i_n_p

Не е от семейството, а от средата. И в крайна сметка излиза, че съзнанието се ражда и умира с нас. Такива са ми изводите от прочетеното досега по дебелите книги. Няма нищо вечно и съзнанието умира.

Средата оформя съзнанието. Ако задигнеш едно бебе от миналото, то ще бъде на същото ниво като бебе от настоящето. Ако човек живее сред маймуни, става маймуна (Тарзан).

Добре казано! Всичко това го написах, защото всъщност има хора като мен, които не са си научили уроците и го осъзнават късно. Когато живеем живота си в търсене на отговор за това, дали има или няма съзнание, забравяме да живеем. Едва ли някога ще разберем отговора на този въпрос, защото съществува от векове. Когато ни няма на този свят или ще знаем, че има съзнание или няма да разбираме нищо вече.

Отговора е, че няма значение. Съзнанието ли ни управлява или ние него? Губили ли сте съзнание?Били ли сте под пълна упойка?Спомняте ли си съня? Съзнанието се изгражда с израстването и се губи с възрастта - факт. Съзнанието зависи от средата в която живеем и няма значение дали продължава да съществува под друга форма след смъртта. Смъртта идва в момент, когато тялото е пострадало - болест, увреждане, старост. Защо да разделяме съзнанието от тялото? Къде ще отиде то?Нали е част от тялото?Някой да е открил доказателство, че съзнанието живее?Под каква форма? Прераждане?Паралелен свят?Теории има много, но факт е, че няма доказателства за нищо.

Волни съчинения може да пише всеки с въображение.За жалост и аз попадам постоянно на такива и ми е трудно да отсея житото от плявата.За мене беше важно да повярвам в нещо обосновано, но уви.Сещам се за случая "Царичина", а сигурно има и други такива.Хората сме склонни да вярваме сляпо на капацитети, теории, доказателства.Съзнанието е наше и то е част от тялото ни.Къде ще съществува то след смъртта?Ще се рее в необятното?Какво се опитваме да открием?Дали ще умрем? - Да!Дали ще умре съзнанието ни?Вероятен отговор - тялото се трансформира в енергия, а съзнанието продължава да живее.Това е което искаме, но нека разгледаме нещата опростено.Сперматозоида опложда яйцеклетката и организъм започва да расте - има ли съзнание - да, но не добре оформено, както и не добре оформено тяло.Организма започва да расте и да се оформя, паралелно с това се гради и оформя съзнание.Организма започва да старее, губи се и част от съзнанието.Организма умира и съзнанието с него.Това е простичкото обяснение.Защо търсим други - защото не искаме да умираме...

Защо делиш съзнанието и тялото?По твоята логика, можем да изброим всички части на човешкото тяло и да заключим, че те умират и минават в друга форма...Как точно би формулирал понятието съзнание?Това е и темата на форума...

Не ангажирам никой с моето мнение, но преди да се родим е било време, което не помним, защото ни е нямало.Това време не ни липсва, защото го е нямало съзнанието.Сега имаме нашия живот и не искаме да го губим.Болни, страдащи, нещастни и въпреки това си искаме живота.Огледайте се колко са тези, които вече са мъртви и тези, които вегетират и тези, които не осъзнават живота.За какво да се хвана.За ядката на орехчето, която докато узрее минава трансформации.Да , вярно е, че света е сложен и много неща не разбираме.Нищо не се губи в природата, но това важи само за материята.Тя се трансформира в друга материя.Ние когато умрем, ще дадем енергия на друг живот под друга форма.Съзнанието ни търпи своята еволюция и ние предаваме своите знания волно или неволно на поколенията, но съзнанието е свързано с тялото и го няма никакво без тяло.Бил съм под пълна упойка - никакъв спомен.Всяка вечер заспивате - помните ли нещо?Сънищата са загадка, но обикновено сънуваме само познати неща т.е. мисловен процес...Всяко живо същество има инстинкти за самосъхранение, явно при нас хората са по-силно изразени.Модела на живот е еднакъв с този на всички живи същества, само че при хората е малко по-високо нивото на еволюция.Така погледнато, отвъдното е претъпкано със съзнанията на безброй същества.Вероятно ще се повторя, но колкото и да не искам да приема, колкото и да търсих обосновка за съществуване на съзнание, отделно от тялото, такова не открих.Раждаме се и се ражда съзнанието ни, развиваме тялото и съзнанието си, остарява тялото и съответно губим част от съзнанието, умираме и умира съзнанието ни.

Добър пример, но замисли се, дали не вземаме идеалния вариант за пример.Как ще обясниш орехите, които са съборени от вятъра, изядени от животни, паднали на земята, преди още да е готова ядката им за отделяне, преди да се е оформила ядка?

За кратко време минах през много въпроси, изникнали сякаш от нищото.Четох, писах, говорех, гледах, медитирах...Навсякъде удрях на камък и се отчаях. Една неделя срещнах съседа ни и той пита - "Къде?", а аз - "На работа", той - "В неделя?", аз - "Направо вече си мразя професията", той - "Недей, защото има и по-лошо".Впоследствие научавам, че жена му е от доста време без работа и трудно се справят. Всеки има своята истина и я приема или не, търси отговори или заблуди.Независимото от тялото съзнание е въпрос на усещане.При мене това е основния проблем, че търся логичната обосновка, а тя казва - "Раждаме се неосъзнаващи света около нас и растем, изграждайки своята представа за света/съзнание/, на база факторите и средата, които ни заобграждат, остаряваме и постепенно губим здравето на тялото си и ясното си съзнание, умираме и губим тялото и съзнанието си." Всичките ми опити досега бяха за да отхвърля такъв тип хипотеза.Звучи ми страшно, но не открих нито една хипотеза, която да обори най-простичката - съзнанието и тялото са едно.

Звучиш като интелигентен и мислещ човек.Вече трети месец чета, питам, интересувам се и черпя информация от всевъзможни източници, но при всички познати теории удрям на камък.Навсякъде има куп противоречия.Досега няма открита ясна истина.При мене не е просто интерес.Това ме вълнува от момента в който загубих баща си.Появиха се въпросите, съмненията, страхът.Промених се.Много хора в такива ситуации се хващат за нещо в което да повярват, а аз загубих всякаква вяра.Не зная дали сте се интересувал много, но колкото повече информация поемах, толкова повече се убеждавах, че търсим успокоение в необосновани теории, изградени на нестабилна база. Прераждане - съзнанието излиза от едно тяло и влиза в друго.После се губи и се формира ново - на новата личност.Това е простичката формулировка, но факта е, че при тази теория съзнанието се губи и преминава ред трансформации. Паралелен свят - съзнанието продължава да живее на друго ниво.Кое точно съзнание?Има хора, които вследствие външни фактори променят съзнанието си.Има момче от махалата на моите години, който повече от 30 години остана със съзнанието на десетгодишно дете вследствие удар.Нима едва когато си отиде от този свят ще получи развитие на съзнанието си.Огледайте се колко много нещастия има на тази земя, колко много мъка и как всеки се надява отвъд да бъде по-добре, но никой не иска да се преселва отвъд. Аз също се питах дали телата ни не са инструмент на съзнанието и в тази тема има най-обосновани отговори на този въпрос.Няма доказателства, но поне обосновани предположения.Общо взето сме в затворения кръг на въпроса за яйцето и кокошката.Съзнанието ли ръководи мозъка или мозъка определя съзнанието.

Добре...Ще опитам да ти обясня моето разбиране, но не казвам че съм прав...Погледни на себе си така, както гледаш на едно животинче, защото ние не сме по-различни.Ако имаш две кученца и ги отглеждаш, но отношението и грижата ти е различна, ще имаш различен ефект на тяхната психика и физика.Или формираното съзнание ще е различно.Така е и при нас - ние формираме съзнанието си на база странични фактори понякога независещи от нас и в един момент го губим със смъртта.Колкото и да не ми се иска да го приема, това е логичния извод...

Така е, но те не се отличават заради храната.Различията в живите същества са комплексен фактор и не се дължат единствено на храната.Съзнанието е променлива величина и може да бъде развивано или да деградира, вследствие странични влияния.

Погледнато от една страна, съзнанието се развива с развитието на личността и ценностната система на човек се променя, което означава, че околната среда определя съзнанието и то се формира на база външни влияния.Т.е. съзнанието е променлива величина и може да бъде развивано или да деградира, вследствие странични влияния.Оттук идва и изводът, че съзнанието се базира на невроните в мозъка и храната, която те получават.Всички знаете, че различни химикали могат да влияят на настроението ни и да замъглят съзнанието ни - факт.