Отиди на
Форум "Наука"

Залавянето на Васил Левски


Recommended Posts

  • Потребител

И това ако не е бай Захари...Така си ги праска стотиците, за по-голям ефект.

"Спомени" Христо Иванов - Големия :

"...Но като пристигнахме в търновските лозя, видяхме до 150 души конница ни чака и два шеркета. Свалиха ни от там и ни качиха на тамошните ширкети и влязохме в конака. И на втория ден, часа по шест, ни извадиха на разпит...." данни от Христо съобщени му от Никола Цвятков..стр.87 "Спомени".

За праскането на стотиците, както бях писал Захари Стоянов за доста неща е питал Големия. Ето от къде са :)

Но не мисля, че Книговезеца лъже, доста неща съм засичал за пълна достоверност, мога смело да кажа, с малки разлики, бетон е! А и ако се запознаеш с неговия живот по време на Априлското въстание и Руско-турската война сигурен съм, че и ти ще му повярваш.

Търновските лозя не са Марино поле....от Търново съм., но до колкото знам лозята са били на мястото на дн.квартал Колю Фичето или по Търновски квартал "Триъгълника".. Или иначе казано, до Марино поле или края на града тогава има само някави си грубо 4-5 км.

Т.е Левски, Никола Цвятков и Христо Цонев са посрещнати извън града. Сериозна охрана на влизане в Търново! :)

Редактирано от Staski
Link to comment
Share on other sites

  • Мнения 205
  • Създадено
  • Последно мнение

ПОТРЕБИТЕЛИ С НАЙ-МНОГО ОТГОВОРИ

  • Модератор История

Между другото към Левски има по особено отношение още от залавянето му в Къкринското ханче.Той е натоварен в каруца докато Латинеца и Цвятков са вървели пеш.А тези 150 конници /дори да приемем че числото е преувеличено/ не биха могли да имат друга функция освен да предотвратят бягството от особено важния арестант.На който уж пашата не знаел самоличността.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Особено важния арестант по целия път до Търново и после до София е охраняван от двайсетина души, освен това е ранен, което предполага и по специално внимание към него (возене в каруца).

Иначе се съгласих, че посрещачите са били много, 150 или 200 няма голямо значение, броя им е бил такъв, че е можел да се определи само на око, приблизително.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Дай документ че някой е арестуван само поради приликата си с Левски.

Доклади на Оскар Монтлонг до граф Андраши: 14 дек. 1872 г.; 10 ян. 1873 г.; 24 ян.1873 г.

И само заради приликата си с Левски този човек е изпратен в София.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

.......

А който заговори за Димитър Общи, че едва ли не е жертва на Главния,т.е Левски съм готов от ранни зори до късна доба да споря с него!!!!

Според мен, Общи е отделна тема, макар че от него започва провалът на организацията. Ако се тръгне по линията на нараненото его на Общи, то Левски има известна вина за подигравките, които се носели: "Прощава му се заради простотията му..." , по повод падането от коня, когато застрелва Паисий...

.....Само ще спомена, че Левски е напуснал Ловеч облечен в турски дрехи /защо тогава му е тескере на българин?/.....

Тескере мисля, че е нужно за по-нататък, когато реши да минава в Румъния. За междуселските пътища не е било нужно, не са проверявали документи.

Всъщност независимо, че няма институция, която целенасочено и системно да е дигитализирала и качила в интернет източници и изследвания свързани с Левски, ако човек се порови малко може да намери доста неща. Така, че не e нужно чак такова издирване.

Например първата книга за Левски издадена 1880 г. "Апостолите на свободата в Елена" (в този сайт е поместен и предговора, докато в този го няма)

Книгите на Ст. Заимов ги има с линкове от статията за Левски в уикипедия

Книгата на З. Стоянов за Левски също може да се намери в събраните съчинения в 4 тома (т. 3), независимо, че е качена в нета на малко необичайно място - - том 1, том 2, том 3, том 4.

Писма и документи - тук.

Да, има много източници и в интернет и книги, преиздавани. Редно е да кажа, че цитатът от горния ми пост е от promacedonia.com . Сайтът има някакъв проблем сега, за това го взех от гугълкеша.

Според мен, когато правят засадата в хана, заптиетата търсят Левски, но не са сигурни, че точно него са хванали.

"..А тия извадиха неговия портрет и го питаха: "Този образ не е ли твой и не познаваш ли са?", а той нищо не отговори. Също попитаха и нази за този образ, но ние отказахме, че го познаваме. И тъй си говореха, че тези са , дето са вършили всичките работи..." (от спомените на Н.Цвятков, записани от Хр.Иванов)

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Особено важния арестант по целия път до Търново и после до София е охраняван от двайсетина души, освен това е ранен, което предполага и по специално внимание към него (возене в каруца).

Иначе се съгласих, че посрещачите са били много, 150 или 200 няма голямо значение, броя им е бил такъв, че е можел да се определи само на око, приблизително.

Двадесет заптиета въобще не са малко.Няма как да пратят цял ескадрон.Имай предвид че по това време чети няма и шанса някой да нападне конвоя е минимален.А раната на Левски е в ухота и не му пречи да върви.Турците рядко проявяват хуманност към задържаните.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Трудно ще изскочи заек от това, с какви дрехи е бил облечен Левски, как са го превозвали отделно, колко жандари са пазели заловените в Къкринското ханче.

Ст. Каракостов и Д. Панчовски виждат противоречие в сведенията на Н. Цвятков: в началото казал, че Левски бил в турски дрехи, а накрая, че бил в селски дрехи. Те обаче имат предвид уточнението, че Левски бил с потури.

В статията съм обяснил: „Димитър Панчовски вижда противоречие в сведенията, които е дал Никола Цвятков. На различни места в спомените си той споменава веднъж за потури, друг път за турски дрехи. Но потурите са също турски дрехи. Уточнението „турски дрехи” означава потури и антерия, докато „европейски дрехи” били панталон и сако.

В едни други свои спомени Цвятков е по-конкретен и обяснява, че по пътя за Къкрина Левски бил преоблечен „в турски дрехи и фес - биргютлии (с едно дъно) потури с гайтани”. Сведението го има в „Народе????” в една статия накрая (с. 369), озаглавена „Как е спасен архивът на Васил Левски – спомени на Никола Цвятков от Ловеч.”

Минко Марковски за времето юли 1872 г., също дава подобно сведение. Посещавайки Троян тогава, Апостолът бил облечен в „турски костюм”. Марковски уточнява, че това били „дрехи от такава носия, каквато въобще се носеше от плевенските търговци в онова време - дебели абени потури (колчаклий гащи), шаячен карнобатски джамадан; върху него тоже от същата материя гайтанлия чепкен; около кръста му голям червен пояс и на главата му пюскюллия фес”.

Никола Цвятков казва, че когато ги закарали в Търново, Левски бил в отделна стая, а останалите двама в жандарската стая. След като си признал, че е Левски, пратили го заедно с другите двама „в една стая с 20-30 души катили (осъдени)”. В София в казармата пък били в отделни стаи и тримата.

В края на Търново, на Марно поле, явно са се намирали казармите. „Там на Марианополе беше излязла една цяла войска от 200 конни стражари”, казал Никола. Излезли от казармите да видят сеир. За Търново пътували с 20 конни стражари, обратно за Севлиево – пак с 20-30 стражари. При Плевен към конвоя се присъединили 40-50 души помаци и башибозуци. Вече в Орхание имало уж 200-300 конници.

Оценките на Н. Цвятков не са точни. За Къкрина споменава, че били 15-16 стражари, но Али чауш казва: „Тогава каймакаминът нареди да заминем (за Къкрина) десетина души под командата на Юсеин Бошнак и ги заловим.” В споменатите спомени по повод архива на Левски, пак Цвятков казал: „полицейската стража от Ловеч (която ги заловила) се състоеше от старшия полицейски стражар Юсеин Бошнак и 5-6 младши стражари.”

Али Чауш казва на Христо Латинеца:

„Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало. По-нататък ти, Христо, по-добре знаеш от мен какво е ставало с вас.”

Предполагали са изглежда в Ловеч, че заловеният е Левски, но понеже той не си признал, а и никой друг не го „разпознал”, ловчанският мюдюрин решил да не рискува. Да не стане като с „Левски” от Хърсово.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Двадесет заптиета въобще не са малко.Няма как да пратят цял ескадрон.Имай предвид че по това време чети няма и шанса някой да нападне конвоя е минимален.А раната на Левски е в ухота и не му пречи да върви.Турците рядко проявяват хуманност към задържаните.

Проявили са пресметливост според мен, за да не закарат труп, вместо жив арестант. Освен раната на ухото от нож има и друга, на главата от куршум. Н.Цвятков вижда Левски цял облян в кръв,когато го вкарват в хана. Тогава Левски е бил и не на себе си, "в унес" , думите "Прощавайте братя..." буквално означават че му е прилошало, че известно време след залавянето е бил неадекватен и е мислел, че умира. И нищо чудно, това е рана на главата, опасна е, макар и не смъртоносна. За това заптиетата го превързват и карат с кола, а боя отнасят спътниците му.

Предполагам сте попадали на топографското разследване, което е срещу тезата на Али Чауш.

http://www.trud.cc/files/attach/att10768.pdf?lng=bg

Случката с мнимия кръстник няма значение, защото не е имало достатъчно време селянинът да иде до Ловеч и да се върне с потеря. Пътят в едната посока е бил 4 часа.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Али Чауш казва на Христо Латинеца:

„Като ви заловихме, ви питахме кой е, вие не ни казахте. По пътя ви биха и пак не казахте кой е. Също и всички ловчанлии, викани в конака да го познаят, казаха, че не го знаят. Тогава каймакаминът, като не знаеше, че заловеният е Левски, за да не се изложи пред главните съдии в София, че им изпраща невинни хора, а и защото той (Левски) казваше, че е родом от Търново, каймакаминът не ви изпрати направо в София, а ви изпрати в Търново за разследване. Ако той знаеше, че заловеният е Левски, щеше да ви изпрати направо в София, както по-рано изпрати Пъшков, Марин и баща му. В Търново Левски се признал. Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало. По-нататък ти, Христо, по-добре знаеш от мен какво е ставало с вас.”

Този разказ е мисля от Тодор Хлебаров/надявам се да не бъркам, за да не подведа някого/ който уж му го разказва сина на Христо Цонев -Латинец във влака.. за мен този разказ твърде късен, не го приемам за чиста монета....Някак си това не мога да приема за истина на фона на кратките и объркани разказа на основния очевидец Никола Цвятков. Христо Цонев - Латинеца не оставя спомени, защо, не се знае. Има други интересни неща около Латинеца, но друг път мога да ги коментирам.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

За съжаление доста неща за Левски се изясняват със закъснение. Като, например, историята за „предателят” поп Кръстьо Никифоров и неговата дописка.

Прието е изворите да се оценяват по тяхната логичност и е допустимо използването им, докато не се докаже тяхната несъстоятелност. Историята, която разказва Никола Цвятков няма друг свидетел, който да я потвърди. Има и варианти при различните нейни разказвания, но историците, като се почне от Захари Стоянов я ползват и до днес. Разбира се, някои си позволяват своеволни редакции, но това винаги може да се посочи.

Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Гербов точно за залаянето на Левски ловешкият каймаканин получава повишение.Това е изрично отбелязано в материалите по делото където е казано че залавянето е станало "поради голямото усърдие на каймаканина".

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Незнам, но според мен дискусии по темата за предателството и залавянето на Левски е имало винаги. Учителката ни /роден край/ мисля, че беше, през 1987-1988 ни спомена, че предателя не е попа.А именно, съдържателя на Къкринското ханче, няма да коментирам това нейно мнение, не че не е лишено от логика, а просто да отбележа, че социализма, не е строя който е налагал едва ли не насила, че предателя е попа. Според мен това става чрез такива изследователи като Унджиев и т.н. Т.е винаги е имало различни мнения по въпроса, но мисля, че е крайно време темата за предателството и залавянето да се изчисти от заучени фрази и клишета за да "изплува" истината.За тази цел е нужна работа, работа и отново работа.За да не се стига до такива абсурди като това "Предателите на Левски" от Росен Янков мисля, че беше.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Турците рядко проявяват хуманност към задържаните.

" Руският генерален консул и българските вестници в Букурещ поддържат че в тази работа няма нищо политическо и че турските власти в София под натиска на правителството във връзка с обира на парите от пощата са измислили историята за конспирацията и са се възползувал от нея, за да влизат в къщите, да затварят невинни хора и да крадат пари наляво и надясно.

Това което не доказва едно такова гледище, а му придава известно местно значение, е, че почти няма съмнение за извършени актове на насилие и варварство от местната полиция при извършването на арестите."

Монтлонг до Андраши 22 дек. 1872 г.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Гербов точно за залаянето на Левски ловешкият каймаканин получава повишение.Това е изрично отбелязано в материалите по делото където е казано че залавянето е станало "поради голямото усърдие на каймаканина".

Нищо подобно в мазбата само е отбелязано, че Левски е заловен "чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакамин" което единствено указва отговорния фактор на чиято територия е извършен ареста. И ако трябва да сме точни, и други длъжностни лица получават повишение. Това само показва, че те са си вършели работата и не доказва никакво предателство.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

" Руският генерален консул и българските вестници в Букурещ поддържат че в тази работа няма нищо политическо и че турските власти в София под натиска на правителството във връзка с обира на парите от пощата са измислили историята за конспирацията и са се възползувал от нея, за да влизат в къщите, да затварят невинни хора и да крадат пари наляво и надясно.

Това което не доказва едно такова гледище, а му придава известно местно значение, е, че почти няма съмнение за извършени актове на насилие и варварство от местната полиция при извършването на арестите."

Монтлонг до Андраши 22 дек. 1872 г.

Да, това имах предвид, като пуснах линка с донесенията на консулите в темата за Паисий. Тука най-очевидният извод е , че българската, както и международната общественост следят събитията със загриженост за съдбата на българското население и това оказва влияние върху поведението на турските власти. Има напоследък в интернет намеци за по-сериозна намеса на граф Игнатиев, но те са твърде политизирани и не са представени доказателства.

Незнам, но според мен дискусии по темата за предателството и залавянето на Левски е имало винаги. Учителката ни /роден край/ мисля, че беше, през 1987-1988 ни спомена, че предателя не е попа.А именно, съдържателя на Къкринското ханче, няма да коментирам това нейно мнение, не че не е лишено от логика, а просто да отбележа, че социализма, не е строя който е налагал едва ли не насила, че предателя е попа. Според мен това става чрез такива изследователи като Унджиев и т.н. Т.е винаги е имало различни мнения по въпроса, но мисля, че е крайно време темата за предателството и залавянето да се изчисти от заучени фрази и клишета за да "изплува" истината.За тази цел е нужна работа, работа и отново работа.За да не се стига до такива абсурди като това "Предателите на Левски" от Росен Янков мисля, че беше.

Да, това, че поп Кръстьо е църковен служител не е било от значение при търсенето на предателя на Левски дори и в социалистическите времена.

За Христо Латинеца и Никола Цвятков като предатели на Левски би трябвало да има сериозен аргумент, защото това, че са разпитвани и бити без да признаят ги оневинява.

Редактирано от Doris
Link to comment
Share on other sites

  • Модератор История

Нищо подобно в мазбата само е отбелязано, че Левски е заловен "чрез усърдието и посредничеството на ловчанския каймакамин" което единствено указва отговорния фактор на чиято територия е извършен ареста. И ако трябва да сме точни, и други длъжностни лица получават повишение. Това само показва, че те са си вършели работата и не доказва никакво предателство.

Кои?

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кои?

До колкото знам ловешкият каймаканин Хасан бей е повишен след залавянето на Левски и изпратен някъде в родната му Мала Азия. За други повишени не са знае.

Интересното е, че човекът успял да залови Левски остава твърде "инкогнито" в историята. Почти нищо не се знае за него, дори и за името не сме сигурни.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Гербов точно за залаянето на Левски ловешкият каймаканин получава повишение.Това е изрично отбелязано в материалите по делото където е казано че залавянето е станало "поради голямото усърдие на каймаканина".

Али Чауш се тюхка за друго: „Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало.” Едно е потупване по рамото, друго са си паричките. Макар, че аз не съм сигурен дали са били дадени пари и на Търново. А в Ловеч може и да са пристигнали пари, но Али Чауш да не е разбрал. По обясними причини.

Понеже съм на принципа, когато нещо е логично, си струва да се спомене, пък и за пълнота на темата ще цитирам, разбира се, и Стоян Заимов. Той не се занимава със залавянето на Левски, но докато по повод на Арабаконашкия обир пише за турския съд в София, вмъква:

„На 29 декември 1872 год. в Софийския конак се получи телеграма от търновския паша. В телеграмата се съобщаваше на извънредните комисари приятната новина: „През нощта на 27 декември в ханчето на село Къкрина е хванат Дервишоглу Аслан – същинският Левски”. Али Саид, засрамен от случката с „хърсовския Левски”, недоверчиво се отнесе към търновската новина. Яви се на апарата, повика пашата и дълго разговаря с него за хванатото лице. Търновският апарат предаде уверение на софийския, че хванатото лице е същински Левски – сам той изповядал пред пашата и Карагьозова, че е същинският Левски, когото отдавна търсят полицейските власти…”

Та според телеграмата излиза, че търновският паша колегиално е посочил, че Левски е хванат в Ловеч, но едва в Търново той „се изповядал”, кой е. Няма начин в така написаното да няма присъщия на Заимов белетризъм, но вижда се, че навремето е имало хора, които са знаели, че никой от повиканите ловчанлии не е казал: „това е Левски”.

Т.е винаги е имало различни мнения по въпроса, но мисля, че е крайно време темата за предателството и залавянето да се изчисти от заучени фрази и клишета за да "изплува" истината.За тази цел е нужна работа, работа и отново работа.За да не се стига до такива абсурди като това "Предателите на Левски" от Росен Янков мисля, че беше.

Трябва да се дискутира, най-малкото за да разберат незапознатите, че при Левски нещата не стоят така, както е писано досега. Но това за „изчистването” на клишетата ще бъде трудно.

Част от моята статия е преразказана във в-к Уикенд. Там нелицеприятните неща са изведени в заглавието, предполагам за ужас на някои съфорумници. Разбира се, пикантните подробности се изтъкват на преден план, защото такова стана времето: да се тиражират първо жълтите новини.

Като подзаглавие пак е взето моето предположение за срещата на къкринския селянин с мнимия Крачул. Аз не съм подчертавал, че селянина е доказан предател. В тази среща наблягам повече на самочувствието на Левски, че може като нелегален, да работи свободно при тогавашните условия в България. Иван Вазов много се е радвал на този „факт”, когато е пишел малките си разказчета. Явно на журналистите им трябва великият Левски да е бил предаден и нарочват като такъв селянина от Къкрина. Силвия и Росен са от един дол колеги.

На трето място като интрига идва пак моето хрумване, че Левски е можел да се спаси, ако е бил тръгнал веднага при първото събуждане. Изобщо излиза, че трябва да зарежа строгия стил на изследванията си и да се отдам на литературата.

Авторката се е объркала и отбелязва, че спомените на Никола Цвятков също били публикувани за първи път през 1990 г. После пък неговите спомени сочи като разказани от сина на Христо Цонев. На едно място, където съм писал П. Стоянов, авторката е разчела, че става дума за Петър, а не за Парашкев Стоянов.

post-2642-0-24030700-1417269412_thumb.jp

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Кои?

"мютесариф Мазхар, повишен в паша в резултат на софийските събития"

Монтлонг до Андраши 10 фев. 1873 г.

Али Саиб е назначен за валия в Шкодра, а Шакир бей става мютесариф в Русе.

Редактирано от boilad
Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Трябва да се дискутира, най-малкото за да разберат незапознатите, че при Левски нещата не стоят така, както е писано досега. Но това за „изчистването” на клишетата ще бъде трудно.

Част от моята статия е преразказана във в-к Уикенд. Там нелицеприятните неща са изведени в заглавието, предполагам за ужас на някои съфорумници. Разбира се, пикантните подробности се изтъкват на преден план, защото такова стана времето: да се тиражират първо жълтите новини.

Като подзаглавие пак е взето моето предположение за срещата на къкринския селянин с мнимия Крачул. Аз не съм подчертавал, че селянина е доказан предател. В тази среща наблягам повече на самочувствието на Левски, че може като нелегален, да работи свободно при тогавашните условия в България. Иван Вазов много се е радвал на този „факт”, когато е пишел малките си разказчета. Явно на журналистите им трябва великият Левски да е бил предаден и нарочват като такъв селянина от Къкрина. Силвия и Росен са от един дол колеги.

На трето място като интрига идва пак моето хрумване, че Левски е можел да се спаси, ако е бил тръгнал веднага при първото събуждане. Изобщо излиза, че трябва да зарежа строгия стил на изследванията си и да се отдам на литературата.

Авторката се е объркала и отбелязва, че спомените на Никола Цвятков също били публикувани за първи път през 1990 г. После пък неговите спомени сочи като разказани от сина на Христо Цонев. На едно място, където съм писал П. Стоянов, авторката е разчела, че става дума за Петър, а не за Парашкев Стоянов.

За ужас на Гербов този път ще се наложи да го опровергаем напълно и изцяло. :)

Целия подход на Гербов по тази тема и по други подобни се състои в обсъждане само на детайли, отнасящи се до общоизвестни факти, които той селективно подбира, като ги коментира с напъните да прави обобщаващи изводи и индиректни внушения, които са силно пристастни и в някаква степен дори манипулативни.

В този подход няма наука, той се родее с автохтонизма, само че за разлика от него е с обратен знак. Прави се дори историческа критика на произведения на изкуството, с претенциозността на научно изследване.

Внушенията, че историческия образ на Левски в историческата литература е цялостно и тенденциозно митологизиран и съществуват някакви скрити компрометиращи факти, които са известни само на някакви много добре запознати с материята изследвачи като напр. Гербов - просто не са верни.

Всички основни, да ги наречем, компрометиращи факти са изложени още в една от първите биографии на Левски, тази на Захари Стоянов, който въпреки, че го героизира и го нарича навсякъде герой, не спестява тези факти. Ето и кои са те:

  • Смъртната присъда на отец Паисий (името е предаден грешно, но това в случая няма толкова голямо значение), изпълнена от Димитър Общи.
  • Убийството на момчето, случката е представена по малко по-различен начин, но самото убийство е описано.
  • Желанието на Левски да убие Христо Георгиев, и това, че Каравелов в крайна сметка, го разубеждава.
  • Заплашителните писма, с които са сплашвани богатите българи, за да дават пари на комитетите, има поместено и самото писмо и други подробностои, които не са скривани.
  • Случката, при която Левски в пристъп на гняв стреля по Раковски, но не го улучва и след това лежи в карцера.
  • Случката при залавянето с падналите паталони, също е описана доста подробно.

Всичко това като общи факти са добре познати и известни неща не само на професионалните историци, но и на любителите на история, които се прочели нещо повече от учебниците по история от средното училище. Тук всеки, може да се увери сам, че всичко това присъства още при З. Стоянов, без да е нужно се доверява на мнението на авторитети - историци като Гербов или някой друг, просто като си свали книгата и я прочете.

В конкретия случай по залавянето, след като беше цитиран целия разказ на З. Стоянов, в който се вижда, че няма спестени някакви важни факти и няма някави тенденциозни лъжи, а обратно има селективно и тенденциозно цитиране от страна на Гербов, какво повече и нужно.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

И какво съм пропуснал да напиша за залавянето, та било селективно?

Явно не си разбрал, какво различава моя разказ от този на Захари Стоянов. Все пак дай си сметка, че в Уикенд е публикуван текста на Гербов. И заглавията са внушени не от класика Захари Стоянов, а от моята статия. Значи съм съумял да подчертая нещо, което ти явно не си видял, разбрал и прочее, което не ти е за първи път, няма и да ти е за последен.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Ще опровергаеш ли с нещо казаното от Elemag, или аргумента ad hominem е единствения ти довод.

"Уикенд" цитира Гербов, защото Гербов е "жълт", по-жълт дори от вестника, който го цитира. "Уикенд" не цитира класика Захари Стоянов (а и няма как да го цитират, като не са го чели, бих се очудил, ако въобще знаят кой е той, имайки предвид нивото на журналистиката като цяло), защото той не "произвежда новини". Новините ги произвежда Гербов.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребители

Ама вие сте абсолютни гьонсуратлъци! Аз пиша статиите, за да привлека вниманието върху някои моменти от живота и дейността на Левски. За вас може да е икона за мен не.

Статията ми има отзвук не само в Уикенд. Дорис ви посочи къде е коментирана още.

Моята цел е да обърна внимание върху неглижираните или превратно тълкуваните моменти от дейността на Васил Левски. Тази статия имаше подзаглавие "Подминаваните истини", но то изчезна с последната редакция на форума.

Вижда се, че има резултати. Статията ми се коментира в интернет, поражда въпрос. Във вестника е дадена като доказателство, че вече се отричат старите схващания за някои събития. Какво ще ми пишете тук, че било същото като в Захари Стоянов. Ами не е!

Ако е, защо скачате? Ако не е, разберете за какво става дума. Работя изключително с документи, даже ви ги давам във вида, в който са в архива. Опровергайте ги. Това е работа на историка - писателите могат да си морализаторстват и да си пишат съчинени истории.

Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Али Чауш се тюхка за друго: „Като се научихме, много се ядосвахме, защото ний го хванахме, а други получиха голямата награда, която правителството беше обещало.” Едно е потупване по рамото, друго са си паричките. Макар, че аз не съм сигурен дали са били дадени пари и на Търново. А в Ловеч може и да са пристигнали пари, но Али Чауш да не е разбрал. По обясними причини.

Понеже съм на принципа, когато нещо е логично, си струва да се спомене, пък и за пълнота на темата ще цитирам, разбира се, и Стоян Заимов. Той не се занимава със залавянето на Левски, но докато по повод на Арабаконашкия обир пише за турския съд в София, вмъква:

„На 29 декември 1872 год. в Софийския конак се получи телеграма от търновския паша. В телеграмата се съобщаваше на извънредните комисари приятната новина: „През нощта на 27 декември в ханчето на село Къкрина е хванат Дервишоглу Аслан – същинският Левски”. Али Саид, засрамен от случката с „хърсовския Левски”, недоверчиво се отнесе към търновската новина. Яви се на апарата, повика пашата и дълго разговаря с него за хванатото лице. Търновският апарат предаде уверение на софийския, че хванатото лице е същински Левски – сам той изповядал пред пашата и Карагьозова, че е същинският Левски, когото отдавна търсят полицейските власти…”

Та според телеграмата излиза, че търновският паша колегиално е посочил, че Левски е хванат в Ловеч, но едва в Търново той „се изповядал”, кой е. Няма начин в така написаното да няма присъщия на Заимов белетризъм, но вижда се, че навремето е имало хора, които са знаели, че никой от повиканите ловчанлии не е казал: „това е Левски”.

Трябва да се дискутира, най-малкото за да разберат незапознатите, че при Левски нещата не стоят така, както е писано досега. Но това за „изчистването” на клишетата ще бъде трудно.

Част от моята статия е преразказана във в-к Уикенд. Там нелицеприятните неща са изведени в заглавието, предполагам за ужас на някои съфорумници. Разбира се, пикантните подробности се изтъкват на преден план, защото такова стана времето: да се тиражират първо жълтите новини.

Като подзаглавие пак е взето моето предположение за срещата на къкринския селянин с мнимия Крачул. Аз не съм подчертавал, че селянина е доказан предател. В тази среща наблягам повече на самочувствието на Левски, че може като нелегален, да работи свободно при тогавашните условия в България. Иван Вазов много се е радвал на този „факт”, когато е пишел малките си разказчета. Явно на журналистите им трябва великият Левски да е бил предаден и нарочват като такъв селянина от Къкрина. Силвия и Росен са от един дол колеги.

На трето място като интрига идва пак моето хрумване, че Левски е можел да се спаси, ако е бил тръгнал веднага при първото събуждане. Изобщо излиза, че трябва да зарежа строгия стил на изследванията си и да се отдам на литературата.

Авторката се е объркала и отбелязва, че спомените на Никола Цвятков също били публикувани за първи път през 1990 г. После пък неговите спомени сочи като разказани от сина на Христо Цонев. На едно място, където съм писал П. Стоянов, авторката е разчела, че става дума за Петър, а не за Парашкев Стоянов.

attachicon.gifстатия уикенд 21-27 декември 2013 г. - Copy.jpg

Не мога да разбера кое е уникалното на статията. Има два преразказа на два спомена. Този на Петър които държал съседната кръчма срещу Христо Цоневата и спомена на Никола Цвятков в един от неговите варианти.

Заглавието просто е гротеска. Нищо задълбочено....просто въздух.

Но да се върнем на основния въпрос:"Явно на журналистите им трябва великият Левски да е бил предаден и нарочват като такъв селянина от Къкрина."

Редица моменти има в които ясно се вижда, че има предатели и предателство. Не ми е нужно Левски да има предател, за мен той ще си остане такъв какъвто е, а именно ВЕЛИК БЪЛГАРИН.

А специално за това дали е можел да се спаси, при събуждането на Никола Цвятков вероятно, да. Но има и други хрумвания които до доказване на противното всички са под съмнение. Включително и Никола Цвятков и Христо Цонев - Латинеца.

Дали със това странно ставане, ядене през нощта, Никола не го е гризяла съвеста какво е направил?

Нима излизането на Латинеца минути преди да бъде заобграден хана от турските стражари не буди съмнение?

И нима Латинеца дори да е минал, покрай стражите няма да чуе данданията, изстрелите, та да се върне по най-бързия начин?Та нали най-търсения човек в империята е именно в хана които той наема само 7 месеца преди това. Има и други моменти свързани с хана, но спирам до тук.

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...