Вие сте тук

“Противоречащите на физиката” гравитационни хълмове са един от най-странните природни феномени, които сме виждали

Разпръснати по света има редица объркващи “мистериозни места”, които изглежда не се поддават на гравитацията – места, където колите видимо се носят нагоре, а велосипедисти се мъчат да карат надолу по наклона.

Познати още като гравитационни хълмове, тези странни природни явления могат да се видят на места като Confusion Hill в Калифорния и Magnetic Hill в Канада, и докато те вдъхновяват слухове за магьосничество и гигантски магнити, заровени под земята, действителното научно обяснение ще ви даде тема за размисъл при всеки наклон, който срещнете от сега нататък.

Има сведения за десетки гравитационни хълмове по целия свят, в САЩ, Великобритания, Австралия, Бразилия и Италия, и всички те имат едно общо нещо – ако карате колата си до подножието на хълма и изключите от скорост, тя ще продължи да се движи нагоре по склона.

Специално предложение:

Вижте тази кола на гравитационен хълм в Aryshire, Шотландия:

Можете да буквално да излезете от колата си и да наблюдавате как се пързаля нагоре.

Този потребител на YouTube е пуснал топка да се търкаля надолу по шосе в Пенсилвания, която се търкаля обратно нагоре по хълма към него:

Така че какво всъщност се случва тук? Оказва се, тези странни природни явления са просто една сложна оптическа илюзия – илюзия толкова добра, че ще бъде невъзможно да го повярвате без необходимото оборудване.

Но ако разполагате с някое геодезично оборудване или GPS маркери да се измери разликата между “върха” на склона и на “подножието”, ще разберете, че всичко в действителност е наобратно.

“Насипът е наклонен по начин, който създава впечатление, че се движите нагоре”, казва физикът Брок Уайс от Пенсилванския държавен университет пред Discoveries and Breakthroughs in Science още през 2006 г.

“Всъщност се движите надолу, въпреки че мозъкът ви създава впечатлението, че се движите нагоре.”

Но ако един хълм е физически наклонен на една страна – и то толкова, че колите набират доста инерция, докато се носят “нагоре” – как очите ни подвеждат така?
Според психолозите, всичко зависи от хоризонта – или е скрит в райони с гравитационни хълмове, така че не разполагаме с подходяща отправна точка, или хоризонтът е там, но е неясно как хълмът се наклонява към останалата част от пейзажа.

Последното обяснение изглежда важи за Aryshire, Шотландия.

“Стоим в рамките на една наклонена земна маса, казва британският психолог Роб Макинтош от Университета в Единбург пред Science Channel във видеото по-долу.

“Целият пейзаж се накланя по този начин и пътят се накланя в същата посока, но по-малко, така че относителният склон изглежда върви в [противоположна] посока.”

А ето го и гравитационния хълм в Пенсилвания:

Едно проучване от 2003 г. изследва как липсата на хоризонт може да изопачи нашата гледна точка за гравитационните хълмове, като се пресъздават редица реални “антигравитационни” места в лаборатория, за да се види как ще реагират доброволците.

Изследователи от университетите в Падуа и Павия в Италия сглобяват модели на няколко гравитационни хълма по целия свят и дават на доброволци да надникнат към тях през дупка, която дава перспективата, че действително са там.

След това си поиграват малко с хоризонта в модела, за да видят как това ще се отрази на перспектива на доброволците за наклона на хълма.

Те открили, че без истински хоризонт пред очите, околните забележителности като дървета и знаци всъщност действат измамно на мозъците на доброволците.

“Открихме, че възприеманият наклон зависи от височината на видимия хоризонт; че повърхностният наклон се подценява спрямо хоризонталната равнина; и че когато се предшества, последва или огражда от стръмно спускащ се наклон – малко по-дълъг наклонен надолу участък се възприема като изкачване”, съобщава екипът пред Psychological Science.
“Визуалните (и психологически!) ефекти, получени в нашите експерименти, бяха във всички отношения аналогични на тези с опит на място. След приключване на задачата на всеки наблюдател поставихме малка ролка тиксо на погрешно възприемания склон, и ролката изглеждаше да се движи противно на закона за гравитацията – предизвиквайки изненада и, от време на време, благоговеен страх.”

Така че ето го обяснението. Благодаря ти, мозък!

Това само показва, че колкото и ясен да е човешкият ум, всичко е въпрос на перспектива.

 

Превод: Гергана Димитрова

Източник: Science Alert

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close