е. към 978/979 г. Пресилено е твърдението, че фактическата власт по време на неговото управление е в ръцете на цар Самуил. И Яхия Антиохийски, и Степан Таронски дават сведения, че комитопулите Арон и Самуил са обявени за първи помощници на царя. Именно като такива ги виждаме в битката при Траянови врата при Щипон (Ихтиман) на 17 август 986 г., когато българските войски, командвани от цар Роман, Самуил и Арон, нанасят разгромно поражение на войските на император Василий II. След екзекуцията на Ароновия род начело на българската държава остават само цар Роман и Самуил. Пак в битка през 991 г. цар Роман е пленен повторно и отведен в Цариградската тъмница, където и умира. След смъртта на Роман, Самуил се обявява за цар през 997г.