jozefinna

без воля...и то каква воля няма измъкване от дози дяволски обръч,но всеки който има възможност трябва да подаде ръка..за това сме хора да не забравяме,въпреки че в обществото вече тлее някаква апатия относно всички проблеми в държавата,идваме на помощ само по празници....

http://www.lekar.bg/news-44/%D0%A2%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0/ В последните години туберкулозата взема застрашителни размери. За 5 години броят на заболелите у нас се е увеличил тройно, а всяка година се регистрират около 4000 нови случая.

браво....... ти си

http://babavida.vidin.net/Bg1024x768/mainhtml1.html

айде познайте

- Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител-Махатма Ганди - В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни -Конфуций - Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка-Наполеон Бонапарт - Парите са добър слуга, но лош стопанин-Франсис Бейкън

В публикувано съобщение в началото на октомври 2007 година се казва, че в някои Европейски държави повече от 90% от хората, които са заразени с хепатит C, не са диагностицирани с хепатит C (за Германия процентът е 90%, за Полша - 98%). Това не само означава, че тези хора са подложени на голям риск от трайно и дългосрочно чернодробно увреждане, то показва и че всички тези хора спокойно продължават да заразяват други хора, без самите те да го съзнават. "Изключително стряскащо е, че през 21 век има Европейски държави, където повече от 98% от болните с хепатит C не знаят за болестта си", казва Nadine Piorkowsky, президент на Европейската асоциация на болните от чернодробни болести (ELPA). "Пикът на смъртността, причинена от хепатит C, предстои. Ако ние искаме да го намалим, законодателите в Европа трябва да предприемат действия веднага. Ние се обръщаме към Европейския съюз и всички държавни правителства незабавано да припознаят хепатит C като сериозен здравен проблем."

На 14 октомври 1915 България влиза в Световната война като съюзник на Централните сили. Страната ни има спорове със своите съседи за територии, населени предимно с българи по онова време. 20-километровият фронт при Дойранското езеро става един от най-важните участъци, на който от 1916 до края на войната се водят 5 тежки сражения с войските на Съглашението. В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено се боят от окупация на страната от войски на съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър. Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци). При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове. Шестте дивизии на съюзниците от Съглашението са по-решени отвсякога да победят. От 16 до 18 септември те изстрелват по българските позиции 250 хиляди снаряда. А на 18-ти, пехотинците - британци и гърци, тръгват в атака. Те напредват безстрашно, въпреки загубите. Но и българите са решени да не отстъпят. Артилерията на единствената при Дойран 9-та българска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов, открива мощен преграден огън. Българската пехота задържа настъплението на противника А на 19 септември с решителни контраатаки си възвръща всички загубени отначало позиции На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун.Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави. Победата е пълна... но като цяло войната е вече загубена за Германия и нейните съюзници. Не само на Балканите, но и на Западния фронт. През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон. Той участва в конгреса на Британския легион, организация на ветераните от войните. Българската делегация е посрещната с изключителни военни почести. Генерал Вазов се среща с лорд Милн и други свои бивши противници на Балканския фронт. А председателят на легиона казва пред участниците в конгреса, че Владимир Вазов е от малкото чужди генерали, чиито имена фигурират в официалната британска история. Английският премиер Лойд-Джордж пише по-късно: "В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран". В четиридневните сражения англичаните губят 4000 бойци и офицери и дават 550 пленници. Гърците губят 20000 бойци, французите 3500. А плевенци - 494 убити и 1208 ранени. Бог наистина в тези дни е бил българин. Две години след войната героят от Дойран генерал Вазов преминава в запаса и до края на живота си е отдаден изцяло на мирна дейност. През 1926-1932 е кмет на столицата София и прави много за нейното благоустрояване и развитие като модерен европейски град. Български бункер от Първата световна война, запазен над град Дойран, е влязъл в английските военни учебници по история. Има една великолепна голяма книга, "Дойранската епопея 1915-1918" от Н. Недев, генералщабен майор.

дай реално животно ....айде чакам...

Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма. Хепатит С (известен в миналото като нито "А", нито "В" хепатит) е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит С е понастоящем една от най-честите форми на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб (особено след въведената от известно време задължителна ваксинация на всички новородени срещу хепатит В). Хепатит С е заболяване на целия организъм, не само на черния дроб. Болестта се характеризира със значителен брой изънчернодробни прояви. Ако човешкият организъм не успее да се пребори с инфекцията, възпалението не черния дроб може да стане хронично (дълго продължаващо, постоянно) и да стане причина за хронично чернодробно заболяване, което е сериозно и нерядко застрашаващо живота. Вирусът на хепатит С може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания) и завършва с оздравяване и очистване на организма от вируса. До 85%, обаче, от заразените с вируса на хепатит С развиват хроничен хепатит С. За хроничен хепатит се приема наличието на оплаквания и определени промени в биохимичните, морфологичните и серологични изследвания за повече от 6 месеца. В 1% от случаите хепатит С протича светкавично ("фулмминантен хепатит") с много тежко увреждане на черния дроб и бързо развитие на чернодробна недостатъчност. В част от случаите инфекцията с HCV не предизвиква никакви оплаквания и промени в изследванията; тези хора се наричат здрави носители. Склонността на вируса към развитие на хронично заболяване се обяснява със способността му да избягва защитния отговор на имунната система на организма. Около 1/3 от хората, хронично зарзени с хепатит С, развиват тежко увреждане на черния дроб, наречено чернодробна цироза. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клекти и на практика загуба на функцията на черния дроб. Чернодробната цироза, от своя страна, може да доведе до развитие на много усложнения, включително и чернодробен рак. Хората, страдащи от хроничен хепатит С остават заразноопасни и могат да предават вируса на други. Хепатит С се причинява от вирус, който се нарича хепатит С вирус и съкратено се означава като HCV. НСV няма родствени връзки с другите вируси, най-често предизвикващи хепатит (А, В, D и E). Вирусът съдържа рибонуклеинова киселина (РНК), която представлява неговата генетична информация (кодът, необходим за призводството на структурните частици на вируса и размножаването му). Генетичната структура на HCV показва голямо разнообразие и възоснова на това HCV се дели на шест основни генотипа (генетично ралични видове). Всеки един от тях предизвиква заболяване с различна тежест, поддава се в различна степен на лечение, има различна прогноза и т.н.). В организма на един заразен с HCV човек, съществуват генетично различни един от друг (но все пак от един генотип) вируси, които са произлезли в резултат на мутации. Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият начин на заразяване. Рискът за предаване на хепатит С по полов път е значително по нисък в сравнение с този при хепатит В. За да настъпи заразяване в повечето случаи е необходим контакт между заразена кръв и кръвта на евентуалния приемник. Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит С са: използване на общи игли и спринцовки при венозни наркомани - до 90% от венозните наркомани се заразяват до края на първата година от първото венозно инжектиране преливане на кръв и кръвни продукти - през 80-те години кръвопреливането е било причина за 80% от случаите с хепатит С; понастоящем, обаче донорската кръв и кръвни продукти се изследват винаги и навсякъде за наличие на инфекция с вируса на хепатит С, хепатит В, СПИН и др.; със задължителното повсеместно прилагане на тази мярка от вече повече от 10 години, понастоящем честотата на заразяване от хепатит С в резултат на кръвопреливане е 1 на 100 000. сексуален контакт със заразен човек (включително хомосексуален контакт между мъже)- този механизъм се среща много по-рядко (в сравнение с хепатит В), въпреки че HCV се открива в малка концентрация в семенната (спермата), вагиналната течност и слюнката; въпреки това спазването на полова хигиена е критично важно за предпазване от заболявания като хепатит В, СПИН, сифилис, гонорея и др. заразяване при убождане и контакт със заразена кръв - този механизъм се среща преди всичко при здравни работници заразяване по време на хирургични операции или зъболекарски манипулации при използване на заразен инструментариум: този механизъм се среща много рядко; през 80-те години такъв механизъм на заразяване се е срещал при трансплантация на органи, преди да се въведе здължителното изследване на донорите за вируса на хепатит С; в съвременните условия по-скоро при такива операции може да се зарази медицинския персонал, ако пациентът е болен от хепатит С контакт със заразена кръв или инструментариум при правене на татуировки и пиърсинг, при ползване на общи ножчета за бръснене и др. - теоритично този риск съществува, но в практиката такъв механизъм се наблюдава изключително рядко заразяване на новороденото от майка, болна от хепатит С - този път на предаване на инфекцията се наблюдава рядко (за разлика от хепатит В) Заразяване от хепатит С не е възможно при: хранене пиене на вода кърмене ръкостискане, целувка, прегръдка и друг близък битов контакт ползване на общи прибори и посуда за хранене случаи, когато болен човек кихне или кашля насреща Ви и др. Трябва да се отбележи, обаче, че в 10% от случаите с остър хепатит С и в 30% от случаите с хроничен хепатит С източника и начина на заразяване остават неуточнени. Ето и някои съвети : Придържайте се към специална диета. Абсолютно са забранени сланина, маргарин, супи с месен, рибен и гъбен бульон, както и мазна риба, свинско месо, колбаси, месни консерви, пълномаслени сирена и кашкавал, твърдо сварени яйца. Забранено е да консумирате кисело зеле и мариновани зеленчуци и плодове, както и подправки, бобови продукти, чесън, ряпа, спанак, бадеми, шоколад, торта, сладолед. Но нека това не ви отчайва. За сметка на тези забрани можете да си позволите зехтин, масло, вегетариански и млечни супи, задушени телешки котлети, нетлъсто пилешко, обезмаслена извара, кисело мляко, айрян, прясно мляко с нисък маслен процент (не повече от 2,5 процента), рохки яйца, пресни или варени зеленчуци, зрели плодове, зарзали, стафиди, мед, мармалад, тестени изделия от обикновено тесто. • Въпреки че вирусът на хепатит С много рядко се предава в битови условия, вие трябва да имате индивидуални хигиенни прибори, преди всичко маникюрни ножички и самобръсначка. • Ако сте се наранили, този, който ви оказва помощ, трябва да използва гумени ръкавици. • Ако дори и една капка ваша кръв попадне върху някоя дреха или бельо, те трябва непременно да се изперат отделно от другите дрехи на семейството. • Веднъж на половин година непременно си правете изследване на кръвта, тъй като заболяването може да протича скрито в продължение на месеци и дори години. • Черният дроб обича сладкото. Поглезете го със сладко от ябълки или ягоди, а най-добре всеки ден си хапвайте мед. Специално за меда имайте предвид, че той не трябва да бъде пресен и течен, а захаросан и тъмен. Всеки ден изяждайте по 1- 2 супени лъжици мед. • Ето и една рецепта от народната медицина, която е подходяща за поддържане на основната ви терапия. Смесете по 4 супени лъжици корени от девесил и мента, 3 супени лъжици корени от аир, по 2 супени лъжици брезови пъпки, страшниче, корени от глухарче и пирей. 2 супени лъжици от тази смес (билките предварително се смилат) се залива с литър студена вода, слага се на слаб огън и сместа ври 10 минути в затворен съд. След това цялата смес се сипва в термос и престоява една нощ. Приема се по половин чаша 30 минути преди ядене. Курсът на лечение е 4 месеца. След това направете почивка от 2 седмици и отново продължете лечението.

Mieze,твойто животинче е едно от най странните в свта -Dumbo octopus

познай....

според мен това е Ягуарунди (Puma yagouaroundi) а немското му наименование Wieselkatze (невестулкова котка)

Една от най-известните и най-агресивни секти, която неизменно прави опити да утвърди своите позиции в духовния живот в страната е Свидетелите на Йехова."Свидетелите на Йехова" в България е регистрирано през 1938 година. Най-вероятно центърът на българските йеховисти е бил Пловдив, тъй като там те имали своя печатница, където отпечатвали религиозната си литература. Благоприятното време за "проповедническата" им дейност продължава до 1944 година. Друга особено опасна секта, която разпространява своето влияние на българска почва е Сектата на Муун. От християнска гледна точка това е едно крайно извратено учение. Последователите на Муун твърдят, че се опират на Библията, и дори се наричат християни, но това няма нищо общо с действителността. Самият Муун открито заявява, че ползва Библията единствено за камуфлаж: "Докато не завършим мисията си в християнската църква, ние трябва да цитираме Библията и да я използваме, за да обясняваме. След като получим наследството на християните, ще бъдем свободни да поучаваме без Библията" Най-силната секта в съвременния западен свят, що се отнася до членска маса и организация, също намира последователи в България. Това е "Църквата на светиите на Исус Христос от последните дни", или по-известна като Мормоните. В България е официално регистрирана като вероизповедание. Те са изключително мисионерски ориентирани и не пестят усилия и разходи за набиране на нови членове . В последните години в България се забелязва засилване на позициите на Ню Ейдж движенията, особено на тези с езически характер.Ню Ейдж движения от новоезически тип - Църква на Последния Завет/Виссарион и Анастасия. И двете наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на България. Нетрадиционните религиозни течения, така наречените секти на ХХ век. се самоопределят като единствените вероизповедания на които принадлежи бъдещето, като единствените, които разбират света на отвъдното и знаят за него повече от традиционните религии.Методите на сектите за привличане на нови членове и постигане на целите са разнообразни. Някои от тях са хилядолетни, но се използват и съвременни. Психологическите методи на въздействие са основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза, въздействието със звук, с вибрации, с мултимедия. Използват се и по-съвременни методи за контрол на поведението разработвани в тайни лаборатории, различни видове наркотици и упойващи вещества, радиочестотни сигнали и др. Регистрирани християнски секти са: 1. Църква на Иисус Христос и на светиите от последните дни. (или Църква на мормоните). По – малко от 2500 д. Това е силно преувеличена цифра. 2. Свидетели на Йехова. (Това е най – агресивнатя секта в България. Нейните представители извършват най – активния прозелитизъм, т. е. - привличане на нови членове. Техни списания са "Пробудете се!" и "Стражева кула".) ~ 500 – 1000 д. 3. Обединителна църква. (или Църква на Муун). 4. Семейството. (или Децата на Бога). 5. Църква на Мария от с. Каравелово. 6. Движение за духовно кръщение със Свети Дух. - Слово на живот. - Еммануил. - Воини на Христа. - Живот на вяра. - Оазис на любовта. - Евангелска църква "Огнена вяра". - Евангелска къща (?) "Витлеем". - Рема. - Васан. 7. Световна божия църква 8. Сатанизъм. (Църква на Сатаната?). Сатанински групи има в градовете Пловдив, Враца и Кюстендил. - Деца на Сатаната. - Приятели на дявола. - Черно Слънце. Индуистки секти: 9. Международно общество за Кришна съзнание. 10. Трансцедентална медитация. 11. Сахаджа йога. 12. Мисия на божествената светлина. Индуистко – християнски секти, общества и движения: 13. Общество за себереализация. 14. Сциентология. (Наукология – църква на Л. Рон Хабърд.) 15. Окултно (или окултистко) движение. (окултен – скрит, таен). В окултизма се практикуват следните дейности: гадателство, предсказания, спиритизъм и магия. 16. Движение "New age". (Ню Ейдж – Нова Епоха.) 17. Общество "Бяло Братство" – на Петър Дънов. ~ 1000 д. 18. Общество "Път на мъдростта" – на Ваклуш Толев. Последните две се ползват с по – особен статут. Ислямски шиитски секти: 19. Алиани (или Казълбаши). Делят се на Бекташи и Бабаи. ~ 80 000 – 100 000 д. 20. Бахаизъм. Учение на Баха Улла

Троянската война е водена, според легендите, между град Троя в Мала Азия и ахейската войска и е породена от отвличането (или избягването) на Елена, жената на спартанския цар Менелай с троянеца Парис.Най-красивата жена на света била Елена(литературна измислица), една от дъщерите на Тиндарей, царя на Спарта. Нейна майка била Леда, която била прелъстена от Зевс, който и се явил под образа на лебед. Източниците посочват различно кои от четирите й деца са на Зевс и кои на Тиндарей. "Хубавата" Елена имала много обожатели, но баща й се страхувал да я даде за жена на когото й да е от тях, защото това би породило недоволство и може би война. Накрая, един от претендентите за ръката й, Одисей от Итака предложил план, за да се реши тази дилема. Той предложил на Тиндарей да поиска от всички обожатели на Елена да обещаят, че ще приемат избора й и ще го защитават, независимо кого избере. Претендентите дали исканата клетва. Елена избрала Менелай за свой съпруг. Менелай наследил трона на Спарта от Тиндарей, а Елена била неговата царица. Брат му Агамемнон се оженил за сестрата на Елена, Клитемнестра и се върнал обратно на трона в Аргос. При дипломатическа мисия в Спарта, Парис се влюбил в Елена и с помощта на Афродита я откраднал (или прелъстил) и я взел със себе си в Троя като своя жена. Всички царе и принцове на Древна Гърция били призовани да спазят клетвата си и да спасят Елена. В историята на Елена има известна аналогия с по-ранното приставане на троянската принцеса Хезиона на Теламон от Саламин.