Отиди на
Форум "Наука"

Февруари 1211: Търновският събор срещу богомилите


Recommended Posts

  • Потребител

В началото на 1212 г. има едно писмо на латинския император Анри до папата и от него е видно че латниците и българите си остават врагове.Нито дума за помирение,преговори и т.н.Явно отношенията Рим - Търново си се развиват паралелно и независимо от войната с латинците.Което си е странно но е факт.

Може и да не е чак толкова странно.Латинците и българите са конкуренти в определено пространдтво,а интересите на папата са да простира влиянието си колкото се може повече и надалеч и върху повече владетели и да ги контролира.

Редактирано от Пандора
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 54
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Глобален Модератор

Не е странно, и аз така мисля. В католическия свят няма нищо по-нормално от политическите сблъсъци и религиозната общност. Те католици с католици воюват всеки ден, какво остава да няма търкания между тях и държавата на Иван Асен II.

Предположението, което Глишев изказва е според мен съвсем логично!

Папата предприема действия за унищожаването на албигойците. Това не е просто война, това е унищожителна война, дълга и сериозна кампания за прочистване на сериозни пространства. Следователно това е подготвяна кампания и то не само военно. Ако папата иска истинска ликвидация, повече от логично е да се обърне и към Борил - ереста е българска. Ами ако пак дойде? Как да смажем опашката, а не главата? (Е, или обратното, защото не знам дали албигокците не са по-разпространени от богомилите и, както излиза, останалите ереси).

България е в уния - формална или не (то унията е именно това - формално, а не тотално подчинение, да не забравяме естеството й), това си е правна връзка от първостепенна държавна важност. Нима папата няма да потърси и подкрепа и да поиска действия срещу ереста не само на запад, но и на изток, т.е. в България, особено пък последната като родина, първоизточник и явно разпространител ("онези от България!")?

Обратното би било абсолютно нелогично. Има връзка на действията във Франция и в България! Кой знае де седи някое писмо или писма между Борил и папата...

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Всъщност никой не знае до каква степен унията е била формална.Във всеки случай в Бориловия синодик с една настойчива упоритост си твърди и преповтаря че е свикан "православен събор" а Борил е наречен "православен цар".Всъщност Борил е единственият владетел който от началото до края на управлението си остава униат.Дали не е спестена истината и за събора?

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Може би не е. "Православен" може да е от късните преписи, а може, което е съвсем нормално, да си е в оригинала. Унията какво е - православна църква под върховенството на папата (поправете ме ако бъркам). Няма начин да се нарече католически цар - не само, че и не е, ами ще вземат да го капичнат на следващия ден...

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Има и още нещо в полза на Маноловото предположение - към този момент България е реално (не номинално) първата по значимост православна страна в света. Империята си е империя, но в състоянието, в което е тогава тя папата няма какво толкова да търси от нея. Тя е начело с католически императори и си е живо разгромена. България остава най-сериозния православен фактор.

Според мен Глишев ни предложи тук на нашите страници едно малко историческо откритие! Пък може и да не е тъй малко ... ;):good:

Link to comment
Share on other sites

  • 2 седмици по-късно...

Определено хипотезата на Глишев е изключително добре обоснована и най-важното логична! Аз бих добавил лек нюанс - Бориловата политика спрямо ересите и в частност богомилите да е продиктувана не от пряко нареждане от Рим, а от нуждата да се промени политиката на най - опасните съседи - Унгария и Латинската Империя?

Link to comment
Share on other sites

  • 4 седмици по-късно...
  • Модератор История

А между другото какви са мотивите на Калоян за унията?Някой задавал ли си е този въпрос?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Развитието на отношенията между България и Рим е мотивирано от две големи промени, настъпили в европейския християнски свят. На първо място, непрестанният политически възход на папството след понтификата на Григорий VII (1072—1085) и яркия контраст с външния и вътрешния упадък на Византия след угасването на Комниновата династия.За всички държави е видно, че Рим в момента доминира в югоизточна Европа и трябва да бъде взет много на сериозно. Още повече, че от 1199 г. Рим търси контакт с Търново, но цар Калоян не обръща никакво внимание на инициативата им.Калоян чрез Рим иска да неутрализира кралство Унгария и рицарите от Четвъртия кръстоносен поход от действия срещу България и така да предпази България,да получи официално de ure признание на българската титла и да получи официално признание на статута на българската църква.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Грешиш Любо първите контакти на Калоян с папата са от пролетта на 1197 г. и и инициативата за тях е българска.По това време ІV кръстоносен поход не само че не е започнал но дори не е планиран.А заплахата от Унгария няма как да е сериозна причина.Двете страни си водят няколко войни по време на унията.Както между впрочем и България и Латинската империя.Съвсем друг въпрос е че пристигането на кръстоносците на Балканите катализират тези контакти.

Редактирано от resavsky
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Унгарците са си заплаха-завладяват Браничево и Белград,Калоян си ги връща обратно и след това папата ги предупреждава да не правят глупости.Вторият път даже заплашва крал Емерих с отлъчване заради,това че е спрял кардинала,изпратен от папата да миропомаже българския архиепископ.

И не съм казал,че походът започва 1199.Мислех,че тогава за пръв път се прави контакт с Рим,защото папата нарича Калоян „благороден мъж".Но е факт,че тогава Калоян не му обръща никакво внимание.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Напротив Калоян първи търси контакг с него през 1197 г.Обръща си му достатъчно внимание но е тънък дипломат Калоян.Не бърза да ускорява преговорите и дебне момента.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Добре,но това не беше във връзка с въпроса,който постави-ти попита за мотивите.Мисля,че по-горе написах какви са били мотивите му.Последиците от унията ги потвърждават:

1.Временно са възпрени Латинската империя и Унгарското кралство, а Рим е "български щит".

2.България не се католицизира-ако има разделение, то е в средите на висшия църковен клир – проунияти и антиунияти.България е реално православна сила и център.

3.Действията на цар Калоян показват, че в България всичко се помни, че има традиция и в дипломацията и т.н. историческа приемственост с действията на българските владетели от Първата Българска държава.

Унията показва колко важна е България за Рим и то в момента,когато папството е на върха на своята власт и влияние в Европа, когато са успели чрез кръстоносците да реализират своята вековна мечта – да надделеят над едно от най – важните сърца на източното православие – Византия.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Латинската империя и Унгария са възпрени със силата на българското оръжие.Например с латините кървавата война продължава цели осем години по време на които отношенията с папата /парадоксално но факт/ се развиват по възходяща линия.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Е,аз го споменах,че Калоян сам си ги връща земите,обаче и папата се намесва-не можеш да го отречеш.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Така, към несъмнения принос на Глишев по темата ще се опитам да добавя още няколко нещица, които съм пропуснал да сторя миналата година.

1. Съгласен съм , че събора не е създаден на компенсаторни начала.

2. Заслуга по темата има и най-вече Кирил Петков, който безапелационно доказа, че са съществували униатски нововъведения в богослужението на БПЦ , отричано от повечето учени начело със Златарски, Дуйчев и др. Някои от тези въведения остават валидни до събора в Лампсак през 1235г. , а други са действащи поне до 1393-1396 г. , а някои дори остават във Влашко до епохата на фанариотството.

-първият много сериозен аргумент е споменаването на анатема срещу еретиците, които отхвърлят истинността на Св. Евхаристия - оказва, се, че българите тогава са се причастявали не по гръцки, а по римски образец - "Причастието с честното тяло на Господа Нашего Иисуса Христа" , а не ( utraque) причастие под двата вида , както е във Великата църква.

- календарни изменения - Александрийската, Византийската и въобще източните църкви практикуват в леточислението си начало за годината да бъде - септември - както се знае и до днес 1 септември е Начало на Новата църковна година. В Русия е било така до цар Петър I . Какво ни се набива, обаче на очи - събора се провежда на 11. февруари 1211г, , индикт 14, лунна година 11, слънчева 15 . При този анализ се получава, че за православните годината е била вече 1212 г. , докато римляните са трябвали да изчакат още приблизително двадесет дни за да стане 1212г.

Интересни изследвания трябва да се направят и по отношение на официалната дата за покръстването на българите - 864 или 865 г. и по кой календар.

Явно или българите са изпратили учени, които вече са изчислявали календара по римски образец или просто са го превели по даден латински оригинал.

- третия сериозен латински отпечатък е кръщаването с поръсване. В Източната църква се кръщава задължително с трикратно потапяне и само в екстраординарни ситуации с поръсване или обливане. Такова кръщение бива извършвано само на болен човек или при липса на достатъчно вода(пустинно място). Цариградския патриарх Калист се възмущава, че българските духовници и през XIV в. кръщават с обливане или с еднократно потапяне , който ритуал е приет от Западната църква на събор във Вормс през 868г.

Остава въпроса за причината. Тъй като БПЦ едва ли е имала нужда да свиква събор, което не е сторила нито по времето на цар Петър срещу новопоявилата се ерес, нито по времето на унията обявена от Калоян, то едва ли тя е инициирала свикването на събора.

Повече от ясно е, че съборът е свикан по внушение на всемогъщия папа Инокентий III (1198-1216) kато продължение и флангов удар срещу катарските гонения в Южна Франция.

На това мнение е и известния български специалист по гностицизма о. Павел Стефанов, който издаде книга по тази тематика - Ялдаваот. История и учение на гностическата религия. С. , 2008

Според него богомилите и катарите са клони от дървото на гностицизма.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

А между другото какви са мотивите на Калоян за унията?Някой задавал ли си е този въпрос?

Превземането на град Зара (Задар) от кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход през ноември 1202 г. и тяхното споразумение с Алексий IV Ангел (1203 - 1204г.) да отвоюват бащиния му трон довежда до цялостна промяна на геополитическата ситуация на Балканския полуостров. Насочването им към Цариград и установяването им пред неговите стени през юни-юли 1203 г. принуждават византийския василевс Алексий ΙΙΙ Ангел (1195-1203 г.) да потърси военната помощ на българите. В началото на юни 1203 г. за преговори в Търново е изпратен цариградския патриарх Йоан Каматир (1198-1206г), който влиза в общение с българския цар и църковния глава архиепископ Василий Ι (1186-1232г.). В писмото си до папа Инокентий ΙΙΙ (1196-1216г), писано скоро след тези преговори, цар Калоян с гордост известява, че гърците изпратили при него своя патриарх, който от името на византийския император му направил следното предложение: ‘’Veni ad nos,coronabimus te in imperatorem et faciemus tibi patriarcham, quia imperium sine patriarcha non staret’’ бъл.пр. : ”Ела при нас, ще те коронясаме цар и ще ти направим патриарх, защото царство без патриарх не бива”. Разбрал причината за готовността във византийските отстъпки за признаването на царското му достойнство и за патриаршията на българския църковен глава, цар Калоян отказва исканата му военна помощ и побързва да ускори водените преговори за сключване на уния с Римската църква. Той предпочита да бъде първоначално наблюдател на събитията край Босфора, като по този начин подпомага косвено техния злощастен за Византийската империя развой.

Още в края на 1199 г. Калоян получава писмо от папа Инокентий III, който се надява да присъедини България към лоното на Римокатолическата църква. По това време българският владетел води и преговори с Византия за признаване на царската му титла. Уверявайки се, че император Алексий III Ангел няма да удовлетвори исканията му, Калоян отговаря на папското писмо след около три години, като настоява за царска корона (а не кралска) и самостоятелна църква. Папството разчита чрез България да разшири влиянието си сред православния свят. През 1203 г. Калоян настоява пред Рим не само за царска корона, но и за патриаршеска титла на търновския архиепископ.

Освен целта за самостоятелна църква,тук се предполага явно и че Калоян счита за по-гелеми врагове византийците или пък повече ги мрази и избира да играе срещу тях.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Мнението ми:когато за първи път /пролетта на 1197 г./ Калоян е потърсил контакт с папата вероятно това е било опит за шантаж на Константинопол.Към този момент във Византия за самостоятелна българска църква с патриарх не са и искали да чуят.Калоян е опитал да последва политиката на Борис:да плаши с Рим Константинопол.Оттук нататък ходът на нещата вероятно е изненадал и самият Калоян.Кръстоносният поход,превземането на Цариград и опасността от възможно най лошата комбинация - латино-унгарски съюз срещу България.В тази връзка контактите с папата могат само да помогнат.малко известен е фактът че едно от условията на унията е бъдещето покръстване на куманите /когато и да стане/ да се извърши от българската църква.Преди това амбиции в тази насока има и католическа Унгария.Едно приемане на католицизма от куманите би бил сериозен удар по българските интереси.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Мнението ми:когато за първи път /пролетта на 1197 г./ Калоян е потърсил контакт с папата вероятно това е било опит за шантаж на Константинопол.

Какви данни имаме за това, че Калоян пръв е потърсил папата през 1197 г.?

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Писмо на самия Калоян до папата от месец май 1203 г.Изрично си пише че Калоян е потърсил връзки с Рим "преди повече от шест години".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Аха, ясно, съвсем го бях забравил това. :)

"Известявам на твоя светост, че се изминаха шест години, откак аз веднъж, дважди и три пъти изпращах при вас, но моите пратеници не можаха да стигнат при твоя светост и да предадат моето слово и да ми донесат твоето утешение."

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Рицарю, това е интересно. Имаш ли материала за латинските нововъведения в българската Църква? Най-вече библиографията ме интересува, позовавания на извори, такива неща. Ако материалът на Кирил Петков е добър, бих го добавил в аргументацията. Нали е казано - всичко изпитвайте, дръжте доброто :)

Впрочем, имам "Ялдаваот" у дома, но не помня дали отец Павел е писал там по въпроса за Бориловия синодик и катарите. Трябва да си прегледам пак книгата, а може би и да пиша на автора.

Ресавски, това за покръстването на куманите също е интересно. Изворът?

Редактирано от glishev
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

"В името на Отца и Сина, и Светия дух, амин. Тъй като бе угодно на Господа наш Исус Христос да ме въздигне господар и император на цяла България и Влахия, издирих в писанията на книгите на нашите предци и законите на блаженопочившите царе, наши предшественици, отгде те са получили българско царство и царско утвърждение, корона за главите си и патриаршеско благословение. И като изследвахме грижливо, намерихме в техните писания, че тези блаженопочивши царе на българите и власите са наши предшественици Симеон, Петър и Самуил са получили корона и патриаршеско благословение от пресветата Божия Римска църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър. Така и моето царство пожела да получи благословение и царско утвърждение чрез корона на главата на своето царство и патриаршеско благословение от Римската църква, от апостолически престол, от княза на апостолите Петър и от пресветия наш отец и вселенски патриарх папа Инокентий Трети. И от който господин папа и да бъдат дадени и отстъпени патриаршеска благословия и поръчение на града на моето царство Търново за поставяне и посвещаване на архиепископи, митрополити и епископи, а и други църковни свещенослужителски послушания, моето царство позволява те да имат най-пълна власт във всяко притежание и във владенията на моето царство. Разбира се, притежанията на цялата църква в целокупното мое царство и моят патриарх, митрополитите, архиепископите и епископите и всички свещеници нека да бъдат под властта на Римската църква и да държат закона, обичая и последованието, което са държали блаженопочившите царе на цяла България и Влахия, онези някогашни наши предшественици, и ние, които следваме по същия начин техните стъпки. А пък моето царство подписва своя златопечатник в потвърждение на това, че никога не ще отстъпи от Римската църква и от апостолическия престол, от княза на апостолите Петър, сиреч нито самото мое царство, нито другите князе на моето царство ще се отлъчат, но аз ще бъда като призван и възлюбен син на светия и апостолически римски престол, от княза на апостолите Петър. И каквито земи на християни или езичници придобие за в бъдеще моето царство, те ще бъдат под властта и повелята на същия свещен и апостолически римски престол. И за да бъде смятан за истински и несъмнен настоящият златопечатник на моето царство, царството ми ще го даде в ръцете на предпочетения мъж Йоан, пратеник на пресветия римски престол и капелан на господин папата. Подписа се в него и нашето благочестиво и от Бога въздигнато царство. В годината шест хиляди седемстотин и дванадесета, индикт седми.”

Златопечатника на Калоян с който приема унията.Вътре е текста за бъдещото покръстване на езичниците.

Link to comment
Share on other sites

  • 3 years later...
  • Потребители
Спандю ме насочи към тази хубава статия:

Архимандрит проф. Павел Стефанов от Шуменския университет, "Нов поглед към унията между българската и римската Църква през ХІІІ в."
 
 
Покойният отец Стефан не просто поставя, а направо решава въпроса за зависимостта на Бориловия Синодик от Калояновата уния и връзката между Търновския събор от 1211 и кръстоносния поход срещу катарите в Тулуза. Значението на унията е силно подценено у нас. Още по-интересни са детайлите за романско и готическо влияние в религиозното изкуство на Балканите в ХІІІ в., когато латинската Константинополска империя пренася западни стилове по нашите земи. Жалко, че не съм чел статията му още в 2011. Изобщо нямаше да се налага да пиша своята.
Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...