Вие сте тук

Седемте най-зловещи научни експеримента

Науката е невероятна, но тя може да включва правенето на някои доста странни неща. Тук са описани седем научни експеримента, които са зловещи, страховити или просто отблъскващи.

  1. Учен позволява на насекомо да живее в тялото ѝ

Тропическата пясъчна бълха, известна още като южноамериканска бълха, е доста отвратителна. Тя се заравя трайно в кожата на топлокръвен гостоприемник, какъвто е човекът, където набъбва, изхвърля изпражненията си и произвежда яйца преди да умре от 4 до 6 седмици по-късно, все още вградена в кожата. Ние знаем много за тези бълхи, но досега половият им живот бе обгърнат в мистерия. Вече не. Изследователка в Мадагаскар била толкова заинтригувана от развитието на пясъчната бълха, че допуснала една да живее в ходилото ѝ в продължение на 2 месеца. Близките ѝ наблюдения се отплатили: тя установила, че паразитите най-вероятно се размножават, след като женските са вече в тялото на своя приемник.

Тропическа пясъчна бълха Tunga penetrans под електронен сканиращ микроскоп няколко дни, след като е проникнала в кожата. Credit: Eye of Science/Science Source
Тропическа пясъчна бълха Tunga penetrans под електронен сканиращ микроскоп няколко дни, след като е проникнала в кожата. Credit: Eye of Science/Science Source
  1. Кръв от мишки в ранна възраст подмладява стари мишки

Има много различни интерпретации за вампирите, някои по-бляскави от другите, но две неща си остават постоянни: вампирите пият кръв и живеят вечно. Както се оказва, ако се опитвате да останете вечно млади, не е лошо да започнете с кръв от млади жертви. Учени, изучаващи процеса на стареене, свързали две мишки – една млада и една стара, и изследвали резултатите. След като кръвоносната система на старата мишка била свързана с тази на по-младата, започнал да се наблюдава процес обратен на стареенето по отношение на нейните мускули и мозъка ѝ. Въпреки, че не е настанало времето да започнете да питате децата си за кръвопреливане, предстоят клинични изпитвания и при хора.

  1. Установяване на точното място в мозъка, където се заражда страхът

Страхът е доста универсална емоция. Но откъде идва той? И какво е да си наистина безстрашен? Изследователи се опитали да отговорят на първия въпрос през 2011 г., когато провели тестове с пациентка, известна с анонимното име С.М., която не изпитвала страх. С.М. имала поражения върху своята амигдала – част от мозъка, за която се смята, че е от ключово значение за усещането на страх. Изследователите изложили С.М. на змии и паяци, отвели я в обитавана от духове къща и я накарали да гледа филми на ужасите. Тя не показала знак, че изпитва страх. Тогава отговаря на въпроса, помислили си изследователите – амигдалата е от решаващо значение за човешката реакция на страх.

Но по-късно, през 2013 г., някои от същите изследователите отново провели тестове със С.М. Този път те ѝ дали да вдиша въглероден диоксид – преживяване, което предизвиква усещане за задушаване. С.М. не запазила спокойствие. Вместо това тя получила пристъп на паника, също както и останалите участници в експеримента, и двамата от които също имали повреди в амигдалата. Резултатите показали, че амигдалата не е единствената част от мозъка, в която се произвежда страхът и че той наистина е една универсална емоция.

  1. Прилагане на електрошок на хора до „смърт“

Тестовете на Стенли Милграм са едни от най-известните психологични експерименти и то с основание. През 1961 г., по времето на процеса срещу нацисткия военнопрестъпник Адолф Айхман, Милграм решава да проучи нашето подчинение на авторитета. Експериментът е прост: участниците са инструктирани да задействат серия от електрошокове с увеличаваща се сила на човек, намиращ се в друга стая.  Електрошокът започва от 15 волта и завършва с внушителните 450 волта. Въпреки, че двамата участници са разделени, участниците имат възможност да комуникират с човека, който получава електрошока, и да чуя неговата (фалшива) реакция, включваща крясъци, удряне по стената и оплакване от болки в сърцето. След известно време, лицето в съседната стая напълно спира да отговаря. Участниците в експеримента не са застрашени или заплашвани – ако изразят дискомфорт, те просто биват инструктирани да продължат да прилагат електрошока до максималния брой от четири пъти. Резултатите са шокиращи: Милграм установява, че 65% от участниците, въпреки очевидния си дискомфорт, прилагат последния и привидно фатален 450-волтов електрически шок на лицето в съседната стая.

Такава електроконвулсивна машина може да излъчи болезнени шокови сигнали до мозъка. Credit: Isabelle Adam/Flickr
Такава електроконвулсивна машина може да излъчи болезнени шокови сигнали до мозъка. Credit: Isabelle Adam/Flickr
  1. За птиците, агресията и Дик Чейни

Внимавайте как се отнасяте към птиците, те помнят! Изследователи в Сиатъл са провели интересен експеримент с врани. Те определили маска на пещерен човек като опасна, а маска на Дик Чейни като неутрална. Те носели „опасната маска“, докато улавяли в мрежа врани, а маската на Чейни, когато играели добри хора. Оказва се, че враните не забравят лицата: до две трети от птиците в района ставали неспокойни, щом видели опасната маска и започвали да гълчат, да се струпват и да нападат човека, носещ маската, независимо кой е той.

  1. Реанимация с мъртви сърца

Ако сте предвидливи, вероятно вече имате план за зомби апокалипсиса и сте си подготвили комплект за оцеляване. Оказва се, че реанимацията може би не е научна фантастика. Изследователи в Калифорния успешно са трансплантирали „мъртви“, небиещи сърца на млади павиани. Въпреки, че всеки от обектите на изследването в крайна сметка починал, откритията предполагат, че някой ден е възможно да сме в състояние да присаждаме „мъртви“ сърца и на хора.

  1. Франкенщайн на мишките

 

Помните ли тази снимка? Кръстено с оригиналното име „ушата мишка“, това дребно същество първоначално беше изтъквано като доказателство, че сме прекалили с генното инженерство. Всъщност по-подходящо име за него би било „Франкенщайн на мишките“, тъй като то е продукт на просто съшиване, а не на генно инженерство. Създателите на ушатата мишка моделирали стерилна, биоразградима маса във формата на човешко ухо, в която имплантирали клетки от говежди хрущял. За да порасне ухо, бил необходим източник на енергия, затова те пришили създаденото скеле към гола мишка – мишка без имунна система. След като скелето било присадено, кръвоносните съдове на мишката проникнали в него и започнали да снабдяват зараждащото се ухо. Докато скелето се разгради, ухото вече било достатъчно стабилно, за да се поддържа само и истински да плаши всички.

b8855539z-1_20150928092255_000_gsab2b2g-3_1-1b0h613

Превод: Цветелина Христова

Източник: Science

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close