Гората и дървото - символи и знаци


   
  Автор: Илиана Т. Илиева-Дъбова
 
  Във всички човешки култури на Дървото и Гората се отделя специално място. Лесът  е територия, обградена от тайнственост. В него се случват мистериозни неща, тук  живеят загадъчни и чудни създания. Той е магически и опасен, но - и  необикновено примамлив за човека.
  Това е един различен свят, твърде отдалечен от привичния космос на човека, от  града и селото, в които живее, от нивите и градините, които обработва.
  В легендите и приказките горите се населяват от същества почти винаги настроени  заплашително – вещици, дракони, джуджета, великани, хищни животни. Те са  олицетворение на опасност, на страха пред неизвестното, който се таѝ в леса.  Според представите на славянските народи гората е обиталище на самодиви,  митични създания, които са понякога настроени благосклонно, друг път враждебно  на обикновения човек. Самодивите обитават дивите лесове и тъмните планински  усои. Те живеят под големи стари дървета.
  Много често с гората и нейните мистични обитатели се свързва един особено важен  момент от живота на човека, а именно прехода от юношеството към зрелостта и  превръщането на младежа или девойката в личност отговорна и разумна. Тези  символи14 и знаци15, обвързани с гората и нейните чеда, се появяват в епоха  твърде отдалечена от нас във времето. Това е онзи период от историята, когато  голяма част от познатия ни свят е зает от гъсти и непроходими гори. Нашите деди  е трябвало да се борят с живия организъм на леса, за да отвоюват терени за строителство  на селища или за отглеждане на земеделски култури. Във връзка с тази  непрестанна битка за отвоюване на територии, леса, неговите дървета и обитатели  се насищат със символни значения14. Отношението към гората е в известна степен  двузначно. Тя се приема не само като израз на неопитомената природа, но и като  място, където човек може да намери помощ и закрила. Тя е мястото, където  определени хора с по-особен мироглед и възприемане на всемира, намират покой  или вдъхновение. За разлика от обикновения лес, свещената гора е малка по площ  територия, но е заредена с огромна енергия, изпълнена е със символи. Често  гората е приемана за знак на загадъчната и все още неопозната от юношата  женственост, която трябва да се изследва и разгадае.
  Докато дивият и мрачен, трудно проходим лес е символ на човешкия страх пред  неизвестното, то малката горичка, ограничена в едно по-тясно пространство се  приема за място, което дава приют и протекция. Дъбравата, със своето лимитирано  пространство, е знак на спокойствие и сигурност. Свещената горичка в Додона, в  Епир е място на поклонение прес Зевс. Шумоленето на листата на дъбовете предава  волята на божеството. В Древен Рим е известна свещената дъбрава, разположена по  брега на езерото Неми и посветена на Диана Арисина. Там функциите на оракул са  изпалнявани от горски цар, който предсказва чрез свещените дървета. Такива  горички често са убежище на бегълци, на слаби и уплашени същества - хора и  животни.
  И келтите, и древните германи почитали малки дъбрави, които приемали за свещени.  В тях многобройните им богове демонстрирали волята и желанията си.
  Всяко растение в гората има огромно значение за самото й съществуване.  Най-големите елементи от живия и единен организъм на гората са дърветата. Те  имат особени символни значения в съзнанието на човека. Представляват Богинята -  Майка и това се определя от техните многобройни свойства и функции – защитни,  хранителни и пр. Като част от природата, те са неразривно свързани със земята,  в която са врязали здраво корени, с въздуха, който ги обгръща, с водата, от  която черпят жизнени сили. В съзнанието на човека тази връзка се трансформира в  отношениe с небесата и вечния живот. Дървото е знак за релацията между видимия  и невидимия свят. Всяко дърво, всеки вид, символизира определени аспекти от това  отношение. Според древните елини във някои дървета живеят божества –  покровителки, които се наричат нимфи. Много почитани били дриадите, живеещи в  големите дъбове, мелиадите – в ясена, в наровите дървета също живеели нимфи.  Античните гърци вярвали, че дъщерите на Хелиос така безутешно оплаквали брат си  Фаетон, че боговете олимпийци се смилили над тяхната мъка и ги превърнали в  нимфи на тополите – хелиади.
  Преклонението и респекта кам дърветата е широко разпространено по целия свят. В  много култури е популярна представата за Дървото на живота. Счита се, че то се  намира в центъра на света и представлява негова ос, около която той се  изгражда. Символизира връзката между небето и земята. Неговите клони се  простират до висините и представят човешките стремежи към съвършенство.  Корените му се впиват дълбоко в земните недра и са знак за свързаността на  двата свята – този на мъртвите и този на живите. Славяните го наричали Световно  дърво, скандинавските народи – Йедразил, маите – Сейба или Йакхче, будистите –  Бодхи. Буда често е изобразяван седнал под дървото Бодхи. То е символ на  просветлението. От Средните векове са запазени мюсюлмански молитвени килимчета  със стилизирани изображения на Дървото на живота.
  Дървото Йедразил, за което се смятало, че е ясен, било свещено дърво в  митологията на скандинавците. То осъществявало връзката между царството на  боговете и тъмното царство на смъртта. Неговите клони хвърляли сянка на земята,  а неговите корени я поддържали. Йедразил имал три огромни корена. Единият се  простирал в страшното владение на Нифлхейм, където змията Нидхог се храни с  телата на мъртвите. Вторият корен е в Асгард, царството на боговете, там живеят  и Норните – трите старици - Съдба, Живот и Нужда, които определят ориста на  всеки човек. Те поддържат жив Йездрагил, поливайки го с чиста вода от извора на  съдбата. Третият корен е в Хотунхейм, земята на гигантите. Под него блика  изворът на познанието. Във водите му е потопена отрязаната глава на мъдрия  Мимир, която винаги изрича чистата истина. Самият Один платил с едното си око  за правото да пие от водата на извора на прозорливостта и знанието9.
  Сибиряните почитали едно свещено дърво, което според тях, подобно на Йездрагил,  включва трите свята. В горния (небесния) свят обитава бога-творец Улган,  средния свят е мястото, където живеят хората и долния (подземния ) свят, където  властва Ерлик. Улган направил от пръст и скали първия мъж, а от неговите кости  и първата жена, но Ерлик им вдъхнал живот и за това жителите на Сибир него  почитат като баща на хората9.
  Дървото на живота е най-важният символ на мистичното учение Кабала. ”То действа  като духовен ориентир, съдържащ в себе си целия космос под формата на  диаграма”4.
 
  Съгласно християнските вярвания в Едемската градина има дърво ”много желано,  защото дава знание”1. Бог забранил на Адам да яде неговите плодове. Но Ева,  съблазнена от една змия (символ на злото), изкушила Адам и двамата вкусили от  забранения плод. Пред тях се разкрили тайните, които преди били недостъпни.  Така те загубили своята чистота и невинност. Когато разбрал, че те са  пристъпили волята му, Бог ”изгони Адама и постави … Херувим и пламенен меч…..  за да пазят пътя към дървото на живота”1. Това дърво често е наричано и Дърво  на познанието или Дърво на добото и злото.
  Символиката на дървото и преклонението пред него се съхранява в древните  религии, където ясно се откроява благоговението пред природата и силите, които  тя притежава. За древните хора гората и дърветата не само са източник на  строителен материал и дърва за огрев, но и даряващи живот същества, обиталища  на нимфи и елфи. Хората са влизали в разностранни отношения с тези създания.  Връзката между човек и дърво се осъществява и посредством изработваните от  дънери статуи на божества и светци.
  Според християнските автори, Мария е била под дърво, когато Светия Дух я  благославя и чрез нея дава на света плод – Спасителя.
  Античните светилища се трансформират през Средновековието. Традицията на  свещените дървета се преустройва в символизма на Дева Мария. В Германия,  например, е било разпространено преклонение пред Света Мария на Трите дъба,  Света Мария Зелена, Света Мария Липа. За кръстът се говорело като за дърво,  разпределящо благослови :”Тогава твоя клон поддържал небесен товар. В теб е  текла велика кръв. Твоят плод е сладък и приятен.”5
  Украсяването на коледно дърво е широко разпространено в Европа и Америка като  символ на Иисус, който изкупва човешките грехове. Украсата на клоните му се  свързва с плодовете на Райското дърво, знак е на укрепването и възраждането на  човешкия потенциал. Още от предхристиянско време е познат обичая да се гизди  вечнозелено дърво като защита от злите сили в периода от 25 декември до 6  януари. Къщите се украсяват със зелени клони и се запалват свещи за прогонване  на лошите духове. Според християнската култура свещите са олицетворение на  Иисус. В българските народни песни, посветени на Коледа, е застъпен широко  мотива за ”дръвцето на млада Бога”10.
  Според една еврейска легенда, патриарх Авраам засаждал навсякаде, където и да  се намирал, дървета. Едно имало необикновената способност да познава дали  застаналия под сянката му е идолопоклонник или се покланя на истинския Бог.  Когато под дървото се спирал служител на идолите, то вдигало клоните си високо  и сянката му се отдръпвала. Авраам не се отвръщал от този човек, а напротив, стараел  се да го привлече към истинската религия. След като Адам и Ева с необмисленото  си поведение причинили беди на цялото човечество чрез плода на забраненото  дърво, патриарх Авраам върнал на света здравето чрез Целебното дърво. Легендата  за това растение от Стария Завет в християнската символика се е трансформирала  в идеята за кръста и възприемането му като дърво.
  Западноевропейската средновековна скулптура използва мотива на кръста-дърво,  който запазва символната връзка на възкръсението с дървото. Символиката в този  случай е отчетлива: листата на дървото опадат и то заспива зимен сън, след  което отново се възражда и раззеленява.
  В раннохристиянски текстове се говори за индийското дърво перидексион, чиито  вкусни плодове ядели гълъби, докато в същото време змиите не можели да се  приближават до него и отбягвали сянката му 5. В един разказ за Христос се  говори за ”истинското дърво на живота”, от чиито плодове се хранят  праведниците, до него не може да се доближи дявола 5. През Средновековието на  това дърво се приписва способността да закриля от дракони. ”Небесният плод на  дървто на мъдростта на Светия Дух, който човека получи чрез тайнствата” 5.
  Сред православните народи са широко разпространени множество легенди за мъртви  дървета или клони, които се раззеленяват в знак на Божията воля. Типичен пример  е легендата за наближаването края на турското царство, разпространена в  търновския регион. Според това предание, когато сред българското население се  разнесла мълвата за скорошно освобождение, един турски големец забил запалена  главня в земята и казал, че българско царство ще настапи когато овъгленото  дърво се раззелини. Не след дълго време обаче търновци видяли, че главнята не  само покарала, но и израснала като голямо и красиво дърво12, което до ден  днешен показват с гордост на гостите на града.
  В ислямската традиция се говори за дървото Заккум, чиито листа и плодове били  храна за грешниците и злодеите. Горчивите овощия и бодливите клони измъчват  осъдените на вечни мъки. Напротив, райските градини били пълни с даващи сянка  дървета с вкусни плодове. Друго специално дърво в мюсюлманската култура е  космическото дърво, чийто листа били изписани с имената на всички хора. Листата  му падат, следвайки волята на Бог и се събират от Асраил, ангела на смъртта,  който прибира душите на мъртвите 5.
 
 


  Дъб


  ДъбСред дърветата дъбът изпаква ярко зареден с голяма знакова сила. Притежава  твърда дървесина и поради това растението се приема като символ на безсмъртието  и вечността. Дъбът е свещено дърво в културите на много народи. Символизира  майката-земя. В Древна Гърция е дървото на Хера и на Зевс. Дъбът често е  улучван от мълнии и затова се вярва, че по време на буря не бива да се стои под  дървото. Тази връзка между дъба и мълнията намира израз в символиката – той е  приеман за знак на Зевс (Юпитер), който е господар на богове и хора и разполага  с най-мощното оръжие - мълнията. Според елините желанията си богът гръмовержец  съобщавал на хората чрез оракула си в Додона, разположен сред дъбова горичка.  Шумоленето на листата оповестявало волята на Зевс. Жреците на бога поставяли в  изворите листа на дъб, когато се молели за дъжд. Когато зевсовия син Еак  потърсил помощта на божествения си баща, той се намирал под клоните на могъщ  дъб, посветен на царя на Олимп. Зевс дал отговор на молбите на сина си чрез  знамение: блеснала светкавица и без да има вятър в клоните на дървото, листата  му зашумели.
  Елините разказвали и една друга легенда, в която на дъба е отредено специално  място. Боговете се разгневили страшно на бесните менади, които убили сладкогласния  певец Орфей и ги превърнали в дъбове. Но наказанието не свършило до тук. В  продължение на много години свирепи ветрове брулели клоните им, гръмотевици  разтърсвали дънерите им и през цялото време изтерзаните им тела звъняли с гласа  на Орфеевата лира, докато изсъхнали и станали на прах. И в този случай дъбът  символизира божествената същост и е знак за могъщество.
  В Древен Рим на брега на езерото Неми е имало свещен дъб, посветен на Юпитер.  Короната от листа на дъб е атрубут на управетелите на Древна Италия.
  Дъбът е свещено дърво и за келтите. Върху него вирее имел; и двете растения  друидите използвали в различни ритуали. Преди да направят предсказанията си,  жреците ядяли жълъди, за да добият пророческа мощ.
  Най-свещеното дърво за славяните е дъбът. Според представите им, Вселената е  едно огромно дъбово дърво. То е атрибут на славянския бог Перун, повелител на  гръмотевиците и мълниите, който е разрушител и възмездител, но и справедлив  съдник и благодетел. Българите питаят дълбоко уважение към дъба. Бъдникът,  запалван през коледната нощ е от дъбово дърво. Неговата пепел и остатаците от  главните имат магическа и предпазна сила както за обитателите на дома, така и  за животните, и за посевите. Дъбът се смята за мощно защитно средство срещу зли  влияния. Символ е на здраве, късмет и плодовитост. Кората на дървото се  използва за лечение на различни заболявания.
  Дъбът е почитен и от древните германи. Често техните събрания и тържества се  провеждали под сенките на тези дървета. Дъбът е атрибут на бог Тор, аналогичен  на Перкунас, бог на гръмотевиците на древните латвийци 9.
  Като плод на дъба, жълъдът е символ на продължаващия живот. Приема се за белег  на плодородието и безсмъртието. Символ е на мъжката сексуална сила и е  оприличаван на полов орган, затова често се носел като амулет. Скандинавските  народи считат и жълъда за атрибут на бога Тор.
  Според населението от гръко-римския културен ареал, тези дървета са обитавани  от особен вид нимфи, наричани дриади. Смятало се, че листата на дъба предпазват  от нападение на лъвове, а пепелта от дървесината му защитава посевите от  болестта житна главня. Тояги, направени от растението, забити в селското бунище  прогонват змиите.
  В Китай е символ на сила и устойчивост – под напора на вятъра дъбът се огъва,  но не се счупва. В Антична Япония е известен бог на дъба.
  Според Светото писание Господ се явил на праотеца Авраам в дъбовата горичка  Море. Под сянката на Мамврийския дъб Авраам приел Бог и два ангела, които му се  явили като странници 1.
  За християните това дърво е белег на душевната устойчивост на Христос. Свързва  се с постоянство в решенията и упоритост при постигане на целите.
  За юдеите дъбът е израз на божественото присъствие.
 


  Бук


  БукТова е дърво, посветено на богинята Кибела в Близкия Изток и на Рея, майката на  Зевс в Древна Елада. Във връзка с това символизира благополучие, божественост и  безсмъртие. Но букът е атрибут и на Хадес - покровителя на подземното царство и  поради тази причина се приема и като дърво на мъртвите. Заради кожестите му  листа и кора се смята за знак на устойчивост. В Древен Рим през класическата  епоха, Юпитер, също както и Зевс в Древна Гърция, се приема като бог, чийто  символ е дъба. Но е почетен и с една свещена букова гора, която се намирала на  хълма Есквилин. Във връзка с това бил разпространен и култа към Юпитер  Фагуталис (бук). В Тускулум също имало свещена букова гора, но тя била  посветена на богинята на Луната и лова, Диана 8.
  Келтите смятали, че букът е дърво, отличаващо се с голяма хубост и във връзка с  това виждане той е символ и на красота. По склоновете на Пиренеите във Франция  имало многобройни олтари, посветени на келтския бог Фагус, чийто атрибут е  бука.
  По време на желязната епоха, германите гадаели за бъдещето с помощта на руни,  изработени върху букови тояги или - чрез малки таблички, направени от букова  дървесина. Въпреки, че запазените до наши дни талисмани са от тис, има  сведения, че амулети били изработвани и от други видове дървесина в зависимост  от географските райони, предпочитанията на интерпретация на руните и от типа  въпроси, на които се търси отговор. За тази цел бука бил често използван. Като  алтернатива на пергаментовите свитъци, хората започнали да зашиват една за  друга мъничките таблички от буково дърво, върху които пишели и така се появила  нова форма на излагане на знанието – книгата 8. Това обяснява защо в някои  езици думата съответстваща на ”книга” има корен, който означава ”бук”. Така  например в англо-саксонския имаме bok (бук) и bec (книга); в съвремения немски  език: buche (бук) и buche (книга); в шведския: bok (бук) и bok (книга)8. Като  дърво, което е ”отворило” вратите на хората към знанието, може да се каже, че  бука се слива с Дървото на познанието 8.
  Във Вествалия през XVIII век било разпространено суеверието, че бебетата  излизат от счупените клони на бук и от това място при родителите ги занася  щъркел.
  Дръжката на чука на масоните се изработва от бук.
  Днес това дърво е емблема на Дания.
 
 


  Орех


  ОрехОще от дълбока древност е разпространено вярването, че сянката на ореха е  неблаготворна и крие опасност от разболяване, ако човек заспи под нея.  Римляните били убедени, че тя е вредна и за растенията. Действително, сянката  на ореховото дърво е много плътна, което се дължи на голямата му корона и  широките му гъсто разположени листа, непропускащи слънчевите лъчи. Вярва се, че  привлича мълниите.
  В Древен Рим това растение е приемано за знак на женската сексуалност и е  символ на плодовитост, по време на сватба се подарявали орехи.
  Като хранилище на мистериозни богатства се представя плода на дървото в много  приказки и легенди. Той е особено важен символ, защото събира обилно и могъщо  съдържимо, добре скрито зад твърда обвивка. Древните евреи сравняват свещените  книги с ореховия плод.
  Свети Августин изразява становището, че ореха възпроизвежда три субстанции:  меката месеста част на обвивката, ”костите” на черупката и на душата. Обвивката  е също платта Христова с горчивото страдание; черупката - дървесината на  кръста; мозъкa - сладката вътрешност на божественото освобождаване, която храни  и която посредством своето масло твори светлина5.
  Орехът е приеман и за символ на мъдрост, защото ядката много наподобява формата  на мозък. Във Франция се смята, че в година, в която има богат добив на орехи,  ще се родят и много деца.
  Според българските народни вярвания, на Спасовден орехови клони се носят на  гробищата или в църквата, за да се осигури покой на мъртвите в отвъдния свят и  да им пазят сянка, защото се смята, че душите им обикалят света на живите 40  дни след Великден.
 
  Бор


  БорБорът е дърво, посветено на Кибела (вав Фригия), на Рея (в Древна Елада) и на  Рея и Опс, богинята на посевите (в Древен Рим). Свързва се с безсмъртието и е  атрибут на божествата покровители на природата, животните, горите и планините.  Според митологията Атис бил превърнат в бор. Този необикновено красив момък бил  любим на богиня Кибела. Управлявал нейната колесница теглена от лъвове. От  любов към богинята Атис полудял и се самокастрирал. Покрусената Кибела го  превърнала в строен бор. Атрибут е на Дионисий (Бакхус), на Юпитер, Венера и  Диана у древните римляни.
  В източните култури това дърво е знак на живота и плодородието. Високо се цени  като символ на дълголетие и носител на продължително щастие. Заради  вечнозелените си иглички и устойчивостта срещу вятара, в Япония борът е символ  на силата на характера и жизнеността. В Китай се приема за знак на твърдост и  устойчивост, защото през студените зими бора не губи зелените си листа. Двойно  разположените иглички на това дърво са считани за символ на разбирателството в  съпружеските двойки и за дуализма на тяхното съществуване. Китайската култура  питае дълбоко уважение към старите борови дървета. Смята се, че носят  спокойствие и възвишеност на духа, както и творческо вдъхновение.
 
 





Кедър
  КедърКедърът е дърво, което вирее в страните от Средиземноморието и е високо ценено  още от древността. В Египет, територия бедна на дървесина, бил доставян кедров  материал от Ливан. Дървесината на растението била много търсена не само заради  твърдостта и ценната си смола, но и заради приятния и траен аромат. Египтяните  използвали кедъра за направата на кораби, мебели, саркофази, дръжки на оръжия и  разнообразни домакински съдове.
  Древните евреи също високо ценели това дърво, използвали го широко в  строителството и дърводелството. Цар Соломон вложил кедрово дърво при  строителството на Храма в Ерусалим. В древността се смятатало, че това дърво не  гние.
  Многократно качествата на кедъра се изтъкват в Светото писание. Първите  християнски водачи препоръчвали при строеж на къща страничните греди да бъдат  от кедър, защото той ще предпази душите на обитателите от развала. Патриарх  Кирил от Александрия /412-444/ сравнява дървесината на кедъра с тялото Христово  като нетленно 5.



 
  Тис
  ТисТисът е дърво, което символизира както живота, така - и смъртта. Това  двойствено възприемане на растението се дължи на способността му да се  самовъзстановява от разрушен дънер. Листата му са вечнозелени и дълголетието му  е забележително, което обяснява приемането на тиса през Античността за символ  на безсмъртието. Като израз на вярата в живота след смъртта това дърво се  засажда, заедно с други растения със зелени листа в гробища. Токсичността на  неговите семена е позната от дълбока древност. Отровата, извлечена от тиса  парализира сърдечната дейност. В Античността кантабрите и астурианците, са  употребявали отрова, приготвена от тис, която използвали когато попадали във  вражески плен. Това дърво се свързва с траура. За населението на Иберийския  полуостров тисът е свещено дърво. В дълбока древност е било използвано при  различни религиозни церемонии при посвещаването на младите бойци във войнската  среда и задължения. В традициите и културата на античните астурианци това дърво  символизира неразрушимата връзка между хората и земята. Белег е на  неразривността между минало и настояще. И днес съществува обичай в Деня на Вси  светии на гробовете на мъртвите да се занасят клонки от тис. Те ще водят  покойниците в света на сенките. В Испания това растение твърде често се среща в  дворовете на църквите, гробищата и около многоброините усамотени параклиси.  Като символ на смъртта и отвъдното тисови клонки се използват в различни  ритуали, свързани с празника на лятното слънцестоене Сан Хуан. На прозорците и  вратите на къщите се поставят тисови вейки.
  Келтите намазвали със сок от тисово семе върховете на стрелите си преди да  влязат в сражение.
  През Средновековието обичайно ниските прослойки от населението са се струпвали  на места, където растат тисове. С клони от това дърво са украсявани и местата  на общите събрания като белег на мистерия и свещеност, като знак за  увековечаване на обещанията и спазване на взетите решения.
  Високите качества на дървесината на тиса определя и нейното широко използване  за направата на различни предмети. Ако семената на тиса са отровни, то това не  се отнася за тяхната обвивка, която е храна за много птици, които допринасят за  размножаването на растението.
  Германците изработвали от тис защитни амулети за деца, обичай запазил се много  дълго време.
 


  Кипарис


  КипарисТо е амбивалентно растение: символ е както на подземния свят, така и на  жизненост и сексуална сила. Кипарисът е значим религиозен символ, отнасян  първоначално към плодородието и здравето, а по-късно към света на мъртвите и  култа към подземния свят.
  В Античността сред гръко-римския свят кипариса е символ и атрибут на  Кронос/Хронос (Сатурн), по-късно – на Асклепий (Ескулап) под формата на наподобяваща  пламък чаша. Едновременно с това е и атрибут на множество женски божества –  Кибела, Персефона, Афродита, Артемида, Хера, Атина, Евринома, дъщеря на великия  Океан. Елините разказват две легенди за появата на кипариса. Дъщерите
  на цар Егеокал от Орхомен били превърнати в киприси от боговете. Другата  легенда свързва растението с един прекрасен момък, младия царски син Кипарис,  приятел на бог Аполон, който много обичал един чуден елен. По невнимание обаче  по време на лов момакът убил любимеца си и тъгата му била толкова голяма, че  помолил Аполон да му разреши да скърби вечно. Богът го превърнал в дърво. В  Древен Рим кипарисът е атрибут на Плутон, бога на подземното царство. На  гробовете на мъртвите посаждали кипариси.
  В Китай кипариса се смята за белег на смъртта, но също така и за алегория на  женствеността.
  В предхристиянската епоха много идоли са изработени от дървесината на кипариса.
  Кипарисовото дърво се засажда в християнски гробища като знак на надеждата в  отвъдното и е изобразявано върху саркофази. Това дърво с вечнозелени листа и  дълъг живот, със своята твърда дървесина, е също и символ на дълголетие.  Предвид на това изображения на кипарис намират място в картини, представящи  Рая.
  През Средновековието това дърво се засажда около гробници. Счита се, че  притежава способност да отблъсква вредни магьоснически влияния. Смята се, че  разположените по-ниско клони и семената на растението предпазват от предмети,  които могат да причинят болка.
 


  Липа


http://image.nauka.bg/bio/botanika/B_lipa_durvo.jpg 

Това дърво, широко разпространено в Северното полукълбо, е високо ценено в  средите на германските народи. То символизира дълголетието на селската общност  и предоставя сянката си на местата за събрания на общината. Липата е  отличителен символ на местната съдебна власт. В епохата на древните германи е  приемано за свещено дърво и е свързано с богиня Фрея, много почитаната  покровителка на плодородието, любовта и войната. Символизира женствеността и  красотата. Знак е на радост. Германските народи считат, че липата притежава  силата да отблъсква болестите и заразите. В миналото се е вярвало, че дори при  контакти със заразно болни хора, носещия липово клонче или липов цвят чoвeк не  може да се разболее, защото растението го предпазва. Смята се,че защитава от  гръмотевици.
  В земите на славяните това дърво е дълбоко почитано заради меда, кото пчелите  извличат от неговия цвят. Цветовете на липата са оприличавани на уста, поради  тяхното разположение спрямо листата на дървото. Смятано е за ”топло” и  магическо растение, което дарява младост и ведрост. Вярва се, че ако човек заспи  под клоните на липово дърво, лицето му ще стане свежо като листата на липата.
  През Средновековието върху печата на град Линдау са изобразени стилизирани  липови листа, наподобяващи сърца. В хералдиката е познато изображението на  кръст, образуван от липови цветове. Фигурата се образува от ръце, завършващи с  липови цветове, които имат формата на сърце. Често изображениетo на липов кръст  или двойка от клоните на растението е използвано върху войнишки шлемове в  Тюрингия и Хесе 5.
 


  Мирта

  МитраВ Древен Египет миртата носи хубав къcмет на влюбените и е символ на богиня  Хатор, господарка на звездите и съдбата, на изкуствата, на любовта и танците.
  В Древна Гърция това растение е посветено на Афродита и олицетворява любовта и  красотата. Също е и един от атрибутите на бога на виното и веселието Дионисий.  Миртата е знак на добър късмет и символ на дълъг живот. Приема се за емблема на  щастието и мира. Тя се счита за божестено и свещено растение. Сънуването на  мирта се смята за сигнал за бъдещи успехи и просперитет. В Англия украсяват с  мирта букетите на годениците и младоженките.
 


  Лавър

  ЛавърЛавърът (дафиново дърво) е храст или дърво и в средиземноморските територии има  свещен характер. За древните гърци и римляните лавърът е знака на безсмъртието  и победата – духовна или физическа. Листата му са олицетворение на поезията и  превъзходството на науките и изкуствата. Смята се, че отблъсква гръмотевиците.  Посветен е на бог Аполон, който обикнал нимфата Дафне, но тя не му отговорила  със взаимност. В стремежа си да избяга от преследващия я Аполон, нимфата се  превърнала във дърво – лавър. Богът стрелометец отредил листата на това  растение да са вечно зелени. С помоща на дафиново дърво в светилището на бога в  Делфи се пророкувало и с него се изваршват религиозните очиствания след проливане  волно или неволно на кръв, т.е. след убийство. Този ритуал се извършва след  унищожаването на змията-дракон Питон от Аполон и след убийството на  Клитемнестра от родния й син Орест, който също е очистен от пролятата крав.  Лаврова горичка обграждала светилището в Делфи. Жрицата на оракула Пития  пророкувала като дъвчела дафинови листа и повдигала украсения с клонки от  растението триножник.
  Лавърът е свещен атрибут заедно с бръшляна и на бога на виното и веселието  Дионисий.
  В Древен Рим дафиновото дърво е символ на Юпитер. Знак е на мира, който се  установява след триумфа над враговете. Вестоносците на победата и  армиите-победителки се окичвали с лаврови клонки, които се пазели заедно с  изображенията на Юпитер. При извършване на жертвоприношение се изгаряли клонки  от това растение. Когато те пръскали силно искри и пращяли, се смятало за знак  от божеството, че молбите са чути и желанието ще бъде изпълнено. Като  алегорична фигура се представя чрез богинята на победата Нике, под формата на  корона от лавър, която тя поставя върху главата на героя.
  Ранното християнство обръща голямо внимание на лавъра и го цени високо. Приема  го за символ на новия живот чрез Христовото изкупление.
  За лавъра се смята, че притежава големи лечебни свойства и може да лекува както  тялото, така и душата, преминала през тежки психични изпитания.
 


  Акация

  АкацияТова дърво със своите бели и червени цветове е смятано за свещено от древните  египтяни. Според митологията, под акация са родени египетските богове. Тя  символизира раждането и смъртта. Когато Сет убива Озирис, поставя парчетата от  нарязаното му тяло в ковчег от акация и го хвърля в Нил. Изида тръгва да търси  мъртвия си съпруг и пътува по великата река в лодка, изработена от акациево  дърво 7.
  Поради твърдата си дървесина и дълъг живот, това растение е символ на победата  на живота над смъртта. Счита се за знак на плодовитостта както на жената, така  и на мъжа.
  И за древните евреи акацията е свещено дърво – от нейната дървесина бил  изграден Храмът в Ерусалим от архитекта майстор Хирам Абиф. Легендата разказва,  че той е убит от тримата си завистливи чираци и е погребан под клоните на  акация.
  Според арабите, акацията е символ на любовта.
  Това дърво е и един от символите на франкмасоните.
  Европейските народи считат акацията за символ на безсмъртието.
 


  Палма

  ПалмаВ сухите райони на южното Средиземноморие палмата е приемана за свещено  растение. Древните египтяни посвещават палмата на бога на слънцето сияйния Ра.  За тях тя е божествено растение, символ на плодородие и богат урожай.  Едновременно с това древните египтяни отнасяли растението към две могащи богини  – Хатор, покровителка на небесата, наричана ”господарка на финиковата палма” и  на Маскхет. Палмови клонки са атрибут на богинята Маскхет, покровителка на  родилките и майките в Древен Египет. Плочки с такъв символ са държали в ръце по  време на раждане египтянките, вярвайки, че това ще облекчи болките и ще ускори  раждането 7.
  В Близкия и Средния Изток приемат палмата за дърво на живота. Асирийският бог  на слънцето Асур, изобразяван като крилат слънчев диск, много често е  представян върху кичура на палма.
  В Древна Гърция палмовота дърво се асоцийра със Слънцето и е знак на  Хелиос-Аполон. Едновременно с това е свързано и с богинята на победата Нике  (Виктория в Древен Рим), която често е изобразявана държаща палмови клони.
  Стройното изправено стебло на дървото се възприема като знак на триумфа и  възраждането. Такова е разбирането за символното значение на това растение в  християнската традиция и то се свързва с ”палмата на победата” на мъчениците за  вярата и с разцъфналата палма от Рая. Изображението на този символ, възникнал в  раннохристиянската епоха, често е съчетаван със стилизирани лилии и лозови  филизи, които насищат (в случая) допълнително знаковото послание. С палмови  клонки и възгласи ”Осанна” е приветствано влизането на Спасителя в Йерусалим.
 
  Върба

  ВърбаКакто много други символи, чието значение през класическата Античност в Европа  и Източна Азия се различават по своето съдържание, така и върбата символизира  твърде различни неща във всеки един от тези региони. В Средиземноморието тя е  знак на целомъдрието, защото се мислело, че растението отделя семената си преди  да съзре и следователно е стерилно сексуално. Смятало се, че в него има  вещество, което поддтиква към въздържание и ако се погълне тази материя, това  ще доведе до сдържаност на любовните желания.
  През Античността върбата се посреща твърде противоречиво и затова е и атрубут  на бог Асклепий (Ескулап), покровител на лекарите. Запазени са сведения за  интересен обичай в Атина – на празника на плодородието жените поставяли в  брачните си легла клонки от върба, за да ги предпазват от змии. Жреците на  Асклепий се занимавали с лекуване на стерилитет. С върбова кора лекували и  ревматизъм.
  В източните общества тя символизира пролетта, деликатността и нежността 8. В  Древен Китай това дърво е един ясен и много силен символ на еротиката и  пролетта. Растението е пряко свързвано с женското начало. Наричали хетерите  ”върбов цвят”. Женските принадлежности за разкрасяване са наричани с името на  растението; веждите на красавиците са сравнявани с елегантните движения на  върбовите листа; окосмяването на пубиса се нарича ”тъмната сянка под върбите”,  младите момичета се наричат ”нежна върба”, ”свеж цвят”. Древните китайци  използвали клоните на дървото за защита срещу демони. Когато чиновниците  заминавали за провинцията, за да изпълнят служебните си задължения, техните  приятели ги изпращали окичени с върбови клонки.
  Клоните на върбата са символ на мъдрост. През Средновековието на това дърво се  гледа като на източник на лечебни сили. В християнската традиция е символ на  мир, замества палмата по време на празника Цветница, който по тази причина носи  още и името Връбница. Върбовите клонки, които се използват по време на празника  се окачват на вратите на къщите, за да изпълнят протекционистична функция – да  ги защитят от зли влияния и да се избегнат мълниите и гръмотевиците.
  Западният свят свързва върбата със смъртта и траура. Заради наведените си клони  върбата е приемана за дърво на меланхолията и скъбта. По тази причина се смята  за символ на смъртта и се засажда в гробища. Върбата още се свързва се с  магьосничеството и любовната сполука - човек, който заспи под клоните на  върбово дърво ще успее да очарова избраника на сърцето си, ако още не е признал  чувствата си. В Галисия и Астурия се мисли, че с лико от върба се привързват  метлите на вещиците.
  Според българската народна традиция върбата отъждествява женствеността,  гъвкавостта на поведението и адаптивността, за което свидетелствува и народната  мъдрост: ”Жената е като върбата – където я посадиш, там никне:” Тя е тясно  свързана с обичая Лазаруване и с неговите основни елементи.
 
  Самодивски чимшир

  ЧемширЗа древните келти това растение било свещено. Приписвали му мощни защитни сили.  Смята ли, че привлича добрия късмет и повишава сексуалните способности на мъжа.  Младите момичета носели кесийки с листа и изсушени плодове на растението,  защото мислели, че така ще привлекат избраника си. Смятали, че ако засадят  самодивски чемшир близо до къщата, растението ще я защити от лош късмет.  Друидите го използвали в слънчевите зимни ритуали (дн. Коледа), за да привлича  благополучие и сполука.
  В средата на месец декември древните римляни празнували Сатурналиите и се  окичвали с клоните на самодивския чимшир. Това растение е приемано за знак на  зрелите жени.
  Според християнската традиция това дърво е белег на мъченичеството на Христос –  растението се отъждествява с трънения венец заради буйните си листенца и  червени шушулки, които символизират кръвта Господня.
 
  Бреза

  БрезаБрезата е символ на пролетното равноденствие, защото се смята, че издигайки  своето стройно стебло, обещава достигане на духовно просветление и равновесие.  Това дърво е свещено за древните келти, които го използвали като защитно  средство срещу злите сили. Приемали го за символ на чистота и протекция. Много  често това растение е използвано при направата на различни магически отвари и  заклинания.
  Скандинавците свързват това дърво с детеродната функция на жената и с  майчинството. То е носител на здраве и добър късмет. Знак е на благоговение.  Смята се, че магическите му сили могат да помирят врагове и да укрепят  приятелство. Брезата се смята за протектор на влюбените.
  Брезата е свещено дърво и за древните финландци. Според тях то е символ на  надеждата и продължаващия живот. В легендата за сътворението на света се  разказва, че когато дърветата станали толкова много, че оформили гори,  Вианамоинен взел брадва и изсякал голяма част от тях, за да засее ечемик, но  оставил една бреза, на която да кацат птиците9.
  Индианците алгонкино в Северна Америка приемат брезата за свещено растение.  Племената още от стари времена използвали дървесината ѝ за построяване на лодки  и за изработване на домакински съдове. Те разказват, че когато Глоскап,  господар на хора и животни, стрелял със стрелите си срещу брезите, от кората на  дърветата се откъсвали парчета. Точто от тези брезови корички се създали  хората9.
  През Средновековието с нейните клонки се прогонват лошите духове и влияния.  Когато се мислило, че определен човек е обсебен от Дявола, тялото му се удряло  с брезови клони.
  В Астурия и Галисия се смята, че метлите на вещиците са направени от клони на  бреза.
  Славяните считат брезата за дърво-защитник на здравето на човека и на спокойния  сън. Тя е емблема на Русия и е символ на руската душа, често я наричат  животворно растение. Това не е случайно – на територията на Русия брезата е  най-разпространеното широколистно дърво.
 
  Кестен

  КестенДревните гърци почитали кестена като свещено дърво, посветено на Зевс. Думата  кестен произлиза от името на един град в Тесалия – Кастанис, където се  отглеждало това дърво. Независимо от това, през класическата епоха кестена бил  наричан ”жълъд на Сардис”, алюзия със столицата на Древна Лидия (дн. Източна  Турция), от където произхожда. В течение на времето кестените започнали да се  наричат ”жълъди на Зевс”8.
  Древните китайци вярвали, че кестена е дом на западните богове.
  В християнският символизъм, това растение представя божествеността,  целомъдрието и победата над изкушението.
  Във Франция съществува обичай изображенията на светците да се поставят върху  подложки, изработени от кестеново дърво.
  В Испания това дърво се свързва с вълшебството на любовта и приготвянето на  любовни магии. Символ е на добрия късмет и сполуката. Според традицията в  навечерието на 1 ноември се приготвят сладкиши от кестеново брашно. В някои  части на страната се празнува ”Кастаняда” (Каталуня) или се оставят печени  кестени за отсъстващите от дома (Галисия и Астуря).
 
  Бъз

  БъзПодобно на тиса, бъзът е амбивалентно дърво или храст.
  Келтите вярвали, че в бъзовите дървета се обитават от феи - много капризни и  своенравни същества, които могат както да навредят на човек, така и да му  помогнат. Смятали, че бъза може да предизвика злини, но също така и да ги  отблъсне. Друидите ползвали растението и за лечебни цели.
  В източните части на Астурия се поставя във всички празни части на дома и се  смята, че това предпазва от зле настроени вещици и други зли сили. Мисли се, че  ако остане незапалнено с бъз място, лошия късмет ще се настани там и жените ще  чупят много домакински съдове в продължение на една цяла година. Да се пали и  изгаря дървесината на това растение е крайно опасно според астурианците, защото  черния пушек, който се отделя, може да привлече призраци и дяволи.
  Но бъзът е и дърво на смъртта. Смята се, че Юда Искариотски се обесва на такова  дърво и кръста, на който е разпнат Иисус също е от бъз.
 
  Ясен

  ЯсенЯсенът е ”много” езическо дърво, което малко се приема от християните, смята  се, че е обиталище на демони. Използван е за лекуване на рани, а от дървесината  му се изработвали амулети за предпазване от задушаване. Считало се, че  отблъсква мълниите при буря. В древността се вярвало, че това дърво  предразполага и подпомага ясновидството. Това е едно ясно определено мъжко  дърво.
  Ясенът е дълбоко уважаван от древните гърци. За тях това е едно растение много  тясно свързано с войната, която е била част от ежедневието им. От ясен се  изработвали дръжките на копията на бойците. Според елините, ясена се обитава,  подобно на други растения, от определен вид нимфи, наречени мелиади, които са  войствени и безпощадни. Те, заедно с гигантите се създават от кръвта на Уран.  Преди Зевс да скрие огъня от хората, човеците свободно можели да го ползват,  защото ”огънят на Зевс, огънят от мълнията, често се намирал по върховете на  ясените, откъдето хората можели просто да си го вземат”2. Като подарък за  сватбата си Пелей, бащата на Ахил, получва наред с други ценности и ясеново  копие.
  В скандинавската митология на това дърво се отдава заслужено внимание. Боговете  сътворили първите хора – Аск и Ембла от дънера на ясен. Това дърво за  скандинавците било свещено. Могъщият Йедразил, Дървото на живота представлявал  огромен ясен.
 
  Дрян

  ДрянВ българската култура дрянът е едно много специално дърво. То се счита за  вълшебно, носител е на надежда за здраве, дълъг живот и добър късмет. Смята  се,че дрянът цъфти най-рано, но плодовете му узряват най-късно. Той е символ на  дълголетие, което се свързва с особено тежката му жилава и здрава дървесина.  Присъства в много обичаи, като се използва за гадаения и наричания. От дрян се  изработват и сурвачките, с които се сурваква за здраве, богат урожай и дълъг  живот. Той символизира Дървото на живота.
 
  Библиография:
  Библия, С., Изд. Св. Синод, 1992
  Вернан, Жан-Пиер. Старогръцки богове. Всемирът, боговете, хората. Лик, 2001
  Кун, Н. Старогръцки легенди и митове, С, Наука и изкуство, 1979
  Сасон, Г., Ст. Уейнстий. Едно желание може да промени вашия живот. Кибела, 2007
  Biederman, Hans. Diccionario de sнmbolos (con mбs de 600 ilustraciones).  Paidуs, Barcelona, 1993
  Bruce-Mitford, Mirand. El libro ilustrado de Signos y sнmbolos. Miles se signos  y sнmbolos se todo el mundo, Blume, B., 1997
  El principio se la civilizaciуn. Gran Historia Universal, Ediciones Folio,  Barcelona, 2006
  Hageneder, Fred. La sabidurнa de los бrboles, Blume, B., 2006
  Philip, Neil. El libro ilustrado de los mitos, cuentos y leyendas de todo el  mundo, Barcelona., Ediciones B, S.A., 1995
  www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том V, Обредни песни. Под ред.  на М. Арнаудов, Хр. Вакарелски
  www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том ВVI, Любовни песни. Под ред.  на Д. Осинин, Ив. Бунин.
  www.liternet.bg. Българско народно творчество. Том XI, Народни предания и  легенди. Под ред на Цв. Романска и Е. Огнянова
  www.bulgarian-orthodox-church.org
  www.filosof.historic.ru. Электронная библиотека по философии
  www.mirslovarei.com. Философский словарь
  www.monografias.com.Lili, Medina Z. Signos, sнmbolos y seсales
  www.monografias.com. Tuxtla Gutiйrrez, Chiapas. Cultura Egipcia
  www.telecable.es . Plantas mбgicas