Вие сте тук

От сперма, прекарала 9 месеца в орбита, са се родили здрави космически мишлета

Космически малки. Credit: Teruhiko Wakayama/University of Yamanashi
Космически малки. Credit: Teruhiko Wakayama/University of Yamanashi

Сперма на мишка, прекарала повече от девет месеца в орбита, е била използвана за създаването на потомство здрави мишки, което дава надежда, че възпроизвеждането на бозайниците в космическите колонии може един ден да е възможно.

Въпреки че човечеството вече е обсебено от идеята да слезе от тази скала и да изследва голямата, обширна Вселена, факт е, че разбираме много малко за начина, по който сексуалното възпроизводство ще се случва, веднъж щом напуснем Земята и тъкмо заради това резултатите от японския експеримент „Космически малки“ е толкова обещаващ.

„Целта на проекта е да разберем дали възпроизводството на бозайници е възможно в Космоса“, казва за The Guardian биотехнологът Teruhiko Wakayama от Университета в Яманаши.

„Нашите резултати доказват, че създаването на потомство на човек или домашно животно от запазени в Космоса сперматозоиди е възможност, която би била полезна, когато настъпи „космическата ера“.“

Екипът на Wakayama изпратил лиофилизирани проби от миша сперма, която се съхранявала на Международната космическа станция (ISS) в продължение на 288 дни между август 2013 и май 2014 година.

Изследователите казват, че през това време пробите са били облъчвани от приблизително 100 пъти повече космическа радиация, отколкото биха били на Земята.

Когато се върнали от Международната космическа станция, пробите били сравнени със сперма, прекарала същото време затворена в обвързана със станцията лаборатория на Земята при подобни условия (на –95°C).

Сравнението показало, че времето, прекарано в Космоса, наистина оказало влияние върху пробите от ISS и разкрило следи от лека повреда на ДНК, в сравнение с контролираните екземпляри.

Но когато лиофилизираните проби били върнати към предишното си хидратирано състояние – нещо, което все още не е възможно за човешката сперма – и я използвали, за да осеменят женски мишки чрез ин витро оплождане, потомството космически малки било здраво.

Екипът съобщава, че освен, че раждаемостта и съотношението на мъжките и женските в котилото били нормални, се наблюдавали само дребни генетични различия от мишките, родени от земните проби.

Фактът, че повредите в ДНК не са навредили на космическите малки, показва, че каквато и повреда да са понесли от допълнителните нива на радиация на борда на Международната космическа станция, тя някак е била поправена след оплождането в някакъв момент от ембрионалното развитие.

Нещо повече, когато космическите малки пораснали, те имали нормална плодовитост и самите те също имали здраво потомство.

Това е голяма победа, доколкото лиофилизираните проби действат – и добавя знания за начина, по който възпроизводителните процеси са засегнати от продължителното оставане в Космоса.

Но според други изследователи не бива непременно да мислим, че тези резултати означават, че това ще важи и за здраво човешко потомство в Космоса – особено след като експериментът разглеждал само ин витро оплождането и бременността щом пробите се върнали безопасно на Земята, с нормална радиация и гравитационни условия.

„Никой не е забременял в Космоса и задържал бебето“, казва за The Verge фармакологът Dorit Donoviel от Центъра за космическа медицина към Бейлорския университет, който не бил част от изследването.

„Идеалният експеримент би бил наистина да има мишки, които да се чифтосат и да родят котило малки в Космоса, а аз дори не знам дали сношаването при мишките е възможно при нулева гравитация.“

Съществува също и въпросът за нивата на радиация, на които мишките на Международната космическа станция били изложени, която е под защитата на Радиационния пояс на Ван Алън, който предпазва планетата от най-опасната високоенергийна радиация.

„При дългосрочното населяване на Космоса или продължителното пътуване до Луната и отвъд нея, извън защитата на Радиационния пояс на Ван Алън, излагането на висогоенергийната радиация ще предизвиква сериозна директна и второстепенна повреда на ДНК, РНК, протеините и липидите“, казва за ABC News специалистът по репродукция Joseph Tash от Канзаския университет, който не бил част от проучването.

„Увреждането от високоенергийна радиация е много по-трудно за поправяне и, както предполага авторът, е вероятно да е отвъд възможностите за поправяне на овоцитите или развиващия се ембрион.“

И въпреки че е обещаващо начало да се види здраво котило от космически малки, трябва да се направят още много изследвания, преди дори да се приближим до разбирането на това как продължителното космическо пътуване и животът извън Земята ще повлияе на човешката репродукция – особено като се има предвид това, което знаем за начина, по който Космосът влияе на здравето на астронавтите.

„Достатъчно заети сме само с това да поддържаме възрастните здрави“, Donoviel казал за The Verge. „Последното нещо, за което искам да се тревожа, е бебе, което ще бъде много по-уязвимо.“

Откритията са съобщени на Proceedings of the National Academy of Sciences.

Превод: Никол Николова

Източник: Science Alert

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close