Вие сте тук
Биология Палеонтология 

Най-древното отровно насекомо е било… хлебарка

Смята се, че тази древна хлебарка е била отровна и е живяла по времето на динозаврите. Вярва се, че хлебарката е била отровна заради характерните петна по тялото ѝ. Била е запазена в Ливански кехлибар и е живяла преди 130 милиона години. Хлебарката е била описана в списание Cretaceous Research. Хлебарките имат дълга история. Това е фосил на хлебарка на 130 милиона години, запазен в Ливански кехлибар. Смята се, че е първото отровно насекомо, което някога е било откривано. Райетата по тялото ѝ вероятно са предупреждавали хищниците. Имала е три…

Прочети още
Биология Здраве Технологии 

Мишка успешно се е размножила с 3D-принтирани яйчници

Изследователи са създали протезни женски репродуктивни органи и са ги имплантирали в мишки, някои от които заченали и родили малки. Като добавка към реалния вече списък с органи, които могат да бъдат 3D-принтирани и функционират повече или по-малко нормално, изследователите са създали яйчници на мишка, използвайки техниката. Някои от живите мишки, в които имплантирали протезните органи, след като ги населили с фоликули, съдържащи яйцеклетки, имали нормални малки. Екипът от учени от Северозападния университет публикуваха резултатите в Nature Communications на 16 май. Това „знаково проучване“ е „значителен напредък в приложението на…

Прочети още
Credit: Ива Христова-Николова 100 лица зад българската наука Биология Интервю 

Интервю с Борис Николов: Удовлетворението от работата е важна предпоставка за успех (не само в науката)

Бихте ли се представили на нашите читатели? Доц. д-р Борис Николов. Ръководител на Българската орнитологическа централа – звено в рамките на Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН (ИБЕИ-БАН). Коя научна институция представлявате и с какво се занимава тя? ИБЕИ-БАН е най-голямата научно-изследователска институция в България по въпросите на биоразнообразието и екологичните изследвания. Създаден е през 2010 г. вследствие на сливането на Института по зоология, Института по ботаника и Централната лаборатория по обща екология. В рамките на ИБЕИ-БАН Българската орнитологическа централа координира на национално ниво тази част от проучванията…

Прочети още
Credit: Росица Ташкова Биология Наука Общи 

Агар Арт – срокът за участие се удължава!

Срокът за участие в конкурса за рисунка с микроорганизми върху хранителна среда – Агар Арт, се удължава! 🙂 Можете да изпращате творбите си на rositsa@nauka.bg до 30.06.2017, а победителите в конкурса ще бъдат обявени на 07.07.  Творбите ще бъдат оценени от нашето специално жури: Димитър Петров – създател и арт директор на проекта за анимационен филм „Златната ябълка”; Христина Грозданова – един от учредителите на ДАФНИ (Дружество на анималисти, флористи и научни илюстратори), главен уредник на художествен фонд в РИМ София и докторант в катедра Изкуствознание на НХА (темата на дисертацията…

Прочети още
Флоридска пума (Puma concolor coryi) Зоопарк Лори Парк, Флорида. Credit: Joel Sartore/National Geographic Photo Ark Биология Галерия 

Джоел Сарторе: човекът, който прави студийни снимки на застрашени видове

Американският фотограф на дивата природа Джоел Сарторе иска да спаси застрашените видове, като ни кара да се влюбим в тях. Джоел Сарторе е бил фотограф на дивата природа за National Geographic от 15 години, когато жена му, Кати, била диагностирана с рак на гърдата. С три малки деца вкъщи, той си взел година почивка, за да се грижи за нея по време на лъче- и химиотерапията. Тази пауза от пътуването по света, за да снима, му дала шанс да забави и да осмисли влиянието на работата си. „Историите в списанията…

Прочети още
Kate Rubins и Takuya Onishi в Международната космическа станция. Credit: НАСА Биология Космически науки 

Астронавти от НАСА са близо до идентифицирането на непознати колонии от микроби, които се развиват в Космоса

Международната космическа станция (ISS) обикновено е много чисто място. Но където има хора, там има и микроорганизми. И когато си затворен в голяма метална кутия на 400 км от повърхността на Земята, би искал да знаеш какво е пухкавото бяло нещо, което расте в ъгъла. Точно сега единственият начин да се изследват замърсителите на космическата станция е да се вземат проби и да се изпратят обратно на планетата. „Имали сме замърсявания на места в станцията, където е забелязано, че растат гъбички или е изваждан биоматериал от запушена водолиния, но нямаме…

Прочети още
Крокодилите са опортюнистки хищници. Credit: Agf Srl/Alamy Биология 

Защо крокодилите нападат хора?

Kъде и кога крокодилите атакуват хора и как потенциално застрашените да го предотвратят. Загледайте се в челюстите на крокодил и може да се окаже последното нещо, което виждате. Страховитите им челюсти могат да счупят костите ни като вейка. Всеки път, когато крокодил нападне човек, медиите изобразяват ужасни агресивни зверове, които всяват страх у нищо неподозиращите жертви. Някои от заглавията включват: „Остров, наситен със смъртоносни атаки от крокодили, оплаква последната жертва“ „Най-смъртоносната атака на крокодилите“ „Момче е изядено живо от крокодил“ Тези истории са достатъчни, за да ви откажат от това…

Прочети още
Mimivirus, пример за огромен (за мащабите на вирусите) вирус. Credit: Science Photo Library/Alamy Биология Земя 

Има болести, скрити в леда, и сега те се пробуждат

Спящи отдавна бактерии и вируси, уловени в лед и трайно замръзналата земя от векове, се пробуждат със затоплянето на климата на Земята. През цялата история хората съществуват съвместно с бактерии и вируси. От чумата до вариолата, ние сме се развили така, че да им устояваме, а в отговор те са развили нови начини, по които да ни инфектират. Имаме антибиотици от почти век, откакто Александър Флеминг открил пеницилина. В отговор на това бактериите са развили устойчивост към антибиотиците. Борбата е безкрайна: тъй като прекарваме твърде много време около патогени, понякога…

Прочети още
Centre for Sensorimotor Neural Engineering (CSNE). Credit: Mark Stone, CC BY-ND Биология Здраве Технологии 

Колко близо сме всъщност до свързването на човешкия ум с изкуствения интелект?

Точно както древните гърци са мечтали за извисяващи се полети, днешните фантазии мечтаят за смесване на умове и машини, които да са лек за досадния проблем със смъртността на човека. Може ли умът да се свърже директно с изкуствен интелект, роботи и други умове чрез технологии за неврокомпютърен интерфейс (BCI), за да надмине човешките ни ограничения? През последните 50 години изследователи в университетските лаборатории и различни компании по света са постигнали невероятен напредък към достигането на такава визия. Наскоро успешни предприемачи като Елън Мъск (от Neuralink) и Брайън Джонсън (от…

Прочети още
Проби от бактерии в балонния експеримент E-MIST на НАСА. Credit: NASA Биология Космически науки 

Какво става със земните бактерии в космоса?

Сякаш изследванията на Космоса не са достатъчно трудни, една от критичните задачи, с които НАСА и други космически агенции трябва да се справят, е предотвратяването на заразяването на чуждите светове, които посещаваме, като се уверят, че всякакви микробиални тайни пътници, скрити в построения на Земята космически кораб, не са опасност за извънземния живот. По тази причина роувърите на Марс не могат да изследват всичко на Червената планета, а космическият кораб „Джуно“ трябва да завърши пътуването си с огнен край далече от потенциалния живот на спътника на Юпитер Европа. „Ако изпращаме…

Прочети още

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close