Вие сте тук

110 Нобелови лауреата са подписали писмо до Грийнпийс – да спре кампаниите си против ГМО

gmos1

Над 100 Нобелови лауреата са подписали писмо, което приканва Грийнпийс да спре противопоставянето си на генетично модифицираните организми. Писмото настоява Грийнпийс да прекрати усилията си да спре въвеждането на генетично модифициран ориз, чиито поддръжници твърдят, че може да понижи дефицита на витамин А, който (дефицит) води до слепота и детска смъртност в развиващия се свят.

В писмото се казва: „Ние призоваваме Грийнпийс и неговите поддръжници отново да обърнат внимание на опита на фермерите и потребителите от цял свят с подобрените чрез биотехнологии храни; да признаят откритията на авторитетните научни органи и регулаторни агенции и да изоставят кампанията си срещу „ГМО” като цяло и в частност срещу сорта ориз Golden Rice.”


Кампанията с писмото е организирана от Ричард Робъртс – генерален научен директор на New England Biolabsи Филип Шарп – носителят на Нобелова награда за физиология и медицина за 1993, за откритието на генетични последователности, известни като интрони. Кампанията има уебсайт: supportprecisionagriculture.org, в който има списък с подписалите се лица. „Ние сме учени. Ние разбираме логиката на науката. Лесно е да се види, че това, което прави Грийнпийс е разрушително и е противонаучно” – казва Робъртс пред Вашингтон Пост. „Първоначално Грийнпийс, а след това и някои от техните съюзници, нарочно се постараха да наплашат хората. Това беше начин да съберат пари за каузата си.”

Робъртс казва, че подкрепя много други дейности на Грийнпийс и се надява след като групата прочете писмото, да „признае, че по този въпрос е допуснала грешка и да се фокусира върху нещата, които прави добре.”

В края на статията можете да прочетете и отговора на Грийнпийс.

Те не са единствената група, която се противопоставя на ГМО, но имат силно обществено влияние и в писмото си лауреатите поддържат тезата, че Грийнпийс полагат усилия срещу сортаGolden Rice.

Списъкът с подписалите се лауреати вече наброява 110 души, а към тях са се присъединили и други 3 220 учени. Според Робъртс, живите Нобелови лауреати към днешна дата са 296 души.

Нобеловият лауреат Randy Schekman – клетъчен биолог от Университета на Калифорния в Бъркли, казва пред The Post: „Намирам го за изненадващо, че групи, които силно подкрепят науката, когато става въпрос за климатичните изменения и подкрепят ваксинирането за предотвратяване на заболяванията при човека, могат същевременно да отхвърлят всеобщите виждания на учените, когато става въпрос за нещо толкова важно за бъдещето на световното селско стопанство.”

В писмото се казва още:

Научните и регулаторни агенции по света непрекъснато доказват, че подобрените чрез биотехнологични методи растения са точно толкова безопасни, ако не и повече, колкото и тези, които са получени по който и да било друг начин. Никога не е имало дори един потвърден случай на влошено здраве на човек или животно, поради консумацията на такива храни. Многократно е доказвано, че влиянието им върху околната среда е по-малко разрушително и са от голяма полза за световното биоразнообразие.

Грийнпийс оглавява опозицията срещу ориза Golden Rice, който има потенциала да понижи или елиминира голяма част от смъртните случаи и заболявания, причинени от недостиг на витамин А, който има най-голямо влияние върху най-бедните хора в Африка и Югоизточна Азия.

Според Световната здравна организация 250 милиона души страдат от недостиг на витамин А, включително 40% от децата под 5 години в развиващия се свят. Според статистиката на UNICEF между един и два милиона предотвратими смъртни случая настъпват в резултат от недостиг на витамина годишно, тъй като състоянието компрометира имунната система, което поставя децата под голям риск. Недостигът на витамин А е водещата причина за слепота при децата в световен мащаб, засягайки 250000 – 500000деца всяка година. Половината от тях умират в рамките на 12 месеца, след като са загубили зрението си.

Научният консенсус е, че генетичните редакции в лабораторията не са по-опасни от модификациите, които настъпват в резултат от традиционното култивиране и че модифицираните растения имат потенциални преимущества за околната среда или здравето, като прекратяване на използването на пестициди. В доклад на Националните академии на науките, инженерството и медицината, публикуван през месец май, се казва, че не съществуват потвърдени доказателства, чегенетично модифицираните растения, използвани за храна, разболяват хората или вредят на околната среда, но обръщат внимание и на това, че подобни растения са относително нови и е рано да се правят крайни обобщения – положителни или отрицателни – за тяхната безопасност.

Противниците на ГМО твърдят, че тези растения може да не са безопасни за консумация от хората и животните, не е доказано, че подобряват добивите, водят до прекомерна употреба на хербициди и вероятно могат да разпръсват инженирани гени отвъд границите на стопанството.

В уебсайта на Грийнпийс се твъди, че допускането на ГМО в природата е форма на „генетично замърсяване”. В него се казва:

Генното инженерство позволява на учените да създават растения, животни и микроорганизми, като манипулират гените по начин, който не възниква по естествен път в природата.

Тези генетично модифицирани организми (ГМО) могат да се разпространят в природата и да се кръстосат с нормални организми, като по този начин замърсяват околната среда и бъдещите поколения по непредвидим и неконтролируем начин.

На практика всички растения и животни, които отглеждаме, са били генетично модифицирани в широкия смисъл на думата; няма диви крави, а царевичните посеви в САЩ отразяват векове модификации на растението, осъществени чрез традиционните методи на култивиране. Генетично модифицираните посеви започнаха да стават често срещани в средата на 90-те години; днес, по-голямата част от царевицата, соята и памукът в САЩ са модифицирани така, че да бъдат устойчиви на насекоми или толерантни към хербициди, според правителствените статистики.

Противниците на ГМО се концентрират главно върху икономическите и социални последствия от въвеждането на лабораторно модифицирани растения. Грийнпийс предупреждава за корпоративното доминиране над храните, като казват, че фермерите ще пострадат.

Този дебат между учени и природозащитници не е нов и нямаме голямо основание да очакваме, че това писмо от Нобеловите лауреати ще убеди противниците на ГМО да спрат.

Но Martin Chalfie от Университета на Колумбия, който взе Нобеловата награда за химия през 2008 за изследвания, посветени на зеления флуоресцентен белтък, казва, че според него лауреатите могат да окажат влияние по въпроса с ГМО.

„Има ли нещо специално в Нобеловите лауреати? Не съм сигурен, че сме по-специални от другите учени, които са разгледали доказателствата, но сме значително по-забележими, заради наградата. Мисля, че това ни задължава да проговорим, когато усещаме, че думите на науката се пренебрегват.”

Робъртс казва, че е работил по предишни кампании, чиято цел е била да се увеличи влиянието на Нобеловите лауреати. През 2012, например, той организирал кампания, чрез която да бъдат убедени властите на Китай да освободят от домашен арест активиста за човешки права и Нобелов лауреат Лиу Сяобо. Робъртс решил да се заеме с въпроса за ГМО, след като чул от колеги учени, че изследванията им са били възпрепятствани от анти-ГМО активизма на Грийнпийс и други организации. Той казва, че няма никакви финансови интереси в изследвания, свързани с ГМО.

Ето го и отговора на Грийнпийс от 30-ти юни, от Wilhelmina Pelegrina,активист на Грийнпийс Югоизточна Азия:

„Обвиненията, че някой спира генетично модифицирания ориз‘Golden’ rice са безпочвени. ‘Golden’ rice се провали като решение и в момента не е търговски достъпен, дори след 20 години научни изследвания. Както признаха от Международния институт по изследвания на ориза (International Rice Research Institute), не е доказано, че той наистина предотвратява дефицита на витамин А. За да бъдем ясни – говорим за нещо, което дори не съществува.

Корпорациите преувеличиха твърдението, че ‘Golden’ Rice ще проправи пътя за глобално одобрение на по-доходоносни генетично модифицирани зърнени култури. Този скъп експеримент не даде резултати през последните 20 години и отклони вниманието от методи, които вече работят. Вместо да инвестираме в това скъпо PR-упражнение, трябва да обърнем внимание на недохранването, чрез по-разнообразна диета, справедлив достъп до храна и екологично селско стопанство.” 

За алтернативните решения:

„Единственото гарантирано решение на проблема с недохранването е разнообразната здравословна диета. Осигуряването на достъп на хората до истинска храна, произведена по екологичен начин, не просто ще реши проблема с недохранването, но също е и мащабно решение за адаптиране към изменението на климата.Документирали сме общности от Филипините, които продължават да изразяват притеснения относно употребата на генетично модифициран ориз като решение на проблема. Безотговорно е да се натрапва генетично модифицираният ориз като бързо лечение за хората на предните линии и тези, които не го искат, особено, когато има безопасни и ефективни възможности, които вече съществуват.

Грийнпийс Филипини вече работи с неправителствени партньорски организации и земеделски производители за подобряване на климатичната устойчивост. Съществува реална вероятност правителствата и филантропската общност тук да подкрепят тези усилия, като инвестират в устойчиво екологично селско стопанство и в подкрепа на фермерите да имат достъп до балансирана и хранителна диета, вместо да се наливат пари в генетично модифицирания ориз ‘Golden’ rice.”

 

Превод: Росица Ташкова

Източник: www.washingtonpost.com

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close