Вие сте тук

10 бележити жени, които си отидоха през 2016 г.

Тези учени направиха важни открития във физиката, биологията, астрономията и други научни области.

Изминалата 2016 година беше белязана от смъртта на някои от най-обичаните културни икони – от Дейвид Бауи, Принс и Джордж Майкъл до Харпър Лий, Гуен Ифил и Заха Хадид. Но ние загубихме и  откривателката на първото ефективно лечение за сърповидно-клетъчна анемия, съоткривателката на тъмната материя и създателката на 3D принтера, който печата живи клетки като “био мастило”.

В четвъртото си издание това ежегодно почитане на бележити жени от областта на науката, които са починали през последните 12 месеца, извежда на преден план образите на 10 жени, които са оставили незаличима следа в съответната област, в която са работили. Във време, когато учените като цяло твърде често биват пренебрегвани за ключовия им принос към обществото, не е чудно, че жени с високи постижения в STEM областта (бел. прев. – наука, технологии, инженерство и математика) често остават недооценени. С оглед на това, ето един поглед към някои от звездите на науката и технологиите, които ни напуснаха през 2016 г.

Ann Caracristi

Credit: NASA Wikipedia

Ann Caracristi, водещ американски криптоаналитик или „разбивач на кодове“, която е служила като заместник-директор на американската Агенция за национална сигурност, почина през януари на 94-годишна възраст. Caracristi става криптоаналитик през 1942 г. в разгара на Втората световна война, и бързо развива умения за разпознаване на модели и разшифроване на вражеските кодове. В допълнение към техническите ѝ способности, Caracristi е известна и с работата си по гарантиране на това усилията на колегите ѝ в разбиване на кодовете да достигат благополучно до правилната дестинация. Като агент на Агенцията за национална сигурност, Caracristi е лидер в ранното прилагане на компютрите в криптоанализа, като тя разработва лаборатория за изучаване на тайната комуникация. През 1975 г. Caracristi става първата жена, повишена в старши ранг GS-18 на Агенцията на национална сигурност, а през 1980 г. – първата жена, заела поста на заместник-директор на агенцията. През същата година тя е отличена от Департамента на отбраната на САЩ с награда за граждански заслуги. Тя се оттегля от Агенцията за национална сигурност през 1982 г.

Suzanne Corkin

Credit: Louis Bachrach

Suzanne Corkin, пионер в областта на когнитивната невронаука, която е позната най-вече с проучванията си на известния пациент, страдащ от амнезия, Н.М. (Henry Molaison), почина от рак на 24-ти май на 79-годишна възраст. Контактите на Corkin с Molaison, който загубва способността си да създава нови спомени след мозъчна операция за контрол на епилептични припадъци, започват по време на нейната докторантура, която тя провежда в McGill University под ръководството на невропсихолога Бренда Милнър. Нейната работа с Н.М., когото тя изучава до, а дори и след смъртта му през 2008 г., води до откритието, че хипокампусът на мозъка е ключово място за консолидация на дългосрочната памет. Corkin  е дългогодишен преподавател по мозъчни и когнитивни науки в Масачузетския технологичен институт и директор на Лабораторията по поведенческа невронаука, където изследва и дългосрочните последици от наранявания по главата при ветерани от войните и биологичните аспекти на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон. По време на кариерата си тя става автор или съавтор на близо 150 научни статии и 10 книги.

Yvette Fay Francis-McBarnette

Credit: Earl Owen McBarnette

Д-р Yvette Fay Francis-McBarnette, известна с новаторската си работа в борбата със сърповидно-клетъчната анемия, почина на 28-ми март на 89-годишна възраст. Родена в Ямайка и израснала в Ню Йорк, Francis става втората чернокожа жена, учила във Факултера по медицина на Йейл, където е приета през 1946 г. След като получава докторска степен, тя става педиатър със специализация по хематологията или физиология на кръвта. По-късно д-р Francis оглавява клиниката по сърповидно-клетъчна анемия в ямайската болница в Ню Йорк. Там тя поставя началото на скрининга и употребата на антибиотици за лечение на деца със сърповидно-клетъчна анемия – състояние, при което абнормални “сърповидни” кръвни клетки могат да блокират притока на кръв, да понижат нивото на кислород в кръвта и да доведат до сериозни здравословни проблеми – от увреждане на органите до смърт. До 1993 г., когато статия в New England Journal of Medicine потвърждава ефикасността на антибиотиците, което Francis използва десетилетие и половина, тя вече е лекувала хиляди хора чрез организация си Фондация за изследвания и образование по сърповидно-клетъчни заболявания. Наред с многото си отличия, Francis е служила в администрацията на Никсън в консултативен комитет по сърповидно-клетъчна анемия.

Ursula Franklin

Credit: Martin Franklin Wikimedia

Едно от светилата на Канада, Ursula Franklin – физик, пацифист, феминист и експерт по социалното въздействие на технологиите, почина на 22-ри юли на 94 години. Родената в Германия през 1921 г. Франклин преживява Холокоста и получава докторска степен по експериментална физика, след което имигрира в Канада, за да следва наука за материалите и инженерство със специализация по металургия. Тя използва знанията си в тази област, за да се превърне в един от създателите на зараждащата се област на археометрията – прилагането на научни методи в анализа на археологически материали. Едно от по-известните ѝ изследвания е проучването Baby Tooth Survey, при което заедно със свои колеги изследва това как отлаганията от ядрени опити засягат нивото на радиоактивен стронций-90 в детските зъби. Като социален активист Franklin често използва научните си познания: в края на 60-те години на 19-ти век тя се застъпва за това Канада да увеличи финансирането за изследвания на околната среда и превантивна медицина, вместо да го използва за разработване на оръжия. “Мир не е липсата на война, а липсата на страх”, казва тя. Също така, заедно с няколко свои колеги, тя успешно завежда дело, инициирано по време на учебни занятия, срещу дългогодишния си работодател – Университета на Торонто, твърдейки, че университетът се облагодетелства неправомерно, като плаща на жените професори по-малко, отколкото на мъжете със сходна квалификация. През живота си Франклин получава многобройни отличия,  като е обявена и за офицер на Ордена на Канада.

Katharine Blodgett Gebbie

Credit: Denease Anderson National Institute of Standards and Technology

Кръстена на прочутата си леля – пионера във физиката Katharine Burr Blodgett, Katharine Blodgett Gebbie на свой ред е водещ физик с кариера, която започва в астрофизиката и достига своя връх с високи постове в National Bureau of Standards (NBS) и National Institute of Standards and Technology (NIST). Експерт в звездната спектроскопия и хелиосеизмологията, Gebbie започва кариерата си като изследовател в Joint Institute for Laboratory Astrophysics, сега известен просто като JILA, в Боулдър, Колорадо. В началото на 80-те години на 19-ти век, след като е работила като физик в NBS, Gebbie се пренасочва към вторичната промишленост. Тя се присъединява към Националната метрологична лаборатория на NBS, където бързо заема ръководен пост и само след няколко години оглавява отдела по квантова физика. Когато NBS е преименуван на NIST, Gebbie вече е достигнала нивото на висш ръководен пост и е назначена за директор на новооткритата Лабораторията по физика. Под нейното ръководство и насоки, в тази лаборатория са работили четирима учени, носители на Нобелова награда, които тя активно наставлява. През 2010 г. Gebbie е обявена за директор на лаборатория за физически измервания (PML), а от 2013 г. до смъртта си тя работи като старши съветник на директорите на NIST и PML. Наградената с множество отличия и стипендии за лидерството си в областта на физиката Gebbie почина на 17-ти август на 84-годишна възраст.

Ruth Hubbard

Credit: Elijah Wald Wikimedia (CC BY-SA 4.0)

Дългогодишният биолог от Университета Харвард и известен научен критик феминист Ruth Hubbard почина на 1-ви септември на 92 години. Като учен Hubbard е най-известна с работата си в областта на биохимията на зрението: заедно с академичния си наставник по време на докторантурата ѝ, който впоследствие става и неин съпруг – George Wald, тя допринася в изясняването на това как очите превръщат светлината в информация. По-специално, Hubbard играе ключова роля в определянето на това как зрителният пигмент родопсин подпомага абсорбирането на светлина. (Wald по-късно печели Нобелова награда за работата си върху механизмите на зрението.) След като завършва докторската си степен в колежа Радклиф, Hubbard става изследовател на пълно работно време в Харвард. В края на 60-те години на 19-ти век тя насочва вниманието си към самия процес на научно изследване. Тя започва да изучава неравенството в областта на науката и преподава уникален клас за въздействието на липсата на жените в науката и медицината. През 1973 г. под натиска на женски групи в Харвард Hubbard най-накрая е повишена – тя става първата жена, получила постоянен академичен пост в областта на биологията. След това Hubbard се утвърждава като глас за правата на жените и цветнокожите в STEM областта. Тя отбеляза в началото на 80-те години на 19-ти век, че тази арена до голяма степен функционира на принципа „от избраните за избраните“. В по-късните си години Hubbard публикува няколко книги, посветени на ролята на жените в науката, и тя остава активист в подкрепа на жените до последния си ден.

Deborah Jin

Credit: Geoffrey Wheeler National Institute of Standards and Technology Flickr

Квантовият физик Deborah Jin – новатор, който премина границите на най-студените области на материята, почина от рак на 15-ти септември на 47 години. Jin, дългогодишен изследовател в JILA и NIST и асоцииран професор в Университета на Колорадо, е участвала в някои от най-ранните изследвания на кондензата на Бозе-Айнщайн – състояние на материята на газ, което съществува при температура, близка до абсолютната нула, където протича квантово явление, което не се наблюдава при други условия. Разработването на първия кондензат на Бозе-Айнщайн с използване на бозонови частици носи Нобелова награда на колегите на Jin – Eric Cornell и Carl Weiman и на Wolfgang Ketterle от Масачузетския технологичен институт.

Две години по-късно Jin осъществява собствен пробив, като заедно с екипа си създава първия фермионен кондензат – също ново състояние на материята, включващо фермиони – другият основен вид частици. Макар работата ѝ да няма преки приложения, тя все пак подсказва за бъдещи открития в областта на науката за материалите, като например възможно разработване на свръхпроводници, работещи при стайна температура. За постиженията си Jin е отличена с много награди, сред които медала „Бенджамин Франклин“ за физика, наградата Комсток на американската Национална академия на науките и медала „Исак Нютон“ на Института по физика.

Susan Lindquist

Credit: PLoS Wikimedia (CC BY 2.5)

Титанът в областта на генетиката и един от водещите световни експерти в областта на нагъването на белтъците Susan Lindquist почина на 27-ми октомври на 67-годишна възраст. Lindquist специализира в наследствеността на белтъците. “Някои казват, че не може да се разбере биологията преди да се разбере еволюцията. Аз бих казала, че не може да се разбере нито еволюцията, нито биология, докато не се разберат белтъците”, казва тя в едно интервю. Lindquist е известна с изследователската си работа по прионите (бел. прев. – от протеинна инфекциозна частица) – неправилно нагънати белтъци, които могат да доведат до заболявания като Луда крава и болестта на Кройцфелд-Якоб при бозайниците.

Наред с други постижения, тя доказва, че промяната на формата на белтъците може значително да повлияе на отделните организми, че дрождите могат да бъдат използвани като модел за изучаване на нагъването на белтъците и неговите последици за невродегенеративни заболявания, както и че някои неправилни нагъвания на белтъците могат да доведат до ценни еволюционни черти. Професор по биология в Масачузетския технологичен институт от 2001 г., Lindquist става една от първите жени, която е начело на независима биомедицинска изследователска фирма, като става директор на Whitehead Institute for Biomedical Research същата година. Наскоро тя се беше завърнала в лабораторията и при студентите си, които често я цитират като ценен наставник. Многократно награждаван изследовател, Lindquist е удостоена с Националния медал за наука от президента Обама през 2010 г.

Jemma Redmond

Преди да почине на 16-ти август 38-годишната биотехноложка от Ирландия Jemma Redmond прави значителен напредък в областта на 3D биопринтирането – едно привидно футуристично поле, където могат да бъдат създадени функциониращи групи от клетки, наподобяващи тъкани, с помощта на специален 3D принтер. Визията на Redmond вече помага на фирми да създават сложни биологични тъкани от “био мастило”, а тя очакваше да получи 5 патента за иновациите си в създаването на тези тъкани от нулата. Сред тях основното откритие е принтер, който може да поддържа клетките живи, докато те са ”отпечатвани”. Тя също е измислила начин за печатане с до 10 материала едновременно – голям скок в параметрите на 3D биопринтерите, а също работеше и за подпомагане на лабораториите за намаляване на цената на техните опити с био принтери. През януари Redmond става съосновател на компания Ourobotics, за да комерсиализира работата си. Тя беше активна в ирландските технологични среди и наскоро спечели престижното състезание Silicon Valley Open Doors Europe.

Vera Rubin

Credit: NASA Wikimedia

Тя беше икона в областта на астрономията, чиито прозрения ни накараха да преосмислим място ни в космоса. Името ѝ вечно се спрягаше като претендент за Нобелова награда за нейното изследване, разкрило съществуването на тъмна материя. Тя беше яростна феминистка, която работеше неуморно, за да подобри положението на жените в науката като цяло и в астрономията в частност. На 25-ти декември Vera Rubin – астроном и космолог, почина на 88-годишна възраст, но не и преди да остави революционна следа върху разбирането ни за вселената.

Като протеже на бележитите физици Hans Bethe, Richard Feynman и George Gamow, ранните ѝ наблюдения на галактиките подсказват, че те може би се въртят около невидими центрове, което не е популярен възглед по онова време. По-късно нейните изчисления на движението на галактики водят до това, което е известно като „проблема за въртенето на галактиките“, който Rubin обобщава така: галактиките трябва да съдържат 10 пъти повече невидима материя, отколкото това, което се вижда при наблюдения. Този начин на мислене води директно до приетата към момента теория за тъмната материя, която гласи, че невидима материя изпълва около 25% от състава на вселената, докато видимата материя, която ние познаваме и обичаме, и може да наблюдаваме с методите за наблюдение, съставлява едва 5% (останалите 70% изглежда са изпълнени от сила, известна като тъмна енергия).

За революционните си идеи Rubin е отличена с всевъзможни награди в областта на астрономията, включително Националния медал за наука. Но тази, която ѝ се изплъзва, а именно Нобеловата награда, се превръща в тема за дискусии сред феновете на науката всеки октомври, тъй като Rubin остава един от най-ярките примери за жена в областта на науката, чийто труд е достоен за Нобелова награда, но въпреки това така и не е получила обаждане от Стокхолм. След смъртта ѝ името ѝ официално отпада от надпреварата за наградата, но въпреки това историята ще я помни като откривателя на тъмната материя.

Превод: Цветелина Христова

Източник: ScientificAmerican

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close