mnogoznaiko

Документален/Образователен филм за влечугите в Североизточна България. В този филм ще се сблъскате с тайнствения живот на гущерите, змиите и костенурките населяващи района на Североизточна България. Ще се запознаете с видовото им разнообразие, начина им на живот и още много други интересни аспекти от тяхната биология и поведение. Ще разберете, че колкото и разнообразни и шарени да са тези интересни животни, всъщност много малка част от тях са опасни за живота на хората.

През последните 14 години четири елемента, са добавени в Периодичната система на Менделеев: Тенесин (Ts) - открит през 2010 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия. Московий (Mc) - синтезиран през 2015 г. в сътрудничество между Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна и Националната лаборатория "Лорънс Ливърмор" в Калифорния, САЩ. Оганесон (Og) - синтезиран през 2017 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Лоунсий (Lv) - синтезиран през 2020 г. в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна. Важно е да се отбележи, че тези елементи са изкуствено създадени в лаборатория и не се срещат в природата. Те са изключително нестабилни и съществуват само за части от секундата. Добавянето на тези елементи е резултат от интензивни научни изследвания, които разширяват нашето разбиране за атомната структура и свойствата на материята.

MenteeBot на израелската компания Mentee Robotics се отличава с интегриран AI от самото начало на проектирането си. За разлика от други хуманоидни роботи, при които AI се внедрява допълнително, MenteeBot е създаден с фокус AI да се учи в движение. Този подход му позволява да изпълнява широк спектър от задачи с висока прецизност и гъвкавост. MenteeBot е способен да се адаптира към различни условия и да учи нови задачи. Предвижда се използването му като домашен помощник и в складов бизнес.

Докато някои фактори усложняват набирането на войници, други пък подтикват държавите към по-голяма милитаризация. Например, близостта до текущ конфликт е по-вероятно да мотивира гражданите да се включат във военни действия. Можем да вземем за пример Латвия, Литва и Естония. Тъй като са по-близо до Русия, отколкото Германия, гражданите им са много по-готови да се защитават, ако се наложи. Жителите на някои от най-богатите страни в света като Дания, Финландия, Норвегия и Швеция би следвало да нямат желание да се бият за своята страна. Но близостта до Русия играе роля и тук. В тези държави две трети от гражданите заявяват, че биха отишли на война, ако се наложи. Изненадващо, политическите предпочитания нямат голямо значение за това дали човек е готов да защитава страната си във война. Учените установяват, че политическите предпочитания на хората нямат това влияние, което бихме предполагали, хората с крайно десните политически виждания не е по-склонна да умре за своята страна от колкото центристите или социалдемократите. Страхът продължава да бъде един от най-ефективните мотиватори. Когато виждаме войни и конфликти около нас и усещаме заплаха, реална или измислена, от други държави, винаги ще има хора, готови да се присъединят към армията и да се бият. Пример за това е Израел. От друга страна, младите хора обикновено не искат да се присъединяват към армията по напълно различни причини. Първата е икономическа. В света има много други начини за самореализация. Ако през миналия век военната служба е била почти единствената престижна и добре платена професия за мъжете, сега те разполагат с по-достъпно образование и огромен избор от професии. Освен това, колкото по-богати стават държавите, толкова по-малко мъже са склонни да се жертват за държавата и нацията. Тук роля играе факторът на ценностите. Западните демокрации са се превърнали в така наречените пост-хероични общества. Там най-високата ценност е човешкият живот и неговото запазване, както и личното благополучие. Тези ценности трудно се съчетават с готовността да се воюва за страната и да се умре геройски в нейна защита. Все пак има изключения. В някои богати страни, като например Франция, решителността на младите хора да воюват остава доста висока. Напротив, желанието да се сражават е много по-ниско в държави, които вече са преживели ужасите на войната, особено поражението. Това важи за Германия, Италия и Япония. Мъжете там изобщо нямат желание да се записват в армията. Недоверие към въоръжените сили има и в държави, където дълго време са управлявали военни диктатури, например в Испания и Португалия. Източник: https://www.economist.com/international/2024/04/17/would-you-really-die-for-your-country Източник на изображението: https://jble-eustismwr.com/acs/mobilization-deployment/

Грешките в преписването на Рецептурника за еволюция https://nauka.offnews.bg/.../greshkite-v-prepisvaneto-na... Преди седемстотин милиона години за първи път се появява забележително същество. Макар и да не е било много за гледане според днешните стандарти, животното е имало предна и задна част, горна и долна. По онова време това е новаторска адаптация, която определя основния план на тялото, който в крайна сметка наследяват повечето сложни животни, включително и хората. Невзрачното животно е живяло в древните морета на Земята, като вероятно е пълзяло по морското дъно. Това е последният общ прародител на двуутробните животни - огромна супергрупа животни, включваща гръбначни (риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници) и безгръбначни (насекоми, членестоноги, мекотели, червеи, бодлокожи и много други). До днес повече от 7000 групи гени могат да бъдат проследени до последния общ прародител на двуутробните, според проучване на 20 различни вида двуутробни, включително хора, а също и акули, маймуни, стоножки и октоподи. Констатациите са направени от изследователи от Центъра за геномно регулиране (CRG) в Барселона и са публикувани днес в списание Nature Ecology & Evolution.

Основно от интернет, но и панаирите на книгата са винаги подходящо място за купуване на много книги

Венера Милоска е името на едно от най-прочутите произведения на древногръцкото скулптурно изкуство. Открита е през 1820 г. на остров Милос в Бяло море, сред руините на древен град със същото име. Изложена е в музея Лувър в Париж, столицата на Франция. Счита се, че изобразява древногръцката богиня на любовта и красотата Афродита (на латински: Венера). Французите вярвали, че ръцете на Венера са се откъснали в резултат на битка за статуята между френски и турски моряци на остров Милос (по това време Гърция е била част от Османската империя). Този инцидент може да се е случил малко след откриването на статуята. Но тази история не е потвърдена от никакви документи. Тази версия е изказана за първи път от лейтенант на френски кораб през 1874 г. Въпреки това, по време на "борбата за Венера" на Милос, той и екипажа му са били на друго място. Днес повечето учени смятат, че статуята вече не е имала ръце, когато е открита. Какво е имала Венера в ръцете си и в каква позиция са били те, все още не е ясно. Има няколко хипотези за това какво е правила Венера в оригинал. Може би е държала пред себе си огледало или вретено, венци или щит, ябълка или гълъб, дете или рамото на любим воин. А на ръцете й вероятно е имало метални бижута. Между другото, някои смятат, че това изобщо не е Венера, а богинята на морето Амфитрита, която е била почитана в Милос. Или Артемида, която евентуално е държала лък или амфора в ръцете си. Има и хипотеза, че скулптурата не изобразява богиня, а обикновена жена. Има много предположения за това коя всъщност е Венера Милоска и какво е имало в ръцете й. Коя версия смятате за най-правдоподобна?

Когато искате да изкрещите по време на особено лош ден, но след това успявате да се въздържите и никой не разбира за вашите емоции. Това е благодарете на човешкия мозък и начина, по който той регулира емоциите. Това може да бъде от съществено значение за ориентирането в ежедневния живот. Докато възприемаме събитията около нас, способността да бъдем гъвкави и да преформулираме ситуацията влияе не само на нашето чувство, но и на поведението ни и вземането на решения. Фактът е, че някои от проблемите, свързани с психичното здраве, се дължат на неспособността на индивидите да бъдат гъвкави, например когато постоянни негативни мисли затрудняват възприемането на ситуация по различен начин. За да се справят с такива проблеми, ново изследване, проведено от Дартмът, е сред първите от своя вид, които разделят активността, свързана с генерирането на емоции, от регулирането на емоции в човешкия мозък. Резултатите са публикувани в Nature Neuroscience. “Като бивш биомедицински инженер, беше вълнуващо да идентифицирам някои мозъчни региони, които са изключително свързани с регулирането на емоции”, казва главният автор Ке Бо, постдокторант в Лабораторията по когнитивна и афективна невронаука (CANlab) в Дартмът. “Нашите резултати предоставят нова представа за това как работи регулирането на емоции, като идентифицират цели, които могат да имат клинични приложения.” Например системите, които изследователите идентифицираха, могат да бъдат добри цели за стимулиране на мозъка, за да подобрят регулирането на емоции. Използвайки компютърни методи, изследователите проучиха два независими набора данни от fMRI (фЯМР) изследвания, получени по-рано от съавтора Питър Джианарос от Университета на Питсбърг. Мозъчната активност на участниците беше записвана в чрез fMRI, докато участниците гледат изображения, които вероятно ще предизвикат негативна реакция, като например кървава сцена или страшни животни. След това участниците бяха помолени да преоценят емоцията, като генерират нови мисли за изображението, за да го направят по-малко отвратително, преди да видят негативното изображение. Този процес на преоценка и рефрейминг на ситуацията е важен за регулирането на емоции. Изследователите са успели да идентифицирт мозъчни региони, които са специфично свързани с регулирането на емоции. Тези области могат да бъдат потенциални цели за стимулиране на мозъка с цел подобряване на регулирането на емоции. Например, ако можем да усилим активността на тези региони, можем да помогнем на хората да се справят по-ефективно със своите емоции. Това изследване предоставя нови познания за функционирането на мозъка и може да има важни приложения в областта на психичното здраве и терапията. Функционален ядрено-магнитен резонанс (fMRI) Journal Reference: Ke Bo, Thomas E. Kraynak, Mijin Kwon, Michael Sun, Peter J. Gianaros, Tor D. Wager. A systems identification approach using Bayes factors to deconstruct the brain bases of emotion regulation. Nature Neuroscience, 2024; DOI: 10.1038/s41593-024-01605-7 Източници: https://www.sciencedaily.com/releases/2024/04/240403170916.htm https://home.dartmouth.edu/news/2024/04/dartmouth-researchers-map-how-brain-regulates-emotions

Скален къс от ранните дни на Луната Science News, 30 март 1974 г. Програмата “Аполо” след последния си опит най-сетне постигна успех. Основната цел на учените, които изследваха пробите, донесени от лунната повърхност, беше да открият скала, която е почти на същата възраст като самата Луна - реликва, съществуваща повече от 4,5 милиарда години. След пет посещения на Луната, последното отчаяно усилие - Аполо 17 - най-сетне се увенча с успех. https://www.sciencenews.org/archive/rock-moons-early-days 2024 Лунните скали от ерата на “Аполо” продължават да разкриват тайни за младостта на Луната. Например, скорошен анализ предполага, че магнитното поле на Луната (ако е съществувало) е просъществувало през първите 500 милиона години от съществуването на спътника . Друга проба от лунни скали, събрана през 2020 г. от китайската мисия “Чанге-5”, предоставя нови подробности от по-късни периоди. Тези скали предполагат, че Луната е била вулканично активна по-дълго, отколкото се е смятало преди, като лавата е текла до преди около 2 милиарда години . Мисията на Китай “Чанге-6”, планирана да стартира през май, може да достави първите скали от обратната страна на Луната. Този материал би могъл да обясни защо близката и далечната страна изглеждат геоложки различни. In this composite image, Apollo 17 astronaut Harrison Schmitt stands next to a lunar boulder. A sample collected from such a boulder proved to be nearly as old as the moon itself. GENE CERNAN/NASA

От ФБ: https://www.facebook.com/dimblov/posts/pfbid036 Дефицитът на качествени текстове може да забави развитието на AI отрасъла още през следващите две години. Сега дори ясни лидери на пазара като OpenAI и Anthropic са изправени пред криза. GPT-5 планира да се обучава по транскрипции на публични речи и подкастове в YouTube - начин да се получат поне малко качествени данни. На пръв поглед изглежда, че проблемът е лесен за решаване: всичко, което трябва да направите, е да наемете качествени писатели и да ги накарате да създават съдържание специално за обучение на ИИ. Например да сключите договор с онлайн издание или цифрова библиотека. На практика обаче това не е толкова просто. Пабло Вилялобос, учен от изследователския институт Epoch, казва, че за обучението например на GPT-5 ще са необходими 60-100 трилиона токена. Токенът не е точно равен на дума, а по-често е нейна съставна част, но дори и според най-скромните очаквания ще са необходими 240-400 милиарда страници А4 и около 1 милиард книги. Британската библиотека е най-голямото книгохранилище в света с фонд от 170 милиона книги. За да се отговори на апетита на усъвършенствания ИИ, са необходими 5-8 Британски библиотеки, а материалите в тях трябва да са уникални. Според Вилабос, ако обучите GPT-5 на подходящи текстове в интернет, няма да му стигнат 10-20 трилиона токена. Все още е възможно да се обучава ИИ върху лична кореспонденция, но широката общественост не иска да предоставя данните си на разработчиците. Илон Мъск и Зукърбърг обучават моделите си върху съдържание, създадено от потребителите на техните социални мрежи, но то не винаги е последователно и качествено. Докато Пабло Вилабос прогнозира, че през 2026 г. заплахата от недостиг на данни ще бъде вече 90%, стартъпът DatologyAI се опитва да реши проблема с различен подход. В него БНМ се обучава по метода на "училищната програма" - представя се информация в определен ред, от проста към сложна, така че ИИ сам да намери връзки в нея и да направи изводи. Според Ари Морксос, основател на стартъпа, това подобрява ефективността на модела, като намалява наполовина обема на постъпващите данни. Това обаче все още не е потвърдено в други проучвания. Както Google, така и OpenAI обмислят създаването на пазар за данни за обучение на невронни мрежи. На него ще се определя колко полезна е определена информация за даден модел и каква цена е справедлива. Може би ще се появи цяла нова сфера на икономиката, в която ще работят производители на съдържание за обучение на ИИ. Засега работата по този пазар не е стигнала по-далеч от етап планиране. OpenAI и Anthropic също започнаха да експериментират с "висококачествени синтетични данни". Това е най-добрият текст, създаден от самите невронни мрежи. Тук разработчиците трябва да бъдат изключително внимателни - някои тестове показаха, че невронните мрежи губят производителност и се влошават от такива учебни материали.

Най-случайното двуцифрено число е 37. Когато се анкетират групи от хора, за да изберат „случайно число между 1 и 100“, най-често избираното число е 37.

Нищо общо! Капитализма развива и допринася за развитието на света, докато комунистите убиват и грабят от тези, които сами са си построили и създали.

Колкото повече те чета толкова повече разбирам, че ти да ни покажеш истината, а не да търсиш или обсъждаш нещо Виж в групата, която @deaf споделя, там има много хубави примери какво се случва в България и как нещата се развиват тук. Ако не се развиваха заплатите нямаше да растат и нямаше да можем да си позволим да пътуваме, да купуваме имоти в чужбина. Дори вече сме извън списъците с евтина работна ръка - защото вече не сме. Искаме високи заплати и ги получаваме. Дори и да сме в дъното на ЕС, то това е из между най-развитите държави в Света

Перфектното число или съвършеното число е може би най-старият нерешим математически проблем. Още от древността математиците са пленени от неговата симетрия и мистерия. Перфектно число е естествено число, равно на сумата от своите по-малки делители. С други думи, делителите на числото, без да се включва самото число, се събират, за да се получи самото число. Пример: Числото 6 е перфектно число. Делителите му са 1, 2 и 3, а 1 + 2 + 3 = 6. Числото 28 е перфектно число. Делителите му са 1, 2, 4, 7 и 14, а 1 + 2 + 4 + 7 + 14 = 28. Свойства на перфектните числа: Най-малкото перфектно число е 6. Перфектните числа са редки. До 2023 г. са открити само 51 перфектни числа. Перфектните числа са четни. Перфектните числа са свързани с други интересни математически концепции, като например прости числа и мерсенови числа. Нерешени проблеми: Съществуват ли безкрайно много перфектни числа? Има ли формула, с която да се генерират всички перфектни числа? Перфектните числа са не само интригуващ математически проблем, но и имат приложения в различни области. Те се използват в криптографията, компютърните науки и дори в музиката. Перфектните числа са очарователен и мистериозен кът от математиката. Те ни напомнят, че в света на числата все още има много тайни, които чакат да бъдат разкрити. Първите десет съвършени числа 6 28 496 8128 33 550 336 8 589 869 056 137 438 691 328 2 305 843 008 139 952 128 2 658 455 991 569 831 744 654 692 615 953 842 176 191 561 942 608 236 107 294 793 378 084 303 638 130 997 321 548 169 216 (последователност A000396 в OEIS) В това видео се обясня много подробно проблема с перфектното число: Повече: https://bg.wikipedia.org/wiki/Съвършено_число https://en.wikipedia.org/wiki/Perfect_number

Съдържание от Капитал: България и Румъния вече са в Шенген по въздух и море . Какво следва? Промените ще засегнат основно движението на гражданите и няма да се отрази на превоза на стоки Преди 24 години, когато визите за Шенген паднаха за първи път за българи, надали някой е смятал, че ще трябва цяло едно поколение, за да влезе страната в общото пространство без граници. Обединение на управляващи и опозиция тогава, както и активиране на целия възможен дипломатически ресурс за възползване от проблемите в евросъюза в наша полза бе събитие, което после бе повторено само веднъж - при влизането в ЕС, преди резето да хлопне. Летищата са готови за Шенген Ето какво е написал "Капитал" през ноември 2000 г., когато визите падат за България, но не за Румъния. "Решението, което Съветът на министрите взе за разделянето на пакета България - Румъния, показа, че геополитическите оправдания или аргументи носят малко полза. Напредъкът към ЕС може да бъде извършен само на базата на сериозна вътрешна политика. Румъния пострада не само поради сериозните проблеми с нейните малцинства, но и поради липсата на съгласие какви реформи трябва да бъдат направени в страната." България губи 1.2 млрд. лева годишно от забавянето на сухопътния Шенген По ирония на съдбата днес, четвърт век по-късно, докато влизаме само с единият крак в Шенген, румънците определено ни изпревариха в подготовката и дипломацията си по пътя. След преговори, продължили почти колкото членството в ЕС, поне три мисии за устояване на готовността само в последната година и няколко напрегнати съвета на върха, в който Австрия и Нидерландия си разменяха местата кой да блокира, в края на декември 2023 г. страните членки най-накрая постигнаха единодушие. Беше гласувано двете държави да станат част от шенгенското пространство по въздух и море, а сухопътните граници да бъдат отворени на по-късна дата с единодушно решение на страните членки, "като се вземат предвид съответните технически и оперативни договорености на тези граници и актуалното състояние на взаимното сътрудничество". Какво е Шенген и защо е важно да сме част от него Това, разбира се, е малка победа. Пълното влизане е това, което ще освободи пътническия и товарния трафик, ще нормализира границите, ще отвори нови възможности. Над 1.3 млн българи годишно пътуват по въздух до Шенген, но само в Гърция влизат почти 2 милиона по суша, а почти всички товари също минават през сухопътните граници. България губи 1.2 млрд. лева годишно от оставането си извън Шенгенската зона според доклад на икономическото министерство и това се отразява на българските производители, търговци и съответно икономика. Конкретни срокове за присъединяване по суша все още няма и това е проблем за който и кабинет да дойде. Към статията: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/ikonomika/2024/03/29/4606681_bulgariia_i_rumuniia_veche_sa_v_shengen_po_vuzduh_i/