Вие сте тук

Промяната на часа, в който се храним, може да измени биологичния ни часовник

Учените са открили, че промяната на часа, в който се храним, може да измени един от  биологичните ни часовници, което ни дава още информация за връзката между времето на хранене и циркадните ритми.

Докато предишни проучвания са забелязали връзка между храненето, метаболизма и циркадните ритми в човешкото тяло, това ново проучване затвърждава тази връзка с повече детайли.

Екип от Университета на Съри във Великобритания открил, че въпреки че промяната на часа на хранене не променя главния биологичен часовник – този, който контролира съня и бодърстването – тя е предизвикала промени в цикъла на нивата на кръвна захар.

„Петчасово забавяне на храненето води до петчасово забавяне във вътрешните ритми на кръвната захар“, обяснява Jonathan Johnston, част от екипа. „Мислим, че това се дължи на промяна в часовника на биологичните ни тъкани, но не и на „главния“ часовник в мозъка.“

Въпреки че често говорим за циркадните ритми като група, свързана с един биологичен часовник, всъщност имаме множество часовници, разпространени в тялото. Те контролират естествените ни цикли и функции, които се повлияват от фактори като излагането на слънце.

Главният часовник се намира в отделен набор от клетки в зоната от мозъка, наречена хипоталамус, но учените искали да изследват също и някои от по-нисшите телесни часовници.

Десетима здрави доброволци били подложени на специфичен режим на хранене в продължение на шест дни, а след това на различен режим на хранене с петчасово забавяне при храненията за още шест дни.

След всеки шестдневен период участниците били държани будни в продължение на 37 часа, приемайки само лека храна и били на слаба светлина, за да измерят всяка промяна в циркадните им ритми.

Определени маркери на биологичния часовник, като сънливостта и нивата на мелатонин и кортизол, не показали никаква разлика между двата режима на хранене.

Но в ритмите на кръвната захар и експресията на ген, познат като PER2 – важен компонент на биологичния часовник – имало промяна, и когато биологичните ни часовници не са синхронизирани, телата ни го усещат.

„Ние очаквахме да видим някои забавяния в ритмите след забавянето на храненията, но промяната, настъпила при ритмите на кръвната захар бяха изненадващи“, казва Johnston.

„Беше изненадващо също, че други метаболитни ритми, включително нивата на инсулин в кръвта и триглицеридите не се бяха изменили.“

Това е малко изследване и резултатите подсказват, че схемите на хранене влияят на някои от циркадните ни ритми, но изследователите мислят, че може да помогне на онези, които имат нужда да синхронизират отново биологичните си часовници след полети на дълги разстояния или нощни смени.

Да промените времето, в което закусвате, няма непременно да премахне напълно неразположението след дълго пътуване, но може да помогне поне някои от биологичните ви часовници да функционират нормално.

Учените вече са виждали знаци за този деликатен баланс между храната и биологичния часовник при животните, което показва, че телата ни наистина отговарят най-добре на някакъв вид рутина.

И ако се окаже, че сте в нередовна или увреждаща рутина – не всичко е загубено.

Изследване, публикувано по-рано тази година подсказва, че само един уикенд къмпингуване под звездите може да бъде достатъчен, за да пренастрои циркадните ритми, които са били увредени от модерния начин на живот, който водим, гледайки телевизия до късно нощем или пък възползвайки се от следобедни дремки.

„Откритията ни демонстрират, че живота в модерна среда допринася за забавянето на циркадните ритми, без значение от сезона, и че един уикенд къмпингуване може бързо да пренастрои часовниците ни“, обяснява Kenneth Wright от Колорадския университет в Боулдър, който е част от екипа.

И сега това скорошно проучване показва, че хранителните режими също могат да изиграят ключова роля.

„Този доклад демонстрира, че времето на храненията оказва променливо въздействие на човешките психологически ритми, като значителни промени се появяват в аспекти на глюкозната хомеостаза“, заключава екипът от Съри.

Изследването е било публикувано в Current Biology.

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close