Всичко може да се определи със съзнанието. То е духовното, то оценява, то си поставя за цел. Имам и убеждение, че и то мисли, но това май е дълга тема. Тук е възможна критика на материализма, как така 13 трилиона свободни невроне се свързват и хоп - ето ти съзнание, което функционира. Поне моят опит съм останал с впечатление, че можеш да насочваш мислите, протичащи в мозъка. И ако можеш да ги насочваш, можеш да ги променяш, а ако променяме мисленето - нима точно тази структура от 13 трилиона ( не съм сиг. за цифрата) е самонасочваща и саморегурираща? Защото с различни сигнали в мозъка - различни невропептиди - различни емоции.Дали съзнанието е материално, или има материално отражение в мозъка? Филмът "Аз роботът" е интересен казус. Ак онаправим робот със съзнание - всичко е ясно. Той ще може да оценява, той ще решава, ще съди и т.н. Но сме далеч от този емпиричен опит.
Всъщност ако се вгледаш в теорията на еволюцията, примайки, че един от от сновните принципи на живото е да се съхранява, да се нагодява, то има обяснение защо следва ценности. Но пак не обяснява как съзнанието е възмжоно да преоценява, например. Дълбоко на механично равнище на невроните ми се струва ирационален извод, но май какъвто и да е извода е ирационален при този проблем. Същия аргумент може да се докаже и вярата - нужда от съхранение. Също и съчувствието - изцяло физиологичен процес. Не ми се вярва материализма да обясни всичко, но нямам как да докажа моят идеализъм. достигам само до хипотези. Чакаме робота. :D