Вие сте тук
Биология 

Микробиален океански пир: Кой какво яде?

Едноклетъчните организми, наречени бактериопланктон, прекарват живота си като се носят в открития океан, видими за просто око само когато са на групи. Но не се заблуждавайте от размера им: тези миниатюрни създания играят голяма роля във въглеродния цикъл. Хетеротрофните микроби, според някои преценки, преработват половината от органичния въглерод в океана, особено фитопланктона и някои автотрофи чрез фотосинтеза. Но различните колонии от свободно плаващи микроби използват ресурсите по различен начин и микробиолозите отдавна търсят нужните инструменти, които да им помогнат да определят как отделните таксони взаимодействат с въглерода. Представете си го…

Прочети още
Астронавтът Paolo Nespoli от Европейската космическа агенция отглежда протеинови кристали на Международната космическа станция. Credit: NASA Здраве Космически науки Физика Химия 

Астронавти ще отгледат кристали в Космоса, за да подпомогнат развитието на лекарствата

Кристали, отгледани на Международната космическа станция, могат да бъдат използвани от изследователите на Земята да разработят нови лекарства за борба с болестите. За да проучи това допълнително, НАСА скоро ще проведе серия от изследвания, за да разбере как тези кристали се сформират и как това би могло да ни бъде от полза. Когато разработват нови лекарства, учените често търсят точната форма на протеина, към който трябва да се насочат, а след това инженерно да го променят за лекарството. Това е познато като структурен дизайн на лекарствата. Но за да се…

Прочети още
Биология Земя 

Капката, която свари Тихия океан

Автор: Craig Welch Когато убийствено топло течение се сблъскало със Западния бряг, някои се страхували, че това показва бъдещето на океаните. Първият финвал се появил в Мармотския залив, където морето се извива около остров Кодиак, Аляска. Биолог забелязал малкото, което се движело на една страна, сякаш си играело. Морската вода влизала и излизала от отворените му челюсти. Пръските отмивали отпуснатия му розов език. Смъртта, дори и най-ужасяващата, обикновено е твърде позната в природата, за да предизвика притеснение. Но късно на следващата сутрин, началото на уикенда в Памет на загиналите във…

Прочети още
Биология Здраве 

Вероятно се къпете твърде често за здравето на вашия микробиом

Къпахте ли се тази сутрин? Наистина ли? Гадост. След като прочетете следващите редове, вероятно ще се почувствате странно. Редовните душове – тоест грубото, попарващо изтриване на важните за кожата омазняване и микроорганизми по кожата – влияят зле на здравето, миризмата и баланса на живота върху тялото ви. Това е сложна тема, защото няма достатъчно примери за изследвания, които да кажат точно колко често е добре да се къпеш или с какви методи. Ясен отговор на въпроса „Колко често трябва да се къпя?“ просто не се появява сред достъпните изследвания. Това,…

Прочети още
100 лица зад българската наука Биология Интервю НАУКА 

Интервю с Анна Ганева: В науката търпението и последователността са от основно значение

Бихте ли се представили на нашите читатели? Доц. д-р Анна Ганева, Директор.   Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? Институт по биоразнообразие и екосистемни изследвания, БАН. Най-общо може да се каже, че областта, в която е насочена работата на учените от ИБЕИ е биоразнообразието и опазването на природата. По-конкретно част от проучванията са свързани с фундаментални, а друга част с научно-приложни дейности в областта на зоология, ботаника, микология, хидробиология, паразитология, екология, генетика, биотехнологии, консервационна биология, биомониторинг.   Кое Ви запали да се занимавате с науката и…

Прочети още
Галерия Космически науки 

Денят, в който Земята се усмихна

На тази снимка от 19 юли 2013 година, заснета от широкоъгълната камера на космическия кораб „Касини“ на НАСА, са уловени пръстените на Сатурн, Земята и Луната в един кадър. Това е само една от 33 стъпки, които покриват цялата пръстенна система на Сатурн (включително самия Сатурн). На всяка стъпка били заснемани изображения с различни спектрални филтри, като общо изображенията са 323: някои били заснети за научни цели, а други – за да се получи естествена цветна мозайка. Това е единствената широкоъгълна стъпка, в която я има и Земята. Тъмната страна…

Прочети още
Наука Общи Химия 

Нобеловият лауреат за химия проф. Дан Шехтман стана „Доктор хонорис кауза“ на БАН

На тържествена церемония в Големия салон на Българската академия на науките Нобеловият лауреат за химия от 2011 г. проф. Дан Шехтман получи почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на БАН. От името на Управителния съвет на Академията Председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски връчи званието на свтовноизвестния учен “за изключителни научни постижения“. Акад. Ревалски представи проф. Дан Шехтман, който през 1982 г. открива съществуването на квазикристали (модели в атомите, които са смятани за невъзможни) и получава Нобелова награда за химия през 2011 г. Откритието на квазикристалите е научна революция, която променя…

Прочети още
Реконструкция на археоптерикс. Credit: Paul D. Stewart/Science Photo Library Археология Биология География 

Легендарните динозаври, които си представяме напълно погрешно

Известните зверове като тиранозавъра и велосираптора вероятно не са изглеждали по начина, по който си ги представяме, и вероятно не са се държали по този начин. Повечето деца преминават пред периода, в който искрено се радват на динозаврите и се интересуват от праисторическите влечуги повече от всичко друго. Но голяма част от нещата, които знаем, са грешни. Това е така, защото преобладаващите изображения на динозаври винаги са се появявали с известно забавяне, спрямо развитието на новите научни разбирания. Допреди „ренесанса на динозаврите“ през 60-те години, те били описвани като мудни…

Прочети още
Земя Космически науки Физика 

Лекция, посветена на физиката на северните сияния и във Варна

ЛЕКТОР: Д-р Веселин Георгиев, Институт за съвременни физически изследвания КОГА: 19.05.2017 /ПЕТЪК/ 14:30 КЪДЕ: Варна, народна астрономическа обсерватория и планетариум „Николай Коперник“ ОРГАНИЗАТОРИ: Варненски свободен университет и Институт за съвременни физически изследвания Какво предизвиква Аврорите, Северните и Южни сияния. Какви са магнитните полета в слънчевата система. Как слънцето произвежда поток от заредени частици – слънчев вятър. Къде още можем да се наслаждаваме на красиви сияния? ИНСТИТУТ ЗА СЪВРЕМЕННИ ФИЗИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Прочети още
Стив. Credit: ESA Земя Физика 

Фотографи откриват странно сияние и го наричат Стив

Група любители на Северното сияние са открили нов вид светлина в нощното небе и са я нарекли Стив. Eric Donovan от Университета на Калгари, Канада, забелязал характеристиката на снимки, споделени във Фейсбук група. Той не я разпознал като каталогизиран феномен и въпреки че групата го наричала протонна дъга, той знаел, че протонните сияния са невидими. Тестове показали, че е горещ поток от бързо движещ се газ в по-високите части на атмосферата. Европейската космическа агенция (ESA) изпратила инструменти за магнитно поле, за да направи измервания на височина от 300 км над…

Прочети още

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close