Вие сте тук

Папиларните линии на човешкия отпечатък като идентификационно средство още преди откриването на ДНК молекулата. Възможно ли е?

Автор: Лидия Пенева

dna-fingerprint-b0003919

Статията цели да насочи вниманието към един уникален и сам по себе си индивидуализиращ човешкия индивид белег, подобно на уникалната идентификация, която се постига посредством генотипизирането на основа на микросателитни маркери на двойно спиралната молекула на ДНК. Този белег са папиларните линии, съставящи човешкия кожен релеф върху пръстите на ръцете и краката, включително петите. Статията представя най-ранния интерес към изучаването на кожния релеф и възникването на идеята за възможността едно лице, успешно да бъде идентифицирано само посредством пръстовия отпечатък; представя корелацията „генотипизирането на основа на микросателитни маркери – идентификация по отпечатък“; същността на папиларните линии и тяхната класификация, както и значението на този индивидуализиращ белег и неговото приложение в редица случаи.

Човекът, като уникално по своята анатомична и физиологична характеристика същество, е в основата на възникването и развитието на множество научни направления и изследвания. До този момент, в научната доктрина безспорно е приета двойната спирала на молекулата на ДНК /дезоксирибонуклеинова киселина/ като основно уникално качество на човешкия индивид. Посредством нея става възможно детайлното изучване на гените, тяхното коригиране, възможностите за изучаване предаването на наследствената информация и не на последно място – посредством генетичната информация, съдържаща се в ДНК молекулата, и прилагането на метода за генотипизирането на основа на микросателитни маркери, да може да бъде реализирана идентификация.  Наред с нея, обаче, следва да бъде възприет и още един белег, заложен в биологичната действителност на човека, който също служи като индивидуализиращо средство, което е уникално и единствено за всеки човешки индивид на планетата. Това е човешкият отпечатък и в частност папиларните линии, които го изграждат. На пръв поглед изглежда несъпоставимо твърдението, че наред с уникалността на молекулата на ДНК  може да поставим и пръстовия отпечатък като средство за идентификация, но систематичния преглед в исторически план не само сочи, че може да се направи съпоставка, но и фактът, че пръстовият отпечатък като средство за установяването на определено лице предхожда използването на молекулата на ДНК. Причина за това вероятно е била  необходимостта за поставянето по един или друг начин на инициалите на определено лице. Така чрез поставянето на пръстов отпечатък се е целяло не толкова идентификацията на лицето, а по-скоро израз на авторство върху определения предмет, например.

Тези свои твърдения подкрепям с факта, че първите сведения за това датират от края на  V- то хилядолетие пр. н. е . от град Ниневия, днешен Ирак. Именно там, по време на царуването на цар Ащурбанипал /669-633г. пр. н.е./, е била създадена дворцова библиотека с над 22 000  глинени плочки с клинообразно писмо, които днес могат да бъдат видени в лондонския музей. Върху повърхността на плочките се намират пръстови отпечатъци, които всъщност символизират техния автор. Може да се предположи, че се е целяла в известен смисъл „идентификация“, но не в пълния смисъл на думата, който влагаме днес. Въпреки това обаче, тъй като посредством отпечатъка се е целял израз на „авторство“ на определено лице, следва да се обоснове предположението, че още тогава са били забелязани уникалните папиларни линии върху повърхността на кожния релеф на ръцете. Това означава, че в чисто исторически план това е основание да се приеме, че като идентифициращо средство, пръстовият отпечатък предхожда ДНК молекулата, за която се счита, че първи данни има от 1868г. в следствие на проведено изследване на сперматозоиди от сьомга от швейцарския биолог  Фридрих Мишер.  Разбира се, с развитието на обществото се налага и развитието на науката, което е довело до възприемането на човешкия отпечатък ведно с папиларните линии като вероятно средство за установяване на самоличността на определено лице.   Причина за това вероятно е ранно възникналият интерес към кожния релеф, породен от необходимостта в различни научни области като Антропологията, Съдебната антропология и Биологията, да бъдат сравнени и изучени различните дерматоглифични статуси у различните народи. От сведенията, които получаваме от антропологичните изследвания следва, че  именно при такова изследване на кожния релеф е необходимо да се унифицира интерпретацията на папиларните линии и изображения, заключващи се в определени особености на индивидуалния човешки отпечатък. Въз основа на този интерес и необходимост да се направят определени класификационни таблици и модели на отделните папиларни изображения, които да служат като основно средство при прилагането на метода „идентификация въз основа на отпечатък“ се създава и науката за отпечатъците – дактилография…

 

Прочетете целия материал безплатно в новия брой на сп. Българска Наука тук:

https://issuu.com/bgnauka/docs/bgnauka90/98

Изтеглете безплатно целия брой от тук: 

http://image.nauka.bg/magazine/bg-science90.pdf

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close