Вие сте тук

Призванието да правиш “безсмислена наука” в България: Интервю с Огнян Димитров

Огнян Димитров

Представи се на нашите читатели.

Казвам се Огнян Димитров, на 29 години съм от гр. София. Завършил съм Факултета по Химия и Фармация към Софийски Университет “Св. Климент Охридски” със специалност бакалавър по Ядрена химия, през 2010 г., а две години по-късно защитих и магистратура по Наноматериали и нанотехнологии на същото място.

 


Коя научна институция представляваш и с какво се занимава тя?

Вече четири години и половина работя в Института по електрохимия и енергийни системи към БАН. Той се занимава с най-различни системи за съхранение на енергия, включително литиево-йонни батерии, оловни акумулатори, водородни клетки и други.

Моето работно място е в Лабораторията по Изследване и Изпитване на Материали, или по-точно на нашия сканиращ електронен микроскоп (СЕМ). Това е апаратура, която позволява да се правят изображения на много високи увеличения, например може да се снима повърхността на даден обект с увеличение от 100 000 пъти. Това дава информация на учените за това каква е морфологията на повърхността на техните материали, защо те дават дефекти или кое им помага да работят добре. В моя случай, работното ми място не е толкова свързано с това аз да правя самостоятелно наука, ами ние в нашата лаборатория работим по-скоро като сервизна секция. В нея са включени рентген, електронен микроскоп, живачна пориметрия и други лабораторни анализи, които служат за помощ на научния персонал. Всъщност, основната група, към която работя аз, се занимава с химията на оловните акумулатори и начините за тяхната оптимизация, като например чрез добавянето на различни подобрители, които повишават ефективността им и т.н. При нас идват техните проби, които ние охарактеризираме цялостно по всички налични методи – аз давам визуална информация за повърхността, рентгенът характеризира химичния и фазовия състав на материала, а пориметрията показва плътността и порите в обема на образеца. Така че много често ние нямаме отношение към самата науката, а сме по-скоро като едно колелце в цялата машина, което ѝ позволява да заработи.

 

Разкажи малко повече за това как попадна там.

По време на следването ми ме изпратиха на пред-дипломен стаж в БАН, където успешната съвместна работа с колегите химици, освен моята защита, роди още една публикация и една заявка за патент. И така нещата се получиха много естествено, тъй като в момента, в който завърших, те ми предложиха работа в Института по електрохимия. Дипломната ми работа беше разработка на нов метод за получаване на тънки полупроводникови слоеве от цинков оксид (ZnO) чрез ултразвукова спрей пиролиза. Този тип тънки полупроводникови филми могат да имат широко приложение като фотокатализатори, в електрониката, при фотоволтаичните клетки или като химични сензори – в зависимост от това какви свойства притежава крайният продукт. Изработката на тази дипломна работа отне около една година, защото се започна буквално от нулата и в началото все не се получаваше. Проба – грешка, проба – грешка, докато накрая нагодиш правилните параметри, за да се получи нещо интересно. Това е и чарът на науката – експериментирането. Взимаш наученото от останалите, добавяш идея от себе си, докато се получи нещо качествено ново, с което вече ти самият надграждаш общото познание. От него ще почерпи някой друг учен и така колелото се завърта.

 

Кое те запали да се занимаваш с наука и кога се случи това?

Може би беше още в гимназията, колкото и нетипично да звучи, но на мен всъщност ми харесваха предметите от типа на химия и физика. Бяха ми интересни, защото разкриваха логиката зад обикновените, тривиални неща и процеси около нас, които по принцип взимаме за даденост без да си даваме сметка как или защо се случват точно по този начин. Именно природните науки ти дават това знание – разбирането за света и как работи от атома до слънчевата система. А когато нещо ти е интересно, то просто ти върви най-лесно и ето, че при мен се случи така в гимназията и реших, че ще кандидатствам с химия. И от всичките специалности в Химическия факултет ядрената химия ми се строи най-интересна, защото иначе само чистата химия, звучи някак си сухо, нали? Можеш да станеш учител по химия или химик-лаборант, което ми изглеждаше по-скучно. И си казах, че ще се гмурна в дълбоките води, но всъщност следването ми беше супер интересно. Учили сме неща като квантова химия, атомна и ядрена физика – неща, които леко те плашат като ги чуеш за първи път. Лошото е, че след това ставаш твърде тесен специалист и е малко трудно да си намериш работа точно по специалността. При мен може да се каже, че в един по-общ план се е получило, защото все пак работя в химически институт.

 

Има ли млади хора, които искат да се занимават с наука в твоята област?

Има млади хора в науката, да. В моя институт, а и в съседните в БАН, с които работим, има доста млади хора. Главно докторанти, което е нормално. Голямо е обаче и текучеството на младите хора в науката. Обикновено се задържат за три до пет години в България, изкарват една докторантура и често се насочват към чужбина. Основният проблем е ниското заплащане в тази сфера, а както знаем само с идеализъм не се получава. Младите хора тепърва създават семейства, трябва да ги изхранват, кредити трябва да изплащат, няма измъкване от тези чисто тривиални реалности.

 

Как оценяваш работата на твоя екип?

Моят екип, в по-широк план, наброява към 25 човека. Ние сме се насочили не толкова към развитие на фундаментална наука, колкото към решаване на конкретни проблеми. Това ни позволява да търсим външно финансиране, предлагайки именно това – научни решения, както и изследвания за подобряване на ефективността на дадени производства. С други думи, компании от чужбина ни наемат, за да подобрим параметрите на техни продукти на базата на нашите знания и опит в сферата на оловните акумулатори. Положителната страна е, че по този начин нашите лаборатории се самоиздържат и не сме толкова финансово зависими от нищожния бюджет на БАН. Отрицателното е, че често тези договори ни забраняват да публикуваме резултатите от изследванията си, тъй като те стават фирмена тайна. Наскоро приключихме успешно такъв двугодишен договор с Хитачи Кемикъл. За съжаление не винаги и за не всички научни групи е възможно да се сключват такъв тип договори. Така че в БАН остава в сила старото правило, че всичко се прави един вид на разменни начала – правим си услуги, защото иначе няма как да оцелеем. Една научна група например може да разполага с методи за синтез на нещо, но те трябва след това да го охарактеризират. Но както е известно всички апарати за това са много скъпи. Така че едни колеги може да имат например микроскоп, други ще имат рентген, трети спектрофотометър, четвърти мас-спектрометър и т.н. и ето че нещата се получават. Ако ги няма тези междуинститутски връзки, ако не си помагаме един на друг, трудно можем да произведем една качествена публикация. А за една качествена публикация или патент, се изисква материална база. Често си партнираме и обединяваме сили и с университетите, така че работата в екип е изключително важна. В БАН има най-различни поколения, но наистина по-възрастното поколение надделява по брой над по-младите, което не е лошо, защото все пак те вървят със своя опит. Ние младите пък идваме с нашата по-голяма интуитивност и схватливост в работата с някои по-модерни технологии. Така че горе-долу успяваме да се допълваме. Има и нещо отрицателно, което за съжаление понякога е характерно за академичните среди, и това са интригите. Неща от типа “аз не те харесвам и затова сега ще ти подлея вода”, което е абсолютно излишно. Всички сме на един хал, както се казва и би трябвало да си помагаме взаимно, но не винаги хората са толкова чистосърдечни. Не знам дали това е балканска или чисто българска черта, или пък е продукт на реалността, в която живеем и работим, но е жалко, когато тя се проявява.

 

Имате ли одобрен проект в последната сесия на Фонд научни изследвания, как се казва той и какви ползи ще има за науката и живота на обикновения човек?

Във Фонд научни изследвания се дават пари за развитието на фундаментална наука, което е чудесно. За съжаление през последните години той стана обект на скандали, свързани с корупция, което е много жалко, тъй като така се опорочава една прекрасна и наистина много необходима инициатива. За много колеги това финансиране представлява единственият шанс за закупуване на скъпа апаратура, провеждане на различни анализи и обмени в чужбина, както и за едно по-достойно заплащане на научния персонал за неговия висококвалифициран труд. През последната сесия на Фонд научни изследвания, заедно с колеги от два други института на БАН, спечелихме проект за фундаментални изследвания в областта на техническите науки. Неговото заглавие е “Синтез и охарактеризиране на наномодифицирани покрития върху метали на база преходни и редкоземни оксиди и изследване на корозионната им устойчивост” и той включва интердисциплинарни изследвания от областите на физиката и химията. Основната му цел е синтез и тестване на ефективни антикорозионни покрития, които да предпазват металите от окисление и по този начин да удължат експлоатационния живот на различни инсталации и съоръжения, работещи при тежки условия. За целта сме избрали да тестваме три основни покрития, модифицирани с различни добавки и нанесени чрез различни методи върху металите. В научния ни колектив участват общо 17 колеги от три института на БАН и от един университет.

 

С какво заглавие беше последната ти публикация? Разкажи ни повече за нея.

Последната ми авторска публикация излезе в списанието “Materials Chemistry and Physics”, което публикува изследвания за нови материали със специфични свойства и насоченост. Статията ми беше в съавторство с широк колектив от колеги, със заглавие “Gas sensitive ZnO thin films with desired (002) or (100) orientation obtained by ultrasonic spray pyrolysis”. Отново ставаше въпрос за тънки филми от цинков оксид, получени чрез ултразвукова спрей пиролиза. Този път обаче методът ни позволи да получим нашите слоеве с точно определена кристалографска ориентация. Това е начинът на подреждане на кристалитите в структурата на веществото, което е от съществено значение за свойствата на материала. В нашия случай това определи, че слоевете ни стават подходящи за газ сензори, т.е. на базата на този метод може да се конструира устройство, което да реагира на определени химикали във въздуха и например да алармира при изтичането им в околната среда.

 

Какво, според теб, трябва коренно да се промени в България по отношение на науката?

Един от проблемите е в самото възприемане на науката в България. Напоследък все повече се спряга пазарният принцип, че науката трябва да произведе някакъв продукт, нещо, което да е комерсиално и да може веднага да бъде внедрено или продадено, за да има непосредствена възвръщаемост на инвестицията. В предприемачеството и бизнеса това има смисъл, но в науката нещата не седят по този начин. Както при просветата и културата, тук не може да се очаква крайният продукт да бъде измерван в продадени единици на пазара, а става въпрос за трупане на фундаментални знания. Може би около 5% от тях ще доведат до някакво ново научно откритие, което ще има непосредствен ефект върху живота на хората. Но тези 5% не може да съществуват, ако ги няма останалите 95%. Не е възможно да ги изолираш и да работиш само за тяхното научаване и така един вид да си съкратиш разходите за “безсмислена наука”. Такава няма, всяко познание стъпва на наученото преди това и никой не знае кога ще се събере критичната маса за ново научно откритие в дадена област.

This slideshow requires JavaScript.

Другият проблем на науката в България е остарялата техника. За всеки е ясно, че от бюджета на БАН по никакъв начин не остават пари за обновяване на научната инфраструктура. Той едва стига за покриване на фонд работна заплата и то при доста ниски (и както казват някои колеги, обидни) трудови възнаграждения. Често в институтите не остават средства дори за покриване на комуналните сметки за ток и отопление на сградите. А апаратите са доста скъпи. Сканиращият микроскоп, на който аз работя например, е на 35 години (тоест малко по-стар от мен) и ние правим всичко по силите си да го поддържаме в работещо състояние. За съжаление в БАН доста неща са на доизживяване и единствено чрез местни и европейски проекти или други алтернативни начини за външно финансиране е възможно да се закупи нещо модерно.  А това е важно не само за повишаване на ефективността на работата ни, но и за самата безопасност на труда. Един много скорошен пример, миналият месец именно в моята лаборатория се случи трудова злополука. Един стар климатик (отново на 35 години) предизвика пожар, при който се наложи евакулация на цялата сграда. Слава богу нямаше пострадали и материалните щети бяха минимални, но това е инцидент, който можеше да бъде избегнат, ако се беше инвестирало в по-модерна техника.

Нелепото в случая е, че реалността на работата ни тук вече е изкривила и нашето мислене. Аз самият не почувствах страх за живота си, но се паникьосах за апарата, на който работя. Един нов сканиращ микроскоп струва от порядъка на стотици хиляди евро. При всичките ми колеги е така – знаем, че ако нещо се развали, няма кой да ни купи ново и първата ни мисъл е, “опазете апаратите!”. Направо звучи нелепо и може би позьорски, но е вече нещо закодирано в подсъзнанието ми, над което нямам рационален контрол. Ето така те променя работата в научната сфера в България. Сами преценете дали трябва нещо да се промени.

 

Занимавал ли си се с нещо извън научната работа? Какви други интереси имаш и как обичаш да прекарваш свободното си време?

Другите ми интереси освен науката са свързани с визуалните изкуства и в частност с графичния дизайн. Може да се каже, че съм се занимавал и с това, въпреки че не съм бил официално нает на такова работно място. За мое щастие (и изненада) в работата ми в БАН се случва да правя и такива неща, което е много освежаващо, защото е много различно от ежедневната ми работа тук. На всеки 3 години, моята научна група организира една международна конференция, като началото е сложено през 1989. Догодина предстои десетото издание, със заглавие LABAT’2017. Събитието е много грандиозно, тъй като идват участници от цял свят – на миналия LABAT например  бяхме около 300 човека от 40 страни. Тези събития са много важни както за поддържане на престижа и реномето на института, така и за създаването на важни връзки и контакти, които в бъдеще могат да прерастнат в подписването на договор или участието в проект. Аз се занимавам с цялостното графично оформление на конференцията – от поканите, през рекламните постери и брошури, печатните материали, които раздаваме на участниците и чак до последните детайли като баджове и указателни табели. Това определено е по-различно и наистина приятно за мен занимание, което поемам допълнително към останалите си задължения, но то ми служи и като “глътка свеж въздух”, така че съм доволен от развитието на нещата.

Иначе в свободното си време обичам да пътувам и да се запознавам с нови места. Ако пътуването е свързано и с музикално събитие, още по-добре!

This slideshow requires JavaScript.

Какво би казал на хората, които все още се колебаят дали да се занимават с наука в България?

Научната работа е малко или много призвание. Не само в България, но и в чужбина нивото на заплащане в сферата на науката е доста по-ниско от това в другите индустрии. Така че мотивацията за научна кариера, където и да било, никога не е свързана особено силно със заплатата. Хората, които имат в себе си това желание да откриват нови неща, да бъдат изследователи, те го правят въпреки всичко. На мен лично ми е интересно да се занимавам с научна работа, защото това е едно поле, в което има креативност. Не е стандартна работа на бюро от 9 до 6, където правиш едно и също всеки ден. Има елемент на импровизация, на експериментиране, понякога на откривателство. Трябва също да си находчив, за да се справяш с предизвикателствата на реалността, така че определено е интересно. Накрая има и момент на удоволетворение, когато видиш, че трудът ти не е бил безсмислен и имаш например статия в реномирано научно списание, одобрен проект за външно финансиране или пък признат патент. Науката в България може и да не е в процъфтяващо състояние в момента, но аз винаги съм казвал, че е по-добре да бъдем част от решението, вместо част от проблема. Така че не бягайте в чужбина, занимавайте се с наука тук в България!

 

Интервюто взе Мая Иванова

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close