Зитко

Относно прабългарския език - трябва да се спре веднъж завинаги с лингвистичните стъкмистики, защото прабългарите са били безписмен народ и съответно не са оставили нито един текст * на прабългарски език, така че просто няма какво да се изследва и анализира. С други думи, въпросът за прабългарския език остава завинаги без отговор, така че трябва да се примирим и да насочим усилията си към дисциплини като популационната генетика, които правят и ще продължат да правят нови и нови открития. ______________ * Да не се бърка "текст" с инвентарен списък или таблица, защото само по пълноценен текст може да се съди за естеството на езика.

Откъдето следва, че тюрките и тюркският език възникват в Северното Причерноморие, след това една част от тюрките ирадиират към Централна Азия, след време пак се връщат към Западна Евразия, където попадат на прототюрките, тоест прабългарите - ето до такива сензационни резултати води тюркската хипотеза за прабългарите, ако се приеме за вярна, разбира се.

В изворите има единствено данни, че прабългарите са използвали някои военни титли, които имат паралели и сред тюркските племена, но това не е достатъчно условие да приемем, че са били тюркоезични, това просто са тюркски заемки в прабългарския. Другият много важен факт е, че въпросните титли се появяват едва по времето на Крум, което ни навежда на мисълта, че най-вероятно са взаимствани от аварите.

Тюркската концепция ще бъде разгромена и изхвърлена на бунището, просто трябва популационната генетика да натрупа достатъчно данни, които да се осмислят от новата вълна български историци и да се претворят в една актуална концепция, изчистена от старите догми.

Историкът Димитър Ангелов в "Образуване на българската народност" (София, 1971) пише следното: "За това, че прабългарите обитавали някога областта северно от Кавказ, може да се заключи и от два откъса в хрониката на арменския писател Мойсей Хоренски (втората половина на V в. от н. е.). В първия откъс четем, че след царуването на арменския цар Вахаршак (153—131 г. пр. н. е.) в неговите земи се поселили част от българите, водени от някой си Вунд. Съответният пасаж гласи текстуално така: „След като (Вахаршак) разпусна своите люде, той сам се насочи към равнинните земи близо до пределите на Шарай, наричани от древните хора Горен Басен. Това са земи твърде обезлесени, които по-късно бяха заселени от преселници вхндур-булгар начело с Вунд, по чието име бяха наречени Вананд. Селищата на тези преселници и досега се назовават по имената на братята и потомците (на Вунд).” Във втория откъс от Хрониката на Мойсей Хоренски намираме сведения за преселване на „българи” по време на царуването на Аршак I. Съответният пасаж гласи: „В неговите дни станали големи размирици във веригата на огромната Кавказка планина, в земята на българите, от които много, след като се отделили, дошли в нашата земя и за дълго време се преселили на юг от Кох в плодоносни и хлебоносни области.” Относно времето, когато са станали тези преселвания на „прабългари” в арменска територия, съществуват разногласия между изследвачите. Най-вероятно изглежда предположението, че гореказаните събития се отнасят към втората половина на IV в. от н. е. Тогава в Армения са управлявали последователно двама царе с име Аршак — единият от 351 до 367 и вторият от 378 до 389 г. и по време на единия от тях са проникнали „прабългарите” от своите по-селения северно от Кавказ в пределите на съседна Армения. Това раздвижване на племената в задкавказката област е предизвикано от голямото нашествие на хуните, които преминавали по това време в този район. Преселването на част от „ прабългарите” на територията на Армения се потвърждава и от някои топонимични данни. Областта, в която се настанили те, започнала да се нарича Вананд по името на техния предводител. С това име е била позната тя не само на Мойсей Хоренски, но и на редица по-късни писатели. Левият приток на река Аракс и досега се нарича Вананд Чай, а една малка река в Мурганската област се нарича Булгару Чай. " Опитах се да направя справка за съответните арменски владетели, но нещо не ми стана много ясно, надявам се Спандю да уточни периодите на управление на Вахаршак и Аршак I. Но идеята ми е, че сведенията на Мойсей Хоренски за прабългари в Причерноморието преди Новата ера, разгледани в светлината на коментираните в темата научни новости, изглеждат напълно резонни.

Румънците имат една много мистериозна "Култура Дриду", но силно се съмнявам, че ще се съгласят да пратят ДНК-проби в някоя авторитетна лаборатория, вероятно някога в тяхна лаборатория ще направят съответните "изследвания" и резултатът, разбира се, ще е политкоректен.

Да гарнираме дискусията и с прабългарина Мостич, представен на широката публика чрез емблематичния шедьовър на проф. Йордан Йорданов (Институт по експериментална морфология и антропология)

Понеже възникна учудване откъде са се появили прабългарски погребения при с. Туховища, нека хвърлим малко светлина по въпроса - податките дължим на Константин Багренородни, който в съчинението си "За темите", писано през 30-те години на X век, казва следното за тема Стримон: Извадката е от ГИБИ, том 5. Тема Стримон се локализира между реките Струма и Места. На картата виждаме, че Туховища се намира в пределите на тема Стримон : Предполагам, че са пратили ДНК-проби именно и от Туховища, за да се направи съпоставка между куберовите и аспаруховите българи.

А защо пък да не подкрепят теорията, че прабългарите, заселили се в Италия, не са били никак малко и съответният генетичен ефект се забелязва дори и днес?

Това е работа на археолозите - едва ли са толкова зле, че да не могат да идентифицират прабългарските погребения.

Да, популационната генетика точно това изследва - кой откъде е дошъл и от кои по-древни популации произлиза. Струва ти се тъпо ли?

Генетиката е наука за гените и съответно няма отношение към лингвистичната тематика. Отделно за езика на прабългарите нищо не може да се каже, защото прабългарите не са имали писменост и съответно няма запазени текстове на прабългарски, по които иначе лесно щеше да се определи към коя езикова група принадлежи прабългарския.

Съгласен, това все още не е представителна извадка, както се казва, на прабългарите, но все пак е първата сериозна крачка в правилната посока, за да се изясни веднъж завинаги този въпрос. А правилната посока е да се намеси точна наука като генетиката, защото там не може да има такива измишльотини, каквито творят разни историци и лингвисти, които са идеологически обременени, да не говорим пък за тези, които работят по политически поръчки.

Точно така, Фружине, за днешните чуваши става въпрос - това именно се твърди във всяко руско научно издание, касаещо прабългарите.

Погледнете къде на диаграмата са чувашите(Chuvash), които руската наука убедено смята за наследници на прабългарите, и къде са самите прабългари(Proto-Bulgarians) на тази карта.