Направи дарение на училище!

Автор: Мая Джамбазова

Анимацията води началото си от опитите на френския изобретател Емил Рейно, наречени „светеща пантомима“. Тези първи проби да се създаде движещо се изображение още преди появата на кинематографа, представляват първите стъпки в света на пъстрото и очарователно анимационно изкуство. Жорж Мелиес е следващият, който допринася за развитието на киното и в частност на анимацията, като открива технимата stop motion или раздвижване на реално съществуващи обекти и заснемане на тяхното движение кадър по кадър.

За създатели на анимацията обаче, се считат Емил Кол и Джеймс Стюарт Блактън. Кол създава първия филм, направен с техниката на традиционната анимация. Той е озаглавен „Fantasmagorie“ и разказва за човече, направено от пръчици, което се среща с различни обекти по своя път. Филмът на французина Кол е от 1908 г. Американецът Блактън пък се счита за първия аниматор и създател на първия анимационен филм, който макар и в техника, която по-късно не се възприема за класическа, като тази на Кол, оставя трайна следа в света на анимацията.

В България опитите за анимационно кино най-вероятно водят началото си от дейността на карикатуриста Райко Алексиев. И макар някои изследователи, като Надежда Маринчевска, да задават като хипотеза 1915 г. за рождената за българското анимационно кино, то първите планови рисувани филми, изработени по държавна поръчка, у нас започват да се създават от 1948 г. нататък. Маринчевска е доста предпазлива в обявяването на 1915 г. Тогава е създаден и първият български игрален филм „Българан е галант“, изцяло финансиран, режисиран и заснет от Васил Гендов. За карикатурен филм на Райко Алексиев, изработен през 1915 г., съобщава вестник „Народни права“ от 12.12.1915 г. Но други данни за въпросната лента няма. Не е запазено копие от нея, а дори не е известно дали и колко пъти тя е прожектирана в страната.

Разбери повече за БГ Наука:

***

Следващата податка за използване на анимацията в родното кино е от 1929 г. Тогава е заснет филмът „Нашето море“ на Кирил Петров. В него има откъс, който е създаден с техниките на анимацията. Кадрите показват как цифри и букви се раздвижват върху знак на черноморския флот. Това е едно, макар и спорно доказателство, че в България има опити да се създава подобно изкуство и преди 1945 г.

По-отчетливо е използването на анимация в рекламен роден филм за мострения панаир в Горна Оряховица, сниман 5 години по-рано, през 1924 г. В няколко кадъра от филма има използвана изрезкова анимация, която рекламира дейността на фабрика „Квадрат“ в Рига, производител на шушони и галоши. Но и за този откъс има спорове, тъй като не е ясно дали е дело на български автори или на латвийски специалисти в областта.

От края на 30-те е опитът на Васил Бакърджиев да направи пълнометражен анимационен филм за Крали Марко, базиран на епоса за народния герой. От това начинание остават запазени само няколко рисунки и филмът не е реализиран.

Също през 30-те години друг български художник Димитър Тодоров-Жарава, се опитва да създаде нещо вече изобретено. Жарава решава да направи прожекционен апарат за книжни ленти, без да знае, че на Запад Плато (1932 г.) и Хорнер (1934 г.) вече са създали такива. Опитите на Жарава са неуспешни, но той не спира да се занимава с анимация и се стреми да създаде български анимационни филми или трик-филми, както са известни те у нас преди 1945 г.

През 1945 г. в страната ни се появява групата „Колектив филм“ – творческо обединение на младежи, които са се заели със задачата да създават анимационно кино. Групата успява да завърши филма „Малкият крадец“, който излиза на екран в България, макар и с ограничени прожекции. „Колектив филм“ работят в помещение – бивша работилница, на бул. „Евлоги Георгиев“ и самофинансират дейността си. Успехът на групата привлича внимание и те са ангажирани от Министерството на информацията и изкуствата на ОФ (Отечествен фронт) да направят филм за изборите през заветната 45-та г. Филмът е със заглавие „Болен“ и е 4-минутен. „Колектив филм“ имат много идеи, но те остават нереализирани.

През 1948 г. кинематографията в България е национализирана. От този момент нататък държавата стои зад поръчването, финансирането и изработването на филмите, чак до промените след 1989 г. Създава се отдел за анимационни филми с ръководител Димитър Тодоров-Жарава. Жарава остава на поста си до 1955 г., когато е заменен от училия в Москва Тодор Динов. Именно Динов създава силната българска анимационна школа и вдъхновява следовници, които да издигнат родното анимационно кино до международни висоти. Тодор Динов е в основата на изработения през 1954 г. „Юнак Марко“, който се счита за първия български професионално изработен анимационен филм. Той е и първият продукт на българската анимация, селектиран на международен фестивал („Карлови Вари“, 1956 г.).

След успеха Динов прави още „Внимателното ангелче“ и „Киностършел №4“, както и други продукции. На Тодор Динов е и обявеният за най-успешен български анимационен филм „Маргаритка“ (1965 г.)

Следващото голямо име в анимацията, а и в игралното кино е Иван Андонов. Филмът му от 1967 г. „Есперанца“ е истинско явление в българското анимационно кино, задаващо нови форми на изказ и поставящо въпроси, вълнуващи много творци и учени в страната през 60-те. От същата година е и друг анимационен филм на Андонов – „Затруднение“. 1973 г. излиза „Мелодрама“ на същия режисьор, която има голям успех сред публиката.

През същия период твори и Христо Топузанов, останал в историята със заглавията: „Парад” (1960), „Маскарад“ (1965), „Ножичка и момченце“ (1965), „Купете си електронна домакиня КР-1“ (1973), „Икар и гравитацията“ (1976), „Експеримент“ (1985), „Сряда срещу вторник“ (1986).

През 70-те години е силният период на „бащата” на „тримата глупаци” Доньо Донев, който започва да твори в областта на анимационното кино през 50-те, но именно „Тримата глупаци”, го изстрелват на върха през 1970 г. По поредицата за трите непохватни човечета в син, зелен и червен панталон, Донев работи от 1970 до 1990 г. Други негови успешни проекти са „Умно село” и „Диагноза”, който е и неговият последен завършен филм.

80-те е най-силният период на българското анимационно кино. През това десетилетие творят младите тогава Слав Бакалов, Красимир Иванов, както и доайени като Пройко Пройков. Своят опит в анимацията прави и Сотир Гелев с „Пилето” (1982 г.). Създаденият през 1984 г. филм на Слав Бакалов „Женитба” печели награда за най-добър анимационен филм в Кан. Творенето на анимационни филми в България през 80-те се увеличава двойно от това през 70-те. Апотеоз на успехите ни е номинацията за студентски „Оскар” на „Консервфилм“, създаден от Златин Радев и спечелил множество престижни награди през 90-те.

Последният голям успех на аниматор от родната анимационна школа е постижението на Тео Ушев в надпреварата за наградата „Оскар” през 2017 г.

Вземете (Доживотен) абонамент и Подарете един на училище по избор!