Вие сте тук

Умът ви прилича на този на Шерлок Холмс много повече, отколкото си мислите

Credit: Hartswood Films

Главният детектив от телевизионните серии на BBC „Шерлок“ притежава много добре организиран мисловен каталог на почти всеки спомен, който някога е имал. Ние, простосмъртните, не можем да се сравняваме с изключителната колекция на Холмс, но когато съхраняваме и извикваме спомени, мозъчната ни активност вероятно изглежда до голяма степен като неговата, според ново изследване. Откритията могат да ни помогнат да намерим ранните предупредителни знаци за загуба на паметта при заболявания като Алцхаймер.

Предишни проучвания откриват, че когато хората изживяват нещо за първи път и когато по-късно са помолени да си го спомнят, в мозъка им се активират същите области. Но дали различните хора „разчитат“ един и същи спомен по един и същи начин, е въпрос на дебати.

Затова учените се обръщат за отговор към Шерлок Холмс. Екип, воден от Джанис Чен (Janice Chen), психолог от Принстънския университет, и Юан Чан Лион (Yuan Chang Leong), психолог от Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, изследват двадесет и двама участника с функционален магнитен резонанс (фЯМР), който проследява кръвния поток в мозъка, за да измери мозъчната активност. Учените показват на участниците 48-минутен откъс от сериала на BBC „Шерлок“. (За любопитните супер фенове, приблизително първата половина на първия епизод „A Study in Pink“.) Веднага след това, Чен моли доброволците да ѝ разкажат възможно най-много за епизода.


„Първото, което ни порази, беше колко добра е паметта на всички“, казва Чен. Първоначално тя очаква повечето хора да говорят по около 10 минути. Вместо това, средно участниците прекарват повече от 20 минути, описвайки сериала, включително какъв вид шапка носи Шерлок, цветовете на апартамента му и връзките между героите.

Когато изследователите сравняват мозъчната активност на зрителите, докато гледат Шерлок и докато извикват спомени за филма, моделите на мозъчната им активност са толкова подобни, че учените биха могли прецизно да идентифицират коя сцена участниците описват във всеки един момент, само като наблюдават резултатите от фЯМР. „Това е повече, отколкото просто да покажеш, че част от мозъка е активна по време на някоя сцена“, казва Чен. „Показваме, че има различен модел на мозъчна активност, като пръстов отпечатък, за всяка сцена от филма.“

След това екипът комбинира мозъчната активност на всички участници, по време на фазата за възприемане, в един среден модел. Тогава учените сравняват този среден модел с резултатите от фЯМР от фазата на индивидуално извикване на спомените.  Ако мозъчната активност, свързана с паметта, при всеки е различна и индивидуална, то тези модели на извикване на спомен не би трябвало да съвпадат много добре с колективния мозъчен модел, направен по време на гледането на филма. Обаче изследователите откриват, че мозъчната активност, свързана с извикването на спомен, при всеки участник почти съвпада със средната за групата по време на възприемане. Това предполага, че когато хората изживяват едно и също събитие, мозъците им подреждат спомените по изключително сходен начин, съобщават учените в Nature Neuroscience.

Въпреки че хората по принцип споделят еднаква основна неврална архитектура, повечето учени смятат, че когато става въпрос за спомени, големите сходства са ограничени до мозъчни области от „по-ниска степен“ като хипокампуса, малкия мозък и амигдалата – каквито имат повечето гръбначни животни. Смята се, че областите от „по-висока степен“ в рамките на сложната мозъчна кора имат отличителна, силно персонализирана мозъчна активност по отношение на паметта. Интересно е, че споделените мозъчни модели, идентифицирани в това проучване, са открити предимно в кортикалните мозъчни области от „по-висока степен“, включително задния медиален кортекс и медиалния префронтален кортекс.

Тези открития могат да накарат учените да преосмислят гледната си точка по отношение на това колко персонализирани и специални са спомените ни наистина, казва Чен. „Ние чувстваме, че спомените ни са уникални, но има много общо между нас в начина, по който виждаме и запомняме света, дори на нивото на мозъчните модели, които измерихме с точно до милиметри.“

Учените, които работят върху свързани с паметта невродегенеративни заболявания, като Алцхаймер, могат да използват тази техника, за да идентифицират ранните симптоми на загуба на памет или да разработят по-прецизни, основаващи се на образна диагностика показатели за това, казва тя.

Майкъл Ръг (Michael Rugg), невролог в Тексаския университет в Далас, е убеден, че откритията разкриват, че спомените ни споделят обща организационна структура. Ще се изискват още проучвания, за да се разбере дали това се дължи на оформянето на спомена по сходен начин на дълбоко невронално ниво или на това, че хората използват сходни стратегии за припомняне, казва той, но и в двата случая е поразително колко подобни са мозъчните ни модели докато си спомняме.

„Има нещо смиряващо в това“, казва Ръг. „Харесва ни да мислим за мозъците и спомените си като за изключително индивидуални, характерни. … Но може би, що се отнася до мозъка, не сме толкова индивидуални, колкото си мислим.“

Превод: Йоанна Николова

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close