Вие сте тук

Открит е първият в света четирикрак фосил на змия

1-18050

Първият четирикрак фосил на змия, намиран някога, принуждава учените да преосмислят как змиите са еволюирали от гущерите.

Въпреки че има четири крака, Tetrapodophis amplectus има други черти, които ясно го определят като змия, казва Ник Лонгрич, палеонтолог от университета в Бат, Великобритания, и един от авторите на статия, описваща животното, публикувана в научния журнал Science.

Крайниците на създанието вероятно не са служели за придвижване, смятат изследователите, а по-скоро за сграбчване на плячка или за закрепяне към партньора по време на чифтосване. Тези предположения вдъхновяват и името на змията, което преведено означава „четирикрака прегръщаща змия”.

Тетраподофисът първоначално е намерен преди няколко десетилетия в богатата на фосили геоложка формация край Крато, североизточна Бразилия. Но краката трудно се виждат на пръв поглед, затова фосилът събира прах в една частна колекция след откриването му, тъй като е смятан за незабележителен.

„Аз бях сигурен, че може да е змия”, казва Дейвид Мартил, палеонтолог в университета Портсмут, Великобритания, който се натъква на откритието през 2012. „Увереността ми нарасна, когато разгледах детайлно образеца под микроскоп. Вече бяхме намерили археоптериксът (Archaeopteryx), липсващото звено между птиците и динозаврите, а сега намерихме и тетраподофисът(Tetrapodophis), липсващата връзка между змиите и гущерите.

Изгубени крайници

Учените дълго спорят дали змиите са еволюирали от сухоземни или морски животни. Тетраподофисът не е адаптиран за морски живот, защото му липсват черти като опашка, подходяща за плуване. Но черепът и пропорциите на тялото му са адаптирани за ровене и живот в дупка. Лонгрич казва, че това откритие недвусмислено показва, че змиите са произлезли от Южното полукълбо, и подкрепя тезата за сухоземния им произход.

martill2hr

Друга необикновена черта на фосила е относителната му дължината. Тетраподофисът има 272 гръбначни прешлена, 160 от които са в тялото му, а не в опашката. Това е два пъти повече, отколкото учените досега са смятали за възможно, преди удължените тела да започнат да губят крайниците си.

Мартин Кон, биолог по еволюционно развитие в университета във Флорида, Гейнсвил, казва, че крайниците на животното сигурно са придобили ново значение от еволюционна гледна точка и са се запазили, вместо да се смалят и изчезнат с удължаването на тялото. Това прозрение противоречи на някои общоприети предположения относно еволюцията на змиите. Както Коен обяснява, парадигмата относно удължаването на торса и загубата на крайници трябва да бъде преосмислена. „Този фосил показва, че двата процеса не са задължително свързани”, казва той.

Откритието идва във важна година за проучването на змийската еволюция, казва Кон. През януари беше намерена най-старата змия, чийто фосил датира отпреди 160 милиона години по времето на Средния юрски период, 70 милиона години по-рано отколкото учените са смятали досега. Въпреки че тетраподофисът не е най-старата намерена змия, Кон казва, че „от гледна точна на развитие, това може да е един от най-важните фосили, намирани някога. Комбинацията от змиеподобно тяло с напълно развити предни и задни крайници е като змийската версия на археоптерикса”.

Превод: Боряна Ильова

Източник: Nature

Коментари

коментара

Related posts

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close