Вие сте тук

Тези микроскопични акари живеят по лицето ви

Demodex folliculorum под сканиращ електронен микроскоп (Credit: Power and Syred/SPL)
Demodex folliculorum под сканиращ електронен микроскоп (Credit: Power and Syred/SPL)

Почти сигурно е, че имате животни, които живеят по лицето ви.

Не можете да ги видите, но те са там. Те са микроскопични акари – осмокраки същества, като паяци. Почти всеки човек ги има. Те прекарват целия си живот върху лицата ни, където се хранят, чифтосват и накрая умират.

Преди да почнете да си купувате супер силни почистващи продукти за лице, трябва да знаете, че тези микроскопични квартиранти вероятно не са сериозен проблем. Те могат да бъдат почти напълно безвредни. Нещо повече, тъй като са толкова често срещани, те могат да помогнат да разкрием нашата история в безпрецедентна детайлност.

Има два вида акари, които живеят по лицето ви: Demodex folliculorum и D. brevis.

Те са артроподи, групата, която включва членестоноги животни като насекомите и раците. Бидейки акари, най-близките им роднини са паяците и кърлежите.

Demodex акарите имат осем къси и дебели крака близо до главите си. Телата им са продълговати, почти като на червей. Под микроскоп изглеждат така, сякаш плуват през масло, нито много далеч, нито много бързо.

Двата вида живеят на различни места. D. folliculorum пребивава в порите и космените фоликули, докато D. brevis предпочита да се установява по-дълбоко във вашите мастните жлези.

В сравнение с други части на тялото, лицето ви има по-големи пори и повече мастни жлези, което обяснява защо акарите предпочитат да живеят там. Но те също са били намирани и другаде, включително в областта на гениталиите и гърдите.

Учените са знаели, че хората носят акари по лицата си от дълго време. D. folliculorum е бил забелязан в човешка ушна кал във Франция през 1842 г.

През 2014 г. стана ясно колко повсеместни са те. Меган Томс от North Carolina State University в Роли и колегите ѝ открили, както и в предишни проучвания, че около 14% от хората имат видими акари. Но те също така открили ДНК на Demodex върху всяко лице, което тествали.

Demodex folliculorum под светлинен микроскоп (Credit: Power and Syred/SPL)
Demodex folliculorum под светлинен микроскоп (Credit: Power and Syred/SPL)

Това предполага, че всички ние ги имаме, може би в доста големи количества. “Трудно е да се спекулира или изчисли, но ниска популация са може би стотици”, казва Томс. “Голяма популация на акарите би наброявала хиляди.” Казано по друг начин, може би имате около два акара на мигла.

Популациите може да варират от човек на човек, така че може вие да имате много повече от ближния си, или много по-малко. Възможно е да имате повече акари от едната страна на лицето си.

И все пак не е ясно какво акарите получават от нас. Като начало, не сме сигурни с какво се хранят.

“Някои хора си мислят, че се хранят с бактериите, които са свързани с кожата”, казва Томс. “Някои си мислят, че ядат мъртвите клетки. Други мислят, че се хранят с мазнината от мастните жлези.”

Томс и колегите ѝ в момента разглеждат микроорганизмите, които живеят в червата на акарите. Това може да помогне да се определи тяхната диета.

Също така не знам много за това как се размножават. Други видове акари го правят по  най-различни начини, от кръвосмешение и сексуален канибализъм да убийство на майката и братоубийство. Но засега изглежда, че Demodex са по-малко екстремни.

“Не е известно да се изяждат едни други”, казва Томс. “Оказва се, че излизат през нощта да се чифтосват и след това се прибират в порите си.”

Единственото, което знаем, е за техните яйца.

Главите и краката на Demodex folliculorum (Credit: Power and Syred/SPL)
Главите и краката на Demodex folliculorum (Credit: Power and Syred/SPL)

“Хванахме Demodex да снася яйце пред камерата”, казва Томс. Видеото е достъпно в YouTube.

Женските Demodex акари снасят яйцата си около ръба на порите, в които живеят. Но вероятно не снасят много.

“Техните яйца са доста големи, от една трета до половината от размера на тялото им”, казва Томс. “Те са толкова големи, така че най-вероятно снасят по едно, като не мога да си представя, че повече от едно може да се побере в телата им въз основа на размера”.

Говорейки за обекти, които Demodex трябва да изтласка от тялото си, тези акари не разполагат с анус.

Те все пак трябва да акат, така че се твърди, че “експлодират” от отпадъци в края на живота си. Все пак, това е “твърде преувеличено”, казва Томс.

Но те наистина пестят всичко до смъртта си. Когато Demodex умира, тялото му изсъхва и всички натрупани отпадъците се разграждат на лицето ви.

“Не е задължително да има експлозия, но е вярно, че всички отпадъци се натрупват с течение на времето и след това има едно голямо струпване на бактерии”, казва Томс.

Това може да звучи ужасно. Изненадващо обаче изглежда, че тези акари не са вредни.

“Смятам, че не ни вредят по видим начин”, казва Томс. “Ако имахме силна негативна реакция към присъствието им, щяхме да го виждаме при по-голям брой хора.”

Единственото нещо, с което те са свързвани, е кожният проблем, наречен розацея. Тя засяга най-вече лицата на хората, и започва със зачервяване преди понякога да прогресира до постоянна червенина, петна и усещания за парене или щипане.

Изследвания са установили, че хората, страдащи от розацея, имат повече Demodex акари. Вместо 1 или 2 на квадратен сантиметър от кожата, броят нараства от 10 до 20.

Но това не означава, че акарите причиняват проблема.

Човешката кожа, с мастните жлези, прикрепени към космените фоликули (Credit: Sheila Terry/SPL)
Човешката кожа, с мастните жлези, прикрепени към космените фоликули (Credit: Sheila Terry/SPL)

“Акарите са свързани с розацеята, но не я причиняват те”, казва Кевин Кавана от Maynooth University в Ирландия. В едно проучване, публикувано през 2012 г. , той заключва, че основната причина е промени в кожата на хората.

Кожата ни постепенно се променя с течение на годините, например поради старост или излагане на атмосферните влияния. Това променя себума – мазното вещество, произвеждано от мастните жлези, което поддържа кожата ни влажна.

За Demodex се смята, че яде себума и промяната в състава може да доведе до бум на населението. “Това предизвиква дразнене на лицето, само защото има много акари,” казва Кавана.

Също така изглежда, че има връзка между симптомите на розацея и голямото изпускане на бактерии при умирането на акарите.

“Когато акарите умират, те освобождават вътрешното си съдържимо”, казва Кавана. “То съдържа много бактерии и токсини, които причиняват дразнене и възпаление.”

Може също да има връзка с имунната система, която обикновено ни предпазва от инфекции. Томс казва, че акарите изобилстват при хора с имунна недостатъчност като СПИН или рак.

Косменият фоликул,пълен с Demodex follicorum (Credit: David Scharf/SPL)
Косменият фоликул,пълен с Demodex follicorum (Credit: David Scharf/SPL)

“Мисля, че акарите нарастват лавинообразно, защото имате имунна реакция към нещо друго”, казва тя. “Розацеята е друга реакция на това.”

Все още не е ясно какъв вид отношения имаме с нашите Demodex акари. Можем да бъдем сигурни, че не са паразити, които вземат неща от нас и ни причиняват вреда в процеса.

Връзката по-скоро е като на сътрапезник, което означава, че те вземат нещо от нас, но не и по начин, който обикновено причинява вреда. За повечето хора, през повечето време, те са безвредни.

Те дори могат да ни бъдат от полза. Например, те могат да изчистват мъртвата кожа от лицето ни или да ядат вредни кожни бактерии.

Но да предположим, че искате да се отървете от тях. Ще можете ли?

Сканираща електронна микрография на Demodex folliculorum (Credit: Eye of Science/SPL)
Сканираща електронна микрография на Demodex folliculorum (Credit: Eye of Science/SPL)

Въпреки че има терапии, които убиват Demodex акарите, не можем да се отървем от тях завинаги.

Те се възстановяват след около шест седмици, казва Кавана. “Прихващаме ги от хора, с които контактуваме. Прихващаме ги от чаршафи, възглавници, кърпи. Има стабилни доказателства, че си ги предаваме помежду си.”

Явно има нещо специално на лицата ни, от което те се нуждаят. Дори и да ги убиете, ще ги получите отново, защото те са навсякъде и искат да бъдат на лицето ви.

В тази връзка, можем да прихванем Demodex на много ранен етап от живота. “Demodex акарите са били открити в тъканите на гърдите”, казва Томс. В резултат на това тя подозира, че те се предават от майката на бебето, може би чрез кърмене или дори при раждането.

След това можем да прихванем още няколко от хората, които познаваме, докато растем. Едно проучване на Томс намерило повече акарна активност при възрастните над 18 години, отколкото при 18-годишните.

Изглежда също, че нашият вид си носи Demodex от много дълго време.

Може да сме ги прихванали от други животни. D. brevis е доста подобен на вид, който живее при кучетата. Хората отдавна имат близки отношения с домашни кучета, както и с техните диви родственици, вълците. Томс предполага, че нашите предци са живели “в тясно сътрудничество с тях, за ловни цели или неща от този род”, и в резултат са прихванали акарите.

Освен нашите взаимоотношения с животните, акарите могат да разкрият много за нашите отношения един от друг. Техните гени съдържат улики за нашата история.

Мигли с D. folliculorum, които дебнат в фоликулите. (Credit: Steve Gschmeissner/SPL)
Мигли с D. folliculorum, които дебнат в фоликулите. (Credit: Steve Gschmeissner/SPL)

Когато Томс разгледала ДНК на акарите, тя установила, че тези събрани от китайски популации, са напълно различни от тези, събрани от популации в Северна и Южна Америка.

Заради съществуването на тези различия, изучаването на акарите може да ни представи как нашите далечни предци са мигрирали из планетата, и да разкрие кои съвременни популации са най-близко свързани.

“Може да разберем човешките асоциации… ние не бяхме в състояние да ги разберем или видим преди”, казва Томс.

Тя е особено заинтересована да се осведоми за колонизирането на Централна и Южна Америка. “Има доста спекулации относно кои популации на хора са колонизирали Бразилия и са се възпроизвели”, казва тя.

Кожата ни е пълна с бактерии. (Credit: Steve Gschmeissner/SPL)
Кожата ни е пълна с бактерии. (Credit: Steve Gschmeissner/SPL)

Demodex може да ни позволи да надникнем по-далеч назад във времето, и да разследваме как сме еволюирали. Ако са живели с нас толкова дълго време, възможно е имунната ни система да се е променила в резултат. Тези малки акари може да са помогнали да се оформи реакцията ни към заболявания.

“Те със сигурност имат ефект върху нас, както и ние върху тях”, казва Томс. “Ние може да имаме имунен отговор към тях, който да оказва влияние върху нашето здраве и имунна система.”

Засега, всичко това са спекулации. Но дори и ако нито една от тези идеи не се окаже вярна, историята на Demodex е напомняне, че ние, хората сме дом на множество видове.

Някои, като въшките и бълхите, подскачат на борда от време на време, или живеят само при определени групи от населението. Други, като Demodex и микроорганизмите в червата ни, са с нас през целия ни живот. Телата ни кипят от микроорганизми: те съставляват 90% от нашите клетки.

Има един много прост урок тук. Вие не сте само вие: вие сте ходещо, говорещо общество, цяла екосистема в рамките на едно тяло.

 

Превод: Гергана Димитрова

Източник: BBC

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close