Вие сте тук

ПЪРВООБРАЗЪТ НА БЪЛГАРСКАТА ПИСМЕНОСТ

Автор: Елица Винярчек

Имали ли са древните българи своя собствена руническа азбука? Учените все още търсят отговора на този въпрос, но надписите и знаците в района на Плиска, находките в скалния манастирски комплекс Мурфатлар и на много други места упорито нашепват, че прабългарите също са имали доглаголическо писмо.

Част от привържениците на теорията за тюркския произход на българите наричат тези знаци „куни“ и самото писмо – „куниг“. Според тях коренът на „куниг“ идва от старокитайския k’üen(„свитък“) и думата е заимствана директно в езика на прабългарите. Тя е запазена на шумерски като kunuku („надпис“) и kəniga(„писменост, знание“) и днес можем да я намерим в много езици – könyv на унгарски, konov на мордовски, книга на български и руски, књига на сръбски, хърватски и словенски, kniha на чешки и словашки, książka на полски.

Според друга водеща научна теория тази писменост има много прилики с донско-кубанското писмо, използвано от сарматите и аланите. Част от откритите знаци вероятно не са имали фонетична стойност, а по-скоро са били с култово и религиозно значение – както е писал Черноризец Храбър, те са просто „черти и резки“,използвани за гадаене.

Донско-кубанското руническо писмо е било разпространено основно в Западен Кавказ и прилежащите предкавказки степи. По-древните знаци датират от VІІІ-VІІ в. пр.н.е. до І в. сл.н.е и условно се наричат „скитски“ или „скито-сарматски“. Тъй като тази писменост не се е използвала в уседнало общество, а в номадски родово-племенни общности, тя не е служела за съхраняване и предаване на информация, а придобива изцяло суеверно – култов характер, като знаците са имали пожелателни и предохранителни функции. Втората група изследвани надписи са донско-кубанските.Техният произход се свързва с различните опити на сирийски проповедници да разпространят християнството сред „варварите“на север от Кавказ през първите векове от н.е. В резулат тези„варвари“възприемат различни варианти на буквите от сирийското и арамейско писмо и започват да ги употребяват за своите битови цели – основно върху предмети, показващи собственост, поминателни надписи и др.

Знаците от Мурфатлар (2), Плиска (3) и Наде Сент Миклош (4) с транскрипция на Ж. Войников (1)
Знаците от Мурфатлар (2), Плиска (3) и Наде Сент Миклош (4) с транскрипция на Ж. Войников (1)

Донско-кубанското писмо и глаголицата

Проблемът за произхода на глаголицата също търси своето решение. От „Пространното житие на Кирил“ разбираме, че по време на своята мисия в Хазария (860 г.-861 г.) философът се запознал с един самаритянин, с когото влязъл в спор. Самаритянинът донесъл със себе си евангелие и псалтир, написани със загадъчните „рушки“букви, които лесно можем да свържем с „резките и чертите“ на Черноризец Храбър. Заради сходството на много от глаголическите букви със самаритянската азбука можем да заключим, че тя е единият първоизточник, който Константин Кирил-Философ е ползвал при създаването на глаголицата. А ако я сравним с донско-кубанското писмо (алано-древнобългарските руни), които използвали самите хазари, ще видим, че всички глаголически букви имат своите рунически първообрази. Това, което направил славянският просветител, е добавянето на трите християнски символа – кръста, триъгълника и кръга, символизиращи разпятието, Светата Троица и възкресението, за да адаптира новата азбука, на която да се превеждат светите християнски книги.

Сравнение на глаголицата (Гл.) със самаритянската (Сам.) и донско-кубанската/мурфатларската (ДК/М) писмености
Сравнение на глаголицата (Гл.) със самаритянската (Сам.) и донско-кубанската/мурфатларската (ДК/М) писмености

Донско-кубанско писмо и германските руни

Възникнала през ІІ – ІІІ в.н.е., руническата писменост на древните германски, скандинавски и англосаксонски народи се нарича още „футарк” по своите първи пет букви подобно на думата „азбука“ (аз – буки – веди). Съществували са два вида футарк. Първият бил съставен от 24 знака и се употребявал до края на IX в., а вторият представлява опростен вариант от 16 знака.

Можем ли да търсим връзка между древните германски руни и алано-прабългарската руническа писменост? Още един въпрос без дефинитивен отговор, но не трябва да забравяме, че контактите на сарматите, аланите и германците са били доста интензивни. Още през І в.пр.н.е. сарматските племена язиги и роксолани се заселват в Панония и Долнодунавската равнина и попадат изцяло в германско обкръжение. Съвместно с германците участват във войни срещу Римската империя, а по-късно хунското нашествие принуждава голяма част от аланите заедно с готите да се преселят към Централна Европа, Южна Галия и Иберия (Испания). И акосравним донско-кубанското писмо със старшия футарк, ще видим, че всяка германска руна има своя донско-кубански аналог!

Сравнение на донско-кубанското руническо писмо (Д-К р.) с германските руни от старшия футарк (Герм. р.)
Сравнение на донско-кубанското руническо писмо (Д-К р.) с германските руни от старшия футарк (Герм. р.)

Независимо какъв ще бъде окончателният отговор на всички тези въпроси, фактите показват, че българите са познавали писмеността много преди делото на Кирил и Методий.

 

Използвана литература:

Ж. Войников. Алано-древнобългарското писмо. С. 2001 (изд. Фабер)

М. Китова – Василева. Езиците и писменостите на древните цивилизации. С. 2015 (Изд. на Нов български университет)

<http://lyudmilantonov.blogspot.bg/2011/04/bulgarian-alphabet.html>. (04.09.2016)

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close