Отиди на
Форум "Наука"

Името, това е съдбата? Фамилията като социален капитал в България


Recommended Posts

  • Модератор антропология

Атом: "Има хляб в тази идея. Хвърлих бегъл поглед на академиците от БАН. От 62-ма, пет са с фамилии свързани с "поп" - един Попиванов, трима Попов и един Попчев. Т.е., 8% от академиците са с произход от "попски фамилии". Това въобще не е малко. Имам усещането, че ако се направи подобно изследване в България ще се окаже, че над 50% от хората заемащи някакви позиции или с известно положение в обществото са от фамилии които могат да проследят "градския" си произход поне от възраждането. Ако прибавим към тях и хората от селски произход (пак за периода на възраждането), но наследници на свещеници, даскали, занаятчии или чорбаджии, сигурно процентът ще скочи доста."

Глишев:"Да, без да прекаляваме, има нещо съвсем естествено в това хора с добра (изгодна) семейна история да имат по-големи стремежи. Разбира се, възможни са и дегенерации, особено при големи сътресения. Но е възможна и приемственост. Естествено, днес все пак мобилността е много по-голяма отколкото в Средните векове, това не иска спор. Но има и устойчиви закономерности." "отличаващите се фамилии (Зеленоградски, Кнезови, Дедови, Попови, Хаджийски и др.) може и досега да дават пропорционално повече високи кадри от Георгиеви, Иванови, Димитрови и пр., но е хубаво да се има предвид, че България е минала и през един момент на смяна на старите, по-интересни фамилни имена, със съвсем обикновени - произлизащи от малкото име на дядо или прадядо".

Към имената на Глишев и Атом бих добавил Стамболов, Стамболийски, Стамболиев, Москов, Московски - някой от предшествениците им се е изявил достатъчно, за да го отличат съселяните му с "отличителна" фамилия заради или *чрез* нещо, което извършил - пътуване до истанбул, респективно москва;

Знеполски - географска референция подобна на шведската -берг, която говори за предшественик, мигрирал на място различно от родното и отличил се достатъчно на новото място, за да се запитат местните "от къде е тоя" - типичната съдба на амбициозен емигрант - нищо че е вътре в рамките на България.Към Знеполски и Зеленгорски вероятно можем да добавим Софиянски (сменено от, доколкото знам, горнооряховски), Пирински (знам, че оригиналът е "Зайков", но именно успехът на комунистическата фамилия след 9-ти води до смяна на фамилията с референция за произход, т.е. напълно по патерна на Кларк. На пръв поглед изглежда, че имената, референции за произход от средите на амбициозни мигранти, успели в нова среда, са нетипично високо представени в политическия живот в новата българска държава -което, не е за чудене - следосвобожденска София е малка и в края на българия, а и в близост до македония - естествена притегателна сила за мигранти от останалата част на царството, произхождащи от семейства с амбиции и може би с възможности над средните, което може да бъде предсказано от фамилиите, които са им били поставени.

Според мен трябва да се обърне внимание и на имената - указания за занаятчийски произход от възрожденския еснаф, който изисква умения и дисциплинираност - не всеки зидар е ставал зидаров и не всеки бъчвар е ставал бъчваров, нито всеки колар коларов - по скоро вероятно само тези зидари, бъчвари и колари с "отличителни" от останалите умения.

Любопитни са фамилиите от спортните елити - носителите на олимпийски и световни медали в борба бимбелови носят фамилията на странджалията Маринчо "хилядата бели" бимбелов, дадена му от турците, телохранител на не помня кой Шведски крал Густав при прехода му обратно от Истанбул към швеция; сещам се и за цветана пиронкова, с фамилия която е референция към занаятчийския еснаф; всъщност, ако погледнем имената на хората от националните ни отбори по много - но не всички спортове, мисля, че сериозно ще се замислим. Същото се отнася за интелигенцията ни и за политиците. Някои групи от имена са по-представени от типичното им представяне в обществото, по модел, доста аналогичен на модела, подсказан от изследването на Кларк.

Любопитно е да се погледнат и имената на скандалните елити, болезнени за съвременна България - примерно на най-богатите хора - дали пък не са изключение от правилото тези нови елити? Изникват имената на Илия Павлов, Васил Илиев, разни други свръхзабогатели мутри. Изглежда като нарушение на патерна - най обикновени фамилии. С един проблем - да, те *бяха най-богатите* за един момент, но след тях не остана нищо - ни богатство, ни дете, ни куче. И не са между живите. Имената са им попречили? Или просто не са били на мястото си?

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ето как от една тема произлиза друга :)

Оттук може да изскочи антропологичен заек, тоест може би хипотеза. Начините, по които се образува ново фамилно име, си струват разглеждането. Предполагам, че ще са най-разнообразни и че няма да стигнем по-назад от самия край на XVIII в. за България. Самият период на запазване на едно фамилно име е доста интересен, особено в неаристократична среда.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добра тема. Един от проблемите който виждам са "загубените фамилии". През по-голямата част от времето българите имат само по две имена. Например - Христо Ботев, син на Ботьо Петков, син на Петко Христов. Почти всички имат и лични прозвища (прякори), но само единици (наистина забележителни хора) стават основатели на "фамилии", т.е. прякорите им се унаследяват и стават общо фамилно име (прякор, прозвище) на наследниците.

По някое време се въвежда система с три имена - лично, бащино и дядово име (а не фамилия). В личните документи присъства и поле за "прякор" - но не всички са го попълвали. Нишката е прекъсната и сега потомците на фамилии които от поколения са имали специфични названия имат съвсем стандартни фамилни имена. Една от причините е, че повечето от тези специфични фамилии имат турски произход и хората явно са смятали, че не е престижно да имат турски имена. Някои ги превеждат - така Измирлиев става Смирненски, а Балакчиев - Рибаров, но повечето не си правят труда. По тази причина трудно могат да се проследят "занаятчийските" имена от възраждането (и от преди това), тъй като в огромната си част са били точно с турски произход и много малко хора са ги запазили.

п.п. Гледам сега главните прокурори на България след 9.9.44. Няма нито един със "стандартна" фамилия. Все са едни такива "популярни" като Запрянов, Чобанов, Вачков, Лютов, Мръчков, Гунев, Татарчев, Цацаров

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

п.п. Гледам сега главните прокурори на България след 9.9.44. Няма нито един със "стандартна" фамилия. Все са едни такива "популярни" като Запрянов, Чобанов, Вачков, Лютов, Мръчков, Гунев, Татарчев, Цацаров

Така. Точно това трябва да ти подсказва, че въпреки трудностите поради смените в системите на определяне на фамилия и записванията им, в темата има доста повече хляб, от колкото изглежда - само погледни - *нито едно* стандартно име! - и в тази тема, така да се каже, има заровено куче. Изравянето му крие част от тайната на българското общество.

Нека да се запитаме като кларк: ама каккво става?къде са иванов, георгиев, димитров, дето са сигурно 2/3 от фамилиите в обществото? Какви са тези мръчков, цацаров, лютов?

После да погледнем в други елити, извън прокурорските.

В някои случаи събитията, определящи фамилията и отличителността са известни Кунчев става Левски след "лъвски скок" или поне след като лъвското му сърце го кара да се запише в легията на Раковски. Ваня става Балканска след като се установява, че талантът и в музиката е направо вселенски - т.е. Левски и Балканска са очевидно намирани от съвременниците си за хора с отличителен, изключителен талант, с проява, която ги е отличила и трябва да се отрази. В техния случай е напълно ясно и справедливо; в повечето от останалите, порадилипса на архиви и смени на имената, типични за България, ще е много трудно, за да се изкара нещо обективно като изследване, но дори заради любопитната тематика си струва поне да се поговори - на форумно ниво и да се направят някои предположения за механизмите на българското общество - такива, каквито не ги познаваме.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Явно е така. Тук е правено проучване на имената в телефонния указател. Резултатите са ясни - топ фамилиите са Иванов/а, Георгиев/а, Димитров/а, Петров/а, Николов/а, Христов/а, Стоянов/а, Тодоров/а.....

Това е списъка на академичния състав на ЮФ на СУ. От 109 имена има 1 Иванов, 1 - Георгиева и т.н. Общият брой на хората които носят 8-те най-популярни фамилии (тези горе) са само 11. Единадесет от 109.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Атом: "Има хляб в тази идея. Хвърлих бегъл поглед на академиците от БАН. От 62-ма, пет са с фамилии свързани с "поп" - един Попиванов, трима Попов и един Попчев. Т.е., 8% от академиците са с произход от "попски фамилии". Това въобще не е малко. Имам усещането, че ако се направи подобно изследване в България ще се окаже, че над 50% от хората заемащи някакви позиции или с известно положение в обществото са от фамилии които могат да проследят "градския" си произход поне от възраждането.

................................

Към имената на Глишев и Атом бих добавил Стамболов, Стамболийски, Стамболиев, Москов, Московски - някой от предшествениците им се е изявил достатъчно, за да го отличат съселяните му с "отличителна" фамилия заради или *чрез* нещо, което извършил - пътуване до истанбул, респективно москва;

Според мен над 50% от хората, заемащи някакви позиции или с известно положение в обществото у нас са от фамилии, които могат да проследят възхода си не по-назад от "славния 9 септември 1944 г", когато тъпите и неграмотни цървули се изкачиха на върха на държавата, научните и културни институции с помощта на съветската окупационна армия.

За Москов и Московски удряш греда, друже - не са във връзка с Москва, а с името Моско. :bigwink:

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Аспандиат, друже, надявах се да се обадиш и да вземеш темата в свои ръце - това е мат'рял за едно изследване точно в областта, където си най-силен. Предлагам ти да обмислиш подхвърлянията и да направиш едно добро изследване по въпроса, а мене, Глишев и Атом да вземеш за консултати да ти носим вода :). С лекота можеш да направиш от това едно изключително иновативно, резултатно изследване с подход и по тема, каквито до тук няма в българските обществени науки. Ако имаш нужда от идеи как да подходиш - свиркай, с Глишев и Атом сме насреща - на твое място бих запретнал ръкави :)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Според мен над 50% от хората, заемащи някакви позиции или с известно положение в обществото у нас са от фамилии, които могат да проследят възхода си не по-назад от "славния 9 септември 1944 г", когато тъпите и неграмотни цървули се изкачиха на върха на държавата, научните и културни институции с помощта на съветската окупационна армия.

За Москов и Московски удряш греда, друже - не са във връзка с Москва, а с името Моско. :bigwink:

По принцип, всички сме "цървули". 99,99% от българите могат (ако изобщо могат) да проследят потеклото си максимум 200 години назад - до смутните времена и рано или късно стигат до някой цървул. Нямаме аристокрация, а всеки издигнал се "буржоа" преди кърджалиите, само за 2-3 поколения е ставал рум (урум, ромей). Днес наследниците на тази ранна буржоазия са пръснати по света и имат смътен спомен, че дедите им идват някъде от балканите и толкова.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Аспандиат, друже, надявах се да се обадиш и да вземеш темата в свои ръце - това е мат'рял за едно изследване точно в областта, където си най-силен. Предлагам ти да обмислиш подхвърлянията и да направиш едно добро изследване по въпроса, а мене, Глишев и Атом да вземеш за консултати да ти носим вода :). С лекота можеш да направиш от това едно изключително иновативно, резултатно изследване с подход и по тема, каквито до тук няма в българските обществени науки. Ако имаш нужда от идеи как да подходиш - свиркай, с Глишев и Атом сме насреща - на твое място бих запретнал ръкави :)

Умряла работа, друже. :)

До Възраждането в имената ни почти няма разни прякорни имена от професии. Тук-там до края на ХVІІ век се мерне някой заблуден "Стоян Ковач" или "Петко Ковач". Имена, свързани с кой къде е ходил, също няма до Възраждането. Което може да е знак, че до тази епоха физическата мобилност сред българите е била почти нулева.

Има изолирани и броящи се на пръсти топоними, превърнали се в лични имена. Като например:

Тодор, син на Балкан

Йорги Балкан (Село Йеген Яхши, Беломорска Тракия, началото на XVI век.).

Йович Вардар (Град Видин, 1542 г.).

Брезика Дунав (Село Сатовица, североизточно от Гоце делчев, XV век).

Дунав Мирко (Село Поляница, северозападно от Мелник, 1570 г.).

Радой Ихтиман (Град Перник, третата четвърт на XV век).

Тошо Пирин (Село Зимне, Кюстендилско, XVI век).

Душман, син на Странджо (Село Челопек, югоизточно от Тетово, 1452–1453 г.).

До Възраждането основните имена са Петко, син на Йован или пък направо Йован Петко и други подобни обичайни имена като Стоян, Стойо, Стойко, Велчо, Велко, Рад, Раде, Радул, Димитри, Димто, Богдан, Никола, Тодор, Степан, Гюро, Гюрко (от Георги), Марко, Пейо, Войо, Бойо, Братан, Бошко, Продан, Мело, Койо, Стево, Яно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Умряла работа, друже. :)

До Възраждането в имената ни почти няма разни прякорни имена от професии. Тук-там до края на ХVІІ век се мерне някой заблуден "Стоян Ковач" или "Петко Ковач". Имена, свързани с кой къде е ходил, също няма до Възраждането. Което може да е знак, че до тази епоха физическата мобилност сред българите е била почти нулева.

Няма съмнение, че 19-ти век разбърква тотално (физически и социално) обществото в османската империя. Това не означава обаче, че преди това имаме нулева мобилност. Убеден съм, че социалната мобилност в Османската империя през 16, 17 и 18-ти век е в пъти по-висока от аналогичните процеси по същото време в централна и източна Европа.

Проблемът е, че в образа на православния търговец или еснаф много трудно можем да различим кой е "оригинален" грък, православен албанец, българин или влах. Все пак всички общуват на гръцки, женят се помежду си, конкурират се, сдружават се и т.н. без разлика кой какъв е и от къде идва.

Ето например едни такива православни търговци:

Павел фон хаджи Михаил, Христо фон Нако, Константин фон Моско, Стефан Константин, Димитър Никола фон Нико, Димитри Михали Димо, Маникати Сафрано от Мелник, Йордан хаджи Гено, Анастас хаджи Вълко. Това са хора направили доброволни военни парични вноски в имперската хазна във Виена между 1793 и 1797г. (източник - тук). Само можем да гадаем кой какъв е.

Редактирано от Atom
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Така, след категоричния отказ на Аспандиат да се превърне в българския Грегъри Кларк и да революционализира разбирането ни за градежа на пирамидата на българското общество и генезиса на елитите ни, се опасявам, че тайната защо прокуроския елит се сътои от имена като Връчков, Мръчков, Пръчков и Кръчков, а не от Иванов, Петров, Димитров, Анастас, Спас и аз, ще остане заровена дълбоко във форума на наука в очакване на едни по-добри по-добри за българската лингвистика и исотия имена. - Дай Боже. Единствената ми надежда на този етап остава Атом, чиито хрумвания ми изглеждат обосновани, акто и източниците на информация, които посочи - листите с честотата на съвременните фамилии е чудесен, както и списъка с дарителите, и увеличава загадката - след като Иванов се среща няколко стотин пъти по-често в българското общество от Гъчков и Ръчков, взети заедно, защо в БАН и Висшия прокурорски съвет ситуацията е обратната? Няма кьорав Иванов - само цъчковци и пръчковци, при това - това са фамилии с неизвестна етимология, или поне няма лингвист, който да е в състояние да ги обясни и, за съжаление, ще стоим в неведение от къде са се взели и ще завиждаме на Кларк, който е трябвало да се справя с едни доста по-тривиални като етимология имена, като златев, горски, орлов, новоселски, месарев, коларов и т.н.

Атом, подходът ти е добър, според мене ще стане още по-добър, ако подходиш в две посоки - не само от минало към съвремие, но и от съвремие към минало; нека погледнем как в момента сменят имената/фамилиите си хората от българските елити, за да се "самоотличат"; от тук нататък наследниците им ще носят специфични фамилии, които ще подсказват на лингвистите на бъдещето, че някой от тези предци е направил нещо забележително в датен момент от време, откроил се е - или поне е искал да се открои, т.е. имал е крайни социални амбиции. примерно чалга певиците още при първия албум си сменят името с нещо "запомнящо" се - което говори ако не за таланта им, то поне за амбицията им; ако погледнеш имената на манекенките и хората от българския шоубизнес, ще се учудиш - трудно е да се каже кое е наследено и ков сменено, за да се "откроява" носителя му.

Това ни подсказва един възможен механизъм за поне някои от пръчковците, къчковците и гъчковците от миналото - някой от предшествениците им е проявил социална амбиция или, още по-интересно - социалният пробив е по-лесен, ако си с необикновена фамилия, която се отличава и помни по-лесно с необикновеността си - по тази причина хората от съвр. шоубизнес си сменят имената - за да бъдат по-лесно разпознавани и запомняни; тоес, възможно е предимсвотто на гръчков и мръчков пред иванов и петров в борбата за прокурорско място да е *несъзнателна*, в рамките на човешкото несъзнавано - рядкото име инстинктивно прави по силно впечатление, носителят му се отличава по лесно и се различава по-лесно, което дава предимство в публичния и социалния живот; което по-лесно е правело пръчковци и мръчковци извесни и с по-добри и големи социалн мрежи от петров и иванов, за когото реакцията ще е "кой Иванов?", докато въпроса "кой Мръчков?" е по-малко вероятен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След като разгледах една камара списъци с имена (и български и чужди) се чудя какво остава от османския бизнес и финансов елит, който е основно от малцинствата (православни, евреи, арменци). Сами по себе си това са забележителни хора, които се конкурират без проблем със своите западни съвременници, а някои от тях спокойно могат да се причислят към световния елит.

Къде изчезват тези хора? Да приемем, че за нас е ясно - наследници сме на селяни. Защо след като столетия най-будните, предприемчиви и находчиви православни християни стават ромеи, днес гърците са същите като нас (наследници на цървули). Както и да се разглеждат балканците, днес ние сме културно хомогенни (и по Хофстеде и без него). Излиза, че няма никакъв ефект от този "социален капитал" - т.е. или наследниците на османския бизнес и финансов елит са деградирали или светът на дребните национални държавици останал след разпада на Османската империя им се е видял малък и са драснали по света.

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Така, след категоричния отказ на Аспандиат да се превърне в българския Грегъри Кларк и да революционализира разбирането ни за градежа на пирамидата на българското общество и генезиса на елитите ни, се опасявам, че тайната защо прокуроския елит се сътои от имена като Връчков, Мръчков, Пръчков и Кръчков, а не от Иванов, Петров, Димитров, Анастас, Спас и аз, ще остане заровена дълбоко във форума на наука в очакване на едни по-добри по-добри за българската лингвистика и исотия имена. - Дай Боже.

Друже, за подобен род изследване се иска и известни методологически познания как да се направи, а аз ги нямам. Освен това в България новаторски и преломни изследвания се посрещат с пълно равнодушие. Като краен резултат осъществилият ги не може дори да си покрие като разходи парите, които е потрошил за ксерокс в библиотеките.

От мен да го запомниш, друже. Една държава държи на науката си, докато има собствени икономически или политически интереси на своя и на чужда територия. И има някакъв план или идея за собственото си бъдеще и развитие. Двойно колонизирана (изток-запад) България няма нито свои интереси, нито свое бъдеще. За чий х.й тогава да се блъскам с нещо, което никой няма да го оцени. Или пък проумее.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

След като разгледах една камара списъци с имена (и български и чужди) се чудя какво остава от османския бизнес и финансов елит, който е основно от малцинствата (православни, евреи, арменци). Сами по себе си това са забележителни хора, които се конкурират без проблем със своите западни съвременници, а някои от тях спокойно могат да се причислят към световния елит.

Къде изчезват тези хора? Да приемем, че за нас е ясно - наследници сме на селяни. Защо след като столетия най-будните, предприемчиви и находчиви православни християни стават ромеи, днес гърците са същите като нас (наследници на цървули). Както и да се разглеждат балканците, днес ние сме културно хомогенни (и по Хофстеде и без него). Излиза, че няма никакъв ефект от този "социален капитал" - т.е. или наследниците на османския бизнес и финансов елит са деградирали или светът на дребните национални държавици останал след разпада на Османската империя им се е видял малък и са драснали по света.

Не е точно така.

Първо не всички са селяни. В западните български земи предимно планински, селското стопанство или го няма (поне земеделието) или е много слабо за изхранването и са наблягали доста на други икономически ниши, които изискват повече от физически труд(както земеделието). Такива, които изискват развитието на личностни качества.

Между другото най-вече като алтернатива на земеделието е ... разбойничеството и хайдутлука. А не както би ни се искало предприемачество и т.н.

Колкото до Балканите, ами проблема е и средата, в която трябва да се осъществят тези качества.

Дюлгерско (строители) чобанските региони дават много интелектуалци, търговци и предприемачи. Просто при бурните политико-икономически промени на Балканите - чести войни, чести смени на граници, масовите етнически прочиствания на цели региони, радикални смени на обществено-политическият строй и т.н. почти унищожават постигнатото от определени хора и фамилии, почва се от нулата многократно и т.н.

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...
  • Потребител

Прякори....

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Газнибаров или, по скоро, ГазиБаров, е стара шега, да го кажем така; самоковска фамилия, която идва от газене (пресичане) на барА (поток със стопанска цел, а не от опипване на задници :); както и да е, повече отношение към темата има защо Газибарови са предпочели да запазят фамилията а не да я сменят примерно с "Иванов", и защо изобщо прякорът се е превърнал във фамилия; въпросът отива до сърцевинатя - или съсвеляните, или самият род са решили, че е необходима "отличителна" фаммилия, т.е. нещо е отличавало газибарови от станалите по начин, който е бил специфичен или социално престижен.

Към "отличителните фамилии следва да добавим и, таквоз, Сертов; което потвърждава относително по-високата честота на хората с "отличителни" фамилии в обществените елити.

Сертов звучи като описание на характерова черта, един вид, "серт" (суров, неотстъпчив, агресивен), което е подобно и на Лютов (някогашния главен прокурор);, чиято фамилия е "Люта"; Серт и Лют са подходящи качества за хора, представители на държавната принуда и силовите министерства, в тези случаи, търкулнало се гърнето, намерило си похлупак; идеята зад фамилиите е, че хората - или някой, принадлежал някога към тези фамилии, е проявявъл сертлюк или лютост далеч по-често или в далеч по-висока степен от съселяните си, които са счели да го отбележат с прякор- референция към черти на характер - "изключителна", отличаваща се лютост;

Има една чепеларско-родопска фамилия, Лютови, не знам дали Лютов е принадлежал към нея; в случая ще отворим леко генезиса на фамилното име, и етнически, и социален генезис - Фамилията Лютови, която е християнска, е косвено свързана с една известна с лютоста си *българомохамеданска фамилия* от средните векове - тази на Мехмед *Синап*, Мехмед Синаби, т.е Мехмед "Лютия" (като растението), полу-разбойникът-полуфеодал, който контролира родопите за известно време по начин, ннетипичен за османската империя - т.е. в своеобразна феодална независимост от султана - ако са верни интепретациите за него, разбира се, както и тълкуването на фамилията му като "Лютия", а не като "Мехмед от Синап вмала Азия", примерно - за което далеч не съм сигурен; Ако първото предположение е вярно, Лютов е свързан с "отличителен" родопски род, ноторно известен със свирепостта и вироглавостта си, някои клонове от който са ислямизирани, а други - не, но са традиционно представени в балканския обществен елит *от много векове*;

Аналогична е етимологията на една по-малко известна фамилия, Копривкови, т.е. "копривите", получили прякора си поради сприхавия език и холеричните характери на мъжете от рода, които изчервявали ушите на съселяните си с приказките си до степен да получат референция за вербална интелигентност и лош характер с "отличителен" прякор.

Редактирано от Южняк
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител
В България фамилните имена са нещо сравнително ново (от Възраждането насам). Освен това имената постоянно се сменят или превеждат от турски или български. Примерно моят дядо си е сменил фамилията, която обаче не се е харесвала на баба ми, при раждането на майка ми, за да не стават скандали, фамилията на майка ми е станала производна от името на дядо й. И така се стига до обикновеното име на майка ми Димитрова. Xем дядо ми си е сменил фамилията, хем майка ми е получила напълно нова фамилия.
Предполагам това не е единственият случай на тотална подмяна/промяна на фамилиите.
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Интересно, а защо лекарите са предимно със занаятчийски фамилии?

Ако е тъй - звучи ми поне логично - обяснението би било лесно.

Занаятчиите развиват по-сложни умения и повече знания, отколкото са необходими на един обикновен земеделец. Градската среда е подходящата среда за социално издигане. И не на последно място е закономерното им замогване и оборжуазяване, улесняващо достъпът за образование.

Един пример: една болница в една арабска страна се казва "Ел Касаб". Оказа се, че е по името на основателят, чийто баща е бил месар/касапин. Там била най-добрата хирургия в страната (да не беше и хир. клиника). Но етимолгията може и да е от араб. "казба" > тур. "касаба" - градче. Тоест в "най-лошия случай" да е "Градски".

По-естествено е един месар да се "преквалифицира" на хирург или един ковач на зъболекар, отколкото един селянин на анестезиолог например (но виж, ветеринар - защо не?). А аристокрацията, преди и тя да се обуржоази, не се е занимавала с обслужващи другите дейности.

Редактирано от bravo
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор антропология

Така е, много фамилии са сменяни и се сменят; поради което "иванови" са по-трудно проследими; поради това трябва да се започне отпред-назад - примерно кога "сертови" или "лютови" са получили фамилиите си и защо, както и защо са предпочели да ги запазят а не да ги сменят с "иванови". Или примерно каква, за Бога, е етимологията на "цацаров". цинцаров? Цаца?

Но има много аспекти, които едно изследване следва да обхване - примерно кои от редките имена дължат редкостта си на по-малко биологическо възпроизводство от средното на носителите им, както и кои са най-популярните "професионални" фамилии - примерно колко мутафчиеви има, сревнени с арабаджиеви и чакръкчиеви, за да се проследи коя професия е носела по-голяма възможност за репродукция, което директно е свързано със социалня статус, който дава професията; т.е. ако приходите от мутафчийство са били по-високи от приходите от арабаджийство, следва да има повече арабаджиеви отколкото мутафчиеви и т.н., а някои от популярните но по-малко представени в елитите фамилии може и да изненадат с плодовитостта на носителите си.

По това, което спомена Крамер - познавам един ортопед с фамилия 'Чакръкчиев", която е една забавна тафтология и намеква за приемственост на професията през вековете


А в контекста на написаното - напълно основателно - от Браво, следва да се види дали честотата на разпространение на "Касабов" в лекарските фамилии е по-висока от средната за разпространението и в други професии; отделно следва да се направи списък с "нетипични" лекарски фамилии и дасе провери коя е с най-голямо отклонение от средното си представяне в обществото (може и да се окаже, че нее Касабов, а някоя друга, но съм сигурен, че ще има такива фамилии неизбежно)

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

В България фамилните имена са нещо сравнително ново (от Възраждането насам). Освен това имената постоянно се сменят или превеждат от турски или български. Примерно моят дядо си е сменил фамилията, която обаче не се е харесвала на баба ми, при раждането на майка ми, за да не стават скандали, фамилията на майка ми е станала производна от името на дядо й. И така се стига до обикновеното име на майка ми Димитрова. Xем дядо ми си е сменил фамилията, хем майка ми е получила напълно нова фамилия.
Предполагам това не е единственият случай на тотална подмяна/промяна на фамилиите.

Това не е баш така вярно. Традицията да има фамилно име всеки вече като правило е от Възраждането. Но масово има имена на родове (на джинсове) и преди това.

Могат да се погледнат махалите в Еленско, Габровско или Бабешко там напрактика всяка махала е очевидно именувана на род и това е много отпреди Възраждането.

Смяната на фамилиите у нас е по обществено-политически прични. Съответно комунизма с идването си дава опцията за смяна на фамилни имена, даже я стимулира негласно, за да се унищожи връзката с миналото, нали градят ново общество. Те затова изкормват нацията във всякакъв аспект да наложат комунистическите си модели.

Те и до ден днешен бабите и дядовците като срещнат някой земляк от тяхното село и питат ти от кои си, ако не го познават.

Имената свързани с географски топоними обикновено са свързани с преселение.

През Възраждането има масова традиция сред занаятчиите в еснафите едно от децата в семейството да се издържа от всички останали, за да му се даде високо образование. За да строят държава, да градят България. Другите, които ги смениха 44г. имаха други цели, да построят тотален контрол. От там и разликата в елитите.

Редактирано от stinka (Rom)
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

В България фамилните имена са нещо сравнително ново (от Възраждането насам). Освен това имената постоянно се сменят или превеждат от турски или български. Примерно моят дядо си е сменил фамилията, която обаче не се е харесвала на баба ми, при раждането на майка ми, за да не стават скандали, фамилията на майка ми е станала производна от името на дядо й. И така се стига до обикновеното име на майка ми Димитрова. Xем дядо ми си е сменил фамилията, хем майка ми е получила напълно нова фамилия.
Предполагам това не е единственият случай на тотална подмяна/промяна на фамилиите.

Което пък показва, че методът да се разглеждат имена, производни от професии или друга дейност (и въобще по-нетипични имена), като някаква предпоставка за формиране на национален елит (или параелит) е крайно несигурен.

П.П. При мен нещата са подобни като при теб. Истинската фамилия на баща ми и на дядо ми е Стойков, но преди десетилетия на чичо ми му хрумнало, че Стойков звучи много банално и взели прякорната фамилия на един по-стар сродник. По линия на баба ми (майката на баща ми) пък фамилното име е Гръцки (Гръцка). Но понеже фамилните имена се предават по мъжка линия, въобще не е имало шанс Гръцки да се наложи.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор Военно дело

Малко примери.

Председателката на парламента всъщност е Цецка Цачева Данговска, шефа на ПФ е Валери Симеонов Балевски. Защо тези успели хора са изоставили фамилните си имена и ползват бащините... Сетих се също за водещия Бойко Василев, чийто брат Румен имаше друга фамилия, вече не помня каква.

Останал съм с впечатление, че днес е модно човек да взема за фамилия името на баща си. Да не изпадам в подробности сега, но мен също на няколко пъти в официални документи ме пишат Димитър Денев (по името на баща ми), без Маневски (фамилията). Веднъж едва не направих скандал за това, зер документ официален, ще кажат после това не си ти.

Помислете и за друго, днес непонятно за мен защо се смята за модно да бъдат мразени селяните. Като обаче под "селянин" според мен се разбира по скоро човек стоящ по ниско в социалната стълбица. Съответно, много "граждани" не желаят да имат общи имена със "селяните", забележете, колко много западни лични имена има днес и почти няма стари, тоест "селски", примерно Стою, Върбан, Деню, Яким, Пена, Станка, Чонка, Гено и прочее.

Тези които се смятат за елит не желаят да имат "селски" фамилни имена като Данговска или Балевски или Иванов ако щете и ги сменят.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...