Реставрацията във Франция (1814-1847)

1814 г. - 3. VI
Крал Луи XVIII обнародва Конституционна харта. Парламентът се състои от две камари: Горна (Камара на перовете), назначавани от краля, и Долна (Камара на депутатите), изборна, в която могат да участват само лица, навършили 40 години и плащащи данък. Гарантирана е свобода на печата, министрите оптговарят пред парламента. Фактически, изпълнителната власт принадлежи на краля, той ръководи и законодателната инициатива.
Новата монархия е принудена да гарантира структурата на отношенията, създадена в резултат на революцията (равенството пред закона, премахване на привилегиите по рождение, свободна икономика, запазване на секуларизацията на църковните имоти, гарантиране собствеността на селяните, придобива в периода на революцията).

1815 г. - VII
Втора реставрация след оконателното поражение на Наполеон. Засилват се репресиите срещу неговите превърженици. Разстрелян е маршал Ней, който по време на "100-те дни" преминава на страната на Наполеон.

1816 г.
Приет е Закон за изгонване на "царе-убийците" от Франция.

1816 - 1817 г.
Икономическа криза, предизвикана от лошата реколта. Гладни бунтове. Внос на жито от Източна Европа.

1816 - 1820 г.
Голямо влияние върху политиката през този период оказват умерените монархисти херцог Ришельо и Деказ. Принудени, те излизат в оставка.

1817 г.
Приет е Закон за избирателните права: действително избирателно право получават гражданите, навършили 30 години и плащащи повече от 300 франка пряк годишен данък. Право да бъдат избирани имат навършилите 40 години и плащащи пряк годишен данък над 1000 франка. Политическите права остават изцяло в ръцете на буржоазията и земевладелците.

1817—1818 г.
Държавите, участници в коалицията, връщат на Франция: Мартиника, Гваделупа, Сенегал и Гвиана. Бурбоните засилват реакционния политически курс.

1819—1877 г.
Гюстав Курбе — френски художник реалист. Участвува в Парижката комуна (1871 г.).

1820—1821 г.
Създадени са първите карбонарски организации.

1821 г.
Въведена е цензура на печата и строг контрол в университетите и училищата. Внесени са промени в изборната система, които трябва да осигурят надмощие на земевладелците.

1821 — 1867 г.
Шарл Бодлер — френски поет, един от предтечите на символизма. Лириката му има богата образност и съвършена форма. Съчинения: „Цветя на злото" и литературно критически статии.

1821 — 1880 г.
Гюстав Флобер, френски писател-реалист. Творчеството му е насочено против еснафската буржоазна действителност. Слава му донася романът „Мадам Бовари". Други романи: „Саламбо", „Възпитание на чувствата".

1822—1895 г.
Луи Пастьор, френски химик и биолог, член на парижката Академия на науките. Установява биологичния характер на ферментацията, оборва теорията за самозараждането. Въвежда ваксинацията против бяс (1885 г.) и др. болести.

1823 г.
Въоръжена интервенция на Франция в Испания, където избухва революция против деспотичното управление на Фердинанд VII (от испанската линия на Бурбоните).

1824—1830 г.
Управление на Шарл X. След смъртта на Луи XVIII, престолът е зает от граф Д'Артоа, който получава титлата Шарл X. Реакцията във Франция се засилва. Аристокрацията прокарва закон (1825 г.), по силата на който на емигрантите трябва да бъде изплатено парично обезщетение от един милион франка за конфискуваните по ареме на революцията имоти.

1824—1895 г.
Александър Дюма (син), френски писател, член на Френската академия. Автор на романа „Дамата с камелиите", който му донася голямо признание.

1827 г.
Разпусната е Националната гвардия. Преизбирането на камарата дава превес на либералите. Все по-често се стига до конфликти между краля и законодателните камари, като в случаите с наследственото право, проекта за закон за печата, възстановяване ордена на йезуитите.

1827—1858 г.
Трикратно е увеличено промишленото производство във Франция: свързано е с все по-широкото използване на парната машина (в 1830 г. има 625 фабрики с парни машини, в 1847 г. — 1853). Бързо нараства населението в градовете. Част от бедните селяни отиват в промишленото производство. Париж става най-голям промишлен и работнически център, следван от Лион.

1828 г.
Открита е първата жп линия (Сен-Етиен — Андрезьо).

1828—1905 г.
Жюл Верн, френски писател, демократ, считан за класик на научно-фантастичен роман. В романите си рисува света на бъдещето. Известни романи: „За 80 дни около света", „Децата на капитан Грант", „Пътешествие до центъра на Луната", „Тайнственият остров" и ми др.

1830 г. — 16. V
Разпусната е Камарата на депутатите.

1830 г. — 5. VII
Французите покоряват Алжир. Френските власти потушават жестоко многобройните въстания и заграбват най-плодородните алжирски земи.

1830 г. — 26. VII
Шарл X издава ордонанси (укази), противоречащи на конституцията, с които е разтурена новоизбраната Камара на депутатите, въведена е цензура на печата, намален е броят на депутатите, от избирателни права е лишена промишлената и търговската буржоазия, определена е дата за нови избори за парламент. Ордонансите предизвикват огромно недоволство в Париж. По стените се появяват лозунги, призоваващи населението да окаже съпротива на властта. Стига се до въоръжени сблъсъци между народа и полицията.

1830 г. — 27—29. VII
Юлска революция. В нея участвуват парижките народни маси — работници, занаятчии, дребни търговци, студенти. Народът превзема кметството и поставя там трицветното знаме. Ръководството на въстанието се поема от популярния ген. Лафайст (28. VII). Революционерите превземат Лувъра и Тюйлери и настояват за република (29. VII). Шарл X напуска страната. Юлската революция ликвидира монархията на Бурбоните и установява Юлската монархия на Орлеаните. Тя не прераства в буржоазнодемократична революция и не събаря монархията, а само изменя, нейния характер. Новата династия е свързана с новата класа — буржоазията. Юлската революция дава тласък на революционното движение в Европа. Най-силен удар тя нанася върху Свещения съюз.

1830 г. — 7. VIII
Луи-Филип Орлеански, херцог от Орлеанската линия на Бурбоните, е провъзгласен за „крал на французите". Луи-Филнп бил считан за либерал и привърженик на конституционната монархия.

1830 г.
Начало на промишлената революция. Бартоломей Тимоние открива шевната машина, която революционизира производството на облекла.

1830—1848 г.
Управление на Луи-Филип — т. нар. юлска монархия. Властта е в ръцете на богатата буржоазия. Бързо се развива промишлеността, натрупват се капитали, задълбочават се класовите противоречия. Дребната буржоазия настроена опозиционно към правителството, агитира за възстановяване на републиката. Пролетариатът на Франция все по-решително воюва за общественото си освобождение.

1831 г. — 21. XI — 3. XII
Въстание в Лион. Работниците от фабриките за коприна, не получават обещаното от работодателите увеличение на заплатите и започват борба. Завладяват града. Армията (36 хил. души), под командуването на Орлеанския херцог и маршал Султ, завзема Лион (3. XII).

1831 г.
Ново градско законодателство. Градските съвети се избират от гражданите с висше образование и от плащащите най-високи данъци. (От 1832 г. подобно законодателство е в сила и за департаментите).

1832 г. — 5—6. VI
Въстание в Париж, подготвено от лявото крило на републиканците. Републиканците възнамеряват да свалят монархията на банкерите и да установят република. Те издигат барикади и се сражават смело. Правителството изпраща срещу въстаниците шестхилядна армия, която потушава въстанието.

1832 г.
Папата издава енциклика, в която осъжда свещеника Ламене, теоретик на т. нар. християнски социализъм, който критикува обществените отношения.

1833 г.
Приет е Закон за основаване на основни училища във всяка община — първият от този род във Франция.

1834—1917 г.
Едгар Дега — френски живописец и график, близък до импресионистите. Творби: „Балетно училище", „Балерина", „Гледачки" и др.

1834 г. — 7—12. IV
Второ въстание на лионските тъкачи. Като повод за него послужило обстоятелството, че правителството забранява нелегалните работнически организации. На състоялата се демонстрация, националните гвардейци нападат демонстрантите. Въстаниците издигат барикади и издигат червено знаме — символ на борбата за демократична република. Кралските войски започват артилерийски огън. Въстанието е потопено в кръв. Унищожени са цели квартали.

1835 - 28. VII
Неуспешен атентат срещу Луи-Фклип. Загиват десетина души, които придружават краля. Това събитие води до понататъшно ограничаване на политическите свободи, до засилване на цензурата и въвеждане на строги наказания за оскърбление на краля и за критика на съществуващия строй.

1836 г.
Поражение на френските войски в борбата им с емира Абд ел Кадер в Алжир (Боевете в Алжир траят до окончателното му завладяване през 1847 г.).

1837 г.
Създадено е Дружеството на годишните времена, таан републикански съюз, в което членуват само онези, които се издържат от собствения си труд. Дружеството си поставя задача да създаде буржоазно-демократична република с всеобщо избирателно право и с демократични свободи. То се предвожда от Опоет Бланки, утопист-комунист, привърженик на диктатурата в интерес на пролетариата.

1839 г. — 12—13. V
Въстание на бланкчстите в Париж. Бланки провъзгласява създаването на Временно правителство в Париж. Въстанието е потушено. Ръководителите на въстанието, в това число и Бланки, са осъдени на доживотна каторга.

1839—1906 г.
Пол Сезан — френски художник. Рисува портрети, жанрови картини, пейзажи, натюрморти: „Къщата на обесения", „Автопортрет", „Синята ваза" и др.

1840 г.
Като използува съживяването на бонапартистките настроения във Франция, Луи Бонапарт се опитва да вдигне бунт с група заговорници в Булон. И този опит завършва с пълен провал. Бонапарт е осъден на доживотен затвор. (През 1846 г. той избягва в Англия).

1840—1917 г.
Огюст Роден, френски скулптор. До края на живота си работи композицията „Вратите на ада". С по-късните си творби Роден полага основите на импресионизма в скулптората.

1840—1926 г.
Клод Моне — френски живописец, един от създателите на импресионизма. Творби: „Импресия, изгряващо слънце", „Мост в Аржантьой" и др.

1840 — 1848 г.
Начело на правителството застава Франсоа Гизо, консерватор (някогашен либерал), противник на реформите, враг на пролетариата. Изострят се вътрешните противоречия. Разкрити са афери, в които са замесени членове на правителството и т. н.

1840—1902 г.
Бмил Зола, френски писател, представител на натурализма. Създава серията романи „Ругон-Макаровци", широко платно на моралната разруха и социална неправда във френското буржоазно общество през Втората империя: „Кариерата на Ругоновци", „Плячка", „Търбухът на Париж", „Нана", „Жерминал", „Човекът-звяр", „Доктор Паскал" и др.

1841 г.
Приет е закон за охрана на детския труд — забранено е използването на детски труд на деца под 8-годишна възраст и под 12-годишна възраст — при нощен труд. (Законът обаче не се спазва).

1841 — 1842 г.
Утвърждава се френското влияние в Таити и на Маркизеките острови.

1841-1919 г.
Огюст Реноар — френски художник. Работи също скулптори и литографии. Творби: „Ложата", „Гола жена", „Девойка с ветрило" и др.

1843 г.
Нарастват силите на парламентарната опозиция, групирана най-вече около републиканско-буржоазния в. „Насионал" и демократично-радикалния в. „Реформ". Поместената в „Реформ" програма про-кламира: „Държавата е длъжна да осигури работа «а всеки здрав и трудоспособен гражданин и да оказва помощ на оолните и старите. Такива резултати може да постигне само демократичната власт. А демократична ще бъде само власт, която се опира на принципа за предимство на националните интереси, произтича от общо гласуване и има за цел реализирането на лозунга: „Свобода, равенство, братство".

1844—1924 г.
Анатол Франс (псевдоним на Жак Антол Тибо), френски писател, член на френската академия, член на Френската компартия от 1920 г. лауреат на Нобелова награда (1921 г.). Негови романи („Престъплението и Силвестър Бонар", „Тапет", „Червената лилия") и повести: „Делото Кренкбий", „Островът на пингвините", „Боговете са жадни" и др. А. Франс излиза в защита на Октомврийската революция.

1846—1847 г.
Икономическа криза, причинена от болестта по картофите, станала почти общоевропейско бедствие, както и от неурожая на зърнените и други култури. Нейните последици особено силно се отразяват върху работниците, селяните, дребната и промишлената буржоазия. Тежка търговско-промишлена криза причинява безработица с невиждани размери. Повишава се активността на народните маси. Създава се революционна ситуация а общоевропейски мащаб.

1847 г.
В Алжир Абд ел Кадер (вожд на въстаналите алжирци през 1832—1847 г.) е принуден да капитулира. Французите завладяват цялата страна.