Отиди на
Форум "Наука"

Обсадното изкуство в Древен Рим


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Римляните развили в съвършенство превземането на противниковите крепости. Пристъпвайки към обсада, първоначално римляните са се опитвали да превземат укрепения град с внезапен щурм. Засипвайки рововете войниците правели костенурка /testudo/:

Roman_Testudo.png

слагайки щитовете си един над друг и се опитвали да разбият портите или с помощта на стълби /scalae/ да се покачат на крепостните стени. Ако първоначалният щурм бил неуспешен, започвала планомерната обсада.
Първо римляните намирали най-слабо защитения участък от крепостната стена. На това място под прикритието на щитове, беседки и др. започнали изравняването на неравностите на почвата, за да стане мястото проходимо за обсадните машини. В същото време започвал и строежът на насипа/agger/.

AGGER.GIF

На него се установявали кулите, като височината им трябвало да бъде по-висока от тази на стените. От кулите се водел непрекъснат обстрел по врага. В това време започвало изграждането на покрити коридори /коридорите - porticus могли да се изграждат при свързването на беседките /vinea/ в една дълга редица/, по които войниците стигали безпрепятствено до основата на крепостните стени. Тук в действие били пускани тараните, разрушаващи основите.

20070517094035!Roman_siege_machines.gif

Понякога римляните копаели тунели под основите на крепостта. Сапьорите дълбаели основата на стената, използвайки навеси, или копаели на дълбочина под основите на крепостта. След като достигали до стената, и издълбавали порядъчна дупка в нея, сапьорите слагали подпорки, за да не рухне преждевременно. След това, дълбаейки в дълбочина те се придвижвали все по-навътре, а достигайки желаните размери на отвора подпалвали подпорите и стената рухвала. Друг вид тунели водели под стените направо в обсадения град и по тях войниците могли да преминат и да изненадат гарнизона на крепостта. Извършването на такъв вид обсадни работи обаче било тънка задача и изисквало много големи технически познания. Тунелът не трябвало да е нито прекалено плитък, нито прекалено дълбок. Защитниците на крепостта могли да усетят копаещата се галерия, използвайки резониращи медни съдове или съдове, напълнени с вода. Най-често те копаели също тунел, по който могли да изненадат сапьорите и изпълвайки го с дим или вода да осуетят цялото начинание.

Duraminegas1sm.jpg

Обсадените често предприемали атаки, с цел да разрушат съоръженията на римляните. Затова при продължителни обсади /например Цезар при Алезия, Тит при Йерусалим/ градът бил обграждан с контравалационна линия /земен вал с кули и ровове/. Това позволявало войската да се съсредоточи на най-важните за обсада места. Ако към обсадения град се насочвали подкрепления се изграждала външна линия - циркумвалационна, която препятствала опитите за деблокада, предприети от неприятеля /както например действа Цезар при Алезия/.

400px-SiegeAlesia.png

При работата по обсадните съоръжения, за прикритие от вражеските стрели и камъни се изграждали прикрития и навеси. Най-известното се наричало беседка /vinea/, изграждано от дъски:

okori-0611.jpg

С помощта му войниците могли да се приближат до стената за подкоп или за разчистване на пътя за тараните. Съществували и обсадни щитове /pluteus/ за прикритие на работещите по строежите.

pluteus_20534_th.gif

Таран /aries/:

7711299_f260.jpg

Стенобитната част била най-често с формата на глава на овен, но имало и островърхи тарани /terebra/. Състоял се от масивна дървена греда, с прикрепена към нея желязна част. Тя билa закачена на рама вътре в костенурката. Работата при пробиването на стена по такъв начин била тежка и трудоемка. Витрувий споменава за един такъв таран 30 метра дълъг и обслужван от 30 човека:

Обсадните кули/turres mobiles/ се използвали за атака на стените:

Helepolis.jpg

Те били на няколко етажа. На долния етаж се намирал таран. На по-горните били разположени балистите. На най-горния имало стрелци. Имало и мост, спускащ се върху стената. Основите на една такава кула заемали площ до 14, 8 кв. м. Изграждана извън обсега на неприятелския огън тя впоследствие била докарвана към стените. Оттук с помощта на установените върху нея балисти се водел обстрел по вражеските позиции. По нея легионерите могли да се прехвърлят върху крепостните стени. За защита от запалени стрели навесите и кулите били покривани със сурови кожи или мокри чували.

Самбуката била широка стълба, покрита от всички страни и обшита с кожи за защита. Била дълга до 18 метра. Самбуката се помествала на подвижна количка, но могла да се разположи и върху кораби /както сторили римляните при обсадата на Сиракуза през 212 г. пр. н. е./. В сравнение със стълбата самбуката имала значителни предимства – могла да бъде прехвърлена през ров и защитниците нямало как да я отблъснат. За противотежест се използвали камъни. В предния й край имало защитена площадка, на която се помествали до 10 войника. След като самбуката се издигала и се спускала на крепостната стена, тези войници започвали бой със защитниците й, а в това време други се изкачвали по стълбата, за да подкрепят щурмовия отряд.

artillerie_sambuca_01.jpg

Метателните съоръжения /tormenta/ при римляните били взаимствани от гърците и разнообразни по своята същност. Можем да ги разделим на такива, стрелящи по права линия и стрелящи по парабола. От друга страна те могат да се класифицират на такива, изстрелващи стрели /еутитони/, или камъни /палинтони/. С развитието на обсадното изкуство обсадните машини били пригодени да изстрелват и стрели и камъни.

Всеки легион си имал собствена артилерия, обслужвана от специализиран персонал /т. нар. ballistarii/. На всяка кохорта се падала по една балиста /ballistae/, а на всяка центурия - по един скорпион /scorpio/.

Балистата била двураменна торзионна машина. Гарантирала изключителна точност, можела да се ползва не само при обсада. Могла да изстрелва 40 kg. камъни и стрели на голямо разстояние /до 250м./ Римляните я взаимствали от гърците и я доразвили:
original1.jpg
Скорпионът бил неголям двураменен стреломет, взаимстван също от гърците не по-късно от 3в. пр. н.е.
RomanCatapultaPic.jpg
В края на 1в. била изобретена Cheiroballista, за направата на която освен дърво били използвани и бронзови части:

Cheiroballista.jpg

На колоните на Траян и Марк Аврелий има интересни изображения на хеиробалисти, качени върху каруци.
1_12_h1.jpg
Вегеций /античен автор от 5 век/ ги нарича каробалисти.

Онагра била еднорамененна торзионна камъкохвъргачка, изобретена от римляните към 3в. от.н.е. Тя била по-опростена от балистата /която е била съставена от много части и изисквала сложна поддръжка/. Недостатък е, че бил ефективен само при стрелба по неподвижни цели /използвал се само при обсада, за разлика от балистите и скорпионите/. можел да изхвърля по-голяма тежест - от порядъка на 100 кг. Всеки легион имал около 10 леки онагри. Към края на империята те били най-често прилагани, поради по-лесната си направа:
image004.jpg

Редактирано от Last roman
Link to comment
Share on other sites

  • Потребител

Чудесни реконсрукции....Но!

Един въпрос.

До колкото ми е ясно, римляните са първи които изграждат и поддържат наемна войска. Това означава стандартизиране на дрехите, ръчните оръжия, обучаването. Ползваната техника, строежа на съоражения....

На тези работи е било нужно производство.

Къде са стандартите?

Има ли документация за тях.

Повечето от оръжията са ги строили на месторасположението, но познавайки римляните за това би трябвало да има описание, схема, чертеж.....

:book: :book: :book:

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Чудесни реконсрукции....Но!

Един въпрос.

До колкото ми е ясно, римляните са първи които изграждат и поддържат наемна войска.

Далеч не са първите.

Това означава стандартизиране на дрехите, ръчните оръжия, обучаването. Ползваната техника, строежа на съоражения....

Имало имперски работилници в Галия и Италия. Но продукцията, която правели далеч не била еднообразна. Стандартизация имаме днес, с въвеждането на механизирано производтсво. Ръчният труд винаги е с отклонения.

Къде са стандартите?

Ти сериозно ли смяташ, че за 2000 години ще има запазен 'еталон'?

Стандартите се реконструират по намерените образци. Те се класифицират условно от съвременните археолози най-често по буквен начин. Напр. Имперско-Италийски шлем А, B, C... Или балиста Марк I, II, III...

Има ли документация за тях.

Ако търсиш SOP - няма да те огрее щастието. Пергаментът или папирусът не са особено трайни. И все пак имаме оцелели трудове - напр. на Витрувий, в неговата Х книга на De Architectura, например, където е описана направата на обсадни машини. За балисти - виж в глава 10:

http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Vitruvius/10*.html

Link to comment
Share on other sites

  • Глобален Модератор

Това е интересно за организацията на легиона - дето към кохортите има балисти, към центуриите скорпиони. От къде са ти сведенията, дай инфо?

Предимно оттук:

http://www.xlegio.ru/throwing-machines/

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...