В търсене на Константинопол

[Р. Теодосиев]

Открийте един нов свят „В търсене на Константинопол“

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44298

Проф. дин Сергей Иванов описва достойно зашеметяващата столица на Византийската империя, запознавайки ни в детайли с нея в мащабния си труд „В търсене на Константинопол“ (ИК „Изток-Запад“). Изпълнено с интересни факти, множество карти и богат илюстративен материал, изданието е първият по рода си пътеводител за днешен Истанбул по времената на Византийската империя.

Роденият в Москва Сергей Аркадиевич Иванов (1956) е професор, доктор на историческите науки, автор на редица научни изследвания, посветени на древната история на славяните и византийската култура. Иванов идва в София по повод Международната научна конференция „Европейският югоизток през втората половина на X и началото на XI век“, където освен доклад за конференцията ще представи и една от най-забележителните си книги – „В търсене на Константинопол“, който излезе в луксозно издание на български език. Своеобразният научен пътеводител е резултат от десетгодишен изследователски труд, който представя историческите факти и събития като интригуващ, наситен с детайли разказ за исторически места, свързани със съдбата на един от безспорно най-великите градове в човешката история.

Византологът Сергей Иванов си позволява да отмине съвременния бляскав османски Истанбул, за да стигне в сърцето на някогашна Византия: Константинопол. В книгата е разказана завладяващата история на всички паметници на византийското Средновековие (без изключение), чието местоположение е стриктно отбелязано на редица карти. „В търсене на Константинопол“ е едновременно и пътеводител за туристи, с който всеки може спокойно да се разхожда из великия Град, и блестящо написан научен труд. Сергей Иванов ни среща с константинополските карнавали и тържища, с местата, където жителите на града са живели, молили са се, обичали са и са убивали. Следвайки своеобразния научен пътеводител, човек се оказва не само на мястото на стара византийска школа, но и разбира какво се е учило там; озовава се не само в константинополска болница, но и разбира какво и как са лекували там...

Освен увлекателен разказ, в книгата са изложени и най-новите научни хипотези.

„В търсене на Константинопол“ потапя читателя в обстановката на града и го прави участник в случилите се някога там събития – авторът разказва надълго и широко за византийските фрески и мозайки, за тяхната история и съдържание, Хиподрума и надбягванията с колесници оживяват пред очите на читателя. Разбираме как е изглеждал Големият императорски дворец и къде са се намирали прочутите Златни врата. Освен че откриваме забележителности, които не се споменават в туристическите брошури, всеки един паметник на византийската култура и история е видян с очите на някогашните жители на Константинопол. Да, градът вече има друго име, пътеводителят пък представя на читателите пълнокръвна картина как е изглеждала столицата на Византия, която нашите предци с възхищение са наричали Цариград.

Богато илюстриран и наситен с факти, с множество интересни истории и увлекателен език, „В търсене на Константинопол“ позволява на читателите да почувстват атмосферата, обстановката и духа на времето в този емблематичен за историята град.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44298

Откъс от „В търсене на Константинопол“, Сергей Иванов

Друга защита на вътрешните покои на Двореца, този път от северната страна на Хиподрума, била мощната кула Кентинарий, която по време на византийското средновековие охранявали нормански наемници. Те били великолепни воини, които неведнъж спасявали императорите по време на метежите, но често и сами ги вдигали. По думите на историка Михаил Аталиат: вечер разумът напълно ги изоставя, тъй като се напиват с неразредено вино, защото никога не го разреждат.

За съжаление, засега не е възможно да бъде установено точното местоположение на Кентинария, на Скила или на Юстиниановия триклиний. В района на юг от Сфендона няма нито един ориентир, за който да се хванем. Единственото изключение е Nakilbent Cad., 33; там е магазинът за килими Nakkaş, в който може да слезете в цистерна .

Ако влезем в магазина и самоуверено се насочим към далечния десен ъгъл, никой няма да ни спре. Там има една неотбелязана по никакъв начин стълба, която води надолу в цистерната, разположена паралелно на Хиподрума. Цистерната е дълга 34,3 м и широка 9,3 м, поддържат я два реда колони, по девет във всеки ред, с коринтски капители. Те явно са от V–VІ в., т.е. от времето, когато на това пространство все още не е имало постройки на Двореца. Юстиниан ІІ го включва в територията на Двореца едва в края на VІІ в.

Но тук по елинистично време продължавали да строят къщи на богаташи, тази цистерна е била част от една от тях. Очевидно наблизо са построили Пиалата на зелените, в която императорът приемал представителите на партиите от цирка. На това място имало и фонтан (по-късно го преместили пò на юг), описан от Продължителя на Теофан: Отворен двор, в средата на който има чаша от мед, чиито краища са посребрени. На нея има златна топка. По време на приемите пълнели чашата с фъстъци, бадеми и орехи, смесеното с мед вино изтичало от златната топка, така че можел да го опита всеки, който желаел, в това число и музикантите, а също и всички, които пеели в съпровод на музиката. Очевидно цистерната на Nakilbent, 33 е доставяла водата за този фонтан. Но това не ни помага да „обозначим на място“ другите части на Двореца.

Съвсем зле са нещата с един участък руини , открит в началото на 90-те години на миналия век при строежа на хотела Crown Eresin (Küçük Ayasofia Cad., 40). Тук са проведени нормални и легални разкопки, което извадило на показ цистерни, мозаечен под и подземни помещения, които не били унищожени, а ги включили в новото здание. Освен това в хотела сега са изложени 49 предмета, които са от елинистичния, римския и ранновизантийския период. По колоните, капителите и мраморните плочи има табелки с надписи като в музей. Особено интересен е „барът с колоните“, украсен с разноцветни основи на колони и надгробни плочи. Щом влезете, веднага вляво е цистерната, превърната в лоби. Зад нея има византийска стена, построена от антични сполии, а през стъклото на пода на ресторанта може да се види мозайка от V–VІ в., на която е изобразена риба. Но резултатите от разкопките въобще не са били публикувани и няма възможност да бъдат установени от писмени извори.

През Х–ХІ в. целият живот на Двореца се съсредоточил в сегмента, ограничен от морето и улиците Nakilbent и Kapiağasi. Въпреки всичко Горният дворец продължавал да се използва при специални случаи. Константин Багренородни описва например посещението на киевската княгиня Олга през 946 г.

Дворецът се свива

В сряда, на девети септември, се състоя прием по случай пристигането на Елга, архонтиса на Русия. Тази архонтиса влезе с близките си, роднините архонтиси и най-видните сред прислугата. Тя шестваше пред всички останали жени, а те по ред, една след друга, след нея. Тя спря на онова място, където обикновено логотетът задава въпросите си. След нея влязоха посланици и търговци, архонти на Русия и се спряха зад нея, покрай завесите. Когато отново излязоха (от Магнаура) и през Анадендрадия и Триклиния на кандидатите, тя премина през Онопод и Златната ръка и седна там. В Триклиния на Юстиниан имаше подиум, украсен с порфирни платове, а на него голям трон. Зад него, скрити от две завеси, имаше два сребърни органа. Поканена от Августия, архонтисата премина през Апсидата, Хиподрума (покритият) и приседна в Скила. След това архонтисата с нейните роднини и прислужници мина през (Триклиния) на Юстиниан, Лавсиак и Трипетон и влезе в Кенургия и там си почина. По-късно, когато василевсът с августата и багренородните деца седнаха, от Триклиния Кенургия беше повикана архонтисата. Седнала по знак на василевса, тя беседва с него, колкото пожела. Бяха разиграни и всякакви театрални игрища. След като василевсът стана от масата, се даде десерт в Аристария, където на малка златна маса бе поднесен десертът в каменни чаши, украсени с перли и скъпоценни камъни. На архонтисата бяха връчени 500 милисария в златна чаша, украсена със скъпоценни камъни, а на нейните жени по 20 милисария и на 18 от прислужниците ѝ по 8 милисария. В неделя, на осемнадесети октомври, имаше прием в Хрисотриклиния. Василевсът седеше с русите.

Този разказ ни разкрива най-ранните години на древноруската държавност, но той демонстрира и нещо друго: дори Константин Багренородни да не се е сватосвал за Олга, както твърди нашият летопис, той се стремял да ѝ направи впечатление и за този прием е задействал всички парадни зали на Двореца, дори онези, които отдавна не са били използвани.

Константин е описал нещо, което си отивало: почти веднага след неговата смърт император Никифор Фока е признал неизбежното, а именно, че Византия не разполага със средства да продължава да поддържа в парадното му състояние целия Голям дворец. Физическо въплъщение на тази капитулация били стените, с които Никифор оградил реално функциониращите части на Долния дворец. Възникнал триъгълен сегмент, чиято най-северна точка била Катизмата на Хиподрума. От нея като два лъча тръгвали две стени: една паралелно на Хиподрума на югозапад и стигала до морето приблизително до Сергий и Вакх, а втората – повече или по-малко точно на юг.

Купи: http://book.nauka.bg/partnerbooks.php?ID=44298

[Thorn]

http://rutracker.org/forum/viewtopic.php?t=4402283

http://mirknig.com/knigi/history/1181596912-v-poiskah-konstantinopolya-putevoditel-po-vizantiyskomu-stambulu-i-okrestnostyam.html

http://rusfolder.com/42043285

http://www.twirpx.com/file/1427540/

Учете руски

[Last roman]

спасибо, товарищ!

[Thorn]

пожалуйста

Тези предполагам, че ги знаеш, но може да са от полза на някой друг

http://www.sno.pro1.ru/lib/index.htm

http://ancientrome.ru/publik/index.htm

[monte christo]

Това е една уникална книга (пътеводител)! Сергей Иванов е блестящ (той е и много добър събеседник и лектор), и след една моя молба към Хептастилиста да получа руската електронна версия (се получи безплатна реклама и) Михаил Чореф решил да направи книгата публична и тя се появи в нета Четете, четете, изключителна е Който не може на руски, веднага да заделя мангизи и да си я купува на български

[Thorn]

Абе имаше и критика. Примерно напълно бил оплескан превода на йероглифите на обелиска на Теодосий.

[monte christo]

Трънчо, туй да е проблема (йероглифите от обелиска)... Другите нещица са важни. Много информация, много куриози

[Last roman]

айде поздрав, тогава, ромейофили такива: