Вие сте тук

Пластмасови отпадъци замърсяват водната повърхност, дори в Антарктида

plastic-in-water-16x9

Пластмасови отпадъци могат да бъдат открити дори и в най-отдалечените кътчета на планетата – арктичните води. Това бе потвърдено в едно от първите изследвания в тази област, проведено на север от Полярния кръг. То е част от проучванията на международния екип  на центъра „Хелмхолц” за полярни и морски изследвания (AWI) към института „Алфред Вегенер” и Белгийската лаборатория за полярни изследвания.

Въпреки че не е изяснено как замърсяванията са стигнали толкова далеч на север, повече от ясно е, че нови проблеми застрашават морския хабитат в този район. Учените представят проучването си на онлайн платформата на научното сп. „Полярна биология”. Красноречиво доказателство също така представляват и пробите, взети от стомасите на местни морски птици и акули от Гренландия.


На някого цифрите от доклада може да се сторят ниски, но той категорично потвърждава, че пластмасовите замърсявания са факт в Северния ледовит океан. Един от морските биолози има обяснение за това: „Тъй като проведохме нашите проучвания на  мост, намиращ се на 18 метра над морското равнище и от хеликоптер, ние бяхме в състояние единствено да отчетем по-големите боклуци, плаващи в океана. Поради тази причина резултатите от нашето проучване са занижени”. Добре известно е, че с течение на времето пластмасата се разпада на малки фрагменти в морето, които могат да бъдат открити само чрез внимателен анализ на иззети океански проби чрез специално използвани за целта мрежи.

Съгласно използваните компютърни модели, пластмасовите отпадъци, за които докладва „Фрам Стреит” може би се отделят от огромни купчини боклуци, формиращи се в Баренцово море. Такива акумулиращи зони се създават, когато големи количества плаващи пластмасови отломки биват уловени от океанските течения.

В момента на учените са известни пет такива залежа от боклуци по целия свят. Шестият, този в Баренцово море, е вероятно в ранните си етапи на формиране. Един от биолозите на AWI, проф. Бергман, вярва, че той бива „захранван” от гъсто населените крайбрежни райони на Северна Европа. Тя изказва също така становището, че „друга причина за замърсяването на Арктика може да бъде оттеглянето на арктичния морски лед. В резултат на това все повече и повече круизни лайнери и рибни траулери работят все по на север, следвайки рибата треска. Най-вероятно, отпадъци от корабите, умишлено или случайно се озовават във водите на Арктика. Очакваме тази тенденция да продължи.”

В предишно свое изследване Мелани Бергман анализира фотографии от арктичното океанско дъно за признаци на пластмаса, стъкло и други видове настилка. Нейното заключение е, че за последните десет години размерът на отпадъците, намиращи се в тази част на океана, се е удвоил по гъстота с подобен на характерния за Южна Европа обхват. В действителност, количеството отпадъци е от 10 до 100 пъти по-голям, отколкото на арктичната морска повърхност. „Това подсказва, че дълбокото океанско дъно би могло да бъде крайното тресавище за отпадъци на океана.”

Тази тенденция е особено вредна за морските птици, които се хранят на повърхността на морето. Проучване на намиращ се в района на Шпицберген леден фиорд показва, че 88% от популацията на полярния буревестник е погълнал пластмаса. Освен тях потърпевш вид бива и гренландската акула – учените са открили пластмасови отпадъци в стомаха на до 8% от акулите, уловени южно от Гренландия.

Данните от последните проучвания на Бергман са събирани в хода на изследване на морските бозайници и птици на борда на немския научен ледоразбивач към AWI RV Polarstern. „Ние просто се възползвахме от тези изследвания, за да отчетем количеството на водното замърсяване”. Учените назовават подобни шансове, в които ценна информация е събрана по време на експедиция с друга цел като „кораби на възможността”. Използването на кораб в движение за подобни цели като отчитането на количеството отпадъци в Арктическия ледовит океан е разумно и лесно, поради това учените възнамеряват да използват този метод и в бъдеще, особено що се отнася до отдалечени райони. „Способът може да бъде реализиран по време на патрулни полети, плаване с изследователски кораби, круизни кораби, бреговата охрана, търговски и риболовни кораби” – добавя Бергман.

Превод: Екатерина Ангелова

Статията е публикувана в брой 83 на сп. Българска Наука.

Изтеглете безплатно новия 90-ти брой на сп. Българска Наука от тук: http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close