Вие сте тук

Селище от бронзовата епоха хвърля светлина върху ежедневието на обитателите му

Археолози от Кеймбриджкия университет направиха забележителни открития за ежедневието на хората през бронзовата епоха при разкопките на древни дървени къщи в Мъст Фарм – глинена кариера в графство Кеймбридж.

Кръглите къщи в Мъст Фарм са на 3000 години и са смятани за най-добре запазените жилища от бронзовата епоха във Великобритания. Те са били разрушени от пожар, при който селището се е сринало в плитката река под него. Меката речна тиня е капсулирала останките от опожарените сгради и предметите в тях, запазвайки ги в невероятни подробности.

„Отличната запазеност на обекта се дължи на утаяването му в заблатена среда, вакуумирането му и липсата на външни влияния” – казва професор Чарлс Френч от катедрата по археология на Кеймбриджкия университет. „Дървеният материал и артефактите са паднали в частично запълнено речно корито, където по-късно са били покрити от повече от два метра торф и тиня. Повърхностното овъгляване на дървото и другите материали също е помогнало за запазването им.”

Сега, когато разкопките са към края си, учените са способни да си изградят почти пълна представа за домашния живот в едно жилище от бронзовата епоха: къде са се провеждали различните дейности, от какво е бил направен покривът, с какво са се обличали хората и как са произвеждали облеклото си. Находките свидетелстват за наличие на земеделие, занаяти и строителни технологии.

Досега са открити поне пет кръгли къщи, построени много близо една до друга и предназначени за малка общност от хора. Изглежда, че всички къщи са били с еднакъв план и са разполагали с отделни места за съхранение на месо и приготвяне на храна.

Къщите са били наколни, а конусовидните им покриви са били направени от дълги дървени греди, покрити с торф, глина и слама. Подът и стените са били изплетени от ракита и закрепени здраво за дървената конструкция.

Находките на обекта образуват най-големите британски колекции артефакти от бронзовата епоха: текстилни изделия, мъниста, дървени и метални домашни предмети. Дървените предмети включват кофи, чинии, корита и дръжки, а металните – брадви, сърпове, чукове, копия, длета, остриета, ножове и шила. Също така е открит голям асортимент домакински предмети, между които няколко пълни „комплекта” гърнета, чаши и купи, някои от тях съдържащи следи от зърно и храна. Повечето гърнета са здрави и са изработени в един и същи стил.

„Това е може би единственият път, когато можем да видим целия репертоар на ежедневието – от добива на храна до готвенето, храненето и отпадъците, и също така строежа и обработката на строителни материали” – казва проф. Френч.

Остатъците от месо на диви животни, намерени в местата за отпадъци извън къщите, показват, че хората в Мъст Фарм са се хранели с глигани, червени елени и сладководни риби, например щуки. Вътре в къщите са намерени останки от телета и агнета, свидетелстващи за смесена диета.

Докато отглеждането на добитък е често срещано в селищата от бронзовата епоха, консумацията в еднаква степен на диви и питомни животни е рядкост.

Растенията и зърнените храни също са представлявали важна част от хранителния прием на хората през бронзовата епоха. Овъглените останки на лимец, ечемик и подобни на овесени ядки култури са намерени в невероятно добре запазено състояние, понякога все още в купите, в които са били сервирани.

Находките от текстилни изделия и влакна хвърлят светлина върху етапите на производство на текстил и включват конци, навити на топка или около дървени пръчки, гранки обработени влакна и готови платове с различно качество.

„Изключителната степен на запазеност означава, че можем да проучим съдържанието и структурата на влакната в детайли, използвайки сканиращ електронен микроскоп, който дава над 10 хил. пъти увеличение”- казва доктор Маргарита Глеба, също от катедрата по археология в Кеймбриджкия университет. „Изглежда, че всички текстилни изделия са изработени от растителни влакна. За получаването на суровина тези хора са използвали култивирани видове, например лен, диви растения като коприва и дори дървета. Най-фините влакна са се получавали от лен и са били използвани за тъкането на фини платове на стан. Ленените изделия, намерени в Мъст Фарм, са едни от най-качествените платове, изработени в Европа през бронзовата епоха. Влакната от диви растения са били използвани за по-груби платове, които са били изтъкавани по друга технология.”

На обекта са намерени две редки и добре запазени тристранни колела от бронзовата епоха. Те свидетелстват за наличието на хора отвъд реката и за трайните отношения между крайречното селище и съседните сухи обработваеми земи.

Освен това са намерени около 18 зелени и тюркоазени стъклени мъниста, чийто анализ показва, че вероятно са били направени в Средиземноморието или Близкия изток.

Превод: Юлия Иванова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close